
Според някои други сведения локумът украсил небосвода на турското сладкарство доста по-късно - по времето на султан Абдул Хамид I (1725-1789 г.). В учебниците по история името на този владетел обикновено се свързва с т.нар. "хронична криза", в която изпада Османската империя след няколко загубени войни с Русия и Австрия и която продължава чак до времето на Кемал Ататюрк.
През 1776 г., две години след като империята отстъпила Крим на Русия и година след като предала Буковина на Австрия, младият сладкарски чирак Бекир Ефенди напуснал родното си село в Анадола, за да опита късмета си в Цариград. Той отворил малко дюкянче в центъра на града и скоро след това направил бурна професионална кариера. Неговият рахат локум станал особено популярен сред столичните първенци, които го превърнали в предпочитан подарък и инструмент за ухажване.
Също като в приказките на Шехеразада славата на този сладкар бързо стигнала до двореца и султанът го поканил да стане началник на дворцовите сладкари. Явно Бекир Ефенди е бил специална личност, защото днес един негов портрет, рисуван от италианеца Амадео Прециози, краси залите на Лувъра в Париж. В началото на XIX век някакъв англичанин бил така запленен от турския локум, че внесъл известно количество в Лондон и започнал да го продава с името Turkish delight.
Няма коментари:
Публикуване на коментар