Чешмата се е намирала до някогашните крепостни порти “Скеле Капусу” (Пристанищни порти).
До красива порта е редно да има и красива чешма. Скеле капу чешмеси е изградена през 1834 г. до лявата страна на Пристанищните порти. Изваяна изцяло от мрамор, лицето й гледа към морето. Несъмнено това е най-красивата варненска чешма. На нея не поставят надпис, както е прието при повечето стари чешми. В замяна на това, тя е богато украсена и орнаментирана. Скеле капу чешмеси и няколко други старинни чешми влизат в полезрението на братя Шкорпил още в началото на ХХ век.
В годишния отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. се казва: “Тази чешма е мраморна и много хубаво украсена. Общинският съвет реши да бъде преместена и поставена в приморската градина...” Всъщност преместването на чешмата е извършено още през 1910 г. Тя е поставена в морската градина над тогавашните женски бани с лице към морето. През 1925 – 1926 г. до чешмата е построено стълбището за централните морски бани. От това място чешмата отново е преместена, но само фасадата й е вградена в стената до северните морски бани. Следват дълги години на забрава, чешмата е подложена на рушене и грабежи. Едва през 2001 г. Община Варна се заема да реставрира красивата старинна чешма и през нейния пиринчен чучур отново потича живителната струя вода.
Чешмата със слънцето
Чешмата е построена през 1836 г. по повеление на султан Махмуд II. Намирала се е срещу турския конак (от 1878 г. до 1944 г. Окръжно управление на Варна). През 1881 г. на срещуположната страна на чешмата е построено така нареченото Ковчежничество, чиято сграда е съборена през 1973 г. Непосредствено зад чешмата е имало турско гробище, което през 1881 – 1884 г. е преустроено на градина (днешната Градска градина).
Чешмата е изградена от мрамор и има три чучура. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх поставят мраморна “Тугра” – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток, откъдето изгрява слънцето.
Чешмата със слънцето е била под закрилата на Варненското археологическо дружество. Братя Шкорпил я наричат “мраморната чешма с хубави архитектурни украшения, находяща се в градската градина срещу окръжното управление”*. “В града ни – отбелязват те –са останали от турско време още няколко мраморни чешми с интересна архитектурна изработка. През 1918 г. дружеството реши да се иска от общината да състави комисия от един представител на нашето дружество, от градски архитект и инженер...”** Тази комисия решава “чешмата срещу окръжното управление да се пренесе в съседната градска градина”. По-късно се взема друго решение и през 1925 г. тя е преместена в Морската градина, в района на днешния алпинеум. Там става известна като “чешмата на въздишките”, по името на намиращото се до нея “мостче на въздишките”. Около чешмата са поставени красиво изработени каменни колони и саксии за цветя, дело на варненския скулптор Васил Ставрев, а самото място става много посещавано от ученици и влюбени двойки. На това място чешмата престоява цели 33 години. През 1958 г. е разрушена заради мраморния материал.
*Годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г.
**Известия на Варненското археологическо дружество за 1921 г.
http://www.libvar.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар