ИСЛЯМ - възникване, разпространение, същност

Въведение

Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение [на Бог]) е монотеистична религия. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус.

Възникване и кратка история на исляма

Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово). Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“). По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن‎‎ — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма. През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.


Разпространение на исляма

Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията

Вътрешно разделение

Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.

Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.

Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан. Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.

Етика и религиозна практика

Учението на исляма е твърде сходно с това на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност. Коранът съдържа 114 сури( т.е. „ откъски“ от Небесната книга), с малки изключения подредени по обем – от дългите към кратките. Всяка сура е съставена от знамения. Заглавието на всяка сура е съдържаща се в нея ключова дума, иначе сурите са съвкупност от теми, които не се подчиняват на композиционни стериотипи и не следват правилата на формалната логика. Те съставляват сложна сплав от идеи, обединени в цялост, която придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и на детайла, но и на отделния звук.

Всеки мюсюлманин има пет основни религиозни задължения.

Единобожие - Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.

Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Молитвата (салат, намаз) е вторият стълб на ислямския култ. Извършва се пет пъти дневно: призори, по пладне, след обяд, при залез слънце и вечер (или през нощта). Има общи и индивидуални молитви. Общите се извършват предимно в джамията. Мястото, на което се произнася молитвата, следва да е чисто и да е оградено от външната нечистота (от суетата на света), затова вярващите винаги постилат молитвено килимче. Към молитва се пристъпва в ритуална чистота. Външното очищение се състои в ритуални умивания (гусул) и събуване на обувките (които вече не са необходими в качеството на посредник между сакралното и профанното). Но то е само видим израз на вътрешното очищение в молитвеното обръщение "в името на Аллах". Молитвите се произнасят с лице в посока (кибла) към Мека с обърнати напред длани. Регламентират се специалните молитвени поклони. В петъчните дни на големите богослужения се произнасят и проповеди от имама и на тези молитвени служения се събират всички мюсюлмани.

Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Задължителният голям пост (саум) се изисква през свещения за мюсюлманите месец Рамадан, месецът, в който пророк Мухаммад е получил първите сури на Откровението. Постът се извършва според определени норми, предполага пълно въздържание от храна и течности от изгрев до залез слънце, задължително въздържание от алкохол и тютюн, от благовония и др. Месецът се изчислява по лунен календар и може да се падне по различно време на годината. На 27-я ден на месеца Рамадан настъпва най-святата нощ – Нощта на предопределението, в която се припомня за низпосланото от Аллах на пророк Мухаммад Откровение и се записват предопределенията на всеки мюсюлманин за следващата година. Краят на поста се отбелязва с празника Рамадан-байрам. Има и правила за постене при конкретни случаи заради очищение след извършване на определени лоши постъпки.

Даването на милостиня - Регламентирана е задължителната милостиня (закат). В съответствие с имущественото си състояние всеки мюсюлманин е задължен да внася в общината определен налог, предназначен за бедни, за страдащи, за сираци.

Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Хадж (голямото свещенопоклонничество) се извършва ежегодно и центърът му е свещеният храм Кааба в Мека (в Саудитска Арабия). Освен Мека хадж включва посещение и на свещените места в Медина, другия свещен за мюсюлманите град. Маршрутът на хадж е точно определен и по време на поклонението се извършват също така строго определени ритуални действия

Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.

Икономически живот

Икономическият живот при Исляма също се базира на солидни основи и на Божествени предписания. Да се печели с честен труд е не само задължение, но и голяма добродетел. Това, което отделният човек направи или спечели със законни средства, става негова лична собственост, поради което нито държавата нито някой друг може да му го отнеме. В замяна на това право на частна собственост човек трябва да изпълни определени задължения към обществото и да плати определени данъци на държавата. Когато това бъде сторено той има право на пълно покровителство от държавата и свободата му на предпчиемчивост е осигурена и гарантирана.
Ислямът отделя голямо внимание на търговията. Казва се, че „ Аллах обича търговците“. Този надпис с арабски букви стои от години на входа на големия закрит пазар в Истанбул – Капалъ чаршъ.Частната търговия е разрешена и благословена. Тя може да се изпълнява от отделни хора, компании, агенции и други. Но всички сделки трябва да се сключват с искреност и честност. Измамата, скриването на дефекти при търговията, възползването от нуждите на клиентите, монополът върху стоките за налагане на свои цени, са грешни деяния и са наказуеми от ислямския закон. Ислямът изисква честност в търговията, поощрява честните усилия и забранява лихварството или вземането на лихва, когато се дава заем на нуждаещи се. Това е, за да се покаже на човека, че той притежава само онова, за което работи и че използването на належащите нужди на другите хора е нехуманно, нерелигиозно и безнравствено.

източници:

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D0%BB%D1%8F%D0%BC

http://www.islaam.hit.bg/45.htm