На 30 януари 1948 г. 79-годишният Махатма Ганди е застрелян от индуистки националист, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Най-голямата политическа фигура на двадесети век и може би най-голямата за всички времена напуска земния свят, станал жертва на религиозната нетърпимост.
Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, прилагайки вегетарианство, природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците сами да си тъкат дрехите по традиционния начин – с помощта на дървен чекрък. Така те по-лесно ще се освободят от английското владичество, което е не само политическо, но и икономическо. Този чекрък сега е изобразен върху знамето на Индия и е символ на независимостта на страната.
През този период Ганди получава от привържениците си прозвището „Махатма“. Тъй като се опитва да промени света чрез духовно осъзнаване, политическите и духовните му визии са неразривно свързани.
Ганди вярва в изкуството да се живее без загриженост за плодовете на труда. Той самият не се тревожи дали ще успее или ще се провали, а обръща внимание на настоящата дейност, като не изпитва ни най малко безпокойство или умора.
Публикуваме гирлянди от негови размисли:
„Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силният може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши.
Един учител може да въздейства върху духа на учениците чрез своя начин на живот. Ако бях лъжец, щеше да е безполезно да уча децата да казват истината. Един страхлив учител никога не би успял да възпита смелост у своите ученици. Стана ми ясно, че аз трябва да съм вечен пример за момчетата и момичетата, които живееха с мен. Така те станаха мои учители и аз се убедих, че трябва да бъда добър, да живея честно дори само заради тях.
Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората.
Желязната воля не произтича от разрастването на собственото его, а от разрушаването му и работата за другите. Силата не идва от физическата мощ, тя идва от несломимата воля.
В нашия поход към Истината гневът, себелюбието, омразата естествено трябваше да отстъпят, иначе би било невъзможно да я постигнем. Човек, изпаднал под влиянието на страсти, може да има много добри намерения, но той никога не ще открие Истината. Успехът в търсенето на Истината изисква човек напълно да се освободи от колебливото двувластие на обич и омраза, на щастие и нещастие.
Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си.
Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение.
Аз се опитвам да видя Бог като служа на човечеството, защото зная, че Бог не е нито на небето, нито тук, долу, а вътре във всеки от нас.
Бъди самият ти промяната, която желаеш! … Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.”
http://cao.bg/
Няма коментари:
Публикуване на коментар