Подполковник Томас Едуард Лоурънс (на английски Lieutenant Colonel Thomas Edward Lawrence) (16 август 1888 - 19 май 1935), известен и като Лоурънс Арабски (на английски Lawrence of Arabia) е британски офицер, прочул се с участието си в Арабският бунт от 1916-18. Въпреки това неговата ярка индивидуалност и трудовете му, заедно с необикновената широчина и разнообразие на неговите дейности са го превърнали в обект на очарование навсякъде по света. Общественият образ на Лоурънс се дължи отчасти на сензационния репортаж на американския журналист Лоуел Томас за бунта, както и автобиографичния разказ на самия Лоурънс „Седем стълба на мъдростта".„Всички хора мечтаят, но не по еднакъв начин. Онези, които мечтаят през нощта в прашните недра на своите умове, се събуждат през деня, за да разберат, че това е било суета.Но мечтателите на деня са опасни хора, защото те могат да действат в съня си с отворени очи и да го направят възможен." Т.Е.Лорънс из „Седем стълба на мъдростта"Т.Е.Лорънс е роден на 16 август, 1888 година в Тремадок, Северен Уелс.Той е вторият от петима синове на Сър Томас Чапмън и Сара Джънър. Известен като Лорънс Арабски, той придобива слава с подвизите си като Британски военен офицер за свръзка по време на Арабската революция през Първата световна война.Лорънс се увлича по археологията от дете.След почетното си дипломиране от Оксфорд през 1910, той служи като помощник при разкопки на Британския музей в Ирак (тогава Ирак известнен като Месопотамия). Именно там Лорънс среща Британската писателка, археоложка и политически офицер Гертруд Бел, работейки с нея върху Британските разкопки на Hittite гр. Каркемиш. Двамата често работят заедно през следващите години..Когато избухва войната с Германия през 1914, Лорънс прекарва кратък период в Географския сектор при Генералният щаб в Лондон и е изпратен във Военния департамент в Кайро. През 1916 арабите възстават срещу Турската империя. Лорънс е изпратен в Мека на разузнавателна мисия, като впоследствие става офицер за свръзка между британците и арабите. Неговият отчет относно бунта е вписан в класическите му книги :"Седем стълба на мъдростта, един тирумф" и „Бунт в пустинята".След войната Лорънс участва в Британската делегация на Прижката Мирна Конференция, където подкрепя каузата за арабската независимост. Въпреки усилията му, Сирия, Палестина и Ирак са разпределени под мандат на Франция и Британия. Лорънс се завръща в Англия изтощен и разочарован. До края на 1920 година британските опити да наложат колониално управление в Ирак предизвикват открит протест. Унстън Чърчил е избран от Британското колониално министерство да намери разрешение и той убеждава Лорънс да се присъедини към него като съветник. До края на 1922 Чърчил, със значителна помощ от страна на Лорънс, достига до разрешаване на ситуацията.През 1922 Лорънс подава оставка от длъжността си в Колониалното бюро и се записва в Кралските военновъздушни сили(RAF) под измислено име. След четири месеца е разкрит от пресата и уволнен. С помощта на влиятелни приятели той отново се записва в Tank Corps под името Томас Едуард Шоу. Между 1922 и 1927 Лорънс преработва и подготвя „Седем стълба на мъдростта" за публикация, а също така редактира съкратено издание на книгата „Бунт в пустинята". Когато е на половината на книгата , той успява да се прехвърли отново в Кралските военновъздушни книги.През март 1935 неговата двадесетгодишна военна служба приключва и се оттегля в „Хълмът на облаците"(името на неговата вила) в Дорсет, Англия. Два месеца по-късно е изхвърлен от мотора си при катастрофа. Получава тежки наранявания на главата и няколко дни по- късно, без да възвърне съзнание, умира.
Когато видим знамената на арабските държави, виждаме в тях единство на цветовете.За тези цветове бях писал по-рано.Сега нека видим откъде все пак идва идята за съчетаването на определените краски във флаговете. Арабското въстание (Al-Thawra al-`Arabīya) е инициатива на Шериф Хюсейн ибн Али и неговите подръжници, имаща за цел освобождението на арабските земи от османско владичество и образуването на единна арабска държава от Алепо (Сирия) до Аден (Йемен).Младотурската революция, станала на 3 юли 1908г. е може би първият пламък, който ще спомогне в бъдещето за осъществяването на арабското въстание.Действията на младотурците , подтикнати от решението на султана да въстанови конституцията от 1876г. ще станат съдбовни за цялата империя.Новите избори в Истанбул, проведени през 1908г. под ръководството на Комитета за единство и прогрес и неговият лидер принц Сабахаддин, британски довереник, съставят новото правителство, състоящо се от 142 турци, 60 араби, 25 албанци, 23 гърци, 12 арменци, 5 евреи,4 българи, 3 сърби и 1 влах. Да се прехврълим от Истанбул в Близкия изток по време на Първата световна война, която впоследствие става важна част от историята на арабите. По това време Османската империя е главен участник във военните действия в Близкия изток, част от Османо-германския алианс. По това време започват масови арести в Бейрут и Дамаск на арабски националисти, които биват измъчвани в затворите. Заради репресиите, проведени от османците и техните съюзници, шериф Хюсейн, който е водач на арабските националисти, на 8 юни 1916г. сключва съюз с Великобритания и Франция за съвместни действия срещу Османската импария.Доказателството за това, че турското правителство е било планирало да свали шериф Хюсейн от поста му след края на войната, са разменените писма между него и комисаря на Британия Хенри Макмеън, който го е убеждава в това, че помощта му на страната на Тройното Съглашение може да бъде спечелено от Арабската империя, която в бъдеще ще обкръжава цял Египет и Персия, с изключение на имперските владения и интереси в Кувейт, Аден и Сирийския бряг.Британското представителство в Египет незабавно праща при арабите свой доверен човек -капитан Т. Лорънс, който по-късно става известен , като Лорънс Арабски.Главната задача на капитан Лорънс е да следи за работата на арабските лидери крал Фейсал и Абдула, и да направи така, че техните планове за въстание да бъдат съчетани с интересите на Британия. Той убедил арабите да не гонят турците он Медина, а да атакуват при всяка възможност железопътната линия "Хиджаз". Тези действия по-късно носят успех - войските на османците в района са откъснати от останалите части, а снабдяването с провизии става непоносимо. През 1917г. Лорънс Арабски се присъединява към арабските части в пустинята, водени от племенния водач Ауда Абу Таи , и заедно нападат пристанището Акаба, което е и в интерес на Британия, защото Акаба се явява главна точка в снабдяването на британските войски в Египет. На 6 юли Акаба пада в арабски ръце.Една година по-късно, арабските въстаници помагат на генерал Алънби, като нападат Османската империя в нейната вътрешност и по линията Газа-Беершеба. На Коледа през 1917г. Алънби влиза в Йерусалим, заедно с въстаниците.
1918: Края на борбата
Малко време след превзимането на Акаба, много офицери от британската армия се присъединяват към каузата на крал Фейсал. Много от английските части помагат на въстанието с оръжие, експлозиви и провизии. Една част от французите също се присъединяват към каузата, но отношенията им с арабите са неприятни. Под командването на Лорънс Арабски арабите напълно откъсват хиджазката железница от османските войски, като пленяват голям брой припаси. През 1918г. арабската конница печели множество победи срещу турските войски.те помагат и на генерал Алънби да вземе победи срещу османците, след като съобщават къде точно са позициите на турската войска. Арабските въстаници продължават да нападат малки гарнизони, да разбиват железници и да прибират провизиите на турските войски. В резултат на това генерал Алънби постига зашеметяваща победа в битката при Мегида. Австралийските части от британската войска влизат в Дамаск на 30 септември 1918г. Лорънс и арабските въстаници влизат в града ден по-късно.В края на войната британските сили в Египет навлизат в Палестина, Трансйордания, Ливан и части от Арабския полуостров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар