Според исляма семейството е неприкосновено, мястото, където живеят жените, е забранено за всички други мъже, освен за съпруга им. Затова единственият мъжки персонал в харема били евнусите. Въпреки честите лекарски прегледи кастрираните да не са запазили част от своята мъжественост след операцията, описани са доста случаи, в които евнуси се забавлявали добре с жените в харема. Броят им бил около 100, а задълженията им се свеждали най-вече до стража във входната секция на харема, без да влизат навътре. Главният евнух заключвал и отключвал входа. Постът му в империята идвал веднага след този на великия везир. Османската държава е образувана през 1320 г.
През 1453 г. е превзет Константинопол и Византия престанала да съществува. Във всеки дворец на падишаха от онова време на харема се отдавало значение на най-важна институция, която трябвало да е отлично уредена и надеждно защитена. Защото това бил домът на султана и семейството му. Тук живеели неговата майка - най-влиятелната жена в империята, неговите съпруги и деца, фаворитките и наложниците. В харема има класни стаи, турски бани - хамами, стаи за молитви, библиотеки, тоалетни, дневни, спални, кухни, вътрешни дворове и болница. В харема обичайно живеели 400-500 души. По времето на султан Мурат III там имало само 500 наложници, но при Абдул Азиз броят им стигнал 809. Интелигентните и красиви момичета, подходящи за владетеля, били избирани специално. Според естетическите норми по онова време се харесвали дебели жени с перлена кожа, гримирани, парфюмирани и депилирани. Султан Ибрахим II например все не бил доволен от обитателките в харема и един ден заповядал да му намерят най-дебелата жена в Истанбул. Довели му 130-килограмова арменка и той никога повече не пожелал друга. Немислимо било такова гъсто населено място като харема да се управлява без строги йерархични отношения. Жените се разделяли на три основни категории: слуги, момичета, които имало вероятност да бъдат избрани от султана, и неговите съпруги. Първи в йерархията били четирите съпруги - "кадън ефенди", после идвали блажените - "икбал", и накрая фаворитките - "гьозде". Султанът можел да има брачни отношения само с тези три групи. Гьозде били най-младите - 17-23-годишни. При различните владетели броят им бил от 4 до 10. Когато някоя фаворитка родяла дете, можела да стане икбал. Икбал се считали за членове на султанското семейство, защото били майки на децата му. Макар и да не ставали съпруги на владетеля, те не можели да се омъжат за друг мъж. Султанът имал от 6 до 8 икбал. Съпругите - "кадън ефенди", били 4, но при някои владетели стигали и до 8. Главната се наричала "хюрем султан". Всичките жени в харема били със статут на робини и султанът можел да спи с всяка от тях, без да се жени за нея. Когато владетелят искал да прекара нощта с някоя, изкъпвали добре избраницата, парфюмирали я и султанът идвал със скъпи подаръци на "кратка визита". Турските бани били горещите гнезда на харемската любов. Последното забавление на големия любител на хубавите жени султан Селим II в хамама обаче причинило патетичния му край. По негово желание организирали забавление в банята. Подбрали свежо попълнение от млади девойки. Естествено те го очаквали голи. Владетелят се заиграл с тях, подгонил една хубавица, но се подхлъзнал, паднал и повече не станал. Независимо от легендите, султанът не е имал интимни отношения с голямата част от жените в своя харем. Осман III, например, предпочитал да стои далече от музиката, забавленията и жените. Той уволнил всички дворцови музиканти, певци и танцьорки в харема. Носел златни налчета на обувките си, за да го чуват, когато наближава и така да предотврати каквато и да било среща с наложниците. Издал заповед всяка от тях, щом чуе шума на обувките му, да се скрива вдън земя. За разлика от него Мурат III и Ахмед III обичали разнообразието. Мурат III имал между 106 и 130 деца. Ако не родят деца или просто омръзнат на владетеля, фаворитките можели да се оженят за някой от висшите служители, а султанът им приготвял зестра. Майката на султана била абсолютният женски суверен и в харема, и в империята. С малки изключения всички владетели били силно зависими от своите майки - много опитни в политиката и дворцовия живот. Заради мечтата някой ден да се сдобият с огромното й влияние, стотици жени търпели да бъдат робини - всяка се надявала един ден нейният син да стане султан. Затова и много родители сами водели момичетата си в харема. Традиция било султанът да кара своите висши служители да се женят за момичета от харема, а везири, министри, паши, адмирали - за неговите сестри и дъщери. Дъщерята на султан Ибрахим - Фатма, станала съпруга на втория везир Юсух паша, когато била едва 3-годишна. Година по-късно султанът убил везира и 4-годишната се оказала вдовица. Същата година я омъжили за Фазил паша. Но и той умрял, когато тя навършила 16 години.
Няма коментари:
Публикуване на коментар