неделя, 13 март 2011 г.

Желая ти достатъчно...


Неотдавна, на летището дочух баща и дъщеря да си говорят, преди да се разделят завинаги.

Нейния полет беше обявен и приканваха пътниците към самолета. Стоейки близо до входната врата, тя каза: "Татко, съвместния ни живот беше повече от достатъчно. Обичта ти е всичко, от което имах нужда. Желая и на теб достатъчно, татко".

Целунаха се за довиждане и тя тръгна. Той се приближи до прозореца, до който бях седнал и аз. Видях че той искаше и имаше нужда да поплаче.

Опитах се да не го безпокоя, но той ме попита:

- Казвали ли сте довиждане на някой, знаейки че е завинаги?

- Да, казвал съм - и с това нахлуха спомените за времето, когато изразих моята любов и признателност към баща си и това, което беше направил за мен.

Съзнавайки че дните му са преброени направих всичко възможно да му кажа лице в лице колко много той значи за мен. Така че знаех какво изживяваше човека, с когото говорех.

- Извинете ме, но по какъв случай е това сбогуване? - попитах аз. - Стар съм, а тя живее много далече. Има да премина през някои предизвикателства и съзнавам, че всъщност следващото й идване ще е за погребението ми - отговори той.

- Докато се сбогувахте, дочух че каза 'Желая ти достатъчно'. Мога ли да попитам, какво означава това?

Той се усмихна.

- Това е пожелание, което се е предавало с поколенията. Родителите ми го казваха на всеки. -

Мъжът замълча, погледна нагоре, като че ли се опитваше да си спомни подробности и се усмихна още повече. - Когато си казахме 'Желая ти достатъчно', ние пожелахме на другия достатъчно хубави неща в живота, които да му помагат.

- Той се обърна към мен и продължи като че ли рецитираше нещо:

Желая ти достатъчно слънце, за да запазиш мирогледа си светъл.

Желая ти достатъчно дъжд, за да оцениш слънцето още повече.

Желая ти достатъчно щастие, за да запазиш духа си жив.

Желая ти достатъчно болка, така че и най-малките радости в живота да изглеждат много по-големи.

Желая ти да получиш достатъчно, за да задоволиш желанията си.

Желая ти да загубиш достатъчно, за да оцениш това което имаш.

Желая ти достатъчно 'Здравей!', за да ти дадат сили за последното 'Довиждане!'

Той се просълзи .. и се отдалечи...


Благодарение на Sumaya Mahmud

вторник, 8 март 2011 г.

Тюрбан – хитът на лято 2011


Тюрбанът направи своя първи дебют още на Седмицата на модата в Париж през 2007 г. Тогава модна къща „Прада” (Prada) представи най-новото си виждане за аксесоарът шал, но не увит около врата, а на главата.

С всеки изминал сезон обаче той добива все по-голяма популярност. Миналата година, например, редица родни звезди се довериха на тази екзотична визия. Сред тях са Николета Лозанова, Преслава, Мария, Теодора, Цветелина Янева и още много други.

Според модните експерти обаче, докато миналото лято тюрбанът все още бе онзи ексцентричен аксесоар, който само най-смелите можеха да си позволят, то тази година той ще се подвизава по главите на все повече жени.

Ето защо ти предлагаме няколко забавни модни решения за това как да го поставяш през идното лято.

Съчетай го с тоалета си
Вземи идеята от Кейт Мос като избереш шал в сходен цвят като роклята си.

Пробвай с пусната коса
Обикновено тюрбанът прикрива косите ни, но защо не пробваш да го носиш само като шапчица, изпод която се подават небрежни букли. Точно както модната икона Сара Джесика паркър

Бъди различна
Нека шалът бъде онзи акцент в облеклото ти, който да привлече погледите на случайните минувачи дори в дъждовните пролетни и летни дни. Облечи топлият непромокаем шлифер и избери тюрбан в цветовете на дъгата.

Афро и етно
Тази година особено модерни ще бъдат афро и етно мотивите. Избери шарен шал и съчетай с едри дървени бижута. Дрехите нека бъдат повлияни от цветовете върху главата ти.

Елегантна с тюрбан


Кой е казал, че елегантността и тюрбана не могат да вървят ръка за ръка? Този сезон виждаме, че това е напълно възможно. Съчетай костюма с тюрбан от фина материя в кралско синьо. Нека обувките й коланът ти също бъдат в този величествен и особено модерен за сезона цвят.

източник: http://sin.bg/

понеделник, 7 март 2011 г.

Търпение и благодарност


Търпението е едно от най-важните качества, които мюсюлманинът трябва да притежава. Аллах обича търпеливите и ги възнаграждава за търпението им. Нека да вземем един пример: Азиа, жената на фарона. Вярата й процъфтява в сянката на един мъж, който казва за себе си:„ Аз съм Бог!". Когато фараонът разбрал за вярата й, я набил и заповядал на хората си да я бият. Изкарали я навън в най-голямата жега по обяд, завързали ръцете и краката й и я удряли непрекъснато. Към кого се обърнала за помощ? Към Аллах! Тя се молела: „ Господи мой, построй ми къща в Рая и ме пази от фараона, от делата му и от злодеите." Разказва се, че като изрекла тази молитва, небето се отворило над нея и тя видяла къщата в Рая. Усмихнала се. Пазачите я наблюдавали объркани; измъчвали я а тя се усмихвала!? Ядосан фараонът заповядал да донесат една скала и да я стоварят върху Азия, за да я премажат с нея. Аллах обаче взел душата й, преди да донесат скалата, за да я избави от това мъчение.

„И даде Аллах пример на вярващите с жената на Фараона, която рече: “Господи мой, построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спаси ме от хората-угнетители!” [Коран 66:11]

Докато сме живи, се намираме в една от две ситуации: Или ни се случванещо хубаво - тогава е наша задача да благодарим на Аллах за тази благодат. Или ни се случва нещо лошо, което не ни харесва – тук задачата ни е да бъдем търпеливи. Това е формулата за щастлив живот. Търпение или благодарност тук свършват притесненията.

Пратеникът на Аллах Мухаммед е казал: „Положението на вярващия е необикновено. Наистина, всичко, което му се случва е добре за него: ако му се случи нещо добро, благодари на Аллах и това е по-добре за него. Ако му се случи нещо лошо, е търпелив и това е по-добре за него. Така е само при вярващия."

Ибн ал-Джаузи е казал: „Ако светът не беше място на изпитания, нямаше да бъде пълен с болести и мръсотия. Ако животът не беше живот на издръжливостта, пророците щяха да живеят по най-приятния начин. Адам бил подлаган на изпитания, докато напуснал този свят. Ной плакал в продължение на 300 години. Ибрахим бил хвърлен в огнена яма и по-късно му било заповядано да принесе в жертва сина си. Якуб плакал, докато ослепял. Моисей предизвикал фараона и бил подложен на изпитание чрез народа си. Исус нямал нищо друго за ядене, освен залъка, който деляли с него апостолите му. Мухаммед посрещал бедността с търпение; вуйчо му един от най-любимите му роднини бил убит и осакатен, народа му не вярвал в негоима още много примери от живота на пророците."

Всичко, което ни се случва, ни се случва с позволението на Аллах. Една от основите на вярата ни в када и кадр (съдбата и предопределението) е да бъдем доволни от решението на Аллах; назависмо дали е добро, или пък изглежда лошо, всичко това е изпит на този свят. Как можем да си помислим, че няма да бъдем изпитани, след като хора, които са били по-добри от нас са били подложени на такива мъчения?

Ал Хасан ибн Арафах разказва: „Посетих Ахмад ибн Ханбал след като го бяха били и измъчвали. Казах му: 'О Абу Абдуллах, ти достигна до ранга на пророците.' Той каза: 'Замълчи. Наистина, видях само хора, които продаваха вярата си. Видях учени, които бяха с мен и които продадоха вярата си. И така си казах: 'Кой съм аз? Какъв съм аз? Какво ще отговоря утре на Аллах, когато се изправя пред него и Той ме попита: 'Продаде ли вярата си така както другите?' И така погледнах към бича и меча и реших да избера тях. И казах: 'Ако умра, ще се върна при Аллах и ще кажа: 'Насилиха ме да кажа, че едно от твойте качества е измислено, но аз не го направих.' След това е Негова работа, дали ще ме накаже или ще е милостив.'" След това Ал Хасан ибн Арафах попита: „Усети ли болка, когато те бичуваха?" Той каза: „ Да, при 20 удара усещах болка, след това изгубих всякакво чувство (бичуваха го с повече от 80 удара). След като всичко отмина, не усещах никаква болка и в този ден правих обедната молитва изправен." Ал Хасан ибн Арафах се разплакал, когато чул какво се случило. Имам Ахмад попитал: „Защо плачеш? Не изгубих вярата си. Защо да се притеснявам, ако изгубя живота си?"

Много от лошото, което ни се случва е директен резултат от собствените ни грехове. Аллах казва: „Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той опрощава.” [Коран 42:30]
Мухаммед Ибн Сирин казвал, когато бил натъжен: „ Знам, че причината за тази тъга е един грях, който извърших преди 40 години."

Лошите неща, които ни се случват са изпит от Аллах, но и добрите неща, които ни се случват също са изпит. Аллах казва: „И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има и праведници, сред тях има и други освен това. И ги изпитахме с добрините и злините, за да се завърнат.” [Коран 7:168]
Абд Ал Малик Ибн Исак казал: „ Няма човек, който да е изпитан със здраве и богатство, без да бъде измерена благодарността му."

Сподвижникът на пророка – Абдуррахман Ибн Ауф казал: Бяхме изпитани с мизерия и бяхме търпеливи. После бяхме изпитани с богатство и не бяхме благодарни. Затова Аллах каза: „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.” [Коран 63:9]

Трябва да покажем търпение в самото начало, когато ни достигне първата вест за катастрофата, а не едва след два три дни. Пророкът (с.а.с.) казал: „Истинското търпение е само при първото достигане (на вестта)."

Умм Саламах казала: „ Чух как пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:' Всеки един мюсюлманин, който щом го постигне голямо нещастие, каже това, което Аллах му е повелил, а именно: - “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” - , нему Аллах ще даде нещо по-добро от това, което е загубил." [Предадено от Муслим]

Изпитанията и мъките ни прочистват от греховете. Аиша казала: „ Наистина, чрез високата температура губим греховете си така, както дървото губи листата си."

Шумайт Ибн Айлан казал: „Набожният и неблагодарният не се различават в добри времена. Когато обаче ги сполети нещастие, те се различават (заради реакцията им)."
Аллах казва в Корана: „Алиф. Лам. Мим.
Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани? Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците." [Коран 29:1-3]

Али казал: „Наистина, търпението е това за вярата, което е главата за тялото. Ако се отсече главата, тялото умира. Наистина, няма вяра за онзи, който няма търпение."

Има три вида търпение, които мюсюлманинът трябва да притежава:

  1. Търпение в послушанието пред Аллах. Например при правенето на сутрешната молитва навреме.
  2. Търпение, за да не прекрачим границите на Аллах. Например, когато някой ни обиди, но ние не отвръщаме на обидата с обида.
  3. Търпение в онова, което Аллах е предопределил за нас. Например, ако някой близък умира, трябва да сме търпеливи.

Има два ключа към търпението:

Първият ключ: да осъзнаем, че душите ни, семействата ни, здравето ни не принадлежат на нас, а на Аллах. Той ни ги е дал на заем, за да види, какво ще правим с тях. И когато ни взема нещо, взема това, което Му принадлежи. Преди това не сме имали никакви блага и след това също няма да имаме нищо.
Вторият ключ: Намираме са на едно пътешествие и последната спирка е отвъдното – Рай или Ад. Щом оставим този свят зад себе си, ще се завърнем при Аллах. И ако Аллах е доволен от нас, няма нужда да се притесняваме за нищо. Ако обаче не е доволен от нас – тогава трябва да се тревожим.

Аллах ни казва: „О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите." [Коран 2:153] И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” [Коран 2:155 - 157]

източник: http://www.islamforbulgaria.com/index.html