неделя, 18 декември 2011 г.

Саудитски ориз с месо /Al kabsa/


Саудитски ориз с месо /Al kabsa/

Продукти:

500 гр. телешко месо /агнешко/

3 с.л. растителна мазнина

вода, сол.

За ориза:

1 ч. ч. ориз Басмати

1 глава лук

2 моркова

1 червена чушка

1 люта чушка /на вкус/

50 гр. масло

сол, кориандър, кимион, куркума, чили, канела на вкус

вода или бульона от месото.

Сос:

1 ч.ч. доматен сос

1 с. л. нишесте

4 ск. чесън

сол, кориандър, кимион, куркума, чили, канела на вкус - магданоз или кориандър за поръсване.

Приготвяне:

Месото почистваме и нарязваме на едри кубчета.

Запържваме от всички страни до порозовяване.

Заливаме с вода малко над нивото на месото и доваждаме до кипене.

Намаляваме на ниска температура и варим около 1, 5 - 2 ч. според месото и до пълното сваряване.

Отцеждаме бульона и оставяме месото настрани.

Приготвяне на ориза:

В сгорещеното масло запържваме лука, морковите, чушката и подправките.

Добавяме няколко лъжици бульон и задушаваме за 3- 4 мин.

Добавяме ориза, който е бил накиснат 15 мин. в студена вода предварително.

Разбъркваме и заливаме с бульона от месото, ако е необходимо добавяме още вода.

Количеството трябва да е в съотношение1 : 2, 5 - 3 според това дали обичате по-сух или мокър ориз.

Доваждаме до кипене и намаляваме на ниска температура.

Варим под капак около 20 мин.

Изваждаме, разбъркваме внимателно с вилица , покриваме с кърпа, капак и оставяме минимум 15 мин.

Сосът:

Месото запържваме за секунда в сгорещена мазнина.

Заливаме със смесените и добре разбъркани продукти за соса.

Бъркаме, докато се сгъсти соса, посоляваме и снемаме от огъня.

Сервираме ястието в плато, като на дъното слагаме ориз, върху него месото със сос и поръсено с магданоз или кориандър на вкус.

източник:/hallagulla.com/; http://vkusnoikrasivo.com/

Пържени картофи с млечен сос


Пържени картофи с млечен сос

Продукти:

500 гр. картофи,

100 мл. олио,

сол,

Млечен сос

Приготвяне:

Картофите измиваме и белим.

Нарязваме на кубчета и пържим в мазнината.

Изважадме и посоляваме.

Заливаме с млечен сос и сервираме като гарнитура или основно ястие.

из: http://vkusnoikrasivo.com


Пикантни картофи

Пикантни картофи

Пикантни картофи

Продукти:

500 гр. картофи
3 с.л. галета
1 с.л. брашно
1 с.л. червен пипер/лют по желание
1 ч.л. босилек
1 ч.л. риган
1/2 ч.л. чесън на прах
растителна мазнина
сол.
Приготвяне:
Картофите измиваме, почистваме и нарязваме на едро.
Заливаме с мазнината.
В купа смесваме всички подправки.
Разбъркваме и поръсваме картофите.
Разбъркваме добре, докато сухата смес се разпредели и полепне по картофите.
Слагаме картофите в тава върху пекарска хартия.
Ако е необходимо добавяме още зехтин.
Печем в загрята на 230*С около 40 мин.
Разбъркваме 1 - 2 пъти, за да придобият залтист цвят от всички страни.
Изваждаме и сервираме като гарнитура или основно безмесно ястие.
Препоръчвам гарнирани със "сос Айоли"

из: http://vkusnoikrasivo.com

Печени хрупкави картофи

Печени хрупкави картофи

Печени хрупкави картофи

Продукти:

500 гр картофи

Панировка:

3 - 4 с л царевично брашно

1 ч л къри

1 ч л лют или сладък червен пипер

1 с л фикс за пиле с чесън

1 ч л сушена чубрица, черен пипер, сол на вкус.

- Зехтин

Приготвяне:

Картофите сварете небелени.

Продуктите за панировката смесете в купа.

Готовите картофи обелете и нарежете на четири или повече ако са по-големи.

Застелете дъното на тавичка с пекарска хартия.

Картофите потапяте в панировката и подреждате на един пласт в тавичката.

Залейте със струя зехтин и печете на 250* С до златисто.

Сервирайте като гарнитура или със някакъв майонезен соc.

из: http://vkusnoikrasivo.com

Базови масла




Базовите масла се използват за основа и разтворител на етеричните масла при използването им директно върху кожата и лигавиците ,тъй като етеричните масла са силно концентрирани и трябва да бъдат разтворени преди употреба за тези цели . Могжете да се използват само базови масла (самостоятелно или смесени помежду си), или да приготвяте комбинации от базови и етерични масла.
Добрите терапевти познават специфичните характеристики на различните етерични масла и според психологическия и енергиен статус на клиента подбират тези, които ще повлияят най-благоприятно неговото състояние: да го релаксират след напрегнат ден, да го заредят с енергия рано сутрин, да разсеят енергийните „тапи” след стресови ситуации, да облекчат ставните болки т.н. Всъщност да се приготвят домашни масажни блендове не е сложно, стига да познаваме действието на различните базови масла (растителните масла, най-общо казано) и енергетиката на различните етерични масла (тъй като те се разтварят най-добре в маслени основи).

Вискозитетът на базовите масла също има значение: маслата с по-висока плътност като кокосовото и какаовото масло се втвърдяват на стайна температура, поради високото си съдържание на наситени мазнини. Те добре се съчетават с течни масла като бадемово масло, масло от кайсиеви и прасковени ядки, масло от пшеничен зародиш, оризово масло.

Маслото от гроздови семки се смята за едно от най-леките масла и е подходящо за „олекотяване” на маслените композиции.

Сусамовото (с него се прави аюрведичeския масаж на „третото око”, маслената баня на устната кухина „oil pulling”) има силно загряващо и пречистващо действие и добре повлиява мускулни болки и ставни проблеми.

Маслото от жожоба е естествен консервант и удължава трайността на продуктите, в чийто състав влиза. Добавката на течен витамин Е също удължава срока на годност на масажните композиции.

Някои от базовите масла имат естествен слънцезащитен фактор и влизат в състава на различните слънцезащитни продукти, като маслото от макадамия, ши, какаовото масло, сусамовото масло, маслото от авокадо.

Напомняме ви, обаче, никога да не добавяте във вашите слънцезащитни комбинации цитрусови масла. Те имат свойството да влизат във фотохимична реакция със слънчевите лъчи и могат да доведат до пигментиране на участъци от кожата.

Използвайте само натурални етерични и базови масла, в които няма добавени разтворители, оцветители, синтетични аромати, минерални масла, вазелин, парафин. Минералните масла и различните видове парафин са производни продукти на нефта и освен че нямат аромотерапевтичен ефект, са вредни: те пренасят през кожата неорганични токсични продукти, които се вливат в кръвообращението и се отлагат в тъканите и артериите.

Не приготвяйте твърде големи количества и се съобразявайте с това дали маслата си „пасват” – целта на аромотерапевтичния масаж е да ни доставя удоволствие и да се чувстваме по-добре след него. Предозирането с етерични масла може да причини главоболие и кожни раздразнения. Затова не забравяйте правилото, че малкото е повече.


I.Приложение в чист вид: За масаж върху лицето, шията, деколтето, както и останалите части на тялото: върховете на пръстите се потапят в масло и се масажира с леки движения по приложената тук схема върху чиста и суха кожа. Против стрии най-добър резултат дава маслото от пшеничен зародиш. Един рядко извършван, но много полезен за целия организъм масаж - това е върху ходилата и възглавничките на пръстите на краката. Извършен вечер преди лягане, този масаж отморява и възстановява кръвообращението, успокоява нервната система, омекотява твърдите и болезнени мазоли. За масаж върху корените на костата - най-подходящо е бадемовото масло, а също и сусамовото или от пшеничен зародиш. Извършва се върху чиста коса, може да се втрива само в корените, но може и в цялата коса ако тя не е в добро състояние. Това може да стане и върху влажна коса (след измиване), в този случай косата следва да се покрие с кърпа. И в двата случая маслото следва да престои поне 20-30 мин. И след това да се отмие с качествен шампоан. Гореща маслена маска Върху кърпа от чист плат, полята с вряла вода и изцедена, се нанасят 20-25мл. масло и се поставя върху лицето за 15-20 мин., като може да се покрие отгоре с по-дебела хавлиена кърпа за по-бавно изтиване. Тази маска се използва от древността до наши дни. Ежемесечната употреба на тази маска запазва кожата еластична и свежа дори в напреднала възраст.

II. Козметични маски
Предназначението на долуприложените козметични маски е да подобрят външния вид и състоянието на кожата, като и помогнат да възстанови нормалните си жизнени функции. Отстраняват се мъртвите клетки от повърхността на кожата, осигуряват и се редица вещества, които действат благотворно, повишава се жизненият тонус на клетките, осигурява им се допълнителна защита срещу неблагоприятните въздействия на околната среда, омазняват и омекотяват сухите кожи, а при мазните пречат на прекомерното омазняване на собствените мастни жлези (т.нар. "антиомазняващ ефект"). В крайна сметка това води до съхраняване на младостта и свежестта на кожата. Добър резултат може да се наблюдава още след първата маска, но да се постигне една постоянно добре изглеждаща кожа трябват непрестанни грижи и внимание. Тъй като Вие познавате най-добре своята кожа, най-добре може да прецение кое от маслата и кои маски дават най-добри резултати.

1. Омекотяващи маски - при суха, загрубяла или олющена кожа. Жълтъчно-медено-маслена Смесват се добре един жълтък с една чаена лъжичка масло и мед. С тампон се нанасят на лицето и шията три слоя - всеки следващ след изсъхването на предния. След 20-25 мин. се снема маската с памук, напоен с топла вода и се измива с хладка вода. Прилага се един-два пъти дневно в продължение на месец. След няколко месеца се повтаря. Жълтъчно-маслена маска Към един добре разбит жълтък при постоянно бъркане се добавя чаена лъжичка затоплено масло и по половин чаена лъжичка вода и лимонов сок. Прилага се като предната маска. Тези две маски се прилагат и върху косата! Крем-маска за суха изтощена и чувствителна кожа Има изключително нежно и толерантно действие върху кожата, която много бързо преоткрива своята мекота, комфорт и блясък. Смесете 15г. восък (пчелен), 20 мл. бадемово масло, 20 мл. масло от пшеничен зародиш, 20 мл. масло от кайсиеви ядки, 1 шепа цветове от бял бъз и 1 супена лъжица лайка в стъклен съд. Поставете на водна баня. След като се разтопи восъка, разбъркайте с дървена пръчица, затворете добре съда и оставете 30 мин. След това свалете от огъня, разбъркайте отново, прецедете през марля и продължете да разбивате до получаване на гладък крем. Нанесете върху чиста кожа за 30 мин., след което само се забърсва с кърпа, намокрена с топла вода. Може да се използва ежедневно

2. Тонизиращи и омекотяващи маски: при бръчки, суха, повяхнала и загрубяла кожа
Козметична майонеза
Разбива се половин яйчен жълтък, като се добавя постепенно 10-15мл. бадемово масло. Получената смес се нанася посредством лек масаж. След 15-20 мин. маската се снема с памук, напоен с топла вода. използва се и за коса. Маяна маска Смачкват се 10г. хлебна мая и постепенно се добавя масло, докато се получи средногъста каша, с която се намазват лицето и шията на 2-3 слоя (всеки един след изсъхването на предния). След 20 мин. маската се измива с топла вода. Прави се два пъти седмично, докато станат 20 маски. Енергийна плодова маска (за вечно бързащите бизнес дами) Богата на минерали, витамин F, плодови киселини. Когато сте уморена, а Ви се налага спешно да изглеждате перфектно, опитайте тази рецепта и ще останете удивена от видимия здрав, младежки вид на кожата и невероятния комфорт за самата Вас. Пасирайте на каша парче банан, парче авокадо и 1 ягода (може да се замени с кръгче киви), добавете 1 к.л. масло от кайсиеви ядки, 1 к.л. сусамово масло, 1 капсула лецитин (1000 мг), 1 ч.л. каолин (или хума) и 1 ч.л. пчелен прашец (смлян). Рабъркайте добре, нанесете за 20 мин. и измийте най-напред с топла, а след това със студена вода.

3. При суха и старееща кожа
Сметанова маска
Една чаена лъжичка сметана разбийте с един жълтък и 10 мл. масло. Намажете лицето и няколко минути след изсъхване измийте с топла и хладка вода. Маска с хума Към две супени лъжици хума се прибавят една супена лъжица сок от моркови, една чаена лъжичка масло и няколко капки лимонов сок. Разбърква се и получената каша се нанася плътно, след изсъхване се снема с хладък компрес. 4. При суха и чувствителна кожа Маска с извара 1 суп. лъжица извара се разбърква добре с малко мляко и една чаена лъжичка масло. Нанася се плътно и след 20 мин. се сваля с мокра марля и се изплаква с хладка вода. Билкова маска за суха, чуствителна и дехидратирана кожа Отлично подбраната комбинация от билки, съвместно с чистите растителни масла успокоява възпалената кожа и хидратира сухата. Смесете равни количества ленено семе, невен, босилек и лавандула. Смелете на прах. Към 1 с.л. от билките добавете вряло мляко (до получаване на гъста каша), 1 ч.л. бадемово масло (може и друго съобразено с характера на кожата), разбъркайте добре и нанесете върху лицето. След 20 мин. измийте с топла вода.

5. Избелваща маска - при петна, лунички и замърсяване на лицето
Към един средно голям суров, обелен и настърган на ситно картоф се добавят 5 мл. масло, една супена лъжица прясно мляко и тоалетни трици или овесено брашно, докато се получи рядка каша. С нея се измиват лицето и шията, след 20 мин. се измиват с хладка вода и се намазват с подходящ крем.

6. Маска за освежаване и тонизиране на кожа от всякакъв тип

Лецитинова маска Разбиват се един жълтък и половин лъжичка мед. Прибавят се 5 мл. масло, 10 капки лимонов сок и една чаена лъжичка овесено брашно, докато се получи каша. Намазват се лицето и шията за 15-20 мин. в зависимост от поносимостта на кожата. Измиват се с хладка вода и може да се направят няколко студени компреса. Маска с изключително интензивно действие, моментално забелязващи се резултати, придаваща блестящ тен на лицето Смелете на кафемелачка 7 сурови бадема с 1 с.л. сурови слънчогледови семена. Прибавете 1 пълна ч.л. масло от пшеничен зародиш и долейте капки вряло мляко (или розова вода) до получаване на средно гъста консистенция. Подсилете маската с 1 капсула лецитин от 1000мг., разбъркайте добре и нанесете върху лицето за 20 мин. Измийте с топла вода и нанесете любимия си крем.

7. Маслен екстракт при възпалена и чувствителна кожа, която е предразположена към лесно измръзване през зимата 5 с.л. натрошен жълт кантарион залейте със 100 мл. сусамово масло и оставете на тъмно за 2 седмици. Прецедете, излейте в тъмно шише и редовно избърсвайте възпалените и напукани от студ участъци по кожата на лицето, ръцете и устните.

8. Лосион за лесно почистване на грим от очите и лицето

Смесете 100 мл. розова вода с 20 мл. масло от жожоба. Разклатете енергично преди употреба, веднага след това намокрете с лосиона памучен тампон и ще почистите бързо и перфектно всякакъв грим от лицето. Не дразни очите!

9. Компрес за отстраняване на втвърдени комедони

Намазва се горната част на лицето с масло в излишък, върху него се поставя марля, а върху нея се намазва с топло картофено пюре. След като истине, марлята се сваля, лицето се избърсва със суха кърпа и омекналите комедони се изстискват. Внимавайте пюрето да не е прекалено горещо! Към всички маски могат да се добавят по една ампула витамин А или Е, а там където има лимонов или морковен сок - и витамин С. В домовете за красота и козметичните салони могат да се приложат още редица подходящи маски.


III. Добавяне на чисти растителни масла към готови козметични продукти Качеството на предлаганите на пазара козметични продукти може значително да се подобри, като към тях се добави някое от растителните масла. Към шампоаните за коса и/или тяло може да се добавят по 1 чаена лъжичка масло на 100 мл. шампоан. Шишенцето трябва много добре да се раздруса, за да се получи бяла емулсия и после да се употреби. Тази емулсия е нестабилна и трябва преди всяка употреба да се разклаща (раздрусва) добре. Към балсамите за коса и тяло също може да се добавят по 1-2 чаени лъжички масло след добро размесване получената смес се употребява. Особено подходящи за обоготяване са почистващите млека и плажната козметика.


IV. Как да почистим лицето, шията и деколтето без миещи средства и тоалетни млека? Упоменатите участъци се намазват с лек масаж с растително масло. След десетина минути се обтриват с памучен тампон, напоен с розова вода. Ще останете изненадани колко добре може да се почисти кожата!

домашно лечение на стрии с какаово масло:

* 1/2 чаша какаово масло
* 1 супена лъжица масло от пшеничен зародиш
* 1 супена лъжица масло от кайсиеви ядки
* 1 супена лъжица течен витамин Е
* 2 супени лъжици настърган пчелен восък

Сместа се загрява на водна баня докато пчелният восък се разтопи. Прехвърля се в съд с капачка (стара кутия от крем ил друг съд, в който ще е лесно да се бърка – дълбок буркан или с тясно гърло не е подходящ) и се съхранява в хладилника.

Този крем се маже докато се постигне пълно лечение на стриите. Да се нанася след баня и поне 20 минути преди обличане, за да не попие в дрехите.

Тук можете на намерите още много и полезни маски за красива кожа, които ще ви донесат самочувстие и комфорт.

Масло от шеа

Маслото от шеа е последния хит в домашното лечение на стриите. Маслото от шеа е естествен източник на витамини А и Е, които са много важни за здравето на кожата. Втриването на масло от шеа на местата със стрии се прави 2-3 пъти на ден. Лечението продължава докато се заличат стриите.

Масажно масло с алое вера

Гелът от алое вера е известен с омекотяващия и лечебен ефект върху изгаряния на кожата. Тъй като стриите също са нарушаване на целостта на кожата, алое вера се използва за тяхното лечение.

Съставките по-долу се смесват, поставят се в стара кутия от крем и се съхраняват в хладилника:

* 1/2 чаша зехтин
* 1/4 чаша алое вера гел
* 4 капсули витамин Е (изспива се течността от капсулите)
* 2 капусли витамин А (отново само течността от капсулите се изпозлва)

Чиста свинска мас

Чистата свинска мас се използва от много често за предпазване от стрии, защото е много ефикасна и евтина. Единственият недостатък е миризмата й, но ако можете да я изтърпите определено си заслужава, защото е едно от най-добрите лечения на стрии.

За всички масла важи правилото да се нанасят след баня и да се даде време на кожата да ги усвои преди да се облекат дрехи.

Подхранване на ноктите

Ако имате чупливи, цепещи се или сухи нокти, това временно шоколадово кремче ще направи ръцете ви за чудо и приказ.

Отчупете си 6 блокчета черен (натурален) шоколад и ги разтопете, но внимавайте да не прекалите с топенето и да се получи гореща какаова напитка. Трабва да се нагрява до получаване на по-гъст течен шоколад.

Към него прибавете няколко капки бадемово или портокалово масло (може и зехтин), разбъркайте и намажете ръцете си. Хубаво е да втривате маската в ноктите.


Внимавайте сместа да не е прекалено гореща, разбира се. Нека е само приятно топла.


Шоко балсам за устни

Необходими продукти:

1 чаена лъжичка и половина какаово масло
1/2 чаена лъжичка кокосово или бадемово масло
1/4 чаена лъжичка течен шоколад
1/8 чаена лъжичка (или две капсули) витамин Е

Приготвяне:

Първо смесете какаовото и бадемовото (кокосовото) масло, също и витамина Е. Затоплете ги в микровълнова печка или на водна пара,
но не допускайте да заврят.

Прибавете към вече „общото“ масло и течния шоколад. В миксер или на ръка внимателно и постепенно разбърквайте.


В малка тубичка или кутийка изсипете полученото какаово кремче и го оставете да изстине на стайна температура. По-късно го сложете за малко в хладилника, докато се поохлади.
И се мажете когато и по колкото си поискате. Страхотно е.

Когато имате малко повече време за релакс си спретнете една шоколадова вана. Страшна глезотийка.

Вана с вкус на шоколадова торта

Необходими продукти:

1 чаша ароматни соли за вана (с мирис на шоколад или ванилия)
1 чаша морска сол
3 супени лъжици какао на прах
1/2чаена лъжичка канела
1 чаена лъжичка ванилия
1 чаена лъжичка бадемово масло

Приготвяне:

В по-дълбока купа смесете сухите продукти.Прибавете бадемовото масло и разбъркайте.
Процедурата е както обикновено – в топлата вода изсипете домашно приготвените соли и се гмуркайте.

Няколкото сладки и кафяви рецепти за основно подхранване и грижа за кожата са сигурен метод за отстраняване и на стреса.

няколко предложения, които овлажняват, омекотяват и подхранват нежната кожа на ръцете:

Меден крем за ръце
1 ч.л. мед, 2 с.л. глицерин, 1 ч.л. спирт, 100 г вода, малко хума
Разбъркваме добре всички съставки и кремът е готов! Предпазва от състаряване кожата на ръцете. След употребата му, тя става кадифено мека, свежа и еластична.

Основна рецепта за крем за ръце
5 г какаово масло, 5 г пчелен восък, 40 мл масло от авокадо, 50 мл дестилирана вода
Загрейте маслото от авокадо заедно с какаовото масло и пчелния восък. Това е т. нар. мазна фаза, която трябва да се разтвори напълно и отделните съставки да се свържат една с друга. Дестилираната вода също се загрява. Когато двата компонента достигнат до температура от 60 градуса, свалете ги от котлона и ги смесете внимателно. Не забравяйте, че водата се добавя лъжичка по лъжичка в маслената смес и се разбърква, докато се разтвори напълно. Продължете да бъркате и когато дестилираната вода е изцяло поета от мастната съставка. След десетина минути кремът вече има не само подходящата консистенция, но е и охладен до стайна температура. Тогава спрете да разбърквате и оставете крема да изстине напълно.

8024_2.jpgКрем за ръце с алое и фъстъци
5 г какаово масло, 5 г пчелен восък, 30 мл фъстъчено масло, 10 мл масло от алое вера, 50 мл дестилирана вода
Приготвя се, както основната рецепта. Кремът има вълшебен ефект върху чувствителната, много суха и напукана кожа. Алоето и фъстъченото масло доставят големи количества мазнини и влага. Допълнително се стимулира образуването на нови клетки.

Крем за ръце с мед и кайсии
5 г какаово масло, 40 мл масло от кайсиеви ядки, 50 мл дестилирана вода, 1 с.л. мед, 5 г пчелен восък
Приготвя се по описания по-горе начин. Единствената разлика е, че трябва да разтворите меда във водата. Тази рецепта предпазва и поддържа ръцете в добро състояние. Успокоява раздразнената кожа.

Крем за ръце с масло от чаено дърво
5 г какаово масло, 5 г пчелен восък, 40 мл масло от авокадо, 50 мл дестилирана вода, 5 капки масло от чаено дърво
Приготвя се по обичайния начин. Използвайте тази рецепта, ако сте в непрекъснат контакт с агресивни химикали. Предлага добра защита от инфекции.


Из: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia/bazovi-masla

Иланг-иланг

(Cananga Odorata)

От древни времена ароматът на растението иланг-иланг е считан за аромат на “любовта и чувствеността”. Иланг-илангът расте в тропическите райони на Азия, Филипините и Индонезия. Маслото се произвежда на Мадагаскар и Коморските острови. В Индонезия благоуханните венци от иланг-иланг и до днес украсяват младоженците. С ароматният дим опушвали жилищата против караници и раздори. Полинезийските жени използват иланг-иланга като парфюм. На Молукските острови използват крем с маслото на това растение за профилактика на инфекциозни заболявания, например, малария, и при различни кожни инфекции. Във Викторианската епоха маслото е влизало в състава на балсам за растеж на косата. Богатия, сладък и чувствен аромат на това масло напълно съответства на полинезийското му име “цвете на любовта”.

Маслото от иланг-иланг се отнася към групата етерични масла – афродизиаци. Действието на маслото е обусловено от влизащите в състава му гераниол, нерол, терпинеол, лимонен, линалацетат, илангол, линалоол и евгенол. Ароматът на маслото е сладък, пикантен, с нюанси на жасмин и гардения.

Иланг-илангът има положително действие върху нервната система, премахва безпокойство и напрежение, чувствата на гняв и страх. Маслото е ефикасно при депресивни състояния, умора, безпокойство, безсъние, ПМС.

Лечебното действие маслото Иланг-иланг се проявява в пълна степен при сърдечно-съдови заболявания - то понижава артериалното налягане, успокоява задух и сърцебиене. Редовното използване на маслото Иланг-иланг подобрява кръвоснабдяването на сърдечният мускул и намалява появите на стенокардия. Укрепва имунитета. Добро средство против спазми. Маслото Иланг-иланг помага ефикасно при спастични разстройства на червата.

Маслото от иланг-иланг действа универсално на кожата като влияе положително както на суха, така и на мазна кожа, спомага за отстраняването на акне, благоприятно е за раздразнителна и увредена кожа. Това масло помага при ухапвания от насекоми, меко дезинфекцира и тонизира, стимулира кръвообращението в капилярите и великолепно подхранва клетките на кожата. Много е полезно при грижа за косата, особено за повредена и изтощена коса. Иланг-илангът е и средство на интимната козметика.

Като афродизиак, маслото Иланг-иланг има стимулиращо еротично действие - усилва половото влечение. Ароматът създава лека еуфория и разкрепостява чувствеността. То е едно от най-еротичните и романтични масла. Помага при фригидност и импотенция. Масло на средната нота. “Масло на наслаждението”.

Енергетика на маслото: – то е старинна есенция за ароматизиране, привлича любовта и положителната енергия на света, изравнява енергетическата обвивка, възстановява симетрията, помага за развитието на високите чакри.

Основни свойства: стимулира нервната система – антидепресант; премахва чувството на страх и тревога, подобрява съня; антисептик с бактерицидно действие; спазмолитично, тонизиращо; понижава артериалното налягане; намалява честотата на пулса и дишането ; ефикасно при смесен тип кожа.

Показания за приложение: депресия, безсъние, стрес; раздразнителност, чувство на страх, безпокойство; астеноневротични състояния; артериална хипертония; исхемична болест на сърцето; смесен тип кожа ; импотенция, фригидност; суха, чувствителна, раздразнена кожа; вегетативно-съдова дистония от хипертоничен тип.

Внимание! Ароматът на иланг-иланг е твърде силен и може да предизвика световъртеж и главоболие – използвайте минимална доза!

Начини на приложение:



Аромалампа: 2 капки на 5 кв.м.; Аромавана: 4-7 капки с емулгатор;
Масаж: 5-7 капки на 15 мл масажно масло;
Обогатяване на козметични средства: 5 капки на 5г основа;
Обогатяване на чай: 3-4 капки на 100мл заварка;
Аромамедальон: 2-3 капки.

Пачули

(Pogostemon Cablin)

Едно от най-древните еротични масла, Пачулито пробужда възторженост и еротична щедрост. Дълбокият, тръпчив, горчив, чувствен и необикновено продължителен аромат на това екзотично масло е дошъл при нас от Индия заедно с чудните шарки на тъканите, пропити с това благовоние. Съществува поверие, че аромата на пачули привлича богатството. На Изток маслото се прилага за ароматизация на спалното бельо и дрехите. Счита се, че то предотвратява разпространението на инфекции. В Китай, Япония и Малайзия растението се използва при простуда, главоболие, повръщане, диария, болки в стомаха и за премахване на неприятната миризма от устата. В Япония и Малайзия се прилага и при ухапвания от отровни змии.

Маслото Пачули съдържа 45% пачулен, 40% пачуол, азулен, евгенол. Има интензивен дървесно-тревен аромат с нюанси на земя и корени. Маслото Пачули благоприятно влияе на нервната система. То умиротворява, успокоява и създава атмосфера на любов, като при това прояснява съзнанието. Усилва потенцията и чувствителността на ерогенните зони, внася в общуването елемент на новост и празничност, придава на еротичния контакт ярки тонове, способства за подмладяването на ендокринната система и баланса на хормоните.

Пачулито тонизира организма, ускорява процесите на обновяване на тъканите. То ограничава апетита, затова е полезно за хора, желаещи да отслабнат. Едновременно, препятства задържането на течности в организма.

Доказана е неговата ефективност както при запек, така и при диария, а също и при възпаление на червата. В козметиката маслото от пачули се препоръчва за зряла кожа - то способства за регенерацията на клетките, помага напукана кожа, омекотява и отстранява зачервеняване. Действа благоприятно на проблемна (акне, екзема, белези) кожа. Премахва отоци. Има и лифтингов ефект, като бързо привежда в порядък отпусната след диети кожа. Маслото от пачули има добър противогъбичен ефект и при алергична екзематизация на кожата. Отстранява пърхота. Маслото придава на козметичните препарати и парфюмите изискан източен акцент. Масло на средната нота.

Енергетика на маслото – благородния, топъл аромат на пачули прогонва негативните емоции, пробужда към творчество, лекота на мислите, настройва на романтична вълна. Помага да се справим с всяка ситуация, изискваща анализ и интуиция, усилва висшите чакри, помага да усетим неповторимият вкус на любовта и доброто, препятства развитието на енергетичен вампиризъм.

Основни свойства:стимулира нервната система – антидепресант; антисептик сбактерицидно действие; високоактивен антиоксидант; ускорява регенерацията на тъканите, показан при суха кожа; ефикасно помага рани, напуквания, драскотини; има противогъбичен ефект, отстранява акне, пърхот при мазна кожа; стимулиращо еротично действие; понижава температурата; ефикасно при екзематизация на кожата.

Показания: депресия, безсъние, раздразнителност; рани, изгаряния, пукнатини, гъбични поражения на кожата на стъпалата; хроничен бронхит, грип, ОРЗ; херпес, херпес зостер; екзема,посталергични дерматити, акне; хемороиди и рагади; грип, пресипнал глас; мазна коса, пърхот; импотенция, фригидност;суха, чувствителна, раздразнена кожа; повишена температура.

Противопоказания: Последните седмици на бременността! Да не се прилага вътрешно!

Начини на приложение:

Аромалампа: 2 капки на 5 кв.м.;

Аромавана: 4-6 капки с емулгатор;

Масаж: 6-8 капки на 15 мл масажно масло;

Обогатяване на козметични средства: 5-7 капки на 5г основа;

Рефлексомасаж: смесват се етерично ибазово масло в пропорции 1:1;

Аромамедальон: 2-3 капки.


Из: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia/aromatni-masla/paculi

Свещенната роза

Розата е позната още от древността. Тя е била известна и на евреите. За розата говори Омир, а Херодот разказва за ароматните рози в градините на древна Македония.Нейни изо бражения са намерени още в древен Вавилон (където розата е била свещено цвете).Неслучайно наричат розата “царица на цветята”. Тя винаги е удивлявала хората със своята красота и нежен аромат. Древните гърци вярвали, че розовият храст е поникнал от морската пяна, в която се е родила богинята на красотата и любовта – Афродита.Ботаниката изучава около 7000 вида рози, от които само 200 са маслодайни.

Никой не може да каже дали розата идва от Китай, Индия или Персия, тъй като тя е много стара - следи от рози са намерени във вкаменелости на повече от 25 милиона години. Тя е била част от нашия живот и легенди от древни времена. Името на Дева Мария е включвало думата "роза" в много случаи. Например "Мистичната роза" и "Кралицата на свещената розова градина". В съставките на мирото неизменно влизало розово масло.
В древна Гърция розата била символ на богинята Афродита. Анагкпеон разказва, че розата се е родила от пяната на морските вълни заедно с Афродита, за да услажда въздуха на богинята. Според друг мит розата израснала от прободената от Диана нейна весталка, която не опазила обета за детственост, който дала пред богинята на лова.
Розата е символ на прераждането и затова древните са поставяли на гробовете на близките си рози. Богинята на подземния свят Хедека е изобразявана с венец от рози.
Интересно е, че в християнската иконография розата е заменена с потира, събрал кръвта на спасителя, т. е. свещения Граал, отъждествяван със сърцето на Исус.

В Библията се казва, че розите които растели в райските градини били бели, но почервенели от свян, заради привличането, което се породило между Адам и Ева. В миналото се вярвало ,че да хвърлиш розови листа в огъня носи късмет. Когато девойка се колебаела кой от ухажорите си да избере може да написвала имената им върху розови листа и да ги хвърляла във въздуха този лист, който паднел последен носел името на правилния избор.В древен Рим розата била свързвана с Адонис и Венера. В Индия богинята "Великата майка" била известна като "Свещената роза". В древен Китай червената роза била наричана "Цветето на богинята". След многото светци, за които се твърди че били благоуханни, била и Света Роза, която естествено ухаела на рози. Родното място на култивираната роза най-вероятно е Северна Персия, на Каспийско море или Фаристан - на Персийския залив. Древните персийци наричали розата "гюл" или "Цветето" с главна буква. Тя става символ на Персия (днешен Иран). Розите украсявали щитовете на нейните воини. С розова вода се поръсвали гостите за добре дошли, като този ритуал съществува и до ден днешен. Тя била приемана като напитка, подправяна с канела и захар и добавяна към много деликатеси. Провинция Фаристан плащала годишен данък от 30 000 шишенца розова вода на Багдадската хазна. В златните времена на Багдад, строителите на джамии смесвали розова вода (и мускус) в хоросана и когато обедните слънчеви лъчи нагрявали стените се излъчвал невероятен аромат.В същото време Персия изнасяла розова вода в Китай, Йемен, Египет и Испания. През 1684 след като посетил Персия Кампфър писал за производството на розово масло. "Розите на Шираз са удивителни, защото по време на дестилацията отделят мазно вещество, подобно на масло, наричано розово масло. Тази субстанция се цени повече от златото и няма парфюм на света по-сладък и по-прекрасен. От Персия розата се разпространява през Месопотамия до Палестина и през Мала Азия до Гърция и Италия. Няма съмнение, че розите, използвани в древността, са били култивирани. Сортовете били малко на брой, но изглежда римляните са култивирали Червената провансалска роза (Rosa gallica) още известна като Френска роза. Думата роза идва от гръцката дума за червен - "родон". Розите в древността били с тъмночервен цвят, откъдето идва и предположението, че са изникнали от кръвта на Адонис. Египтяните използвали много розово масло в техните светски и религиозни церемонии, а също и за мумифициране. Следи от рози са намерени в египетски гробници. Клеопатра спяла на възглавница, пълна с розови листенца и се къпела с розова вода. Нейните любовни завоевания били подпомагани от ароматни есенции. Тя съблазнила Марк Антоний като напоила платната на нейния кораб с розово масло и покрила стаята си с дебел килим от розови цветове. Римляните също не щадяли цветовете на розата. Хораций споменава за употребата на рози на пиршества за украса, разхвърляни по пода и дори във виното на заможните римляни. На булките и младоженците слагали венци от рози, а също и на изображенията на Купидон, Венера и Бакхус. Рози били разпръсквани на празниците на Флора и Химен, пред победителите, пред техните колесници и на носовете на техните бойни кораби. Римляните също носели венци от рози по време на угощения, като превантивна мярка срещу напиване. Розите са били слабост на император Нерон, който харчел еквивалента на $160 000 за розово масло, розова вода и розови цветчета за една нощ за себе си и своите гости. На погребението на своята съпруга през 65 от новата ера е бил използван повече парфюм "отколкото можело да се произведе за една година".Елините смятали аромата на розата за освежаващ и ободряващ уморения ум. Те подправяли виното си с рози, за да предотвратят махмурлук, разпръсквали вази, пълни с рози на техните пиршества и оргии. Червена роза е изобразена в палат отпреди 4000 години в Кносос, Крит.Розата е в основата на много легенди. Най-старите данни за нея могат да бъдат намерени в "Илиада" и "Одисея" на Омир. Древногръцката поетеса Сафо избира розата за Кралица на цветята.Някога е имало обичай да се окачва роза над масата за вечеря като знак, че всичко споделено ще остане тайна.

ето някои от видовете рози.
- "Chaucer": Има богати сребристо-розови цветове. Достига до 1 м височина. Типична английска роза, от селекцията на Дейвид Остин.

- "Fantin Latour": Цъфти в бледорозово и достига до 1,5 м височина. "Родена" през 1900 г. Това е типична лятна роза, спадаща към 100-листните представители на този вид.

- "Казанлък": В голямата британска енциклопедия на растенията родната казанлъшка роза е намерила призово място. Тя е в раздел "Рози дамаскини", редом до стари западноевропейски видове. Британците обаче категорично я поставят на първо място, допълвайки с информацията, че от тази роза се добива най-доброто масло в света.

- "Charles de Mills": Галска роза, една от 150-те, сътворени в замъка Малмезон, специално за кралския двор. Има кичести цветове, обагрени в наситено виолетово. Достига до 1,2 м височина.

- "Dorothy Perkins" и "Paul's Scarlet Climber": Неслучайно тези два вида са поставени един до друг. Общото между тях е не само, че спадат към пълзящите и увивни видове, а и че идеално хармонират, когато са заедно. И двете имат ситни цветове. Първият вид цъфти в розово, а вторият - в карминено червено.

- "Fresia": Красива наситеножълта роза, достигаща до 60 см височина. Спада към групите на Polyantha и Floribunda.

- "Ballerina": Тя се води стандартна роза, но притежава ценното свойство да заема форма, каквато пожелае собственикът. Цъфти в нежнорозово и достига до 1,5 м височина. Идеална е за миниатюрни розови дръвчета.


Въпреки че розата е била високо ценена от зората на историята, методът за съхраняване на нейния аромат бил потапяне на цветчетата в масло, за да бъде извлечен аромата под формата на помада. Розовото масло (Oleum Rosarum, Ol. rosatum or Ol. Rosacetum) на древните не било летливо масло, а тлъсто масло, напоено с аромата на розата.

До много скоро се смяташе, че дестилацията е била изобретена от най-известния персийски лекар Авицена през 10-ти век. В археологически музей в Пакистан, обаче, е бил открит глинен дестилационен апарат, датиран на 3 000 години преди Христа. С това доказателство се оказва, че дестилацията е много по-стара, отколкото се вярваше преди. Също така е вероятно древните египтяни и юдеи да са познавали тайните на дестилационния процес.

Независимо какъв е произхода на дестилацията е сигурно, че Авицена е открил парната дестилация. Розовата вода, която събирал се смята за първия съвременен парфюм. Предполага се, че розата е била първото цвете, подложено на дестилация. В началото ароматните води били единствения продукт на дестилацията, докато мазната субстанция била изхвърляна като "нечистотия". С изобретяването на кондензатора около 1150 година, маслата били нарочно отделяни от парите. Те били продавани като съставки за парфюми и около 1500 година се ражда отрасъла добив на етерични масла.

Дълго време розовата вода била по-ценена от самото масло. Легендата от епохата на Великите Моголи разказва, че розовото масло добива популярност след сватбеното тържество на принцеса Нур-Джихан и императора Джихангуир. Каналите на градината били напълнени с розова вода, която огряна от слънчевите лъчи отделила етеричното масло на повърхността. То било събрано и се оказало, че е прелестен парфюм. От този ден нататък розово масло станало много търсено. Това поставя началото на производството на розово масло в Персия и около 1612 година и много преди края на 17-ти век дестилационните фабрики на Шираз работели под пълна пара. Първото споменаване на персийското розово масло прави Кампфър през 1684 година, който споменава износа за Индия.


из: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia/aromatni-masla/roza

Санталово дърво

На Индийското крайбрежие може да попаднете на вечно зеленото бяло санталово дърво, Santalum album ( Santalaceae). В Индия от древността дървесината на това растение се използва в религиозните обред

и. За източните религии сандаловото масло е като тамяна за християнските. С него се кади при религиозни церемонии, погребения, сватби, различни други обреди. Древен обичай е индуските духовници да намазват челата си със сандалово масло като знак на духовност.
Дълги кервани пресичали пустинята на Персия и Арабия и превозвали товарите от ценното дърво в Египет,Гърция и Рим. То било едно от най-ценните парфюмерийни средства, от древността до днес. И сега то е любимо ароматично средство на Изтока. С него се кади. Същата роля играе и при арабите, които го наричат „шандал”- оттук е известно като санталово дърво.
Прясната дървесина на санталовото дърво няма миризма; едва след изсушаване добива характерната сладка миризма. Това се дължи на факта, че дървесината има около 5% летливо масло. Главен производи
тел на санталова дървесина и масло е окръгът Мисоре в Южна Индия. Дървото достига зрелост едва като стане на 60 години. В окръга Мисоре има заповед да не се секат дървета докато сами не изсъхнат. След като се отсекат, се нарязват на малки парчета, кората и меката дървесина се отделят и се оставя само твърдата, която именно е търсената суровина. Дървесината е ценна не само поради това , че е ароматична, но и защото от нея се изработват кутийки, различни украшения или пръчици за изгаряне по време на религиозни тържества.
Санталовото масло се получава чрез дестилация на раздробената дървесина. Има голямо значение за парфюмерията. То влиза неизменно в съдържанието на всеки парфюм с ориенталски характер.
Санталовото дърво е полупаразитно. След като семената му поникнат, органите, с които паразитира, проникват в корените на близките храсти или дървета и черпят от тях хранителни вещества. Опитите показват, че ако около санталовото дърво се махнат всички други растения, корените му се удължават, като напразно търсят чужди корени. Лишено от хранителни вещества, дървото изсъхва.

Сандаловото масло се използва като ароматна съставка на най-реномираните мъжки и дамски парфюми. То има прекрасен и траен дървесен аромат. Може да се използва като парфюм и в чист вид. Днес е установено, че сандаловото масло има изразено бактерицидно и нервно успокояващо действие. Силен афродизиак.

Инхалации: при възпаления на горните дихателни пътища и устната кухина (ларингит фарингит и др.).

Вани: за засилване защитните сили на организма, при безсъние, нервни състояния. Добри резултати се получават при цистит и други пикочни и влагалищни инфекции. Ваните със санталово масло стимулират сексуалността.

Гаргара и жабурене: при възпаление на сливиците, на горните дихателни пътища и устната кухина, възпаление на венците и др.

Компреси: при абсцеси, циреи, трудно зарастващи рани (една капка на 50 мл топла вода).

Разтриване: масаж на шията при ларингит.

Козметично приложение: Идеално средство против младежки пъпки. Възпира процесите на стареене на кожата. За обогатяване на кремове.

Инфо: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia





ЕМУЛГАТОР - EMULSIFYNG WAX

За да направите крем или лосион, е необходимо да се използва емулгатор. Смесването на масло с вода, не е възможно без помощта на емулгатори. Те дават възможност на два обикновено несъвместими съставки да се смесят.
Най-добрите естествени продукти за грижа за кожата до сега са получени от кокосово и палмово масло. Те са безопасни за работа и дори се използват в хранително-вкусовата промишленост. Емулгаторът, който би предлагаме е от растителен произход. Съдържа стеаринова и палмитинова киселина и цетилов алкохол.Той е много лесен за използване, ако искате да направите продукти за себе си и семейството.
Пчелният восък също може да бъде емулгатор, но не е подходящ за хора, алергични към пчелни продукти

ВАЖНО:
Има две Емулгатора, използвани в популярните продукти, които могат да бъдат вредни. Първият е Borax (INCI име натриев борат). Изследвания в Дания и Швеция показват, че това вещество е канцерогенно. Забранено е използването на тази съставка върху деца, тъй като е доказано, че може да предизвика анемия. Borax е лесен за използване, но по-широката му употреба може да направи кожата суха и чуплива. Не е желателно да се използва в продукти за грижа за кожата.
Друг емулгатор, който е опасен и трябва да се избягва е триетаноламин. Той се произвежда в рамките на петролната промишленост и е бил използвана в продължение на няколко десетилетия (и продължава да се използва) в рамките на козметичната индустрия за емулгиране. Той е силно дразнещ за очите и кожата, прониква в дълбочина и може да причини увреждане на черния дроб. В допълнение към това, когато се комбинира с нитратни йони - обикновено се намират в питейната вода и много месни продукти - той произвежда канцерогенно вещество, нитрозамин. Това вещество никога не трябва да да се използва в продукти за грижа за кожата, но за съжаление, все още се среща често в козметични продукти.

Как се работи с Емулгатор:
Обикновено Емулгаторът се смесва с маслената фаза на кремовете или лосионите, загрява се на водна баня, докато се разтопи. Следва добавянето на водната фаза, като се внимава двете фази да са с приблизително еднаква температура – около 60-70C. Накрая се добавят витамини, етерични масла или други екстри. През цялото време, сместа се разбърква енергично.

Какво количество се използва:
На 160 мл масло или комбинация от няколко масла + 130 ml.вода или хидрозол е необходимо 21 гр или /3 супени лъжици / емулгатор.

Рецепта за зряла кожа (100 мл / г)

А Маслена фаза (75-80 ° C)
12ml Масло от Макадамия
4 ml Масло от Жожоба
4 ml Масло от Авокадо
7 г. Емулгатор / около 1 супена лъжица /

В. Водна фаза (75-80 ° C )
69ml на предварително кипната минерална вода
3g/ml Глицерин

С. Трета фаза(40-35 ° C)
0.6g/ml (12-15 капки) консервант или
0.5g/ml Витамин Е
0.5g / м (10-12 капки) Етерични масла

Рецепта за чувствителна кожа (100 мл / г)

А Маслена фаза (75-80 ° C)
15ml Масло от Лешник
5 ml Масло от Оризови трици
7 г. Емулгатор / около 1 супена лъжица /

В. Водна фаза (75-80 ° C )
69ml на предварително кипната минерална вода
3g/ml Глицерин

С. Трета фаза(40-35 ° C)
0.6g/ml (12-15 капки) консервант или
0.5g/ml Витамин Е
0.5g / м (10-12 капки) Етерични масла


Меден балсам за напукани устни



Студеният вятър е безжалостен към устните ни – те изпръхват, напукват се и започват са се лющят. Някои жени са особено чувствителни и в ъгълчетата на устните им се образуват болезнени ранички, които не минават през цялата зима. Обикновените балсами за устни съдържат основно парафин, които временно омекотяват устните, но няма лечебен ефект. Дори в случаите на студова алергия предизвикват още по-голямо раздразнение, тъй като съдържат множество изкуствени съставки – ароматизатори, оцветители и консерванти.

Какво може да помогне? Напълно натурален балсам за устни на основата на пчелен восък и подхранващи масла, обогатени с лечебен мед. Ето и рецептата:

5-8 гр. пчелен восък
5 гр. какаово масло
10 гр. масло от карите
5 мл. бадемово масло
½ ч. л. мед (най-добре акациев)
10 капки етерично масло от грейпфрут
2 капсули вит. Е (от 100 I.U.)
стъклен съд, стъклено бурканче 30 мл., дървена лъжица, тенджера за водната баня


От опит знам, че най-трудната част от собственоръчното приготвяне на козметика е намирането на суровините и то в малки количества. Пчелният восък ще откриете в повечето дрогерии и аптеки – ако не пречистен, то поне натурален. С какаовото масло въпросът е по-сложен – доколкото ми е известно само една фирма го предлага в опаковка, но ако запитате в аптеките, където приготвят лекарства, вероятно ще могат да ви отрежат едно парченце (какаовото масло е в твърдо състояние). Ако все пак не можете да намерите, спокойно го заменете с масло от карите - от това няма да пострада съществено лечебното действие на балсама. Останалите съставки се откриват в повечето дрогерии.

Съставките се смесват на водна баня, но не в кипяща вода, за да не се изгубят полезните вещества в тях. Най-добре изобщо не слагайте тенджерката на котлона, а само сипете в нея топла вода. В стъкленият съд (не метален и не пластмасов, защото тези материали влизат в химична реакция с маслата) разтопете първо настърганият пчелен восък, след това какаовото масло и каритето. Бъркайте през цялото време с дървената лъжица и когато съставките се втечнят напълно, извадете съда от тенджерката. Сега е време да добавите бадемовото масло и меда. Пробийте с топлийка капсулите вит. Е и изцедете течността в сместа. Последно се капва етеричното масло, всичко се разбърква добре и още преди да е стегнала консистенцията се изсипва в стъклено бурканче. Готовият балсам е еликсир за устните и можете да го нанасяте винаги, когато има нужда – преди излизане и в планината за защита и вечер преди сън за регенерация на устните. Срокът му на годност е минимум 4 месеца, без да е необходимо да го съхранявате при специални условия.


Масло от чаено дърво


Маслото се получава от растение, принадлежащо към семейството на Melaleuca alternifolia. Растението ни е познато като чаено дърво, въпреки че няма връзка с растенията, които се отглеждат за чай.Чаеното дърво е познато от времето на откривателя на Австралия, Кук. Неговите моряци използвали листата му за приготвянето на отвара, която да замени чая. Днес, благодарение на своята универсалност, етеричното масло от Чаено дърво намира приложение в целия свят и с всеки изминат ден завоюва все по-широка популярност. Търсенето на това профилактично масло е огромно и то е признато за безспорен лидер сред етеричните масла. Приложението му е в невероятно широки граници, а ефективността на въздействието му е доказана с много научни изследван
ия в целия свят.

Етеричното масло от чаено дърво е с пикантен, силен аромат, подобен на този на евкалипта и много ефикасно се използва в ароматерапията.

Състав на маслото

В сравнение с останалите познати етерични масла по състав маслото от чаено дърво е най-богато на полезни вещества. То съдържа поне 48 органични компоненти – монотерпени до 50 %, дитерпени до 40 % и цинеол до 15 %. В състава му влизат и няколко съединения, които не се срещат в други растения. Това са виридифлорен до 1 %, В-терпинеол 0,24%, следи от L-тернинеол и от алигексаноат.

Маслото е толкова по-качествено, колкото повече съдържа терпинен-4-ола и цинеола. Съдържанието им съответно трябва да бъде не повече от 30 % и 15 %, в противен случай маслото предизвика раздразнение на кожата.

Свойства

Маслото от чаеното дърво е силен антисептик. То е 8 пъти по-силно от карболовата киселина и 12 пъти от фенола. Има бактерицидни, противогъбични, противовирусни и имуностимулиращи свойства.

Използва се при терапия срещу патогенни микроорганизми като Staphylococcus. Активен е срещу 6 вида от този микроорганизъм, aureus, erider-midis, pneumoniae, faecalis. Действа и срещу Propionibacterium acnes, Beta haemolytic streptococcus, Klebsiella pheuraoniac, Citrobacter spp., Shigella sonnei, Proteus mirabolis, Legioneila spp., Pseudomonas aeriginosa, Candida albicans и др. То убива изброените микроорганизми и едновременно с това усилва имунната система.

Ефективно е и при простудни заболявания, заради успокоителния и отхрачващ ефект, прочиства дихателните пътища от секрети и облекчава състоянието на болния.

Чаеното масло е подходящо средство за терапия на рани, ухапвания, загноявания и изгаряния, тъй като има дезинфектиращи свойства. Спомага и бързото възстановяване на кожата и оздравяване на раните. Има ефект дори при паразити по кожата – въшки и краста.

Преди да пристъпите към употреба на маслото е необходимо да се тествате за поносимост към него. Може да капнете няколко капки на вътрешната страна на китката и да ги оставите втрити за един час. Дори в случай, че се появи леко зачервяване или парене на кожата, можете да го използвате. Алергична реакция може да се наблюдава само по изключение.

Маслото от чаено дърво се използва в лечебни препарати за всички видове заболявания на дихателната система като настинки, остри респиранторни заболявания, вирусни заболявания, ларингити и тонзилити, както и при всички заболявания на устната кухина – гингивити, пародонтоза, болка в зъбите.

Добавя се във всички видове козметични средства – кремове, лосиони, шампоани, гелове и емулсии. Маслото ефективно отстранява пърхота. Използва се за туширане на козметични дефекти по кожата като мазоли, брадавици, акне.

Действа и на психиката – успокоява, намалява напрежението и тревожността, подобрява работоспособността и благоприятства за концентрация на вниманието.

Профилактичният ефект на етеричното масло от чаено дърво, особено при профилактика на заболявания на кожата, дихателните пътища и урогениталната система, днес не предизвиква съмнения. В съвременната научна литература за маслото чаено дърво се съобщава като антисептик с широк спектър на действие - ефективно средство при инфектирани рани, оказва болкоуспокояващо действие, притежава противогъбични свойства. Най-важният профилактичен компонент на маслото чаено дърво е терпинен-4, чието съдържание в качественото масло трябва да бъде не по-малко от 40%. В противен случай, маслото ще бъде слабо ефективно от профилактична гледна точка. Важно за характеристиката на маслото е съдържанието на цинеол – вещество, действащо дразнещо на кожата. В качественото масло цинеолът не трябва да е повече от 5 %.

Ниското съдържание на цинеол позволява да се избегне дразненето на кожата, а високото съдържание на терпинен осигурява ефективността на действието на маслото и козметичните продукти произведени на негова основа.

Висококачественото етерично масло от чаено дърво има широк диапазон антибактериални свойства. Заедно с това действието му се усилва за сметка на комбинирането с други масла, смесени в правилна пропорция. Етеричните масла се допълват, повишават профилактичните си свойства, и ефективността им е максимална.


Използваема част: листата, краищата на клонките

Химичен състав: пинен, цимен, цинеол, терпени, цимол и др.

Аромат: тръпчиво-горчив, свеж

Летливост: ниска

Действие: активизиращо умствената дейност, успокояващо, изпотяващо, имуностимулиращо, противосърбежно, антисептично, противовирусно, противооточно, противогъбично, обезболяващо, ранозаздравяващо, инсектицидно, успокояващо болките в ставите, предпазващо от кариес.

Показания: при понижена умствена активност, грип и простуди, херпес, гъбични инфекции, рани, циреи, хемороиди, кожни язви, акне, сърбежи, изгарания, мазна кожа, брадавици, пърхот, кървене на венците, зъбобол, цистит, афти, ухапвания от насекоми, дезинфекция на въздуха.

Противопоказно за епилептици, хипотоници, бременни, деца и хора с индивидуална непоносимост към чаено дърво. Вътрешен прием – под лекарски контрол!

Начин на приложение:

Ароматична лампа – 5 капки от маслото са достатъчни, за да променят ефира в помещението. Може да комбинирате с масло от лимон, лавандула, бергамот и мушкато.

Ароматичен медальон – достатъчни са 1-2 капки на него.

Вана – във водата се слагат 8-10 капки. Наслаждавайте се на ваната минимум 10 минути.

Инхалация: при грип, хрема – можете да пръснете няколко капки от маслото върху възглавницата си, както и на носна кърпичка, която от време на време да миришете. Парна инхалация с масло от чаено дърво може да си направите като прибавите 5 капки от него в вряща вода. След снемане от огъня, главата се покрива с кърпа, парите се дишат 5-10 минути.на 2 л. вряла вода за 10 мин. – 2 к. чаено дърво, 2 к. мента. При суха кашлица – по 2 к. евкалипт, лавандула, чаено дърво в 1 ч. топла вода за 5 мин.

Гаргара: на 200 мл топла кипната вода се слагат 5-10 капки от маслото на чаеното дърво. Този разтвор е подходящ за изплакване на устата и гаргара при заболявания на устната кухина и дихателните пътища или при лош дъх от устата.

при простуда, ангина, ларингит – в 1 ч. топла вода се разтварят 2 к. чаено дърво, накапани върху 1 с.л. сода.

Ванички за крака: при гъбички, студени крака, отоци – 2 ч.л. сол с 5 к. чаено дърво. При простуди преди сън – 5 к. чаено дърво в 3 л. вода. След ваната добре да се разтрият стъпалата.

Компреси – във водата се слага масло, мокри се тензух, който след това се налага върху засегнатото място.

Масаж: концентрацията на маслото трябва да бъде 2-3 %, най-много до 5 %. Затова към 100 мл в основата се слагат 50 капки от маслото от чаено дърво.

В чист вид маслото се нанася с върха на пръстите или с пръчица (клечка за уши). В такъв вид се използва при акне и херпес.

при мускулни болки след физическо натоварване и за облекчаване ревматични и артритни болки в ставите: 30 к. чаено дърво на 50 мл. базисно масло(бадемово, гроздови семена, пшеничен зародиш).

При невралгии: 7-8 к. чаено дърво на 10 мл. бадемово масло.

При остеопороза – 7-8 к. чаено дърво на 10 мл. зехтин или бадемово масло се втрива 1-2 пъти дневно.

При температурни състояния, втрисане: 5 мл. базисно масло, 2 к. евкалипт, 2 к. лавандула, 1 к. чаено дърво, при екземи и грижи за ходилата – 10 мл. бадемово масло, 3 к. хвойна, 1 к. лавандула и 1 к. чаено дърво.

Капки за нос при синузит, алергичен ринит – 15 мл. бадемово масло с 3 к. чаено дърво – по 1-2 к. от сместа, 1 път дневно във всяка ноздра.

Други: при вагинални течения, гъбички по влагалището, херпес на половите органи – приготвя се ароматампон (аромапревръзка) от 30 мл. бадемово масло и 10 к. чаено дърво, като на тампона (превръзката) се накапват 7-10 к. от сместа.

При кожни раздразнения, инфекции и гъбички под ноктите – 2 к. чаено дърво, 1 к. евкалипт, 1 к. пачули и 10 мл. бадемово масло.

При отоци и ухапвания на насекоми – по 2 к. чаено дърво и лавандула, 1 к. босилек в 10 мл. бадемово масло.

При изгарания облекчава отока и образуването на мехури – директно намазване с масло от чаено дърво.

При отит – в 5 мл. затоплен зехтин по 1 к. евкалипт, лавандула, чаено дърво. Напоява се памучен тампон и се поставя във външния слухов проход. Сменя се 2 пъти дневно. Със същия състав се прави загряващ компрес за околоушната област.

Обогатител за шампоани: при пърхот, въшливост, косопад – 3-5 к. чаено дърво на 100 мл. шампоан.

При хемороиди – седяща вана с 3-5 к. чаено дърво на 5 л. топла вода за 10-15 мин.

При акне – 3 пъти дневно да се обработва кожата на лицето с памучен тампон, намокрен в смес от чаено дърво и вода в съотношението 1:1.

Като добро поддържащо козметично средство за лице и ръце – 10 мл. бадемово масло с 3 к. чаено дърво, 1 к. салвия, босилек, лавандула.

Внимание! Висококонцентрирано! Дръжте го добре затворено и недостъпно за деца! При нанасяне върху лигавиците – да се разрежда с базисно масло!

info: https://sites.google.com/site/neznouhaniearomaterapia/aromatni-masla

сряда, 14 декември 2011 г.

Правата на жените – дългият път към един по-справедлив свят

Боряна Иванова
Равенството между хората е фундаментална човешка ценност, като правата на жените са значителна част от широката концепция „права на човека”. Равноправието между половете се свързва преди всичко с изграждането на цяла една парадигма, основана на политическо, икономическо и социално равноправие. То е резултат на дългогодишния и упорит труд на хиляди жени по света, отдали себе си в името на един свят, основан на справедливост и демокрация във всички области на обществения живот.

Като представители на значително по-уязвима група от обществото, жените се нуждаят от специален статут на защита.В тази насока се зараждат редица женски правозащитни организации, целящи да подобрят социалния, икономическия и политически статус на жената. В резултат на тяхната активна дейност се създават и ратифицират серия от договори и конвенции,поставящи основите на раздел от конвенцията за правата на човека с особено важно значение. Първите такива документи датират още от началото на XXвек, когато се подписват редица актове, в които са намерили регламентация отделни права, като правото на специална защита на майчинството, защита на жени и деца по време на война, бедствия и въоръжени конфликти. Появата на женското движение „феминизъм” е една голяма стъпка в процеса на утвърждаване и извоюване на женските права по света. Като цяло движението е най-активно в Америка, Англия, Франция и социалистическите страни. Първите призиви, издигнати от тези женски организации, са за равенството в икономическо отношение, еднакви възнаграждения за една и съща работа, отваряне на профсъюзите за проблемите на жените и др. По-късно към тези призиви се издига искането и за избирателното право. През 1920 г. в САЩ жените получават пълно избирателно право. Но още през 60-те години на XIX век се слага началото на добре организирана политическа борба. Поражда се влиятелното движение за защита на избирателното право на жените, известно като движението на Suffragetten, което цели постигането на избирателно право за жените със средствата на обществената работа и петициите. Всичко това показва едно голямо разнообразие на феминистки идеи, наложили се най-вече в Европа и Северна Америка. Те успяват да извоюват правата на съвременната жена, да я издигнат до мястото й на равна с мъжа, което тя има днес.
Правата на жените са изключително важен дял от общата концепция за правата на човека. Тяхното място е наложено със серия от декларации и конвенции приети последователно през последните няколко века.
Един от първите документи в тази насока е „Декларацията за правата на жената и гражданката”,съставена от френската писателка Олимп дьо Гуж през септември 1791 г. В нея тя изисква пълно политическо, социално и юридическо равноправие на жените спрямо мъжете.
Още със създаването на ООН е признат принципа на равнопоставеността между половете. Пътят, който извървяват защитниците на женските права е дълъг. Първоначално правата на жените в рамките на институциите на ООН са тема на работа на извънредни комисии (женски комисии), но техните предложения не се прилагат задълбочено. Специфичните нарушения спрямо жената не се разглеждат отделно. Пренебрегването на този голям проблем е причина „Женската комисия” да поиска 1975 г. да бъде обявена за година на жената. Последвалата декада на жената от 1976 г. до 1985 г. и три световни конференции на жените към ООН под мотото „Равноправие, развитие и мир" са лостът, който задейства механизма за по-активно участие и защита на правата на жените. През 1979 г. Общото събрание на ООН приема Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация спрямо жената. За първи път държавите поемат ангажимент за изграждането на цяла система от мерки с цел защита правата на жените. Споразумението е критикувано още в самото му начало. Съгласно него, всяка държава трябва да праща доклад за извършената работа и за отчетени резултати като цяло. Поради големия обем информация обработката им трае доста време. Също така много от държавите просто не изпращат такъв доклад. Други средства за санкция не са предвидени. Комисията като цяло не разполага с големи финансови средства, което се оказва проблем.
Под егидата на ООН се осъществяват серия от конференции, които успяват да наложат правата на жените като проблем в дневния ред на световната общественост. Първите стъпки се правят с подписването на Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, в което за първи път се засяга въпроса за дискриминацията на жената и основните мерки, които трябва да се вземат срещу това. На световната конференция във Виена през 1993 г. насилието срещу жени се обявява за нарушаване на правата на човека, а в Пекин през 1995 г. е посочено: „Правата на жените са права на човека!”. През 1999 г. се подписва Факултативния протокол към Споразумението за премахване на всякаква форма на дискриминация над жената, който прави възможни индивидуалните жалби. Комисията по проблемите на жените към ООН се превръща в изключително важен орган, в който жените по света могат да подадат жалба срещу проявена спрямо тях дискриминация.
Правата на жените като цяло са обект на незачитане в продължение на години. Голяма част от нарушенията са свързани преди всичко с векуващи традиции и обичаи, като определянето им за противозаконно се превръща често пъти в непреодолим конфликт. Много „незападни” общества, определят тези права като характерни за Запада и използват това за оправдание, когато не ги спазват. Но това в повечето случаи е само опит да се прикрият и оправдаят нарушенията които се извършват. Наред с договорите и програмите за действие на преден план излизат също така и трудностите и пречките, които срещат защитничките на правата на жените. Те се сблъскват с традициите, обичаите и манталитета на десетки държави по света, като най-силно отрицание и недоволство се забелязва в ислямските и католически общества, където религията и нейните ценности са водещи постулати на обществото. Редица страни се въздържат относно правото на сексуално самоопределяне. Тези държави отхвърлят ненаказването на нелегалните аборти. Най-големите противници на универсалните права на жените са религиозно мотивираните и фундаменталистки сили. Правата на жените не се зачитат най-вече в ислямските страни – като Иран, Судан, Саудитска Арабия и др. В други държави като Алжир, Турция и Египет влиянието на остро настроените фундаменталисти се увеличава през последните десетилетия. Християнските фундаменталисти също изразяват своето недоволство от определени женски права. Не са редки случаите на заплахи спрямо лекари извършващи аборти, като дори се стига до убийства.
Нарушенията спрямо правата на жената са много разнообразни, те не се ограничават единствено до дискриминация, отреждане на второстепенна роля в обществото или пък лишаване от елементарни човешки права, като право на гласуване, право на мнение, на образование, труд или избор. Понякога говорим за много по-тежки нарушения, като най-ярките примери в тази насока са: насилието в семейството, убийства на честта, зестрински убийства, търговия с жени, обрязването и осакатяването, предпочитане на синове и изнасилване.
Такива престъпления се регистрират всеки ден, всяка жена по света, независимо от нейната религиозна принадлежност или пък социален статус може да стане жертва на насилие. Някои от тези престъпления са характерни за определени региони, общества, религиозни групи, такива са убийствата на честта, зестринските убийства и обрязването. Други пък са общовалидни за всички общества и националности.
Реалността доказва сблъсък между закона, традициите и обичаите. На преден план се поставя въпросът доколко правата на жените се гарантират от закона и доколко този закон стои над традициите и обичаите. Във всички общества съществува граница между публична и частна сфера. Частната сфера най-често е неприкосновена и не подлежи на намеса от страна на закона. Личната сфера е защитена от държавата, но същевременно именно в нея се извършват едни от най-големите нарушения спрямо жените.Несъмнено възниква и въпросът кой нарушава правата на жените. Статистиката сочи, че повечето нарушения се извършват от отделни частни лица, а не държавата. Лицата се надяват чрез своята анонимност да останат ненаказани.
Съществуват нарушения, характерни за двата пола, но съществуват и нарушения, характерни само за жените. Спецификата на различните нарушенията на правата на жените изисква проектиране на законодателството спрямо тях. Най-проблемни са бежанските лагери, където изнасилванията и сексуалното малтретиранеса доста често срещано явление. Друг вид нарушения, характерни за жените са принудителния аборт в случай на женски ембрион или насилие по време на брачния живот.
През 1993 г. се провежда световна конференция във Виена, която се приема за една от най-съществените крачки в защита правата на жените. Правата на жените са неотменна и неделима съставна част от универсалните човешки права, които не могат да бъдат поставяни в зависимост от културните и традиционни обичаи.
Определят се следните форми на нарушение на женските права:

Телесно, сексуално и психическо насилие в семейството.
Актове на насилие във връзка със зестрата.
Изнасилване по време на брачния живот.
Обрязване на гениталиите и други вредни за жените традиционни практики.
Насилие извън брака и каквато и да е форма на експлоатация.
Телесно, сексуално и психическо насилие в обкръжението на обществото, включително изнасилване, сексуална злоупотреба, сексуален тормоз и на работното място, и на обществени места.
Търговия с жени и принудителна проституция.

Едни от най-известните международни организации за защита правата на жените са:
DAW – Division of the Advancement of Women – това е световна организация, занимаваща се с изследвания процесите на дискриминация и развиването на политически стратегии с цел предотвратяването на тези обстоятелства. Подпомага различни национални и международни организации в тяхната дейност и анализи. DAWе организация, която отблизо следи изпълненията на ангажиментите поети в Пекин.
INSTRAW – United Nations International Research and Training Institute for the Advancement of Women- това е институт, целящ въвеждането на равни права между мъжете и жените със средствата на научни изследвания, обучения, събирането и предаването на информация. Това е организация, подпомагаща неправителствените организации със семинари и различни форуми за дискусия..
Съществуват редица неправителствени организации (NGO), занимаващи се със защита правата на жените по света. Небезизвестна е WGG – Workgroup Girls. Това е работна група на 89 международни и национални неправителствени организации, работещи в повече от 100 страни по света. Групата работи съвместно с UNICEF и с Комитета на неправителствените организации. Целта е правителствата на всички държави по света да предприемат мерки за защита правата на жените по света.
Регионални женски мрежи са:
NEWW - Network of East-West-Women. Тя създадена през 1990 г. от жени от Америка и жени от бивша Югославия. Членове са жени с различни професии, но обединени от идеята на феминизма.
SIS - Sisters in Islam: SIS е международна женска организация в Малайзия, чиито членове са работещи мюсюлмански жени. Те са си поставили задачата, да подкрепят правата на жените в ислямския свят. Според тях е напълно възможно съчетаването на правата на жените, тяхното активното участие в обществения живот, с мюсюлманската религия и традиция. Членовете на организацията се занимават активно с текстовете на Корана и неговото отношение към жените.
WLUML - Women living under Muslim Laws е мрежа за подкрепа на всички жени, станали жертва на ислямските закони (официални и традиционни). Основателки са жени от Алжир, Мароко, Судан, Иран, остров Мавриций, Танзания, Бангладеш и Пакистан. Тя има за цел да улесни комуникацията между жените и женските групи в ислямския свят, въпреки различните ситуации в отделните страни и именно поради това, както и да предоставя информация за ситуацията на жените и правата на жените.
WIDE- Network Women in Development Europe. Това е мрежа от неправителствени организации от Европа, основана през 1985 г. Целта е установяване на равнопоставеност между половете в целия свят, еднакво отношение и политическо участие на мъже и жени.
През последните няколко години се излагат доста критики към концепцията за правата на жените. Това е най-вече фактът, че в някои страни не се отбелязва съществен напредък в тази насока. Държавата трябва да поеме по-голяма отговорност и ангажираност в изграждането на цяла серия от закони, гарантиращи справедливо отношение към жената. Социалният и икономически статус са едни най-важните направления, които трябва да се променят и развият, като правата на жената трябва да са гарантирани от държавата.
Съществуват общи нарушения на правата на жените и нарушения на правата на жените, характерни само за отделни държави и общности.
Насилието в семейството е насочено предимно срещу женските членове на семейството в тяхната роля като дъщери, снахи, сестри, съпруги или бивши съпруги. Извършителите са обикновено мъже - членове на семейството. Тази форма на насилие е характерна за всички общества и държави. Форми на домашно насилие са:
Изолация
Жертвата е зависима от партньора си, като е подложена на тотална изолация от страна на външния свят. Излизанията и контактите й се ограничават, което се осъществява по различни начини.
Финансов контрол
Жертвата се лишава от достъп до пари и каквито и да било финансови средства. Сумата, която получава изцяло се контролира от мъжа, като дори й тя да получи някаква сума отвън, под формата на заем, то тези пари й биват отнети.
Заплашване
То се използва като силно психологическо средство, за да събуди чувството на страх. Заплахи често са придружени с жестове, които имат ясно изразено послание, физическото нараняване на жертвата, деца, ако има такива или заплаха за самоубийство.
Емоционално насилие
То лишава жертвата от самочувствие. Постепенно поведението на мъжа изгражда увереността в жената, че тя наистина е слаба, без воля, неспособна да се погрижи за себе си. Желанието й за борба почти винаги напълно изчезва и тя е готова да раболепничи.
Физическа злоупотреба
Това е особено болезнена форма на насилие. Чрез нея насилника кара жертвата да върши онова, което иска той. Това поведение включва:
- зашлевяване, ритане, блъскане, удряне с юмрук, хапане, хвърляне на предмети
- насочване и стрелба с оръжие
- заключване вкъщи
- оставяне без храна
- душене, връзване
- обезобразяване
- убийство
Сексуална злоупотреба
Много често физически или психически злоупотреби са съчетани и с тази форма на насилие.
Контрол чрез деца
Често пъти мъжете използват децата, за да продължат да употребяват насилие. Те отправят заплахи към децата, като по този начин принуждават майката да мълчи. Понякога дори деца биват принуждавани да участват в нападенията срещу майка им.
Данните за насилието сочат, че всяка четвърта жена в света е жертва на домашно насилие. В някои държави половината от жените са били малтретирани от близки, в Европа - една на всеки пет.
Данни от изследвания на неправителствени организации сочат, че около 600 000 българки са жертва на някаква форма на домашно насилие, като за 60 000 от тях то е постоянно. Незначителен процент от жените в това положение търсят помощ.
В световен мащаб на всяка 9-а секунда жена бива насилвана от интимния си партньор.
Според статистиката на МВР годишно само в София има 15 убити от съпрузите си жени.
Някои данни сочат, че над 50 милиона жени и момичета в Европа са били засегнати от мъжко насилие и че близо 70 % от тези инциденти са станали в обкръжението на близки и роднини.
Само 44 държави в света (12 от които в Латинска Америка) са приели специфично законодателство за спиране на домашното насилие. България не е сред тях.
Друга форма на нарушаване на женските права това са зестринските убийства.
Случаите на извършени заради зестрата убийства са концентрирани в Южна Азия (Бангладеш, Пакистан, Индия и Непал). Някои данни посочват средно около 5-6 хиляди такива случая годишно за всяка една страна от този регион. Действителният брой със сигурност е много по-голям. Много жертви умират от раните си преди да бъде проучено, как се е стигнало до тях; оцелелите отказват да говорят за това от страх.
Основната причина за тези убийства са финансови интереси – например когато родителите на булката не са в състояние да платят зестрата, когато не могат да поемат исканите плащания, или когато съпругът иска да се сдобие с нова зестра посредством нова женитба.
За да се предотвратят такива престъпления в Индия от 1961 г. са забранени плащания за зестра. През 1986 г.отново в Индия се постановява от закона, че съпругът или неговите роднини се приемат за отговорни за всякаква неестествена смърт на съпругата през първите седем съпружески години до доказването на тяхната невинност. Въпреки това убийства заради зестра продължават да се случват.
Убийства на честта – това е един от най-разпространените мотиви за убийствата в Турция, в цялото Средиземноморско пространство, както и в Близкия Изток до Азия и Африка. Като мотив за тези престъпленияслужи възстановяване на честта в семейството, като тя е накърнена от жена член на семейството. Действия, които се определят като накърняване на честта, са от най-различен характер: загубата на девствеността преди брака, прелюбодеянието, жената, която бяга от принудителния брак, дори и да не е заловена с друг мъж. Често пъти действителността свидетелства за много случаи, когато дори и съмнение в добродетелта на жената, може да доведе до убийството й.
Точният брой на тези убийства остава неизвестен, една от главните причини за това е, че властта прикрива тези престъпления и обявява по-голямата част от тях за нещастен случай. Въпреки всичко, разкритите престъпления от подобен род са значителен брой. Само в град Уфра в Турция през последните пет години са разкрити 26 извършени убийства на честта. В Пакистан ежегодно от мъже роднини биват физически малтретирани или убивани стотици жени заради предполагаеми тайни сексуални връзки.
Начините за убийство са много – удушаване, разстрел, изгаряне, пребиване с камъни, удавяне, отравяне. Честта е водещ мотив в тези убийства. Честта е обликът на семейството и когато тази чест е накърнена трябва да се възстанови. За този вид поведение не е важно дали честта на жената е накърнена с нейно или без нейно съгласие, това незабавно разрушава честта на цялото семейство и само чрез нейното убийство честта може да бъде възстановена.
Тези убийства са наказуеми в Турция, но в по-голямата си част те биват потулвани или пък виновните получават много леки присъди. По-често убийството се извършва от непълнолетен член по нареждане на семейството, като по-този начин той не получава тежка присъда.
Убийствата на честта, въпреки че се свързват преди всичко със мюсюлманските общества, са също така характерни и за много християнски общности. Последните разкрития водят до потресаващи случаи, в които мъже са изнасилвали собствените си дъщери, а когато забременеели момичетата бивали убивани заради честта на семейството. Бащата и дядото на 16-годишната туркиня Медине Мехми я заравят в земята жива, защото имала връзка с един юноша. Тринадесетгодишната Айша Ибрахим Духулов от Сомалия, през 2008 г. е зарита до шията пред очите на хилядна тълпа. Петдесет мъже я замеряли с камъни за прелюбодеяние. „След 10 минути я изровиха, установиха че е още жива, и я върнаха в ямата, за да я доубият с камъни“ – пише едно британско издание. Цялото престъпление на Айша се състояло в това, че момичето станало жертва на групово изнасилване от трима мъже. По обем на убийства на второ място след Пакистан се нарежда Турция. По оценка на женските организации, най-малко 200 момичета и жени се убиват там ежегодно на това основание, макар други експерти да считат тези данни за силно снижени. Според „Doaa Network Against Violence“, от 1991 до 2007 г. само в три кюрдски провинции в Ирак, заради „чест“ са убити 12 500 жени. Примерите за тази жестока традиция са безкрайни. В Йордания, според данни на женските организации, сред християнското малцинство (над 5 милиона души), се извършват повече убийства „заради чест“, отколкото сред мюсюлманите. Това се случва най-често, когато християнски момичета искат да се омъжат за мюсюлманин.
Женското обрязване е друг феномен – от това явление са засегнати почти 100 % от жените в Африка – в Египет, Етиопия, Судан или Джибути. FGM (Female Genital Mutilation) се среща и на Арабския полуостров, в Нигерия, Мали, Буркина Фасо, Сенегал, Кения.
Предполага се, че в световен мащаб от женското обрязване са засегнати между 100 и 157 милиона жени. То не може да бъде сравнено с мъжкото обрязване, защото в този случай манипулациите върху половите органи причиняват много по-големи наранявания, и често пъти са фатални за женското здраве. Често пъти наблюдатели определят действията като осакатяване. Съществува различни видове обрязване, като едни засягат малка част от женските полови органи, други почти изцяло ги отстраняват. Възрастта на която обикновено се извършват тези действия са на 4 – 8 годишни момичета. Самото обрязване се извършва с различни инструменти като бръсначи, ножици, ножове или парчета стъкло. Протича в повечето случаи без всякаква анестезия и дезинфекция, понякога се използват природни лечебни средства. Обрязването се извършва от акушерки или възрастни жени, рядко от мъжки жреци или бръснари.
Причините за тази чисто варварска традиция, за каквато е определяна от странични наблюдатели, външно се коренят в религията на някои общности, други приемат, че по този начин жената се предпазва от редица болести или пък от извършването на грях. Обрязването повишава плодовитостта и шансовете за женитба на жената. Мъжете изпитват по-голямо сексуално удоволствие с обрязани жени. Като най-главна причина е факта, че това е опит да се запази девствеността на жената до брака и по-този начин нейните желания могат да се контролират.
Последствията, които оказва обрязването върху жената са огромни – на първо място те са чисто физически, като често пъти те могат да доведат и до смърт. След един такъв акт, жената почти винаги изпитва болка по време на секс. Не бива да се пренебрегва и психологическата травма, която оставя трайни последствия в женското съзнание.
Правителствата на отделните страни, взимат мерки срещу тези действия. В Египет чрез резолюция от здравния министър е отправена препоръката, частичното отстраняване да бъде провеждано от лекари, вместо това да става в домашни условия. В Судан и Кения също съществуват законови забрани. Но тези забрани имат обратен ефект – те не успяват да преборят дълбоко вкоренените родови традиции и обичаи, защото по-голямата част от населението извършват това тайно. Женското обрязване не е характерно само за най-бедните слоеве на обществото, то практически е също толкова разпространено и в средното съсловие в градовете и все повече се разпространява в Африка. Предпочитат се най-крайните форми на обрязване, а възрастовата граница в която това се случва намалява, регистрирани са случай дори и на съвсем малки деца.
Друга форма на нарушаване на женските права е традиционното предпочитане на синове. С навлизането на новите технологии и възможността да се определи пола на бебето, преди раждането, се забелязва тенденцията на увеличения брой аборти, когато плода се окаже момиче. Съществува и практиката след раждането женските бебета да се убиват или изоставят. Традиционно това се случва в Китай, Северна Корея, Индия и Пакистан. Причините за нарушенията на човешките права е в традиционното предпочитане на синове, което е традиция за много населени райони. В Китай и Индия синовете се радват на по-голям социален престиж. Само мъже могат да провеждат традиционния родов култ. Тъй като момичетата се омъжват в друго семейство, само синовете предлагат гаранцията за грижата за родителите в по-късната им възраст. В общества, в които семействата трябва да дадат зестра с омъжването на дъщерята, практиката на дискриминация на дъщерите е по-силно разпространена, отколкото там, където традиционно младоженецът трябва да плати за годежа.
В Китай проблемът от една страна е бедността, но от друга страна е и самата политика на „еднодетното семейство”, провеждана от правителството с цел намаляване на демографския растеж. В районите, където жените имат еднакви права с мъжете, такава дискриминация на полова основа няма, но там, където жените не са пълноправни членове на обществото, предпочитанията на семейството е да имат момче.
В Китай и Индия е забранено да се определя пола на бебетата, или селективния аборт. Въпреки всичко нарушения се извършват всеки ден.
Изнасилването е друг сериозен проблем, като такива случаи са характерни за почти всички държави. Само в Мавритания, Лаос, Грузия и Тунис изнасилванията изглежда са по-скоро рядкост. Изнасилванията са действително доста често явление, те несъмнено биха били и много по-голям брой, но в статистиките се включват само тези, за които има подадени жалби в полицията.
Съгласно статистиката, нападенията от непознати са сравнително по-рядко явление. По-често нападенията се извършват от познати на жертвата хора.Сексуалното насилие е форма на наказание – мъжете използват тази форма на насилие, за да докажат доминиращата си роля. Също така служи за унижаването и сплашването на жени. В повечето случаи извършителите са с психични отклонения. Целта е жертвата да бъде унизена чрез посегателството върху това, което определя нейния пол. Затова изнасилванията в сравнение с други агресивни действия, имат много по-големи психически последствия за жертвите.
Търговията с момичета и с жени е също голям проблем. От тази форма на насилие най-често страдат жени от Южна и Югоизточна Азия (Бирма, Китай, Камбоджа, Лаос, Непал, Тайван, Тайланд, Виетнам), Източна Европа (Балтийските държави, Украйна), както и Латинска Америка (Бразилия). Най-често момичетата или жените тръгват с обещанието за добре платена работа, но в последствие паспортите им се отнемат и те са принудени да работят в публични домове. Бедността, предпочитането на синове и наивността са причина някои родители да продават децата си на търговци. Не са редки случаите, в които тези момичета се отвличат.
Това е изключително доходоносен бизнес, сравним по доходи с търговията с оръжия и наркотици. Социално-икономическите промени, настъпили в света, благоприятстват за развитието на този вид нечовешки бизнес.
В борбата с този вид нарушения се включват голям брой държави. Има редица международни споразумения, като най-ярък пример е това подписано на 4 май 1910 г., което задължава подписалите го страни да налагат наказателни мерки в своите територии спрямо принудителната проституция. Освен това, съществува споразумение за премахване на търговията с пълнолетни жени от 1933 г. (променено през 1949 г.).
Съществуват обаче редица противоречия, които спомагат за развитието на този „бизнес”. Много често тези жени се третират като имигранти и нелегални проституиращи, докато сутеньорите се освобождават след като платят гаранцията си или чрез подкуп. В много страни в ЕС дадена жена може да се обърне към съответния съд само тогава, когато притежава разрешение за пребиваване. Дори и когато тя иска да свидетелства по наказателно дело, например срещу търговци на жени, тя е заплашена от незабавното връщане в родната й страна.
Списъкът на престъпленията към жената не е никак малък. Силно глобализирания свят ни позволява да научаваме дълбоко скриваните тайни на различните общества в продължение на десетилетия. Същият този „феномен” ни позволява и да заличим тази съществуваща несправедливост, като извървим дългия път към един по-справедлив свят, в който правата на всяка жена по света биват зачитани.

Info: http://cps-bg.com/obschestvo/