Tурска кухня

Приликата между турската и българската кухня води началото си още от древни времена ,когато и двата народа са живеели в Средна Азия.Сходството на двете кухни се задълбочава през дългогодишното Османско робство.Същевременно под влияние на различните религии,изповядвани от двата народа,се налагат и някои различия и особености. Разширяването на Османската империя и приемането на Исляма за официална религия оставя съществен отпечатък върху турската кухня.Под влияние на арабските наложници,слуги,готвачи и помощник готвачи,набирани от различни области на империята и принадлежащи към различни арабски народности,най-напред в султанския дворец прониква богатството на арабската кухня с непознати дотогава зеленчуци и подправки.От двореца това влияние прониква в домовете на царедворците ,богатите семейства,а по-късно и в кухните на хората,живеещи в големите градове.Но и досга турската кухня,която е известна в света със своето богатство,е далеч от турското село.Както някои турски ястия се приготвят по различен начин в българската кухня,така и в Турция,според региона се наблюдават различия,поради специфичните за отделните области видове рарастения и животни.Понякога едни и същи ястия имат в различните области различни наименования.В последно време обаче отглеждането на зеленчуци в парници,както и разширяването на транспортната мрежа води до премахване на регионалните различия и допълнително обогатяване на турската кухня.Днес-и зиме,и лете-в почти всички краища на Турция се предлагат пресни южни плодове и зеленчуци.Това обаче не важи за Източен Анадол,където почти не може да се говори за рационално хранене. Въпреки че българската и турската кухня са традиционно свързани ,поради религиозните различия може да се говори за специфика на хранене на двата народа.
Същото се отнася и за празниците.Турците имат два големи религиозни празница-Шекер байрам и Курбан байрам.Празникът Шекер се подготвя със специални молитви през трите предходни месеца с религиозни названия Реджеп,Шабан и Рамазан.През последния месец,т.е.Рамазан се пости.Храненето по време на постите се извършва по следния начин:призори,някъде между 3-4 часа се става за храна и ритуалът се нарича "Темджит".Приготвят се се ястия,които не предизвикват жажда.Блюдата,според сезона(датите на които се празнуват "Шекер байрам" и следващият го след два месеца и десет дена празник "Курбан байрам",се променят всяка година) са от пресни или сушени зеленчици ,баници и различни видове пилаф.За десерт се предлагат плодове или ошаф.След определен час,около 4 часа сутринта (този час се променя ежегодно ,тъй като се определя спрямо часа на изгрева) и до края на постите не се яде нищо,не се пие нито вода,нито други напитки и не се пуши.Часът,в койтосе прекратява постенето,се известява с топовни гърмежи и огньове по минаретата,след което се сяда на трапеза,наречена "Ифтар".На масата "Ифтар" непременно трябва да има вода(прекратяването на постенето започва с пиене на вода),сирене и маслини.Според материалното състояние на семейството,на софрата се поставят и различни предястия,салати,туршии,опитват зе различни видове сладка.По-късно се предлагат супи,месни и постни ястия за вечеря.И така,на "Рамазан" се поставят две празнични трапези.Последният ден на "Рамазана"се нарича "Арифе",което означава предпразничен.За този ден и за започващия на следващия ден тридневен празник "Шекер байрам"се приготвят много ястия.Правят се баклави,точат се кори за баници,готвят се месни и постни ястия,варят се компоти.В първия ден се канят най-близките роднини.Всички се събират на маса в дома на най-възрастния от семейството,скараните се сдобряват.Освен това на децата,дошли да поздравят и целунат ръка на по-възрастните от семейството,заедно с баклавата,сладките и бонбоните се дават и пари. Що се отнася до другия голям празник "Курбан байрам",той има библейско начало и е изграден според легендата за Ибрахим Алейхусаламин(Аврам).Ибрахим нямал деца и дал оброк на Аллах,ако му се роди син да го принесе в жертва.Родил му се син и след време той решил да изпълни оброка.В момента,в който решил да жертва сина си,до него се появил овен и Ибрахим чул гласа на Аллах:"Запази сина си,но ми принеси в жертва овена!""Курбан байрам"се празнува четири дена.Тези,който нямат дългове и са достатъчно заможни,един ден преди празника принасят курбан.Могат да се колят различни животни:крави,телета,камили и др.,като 2/3 от месото задължително се раздава на бедните.На този празник се приготвят различни ястия от месото на жертвеното животно:кавърми,месни ястия,баници с месо.Обичаите,свързани с погребенията предвиждат при поднасянето на съболезнованията близките и съседите да носят или изпращат нещо за ядене в дома на покойника.Всички посетили дома трябва да бадат нахранени.На четиридесетия ден на близките и съседите се раздават локми(вид мекици)или грис халва.На помените се предлагат бонбони и малки като лешник залъчета,наречени "пексимет",които се приготвят от специално тесто карамфил или канела. (През месеца след "Курбан байрам"на съседите се раздава ашуре,а на десетия ден вечерта,наречена "Мирач кандили",отново се раздават локми.При раждане на дете,гостите на лехусата й носят захарни курабии,дребни маслени сладки,а ако детето е момче-и две сурови яйца.На гостите през лятото се поднася студен,а през зимата горещ лехусен шербет и бонбони с карамфил.Големите софри са свързани с битовите празници-бракосъчетание и обрязване.На угощението,което се дава при церемонията на обрязването,се приготвят ястията и слакишите,които детето обича.По-специално се приготвя сватбената трапеза.В началото се предлага сватбена чорба.След това се предлагат приготвени по различни начини меса,следват сърми,постни ястия и угощението приключва задължително с пилаф и зерде.