Тя се издига в южните покрайнини на индийската столица, не е известно на колко години е и не ръждясва. Загадъчната колона от Делхи представлява солиден железен стълб с диаметър около 0.4 м, височина 7 м и тегло 6 тона. Два надписа върху полираната снага на монумента дават основание на специалистите да определят приблизителна възраст от 1600 г., но други оценки показват, че е възможно легендарната колона да е съградена дори преди 4000 г. Първият текст е епитафия на индийския цар Чандрагупта ІІ, починал през 413 г. сл. Хр. В епитафията се казва, че в памет на царя тази колона е отлята и поставена на планината, наречена Краката на Вишну. Археолозите предполагат, че тя е стояла пред храма на Вишну в Алахабад и е била украсена отгоре с изображението на свещената птица Гаруда. Според втория надпис няколко века по-късно цар Ананг Пал пренесъл колоната в Делхи.Свидетелство за напреднала металургия в древността, неръждаемата колона от Делхи показва удивителна устойчивост на екстремално високи температури и влажност през мусонния период. Изследователите са озадачени не само от липсата на ръжда, но и от химичния състав на паметника, изработен от висококачествено желязо. Дори посредством съвременните технологии желязо с такава чистота може да бъде получено само чрез електролиза и в много малки количества. Използваната преди поне 1600 години технология далеч надхвърля предполагаемите възможности на индийските майстори от времето на обединителя Чандрагупта.Археометалургичните и спектрални анализи на желязната колона показват наличието на частици шлака, фосфор и отсъствието на сяра и магнезий. Подобни характеристики се откриват в състава и на подпорни греди в храма "Сурия" в Конарак (град в крайбрежния щат Ориса) и на желязната колона на храма "Моокамбика" в Колур, разположен върху хълмовете Кодачадри по западното крайбрежие. Железните конструкции са устояли на времето, въпреки местоположението си в райони, известни с влажният си климат, ускоряващ процесите на корозия на металите. Според д-р Р. Баласубраманиам посочените примери доказват, че металурзите от епохата на Гуптите (300-500 г. сл. Хр.) са произвеждали желязо със специфични характеристики, устойчиво на дълготрайно атмосферно влияние.В потвърждение на хипотезата за голямата възраст на артефакта от Делхи са откритите от археолозите железни предмети в селището Раджа Нал Ка Тила в долината на река Карманаса, окръг Сонебхадра. Те са датирани към 1300-1200 г. пр. Хр., четири столетия по-рано от предполагаемото начало на желязната ера в Индия. Наличието на толкова древни продукти на сложни технологии според противниците на дарвиновата еволюция е свидетелство за съществуването в прастари времена на високоразвита цивилизация, свързана с легендарния изчезнал континент Лемурия в Индийския океан. На свой ред споделящите теорията за палеоконтактите са убедени, че желязната колона от Делхи е сакрален предмет, оставен от посетили в далечни епохи нашата планета братя по разум, за да ни напомня, че не сме сами във Вселената …
Автор:Мирослав Минчев
Няма коментари:
Публикуване на коментар