Долмабахче е дворец в Истанбул, в европейската част на града.
Разположение Първоначално Долмабахче е бил залив, в който е акостирала османската флота и както легендата гласи, дори аргонавтите. След неговото затлачване тук се създава султанска градина с няколко малки дворци.
Предистория
До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил.След като контактите с Централна Европа станали по-интензивни и от там били възприети културни стандарти, султанът решил, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843г. до 1856г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлезли на около пет милиона фунта стерлинги, което отговаряло приблизително на една четвърт от годишните постъпления от данъци. Финансирането станало чрез печатане на книжни пари. Разправя се , че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва три хиляди и петстотин пиастра /тогава тридесет и два фунта стерлинги/. Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите! Строежът натоварил неимоверно много хазната и допринесъл за това, Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал Мустафа Кемал Ататюрк
Разположение Първоначално Долмабахче е бил залив, в който е акостирала османската флота и както легендата гласи, дори аргонавтите. След неговото затлачване тук се създава султанска градина с няколко малки дворци.
Предистория
До средата на 19 век резиденция на султана е бил дворецът Топкапъ в средновековен стил.След като контактите с Централна Европа станали по-интензивни и от там били възприети културни стандарти, султанът решил, че трябва да се издигне резиденция в европейски стил. По поръчение на султан Абдулмечид І арменските архитекти Карабет и Никогош Балиан строят новата резиденция от 1843г. до 1856г., която търпи по-късни преустройства. Разходите по строежа възлезли на около пет милиона фунта стерлинги, което отговаряло приблизително на една четвърт от годишните постъпления от данъци. Финансирането станало чрез печатане на книжни пари. Разправя се , че финансовият министър съобщил на султана, че строежът струва три хиляди и петстотин пиастра /тогава тридесет и два фунта стерлинги/. Всъщност това била сумата, необходима за напечатването на парите! Строежът натоварил неимоверно много хазната и допринесъл за това, Османската империя през втората половина на 19 век да се доближи до държавен банкрут и да стане финансово и политически зависима от чуждестранни сили. Това е исторически първият дворец в османската столица, изграден в европейски стил. От построяването му през 1853 г. до 1922 г. (с прекъсване от 20 год.) служи за главна резиденция на султана. Тук е живял и починал Мустафа Кемал Ататюрк
Дворецът
Дължината на двореца е 600м, площта е 45 000м2, има 285 стаи, 6 хамама и 68 бани. Фасадата показва класическа европейска сграда с две крила. Вътрешността е в типичен османски стил. В южното крило са представителните помещения, в северното - жилищните помещения, а между двете крила е голямата приемна зала, пред която има зелена площ от 2000м2, а над нея - 36м висок купол. Терасата към Босфора е оградена с висок зид, чийто порти водят към пристан, който днес не се използва редовно. Забележително е техническото обзавеждане, изключително модерно за времето си : газово осветление, тоалетни с течаща вода, централно отопление и асансьор. Обзавеждането е внесено от Великобритания. Таваните са пищно украсени със злато. Използвани са 14 тона злато и 40 тона сребро. При обзавеждането му не е използвано стъкло, а само кристал. В централната зала се намира най-големият полилей в света с 750 крушки, подарък от кралица Виктория. Дворецът притежава и най-голямата сбирка в света от кристални свещници от Бохемия и Бакара. Едно от стълбищата също е от кристал. Стилистично сградата се причислява към османския историзъм с елементи от европейския Ренесанс и барок. Днес дворецът е музей.
info: wikipedia
Няма коментари:
Публикуване на коментар