Никой не може да каже дали розата идва от Китай, Индия или Персия, тъй като тя е много стара - следи от рози са намерени във вкаменелости на повече от 25 милиона години. Тя е била част от нашия живот и легенди от древни времена. Името на Дева Мария е включвало думата "роза" в много случаи. Например "Мистичната роза" и "Кралицата на свещената розова градина". В съставките на мирото неизменно влизало розово масло.
В древна Гърция розата била символ на богинята Афродита. Анагкпеон разказва, че розата се е родила от пяната на морските вълни заедно с Афродита, за да услажда въздуха на богинята. Според друг мит розата израснала от прободената от Диана нейна весталка, която не опазила обета за детственост, който дала пред богинята на лова.
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнската иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.
В Библията се казва, че розите които растели в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. В миналото се вярвало ,че да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет. Когато девойка се колебаела кой от ухажорите си да избере може да написвала имената им върху розови листа и да ги хвърляла във въздуха този лист, който паднел последен носел името на правилния избор.В древен Рим розата била свързвана с Адонис и Венера. В Индия богинята "Великата майка" била известна като "Свещената роза". В древен Китай червената роза била наричана "Цветето на богинята". След многото светци, за които се твърди че били благоуханни, била и Света Роза, която естествено ухаела на рози. Родното място на култивираната роза най-вероятно е Северна Персия, на Каспийско море или Фаристан - на Персийския залив. Древните персийци наричали розата "гюл" или "Цветето" с главна буква. Тя става символ на Персия (днешен Иран). Розите украсявали щитовете на нейните воини. С розова вода се поръсвали гостите за добре дошли, като този ритуал съществува и до ден днешен. Тя била приемана като напитка, подправяна с канела и захар и добавяна към много деликатеси. Провинция Фаристан плащала годишен данък от 30 000 шишенца розова вода на Багдадската хазна. В златните времена на Багдад, строителите на джамии смесвали розова вода (и мускус) в хоросана и когато обедните слънчеви лъчи нагрявали стените се излъчвал невероятен аромат.В същото време Персия изнасяла розова вода в Китай, Йемен, Египет и Испания. През 1684 след като посетил Персия Кампфър писал за производството на розово масло. "Розите на Шираз са удивителни, защото по време на дестилацията отделят мазно вещество, подобно на масло, наричано розово масло. Тази субстанция се цени повече от златото и няма парфюм на света по-сладък и по-прекрасен. От Персия розата се разпространява през Месопотамия до Палестина и през Мала Азия до Гърция и Италия. Няма съмнение, че розите, използвани в древността, са били култивирани. Сортовете били малко на брой, но изглежда римляните са култивирали Червената провансалска роза (Rosa gallica) още известна като Френска роза. Думата роза идва от гръцката дума за червен - "родон". Розите в древността били с тъмночервен цвят, откъдето идва и предположението, че са изникнали от кръвта на Адонис. Египтяните използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове. Римляните също не щадяли цветовете на розата. Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година".Елините смятали аромата на розата за освежаващ и ободряващ уморения ум. Те подправяли виното си с рози, за да предотвратят махмурлук, разпръсквали вази, пълни с рози на техните пиршества и оргии. Червена роза е изобразена в палат отпреди 4000 години в Кносос, Крит.Розата е в основата на много легенди. Най-старите данни за нея могат да бъдат намерени в "Илиада" и "Одисея" на Омир. Древногръцката поетеса Сафо избира розата за Кралица на цветята.Някога е имало обичай да се окачва роза над масата за вечеря като знак, че всичко споделено ще остане тайна.
- "Fantin Latour": Цъфти в бледорозово и достига до 1,5 м височина. "Родена" през 1900 г. Това е типична лятна роза, спадаща към 100-листните представители на този вид.
- "Казанлък": В голямата британска енциклопедия на растенията родната казанлъшка роза е намерила призово място. Тя е в раздел "Рози дамаскини", редом до стари западноевропейски видове. Британците обаче категорично я поставят на първо място, допълвайки с информацията, че от тази роза се добива най-доброто масло в света.
- "Charles de Mills": Галска роза, една от 150-те, сътворени в замъка Малмезон, специално за кралския двор. Има кичести цветове, обагрени в наситено виолетово. Достига до 1,2 м височина.
- "Dorothy Perkins" и "Paul's Scarlet Climber": Неслучайно тези два вида са поставени един до друг. Общото между тях е не само, че спадат към пълзящите и увивни видове, а и че идеално хармонират, когато са заедно. И двете имат ситни цветове. Първият вид цъфти в розово, а вторият - в карминено червено.
- "Fresia": Красива наситеножълта роза, достигаща до 60 см височина. Спада към групите на Polyantha и Floribunda.
- "Ballerina": Тя се води стандартна роза, но притежава ценното свойство да заема форма, каквато пожелае собственикът. Цъфти в нежнорозово и достига до 1,5 м височина. Идеална е за миниатюрни розови дръвчета.
Въпреки че розата е била високо ценена от зората на историята, методът за съхраняване на нейния аромат бил потапяне на цветчетата в масло, за да бъде извлечен аромата под формата на помада. Розовото масло (Oleum Rosarum, Ol. rosatum or Ol. Rosacetum) на древните не било летливо масло, а тлъсто масло, напоено с аромата на розата.
До много скоро се смяташе, че дестилацията е била изобретена от най-известния персийски лекар Авицена през 10-ти век. В археологически музей в Пакистан, обаче, е бил открит глинен дестилационен апарат, датиран на 3 000 години преди Христа. С това доказателство се оказва, че дестилацията е много по-стара, отколкото се вярваше преди. Също така е вероятно древните египтяни и юдеи да са познавали тайните на дестилационния процес.
Независимо какъв е произхода на дестилацията е сигурно, че Авицена е открил парната дестилация. Розовата вода, която събирал се смята за първия съвременен парфюм. Предполага се, че розата е била първото цвете, подложено на дестилация. В началото ароматните води били единствения продукт на дестилацията, докато мазната субстанция била изхвърляна като "нечистотия". С изобретяването на кондензатора около 1150 година, маслата били нарочно отделяни от парите. Те били продавани като съставки за парфюми и около 1500 година се ражда отрасъла добив на етерични масла.
Дълго време розовата вода била по-ценена от самото масло. Легендата от епохата на Великите Моголи разказва, че розовото масло добива популярност след сватбеното тържество на принцеса Нур-Джихан и императора Джихангуир. Каналите на градината били напълнени с розова вода, която огряна от слънчевите лъчи отделила етеричното масло на повърхността. То било събрано и се оказало, че е прелестен парфюм. От този ден нататък розово масло станало много търсено. Това поставя началото на производството на розово масло в Персия и около 1612 година и много преди края на 17-ти век дестилационните фабрики на Шираз работели под пълна пара. Първото споменаване на персийското розово масло прави Кампфър през 1684 година, който споменава износа за Индия.
из: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia/aromatni-masla/roza
Няма коментари:
Публикуване на коментар