Търпението е едно от най-важните качества, които мюсюлманинът трябва да притежава. Аллах обича търпеливите и ги възнаграждава за търпението им. Нека да вземем един пример: Азиа, жената на фарона. Вярата й процъфтява в сянката на един мъж, който казва за себе си:„ Аз съм Бог!". Когато фараонът разбрал за вярата й, я набил и заповядал на хората си да я бият. Изкарали я навън в най-голямата жега по обяд, завързали ръцете и краката й и я удряли непрекъснато. Към кого се обърнала за помощ? Към Аллах! Тя се молела: „ Господи мой, построй ми къща в Рая и ме пази от фараона, от делата му и от злодеите." Разказва се, че като изрекла тази молитва, небето се отворило над нея и тя видяла къщата в Рая. Усмихнала се. Пазачите я наблюдавали объркани; измъчвали я а тя се усмихвала!? Ядосан фараонът заповядал да донесат една скала и да я стоварят върху Азия, за да я премажат с нея. Аллах обаче взел душата й, преди да донесат скалата, за да я избави от това мъчение.
„И даде Аллах пример на вярващите с жената на Фараона, която рече: “Господи мой, построй ми при Теб дом в Градината и спаси ме от Фараона и от неговите дела, и спаси ме от хората-угнетители!” [Коран 66:11]
Докато сме живи, се намираме в една от две ситуации: Или ни се случванещо хубаво - тогава е наша задача да благодарим на Аллах за тази благодат. Или ни се случва нещо лошо, което не ни харесва – тук задачата ни е да бъдем търпеливи. Това е формулата за щастлив живот. Търпение или благодарност – тук свършват притесненията.
Пратеникът на Аллах Мухаммед е казал: „Положението на вярващия е необикновено. Наистина, всичко, което му се случва е добре за него: ако му се случи нещо добро, благодари на Аллах и това е по-добре за него. Ако му се случи нещо лошо, е търпелив и това е по-добре за него. Така е само при вярващия."
Ибн ал-Джаузи е казал: „Ако светът не беше място на изпитания, нямаше да бъде пълен с болести и мръсотия. Ако животът не беше живот на издръжливостта, пророците щяха да живеят по най-приятния начин. Адам бил подлаган на изпитания, докато напуснал този свят. Ной плакал в продължение на 300 години. Ибрахим бил хвърлен в огнена яма и по-късно му било заповядано да принесе в жертва сина си. Якуб плакал, докато ослепял. Моисей предизвикал фараона и бил подложен на изпитание чрез народа си. Исус нямал нищо друго за ядене, освен залъка, който деляли с него апостолите му. Мухаммед посрещал бедността с търпение; вуйчо му – един от най-любимите му роднини – бил убит и осакатен, народа му не вярвал в него… има още много примери от живота на пророците."
Всичко, което ни се случва, ни се случва с позволението на Аллах. Една от основите на вярата ни в када и кадр (съдбата и предопределението) е да бъдем доволни от решението на Аллах; назависмо дали е добро, или пък изглежда лошо, всичко това е изпит на този свят. Как можем да си помислим, че няма да бъдем изпитани, след като хора, които са били по-добри от нас са били подложени на такива мъчения?
Ал Хасан ибн Арафах разказва: „Посетих Ахмад ибн Ханбал след като го бяха били и измъчвали. Казах му: 'О Абу Абдуллах, ти достигна до ранга на пророците.' Той каза: 'Замълчи. Наистина, видях само хора, които продаваха вярата си. Видях учени, които бяха с мен и които продадоха вярата си. И така си казах: 'Кой съм аз? Какъв съм аз? Какво ще отговоря утре на Аллах, когато се изправя пред него и Той ме попита: 'Продаде ли вярата си така както другите?' И така погледнах към бича и меча и реших да избера тях. И казах: 'Ако умра, ще се върна при Аллах и ще кажа: 'Насилиха ме да кажа, че едно от твойте качества е измислено, но аз не го направих.' След това е Негова работа, дали ще ме накаже или ще е милостив.'" След това Ал Хасан ибн Арафах попита: „Усети ли болка, когато те бичуваха?" Той каза: „ Да, при 20 удара усещах болка, след това изгубих всякакво чувство (бичуваха го с повече от 80 удара). След като всичко отмина, не усещах никаква болка и в този ден правих обедната молитва изправен." Ал Хасан ибн Арафах се разплакал, когато чул какво се случило. Имам Ахмад попитал: „Защо плачеш? Не изгубих вярата си. Защо да се притеснявам, ако изгубя живота си?"
Много от лошото, което ни се случва е директен резултат от собствените ни грехове. Аллах казва: „Каквато и беда да ви сполети, тя е заради онова, което сами сте извършили. А и много Той опрощава.” [Коран 42:30]
Мухаммед Ибн Сирин казвал, когато бил натъжен: „ Знам, че причината за тази тъга е един грях, който извърших преди 40 години."
Лошите неща, които ни се случват са изпит от Аллах, но и добрите неща, които ни се случват също са изпит. Аллах казва: „И ги разделихме на общности по земята. Сред тях има и праведници, сред тях има и други освен това. И ги изпитахме с добрините и злините, за да се завърнат.” [Коран 7:168]
Абд Ал Малик Ибн Исак казал: „ Няма човек, който да е изпитан със здраве и богатство, без да бъде измерена благодарността му."
Сподвижникът на пророка – Абдуррахман Ибн Ауф казал: „Бяхме изпитани с мизерия и бяхме търпеливи. После бяхме изпитани с богатство и не бяхме благодарни. Затова Аллах каза: „О, вярващи, да не ви отвличат от споменаването на Аллах нито вашите имоти, нито вашите деца! А които сторват това, те са губещите.” [Коран 63:9]
Трябва да покажем търпение в самото начало, когато ни достигне първата вест за катастрофата, а не едва след два три дни. Пророкът (с.а.с.) казал: „Истинското търпение е само при първото достигане (на вестта)."
Умм Саламах казала: „ Чух как пратеникът на Аллах (с.а.с.) казва:' Всеки един мюсюлманин, който щом го постигне голямо нещастие, каже това, което Аллах му е повелил, а именно: - “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” - , нему Аллах ще даде нещо по-добро от това, което е загубил." [Предадено от Муслим]
Изпитанията и мъките ни прочистват от греховете. Аиша казала: „ Наистина, чрез високата температура губим греховете си така, както дървото губи листата си."
Шумайт Ибн Айлан казал: „Набожният и неблагодарният не се различават в добри времена. Когато обаче ги сполети нещастие, те се различават (заради реакцията им)."
Аллах казва в Корана: „Алиф. Лам. Мим. Нима хората смятат, че ще бъдат оставени да казват: “Повярвахме!”, без да бъдат изпитвани? Вече изпитахме онези преди тях. Аллах знае кои говорят истината и знае лъжците." [Коран 29:1-3]
Али казал: „Наистина, търпението е това за вярата, което е главата за тялото. Ако се отсече главата, тялото умира. Наистина, няма вяра за онзи, който няма търпение."
Има три вида търпение, които мюсюлманинът трябва да притежава:
- Търпение в послушанието пред Аллах. Например при правенето на сутрешната молитва навреме.
- Търпение, за да не прекрачим границите на Аллах. Например, когато някой ни обиди, но ние не отвръщаме на обидата с обида.
- Търпение в онова, което Аллах е предопределил за нас. Например, ако някой близък умира, трябва да сме търпеливи.
Има два ключа към търпението:
Първият ключ: да осъзнаем, че душите ни, семействата ни, здравето ни не принадлежат на нас, а на Аллах. Той ни ги е дал на заем, за да види, какво ще правим с тях. И когато ни взема нещо, взема това, което Му принадлежи. Преди това не сме имали никакви блага и след това също няма да имаме нищо.
Вторият ключ: Намираме са на едно пътешествие и последната спирка е отвъдното – Рай или Ад. Щом оставим този свят зад себе си, ще се завърнем при Аллах. И ако Аллах е доволен от нас, няма нужда да се притесняваме за нищо. Ако обаче не е доволен от нас – тогава трябва да се тревожим.
Аллах ни казва: „О, вярващи, искайте помощта на Аллах с търпение и молитва! Аллах е с търпеливите." [Коран 2:153] И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите, които, щом беда ги сполети, казват: “Ние на Аллах принадлежим и при Него се завръщаме.” [Коран 2:155 - 157]
Няма коментари:
Публикуване на коментар