Редици

"Някой си крал веднъж дошъл при мъдрия Бахауддин Накшбанди, " Майторът на украсата " и седнал, наблюдавайки събранието на неговите ученици. По - късно, когато седнали да вечерят, кралят казал:
- О, Учителю на вечността! Забелязах, че по време на занятията твоите ученици седяха в полукръгла редица, точно както и моите придворни. Има ли в това някакъв смисъл?
Бахауддин отвърнал:
-О,Повелителю на света! Кажи ми по - точно как седят рвоите придворни, пък аз ще мога да ти кажа дали учениците ми седят по същия начин.
- В първия кръг седят тези, към които изпитвам особено благоразположение - затова те са и най - близо до мен. После седят тези, които са важни и могъщи люде в царството ми и различните посланици от другите страни. В последната редица са най - низшите по сан.
- В такъв случай мога да ти кажа, че делим хората по различни признаци. Тези, които седят най - близо до мен, недочуват - така че им давам възможност да ме чуят по - добре. Втората редица се състои от невежи, които трябва да се съсредоточават върху учението. Най - отдалечени са Просветените, понеже за тях близостта до мен не е толкова важна... "

Из: Суфи притчи и приказки

Тази история ме навежда на мисли, за начинът по който мюсюлманите често подбират обкръжението си от хора извън семейната среда... До себе си допускат само "просветени", защото " те ги разбират най - добре ", рядко дават шанс на хора с различни възгледи и начин на живот да ги опознаят и предпочитат да не комуникират с различните от тях. А най - често се нуждаят от съвет и подкрепа, онези, които са се отклонили или имат нужда от опората на вярата. Издигайки стени между нас и тези хора, се лишаваме от възможността да помогнем, отчуждаваме се, оставаме и ние неразбрани. В Исляма се казва, че няма полза от несподеленото знание. Също така се казва, че няма по - достойно от това Аллах да напъти чрез теб и един човек. Нека дадем шанс!

::Dilara::

Мислите На Лозата

Имало една лоза, която се замислила: " Защо хората всяка година берат грозде от нея, отнасят го и никога не й казват благодаря""
В един прекрасен ден покрай лозата минал мъдър човек, седнал да си почине наблизо и лозата решила да го попита:
-Мъдри човече! Виждаш, че съм обикновена лоза. Когато плодовете ми узреят, идват хора, берат ги и никога няма и намек за благодарност към мен. Можеш ли да ми обясниш подобно поведение?
Мъдрецът помислил малко и казал:
- Може би причината е в това, че всички хора мислят, че ти няма как да не раждаш грозде...

Из: суфи притчи и разкази

Жасминът

Сред многообразната палитра от аромати, жасминът има много двойствена позиция. Той е много нежен, но в същото време има силно влияние. Той е колкото женски, толкова и мъжки аромат. Действа отпускащо и релаксиращо, а в същото време избистря съзнанието и повишава концентрацията.

Има древна легенда, според която Купидон намазвал върха на своята стрела с цвят от жасмин. Така той предизвиквал силно любовно влечение. Широко разпространен като афродизиак, жасминът е исторически асоцииран с интимност, романтика, близост. Антидепресантните свойства на жасминът и красивият му аромат са прекрасно средство за преодоляване на сексуални проблеми, които имат психологически характер.

Жасминът е нежен цветен аромат с много разновидности. Неговият аромат е вероятно най-възхваляваният...Той е бил описван като райски аромат, екзотичен, изящен, силен, сетивно богат, изключително чувствен, интензивен, леко упоителен, с плодови подтонове, примамлив, сладък и топъл. Цветовете на жасмина са много нежни, но той често е определян като Kраля на ароматите или Kраля на етеричните масла.

Широко разпространен като най-екзотичният и прекрасен от всички аромати, жасминът е бил централен в парфюмената индустрия през вековете. Оттук идва и изразът „няма парфюм без жасмин”. Цената му е много висока, но дори и много малко количество от масло от жасмин може да допринесе за пълнотата на парфюмен аромат или за ароматерапевтична смес. Почти универсално харесван, жасминът събужда спомени за лятна вечер и нежен бриз, издига духа, релаксира тялото и разрушава емоционалните бариери и окуражава интимността.

Произхожда от Персия и Кашмир и е внесен в Европа през 17в., жасминът има дълга и богата история в много култури. В индия е символ на божествената любов, в Китай - на сладостта на жената. В Хиндуистката и мисюлманската традиция жасминът е уважаван като „парфюм на любовта”.

Съществуват 43 разновидности на жасмина, но само 2 (Jasminum grandiflorum and Jasminum officinale) се използват обикновенно за добиване на етерични масла. Jasminum officinale е присаден от Jasmine Grandiflorum, за да се направи по-адаптивен към различните растящи състояния. Двата вида са много подобни в своя състав и са взаимозаменяеми в ароматерапията. Друг вид жасмин е Китайският жасмин (Jasmine sambac), от който се прави жасминовият чай.

Огромно количество венчелистчета се използва за производство на много малко количество екстракт. Жасминът съдържа повече от 100 различни химически съствки. Някои от тях са бензил ацетат, бензил алкохол, индол, линалил ацетат. Днес най-голямо количество жасмин се произвежда в Египед и Индия, а малки количества се произвеждат в Мароко, Алжир, Франция и Италия. Жасминът се бере през нощта, до сутринта, когато слънцето изважда аромата от цвета. Затова той често е наричан и Кралят на нощта. Нужни са 7.6 милиона цвята, за да се извлече 1 килограм жасминово етерично масло.

Жасминът действа силно на психическо и емоционално ниво, имайки силно ободряващо действие върху настроението. Въпреки, че обикновенно жасминът е определян като релаксиращ и успокояващ аромат, има изследвания, които показват че жасминът повищава бета ритмите на мозъка, което се свързва с умствена будност. Жасминът повдига духа, успокоява се автономната нервна система, докато съзнанието остава чисто и будно.

Според Даниел Риман (в "Библия на ароматерапията") маслото от жасмин не играе особенна роля в ароматерапията, но "несъмнено уханието му е толкова прекрасно, че самото вдъхване може да влияе благотворно на настроението". Според него също жасминът трябва да се държи по-далеч от спалнята, защото действа стимулиращо и ще ви държи будни. Странното е обаче, че жасминът се включва и в някой ароматерапевтични рецепти срещу безсъние и за успокоение. Изглежда, че хората реагират различно на съставките, съдържащи се в цветовете му.

Направете си жасминов чай, разпръснете етерично масло с дифузер във въздуха или го разтворете в масло носител, например бадемово масло и се масажирайте с него - открийте как този противоречив аромат действа на вас и му се наслаждавайте. Със сигурност няма да останете безразлични!

Забележка: Преди да използвате етеричното масло от жасмин върху кожата, направете си теста за чувствителност на кожата. Ако страдате от някакво хронично заболяване, бременни сте или имате някакви други здравословни оплаквания, препоръчваме консултацията с лекар преди употреба на етерични масла.

Ресурси:
www.aworldofaromatherapy.com
www.timnoonan.com.au
www.wlnaturalhealth.com
Даниел Риман, Библия на Ароматерапията, Хермес, Пловдив, 2004, 2007
Снимки:
1. Stockxpert
2. Stock.xchng
http://cway.bg/index.php?m=2361

Борба и смирение

Към духовната цел водят два обособени пътя, като всеки е напълно противоположен на другия. Първият е пътят на смирението, а вторият — пътят на борбата. Без съмнение по пътя на борбата има и смирение, както и по пътя на покорството има борба, но в основата този, който е избрал пътя на смирението, мисли само за смиреността, а за онзи, който върви по пътя на борбата, основната цел е самата борба. И двата пътя са важни. Не е възможно да се игнорира единият от тях и да се приеме само другия. Хората често мислят, че суфизмът означава пасивност, но това не е истина. Суфийският път едновременно е активен и пасивен. Той дава знание за тайните на човешкия живот на земята, знание за онова, от което човек действително се нуждае, в съответствие със своя характер и положение.
Размишлявайки за посочените два принципа, ще забележим, че в някои житейски обстоятелства сме принудени да бъдем смирени. Лесно е да проявим смирение за онова, което не можем да променим, но ако имаме сила за борба, е много трудно да се примирим. Този, който се примирява с обикновените обстоятелства, може да сметне казаното за лесно, но той не знае, какво е истинско смирение. Да си представим човек, който има бедни роднини, които искат да получат част от неговото богатство, защото са в огромна нужда, но той не може да се смири и да им позволи да получат част от парите му; но ако през нощта в неговия дом нахълтат крадци и избягат, ограбвайки всичко ценно, той много бързо се примирява с тази загуба. Този вид смирение не е добродетел. Да се смириш означава да постъпиш смирено дори тогава, когато имаш сила да се съпротивляваш. Всички велики хора са отдавали голямото значение на смирението и са учили другите на смирение. Христос казва, че ако някой иска да извърви с нас определен път, ние сме длъжни да бъдем готови да пътуваме с него още по-нататък. На какво ни учи това? На смирение. Може да ни се стори, че смирението е непрактично и този егоистичен свят винаги ще вземе връх. Това е истина, но загубата, ако сърцето може да я понесе, е нищожна в сравнение с ползата. Ако човек не получи удовлетворение от онова, което е направил, по-добре е да не се опитва да се смирява.
Ако човек е способен на смирение или отказване — това е прекрасно, но не е длъжен да насилва своята природа. Например, един човек поискал от друг да му даде своята пелерина. Наметалото било дадено незабавно, но даващият бил много ядосан, че другият човек го е помолил за такава услуга. И когато бил принуден да излезе навън под дъжда и се намокрил, той се почувствал ужасно. За него би било много по-добре просто да откаже на молителя и да му обясни, че за съжаление не може да му даде своя плащ. Щом като веднъж си дал нещо на човек, не бива да съжаляваш за стореното. В конкретния случай е по-добре човек бъде доволен, че се е намокрил, помагайки на друг. Ако дадеш нещо, нека да е от все сърце.
Истински смиреният човек не изпитва неприязън, а това не е толкова просто. Колко хора в този свят се опитват да следват чудесните духовни практики! А едно просто нещо като смирението все пак е по-рядко; тази добродетел е не само прекрасна, тя е истинско чудо. Смирението се съдържа в множество дреболии. Ние не винаги го забелязваме, но то се проявява чрез тях. Обкръжаващите могат да ни попитат за нещо, което не ни харесва. Или да ни кажат нещо, което не желаем да приемем мълчаливо, а искаме да отговорим. И всичко това в ежедневния живот ни причинява малки убождания. Ако не бяхме се примирявали през всичкото време, щяхме да чувстваме раздразнение. Ето защо да бъдеш смирен не е слабост, а голяма сила. Ако отидем по-нататък, ще открием, че можем да се смирим пред студа и горещината, пред подобаващи и неподходящи места и цялото това смирение има смисъл и ни носи полза. Можем да възпитаме в себе си способността за смирение; като не се примиряваме с изпратената ни от съдбата участ, изпускаме възможността да се научим на смирение.
В света действат две сили: колективна и индивидуална. В суфийската терминология едната се нарича Каза, а втората — Кадр. Най-често индивидуалната сила не желае да се предаде и както можем да предположим, се разрушава. Например, човек го мобилизират в армията да защитава Родината. Той не иска да отиде да воюва, но колкото и възвишен да е неговият идеализъм, той е безпомощен пред мощта на цялата нация и трябва да се покори на обстоятелствата, в които има конфликт между малката и голямата сила. В този случай смирението е единственият изход.
Всичко трябва да се разбира правилно. Смирението, което глупаво се проповядва, не е полезно. Веднъж един мюрид, който се учил на смирение при своя муршид, вървял по улицата потънал в мисли за смирението. Неочаквано от някъде изскочил побеснял слон и хукнал към него. Някакъв умен човек му извикал да се отстрани, но той не го послушал, защото се опитвал да смири себе си пред слона и слонът грубо го блъснал. Непознати хора донесли ученика при муршида, който попитал как е бил ранен. Ученикът отговорил, че проявил смирение. Муршидът попитал: „Нима никой не те посъветва да се отместиш?“ — „Да — отговорил ученикът, — но аз не го послушах“. — „Но — произнесъл муршидът — защо не се покори на този човек?“. Твърде често най-деликатните принципи могат да доведат до най-погрешни последици. Но въпреки всичко, смирението е доказвало, че то е пътят на светците, защото възпитава у човека търпение. А какво е търпението! То е скъпоценност. Няма нищо по-ценно, нищо по-благословено от търпението.
Ето един разказ на пророка, който веднъж сериозно се разболял. Той страдал много години. Това изпитание изострило неговата проницателност, но страданията му били толкова големи, че близките му не могли да ги понасят повече и на пророка му се наложило да потърси подслон и уединение с Бога в гората, за да избави роднините си от гледката на своите болки. Тъй като неговият поглед бил вглъбен и сърцето му отворено, той чул глас от дърветата: „Аз съм лекарството за твоите болести“. Пророкът попитал: „Дошло ли е времето за моето изцеление?“ Гласът отговорил: „Не“. Пророкът рекъл: „Тогава защо ми е да те приема?“ По-късно той имал същото преживяване. Отново чул глас, но на въпроса на пророка, дошло ли е време за неговото излекуване, гласът отговорил положително. Но пророкът и този път казал: „Защо да те приема?“ — защото той не бил убеден, че е постигнал смирение със себе си.
Когато мислим за някакъв висш идеал, у нас могат да се породят съмнения, доколко това е практично, особено в наше време, когато има толкова много лекарства и толкова различни приспособления. Разумният човек вижда, че много хора са разрушили живота си, преминавайки от едно лечение към друго, защото нямат нито търпение, нито смирение да достигнат до своето пълно изцеление. Не винаги лекарството е решение на проблемите; често по-ефективно се оказва търпението. С всеки нов ден като че ли човек става все по-нетърпелив, уловен в примката на този свой повърхностен живот. Рядко проявяваме, смирение в дреболиите, макар че би било най-добре да се примирим, вместо да нервничим.
Когато разглеждаме тази тема от мистична гледна точка разбираме, че ако сме смирени, постигаме хармонично съединение с Безкрайността. Как можем да се научим на това? Дали ако бъдем смирени пред Бога? Не, на нас ни предстои да усвоим още по-голям урок. Първо, да се научим на смирение пред малките, ежедневни трудности, без да кипваме при най-малкото противоречие. Ако сме способни да усвоим този урок, няма да ни е необходимо да прилагаме сила, дори самото присъствие на подобен човек ще бъде изцеляващо. Такъв човек е по-ценен от цвета на роза, защото розата има повече бодли, отколкото цветове.
Смирението е резултат от развитието на душата, резултат или на любов, или на мъдрост. Тази истина може да се открие в живота на детето и подрастващите. Ако на малкото бебе нещо му хареса, то иска само него. Ако желаният предмет е недостъпен, малчуганът е разочарован. И все пак колко повече бебето расте и се развива в живота, то се учи на смирение. Разликата между незрялата и развитата душа по пътя на мъдростта се състои в това, че зрялата душа проявява в своята природа развитието на силата на смирението. Разбира се, всеки човек притежава свободна воля, но неговите сили са твърде малки в сравнение с абсолютното могъщество на волята на Бога, който се проявява в образа на по-силните хора — обстоятелство, което не може да се измени — както и в безброй други форми. Смирението не означава просто да се предадеш на някого, смирението означава да бъдеш доволен, предавайки се. Да бъдеш смирен, означава да намериш удовлетворение в самоотричането.
Самоотричането не е добродетел, ако е резултат от безпомощност и ако поражда в душата на човека неудовлетвореност. Природата на неразвитото его е да негодува по повод на всичко в живота, което му пречи да достигне до определен обект. Но ако човек се смири пред лицето на трудностите и в същото време изпитва удовлетворение от това, дори да не получи желаното, той се издига над него. Затова истински смирената душа приема и поражението като успех.
Смирението е качество на светите души. То е горчиво на вкус, но резултатът му е сладък. Каквото и да бъде положението на човек в живота, каквато и власт да притежава, винаги ще се намери по-могъща воля от неговата, проявяваща се в една или друга форма. Това е божествената воля. Съпротивлявайки се срещу божествената воля, човек може да разруши себе си, а смирението пред божествената воля разкрива пред него дълъг път. Смирението носи силата на водата: ако нещо прегражда пътя й, тя поема в друго направление и пак тече и продължава своя път, докато не се срещне с океана. Ето защо свещените души са вървели по пътя на смирението и пак са запазвали волята си жива. Тази воля има способността да прокарва свой път. По природа смиреният човек в края на краищата носи утешение за себе си и щастие за другите.
Не трябва да мислим, че смирението е проява на слабост, леност, малодушие или недостатък на ентусиазъм. В действителност смирението е израз на овладян собствен „аз“. Стремежът да се подчиниш на чужда воля или на определени обстоятелства не винаги носи на смирения човек вреда. Понякога това може да ви се стори неизгодно, но впоследствие ще се осъзнаете ползата от това обстоятелство. Недостигът на издръжливост и твърдост е причина душата да се окаже неспособна да се смири, защото техният недостиг означава неспособност да понесем болката или да се примирим със загубеното.
Способните на смирение го проявяват даже в незначителните обстоятелства на обикновения живот. Те избягват да използват силата на волята си безпричинно за всяка дреболия. Смирението е пасивност, която понякога е непонятна за активния човек, устремен към различни цели. Но постоянната активност, в която се губи сила и енергия, често води до поражение. Всяко действие трябва да се уравновесява с бездействие. Трябва да бъдеш активен, когато е дошло време за това и да останеш пасивен, когато обстоятелствата налагат. Именно по такъв начин се постига успех в живота и онова щастие, което търси всяка душа.
Символичният смисъл на влизането на Исус Христос в Йерусалим яхнал магарица се състои в това, че магарето, с кръста на гърба, носещо цялата тежест, показва безкрайно смирение пред волята на своя господар. А това е привилегия на онзи, който служи — колкото и скромен да е той, той е награден с привилегията да служи на Бога.

info: http://chitanka.info/text/14615/10#textstart
Мистични медитации
Учението на суфите
Хазрат Инаят Хан

ЗЕЛЕНИЯТ ЧАЙ

Заздравява,разкрасява,утолява,вталява...Това са някои от магическите действия на зеления чай.
Съгласно традиционната китайска медицина всичко,което помага на жизнената енергия,затопля ни и ни отпуска е в услуга на човешкото здраве.
Зеленият чай е бъкан с антиоксиданти,тъй като в сравнение с другите видове има по-лека преработка.Черният чай например се прави от същото растение,но след като листата му са били изсушени и ферментирали.
Съставките с антиоксидантно действие се наричат полифеноли.Те неутрализират свободните радикали,които увреждат здравите ни клетки и са най-големите виновници за стареенето на организма.Най-голям интерес за диетолозите представлява един от полифенолите-EGCG.Tой стимулира производството на хормона норадреналин,който засилва метаболизма и изгарянето на калории.Пречиства организма и подпомага перисталтиката.Особено добре се отразява на бъбреците и пикочния мехур.
Зеленият чай е с антиоксидантна активност около 25-100 пъти по-голяма отколкото на витамини С и Е.Не бива обаче да го пият страдащи от подагра,артрит или ревматизъм.При проблеми със сърцето трябва да се има предвид,че в него се съдържат възбуждащи вещества-кофеин,теобромин,теофилин.
Зеленият чай съдържа четири пъти повече вит.С от портокалите.А по наличие на вит.Р няма конкуренция-той укрепва стените на капилярите и намалява тяхната крехкост.
Напитката подпомага изхвърлянето на тежките метали от организма.Препоръчва се и на пушачите,тъй като помага за постепенното отделяне от организма на катрана и никотина. Изследователи на зеления чай твърдят,че той помага срещу образуване на ракови клетки.
Когато приготвяте напитката никога не заливайте чая с вряла вода.Високата температура ще унищожи витамините и ще влоши вкуса на чая.Оставете кипящата вода да престои 5-6 мин.за да се охлади до около 60градуса и тогава залейте чая."
Най- известен е тонизиращият ефект на чая дължащ се на теина (чаеният кофеин). Кофеинът на чая встъпва в реакция с таниновите вещества и се образува кофеинов танат, който действа по- забавено и по смекчено върху нервната и сърдечно- съдовата система, не се задържа и не се натрупва в организма, което изключва опасността от кофеинова интоксикация.
Танин- танинът в зеления чай е в неокислено състояние. Оказва противовъзпалително действие върху лигавицата на стомашно- чревния тракт и действа като ефикасна противоотрова срещу солите на тежки метали: олово, живак, стронций и пр.Оказва се, че чаят (в Япония се консумира предимно зелен чай) има изразено радиопротективно действие. Правилно приготвеният чай предпазва от образуване на бъбречни и жлъчни камъни и в резултат на това от пиелонефрит, хипертония, сърдечни заболявания.
Зеленият чай подпомага храносмилането, усвояването на храните и така се оказва ценно средство за поддържане на нормално тегло. Когато се цели сваляне на излишни килограми е добре чаят да се пие топъл, 4- 5 чаши дневно. При стомашни проблеми да се пие с мляко- разпространена английска традиция. Количеството на млякото е от 1/3 до 1/2 от общото количество на напитката. Винаги се налива чаят върху млякото и в никакъв случай- обратно.
Начин на приготвяне: водата се загрява до средни мехурчета и в никакъв случай не трябва да прекипява. Дозата е 1 чаена лъжичка чай за всяка чаша вода плюс 1 чаена лъжичка за цялата кана. Времето за запарка е 2- 5 минути, при язва и гастрит- 1-2 минути.

forum: http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=578009.0

Рициновото масло разкрасява и лекува

Рицинът е високо едногодишно тревисто растение. Неговата родина е Африка. Познато е отпреди 4000 години и е открито в някои египетски гробници. Цялото растение е отровно, но най-отровни са семената. По време на Първата световна война рицинът привлича вниманието на военните специалисти в областта на химическото оръжие заради високата си токсичност и достъпност. Само две бобчета от него са фатално опасни за човека.

• Смесете 1 с. л. мед, 1 ч. л. рицин, 1 ч. л. бадемово масло

1 с. л. овесено брашно. Наложете върху лицето и престойте така 20 минути. След това измийте с хладка вода.

• При обриви по лицето и суха кожа помага маска от рибено масло, витамин Е и рициново масло. С нея се мажат засегнатите части.

• Бръчиците под очите видимо ще намалеят, ако използвате следната рецепта: смесвате 5 капки масло от гроздов семки, 5 капки рициново масло и 5 капки авокадо, 2 капки етерично масло от роза и 2 капки етерично масло от сантал.

• За стегната шия и деколте се прави 15-минутен лек масаж отдолу нагоре със смес от 1 ч. л. рциново масло, 1 ч. л. масло от гроздови семки, 1 ч. л. масло от жожоба, 2 капки етерично масло от пероли, 2 капки етерично мас ло от жасмин, 2 капки етерично масло от сантал. След масажа оставете сместа да попива 30 минути, след това попийте с хартиена салфетка.

• Вместо ношщен крем използвайте смес от зехтин, рициново масло и бадемово масло в съотношение 1:2:3 и 3 капки етерично масло от роза.

• Маслото премахва кафявите петна по кожата на лицето и тялото. То добре тушира пигментните петна след слънчево изгаряне. За целта смесете 1/2 ч. л. рициново масло, 1/2 ч. л. сусамово масло, 1/2 ч. л. зехтин и 3 капю етерично масло от лавандула.

• За поддържане на здрава и свежа кожа смесете зехтин, рициново и бадемово масло в съотношение 1:2:3. Втривайте сместа вечер преди лягане леко в кожата на лицето, докато попие.

• За чиста и мека кожа на ръцете правете лек пилинг. За целта втрийте следната смес: 1 ч. л. рициново масло, ч. л. сусамово масло, 2 капки етерично масло от лимон, 2 капки етерично масло от грейпфрут.

info - http://www.chudesa.net

Рецепти за лекуване на кисти

1) Газ – вътрешно, по схема. В Справочника има тема за начина на пиене рафинирана газ. Кистите почти винаги изчезват след два курса.

2) Бирена мая, коприва и ряпа. Сега е сезонът на ряпата - ежедневно да се яде като салата или да се пие на сок!

3) Тодикамп (зелени орехчета в медицински бензин). Приема се на капки, разреден в 50-100 мл вода половин час преди хранене – ако туморното образование е доброкачествено (мастопатии, фиброаденоми, кисти на млечната жлеза), или чаена лъжичка от извлека (при рак).
Мисля, че може да се намери в магазините на "ДАР";

4) Чай от невен - всекидневно, в продължение на 5-6 месеца. Има указания върху опаковката (ако е от аптека) или в книгата на Мария Требен за билките. Там могат да се намерят и други рецепти за лечение на кисти.

5) АЛОЕ ВЕРА ГЕЛ (200-300 мл дневно) + ЛИЦИЙ ПЛЮС – за карциноми (тумори) - има сведения, че дава много добри резултати.

6) МУЖИК КОРЕН – ограничава туморния растеж и се предотвратява метастазирането. При миоми, мастопатии, кисти и други туморни образувания, които са хормонозависими, довежда до обратно развитие на образуванието;

ЛАПИ (за заздравяване на операционните рани):

2 рецепти на фармацевтката от София Цонка Даскалова:

1) 200 г рициново масло + 100 г сода за хляб се смесват да стане хомогенна смес
Налага се 3 пъти по 30 мин.
2) 200 г рициново масло + 100 г джинджифил се смесва на хомогенна смес.
Също се налага 3 пъти по 30 мин.

3) Болните места (рани от операция) могат да се мажат с пчелен мед. Много е ефикасен при всякакъв тип рани. Пчелната отрова е още по-ефикасна.

4) Лапи (компреси) с хума или с рициново масло (може да се редуват) – справка в Справочника.

5) При болки – лапи с листа от беладона.

8) Петър Димков "Българска народна медицина", т. 2 - съдържа ефикасни рецепти за лечение на болести в женския организъм.

още инфо: http://clubs.dir.bg/

ТИБЕТСКА СУПЕРРЕЦЕПТА ЗА БЪРЗО ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ

ТРЯБВАТ ВИ 350гр.ЧЕСЪН И 250гр. ЧИСТ СПИРТ.Изчиствате добре склидките чесън и ги счуквате в дървено хаванче докато се получи кашица.Поставяте я в стъклен съд и заливате с 250гр.спирт от 96 градуса.Затваряте добре съда с плътен похлупак и държите 10 денонощия сместа на тъмно.След това прецеждате течността през копринен плат.
Прецедената течност оставате да престои 3 денонощия............

КАК ДЕЙСТВА САМОТО ЛЕКУВАНЕ:Всяка сутрин,обяд,вечер сипвате прясно несварено мляко по 50гр. в порцеланова чаша.В него сипвате с капкомер от течността по следната схема:Първи ден-преди закуска 2 капки,преди обяд 2 капки,преди вечеря 3 капки.Втори ден:-преди закуска 4 капки,преди обяд 5 капки,преди вечеря 6 капки.Трети ден:-съответно 7,8,9 капки.Четвърти ден:10,11,12 капки.Пети ден:-13,14,15 капки.Шести ден:-15,14,13 капки.Седми ден:-12,11,10 капки.Осми ден:-9,8,7 капки.Девети ден 6,5,4 капки.Десети ден:-3,2,1 капки.Единадесети ден:-15,25,25 капки.Дванадесети ден:-25,25,25 капки.Тринадесети ден:-25,25,25 капки.Следващите дни се пият пак три пъти на ден по 25 капки до свършването на сместа....................................................................... РЕЗУЛТАТИТЕ СА НЕОЧАКВАНО ДОБРИ:Организма се изчиства от излишните мазнини.Подобрява се обмяната на веществата.Кръвното налягане се нормализира само за 5-6 дни.ТУМОРИТЕ се стопяват,често изчезват.Кръвоснабдяването на сърдечния мускул се нормализира.Бързо се подобрява слединфарктно състояние на болните.Артритите се успокояват,костните болки също,слухът и зрението се подобряват.Лекува гастрит и колики........................................................................................................ ............................ ТРЯБВА ДА СЕ СПАЗВА СТРИКТНО,ДА СЕ ЗАПИШЕ ДАТАТА НА ЗАПОЧВАНЕТО ИЛИ ДА СЕ ЗАПОЧНЕ НА ДАТА КОЯТО СЕ ПОМНИ И ТОЧНО СЛЕД 5 ГОД.ДА СЕ ПОВТОРИ.
*************************

За още ценни рецепти: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=rak&Number=1946058869&page=0&view=collapsed&sb=&part=all&vc=1

Чудотворната сила на АЛОЕ ВЕРА

Историята на Алое Вера е уникална и започва още в древни времена. В използването на това изключително лечебно растение е натрупан хилядолетен опит по всички континенти. То е едно от малкото лечебни продукти, които могат да се употребяват и вътрешно и външно. И в двата случая е доказано благоприятното му влияние върху десетки проблеми и нарушения в организма.

Още древните цивилизации са открили магията на Алое Вера и само защото това растение наистина е „природен еликсир”, е успяла да се съхрани и до днес. Родината на алоето е Африка. Съществуват над 200 вида Алое, но Алое Вера е най-известното и използвано измежду тях. През вековете много различни растителни видове са се появили и изчезнали, неуспявайки да устоят на променящия се климат. Тайната, чрез която Алое Вера е оцеляло се крие в това, че като тропическо растение затваря своите пори и така ограничава загубата на вода. В миналото е било известно най-вече за облекчавано на рани, промивки, изгаряния, охлузвания и други контузии. Днес то заема важно място в съвременната медицина и козметиката.

Алое Вера в козметиката

Алое Вера е мощен антиоксидант. Ето защо е в основата на десетки козметични продукти. За красива кожа и здрава коса, милиони жени по целия свят използват продукти с Алое Вера. Не са по-малко ценни и свойствата му, които успешно се справят с храносмилателните смущения-подобрява цялостното храносмилане, регулира обмяната на веществата и помага за пречистването на организма от вредните токсини.

Алое Вера гел е може би най-известният и използван козметичен продукт. Съвкупност от Алое Вера и множество други полезни съставки и аминокиселини, той хидратира, успокоява и омекотява кожата. Гелът помага и за раздразнена и инфектирана кожа като много по-бързо и помага да се възстанови и възвърне здравия си вид.

Алое Вера гел не се използва само при възникнал проблем. Може да се приема ежедневно като превантивна мярка срещу инфекции.

Доказано е, че Алое Вера гел действа благоприятно при подуване на корема и дори за отслабване.

На пазара се предлагат и ампули Алое, а ако го използвате по-често може да намерите и бутилиран сок от Алое. В домашни условия може да си приготвите маска както за лицето, така и за косата.

• Овлажняваща маска за коса

Смесват се равни части алое, мед и балсам за коса. Затоплената смес се нанася върху суха коса и се завива с хавлия за по-добър ефект. След 30 мин. измийте косата без шампоан. Маската се прави поне 2 пъти в месеца, а резултата е хидратирана и здрава коса.

• Подхранваща маска за лице

Смесват се по една чаена лъжица втечнен мед, счукани бадеми, сухо мляко и Алое Вера. Нанася се на тънък слой върху лицето и се оставя да действа около 15 мин.

Алое Вера в медицината

Въпреки, че вече има лекарствени продукти за почти всички заболявания, все повече хора прибягват до алтернативната медицина. Всяко лекарство крие известна доза риск-от предозиране, алергии или неправилна употреба. Заместването на лекарствените продукти с природни е по-безвреден, а и стимулира организма сам да се пребори с проблема.

Алое Вера лекува хемороиди.

• Всеки човек с този проблем е чувал за изключителното действие на това растение. На пазара се предлагат много препарати, които облекчават хемороидите. Ако имате в дома си Алое Вера, може да си спестите харченето на пари. Има много домашни рецепти, които успешно се прилагат. Дори и чиста отвара от Алое Вера ще ви убеди в положителния ефект. Ако съчетаете употребата на Алое Вера с здравословно меню и правилният вид гимнастика може и напълно да преборите хемороидите.
• Бременните жени или тези, които планират бременност могат да пият Алое Вера всеки ден. Фолиевата киселина, която се съдържа в растението е от особена важност за правилното протичане на бременността.
• Алое Вера потиска страничните реакции при употребата на лекарства и спомага за естественото подсилване на организма.
• Съчетанието от Алое Вера и мляко е особено полезно за бъбреците. Ако обелите кората на растението ще видите подобна на гел течност, която бързо се втечнява. Смесването и с мляко ви предоставя възможност да консумирате получената смес в напълно натурален вид.

Има и редица други проблеми, при които редовното пиене на алое има благоприятен ефект-високо кръвно, астма, артрит и др. Гинеколозите го препоръчват на жени, които имат проблеми с образуването на кисти и сраствания.

Вън­ш­но при­ло­же­ние

нас­той­ка от спирт 40 гра­ду­са и лис­та на алое се при­ла­га за ком­п­ре­си при из­га­ря­ния, ра­ни, ек­зе­ми и аб­с­це­си.

Вът­реш­но при­ло­же­ние

1/2 л сок от алое се сла­га в 1 л бя­ло ви­но; кис­не 7 дни, ка­то през то­ва вре­ме чес­то се раз­к­ла­ща. След то­ва се при­ба­вят 500 г мед и кис­не още 3 дни. Пре­цеж­да се през мар­ля. Пие се по 1 су­пе­на лъ­жи­ца 2 ча­са след яде­не 3 пъ­ти днев­но. След из­пи­ва­не на до­за­та се пра­ви по­чив­ка от един ме­сец и ле­че­ни­е­то се пов­та­ря по съ­щия на­чин.

Про­ти­во­по­ка­за­ния

В го­ле­ми до­зи и при про­дъл­жи­тел­на упот­ре­ба бил­ка­та е ток­сич­на. Да не се при­е­ма при чер­нод­роб­ни и жлъч­ни бо­лес­ти, ос­т­ри въз­па­ли­тел­ни за­бо­ля­ва­ния на сто­маш­но-чрев­ния ка­нал, бре­мен­ност, мен­с­т­ру­а­ция, кръ­во­из­ли­ви, цис­тит, хе­мо­ро­и­ди, при бо­лест на Кро­ун, ул­це­ро­зен ко­лит, сто­маш­ни бол­ки. Не се ­пол­з­ва по вре­ме на бре­мен­ност и кър­ме­не, как­то и при де­ца под 12-го­диш­на въз­раст.
При упот­ре­ба са въз­мож­ни стра­нич­ни ефек­ти - сто­маш­но-чрев­ни ко­ли­ки, ди­а­рия. При про­дъл­жи­тел­но ползване мо­же да се наб­лю­да­ват на­ру­ше­ния във вод­но-елек­т­ро­лит­ния ба­ланс.

На­род­на­та ме­ди­ци­на пре­по­ръч­ва ало­е­то при:

чер­нод­роб­ни, жлъч­ни и ту­мор­ни за­бо­ля­ва­ния, за въз­буж­да­не на апе­ти­та, при ар­т­рит. То с ус­пех мо­же да се при­ла­га и при оч­ни за­бо­ля­ва­ния - къ­сог­лед­с­т­во, по­мът­ня­ва­не, как­то и за за­сил­ва­не на оч­ния нерв. Вън­ш­но со­кът е осо­бе­но ефи­ка­сен при труд­но за­рас­т­ва­щи ра­ни вслед­с­т­вие на из­га­ря­ния или въз­па­ле­ния. За цел­та се пра­ви ком­п­рес с пряс­но из­с­тис­кан сок от лис­та на алое. Мно­го по­пу­ля­рен е на­род­ни­ят лек от алое, чер­ве­но ви­но и пче­лен мед, кой­то е по­ка­зал доб­ри ре­зул­та­ти при за­сег­на­ти от ту­мор­ни об­ра­зу­ва­ния,

осо­бе­но при же­ни с буч­ки по гър­ди­те или с ми­о­ма

Ето как да си при­гот­ви­те ле­кар­с­т­во­то: 15-20 сред­но­го­ле­ми лис­та от алое се сми­лат и се за­ли­ват с 600 мл чер­ве­но ви­но. До­ба­вя се 600 г чист пче­лен мед и смес­та се ва­ри на вод­на ба­ня на тих огън в те­че­ние на 60 ми­ну­ти. Щом из­с­ти­не, се пре­цеж­да през мар­ля. По­лу­че­ни­ят лек се дър­жи в стък­лен съд на тъм­но и хлад­но мяс­то. Взе­ма се по ед­на су­пе­на лъ­жи­ца три пъ­ти днев­но 2 ча­са пре­ди хра­не­не.
То­ва поч­ти уни­вер­сал­но ле­кар­с­т­во мо­же да се при­гот­ви и по друг на­чин: взе­ме­те 200 г лис­та от алое, по­чис­те­те ги от бод­ли­те, на­ре­же­те ги на пар­чен­ца с го­ле­ми­на око­ло по­ло­вин сан­ти­ме­тър и ги на­си­пе­те в бу­тил­ка. За­лей­те ги с 200 мл ябъл­ков оцет. След един ден нас­той­ка­та ве­че е го­то­ва за упот­ре­ба. Пре­це­де­те я и пий­те по 2 су­пе­ни лъ­жи­ци на ден, раз­ре­де­ни с 10 су­пе­ни лъ­жи­ци во­да или съв­сем слаб бил­ков чай. То­зи лек е из­к­лю­чи­тел­но по­ле­зен, тъй ка­то съ­дър­жа със­тав­ки,

нор­ма­ли­зи­ра­щи кръв­но­то на­ля­га­не

Нас­той­ка­та по­ма­га за ле­че­ние на ня­кои фор­ми на за­ха­рен ди­а­бет, гас­т­рит и яз­ва. Нор­ма­ли­зи­ра от­де­ля­не­то на сто­ма­шен сок и сол­на ки­се­ли­на в сто­ма­ха.
Пос­та­вен в оцет из­в­лек от алое спи­ра ко­со­па­да, за­ба­вя ста­ре­е­не­то на ко­жа­та, по­ма­га за по-бър­зо за­рас­т­ва­не на ра­ни.

Info: http://www.domigradina.com; http://www.blitz.bg

ЛЕЧЕБНАТА СИЛА НА ВОДАТА

Водата е уникална и с това, че може да изтрива информацията. Физиците казват, е ако можем да изчислим количеството информация, то емкостта й е толкова голяма, че даже не може да се сравнява със силиция, на база на който са направени нашите компютри.

Сребърна вода. Хората отдавна знаят, че водата може да се дезинфекцира със сребро и са използували сребърни съдове не само за разкош, но и като средство за поддържане на здравето, защото известно количество сребро е попадало в организма и е го е лекувало. Ефективността на такава вода се повишава, ако се разтвори неголямо количество сребро във водата с помощта на електричество.

Препаратите на база на среброто унищожават ефективно бактериите. Тяхното действие е по-бързо, отколкото на известните антибиотици, и може да се увеличи още с помощта на водороден прекис, ултравиолетови лъчи и други методи.

Все още се използва и «бабино» приготвяне на сребърна вода – като се оставят сребърни предмети да престоят във вода за 10-12 часа.

Друг «домашен» вариант за направа на сребърна вода : трябват ви чаша с вода (по-добре изворна), сребърна верижка, източник на напрежение 12 волта и една вилица или лъжица. Слагате водата в съда в единия край поставяте сребърната верижка и вързан плюс на нея в другия край на съда металния предмет с минуса на него при напрежение 12 волта. Оставя се да престои 30мин.

Снежна вода. Това е друга интересна и полезна вода. Това е питейна вода, която се замразява, след което се размразява, като при това се очиства от химически вещества, радионуклиди, но преди всичко – изменя се структурата на водните молекули и те стават адекватни на молекулите в организма, като му придават повече енергия. Снежната вода намалява умората, полезна е за децата и учениците.

Такава вода се приготвя по следния начин: В емайлиран съд се сипва вода и се поставя в камерата на хладилника. След 45 часа съдът се изважда, ледът се счупва и незамръзналата вода се пресипва в друг съд (най-добре също емайлиран). Ледът се изхвърля, той съдържа молекули на тежката вода (деутерий), тъй като те замръзват по-бързо. Съдът с пресипаната вода се поставя отново в хладилника и се държи докато не замръзнат 2/3 от водата.

Тогава съдът се изважда, пробива се дупка в леда и се излива незамръзналата вода. Ледът, който е останал, се оставя да се втечни при стайна температура. Това е и пречистената снежна вода, от която се пие хладна, на малки глътки, по 2-3 чаши на ден, 1 час преди ядене.

Магнитна вода. Това е питейна вода, която е преминала през магнитно поле, създадено от постоянни магнити (например фуния със прикрепени на нея магнити). Тази вода има лечебни, стимулиращи свойства, нормализира кръвното налягане и може да се използува както за пиене, така и за измиване.

Кремък, поставен в съд с вода постепенно унищожава гнилостните и другите бактерии, подобрява вкуса и прозрачността на питейната вода, абсорбира примесите на тежките метали или ускорява утаяването им. Той насища водата с микроелементи, нужни на организма. Твърди се, че под въздействието на кремъка водата от който и да е водоизточник за 3 дни става годна за пиене, а след седмица отговаря на изискванията на стандарта за питейна вода. Ефективно действува само опалово-халцедонов кремък.

Активирана вода. Активираната вода, получавана чрез електролиза, е вода, която придобива съвършено нови свойства и се превръща в ефективно действуващо, екологически чисто средство за профилактика при редица болести. Областите на приложение на активираната вода непрекъснато се увеличават, а хората я наричат “жива” и “мъртва” вода.

Мъртвата вода (анолит, киселинна вода) е безцветна, прозрачна течност с кисел вкус и характерен мирис на киселина. Тази вода е отлично бактерицидно и дезинфекциращо средство. Тя забавя биологичните процеси в организма на човека и животните, понижава кръвното налягане, успокоява нервите, подобрява съня, намалява болките в ставите. При редовно изплакване на устната кухина с нея след ядене, тя разтваря зъбния камък, спира кръвотечението от венците и дезинфекцира устната кухина. Мъртвата вода дезинфекцира много добре бинтове, бельо, дрехи, обувки, различни съдове, хранителни продукти, плодове, зеленчуци, дори помещения и почва.

Много ефективно и бързо лекува обикновената хрема, болката в гърлото при простудни заболявания, прекратява диарията. Лесно може да се приготви мъртва вода с широко рекламирания pH=5,5, която да се използува за миене вместо скъпоструващи препарати.

Мъртвата вода, освен това е заредена с положителни заряди около 0,9-1,1 волта, което усилва действието и. При съхраняване в плътно затворени съдове тя запазва свойствата со 2-3 седмици.

Живата вода (католит, алкална вода) е по-мътна, сивкава течност, без мирис, с алкален вкус, много мека. След реакцията утайките падаат на дъното и водата става прозрачна. Колкото по-лошокачествена е водата, толкова повече утайки се образуват, като в утайките се концентрират и съдържащите се във водата радионуклиди. Така се постига и допълнителен ефект – смекчаване и пречистване на водата.

Живата вода е отлично тонизиращо и стимулиращо средство. Тя ускорява биологичните процеси в организма, увеличава кръвното налягане, подобрява усвояването на храната, ускорява обмяната на веществата, подобрява апетита, придава енергия, бодрост. Тя бързо лекува различни рани, от драскотини, раздразнения на кожата, до язви на стомаха и дванадесетопръстника. Живата вода освежава увехналите цветя и след това те дълго запазват свежестта си. Семената, киснати в жива вода преди да бъдат посети, покълват по-бързо, а при периодично поливане с жива вода дават по-добра реколта, която и узрява по-бързо. Живата вода е отлично средство за пране, обезмасляване на повърхности, стимулиране растежа на домашните животни.

Освен алкалните свойства, живата вода е заредена с отрицателни заряди около 0,8-0,9 волта. Тя губи свойствата си по-бързо, отколкото мъртвата вода, за около седмица, при условие, че се съхранява в плътно затворени съдове.

Свойствата на анолита и католита са съвършено различни. При смесването на анолит и католит се получава отново неутрална вода, макар и вече без утайки. Затова, когато за лечебни цели се налага използуването на двата типа вода, между тяхното приемане следва да има поне едночасова разлика.

Често задаван въпрос е в какво се заключава лечебното въздействие на акивираната вода.

Активираната вода по своите електролитически параметри е много близка до телесните течности (кръв, междуклетъчна течност и др.). Затова тя се включва веднага в жизнената дейност на организма и влияе благоприятно на възстановяваненто на енергийния баланс на организма.

Особено важен е фактът, че това е естествен продукт, спомагащ за активизация на вътрешните сили на организма.

Не е целесъобразно активираната вода да се съхранява в хладилника. Изследванията показват, че при охлаждане времето за съхранение почти не се увеличава. При кипване активираната вода губи свойствата си много бързо.

Не се препоръчва да се приготвя активирана вода за запас. По-добре винаги да се използува свежоприготвена вода, а остатъкът да се използува за поливане на цветята, пране и т.н.

При лекуване на онкологически заболявания не се допуска използуването на жива вода.

СЪВЕТИ

1. Преди да използвате вода от чешмата, направете я жива и чиста.

2. За дезинфекция използвайте сребро.

3. За заздравяване на рани е подходяща магнитната вода

4. Кипяща вода на белия ключ – без мехурчета. Белият ключ е когато бързо охладим кипналата вода. Тогава тя е енергетично наситена.

iz: http://www.chudesa.net/p2127/

Животът без любов не е живот

Правило 1

Както виждаме Бога, така виждаме и себе си – едното е пряко отражение на другото. Ако Бог пробужда в ума ни главно страх и укор, това ще рече, че вътре в нас са се натрупали прекалено много страх и укор. Ако виждаме Бога преизпълнен с любов и състрадание, значи такива сме и ние. (стр. 42)

Правило 2

Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его, ще познаеш и Бога. (стр. 52)

Правило 3

Всички, които четат Свещения Коран, го разбират на различно равнище, в зависимост от задълбочеността на разума си. Има четири равнища на прозрение. Първото равнище – това е привидното значение и повечето хора се задоволяват с него. После идва батин – скритото, съкровено равнище. Трето е съкровеното на съкровеното равнище. А четвъртото е толкова дълбоко, че не може да се изрази с думи и затова е обречено да остане неописано. Книжниците, които са насочили вниманието си към шариата, познават привидното значение. Суфистите пък знаят съкровеното значение. Светците знаят съкровеното на съкровеното. Колкото до четвъртото равнище, то е разкрито само на пророците и на онези, които са най-близо до Бога. (стр. 62-63)

Правило 4

Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пак искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински. (стр. 71-72)

Правило 5

Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: „Пази се от прекалено въодушевление“, докато любовта казва: „О, карай! Престраши се!“. Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровища. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства. (стр. 80)

Правило 6

Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновени недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не може да се изрази с думи, може да разбере с мълчание. (стр. 80)

Правило 7

Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човек, човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш истински себе си и Божието присъствие в теб. (стр. 87)

Правило 8

Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред. Суфистът е благодарен не само за онова, което са му дали, а и за нещата, които са му отказали. (стр. 89)

Правило 9

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна. (стр. 90)

Правило 10

Изток, запад, юг, север – все едно. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него. (стр. 101)

Правило 11

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката. (стр. 101)

Правило 12

Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси Любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре навън. (стр. 102)

Правило 13

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях. (стр. 103-104)

Правило 14

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат? (стр. 117)

Правило 15

Бог се е захванал да довърши делото ти, и вътрешно, и външно. Зает е изцяло с теб. Всеки човек е недовършено дело, което бавно, но неумолимо се приближава до съвършенството. Всички сме недовършено произведение на изкуството, което чака и се стреми да бъде създадено докрай. Бог се е заел с всеки от нас поотделно, защото човечеството е изящно изкуство, умел краснопис, където всяка отделно взета точица е еднакво важна за цялостната картина. (стр. 118)

Правило 16

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински. (стр. 126)

Правило 17

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов. (стр. 127)

Правило 18

Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология. – Б. пр.) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо тъмните, и светлите си страни и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога. (стр. 128-129)

Правило 19

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози. (стр. 153)

Правило 20

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение. (стр. 154)

Правило 21

Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл. (стр. 158)

Правило 22

Когато човек, обичащ Бога, влезе в пивница, тя се превръща в негова молитвена стая, но когато един пияница влезе в същата стая, тя се превръща в негова пивница. Каквото и да правим, важни са не привидностите, а онова, което носим в сърцата си. Суфистите не съдят другите по това как изглеждат и кои са. Когато гледа някого, суфистът държи и двете си очи затворени и вместо тях отваря третото око – окото, което вижда вътрешните селения. (стр. 159)

Правило 23

Животът е даден за кратко и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчката за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчката, или без всякакво уважение я чупят и я изхвърлят. В този живот стой по-надалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушават вътрешното ти равновесие. Суфистите не стигат до крайности. Суфистът винаги е мек и умерен. (стр. 174)

Правило 24

Човекът има неповторимо място в Божието творение. “Вдъхнах му от Своя дух”, казва Бог. Всички ние без изключение сме сътворени като Божии наместници на земята. Запитай се колко често се чувстваш наместник, ако изобщо се чувстваш такъв. Не забравяй, че на всеки от нас е възложено да открие в себе си божествения дух и да живее според него. (стр. 205)

Правило 25

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън. (стр. 206)

Правило 26

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани помежду си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички. (стр. 232)

Правило 27

Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четирийсет дни и четирийсет нощи говори и си мисли за този човек хубави неща. В края на четирийсетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъде друг. (стр. 236)

Правило 28

Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето и не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг. (стр. 241)

Правило 29

Съдбата не означава, че животът ти е предначертан. Затова е признак на пълно невежество да оставиш всичко на съдбата и да не допринасяш дейно за музиката всемира. Тази музика е всепроникваща и се състои от четирийсет различни равнища. Съдбата ти – това е равнището, където ще свириш своята мелодия. Едва ли ще смениш инструмента, но зависи единствено от теб доколко добре ще свириш. (стр. 246)

Правило 30

Истински суфист е онзи, който, и да го обвиняват несправедливо, и да го осъждат поголовно, търпи безропотно и не изрича една-едничка лоша дума за своите зложелатели. Суфистът никога не осъжда. Как е възможно да имаш противници, съперници и дори хора, които за теб са “други”, при положение че изобщо нямаш “Аз”? Как е възможно някой изобщо да осъжда, при положение че има само Един? (стр. 250)

Правило 31

Ако искаш да укрепиш вярата си, трябва да омекнеш в сърцето си. За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да е меко като перце. Заради болест, злополука, загуба или уплаха, по един или друг начин всички ние се изправяме пред неща, които ни учат как да станем по-малко себични и предубедени и по-състрадателни и великодушни. Въпреки това някои от нас усвояват урока и успяват да станат по-меки, докато други накрая стават по-непреклонни и отпреди. Единственият начин да се доближиш до Истината е да разшириш сърцето си, така че то да обхване всичко човешко и в него пак да остане място за Любовта. (стр. 270)

Правило 32

Между теб и Бога не бива да стои нищо. Нито имами, нито попове, нито равини или други пазители на нравствеността или религиозно водачество. Нито духовни учители, нито дори вярата ти. Вярвай в своите ценности и правила, ала не ги налагай никога на другите. Ако постоянно разбиваш сърцата на хората, каквото и религиозно задължение да изпълняваш, то е безполезно. Пази се от всяко идолопоклонство, защото идолите замъгляват зрението ти. Нека твой водач бъде само и единствено Бог. Научи истината, приятелю, но внимавай да не превърнеш истините си във фетиш. (стр. 272)

Правило 33

Докато всички на този свят се стремят да стигнат някъде и да станат някакви, а след смъртта да оставят всичко след себе си, ти се стреми към най-високото равнище на нищото. Живей леко, без да се обременяваш с нищо, все едно си числото нула. Ние не се различаваме от гърнето. Изправени ни държи не украсата отвън, а празнотата вътре. По същия начин имаме сили да вървим напред благодарение не на онова, към което се стремим, а на съзнанието за празнота. (стр. 293)

Правило 34

Смирението не значи да си малодушен и бездеен. То не води нито до фатализъм, нито до капитулация. Точно обратното. В смирението е заложена сила – сила, извираща отвътре. Който се подчини смирено на божественото естество на живота, ще пребъде в невъзмутимо спокойствие и мир дори когато целият широк свят е хвърлен в смут. (стр. 320)

Правило 35

На този свят не сходствата или обичайното, а очевидните противоположности ни тласкат напред. А всички противоположности във всемира присъстват и във всеки от нас. Ето защо вярващият трябва да се срещне с неверника вътре в себе си. А неверникът би трябвало да опознае правоверния, стаен в него. До деня, когато достигнем съвършения човек – Инсан-и Кямил, вярата е постепенен процес, за който е нужна неговата противоположност: неверието. (стр. 339)

Правило 36

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капка доброта не остава невъзнаградена, и прашинка зло не остава ненаказано. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големият съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво. (стр. 360-361)

Правило 37

Бог е изкусен часовникар. Толкова точен е Неговият ред, че всичко по земята се случва, когато му дойде времето. Нито минута по-късно, нито минута по-рано. И за всички без изключение часовникът върви вярно. За всеки има време той да обича и време да умре. (стр. 364)

Правило 38

Никога не е късно да се запиташ: “Готов ли съм да променя живота си? Готов ли съм да се променя отвътре?” Наистина е много жалко, ако и един-единствен ден в живота ти е същият, както предишния. Във всеки миг, с всяка нова глътка въздух трябва да се обновяваш отново и отново. Има само един начин да се родиш за нов живот: да умреш преди смъртта. (стр. 368)

Правило 39

Частите може и да се променят, но цялото винаги си остава същото. На мястото на всеки крадец, напуснал този свят, се ражда друг. И всеки почтен човек, който умира, е заменян от нов. По този начин не само нищо не остава същото, но и нищо не се променя. И да умре някой суфист, някъде се ражда друг. (стр. 376)

Правило 40

Животът без любов не е живот. Не се питай към каква любов да се стремиш, духовна или материална, божествена или земна, източна или западна... Започнеш ли да делиш нещата, възниква ново и ново делене. Любовта няма етикети, няма определения. Тя просто е това, което е. Любовта е жива вода. А влюбеният е душа от огън! Светът се върти по друг начин, когато огънят обикне водата. (стр. 382)

Из: Любов ; Елиф Шафак

Сладко Богохулство

" Един ден Муса се разхождал сам самичък из планината, когато видял в далечината пастир. Мъжът бил паднал на колене, бил разперил ръце към небето и се молел. Муса се зарадвал много. Но щом се приближил, бил не по - малко изумен от молитвата на пастира.
- О, любими Боже, аз Те обичам повече, отколкото можеш да знаеш. За Теб съм готов на всичко, само кажи. И да ме помолиш да заколя за Теб най- тлъстата овца в стадото си, ще го сторя, без да се колебая. За Теб ще я опека и ще сложа в ориза Ти лойта на опашката - да Ти е вкусно.
Муса се приближил още малко до пастира и продължил да слуша внимателно.
- После ще ти умия краката, ще Ти изчистя ушите и ще Те опощя. Ето колко много те обичам.
След като чул достатъчно, Муса прекъснал пастира с вик:
- Спри се, невежи човече! Какво правиш? Нима си въобразяваш, че Бог яде ориз? Нима си въобразяваш, че Бог има крака, които да умиеш? Това твоето не е молитва. Това си е чисто богохулство.
Стреснат и засрамен, пастирът започнал да се извинява отново и отново и обещал да се моли като благочестивите люде. Същия следобед Муса го научил на няколко молитви. После си продължил по пътя, донемайкъде доволен от себе си.
Но вечерта чул глас. Бог му казал:
- О, какво направи, Муса? Накара се на клетия пастир и не разбра колко мил Ми е той. Може и да не говореше верните неща по верен начин, но беше искрен. Сърцето му беше чисто, а помислите - праведни. Говореше богоугодно. За теб думите му може и да бяха богохулство, но за Мен те бяха сладко богохулство.
Муса тутакси разбрал грешката си. На другия ден още на ранина се върнал в планината да се види с пастира. И този път го заварил да се моли, само, че както му казано. Бил толкова решен да не сбърка, че пелтечел и от предишното му вълнение и страст нямало и следа. Муса съжалил за онова, което му бил причинил, потупал го по гърба и рекъл:
- Сгреших, приятелю. Много те моля, прости ми. Моли си се, както знаеш. За Бога това е по - ценно.
Пастирът се учудил на тези думи, ала облекчението му било още по - голямо. Той обаче не искал да се моли както преди. Нито пък да изрича молитвите, на които го бил научил Муса. Сега бил намерил нов начин да общува с Бога. Макар и доволен и блажен в простодушното си благочестие, вече бил надживял този етап - бил надскочил сладкото си богохулство. "

Из: Любов ; Елиф Шафак

Късър

Продукти:

1 / 2 чаена чаша булгур
1 домат
1 червена чушка
1 зелена чушка
1 люта чушка
1 глава червен лук
зелен лук
2 големи скилидки чесън
сол
захар
зехтин
кимион
млян бахар
пресен лимонов сок
доматено пюре ( гъсто )
пиперково пюре
магданоз

Накиснете булгура във вряла вода и го покрийте .
След като абсорбира течността го изцедете леко . Добавете пюретата . Количествата им е според вашите предпочитания , аз исках да получа много наситен цвят и вкус .
Обелете домата и махнете семките му и воднистата му част .
Нарежете много на ситно всички зеленчуци , наситнете ги с блендер най - добре и ги смесете с булгура .
Овкусете с подправките , лимоновия сок и зехтина , количеството им също е според вашия личен вкус .
При нужда балансирайте киселината от доматите с малко захар .
Отгоре разпръснете нарязана на тънки колелца зелена люта чушка и пресен магданоз .
Охладете и сервирайте .

из: http://thegingercookies.blogspot.com

Най-добрите лечебни чайове

Лекуването с билки изисква повече търпение, усилия, постоянство и време. За разлика от синтетичните медикаменти, при билките лечебният ефект идва значително по-бавно. Тъй като в България наистина съществува огромно разнообразие от билки, ще обърнем внимание на тези, които са лесно откриваеми и широко популярни.

Този материал се явява естествено продължение на предните ни две статии за лечебните чайове (първа и втора част). Много голяма част от съвременното население страда от непоносимост към някои от медикаментите, затова билките в това отношение са една наистина добра алтернатива.

Те се приемат лесно и сравнително добре от организма, без да предизвикват токсични промени в него. В замяна правилното прилагане е гаранция не само за пълно излекуване, но и за укрепване на тялото.

Билки, подобряващи функцията на отделителната система

Фитотерапията има много голямо приложение при заболявания на отделителната система. Като помощни средства за лечение на възпаления на бъбреците, пикочния мехур и пикочния канал, широко се използват растения с диуретично действие.

Голяма част от тези растения проявяват диуретични свойства, като съдържащите се в тях соли, етерични масла, смоли и др., се отделят през бъбреците, а с дразнещото си действие засилват диурезата.

Почти всички съдържащи етерични масла диуретични растения имат и противовъзпалителен и болкоуспокояващ ефект, действайки аннтисептично върху органите на отделителната система.

Обикновена хвойна (смрика)

Вечнозелен храст или малко дърво, растящо по сухи и каменисти склонове, смриката е билка с ясно изразени диуретични, противовъзпалителни, спазмолитични и седативни свойства. Голяма част от тези свойства се дължат на богатия й химичен състав.

Обикновената хвойна съдържа 0.5-2% етерично масло, 30% инвертна захар, горчиви гликозиди, флавоноиди, дъбилни вещества, органични киселини, смоли, восъци и др. В състава на етеричното масло влизат терпени (α-пинен, камфен, кариофилен и др.). Специфичното диуретично действие се дължи на съединенията юнен и терпениол-4.

Приложение на билката:

• Използва се главно като пикочогонно средство при хронични възпаления на бъбреците и пикочния мехур.
• Влиза в състава на много билкови чайове с диуретично действие.
• Прилага се и при болки в ставите, както и при някои чернодробни и кожни заболявания.

Чай от обикновена хвойна

Приготвя се по следния начин: прави се запарка от 2 чаени лъжички суха билка в 250 мл гореща вода, след 3 часа се прецежда и се изпива за един ден.

Магданоз

Едно от най-разпространените градински растения, не само в нашата страна, но и по цялата Средиземноморска област. Вкусна подправка и билка с изключително широко приложение.

В състава на магданоза влизат 2-7% етерични масла, 20% тлъсто масло, флавоноиди, кумарини. Основни компоненти на етеричното масло са апиол и миристицин - токсично вещество с психотропно и халюциногенно действие. В свежо състояние листата на магданоза включват 356 мг% витамин С, 8.26 мг% каротин и др.

Приложение на билката:

• Още в древността римляните използвали магданоза при възпаление и камъни в бъбреците и пикочния мехур. Фармакологични данни показват, че апиолът тонизира гладката мускулатура, особено на матката и пикочния мехур, предизвиквайки нахлуване на кръв в тези органи.
• С добре изразени апетитовъзбуждащи и газогонни свойства.
• Сокът от листата на магданоза е особено полезен за третиране на петна и обриви по кожата, както и при ужилване от насекоми.

Чай от магданоз

Препоръчва се извлек от ½ чаена лъжичка плодчета на магданоз, накиснати за 8 часа в 250 мл вода, като цялата течност се изпива в рамките на един ден. Добър ефект се получава и със сока от свежото растение в доза 100-150 г.

Прилага се и запарка от 4 ч. л. корени на ½ л вряща вода, която се прецежда след 15 минути и се изпива за два дни.

Целина (керевиз)

Познато и широко разпространено растение, което се среща главно по черноморското крайбрежие и по влажните места край реките. Много популярен зеленчук с още по-разнообразни свойства.

Целината е с диуретично, апетитовъзбуждащо, антиревматично, възбуждащо и леко слабително действие - свойства, базиращи се на нейния химичен състав. Коренът съдържа до 0.3% етерично масло, минерални вещества, аспаргин, холин, тирозин, слузни вещества, 1.5% скорбяла, витамин В и др.

В надземната част, включително и в плодовете, се съдържа 2-3% етерично масло, придаващо приятния аромат на растението, освен това - захари, гликозиди и витамините А, Е и РР.

Лечебният ефект се свързва главно с етеричното масло на билката, която се прилага в свеж вид, тъй като след изсушаване част от активността на веществата се губи.

Приложение на билката:

• Коренището и листата се използват за стимулиране на апетита.
• При отоци с различен произход (вследствие на бъбречни, сърдечни и др. заболявания).
• Като тонизиращо средство и при запек.

Чай от целина

Сокът от свежи корени се приема по 1-2 лъжички, 3 пъти дневно, 30 минути преди хранене. Може да се използва и запарка, като 1-2 чаени лъжички свежи корени се заливат с 250 мл вряща вода.

Билки, подобряващи функцията на черния дроб и жлъчката

Дрогите, които се употребяват при терапията на чернодробни и жлъчни заболявания обикновено целят тяхното облекчаване. Най-често се използват билки, които стимулират чернодробната функция и жлъчната секреция, премахват спазмите на жлъчните пътища и оказват болкоуспокояващоо и противовъзпалително действие.

Обикновено в едно растение се съдържат съставки с няколко полезни качества: горчиви вещества и киселини, които стимулират секрецията; етерични масла, които притежават антисептично и болкоуспокояващо действие и премахват спазмите на жлъчните пътища, като същевременно облекчават и изхвърлянето на песъчинките.

Внимание! Голяма част от растенията за лечение на чернодробни и жлъчни заболявания нерядко съдържат силно действащи и вредни за организма съставки.

Глухарче

Глухарчето е многогодишно тревисто растение, чиято надземна част е една от любимите на децата през лятото. Расте из цялата страна по зелени площи на паркове и градини, край пътища и ливади.

Обикновено се използват неговите корени, събирани най-вече през есента, когато листната розетка започва да увяхва.

В химическия състав на билката влизат: в корените - горчиви вещества с глюкозиден характер, около 40% инулин, който през пролетта е само 2%, слузни вещества, каучук, органични вещества, тритерпенови съединения и около 18% захари.

Приложение на билката:

• Жлъчегонно, жлъчетворно, общо тонизиращо и пикочогонно действие.
• През ранна пролет от пресните листа на растението се прави силна витаминозна салата, а от корените може да се приготви напитка, успешно заместваща кафето.
• Корените се използват за стимулиране секрецията и тонуса на храносмилателната система, особено за стимулиране на жлъчната секреция, а също така се прилагат и като слабително и диуретично средство.

Чай от глухарче

Използва се извлек, като 2 ч. л. ситно нарязани корени се заливат с 250 мл студена вода и се оставят да престоят осем часа. Изпива се на глътки в рамките на един ден.

Артишок

Многогодишно тревисто растение, отглеждано главно в Югозападна Европа. У нас се отглежда най-вече като декоративно растение. За лечебни цели се използват кошничките и листата.

Артишокът е богат е на цинарин - вещество с жлъчегонно действие, понижаващо нивото на холестерола и липидите в кръвта. Съдържат се също флавоноиди и полифенолни киселини.

Приложение на билката:

• За активизиране на жлъчната секреция и диурезата.
• Стимулира метаболизма на холестерола.
• Жлъчегонно и жлъчетворно, апетитовъзбуждащо действие.
• Успешно се прилага като помощна терапия при чернодробна, сърдечна и бъбречна недостатъчност, при хроничен и остър нефрит.

Чай от артишок

Използва се 1% запарка от листата с вода, по 1 супена лъжица или ½ кафена чашка преди хранене.

Черна ряпа

Отглежда се като зеленчуково растение в цялата страна, като за лечебни цели се използва коренът.

Черната ряпа е известна със своето жлъчегонно, апетитовъзбуждащо и пикочогонно действие - свойства, дължащи се на високото съдържание на етерично масло с фитонцидни свойства, витамини - А, В2, С, Р и К, минерални вещества (калиеви, калциеви, серни, магнезиеви и фосфорни соли), микроелементи, ферменти и пектинови вещества.

Приложение:

• Лизоцимът, етеричните масла и киселините придават специфичен аромат и вкус, също и лечебни свойства на ряпата.
• Оказва стимулиращо въздействие върху секрецията на храносмилателни сокове.
• Оказва добър ефект при наличие на камъни в бъбреците.
• Ефикасно жлъчегонно средство.
• Антимикробно и противогъбично средство при външна употреба.

Начин на употреба:

Използва се кореноплодът, захарен извлек от него (издълбава се вътрешната част на зеленчука, поставя се захар и се изчаква една седмица, след което се използва захарният извлек), настъргани корени, счукани семена под формата на чай и настойки за външно приложение.

Билки, подобряващи функцията на нервната система

От незапомнени времена човек се стреми да намери подходящо средство за облекчаване на различни симптоми за премахване на болката, за повишаване на умствената и физическата работоспособност.

Съществуват много видове билки, които се борят ефективно с неразположенията на нервната система. Те са лесно достъпни и с меко, седативно действие.

По-важното е, че подобрявайки фукционалното състояние на нервната система, тези билки по косвен път оказват благоприятен лечебен ефект и при редица неврогенно обусловени нарушения на сърдечно-съдовата и храносмилателната система.

Валериана (Дилянка)

Многогодишно тревисто растение, което се среща главно по сенчести места до 1 500 м надморска височина. В състава му се среща етерично масло с главна съставка борнилизавалерианат, на което се дължи специфичната миризма, както и борнеол, камфен, лимонен и др.

Най-голямо значение за седативния ефект на билката има веществото валепотриати.

Приложение на билката:

• Валерианата потиска възбудимостта на централната нервна система, отслабва предизвиканата ярост, засилва действието на сънотворните средства.
• Употребява се при начални стадии на хипертонична болест, неврози, повишена възбудимост на нервната система, хистерия, безсъние, мигрена, както и при спазми на стомашно-чревния тракт, на жлъчните пътища и др.

Начин на употреба:

От корените на валерианата се приготвят готови фармацевтични продукти - тинктури, таблетки, гъст екстракт и др. В домашни условия от корените на валерианата се приготвя студен извлек - 2 ч. л. ситно нарязана дрога се залива с 250 мл вода и се оставя да кисне в продължение на 24 часа. Приема се по една супена лъжица 3-4 пъти дневно.

Лавандула

Лавандулата е не само прекрасно ароматизиращо средство, но и изключително полезна билка. Храст, който се отглежда предимно в Карловско и Казанлъшко, но и във всички други региони с надморска височина по-голяма от 1000 м.

Съдържа около 3% етерично масло, основни съставки на които са естери на алкохола линалоол и главно линалилацетат (около 60%), придаващ характерната приятна миризма. Също така в състава й влизат танини, захари, антоциани, органични киселини, минерални соли, цинеол, борнеол и др.

Приложение на билката:

• Успокояващо нервната система действие, премахва спазмите на гладката мускулатура. Използва се при нервна възбуда, безсъние, неврастении, сърдечна невроза и мигренозно главоболие.
• Има болкоуспокояващо и дезинфекционно действие.

Чай от лавандула

Използва се под формата на запарка, като 1 с. л. дрога се заливат с 250 мл вряща вода, оставя се да кисне 2 часа. Пие се по 150 мл, три пъти дневно.

Чудесен навик би бил да заменим сутрешната чаша горещо кафе със също толкова ароматен чай. Така със сигурност ще си осигурим не само достатъчна доза витамини, минерали и други полезни вещества, но и добър старт на деня!

Използвани източници

• "Билки за 197 болежки" - издателство ИК "Колхида"
• "Билките във всеки дом" - проф. Д. Станева, "Медицина и физкултура", София

Източник: Най-добрите лечебни чайове (III част) http://www.bb-team.org/articles/3879_nay-dobrite-lechebni-chayove-iii-chast#ixzz1dLCpmZ6y
info: www.bb-team.org