Всеки, който прочете думите в заглавието, ще се усмихне. Глупавият ще си помисли, че му поднасят някоя шарлатания, умният - че става дума за иносказание - едно се казва, а друго се разбира. Мъдрият ще се зачете и ще разбере за какво наистина става дума.
Преданието, че костите на хора, попаднали в плен на истинска любов, се превръщат в тюркоаз, принадлежи на персийците. Имали са право да предполагат, че е така - най-хубавият, с цвят на бистро синьо небе тюркоаз, се намира по техните земи. А в Европа - люлката на класическата цивилизация, никъде го нямаше с това качество. Поне доскоро - докато големият наш учен Ангел Кунов откри българско находище в Източните Родопи - със същия цвят като персийския! Дотук е интересно само за специалистите, а уважаемият читател ще си каже: Е, и къде всъщност е гвоздейчето, което чака да бъде забито?Ето къде е: съвсем наскоро, при експедиция в същата тая планина, открихме минерал с прекрасен тюркоазен цвят, тежък точно 152 грама.Размерите му са 6 на 7 сантиметра - колкото цигарена кутия. Или като на последен модел GSM. Прощавайте, но за такъв тюркоаз биха могли да мечтаят и в наследника на Персия - днешен Иран. Те наистина могат да мечтаят, защото намереният от нас къс потвърждава казаното от техните прадеди - то е кост, превърната в тюркоаз! Истинска, много добре запазена кост, която не иска да си напрягаш мозъка, за да я възприемеш като такава. Всеки може да я види и пипне, без да се налага да плаща за това.Тук ще цитирам уважавания от нас известен китайски лекар д-р Ван, който в началото на една от своите книги пише, че отправящият каквото и да е послание към другите автор трябва да се отнася изключително отговорно към това, което казва. Напълно съм съгласен с него, затова отделих немалко време да потърся къде е мястото на намереното от нас. Не казвам "откритие", "уникат", "сензация" - не! Просто кост, превърната в тюркоаз.Тюркоазът е познат на човечеството от дълбока древност.Украшения от него са намирани в Египет, Мексико, и, разбира се, в страните от Средна Азия, където обработката му датира отпреди 6000 години. Персийците са го наричали "фируза", което идва от арабското "фирузадж" - "камък, даряващ победата". Оттам идва и руското название "бирюза".В Европа се използват две названия - френското "тюркоаз" и немското "тюркиз". И двете означават едно и също - "донесен от Турция", тъй като оттам най-напред е попаднал на стария континент. Наличието на двете имена е много удобно за търговците, чиито сергии са заровени с ментета, представяни за скъпоценния камък. Като им кажеш: "Това не е тюркоаз!", те веднага се съгласяват: "Не е! Тюркиз е!"От минераложка гледна точка тюркоазът е воден фосфат на медта и алуминия. Именно присъствието на мед в състава му придава неподражаемия син цвят, който в много случаи преминава в синьозелен, зелен, дори сив - при наличието на различни примеси, например желязо. Но присъствието на водни молекули в неговата формула го нарежда сред най-капризните представители на минералния свят. Водата реагира на различни външни дразнители /съвсем наскоро добиха популярност и в България из-следванията на японците за нейната памет/ и променя структурата на камъка - носен като бижу, много често той започва да се обезцветява или се напуква, предупреждавайки по този начин, че не всичко в организма е в ред.В интерес на истината малцина в нашата страна са държали в ръцете си истински тюркоаз. Цената на обработените изделия от него се движи от 50 до над 70 лева за грам. Всичко, което се предлага на по-ниска цена, е както казват хората, "минало покрай тюркоаза".Тюркоазът се добива на малки късчета. Обикновено изпълва микрокухинки и пукнатини в скалите. В най-старото познато в историята находище в Иран - близо до град Нишапур, се добива в галерии високо в планината. В тях се копае на ръка, като за една седмица от всяка се извлича по 2 тона скална маса, съдържаща в себе си малко над 5 кг тюркоаз. Това прави 50 кг на месец за целия рудник. Ето защо цената на първокачествения тюркоаз е толкова висока.В няколко американски щата - Колорадо, Невада, Ню Мексико и особено в Аризона, също се осъществява добив на висококачествен тюркоаз. Перспективни находища има и в Чили, Перу, Мексико, Китай и Австралия. А в специализираната руска литература като известно е посочено и българското находище! Прав е бил Ангел Кунов да нарече оня, който унищожи едно от проявленията при село Горно Брястово", природен канибал"! Докато разберем, че има с какво да удивим света - чудото изчезва! Е, не цялото. А освен това вече имаме тюркоазената кост! Тя ще си бъде винаги българска - дори един ден да започне да обикаля света подобно Панагюрското златно съкровище, пак ще представя България.Знам, че всичко невероятно и красиво води след себе си злоба и диващина. Че ще се намерят отрицатели, които ще се опитват да изкарат черното бяло и бялото черно. Едни ще кажат: Е, какво толкова - някаква си там синя кост. Други ще рекат: Не се знае дали е кост и ако е кост, дали е човешка. Трети ще допълнят: Може да е и едното, и другото, но не е сигурно, че този човек е умрял от любов. Кой знае от какво си е заминал - може да е от чума.На всички тях ще кажа следното: знаете ли, че единственото място на планетата, където са открити подобни кости, е Франция? И там костите не са синьозелени като българската, а са синкави. Цветът им не е резултат от тюркоаз в тях, а от минерала вивианит. Доказано е, че това са минерализирани кости от мамути. Научно доказано! Твърдостта им е два пъти по-малка от тази на тюркоаза. Цветът не е същият, но въпреки това французите ги представят навсякъде по света като тюркоазени кости.А ние, българите, се страхуваме да повярваме, че някой от нашите предци може да е умрял от любов. Като не пропускаме да доказваме на света, че сме силни на сумо, борба, вдигане на тежести и т. н.Чест и почитания за тези хора, но на тях не костите, а месата им посиняват по време на схватките. А на другите, които също прославят страната ни - къде с източване на банкомати, къде - с отклоняване на пари от европейски фондове в личните си сметки - на едните посиняват китките от белезниците, а на другите - коремите от преяждане. Но на никого костите не се превръщат в тюркоаз!И все пак някой ни е дал пример. Засега - единственият в света. В България. И око може да го види, и ръка да го пипне.Оттам нататък всеки има право на избор как да възприема казаното от персийците. Но чакайте - защо от персийците? Нали от там сме дошли - от родината на тюркоаза.
Иван МИТЕВ
Няма коментари:
Публикуване на коментар