събота, 17 септември 2011 г.

Чешмата на султана - Скеле капу чешмеси


Чешмата се е намирала до някогашните крепостни порти “Скеле Капусу” (Пристанищни порти).

До красива порта е редно да има и красива чешма. Скеле капу чешмеси е изградена през 1834 г. до лявата страна на Пристанищните порти. Изваяна изцяло от мрамор, лицето й гледа към морето. Несъмнено това е най-красивата варненска чешма. На нея не поставят надпис, както е прието при повечето стари чешми. В замяна на това, тя е богато украсена и орнаментирана. Скеле капу чешмеси и няколко други старинни чешми влизат в полезрението на братя Шкорпил още в началото на ХХ век.

В годишния отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г. се казва: “Тази чешма е мраморна и много хубаво украсена. Общинският съвет реши да бъде преместена и поставена в приморската градина...” Всъщност преместването на чешмата е извършено още през 1910 г. Тя е поставена в морската градина над тогавашните женски бани с лице към морето. През 1925 – 1926 г. до чешмата е построено стълбището за централните морски бани. От това място чешмата отново е преместена, но само фасадата й е вградена в стената до северните морски бани. Следват дълги години на забрава, чешмата е подложена на рушене и грабежи. Едва през 2001 г. Община Варна се заема да реставрира красивата старинна чешма и през нейния пиринчен чучур отново потича живителната струя вода.

Чешмата със слънцето

Чешмата е построена през 1836 г. по повеление на султан Махмуд II. Намирала се е срещу турския конак (от 1878 г. до 1944 г. Окръжно управление на Варна). През 1881 г. на срещуположната страна на чешмата е построено така нареченото Ковчежничество, чиято сграда е съборена през 1973 г. Непосредствено зад чешмата е имало турско гробище, което през 1881 – 1884 г. е преустроено на градина (днешната Градска градина).

Чешмата е изградена от мрамор и има три чучура. В горната й лицева част майсторите чешмари изобразяват лъчи на изгряващо слънце. А на самия й връх поставят мраморна “Тугра” – монограм на султан Махмуд II. Лицето на чешмата е обърнато на изток, откъдето изгрява слънцето.

Чешмата със слънцето е била под закрилата на Варненското археологическо дружество. Братя Шкорпил я наричат “мраморната чешма с хубави архитектурни украшения, находяща се в градската градина срещу окръжното управление”*. “В града ни – отбелязват те –са останали от турско време още няколко мраморни чешми с интересна архитектурна изработка. През 1918 г. дружеството реши да се иска от общината да състави комисия от един представител на нашето дружество, от градски архитект и инженер...”** Тази комисия решава “чешмата срещу окръжното управление да се пренесе в съседната градска градина”. По-късно се взема друго решение и през 1925 г. тя е преместена в Морската градина, в района на днешния алпинеум. Там става известна като “чешмата на въздишките”, по името на намиращото се до нея “мостче на въздишките”. Около чешмата са поставени красиво изработени каменни колони и саксии за цветя, дело на варненския скулптор Васил Ставрев, а самото място става много посещавано от ученици и влюбени двойки. На това място чешмата престоява цели 33 години. През 1958 г. е разрушена заради мраморния материал.


*Годишен отчет на Варненското археологическо дружество за 1911 г.
**Известия на Варненското археологическо дружество за 1921 г.

http://www.libvar.bg


Историята на една чешма, построена от султан Махмуд...

Щастлив съм, че мога да разкажа  историята на чешмата на султана,  да я разкажа като приказка, която  дълго търсих, като частица от  историята на моя град, за която разпитвах  и която открих потулена дълбоко сред  най-сумрачните и подвижни сенки на  варненската история. Бях изненадан, когато  поразбутах вехториите и позачистих  приказката от прахоляка и открих,  че съм изровил неочакван,  нешлифован и неразказан  диамант, помътнял от  времето и посърнал от  дългото чакане. Много време  съзерцавах невероятната  игра на пленителни цветове и  загадъчни писмена, притичващи под  мистичните му неравности, дълго време  не разбирах в какво съм се загледал или как  да тълкувам нефритения нокът на тигър,  очертан ясно на дъното на диаманта.  Когато разбрах какво съм открил, реших  да го разкажа и най-вече според нокътя,  дошъл от тюркоазените дълбини на  османотурското изкуство, да се опитам да  очертая контурите на тигъра. Затова се  залових за работа и скоро, още след първите  няколко изречения, като повикан дух пред  мен се очерта призракът на нереално красива  чешма - монументален градеж от бял мрамор  и позлата, висок колкото триетажна  сграда, шедьовър на османското изкуство,  изграден в центъра на Варна преди 170  години. Очерта се силуетът на хармонична  архитектура и матовочерна мраморна  паметна плоча с позлатена поезия върху  лицевата й страна, съчинена от един от  най-добрите поети на Османската империя.  Видях и изящната калиграфия на 72 реда  загадъчни знаци, красиво изписани, прецизно  оградени и безупречно композирани от  най-добрия калиграф на империята,  живял по онова време.  Неизвестен, но съвършен  каменоделец или група от  каменоделци ме плени с  безупречната изработка на  чешмата и със скулптирането  на няколкостотин знака в  мрамора на паметните плочи. Това  беше призракът на чешмата на султана. Не  пожалих време и сили, потрудих се и видях  как от нищото пред мен и във въздуха над  удивения ми разказ се връща плътността  на каменния призрак, позлатеният звън на  неговото изящество как се връща и как  неусетно това ме изпълва с удовлетворение  заради радостта от лъчите на диаманта,  отразена в много очи. Ще се радвам, ако я  видя и в твоите също.  От автора

Цена: 22.50 лв.

Категории: Книги, Наука

Намерете в: БЪЛГАРСКА КНИГА

Няма коментари:

Публикуване на коментар