четвъртък, 16 декември 2010 г.

Преживяно за Индия/ Тайната за красотата на индийките /


Открих един чудесен форум, пълен с увлекателните разкази на едно момиче, което се е докосвало до магична Индия. Дано не възрази, че искам да споделя част от прочетеното и тук:


"...Аюрведа и изконните индийски обичаи са дали на жените в Индия съкровищница от натурални продукти за поддържане във форма и разкрасяване. Типичната традиц.индийка доста често сама забърква помади и маски вдомашни условия и рядко се блазни от скъпите търговски марки козметика. Има индийки, които изобщо не са чували за Ланком,Лореал и прочее. Те ползват изпитана с годините местна козметика и предават този навик на собствените си дъщери. Разбира се това /пак ще кажа/ се отнася предимно за индийките по селата и малките градове. В големите метрополиси младото поколение е солидно повлияно от запада и съвсем не е толкова яростен почитател на местните марки.

Принципно индийките са суетни натури! Понякога твърде суетни. При тях ежедневният грим е задължителна процедура, независимо че ще прекарат целия ден у дома. Дори в домашни условия тя трябва да е в перфектен вид - нови чисти дрехи, стегнато вързана коса, колие/обеци и гривни на всяка цена и минимум каджал/очна линия/ и червило върху лицето. Освен това да не забравя да спомена, че мъжете също са суетни. И двата пола например са луди на тема избелващи кремове.Има индийки,които изпадат в ужас, ако избелв. им крем свърши внезапно. В момента търговията с избелващи продукти е може би най-процъфтяващата козметична сфера в Индия.

И така: най-отличителният белег на индийките /изключая смуглата кожа/ са техните очи и коси. Ефектът на големите черни очи с толкова дълбок и изразителен поглед всъщност се постига чрез т.нар. каджал. Истинският каджал се добива след изсушаването и смесването на няколко специфични аюрведа съставки до формирането на плътна тъмна твърда смес. Тя може да се оформи в последствие като молив за очи или се запечатва в плоски кръгли кутийки. Каджалът се поставя най-често върху долния клепач или подформатана линия върху горния, така че да придаде по-изразителен поглед и по-добре изваяна форма на очите. Мисля, че някъде преди съм споменавала,че поставянето на каджал се корени още от древността и има религиозно значение. Той започва да сеползва отиндийците преди много векове с основна цел не декорация на очите, а защита от зли/дяволски/ очи. Тази традиция важи както за мъжете, така и за новородените бебета. И до днес тозиритуал се спазва неотлъчно, макар че за нас европейците каджалът просто е вид декоративна козметика.

При поддържане на кожата и косите си индийките разчитат на няколко основни неща:
1. Природни масла
2. Аюрведа продукти и билки: амла, тулси, шикакай, рета, чампак, нийм, гулаб джал, къна и др.
3. Специфични местни плодове и зеленчуци: личи, папая, манго, кокосово мляко, червен морков

Природните масла са задължителен елемент при ежедневната козметика на индийката. Поддържането на дълга и гъста /тежка/ коса за тях е въпрос на престиж. Точно по тая причина рядко ще видите традиционна индийка, която дръзва да експериментира с модерни прически. Късите коси не са особено на почит, изкуствено оцветените коси -също. Бретоните са мнооого рядко явление, но то е заради факта, чепо традиция синдурът /манг/ , който е символ на омъжената жена трябва да се постави непременно в пътя на косата. Мога да кажа дори, че липсата на разнообразие в прическите им до определена степен създава един доста стереотипен модел на индийката. Тя почти винаги /да не кажа винаги/ е с прибрани коси и ги разпуска рядко - при фестивали или др.специални събития. Напоследък в големите градове стана модна прическата на пластове, новсеоще много малко дръзват да се престрашат, освен киноактрисите и ВИП персоните. Индийките по всички параграфи са традиционалистки по отношение на косите си. За даги поддържат живи, подхранени и с блясък ежедневно ги масажират главно с масло от амла, бадемово или кокосово масло. Освен това /може да звучи парадоксално/, но повечето от тях дори не го отмиват от косата през целия ден, а други пък спят с него. За ускоряване растежа на косата използват винаги синапено масло, което дава много добър ефект и при косопад. Споменавала съм традицията за бръсненето на детските хилави коси след раждането. Именно със синапено масло скалпът при тях се стимулира отново за израстванена нова и силна коса. Принципно всички тези билки действатосновно в направлениеподхранване,заздравяване и удължаване накосъма. Има и смески от билкови масла, а също така и настойки отбилки,с които косата се полива след къпане.Така например вода от сварена амла или запарка от тулси и листа от къна. Понякога мият косите си и направо с кокосово мляко отчерупкатана ореха. А нааааааай-хардкор индийките/главно отщата Пенджаб/ масажират косите си направо с гхи Представете си нашенски пакет краве масло, само че приготвено по спец.технология, за дасе пречисти. Ей това чудо те нанасят обииилно върху главите си и после/мамма миа!/ незнам какго отмиват честно казано... В нашумелия преди 2-3години филм "Намасте,Лондон" има еднамного показателна сцена с тоя момент За сметкана това обаче косите им са зачудо и приказ!!! Тук е много важно даспомена също, че полагането на аюрведа билки и масла не е достатъчно за постигане на ефекта. Основният момент е масажирането на скалпа.Нужно е поне 10мин интензивен масаж на скалпа със съответното масло, за да сеполучи желания резултат. И то редовно.
Шампоаните също сеприготвят на база основните аюрведа билки, които изброих по-горе. Те също се използват ежедневно, тъй като Индия е изключително прашна и мръсна поулиците си, което води до скоростно омазняване и спластяване на косите...

Поради замърсяването, за което горе говорих, кожите на индийките също се омазняват доста бързо и се нуждаят от ежедневно дълбоко почистване. Тук на помощ идват незаменимите /поне за мен/ - "нийм" и "мултани митти".Нийм е аюрведа билка,която прилича на лимоновата трева и има уникално почистващодействие. В учебниците по хомеопатична медицина я водят като натуралната алтернатива на всички козметични препарати срещу акне, разширени пори, черни точки и прекалено омазняване. Измивашите гелове с нийм са най-често използваната почистваща козметика от традиц.индийки. Колкото домултани митти- това е вид хума, добивана от специфичните почви на северна Индия, богата на спец.минерали и др.елементи. Нея най-често индийките изполсват под формата на почистващи маски като я размесват с розова вода.
За подхранване и естествен блясък пък много популярна е рецептата от бесан/нахутено брашно/ и стрит банан. Към нея допълнително може да се добавят витамини, кис.мляко или масло от жожоба.
Като цяло индийките са фенове на алоето и почти всички техни хидратиращи продукти са базирани на него.
Да не забравя да спомена и традиционното "халди" /куркума напрах/, която забъркват в различни смеси и каши с прясно мляко или розова вода за естествен блясък на кожата и еластичност. Недостатък обаче е, че оставя леко жълтеникаво оцветяване след това. Иначе тя е перфектен антисептичен и антибактериален продукт! Откакто съм тукзабравих за всякакви дезинфектиращи разтвори и помади. Ако се нараня наръсвам малко халди върху раната , след минута-две няма и следа от кръв или белези... "

още можете да прочетете тук: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2726783/Main/2529075/

сряда, 15 декември 2010 г.

Чакрите - цветните батерии на нашето тяло




За феновете на йогата и цялата философия, на която тя учи, думичката „чакра” едва ли е чужда. Ако обаче сега навлизате в начина на живот, наречен „йога”, или просто искате да научите повече за аурата и чакрите, следващите редове са за вас.
Нека започнем с аурата. Тя е нашето невидимо енергийно поле. Съставена е от 3 слоя- ефирно, астрално и духовно тяло. Вътре в аурата, в ефирния и слой, се намират седемте основни енергийни центрове на нашето тяло. Именно тях наричаме чакри.
Думата идва от далечния Изток и означава "колело". Чакрите преобразуват енергиите на Вселената и ги интегрират в нашето тяло.

Всяка чакра съответства на определена жлеза, орган, душевно или психическо състояние. Равновесието между тези седем центъра осигурява на тялото ни виталност и здраве.

При проблем ние можем сами да възвърнем енергийното си равновесие чрез медитация, като концентрираме мисълта си в областта на съответната чакра, където чувстваме неразположение и визуализираме цвета и (всяка чакра се свързва с определен цвят), повтаряйки мантрата й.
Чакрите са като цветни батерии; когато са заредени, ние сме здрави и във вътрешна хармония. Ако някоя „батерия" се изтощи, цялата ни система спада и като резултат възниква заболяване. Цветотерапията може да ни помогне в такъв случай. Честотите, свързани с всеки цвят на спектъра, съответстват на честотата на енергията на всяка от чакрите. Цветът може да се използва за активиране на цялата ни система или само на отделни чакри. Например, ако проблемът ни е свързан с четвъртата чакра насочена зелена светлина към проблемното място, визуализирана като зелен лъч светлина, ще ни помогне. Освен това чакрата се активира и чрез носене на зелен шал или дреха, чрез консумирането на зелена храна (магданоз, салата, круши, броколи).

Ето кои са и тези 7 чакри и малко повече информация на какво влиаят:


I чакра: Муладхара, цвят - червен, мантра - ЛАМ
Основата на тази чакра е невинността. Невинността е качество, благодарение на което изпитваме чиста, детска радост, неограничена от предразсъдъци. Тя ни дава усет за посока и цел в живота. Тя е вътрешната мъдрост, която съпътства малките деца и която при възрастните често бива загубена с възрастта. Въпреки всичко, това качество е вечно и не може да бъде разрушено.
Основни функции: оцеляване, сила, утвърждаване на жизнената енергия.

II чакра:Свадистхана, цвят - оранжев, мантра - ВАМ
Втората чакра е центърът на творчеството, на чистото познание. Тя ни свързва с извора на вдъхновение и ни позволява да усетим красотата около нас. Чистото познание, което тя ни дава, не идва от ума. Това е чакрата на чистото, добро внимание и силата на концентрацията. Тя има отношение към нашите първични инстинкти, личния и интимен живот, както и с родовата памет и продължаването на рода.
Основни функции: творчество, създаване на потомство, сексуалност, повишаване на жизнения тонус.


III чакра: Набхи и Войд, цвят – жълт, мантра - РАМ
Третата чакра дава чувство за удовлетворение и вътрешен мир. Тя ни прави спокойни и щедри, поддържа нашето духовно израстване. Това е най-уязвимият енергиен център, и трябва да се предпазва, защото се възстановява много бавно.
Основни функции на третата чакра: воля, индивидуална сила, храносмилане.


IV чакра: Анахат, цвят – зелен, мантра - ЯМ
Четвъртата чакра е на сърцето, на романтичните чувства. В нея обитава нашият Дух. Това е чакрата, която ни дава чувство за отговорност в отношението ни към другите. Проблемите с нея винаги се отразяват в личния живот, като най-често се появява безчувственост или прекалена чуствителност и емоционална нестабилност. Централната сърдечната чакра ни дава сигурност и увереност.
Основни функции: любов; със¬традание; имунитет; сърдечна дейност.


V чакра: Вишудхи , цвят - светло син, мантра - ХАМ
Петата чакра е на дипломацията, на общуването с другите, на чувствата като приятелство, любов. Това е чакрата, която ни помага да чувстваме връзката си с остналите хора, с цялата Вселена, да усещаме, че сме частица от цялото, а не изолирани субекти. Свързана е с истината и лъжата и често страда, когато ни се налага да изричаме лъжи.
Основни функции: творчество и общуване

VI чакра: Агнйа, цвят - тъмно син, мантра - ОМ
Шестата чакра е на прошката и състраданието. Тази чакра разтваря нашето его и, нашите лоши навици, погрешните ни идеи и мисли. Ако гледаме порочни неща или сме егоцентрични, тази чакра се уврежда. Когато наблюдаваме небето, земята, природата, тя се изчиства.
Основни функции: висш интелект, ясновидство, интуиция, изострен слух



VII чакра: Сахасрара, цвят – виолетов, мантра - АУМ
Сахасрара е чакрата, която обединява всички останали. Тя е последната еволюционна стъпка в познанието. Днес ние се намираме на нивото на тази чакра.
Основни функции: космическо съзнание.

Материали:
letiya.net
gesundheitsleben.blogspot.com
Масажът, Лусинда Лайдъл, издателство Кибеа

инфо: http://cway.bg/index.php?m=2526

МЕХНДИ арт


Паста от къна

Ако решите да приготвите паста от къна сами, има някои тънкости, които е добре да знаете. Освен качествена къна, други съставки, най-често използвани при направата на паста за Мехнди, са:

* Лимонов сок – къната освобождава цвета си при ниско Ph, така че с добавянето на леко киселинна добавка в сместа ще катализирате процеса.
* Етерично масло – най-често използвани са масла с високо съдържание на танини, като масло от евкалипт и масло от чаено дърво. Все пак бъдете внимателни с етеричните масла – понякога могат да раздразнят кожата. Използват се за по-тъмен цвят на рисунката – но пък намаляват нейната трайност.

Използват се още:

* Чай/кафе – придават приятна миризма на къната и спомагат за по-тъмен цвят на рисунката
* Захар, захарен сироп – захарта увеличава свойството на пастата да поема влага и така не позволява на къната да изсъхне твърде бързо върху кожата. Захарта също се използва с цел увеличаване на лепкавостта на сместа – важно при някои техники за нанасяне.
* Вино/винен оцет – има свойства, сходни на лимоновия сок
* Студен чай – има свойства, сходни на смес от чай, захар и лимон

Рецепти

Има най-различни рецепти за направата на паста от къна. Ето две за начало:

Рецепта 1

Необходими продукти:

* 2 пълни супени лъжици естествена къна на прах
* Сок от два лимона – отцеден от всякакви останки от плод
* Сварено кафе или чай

1. Добавете постепенно лимоновия сок към къната, като разбърквате добре – до получаването на консистенцията на картофено пюре. Покрийте и оставете да престои една нощ (12 часа).
2. На следващата сутрин добавете малко чай или кафе и разбърайте добре, за да отстраните евентуални бучици – консистенцията трябва да се получи една идея по-мека от паста за зъби. Покрийте и оставете да престои до вечерта (още 12 часа).
3. След определеното време изпробвайте консистенцията на пастата, като нарисувате нещо с помощта на клечка за зъби или целофанен конус върху хартия. Ако ви се стори твърде гъста – добавете малко кафе; ако е твърде рядка и се разтича – добавете малко къна на прах.

Крайната цел на рецептите е смес с консистенцията на паста за зъби, която позволява къната да излиза от върха на конус под формата на фина, непрекъсната линия. Ако използвате клечка за зъби като апликатор, текстурата може да е малко по-плътна. Пастата от къна може да се съхранява покрита в хладилник до 3 дни.

Рецепта 2

Необходими продукти:

* 1 чаена лъжица къна на прах
* 2 чаени лъжици сварен черен чай, охладен до стайна температура
* 5 капки масло от евкалипт
* 2 капки масло от карамфил

1. В стъклена или порцеланова купа смесете къната на прах, чая и маслото от евкалипт. Разбъркайте едва след като са добавени всички съставки, и само в една посока (например по посока на часовниковата стрелка). Бъркайте бързо, за да елиминирате евентуални бучици – те ще затруднят нанасянето на пастата.
2. Покрийте сместа и оставете да престои поне 5 часа преди употреба. За да тествате консистенцията, съберете пастата в лъжица и обърнете леко лъжицата. Пастата би трябвало да се изсипва като хомогенна смес.

Подготовка на кожата

Къната се нанася най-добре на чиста, обезкосмена кожа. Поне ден преди нанасянето не използвайте овлажнител или крем по кожата, върху която ще рисувате. Веднага преди да нанесете пастата, измийте кожата със сапун и подсушете с кърпа.

Апликатори

За нанасянето на къна през вековете са използвани какви ли не подръчни материали. Ето някои примери:

* пръсти
* пера от птици; кости от риба
* клечки за зъби и кибритени клечки
* апликатор за кохл
* целофанен конус или найлонова торбичка с малък отвор
* спринцовки /без игла/
* малък шприц за сладкиши
* бутилка с метален връх
* лейкопласт /използван като шаблон/
* хартиени модели; шаблони от пластмаса

Нанасянето на къна

Най-често използван за нанасяне на къна е конусът – той представлява пълна с паста целофанена фунийка, на която се отрязва острият край.

Конусът се държи между палеца и показалеца, на разстояние половин-един сантиметър от острия му край. Допрете конуса до кожата – и рисувайте!

Докато работите по модела, периодично овлажнявайте вече засъхналите части от рисунката. Използвайте клечка за уши или спрей-бутилка, за да нанесете смес от лимон и захар – 3 чаени лъжички лимонов сок към 1 чаена лъжичка захар. Ако можете, овлажнявайте рисунката на всеки половин час в следващите 3 часа.

Трикове за начинаещи

* Да очертаете предварително рисунката с молив за очи, а после само да повторите отгоре с къна
* Да отпечатате на хартия рисунка-шаблон, да повторите само контурите с къна, да изчакате, докато къната е почти суха, да сложите шаблона върху кожата – като къната е отдолу, и да запечатате с лейкопласт. Отгоре увийте с тоалетна хартия, и накрая с прозрачно фолио. Оставете да престои през нощта – къната ще се поддържа влажна с топлината на кожата. На сутринта отпечатъкът ще е детайлен и наситен, а вие ще можете да попълните контурите с къна по ваше желание.

Ако направите грешка

Не е трудно да намажете с пастата на място, където не бихте искали! Има начин да се поправят такива грешки – имайте под ръка клечки за уши, потопени в спирт, с които да изтриете размазаното.

Накрая

След няколко часа нанесете малко масло върху кожата и остържете къната с тъпата страна на нож. Намажете областта на рисунката с масло за по-голяма трайност; избягвайте да миете мястото в следващите 12 часа.

Първия ден е вероятно рисунката да е светла – оранжева, но този цвят ще потъмнее в следващите 24 часа. Може да повторите на следващия ден за още по-наситен цвят.

Трикове за дълготрайна рисунка

* Паста от къна, престояла смесена поне 12 часа, ще даде по-наситен цвят
* След като сте нанесли къната, използвайте ниска степен на сешоар за коса, за да запечатате по-бързо рисунката
* Освен периодично овлажняване на нанесената къна, добър съвет е да я оставите да престои възможно най-дълго – цяла нощ, като увиете мястото със салфетка, закрепите я с тиксо, а отгоре увиете с прозрачно фолио. Избягвайте да миете мястото 12-24 часа.

Полезни връзки

Видео Artist at Work: Kim Brennan

Видео Riffat, Step by Step: a Bride’s Hand

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume I

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume II

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume III

The Henna Page, How to Apply Henna

много полезен блог:

http://hennafox.wordpress.com/2010/05/01/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B4%D0%B8/

Mehndi - новият моден аксесоар


Татуирането вече не е на мода. Древното изкуство за рисуване върху кожата с къна mehndi (менди) бързо се превръща в безболезнена модерна алтернатива на татуировките.
Традицията за временно украсяване на тялото е на повече от 5000 години и произхожда от Южна Азия, Северна Африка, Близкия Изток и Сомалия. Сложните плетеници обикновено се нанасят върху ръцете и краката, най-вече на булките преди сватбената церемония. Но според традициите в Индия, Пакистан, Бангладеш и Судан понякога и младоженеца трябва да бъде изрисуван. В Раджастан ( Северозападна Индия) често украсата на младоженеца е също толкова сложна, както и тази на булката.


Татуировка - Татуиране, Крака mehndiВ страните от Арабския свят, като Мароко например, ритуалът по нанасяне на къна се изпълнява при почти всички тържествени случаи - през седмия месец от бременността на жената, след като се роди бебето, за сватби, годежи, семейни събирания и др.
Mehndi украсите стават популярни на Запад през 90-те години на XX в., отчасти благодарение на звезди като Мадона, която показа изрисуваните си ръце и крака във видеоклипа към хита си Frozen. Деми Мур, Наоми Кембъл и Дрю Баримор също са почитателки на древното индийско изкуство. Много от новите индийски филми и телевизионни сериали също разглеждат подробно ритуалите, свързани с mehndi.
Традиционно къната се нанася върху краката и дланите, където цветът става по-тъмен, защото кожата съдържа по-големи количества от веществото кератин, което се свързва с пигмента в къната. Днес обаче плетениците, които са нещо като моден аксесоар, вече се нанасят върху всички части от тялото. Къната се нанася с пластмасова тубичка или четка, след това изрисуваната част от кожата се увива с кърпа, найлон или марля, които задържат топлината на тялото и по-този начин цветът става по-наситен. Превръзката се носи една нощ и след това се сваля. Окончателният цвят е червеникавокафяв и трае от две седмици до няколко месеца в зависимост от вида на къната.


Татуировка къна mehndiТъй като много хора искат да постигнат черния цвят, характерен за традиционните татуировки, към къната започна да се добавя синтетичното вещество PPD (p-фениленедиамин), за се получи черен цвят. Веществото е изключително вредно за кожата и може да предизвика алергични реакции с трайни последици, а в най-лошите случаи дори смърт. Затова в никакъв случай не използвайте черна къна за рисуване по тялото.

инфо: http://izvesten.com/content/view/78/56/

Как да рисуваме с къна върху кожата си?

Можете сами да си приготвите прясна паста от къна с неща, с които разполагате в кухнята. Много рецепти включват екзотични съставки, но те не са задължителни.
Прясната къна е зелена и с много богат аромат - ако е жълтокафява и без мирис, значи е стара. Ако къната е прясна, ще получите тъмнокафяв или тъмночервен цвят, а в противен случай - оранжев.
Пресейте къната през цедка. Тя често съдържа клечки и парченца, останали от обработката, а понякога и пясък или пръст. Ако искате да правите рисунки с тънки линии, пресейте къната отново през много ситна цедка или марля. Внимавайте да не вдишате финия прах. След като къната е пресята, добавете достатъчно лимонов сок (отново прецеден) към нея, за да получите паста с гъстотата на картофено пюре. Оставете на стайна температура за през нощта, за да могат растителните клетки да освободят хенотаниновата киселина. След като пастата започне да отделя боята си, я разредете, за да стане по-удобна за употреба. Най-добрата консистенция е по-рядка от паста за зъби, но по-гъста от разбито кисело мляко. За разреждане може да използвате още лимонов сок, кафе, чай или нещо друго подходящо по ваш избор. Ако сварите карамфил със силно кафе и след прецеждане го смесите с къната, карамфилът (който съдържа галотанинова киселина) ще й придаде по-черен цвят. Кафето и чаят съдържат танин, но не в достатъчни количества, за да променят съществено цвета на къната. Преди да нанесете къната, измийте кожата с топла вода и сапун, за да отстраните всякакви следи от лосиони, кремове и замърсявания. Тогава кожата лесно ще поеме къната. Ако обаче се опитвате да я нанасяте върху кожа, която е естествено мазна (например на гърба или горната част на ръцете), ще трябва да натриете със спирт или някаква настойка, за да отстраните колкото може повече от кожната мазнина.
Най-тъмен цвят се постига върху дланите и стъпалата, където кожата е най-дебела и способна да абсорбира. Най-трудно се хваща къната върху гърдите, главата и участъци с мазна или изгоряла от слънцето кожа. Ако направите грешка, остържете къната веднага с клечка за зъби или измийте мястото. Кожата започва да се оцветява през първата една минута след нанасянето на къната. След това тя трябва да се поддържа много топла и леко влажна върху кожата поне в продължение на 6 часа. Това се постига по няколко начина. Можете да седите неподвижно в много топло и влажно помещение. Това е традиционен начин, който постига отличен ефект, но е твърде неудобен. Вместо това може да напръскате рисунките със спрей за защита от размазване и да ги обвиете с тоалетна хартия, найлон и скоч. Това е много ефикасно при студено време, защото обвивката затопля кожата, а задържащата се под нея пот овлажнява къната. Такава обвивка може да се направи и от памук, марля или течен латекс. Къната може да се запечата също със сироп, сварен от лимонов сок и захар, от който се нанасят няколко пласта, докато се образува захарна коричка, задържаща къната. Това е ефикасно при много топъл климат, при който обвивката бързо става неудобна и предизвиква прекомерно изпотяване. Ако затопляте кожата си в близост до огнище или постоите час-два с електрическа възглавничка върху покритата с превръзка къна, тя ще придобие много по-тъмен цвят. Най-тъмна става къната през горещите летни месеци.
След като къната е престояла върху кожата ви няколко часа или цяла нощ, можете да отстраните зелената паста, за да се покаже отдолу оранжево-кафявият отпечатък. Ако подозирате, че водата ви е силно хлорирана, използвайте дестилирана вода, която няма да повреди къната, или я остържете например с изхабена фонокарта и я оставете да потъмнее, без да я измивате. Когато отпечатъкът от къната влезе в допир с въздуха, той постепенно ще се окисли и потъмнее в рамките на първите 48 часа. Ако къната е била наистина прясна, тя ще потъмнее лесно върху кожата ви. Ако сте използвали спрей за запечатване на къната, ще го премахнете лесно с някакво масло (например какаово).

Елица ТАНЧЕВА

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=1&b=238

Как да си направим татуировка с къна


Използването на къна за рисуване по ръцете и тялото (мехенди) е както казахме стара традиция, характерна за арабските страни и Близкият Изток въобще. В някои арабски страни това е задължителна част от редовното разкрасяване на жената, в други се прави по празници, в трети само по сватби, но при всички случаи е характерна за всички страни. В по-стари времена ритуалът се е състоял от прости рисунки и мотиви, а в последните години вече това изкуство се развива с нови обогатени модели. Така традицията отбелязва истинско възраждане, все повече млади жени го използват. По-възрастните жени преди са използвали специален вид къна, която оцветява в тъмно зелено и която е перманентна като се полага върху кожата с игла, за да татуират лицата си като моята свекърва в Сирия.

Преимуществата на мехенди са, че това е безвреден начин да се татуират различни мотиви и те да са временни. И така ако сте решили да добиете по-източен вид и сте заплененеи от шарките на къносаните ръце или тяло е време да опитате. Имайте предвид, че от изрисуването с хенна до измиването на мотивите минават няколко седмици!

Според експерти на къната няма „правилен“ начин за работа с нея. В опита си редица жени споделят, че всяка е изработила собствена рецепта за мехенди в зависимост от личните си предпочитания, типа си кожа, предпочитаните методи на прилагане върху кожата.
Основните напътствия обаче се свеждат до следното:

1. Каква къна трябва да се използва? – Преди всичко трябва да е прясна. Цветът й не е от осбено значение, още повече, че има търговски трикове да се поставя в къната зелена боя, тъй като много хора смятат, че колкот е по-зелена е толкова по-качествена. За да се запазят качествата на прясната къна трябва да се съхранява в херметически стъклен съд на тъмно. Забележка: Черната къна не е натурална, съдържа някои токсични вещества и е опасна за кожата, възможно е да предизвика алергични реакции.

2. Непременно пресейте къната. Така ще остраните по-едрите парчета от листата и ще допринесете за по-хомогенния състав на пастата, а съответно и по-добра покриваемост.

3. Разбъркване – нужни са ви порцеланов съд, порцеланова или пластмасова лъжица, ръкавици. Първо трябва да се добсвят допълнителните съставки и едва след това ако е нужно – вода.

4. Допълнителните съставки. Те са неизброими, тъй като и тук всеки избира според традициите, вкуса си, желания резултат. Препоръчват се основно:

- захари – дали ще е бяла рафинирана захар, кафява захар или мед това зависи от вашето желание. Захарите дорпинасят сместа да стане по-лепкава и да се задържи по-трайно и лесно върху кожата, тъй като често при изсъхвнето си къната се напуква и пада.

- кисела субстанция – пресен лимонов сок, оцет, лимонов сок от бутилка, сок от грейпфрут. Киселините се явяват катализатор за свобождаване на багрилните свойства на къната и съответно за засилване на цвета. След добавянето на тази съставка къната се покрива, за да престои известно време.

- багрилни вещества – всеки добавя различни багрила, но е желателно да са естествени. Могат да се добавят концентриран чай от каркаде, черен чай, отвара от орехови листа и зелени черупки, етерични масла, дори червено вино!

5. Кога къната е готова за употреба? Когато се образува повърхностена кафява коричка или поставена върху бял лист оставя оранжев отпечатък. При по-високи температури къната е готова по-бързо.

6. Прилагане – има и различни начини, по които се използва готовата паста. Такива са готови апликатори, малки шишенца, клечки за зъби, под формата на моливи, през найлонови поликове като шприц за сладки, четка за рисуване, спринцовка с игла или чрез готови шаблони, които се запелпват върху кожата и се попълват с къната. Истинските майстори на къна рисуват директно върху ръцете, краката или тялото. За тези, които искат сами да си направят татуировка са най-удобни готовите шаблони. С изключение на тях всички останали методи изискват художествени умения и/или голям опит. Но шаблоните имат един недостатък или поне тези, които могат да се намерят тук – лепилото им е слабо и лесно се разместват, а това води до размиване на формите. Истинските майстори препоръчват да се опитате да рисувате сами. За ваше улеснение можете да използвате молив за вежди, с който предварително да очертаете фигурите. Дори да са по-груби, с къната ше можете да прецизирате линиите, а след това моливът ще се отмие. Можете да използвате и индигова хартия за пренсяне на избрани шарки върху кожата, след което да ги запълните с къна.

7. Избор на шарка – възможностите са неограничени. В някои арабски страни освен самите рисунки се къносват и върховете на пръстите. Всеки има свои предпочитания, моите са към малко и ясно изразени шарки докато други предпочитат по-сложни фигури.

8. Престояване – за да може да попие в кожата къната трябва да остане върху нея поне 2 часа. За целта тя трябва да бъде фиксирана, тоест запечатана. Методите и тук са различни. Оригинално е предложението да се използва гел за коса под формата на спрей. Къната трябва да е изсъхнала, но не пресушена. Пръска се леко и по малко, за да не се разтече. Друг вариант е използването на смес от лимонов сок и захар, която се затопля леко на котлона докато се разтопи захарта и стане гъсто, оставяйки се да изстине след това. Полага се внимателно и с памучен тампон или клечка за уши. Трета възможност е с полагане на пилинг маска, коярто е удобна за наблюдение на татуровката, но не се препоръчва да се прилага върху места, които се огъват тъй като е по-слаба и се напуква. Съществуват и специални спрейове за фиксиране на мехенди. За по-тъмен цвят се изполва и увиване с памучен плат и найлон или хартиено тиксо.

9. Отмиване – колкото по-дълго стои къната, толкова по-тъмно червено до кафяв става цветът. Всеки избира сам каква да е интензивността. За лека, нежна и ненатрапчива шарка дори 60 -80 минути са достатъчни, приложени върху светла кожа.

Няколко варианта, които можте да разпечатите и да пренесете с индиго или просто да изполвате за модел можете да намерите тук.

http://www.hennabyheather.com/free_patterns_mehndi.html

http://hennatribe.org/patterns/freepatterns.htm

http://www.hennapage.com

info: http://arabwives.wordpress.com/2010/12/13/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D0%B0/

понеделник, 13 декември 2010 г.

Какво трябва да знаете за арабския грим


При арабския грим основния акцент се прави върху очите. На изток съществува традиция, да се очертава с черно целият вътрешен клепач. Оттук тръгва изразът “черни очи”. А цветът на очите на източните жени може да е различен от кафяв до черен, от светло-син до зелен или сив.

И така, повече за арабския грим:

t_45f8a2f2-8ee9-45c6-bcc0-50305f331f871.Избираме източни цветове

Арабският грим може да бъде изпълнен с две техники – с матови или седефени сенки. За предпочитане е блестящият вариант, нали истинската арабска страст е всичко, което блести – използвано не само в грима, но и в дрехите и прическата. За да се акцентира вниманието върху естественият цвят на очите, направете така:

Ако очите ви са кафяви или черни ще ви подхождат наситено сини, светло сини, червени (от огнен цвят до фуксия цвят), кафеви, жълти, зелени цветове. На дамите със сини или зелени очи подхождат следните нюанси: пясъчно-златист, сив, лилав, розов. Не забравяйте, че тези цветове се използват или солово, или съчетани помежду си, но задължително съчетани и с черен цвят.

2. Изравняваме цвета на лицето.

Като става въпрос за руж, при арабския грим обикновено не се използва ярък руж, затова е добре да се избере руж с цвят на естествен тен.

3.Коригираме веждите.

Заедно с грима на очите, винаги се рисуват и веждите, тънки или не, но линията им е винаги пластична и ясна, защото от нея зависи ефекта на самите очи.

4.Рисуваме арабски очи.

С помощта на широка четка за сенки, се нанасят сенките върху целия горен клепач ( до веждите) и под линията на долните мигли. Цветът на сенките се избира в зависимост от избрания грим, но обикновено това е съчетаване на няколко цвята, което придава разкошен вид на грима.

5.Очертаваме очите.

Горния и долния клепач се очертават с черна очна линия, като се придава на очите бадемовидна форма. Заключителния етап е нанасянето на спиралата. Върху горните мигли тя се нанася на няколко слоя, а върху долните – само един слой.

6.Източни устни

Акцента на арабския грим са очите, затова използвайте меки, нежни тонове. Най-подходящ е цветът, който е с един тон по-ярък от цвета на вашите естествени устни – с блясък или матов.

Източник: www.damski-klub.info

сряда, 10 ноември 2010 г.

Имам Ал-Бухари




Един от най-големите учени в науката хадис, е Имам Бухари. Истинското му име е Aбу Абдуллах Мухаммед бин Исмаил бин Ибрахим бин Мугирa ал-Джулфи. Роден е на 27 шaууал 810 г.хр. (194 г. по хиджра) в Бухара и става известен с прозвището си Бухари. Автор е на един от шесте най-известни сборници на хадис.

Ранния период от живота му

Баща му Исмаил бил видна личност и разказвач на хадиси. Посещавал е сбирките на един от големите учени – Абдуллах ибн Мубарак. Бил е от хората, на които се приемала дуата. Често отправял следната молитва: „О, Аллах, не приемай всичко от моята дуа и желания, а отдели една част за ахирета, която да намеря там!“

Ал-Бухари бил още дете, когато баща му починал и майка му поема грижите за неговото възпитание.

Образованието му

Още в ранна детска възраст Бухари започнал да изучава наука от учените в Бухара. В началото на образованието си почувствал интерес към изучаването на науката хадис. Още от десетата си годишнина получил вдъхновение (желание) в сърцето си за наизустяване на хадисите и продължил да посещава уроците на учените по хадис. Ненавършил петнайсет години, Бухари вече знаел наизуст над 70 хил. хадиса. Като чули за това чудо, го попитали: „Наистина ли знаеш толкова хадиси?“ Той отговорил: „Да! Даже повече от седемдесет хиляди хадиса. Освен това знам от кой са предадени, годината на раждане и годината на смъртта на разказвача“. В науката хадис толкова се извисил, че с учителите си разисквал и спорел по различни въпроси. Впрочем учителят му Дахили с негова помощ научил кои са всички разказвачи на някои хадиси.

На 16-годишна възраст Бухари наизустил книгите на Абдуллах ибн Мубарак и Уаки ибн Джаррах. В науката фъкх изучил известните неща на муджтахидите.

По това време майка му го завела, заедно с брат му, на поклонение на светите места в Мекка. Ал-Бухари решава да остане в светия град и там да обогати своите знания в близост до големите учени традиционалисти и прависти, като майка му и брат му си тръгват сами.

Учители на имам ал-Бухари

По време на пребиваването си в Мекка, ал-Бухари учил фъкх на Имам Шафи' от Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди (р.а).

Останал в Мекка шест години, а след това започнал да пътешества из мюсюлманския свят в търсене на разказвачи на хадисите на Пророка Мухаммед с.а.с. Посетил Хорасан, Багдат, Шам, Египет, Басра, Куфа. Броя на учителите, при които учил, достига хиляда. Най-известни от тях са: Имам Абдуллах ибн Мубарак, Имам Абдуллах бин Зубайр ал-Хамиди, Имам Ахмад бин Ханбал, Имам Исхак ибн Рахауейх, Имам Али бин Медени, Имам Исмаил бин Идрис ал-Медени, Имам Ях`я бин ал-Майн, Имам Ибрахим ал-Балхи, и др. Аллах да е доволен от всички тях!

Имам Бухари като учител

Няма съмнение в това че по времето му не е имало по-голям учен в науката хадис от имам Бухари, а може би и след това. Хората се стичали от всеки край на света, за да се възползват от този извор на наука и поради тази причина не се знае точния брой на учениците му, но истината е, че те наброяват десетки хиляди. Най-забележителните имена между тях са:

Имам Абу Иса ат-Тирмизи (автор на сборника Сунан ат-Тирмизи),

Имам Мухаммед бин Насър ал-Маруази

Имам Абу Дауд (автор на сборника Сунан Aби Дауд),

Имам Муслим бин Хаджадж (автор на сборника Сахихи)

Имам Ахмад бин Шуайб ан-Нисаи’ (автор на сборника Сунан ан-Нисаи’) и др.

Книгите на имам Бухари

Сборника "Джамиу Сахих" е най-голямото и известно произведение на ал-Бухари, познат още като Сахих ал-Бухари.

Имам ал-Бухари известява: „Съставих тази книга въз основа на 600 000 хадиса, свърших я след 16 години проучавания и я превърнах в явно доказателство между мен и Аллах с.т. (Т.е. едно добро произведение, което би могъл да представи пред Аллах в Съдния ден)“.

От тези 600 000 хадиса имам ал-Бухари запазва само онези, които дават най-голяма сигурност по отношение на своята верига на предаване и съдържание. Неговият труд Сахих съдържа 7 275 хадиса.

Сборникът Сахих се нарежда сред първите книги с предания за Пророка (с.а.с). Автентичността и е причина тя да бъде считана от ислямските учени за най-вярната книга след Свещения Коран – книгата на Аллах. Този сборник се характеризира с подробно изследване на личностите, предали достоверните хадиси на Пророка (с.а.с). Ал-Бухари смята личните (религиозни, морални и научни) достойнства на известилите хадисите за най-важния елемент, който определя приемането или отхвърлянето на даден хадис. Едновремено с това анализира съвместимостта на хадиса с Корана и основните цели на ислямския закон.

Когато пишел тази книга, имам Бухари вземал гусл и извършвал два рака' молитва за истихара и лягал. След като се събудел, записвал хадиса в книгата си. Не записал нито един хадис без да е направил това. Това продължило шеснайсет години.

Освен сборника Джамиу Сахих Бухари написал още доста книги, най-известните от тях са:

1 – Тарих-ул Кабир – Книга с важно място в науката хадис, отнасяща се до риджал ал-хадис – предавачите на хадис, написал я, когато бил на 18 години. Книгата е издадена в 4 тома (1941-1954) и в 3 тома (1959-1963) в Хайдарабад.

2 – Тарих-ус Сагир – Книгата се нарича още Китабу дуафееу ас-сагир и в нея се посочват руату-д даиф (слабите предавачи на хадис). Тази книга е издадена в Индия през 1906 г.

3 – Китаб-ул Куния – Книгата посочва прякорите и прозвищата на известни личности. Издадена е в Хайдарабад през 1939 г.

4 – Адабул Муфрад – Книга, сбирка от хадиси, отнасящи се до характера и морала на вярващите. Книга е напечатана в Истанбул през 1906 г. и в Кайро през 1946г.

Също така и книгите Тауариху-л-ансаб, Рафу`л иадайн фи-с Салях, Хайру-л Калям фии къраату халф-ул имаам и още 20 книги.

Какво казват учените за ал-Бухари

„На теб само завистниците са ти врагове. Свидетелствам, че на света няма друг учен, като теб.“(Имам Муслим)

„Не познавам някой под това небе да знае повече за хадиса от Бухари“. (Мухаммед бин Исхак)

„О, вие, които искате да научите хадиса и неговата наука, елате при Бухари. При него ще намерите всичко, което вие нужно“. (Имам Исхак ибн Рахауайх)

"Не притежавам наука колкото косъмче от науката на Бухари“. (Абдуллах бин Хаммад)

„Видях имам Муслим да стои като малко дете пред имам Бухари, когато слушаше хадис от него“. (Мухаммед бин Якуб)

Манакиб имам ал-Бухари

(Разказ от живота на Бухари)

Веднъж, когато Имам Бухари отишъл в Багдат, повечето от тамошните учени се събрали и искали да го изпитат. Объркали текста и променили иснад (веригата на разказвачите) на над сто хадиса. Променените хадиси ги дали на един човек да ги разнесе на десет души по десет на всекиго от тях. Тези десет души отишли на сбора, в който участвал Имам Бухари и всеки един от тях му прочел дадените хадиси, като го попитали: „Знаете ли тези хадиси?“ Имам Бухари казал: „По начина, по който ги казвате, нито един от тях не съм чувал.“ След като прочели хадисите, Имам Бухари се обърнал към тях и им прочел правилно стоте хадиса и техния иснад. Всички разбрали силата на запаметяването на Бухари и висшите му знания в науката хадис. Той знаел всичко за живота на разказвачите на хадиси, сякаш е живял с тях.

Неговата смърт

В последните години от живота си, Бухари се пребивавал в Нишапур, след това в Бухара, но след дълги спорове с управителя на града, Бухари бил принуден да напусне родния си град и се отправил към Самарканд, но по пътя се разболял и останал в селището Харшенк при свои роднини, където болестта му се увеличила и на тридесетият ден от месец Рамадан в нощта срещу празника на Рамадан (256 г. от хиджра – 869 г.от р.Хр .) имам Бухари починал. Молитвата му дженаза била изпълнена пряко след молитвата на Рамаданския празник. Той бил на 62 години и според някои предания няколко дни след смъртта му от гроба започнала да излиза приятна миризма, която се разнасяла доста време след това. И все пак Аллах знае най-добре.

Молим се на Аллах с.т. да награди Имам ал-Бухари и всички останали трудещи се по пътя на неговата религия, тези който ги следват и всички вярващи до Съдния ден! Амин!


Книги, използвани при изготвяне на текста:

1. Тарихул Багдат (Хатиб ал-Багдади) Кайро.
2. Шамил ислям ансиклопедиси (Доц.Др. Айръакчаг) Истанбул.
3. Списание Селям бр. (8) статия от (Мустафа Цънгов) София.
4. 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, Р. България)

източник: http://www.way-to-allah.com/bul/islam/persoenlichkeiten/imamalbukhari_bul.htm

вторник, 9 ноември 2010 г.

За образованието на мюсюлманката...


Ролята на жената мюсюлманка е съвършено уникална по своята същност: Ислямът е предписал задълженията й както пред Бога, така пред съпруга, децата, семейството, роднините, обществото, дори и към самата нея. Всеки аспект от нейния живот, Аллах е определил с превъзходен ред.

Тя е любяща жена и майка, отговорна пазителка на семейното огнище, загрижена сестра, надежден приятел и партньор. Тя е възпитателка, помощник и съветник.

Едно от най-големите права, които ислямът предоставя на жената, е правото й на образование! Жените проявяват голяма осведоменост по отношение на хадисите. Например Айша, Аллах да е доволен от нея, е предала над 2000 хадиса. При това тя е имала не само религиозно образование, а се е отличавала в поезията, литературата, историята, медицината и други дялове от науката.

Имам аз-Зухри е казал: „Ако сравним знанията на Айша с тези на останалите жени, то нейните ще се окажат повече.” Поради това, сподвижниците на Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, казвали: „Когато не ни бе ясен някой хадис, ние се допитвахме да Айша”. В историята има много мюсюлманки, които също се изявявали в науката, при това не само в религиозната.

Каквато и да е ролята на жената - съпруга, майка, сестра, предприемач, работеща извън дома си, на нея са й нужни знания. Стремежът към знания – това не е само нейно право, а задължение на всеки мюсюлманин, било той мъж, или жена. Дори самият Пророк отделял от времето си за обучение на жените и момичетата и ги поощрявал в стремежа им за повече знания.

А кой възпитава мъжете – жената. „Бъдещето на една нация е в ръцете на нейните жени” е казал Балзак. Друг поет е казал: „Майката е училище, което подготвя за живота благородни хора”.

Не е възможно да се възпита силна, многостранно развита личност, ако този, който възпитава не е образован. Всяка майка е длъжна да даде на детето си адекватно възпитание и образование. Ислямските учени в тази връзка казват : „Ако обучаваш мъж – учиш един човек, ако обучаваш жена – учиш цялата нация!”

И така, съвременната жена трябва да бъде грамотна, ерудирана, винаги готова да помогне на мъжа, роднините и особено на децата.

Ислямът гарантира на жената не само това право. Както е казано в Свещения Коран, жената има равни права с мъжа. В исляма жената независимо от това дали е омъжена или не, се счита за човек със собствени права, а не просто като придатък на мъжа, или негово отражение.

Така например, тя има пълното право да се разполага с имуществото си и след като се омъжи! Обърнете внимание, че ислямът е дал тези права на жената преди повече от 1400 години! Римското законодателство, дори английското до 19 в. не давали право на жената да владее и се разпорежда със своята собственост. Цялото й имущество отивало за ползване от мъжа. За да получи право на образование и работа е било необходимо да се бори столетия!

Жената в ислямския призив

За да може жената да оцени това, което й е дал ислямът, е необходимо знанията за тази универсална религия да достигнат до всеки един от нас. Това ще стане възможно с помощта на призива.

Призивът към религията на Аллах /дауа/ е дълг на всеки мюсюлманин. Той се явява като един вид преклонение и проява на покорност пред Аллах. Призивът не се ограничава с лекции и уроци, които са способни да дават само учените, и то не всички.

Всяка мюсюлманка може да стане призоваваща към Аллах – със своето поведение, с отношението към околните, с начина на обличане, със своите знания, които предава на другите; с търпението и надеждата за въздаяние от Аллах; когато призовава към одобряваното и устоява на порицаваното чрез всички позволени от ислямското законодателство /шериа/ средства.

При това, тя може да го прави от дома си или посредством институция, докато работи или се учи...

Един ислямски шейх бил в мюсюлманска страна. Когато минал покрай учебна сграда попитал: ”А кой се учи в тези заведения?” Отговорили му: „Момчета”. Той попитал: „А има ли училище за девойки?”. „О, не, не, шейх. Колкото повече знаят, толкова повече проблеми ще имаме”. „Чакайте!” – казал шейха.” Що за религия е това? За какво говорите? Аллах се обръща винаги към нас така: О вие, които повярвахте... т.е, Той се обръща и към мъжете и към жените. Всеки айят или хадис се отнася както за мъжа, така и за жената. И когато Пророка, саллеллаху алейхи уе селлем, е казал: „Знанието е фард” /Знанието е задължение/, той е имал в предвид всички мюсюлмани, включително жените”.

Повишавайки нивото на вярата и знанията си, жените допринасят за духовното развитие на подрастващите. Нали именно жената се явява първото училище за всяко дете! Нали тя – праведната жена, е която отговаря за дома и децата, в отсъствието на мъжа!

Възпитанието на децата започва с възпитание на самите себе си. А възпитанието на самите нас не е възможно без знание и мъдрост. Аллах Всевишния е повелил: „Кажи:„Нима са равни онези, които знаят, и онези, които не знаят? Поучават се само разумните хора...” /Свещен Коран, 39:9/


За да израстне здраво и силно дърво на знанието, за него е нужно да подготвим почвата и да посеем в нея малко семенце.Ние сме строители на нашата общност, работещи за бъдещето на уммата.

Надяваме се, че състоянието на образованието на мюсюлманите скоро ще се подобри и ние ще можем да водим децата си в училище без страх за тяхното възпитание. Надяваме се още, че мъжете ще обърнат внимание на проблема и няма да го оставят за решаване само на крехките женски плещи.

Иска ни се също, масовото мюсюлманско съзнание да се утвърди така, че за всички да стане ясно – образованието на жените не е по-маловажно от това на мъжете! Майката е главният възпитател на детето, който полага основите на новата личност. А ако строителят е неквалифициран, то и основите на сградата, която изгражда ще бъдат слаби. Това, в края на краищата, ще доведе до разрушение.

Жените съзнават своята отговорност към мъжете и децата, така че – помогнете им да станат по-образовани! Поддържайте ги в провежданите от тях мероприятия! А те, разбира се, ще положат всички усилия, иншаАллах, за да възпитат здраво, образовано и адекватно на времето, в което живеем поколение.

информация: благодарение на Sumaya Mahmud

вторник, 2 ноември 2010 г.

The Silk Rope and the Golden Cage


"Bring me the fattest woman in the world.”

~Sultan Ibrahim the Mad~

The Ottoman Empire was one of the greatest powers the world has ever known. With territory spanning 3 continents and a reign of over 600 years the “House of Osman” was not to be trifled with. The empire was ruled by the all powerful Sultan, the king of kings, the khan of khans, he ruled by decree. Some Sultans were warriors, others thoughtful poets. But of the 36 or so Sultan’s that ruled during the empire, there is one who stands out to both the Turkish people and historians alike as…different from the rest. Sultan Ibrahim I, more commonly known as Ibrahim the mad.

But to do justice to the story of Ibrahim the Mad, we must first tell the story of his mother, the beautiful greek concubine Maypeyker Kösem, and his father, the compassionate Sultan Ahmet.

The pressures of being prince aren’t easy in any royal family, and history is full of eccentric rulers, warped by a childhood spent under a golden thumb. But the stakes in the house of Osman were higher then in any other. Unlike other royal families which practiced primogeniture (the right of the first born son to rule) the Osman clan left things a bit more open ended. The Sultan often fathered anywhere from a dozen to over a hundred children during his rule, and upon his death, all were eligible for the throne. Truth is, for 9 out of a 10, being born to a Sultan was a death curse.

When the Sultan died a sort of deadly musical chairs for would-be Sultans began. Often, the son who was closest to the throne at the time of the Sultans death, literally the one nearest in physical distance from the throne, would become the new Sultan by jumping into the chair and declaring himself so. Upon ascending to the throne, the triumphant new Sultan would shout his first decree, usually something like “All my brothers are to be immediately killed.”

An army of deadly eunuchs would then be sent forth to do just that. All brothers, including infant children, and mothers carrying as of yet unborn brothers were quickly eliminated. (These eunuch assassins were curious in that, in addition to having been castrated, they had also had their eardrums poked out, so as not to hear the screams of their victims, and their tongues split, so that they could not speak of their dastardly deeds. The preferred method for royal fratricide was strangulation by silk rope…a classy way to go at least.)

Royal fratricide was the standard and regarded as simply part of the bargain. Sultan Mehmed III had some nineteen (although wikipedia puts it at an even higher 27) of his pre-teen brothers killed, and seven concubines pregnant with possible nephews stuffed in sacks and thrown into the Bosporus.

Sultan Selim the Grim had a couple brothers, a handful of nephews, and some five dozen other relatives offed. Earning his nickname “Grim” he even killed four out of his five sons so his favorite son Suleiman, would be sure to inherit the throne. (Suleiman went on to be a the great Sultan Suleiman the Magnificent.)

So far the policy of brother killing was working out great. But it had one major drawback; it nearly wiped out the Osman family line. Once the Sultan had killed all his brothers it was up to him to carry on the Osman name, a risky business. (No doubt one of the reasons for the creation of Sultan Paste, known today as Turkish Viagra, an herbal aphrodisiac and energy booster. Perfect for the Sultan, tired after a long day of fratricide.)

All of this changed in 1590 with the rule of Ahmet I. Ahmet’s (or Ahmed, depending) name is one familiar to most visitors in Istanbul. He is well known for commissioning the building of the the amazing Sultan Ahmet Mosque, aka the Blue Mosque. In fact, the entire old town of Istanbul is also known by his name, as the Sultanahmet district. Ahmet was a kind ruler, and was very much in love with a young and beautiful greek girl named Maypeyker Kösem. Kösem, however, was more then just beautiful, she was cunning, brilliant and hungry for power.

Sultan Ahmet I left another legacy besides the Blue Mosque. Ahmet was the first Sultan to break with the practice of royal fratricide. Ahmet had grown up with a slightly retarded brother named Mustafa. Ahmet was well known for his compassion, and when it came time to have his mildly retarded brother Mustafa done in, he just couldn’t do it.

Instead the childish Mustafa lived with his grandmother in a single room of the Harem known as the Kafe or the Golden Cage. A special room, it had windows only on the second floor, and a slot for delivering food. Though it was beautifully decorated on the inside, it was merely an exquisite prison cell.

For the first time in Ottoman history a royal brother was spared the silk rope and allowed to live. This simple act of kindness was to change the way the entire Osman line of succession worked and Mustafa would be the first of many royal brothers who would spent most of their lives in this gilded jail. Out of the silk noose, and into the golden cage. (One brother spent more then fifty years in the Kafe, and “at least one deposed sultan and one heir committed suicide in the Cage.”)

When Ahmet died of typhoid fever, Mustafa, despite being retarded or perhaps because of it, was installed to the throne. Another first, it was the first time in Osman house history, a Osman brother was made Sultan instead of a son. His rule didn’t last long.

After a few months the confused Sultan was sent on a hunting trip only to come back and find he had been deposed by his nephew Osman II and Mustafa was sent back to the golden cage. (This was the first deposing in Ottoman history.) The young Osman II was then himself deposed and killed. Mustafa was dragged back out of the golden cage, re-enthroned, only to be deposed again by his other nephew Murad IV. Mustafa was finally sent happily back to his safe Golden Cage where he could read in peace…before eventually being strangled by the silk rope.

The cause of all this conflict really lay between the Jannasaries (special soldiers, more on them soon) and the Greek beauty Maypeyker Kösem. Kösem, the widow of Ahmet I and mother of Murad IV was in league with the eunuch corp. Kösem and the eunuchs ruled through the mentally disabled Mustafa, while the Jannisaries ruled through Osman II… whom they decided they didn’t like after all, and killed. It was a time of firsts, this being the first regicide in Ottoman history. (When the Jannisaries killed Osman II they killed him by “compression of his testicles”, “a mode of execution reserved by custom to the Ottoman sultans.” They also cut off his ear and sent it to his mother Hadice show who was in charge.)

Kösem took the opportunity presented by the death of Osman II. Her oldest son Murad IV was only 11, still a minor, so when he took the throne, the seductive Kösem became official regent of the Ottoman empire. It is a notable peculiarity that the Turkish and Muslim empire was officially ruled by Kosem, a Greek woman, for over 9 years, and unofficially by her for another 20. Kösem was perhaps the most significant part of 130 Ottoman period known as the Sultanate of women, in which the ladies, the wives and mothers of the Sultans, held considerable power.

Murad IV’s rule (and his mother Kösem’s by proxy) was iron fisted. He banned alcohol, tobacco, and coffee on pain of death. He also returned to the practice of brother killing, (and son killing if Mama Kösem was behind it) offing a couple of his brethren. But Murad IV didn’t kill all his brothers. History tends to repeat itself. Like his father Ahmet with his retarded brother Mustafa, Murad IV also had a slightly weird brother whom he allowed to live. His name was Ibrahim.

Murad IV was determined not to make the same mistake his father had with Mustafa. Murad IV ordered that upon his death, his weird brother Ibrahim was to be killed as well. All fine and well, except had these orders be carried out the Osman line would have ended. It seems Murad IV would have rather seen the end of the house of Osman, then have the mad Ibrahim as Sultan.

Murad died at the age of 27 of cirrhosis of the liver (Ironically, the prohibition crazy Murad may have been a closet alcoholic.) As Murad IV lay on his death bed his mother Kösem lied to him, saying that Ibrahim had already been strangled. Happy at the news, Murad IV died smiling. After Murad’s death Kösem promptly placed Ibrahim onto the throne.

Ibrahim was in no shape to rule a nation. Odd to begin with, it didn’t help that he had spent his entire life living as a prisoner in the golden cage, staring longingly out the unreachable stained glass windows. Inside the prince was kept company by a few deaf-mute servants, and a couple of harem girls, barren ones, to prevent him from fathering possible heirs to the throne. (The servants were, by default, prisoners as well.)

Ibrahim also lived under the constant and reasonable fear of deaf-mute eunuchs throttling him with a silk rope. So it makes sense that when guards showed up to bring him to the throne, he refused to go, thinking it was a trick. Ibrahim wouldn’t even open the door until Murad’s body was produced, and his mother Kösem had to “coax him out as if cajoling a kitten with food”. When Ibrahim was finally convinced that he was not about to be garroted to death, he ran deliriously through the halls screaming “the butcher is dead”, “the butcher of the empire is dead.”

Suddenly out of the cage and the supreme ruler of an enormous empire, Ibrahim barely knew what to do with himself. While his mom did most of the actual decision making, Ibrahim busied himself with his new harem. He first decorated his room with mirrors so that he might get a better view of himself in action. He then called the girls in. Dimitri Cantemir wrote in his History of the Growth and Decay of the Ottoman Empire,

“In the palace gardens he frequently assembled all the virgins, made them strip themselves naked, and neighing like a stallion ran amongst them and as it were ravished one or the other, kicking or struggling by his order.”

Ibrahim loved forbidden fruit and when he was refused the hand in marriage of the daughter of the Mufti, the highest religious authority in the empire, he decided he wasn’t going to take no for an answer. Ibrahim had the girl kidnapped, had his way with her, and sent her back to the mufti a few days later.

When not getting into lady trouble, the Sultan kept himself busy soaking his beard in expensive ambergris (nice smelling whale vomit, and a Curious Expeditions favorite), dressing himself in furs, feeding gold coins to the fish in the Bosphorus, and taking potshots at civilians with his royal crossbow…all was not well in the Ottoman empire.

Ibrahim’s harem was full of young, nubile, girls from around the world. But after a while, the slender things from Russia and the Balkans didn’t do it for him anymore. One day Ibrahim happened to see the genitalia of a female cow. Pleased by what he saw, Ibrahim had a gold cast made and, hoping to find a human match to the bovine privates, he ordered his aides to “bring him the fattest woman in the world.” They did their best, finding a 300 pound Armenian girl named “Sugar Cube” (Sechir Para or more literally translated “Sweet Lump of Sugar”).

Ibrahim loved her, and spent many a night curled in her large arms. It wasn’t long until the big woman had gained power over Ibrahim equal only to that of her girth. It would be Sugar Cube who would spell the final downfall of Ibrahim the Mad.

Sugar Cube told Ibrahim that a member of his concubine was sleeping with an outsider and conspiring against him. The paranoid Ibrahim, decided to clean house and had the majority of his harem, some 280 girls, tied up in sacks and drowned in the river. (Though this may be an apocryphal story, it is easy to believe that the unstable Ibrahim might have had at least a number of his own harem killed.) This worried his mother Kösem, who was actually ruling the foundering empire. Concerned about Sugar Cube’s rising power, she in turn had Sugar Cube strangled. The palace was indeed a rough place.

(There is an also alternate story of Sugar Cube’s end. According to Charles Kimball, “Sugar was allowed to live, at first. She remarried, something few sultanas were allowed to do, and when her second husband died, she became the most exclusive prostitute in Constantinople. She specialized in buying young girls, training them in singing, dancing, and other arts, and hired them out to whoever could afford her fees. They knew her everywhere as “the Filthy Sultana.” One day one of her many enemies caught up with her and poisoned her coffee with chopped hair and ground glass, causing a long and painful death.”)

The Haram drowning, or at least the rumor of it, was the last straw for the incensed and alienated empire. With permission from Kösem, the Grand Mufti whose daughter Ibrahim had had his way with, lead the overthrow. Ibrahim was deposed, sent back to the golden cage, and 10 days later his worst fears were realized at the hands of a deaf-mute eunuch wielding a silk rope. This time Ibrahim met his end gleefully, assuming that the guards were there to reinstate him as Sultan.

This would mark the end of Ibrahim the Mad’s rule, but not the rule of his mother Kösem. After Ibrahim’s death, she had Ibrahim’s son, and her grandson, Mehmed IV put onto the throne with the words “Here he is!, see what you can do with him!” (While Mehmed IV was still a child, Ibrahim apparently stabbed him in the face, and tried to drown him. Seriously bad parenting.) In a certain irony, Kösem’s reign would finally come to an end at the hands of another woman. Her daughter-in-law and Mehmed’s IV mother Turhan had Kösem killed and started her own rule of the Ottoman empire. (She was the only other woman besides Kösem to officially rule the Ottoman empire.)

For a woman who ruled the empire for well over 30 years Kösem met with a very ignoble fate. According to the “theottomans.org” when confronted by the eunuchs sent to kill her “she went mad, stuffıng her precious jewels into her pockets and fleeing through the intricate mazes of the harem, which she knew better than anyone. She crept into a small cabinet, hoping that the eunuchs would go past her and the janissaries come to the rescue. But a piece of her skirt caught in the door, betraying her hiding place. The eunuchs dragged her out, tearing her clothes, stealing her jewels. She fought; but she was an old woman now. One of her attackers strangled her with a curtain. Her naked, bleeding body was dragged outside and flaunted before the janissaries.”

The rule of Ibrahim the Mad, Kösem and the period surrounding it, marked a turning point in the Ottoman empire, and the beginning of its decline. The Sultans that ruled were often ill prepared having spent their whole life in the golden cage. In addition, the intrigues between the jannisaries, the eunuchs, the grand viziers, the Sultans mother and his many wives, all added to the downfall of the empire.

Under Sultan Ibrahim the mad the empire was wracked by famine and plague. Ibrahim, a mentally unhealthy man, had turned the Ottoman empire, both metaphorically and literally, into the “sick man of Europe.” But one can’t really blame Ibrahim. Though the position of Sultan had its perks, with it’s palaces, jewels and harem, the path to the throne lead through either the silk rope or the golden cage. Thus it is no great surprise that the throne was, on occasion, held by despots and madmen. In the cutthroat world of Topkapi palace it wasn’t so much the player, as the game.

(The history of the Ottomans is a contentious one, and many points are still disputed. We have cross referenced and double checked as many of the facts and sources as we could. Nonetheless, if you find something questionable, please write in, as veracity is very important here at Curious Expeditions.

It should also be noted that for all the palace shenanigans, overall the Ottoman empire was quite advanced and relatively stable compared to many other empires, including the Byzantine one it replaced. The Ottomans were both more tolerant, and presented many more opportunities for advancement of the lower classes then the rest of Europe.

European visitors of the time commented “In making appointments, Sultan pays no regard to any pretensions on the score of wealth or rank. It is by merits that man rise… Among the Turks, honours, high posts and Judgeships are rewards of great ability and good service.” Perhaps the only exception to this rule was the Sultan himself.)

For more information on the mad Sultans some good places to start are theOttomans.org, and the fun site Mad Monarchs which has biographies of both Ibrahim and Mustafa as well as many other twisted tyrants. This, this and this wiki are all relevant, as are many other linked throughout the piece. Finally, there is Charles Kimball’s interesting and thoroughly researched (though Christian conservative flavored) take on the Ottoman empire.

Many good books exist on the Ottoman Empire, but a few good places to start are
Lords of the Horizons: A History of the Ottoman Empire by Jason Goodwin, Harem: The World Behind the Veil by Alev Lytle Croutier, and The Ottoman Turks: An Introductory History to 1923 by Justin McCarthy.


--------------------------------------------------------------------------------



info: http://curiousexpeditions.org/?p=195

неделя, 17 октомври 2010 г.

Вкусът на къри събира букет от подправки


Комбинацията включва от 5 до 30 аромата

Една от най-разпространените подправки за ризото и леки меса не се прави само от едно растение, а е смес от разнообразни смлени подправки, типични за индийската кухня. Ако трябва да сме коректни към азиатската гастрономия, в зависимост от продукта - месо, риба, пиле или зеленчуци, се приготвят различни смеси. Готово къри, а не изготвеното според различните ястия е британски патент, появил се в колониалния период. Букетите от аромати най-често събират кориандър, кимион, куркума, лют червен пипер, индийско орехче, джинджифил, кардамон, карамфил, черен пипер, канела и др. Комбинациите най-често наброяват 5, 7, 13 или повече съставки.

Някои от подправките се запичат на сухо, за да се засили ароматът им, и след това се смилат и се включват в сместа. Съхраняват се в стъклени буркани в тъмно помещение, защото куркумата, която придава типичния жълт цвят на кърито, се обезцветява от светлината, а в допир с пластмаса променя аромата си. Букетът подправки може да се закупи от големите супермаркети, както и от арабските или индийските магазини.

Кърито има най-голямо приложение при овкусяване на варен ориз и зеленчуци. Използва се и за местни ястия, като за 500 г е достатъчна 1/2 чаена лъжичка къри. Може да се употреби за ароматизиране на салати, различни сосове и заливки, най-вече на майонезена основа.

Рецепти:

Нелюто къри: 50 г кориандьр, 20 г куркума, 10 г кимион, 10 г джинджифил.
Люто къри: 70 г кориандьр, 50 г люти чушки чили, 2 г черен пипер, 5 г кимион, 2 г куркума, 10 г гръцки сминдух.
Мадраско къри: 80 г кориандър, 20 г куркума, 20 г червен пипер лют, 20 г черен пипер, 20 г синапово семе, 10 г джинджифил, 10 г чесън на прах, 10 г ким, 40 г сол.
Приготвяне:
Всяка подправка се запича в сух тиган, като се разбърква често, докато си промени цвета. След това с кухненски робот всички подправки се смилат на прах. Пресяват се и се съхраняват в херметически затворен съд на тъмно.

Ориз с къри и моркови
Продукти: 300 г ориз, 4 с. л. зехтин, 2-3 настъргани моркова, 2-3 скилидки чесън, 1-2 ч. л. къри, сол и черен пипер на вкус.
Приготвяне: Оризът се сварява добре. В среден тиган се загрява зехтинът и морковите се запържват за 5 минути на силен огън. Добавя се нарязаният чесън и се запържва за още минута. Подправя се с къри и се забърква добре. Свареният ориз се изсипва при морковите и се разбърква. Овкусява се със сол и смлян черен пипер.



info: http://www.novinar.net/

събота, 2 октомври 2010 г.

Namaz

http://www.youtube.com/watch?v=V4uPD6kawRM


Намаз (от перс. نماز) на турски и персийски означава молитва. Тя е една от стълбовете на исляма - фарзове (задължения) на мюсюлманина. Петкратна е. Аллах казва, че първото нещо, за което ще търси сметка на хората, когато отидат в ахирета (отвъдното) е дали са правили намаз, защото това е единственото нещо, което ги отличава от немюсюлманите. Всяка една молитва трябва да бъде извършена навреме. За мъжете е най-добре да я изпълнят в джамия, докато за жените не е задължително. Всяка една молитва се състои от рекяти (части), които са в различен брой за различните молитви. Рекятите биват фарз рекят (задължителен) и сунна рекят (не е задължителен, той е правен от пророка допълнително).

Неизпълнението на петкратната задължителни молитва, без да има някоя религиозна причина за това, е голям грях.

Една от многото ползи, която се извлича, при изпълнението на задължителната молитва е опрощението на малките грехове, които са направени във времето между молитвите.

Хадисът разказва:

“ Пророкът Мохаммад (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал:
„Ако в двора на някой от Вас тече река, и Вие се миете в нея по пет пъти на ден, би ли останала мръсотия по телата Ви.” Сподвижниците му казали: „Не, не би останала.” Тогава пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: „Същото е и с петкратната молитвата, благодарение на която Аллах опрощава греховете.”

Броя на рекятите от фарза при шиитите и суннитите е еднакъв, но броя на сунна рекятите е различен:
1 Според шиитите се изпълнява в двойки от по два рекята.
2 Изпълняван е ежедневно от Мохамед (според суннитите)
3 Ценен според шиитите
4 Заменя се от петъчната молитва, която се състои от два рекята
5 Според имам Ханифа Аср започва, когато: „сянката на един обект стане два пъти по-дълга от височината му (плюс дължината на сянката му в началото на Зухур)“. Аср приключва, когато слънцето започне да залязва
6 Според шиитите, Аср и Иша нямат точно определени времена, но трябва се изпълнят следобед. Зухур и Аср трябва да се изпълнят преди залез, а времето за Аср започва веднага, след като се изпълни Зухур. Мгриб и Иша трябва да се изпълнят преди полунощ. Времето за Иша започва веднага след като е била изпълнена молитвата Магриб и продължава, докато още има светлина преди истинската вечер.
7 Според шиитите, тази молитва се нарича науфил

Допълнителен намаз

Петъчен намаз

Петъчната молитва (Джумуа) се изпълнява групово на мястото на обедната молитва. Тя е задължителна за мъжете и по желание за жените. Състои се от церемонна хутба, след което се изпълняват два рекята.

Дженазе намаз
Тази молитва се изпълнява на мюсюлмански погребения. Тя се различава от останалия намаз по това, че не се състои от рекяти. Вместо това се произнасят четири такбира, между които се чете сура Ал-Фатиха, молитва за Мохамед и две дуи.

Уитр
Уитр намаз е бил задължителен за Мохамед и пожелание за останалите. Изпълнява се между Иша и Фаджр. Броят на рекятите е от един до 11, по желание на молещия се.

Йид
Йид или още Байрам намаз е задължителен и се изпълнява между Фаджр и Зухур след тържествена церемония в джамията. Състои се от два рекята, в началото на които се произнасят 7 такбира.


Тахаджуд
Изпълнява се през нощта по желание. Състои се от неопределен брой рекяти, които се изпълняват по двойки.

Предварителни изисквания
1.Изпълняващият молитвата да е чист. С други думи, да е в састояние на абдест, гусул или таямум.
2.Изпълняващият молитвата да носи чисти и скромни дрехи.
3.Мястото, на което се изпълнява молитвата да е чисто.
4.Молещият се да е обърнат към Кааба.



Групова молитва

Молитвата в група (джамаа) носи повече социална и духовна полза от самостоятелната молитва. Когато се молят в група, молещите се се подреждат в прави успоредни редици зад избрания имам, като всички гледат в посока на Кааба. Обикновено, за имам се избира този, който има най-добри познания относно Исляма. В първият ред зад имама е желателно да има друг посветен човек и ако имама сбърка, бива поправен от този (или тези) зад него. Молитвата протича както нормално, а молещите се следват движенията на имама. Когато молещите са мъже и жени, обикновено за имам се избира мъж. Когато молещите са само жени и деца, се избира жена за имам. Когато се молят заедно мъже, деца и жени, обикновено в първите редици са мъжете, следвани от децата и жените. Има и друга формация - редиците на мъжете и жените да са една до друга, разделени от завеса или нещо друго, което да послужи за разделител.

info: http://bg.wikipedia.org/

понеделник, 6 септември 2010 г.

Фикх на говеенето



Говеенето през месец Рамазан е един от петте стълба на исляма.

Говеенето през месец Рамазан е задължително (фарз) за всички мюсюлмани – мъже и жени – които са зрели и разумни.

Аллах Теаля е обещал голяма награда за онези, които говеят, и тежко наказание за онези, които не говеят през месец Рамазан.

Говеенето има много физически, морални и социални ползи. Затова Аллах е направил говеенето задължително, за да станем богобоязливи.

Говеенето в исляма означава да се стои настрана от ядене, пиене и полов контакт в интервала от истинската зора (феджр садик, началото на времето на сутрешния намаз) до залез слънце с намерение за говеене. За определяне времето за заговяване се използва време, наречено имсак, което влиза около 10 минути преди истинската зора. Това се прави от предпазливост да не би някой да продължи да яде след истинската зора. Ако човек е сигурен кога точно настъпва истинската зора, може да продължи да яде до тогава.


Видове говеене

Има осем вида говеене. Те са следните:

- типично задължително (фарз) – говеенето през целия месец Рамазан веднъж в годината.

- нетипично задължително (фарз) – наваксването на пропуснати с или без основателна причина дни от месец Рамазан.

- типично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее в определен ден в името на Аллах при изпълнено на желание (незир).

- нетипично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее при изпълнението на желание (незир) без да се определя точен ден за това. Говеенето за нарушаване на клетва също попада в тази категория.

- потвърдено (суннет) – говеене, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е правел и е насърчавал другите да правят. Например говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, в 9-ия ден от месец Зулхидже и др.

- препоръчително (мустехаб) – говеенето, което не попада в категориите фарз, ваджиб и суннет, е мустехаб. Например говеенето в понеделник и четвъртък.

- неодобрено (мекрух) – говеене само в 9-ия или 10-ия ден от месец Мухаррам или само в петък. Някои учени позволяват говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, тъй като вече не е необходимо да се различаваме от евреите, защото те са спрели да говеят в тези дни.

- забранено (харам) – говеенето в пет дни от годината е забранено: на `ид-ул-фитр (рамазан байрам), на `ид-ул-`адха (курбан байрам) и три дни след `ид-ул-`адха.



Намерение (ниййет)

Намерението за говеене е необходимо. Ако човек стои далеч от всички онези неща, които развалят говеенето, но не възнамерил, че ще говее, това говеене не е валидно.

Не е необходимо намерението да се изрази с думи, защото намерение значи просто да възнамериш. По този начин решителността на сърцето е достатъчна. Въпреки това, е по-добре намерението да се изрази с думи:

[Ве бисавми гадин невейту мин шехри Рамадан]

Възнамерявам да говея утре в месец Рамазан.

Времето за намерението започва от вечерния (акшам) намаз на предишния ден. То продължава до пладне (средата на времето от началото на сутрешния намаз до залеза на слънцето) за типично задължителното (фарз), типично необходимото (ваджиб), потвърденото (суннет) и препоръчителното (мустехаб) говеене.

Намерението за нетипично задължителното (фарз) и нетипично необходимото (ваджиб) говеене трябва да се направи преди настъпването на истинската зора.



Дуа при разговяване

[Аллахумме леке сумту ве бике аменту ве алейке тевеккелту ве аля ризкике ефтарту]

О, Аллах, говях за Теб, повярвах в Теб, уповавах се на Теб и разговях с Твоето препитание.



Препоръчителните неща (мустехаб) при говеенето

-Да се яде нещо преди имсак (да се направи сухур).

-Това хранене да се забави до малко преди имсак.

-Да се разговее веднага след залез слънце.

-Да се разговее с изсушени или пресни фурми, ако има такива. Ако няма фурми, тогава да се разговее с вода.

-Да се направи намерението за говеене през нощта (преди имсак).



Неодобрените неща (мекрух) при говеенето

-Да се дъвчи дъвка, гумени или синтетични вещества и други такива, които се дъвчат, но не се поглъщат и нищо не стига до стомаха, в противен случай говеенето се разваля;

-Да се вкуси някаква храна или напитка без да се поглъща. Ако жена има съпруг с лош характер, допустимо е тя да вкусва храната, при условие че тя не достига гърлото й;

-Да се събира слюнка в устата и след това да се поглъща, за да се утоли жаждата;

-Изкъпване (гусл), което е станало задължително, да се отложи умишлено за след имсак;

-Да се използва паста или прах за почистване на зъбите. Позволено е използването на мисвак. Ако някой иска да използва паста за зъби, може да я ползва преди имсак;

-Да се оплаква от глада и жаждата;

-Да се дърпа вода прекалено навътре в ноздрите при почистване на носа;

-Да се жабурка с вода повече от необходимото, защото ако вода стигне до гърлото, дори случайно, говеенето се нарушава;

-Да се правят кавги, да се спори, да се използват порочни и неприлични думи;

-Да се злослови, лъже и кълне е грях, дори и когато не се говее. Поради това тези действия са още по-лоши, когато се говее.



Неща, които нарушават говеенето

Нещата, които нарушават говеенето, са два вида. Някои изискват само наваксване (каза), докато други изискват едновременно наваксване и изкупление (кеффарет).

-Наваксване (каза) – да се говее един ден на мястото на ден, в който говеенето е било нарушено или прекъснато умишлено.

-Изкупление (кеффарет) – да се говее шейсет последователни дни.

Ако човек не може да говее 60 последователни дни, поради някаква основателна причина, като например непрекъснато боледуване (за това се изисква приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин), тогава има възможност да избере един от следните четири варианта:

-Да нахрани до насита шейсет бедняци два пъти в деня;

-Да храни един бедняк два пъти на ден шейсет дни;

-Да даде на шейсет бедняци най-малко по 1666 г пшеница или стойността им в пари или други зърнени продукти;

-Да дава на един бедняк не по-малко от 1666 г пшеница, ориз или други зърнени продукти, или стойността им в пари шейсет дни.



Неща, които нарушават говеенето, но изискват само наваксване (каза)

-Всяко нещо, което се слага на сила в устата на говеещия;

-Вода, която достига гърлото, докато се жабурка, и говеещият не е забравил, че говее;

-Да се повърне малко умишлено или да се погълне повърнато;

-Умишлено да се погълне камъче, хартия или нещо друго, което по принцип не се използва като храна или лекарство;

-Да се погълне нещо, годно за консумация, което е останало между зъбите, с големина равна на или по-голяма от нахутено зърно. Ако обаче останалата храна между зъбите първо се извади от устата и после се погълне, говеенето се разваля, независимо дали тя е по-малко или повече от нахутено зърно;

-Да се капне мазнина в ушния канал, така че тя да отиде по-навътре от тъпанчето;

-Да се смръкне енфие в ноздрите;

-Да се погълне кръвта от венците, ако кръвта е повече от слюнката;

-Да се яде и пие, забравяйки, че се говее, и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се продължи яденето и пиенето. Има три начина, по които нещо може да се въведе в организма, докато се говее:

1. Умишлено. Това нарушава говеенето.

2. Забравяйки. Това не проваля говеенето, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е потвърдил това. В противен случай, ако се прави аналогия (кияс), би трябвало да се каже, че се проваля.

3. Случайно/по погрешка. Това нарушава говеенето. Например да се яде, мислейки, че времето имсак не е влязло или че слънцето е залязло, като в същото време това не е така.

-Да се яде и пие след имсак или да се разговее преди залез слънце поради облачно време и погрешно наблюдение и т.н., и след това да се осъзнае грешката;

-Всяко говеене, нарушено умишлено или поради някаква причина, освен говеенето през Рамазан, изисква само наваксване. Това се отнася и за незадължителното говеене, заради принципа в ханефийския мезхеб: Няма изкупление (кеффарет) за нарушено говеене, освен за това през Рамазан.



Неща, които изискват и наваксване (каза) и изкупление (кеффарет)

(Това се отнася само за говеенето през Рамазан.)

-Да се яде, пие или да се наруши говеенето по друг начин умишлено без основателна причина (при условие, че говеещият не е забравил, че говее), прави наваксването и изкуплението необходими (ваджиб). Ако е налице правно извинение, като например, че не е извършено нарушението цялостно (случай на еякулация, възникнала не при полово сношение), се премахва необходимостта от изкупление;

-Да се слага антимон (кухл, сурма) в окото или да се разтрива мазнина по главата и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се яде и пие умишлено;

-Да се приема лекарство умишлено, когато човек не е сериозно болен.



Неща, които не нарушават говеенето

-Да се яде и пие нещо непреднамерено;

-Да се погълне комар, муха или нещо друго непреднамерено;

-Вода да влезе в ухото;

-Прах или мръсотия да влязат в гърлото;

-Да се погълне собствената слюнка;

-Биенето на инжекция;

-Да се постави антимон (кухл, сурма) в очите;

-Да се изкъпе за разхлаждане;

-Да се разтрие тялото или косата с мазнина;

-Да се повърне неумишлено;

-Да се използва парфюм. Не е позволено да се вдишва цигарения дим.

-Да се мият зъбите без паста, например с мисвак;

-Сън, който прави извършването на гусл необходимо (ваджиб), не проваля говеенето.



Хора, освободени от говеенето през Рамазан

-Болни хора, чието здраве може да бъде засегнато тежко заради говеенето. Изисква се приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин. Пропуснатите дни трябва да се наваксат след Рамазан.

-Пътник, който е предприел пътуване на разстояние повече от 90 км и не е възнамерил да пребивава повече от 14 дни там. Въпреки това, за него е по-добре да говее през Рамазан, отколкото да наваксва след това, при условие, че пътуването не е трудно.

-Ако някой се опасяваха, че гладът и жаждата ще предизвикат смъртта му или ще му нанесат някаква вреда, като това трябва да се докаже, както е описано по-горе, е разрешено да се наруши говеенето.

-Необходимо е (ваджиб) да се навакса допълнително говеене, което е било нарушено.



Откуп (фидйе) на говеенето

Много стар човек, който няма сили да говее, или много болен човек, за когото няма надежда, че ще се възстанови след Рамазан, трябва да плати фидйе за всеки пропуснат ден от Рамазан.

Откупът (фидйе) за един ден говеене е същият като този за пропуснатите задължителни (фарз) и необходими (ваджиб) намази, т.е. да се дадат 1666 г пшеница, или 2920 г ечемик, или стойността им в пари.

Ако старият или болният човек се сдобие със сили след Рамазан, той трябва да навакса пропуснатите дни, а каквото е платил като фидйе ще получи награда за него от Аллах Теаля.

Не е позволено да се говее вместо друг (болен или здрав) човек. Хадж може да се извърши вместо друг човек при определени условия, но намаз и говеене не може.

Децата трябва да се насърчават да говеят, но ако не могат да издържат на глада и жаждата, не трябва да бъдат принуждавани да продължат говеенето до залез слънце.



Итикяф (уединение)

Итикяф означава да се влезе в джамията с намерението да се остане там и да се прави ибадет.

Видове итикяф:

- необходим (ваджиб) – да се даде обет, че ще се прави итикяф в определен ден за задоволството на Аллах, ако бъде изпълнено някакво желание. Времетраенето на необходимия итикяф е най-малко един ден и една нощ и трябва да бъде придружен с говеене;

- потвърден (суннет муеккеде) – да се остане в джамията през последните десет дни и нощи на Рамазан е суннет муеккеде аля кифайе, т.е. ако един човек от общността изпълни това свещено задължение, цялата общност ще бъде освободена от него. В противен случай, всички хора от дадена общност ще носят грях, заради пренебрегването на този суннет на нашия Пророк (саллеллаху алейхи веселлем);

- препоръчително/допълнително (мустехаб/нафиле) – за този итикяф няма определено времетраене, може да е с продължителност и от няколко минути. Да се говее не е условие за този вид итикяф.

Условия за итикяф:

-Човек трябва да е мюсюлманин;

-Да бъде разумен, т.е. да не е луд;

-Да бъде очистен от хадес [човек се смята за омърсен от хадес след ходене по малка и голяма нужда, след семеотделяне, по време на месечния цикъл и следродилния период на жената];

-Да се направи намерение;

-Неодобрено (мекрух) е да се мълчи с намерение това да е ибадет;

Жената прави итикяф в нейното място за ибадет в дома й. Средната част на дома е по-добра от предната, а задната част на дома е по-добра от средната.



Автор: Сиди Муджиб