Принцовите острови

Тук няма тълпи, няма автомобили, няма задръствания. Улиците са почти празни, хората стоят в сянката на маслиновите дървета, времето е топло и човек има усещането, че дори през ноември слънцето грее тук повече, отколкото на континента. Всъщност групата острови се намира едва на няколко часа от София и на разстояние от петдесетина минути от Истанбул. Обаче е очевидно, че разстоянията тук нямат значение, след като човек може да каже, че се намира на край света. Просто мястото предполага спокойствие. А дори местните търговци нямат досадния навик да се пазарят за каквото и да е било.

Принцовите острови всъщност са разположени сред Мраморно море. Всичко на всичко става въпрос за девет острова и две скали, известни като Къйзъл адалар - Принцовите острови. Островите са разположени на 20-ина километра югоизточно от Истанбул. За около петдесетина минути с ферибот се стига до първия -остров Къналъ. Екскурзоводите имат симпатии към него, защото винаги го обявяват за най-красивия. Той е бил любимо място на византийските аристократи, а днес - на екскурзиантите от Истанбул. Получил е името си от червения като кръв цвят на почвата и скалите. Тук императрица Ирина е заточила и ослепила сина си Константин.Ето какво се вижда от корабчето - бели пясъци с декоративни палми, гористи хълмове и слънце. На кейовете все още се срещат онези стари морски вълци, взети направо от детските анимационни филми. Моряците предлагат прясна риба и пушат флегматично. Ако гледката не се хареса на човек - няма проблеми. Корабът пътува час и половина, спира на всеки от четирите обитаеми острова, така че туристите могат да ги разгледат и да си харесат къде да спрат. Това, което се вижда още от корабчето, си струва - хубави пясъчни брегове, малки кейове, на които са привързани не само рибарски лодки, а предимно яхти и лъскави корабчета. Плюс красиви бели къщи, разбира се. Повечето от тях се дават под наем, така че проблемът къде може да отседне човек е наистина въпрос на прищявка. Просто трябва да си хареса остров.Къналъ всъщност е много спокойно място - малки къщи и симпатични хотели, много зеленина, една търговска улица по крайбрежието. Плюс много кафенета, които предлагат черно турско кафе и захаросани сладкиши, рибни ресторантчета и едно-две магазинчета, които съществуват на принципа, че в тях трябва да има всичко - от зехтин до дънки. Мястото не е подходящо за купуване на подаръци. Посещението на самото място е подарък. Всъщност хората, които идват тук, обикновено са привлечени не само от средиземноморския климат и слънчевите дни, но и от гръцкия манастир "Исус Христос". Той е разположен в най-високата част от острова и панорамата оттук си струва. Освен това манастирските градини по правило са хубави. Тази не прави изключение - декоративни храсти, маслинови дръвчета, бръшлян и гледка към Истанбул. Като се вземе предвид всичко - липсата на автомобили, хубавата природа и фактът, че островите не са пренаселени, излиза, че Принцовите острови са идеални за разходки.След като хората тук нямат автомобили (единственият автомобил е на полицията), остават им единствено изтънчените удоволствия от дългите разходки по крайбрежията и пътуването с елегантни файтони.От деветте острова активно обитаеми и курортни са Къналъ, наричан още Проти, Бургазада (Антигона), Хелбелиада (Чалки) и най-големият - Бююк ада (Принкипо). На островите Кашик Адаси и на Яссида (Плати) има няколко частни къщи, а Сиврида, Седефадасъ и Тавшанадасъ са необитаеми.Островите са свързани с много исторически събития. На Къналъ е бил заточен император Лакатин, а Лъв Армянин - обезглавен. Историческите хроники споменават много често островите във връзка с изтезания, ослепявания и екзекуции на императори и патриарси.Общата площ на Принцовия архипелаг е едва 11 квадратни километра, но за сметка на това тук има всичко - лозя, маслинови горички, палми. Климатът е средиземноморски и онова усещане на туриста, че тук слънчевите дни са повече, отколкото на континента, е вярно. Освен това трябва да се кажат и няколко добри думи за Мраморно море - водите дори край пристанищата са чисти и прозрачни.Островите не са били особено популярна дестинация и в миналото. Някога са били наричани "Народни острови" и на тях живеели предимно монаси и отшелници. По времето на Византийската империя се появяват имената - Папаз адалар (Островът на свещениците) и Къйзъл адалар (Принцови острови). Оттогава остава навика тук да бъдат изпращани на заточение неудобни за владетелите принцове, свещеници, знатни поданици, дори крале.Разбира се, по-късно - в началото на XX век, заможните турци в Истанбул установяват, че на заточениците хич не им е било лошо сред тукашната природа и спокойствие, и започват да се отбиват през седмицата за ден-два. Екскурзиите остават популярни и до днес. В миналото основателят на Република Турция Кемал Ататюрк организирал големи тържества тук и непрекъснато намирал поводи да покани важни личности на островите. Именно знатните гости от Европа постепенно разчупили ориенталския вид на екскурзиите и заговорили за Принцовите острови като курорт.Буюк адаМестните хора казват, че той по нищо не отстъпва на известни курорти. Той е най-големият остров - 5.4 кв. км. В античността се е наричал Питиус. Вилите са построени на отделни групички, на югозападните склонове. Преобладава вечнозелената растителност с огромни палми, пинии, олеандри, чимшири, кипариси. Брегът е стабилизиран с огромни скални късове, а хората се припичат върху тревния пояс, под сянката на палмите. Както и сградите на останалите острови, и тук къщите са изградено от дървени, боядисани в бяло няколко етажни вили в типично средиземноморски стил. Основно превозно средство е велосипедът, а файтоните са и превозно средство, и туристическа атракция. Конете пък са подковани с гумени подкови. Така е още от Средновековието, за да не нарушава тропотът на конските копита почивката на знатните люде.Има и малко колорит все пак - търговска уличка с малки магазинчета, където се предлагат наргилета, поне десетина видове баклава и сиропирани сладкиши, черно турско кафе и пожеланието "ако е рекъл Аллах"...Практична информацияФериботът за Принцовите острови може да се хване в Истанбул на две места - пристанищата Еминюн (близо до Топкапъ и Египетския базар) или Кабаташ. Билетът струва към 2 евро. Дори човек да не е почитател на островните преживявания, разходката из Мраморно море си струва. Освен това Истанбул, видян отдалеч, също е доста красив. Отдалеч се вижда цялата европейска част на новия Истанбул - кварталът "Галата" и 60-метровата отбранителна кула, "Бейоглу" с центъра "Таксим", дворецът на султаните "Долма бахче". По-късно - вече от островите, може да бъде видяна и азиатската част на града - Кадикьой, с голямата гара "Хайдар паша", Селимовите казарми и Ускюдар, наречен още Златния град.На почти всички острови могат да се наемат файтони за разхода, като цената на малка обиколка (с продължителност 45 мин.) е около 9-10 евро, а на голямата обиколка (над един час) е нещо от вида на 22 млн. турски лири, или 15-18 евро. Има и велосипеди под наем, както и възможност да се яздят коне край брега. Все пак дори обиколката пеша на острова не е за изпускане.

Автор: Оля Стоянова