"Някой си крал веднъж дошъл при мъдрия Бахауддин Накшбанди, " Майторът на украсата " и седнал, наблюдавайки събранието на неговите ученици. По - късно, когато седнали да вечерят, кралят казал:
- О, Учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията твоите ученици седяха в полукръгла редица, точно както и моите придворни. Има ли в това някакъв смисъл?
Бахауддин отвърнал:
-О,Повелителю на света! Кажи ми по - точно как седят рвоите придворни, пък аз ще мога да ти кажа дали учениците ми седят по същия начин.
- В първия кръг седят тези, към които изпитвам особено благоразположение - затова те са и най - близо до мен. После седят тези, които са важни и могъщи люде в царството ми и различните посланици от другите страни. В последната редица са най - низшите по сан.
- В такъв случай мога да ти кажа, че делим хората по различни признаци. Тези, които седят най - близо до мен, недочуват - така че им давам възможност да ме чуят по - добре. Втората редица се състои от невежи, които трябва да се съсредоточават върху учението. Най - отдалечени са Просветените, понеже за тях близостта до мен не е толкова важна... "
Из: Суфи притчи и приказки
Тази история ме навежда на мисли, за начинът по който мюсюлманите често подбират обкръжението си от хора извън семейната среда... До себе си допускат само "просветени", защото " те ги разбират най - добре ", рядко дават шанс на хора с различни възгледи и начин на живот да ги опознаят и предпочитат да не комуникират с различните от тях. А най - често се нуждаят от съвет и подкрепа, онези, които са се отклонили или имат нужда от опората на вярата. Издигайки стени между нас и тези хора, се лишаваме от възможността да помогнем, отчуждаваме се, оставаме и ние неразбрани. В Исляма се казва, че няма полза от несподеленото знание. Също така се казва, че няма по - достойно от това Аллах да напъти чрез теб и един човек. Нека дадем шанс!
::Dilara::
Няма коментари:
Публикуване на коментар