~*~1001 nights~*~
☪ Любопитни факти, митове и легенди, суеверия, вкусове и аромати...
Ориенталският свят е обвит в мистерия.
Ориенталската култура е уникална... ☪ ~*~1001 nights~*~
Студен зимен ден, хотел Риц. Няколко бодигарда са заели стратегически позиции във фоайето. Други трима чекират идентичност и багаж в коридора на третия етаж. Стая 305. Още двама охранители чакат в стаята. Интервюто ще започне в 16,30 ч. и ще продължи точно час.
Фара Диба се появява в жакардово сако с персийски мотиви, кафява пола, високи ботуши в същия цвят и зелена блуза, прибрана коса и с малко бижута. Сяда почти на края на дивана, не се обляга и сключва ръце в скута. От пресцентъра й поясняват, че настоява да я наричат Шахбану (шахиня) или Ваше Величество, но по време на разговора тя не проявява никакви протоколни претенции. "Обожавам есента", твърди 65-годишната Фара Диба в мемоарите си. Макар че е в есента на живота си, тя е достолепна и красива. Фара Диба Пахлави е родена в Техеран на 14 октомври 1938 г. Семейството й идва от Азербайджан. Записва се да учи архитектура в Париж. На парти се запознава с шаха на Иран Мохамед Реза Пахлави. Така започва приказката. Скоро напуска университета, за да се превърне на 21 декември 1959 г. в третата съпруга на шаха след египетската принцеса Фаузия и принцеса Сорая. Пищната церемония е в Мраморния дворец в Техеран. Фара е единствената от съпругите, която дарява престола с наследник. Става и единствената императрица в историята на Иран, върху чиято глава застава корона. Майка е на четири деца - Реза II (43), Фарахназ (40), Алиреза (37) и Лейла, която се самоубива през 2001 г. Началото на трагедията е 16 януари 1979 г. Насред религиозната революция на аятолах Хомейни императорската фамилия се качва на самолета, за да напусне Иран. Шахът, фатално болен от рак, сам пилотира. Много страни отказват да дадат подслон на прокудената фамилия. Накрая остават в Египет. Шахът умира през 1981. Фара Диба продължава връзките със съпротивата, докато синът й приема династическите права. Фамилията живее сред екстремни мерки за сигурност. Над Фара Диба продължава да тежи смъртна присъда. Чуждестранен член е на Френската академия за изящни изкуства. В момента живее във Франция, но често пътува до САЩ, където са децата й. EVA разговаря с Фара Диба с ексклузивното съдействие на издателска къща MR, издала мемоарната книга на императрицата. Какво ви мотивира да издадете спомените си чак сега? Когато дъщеря ми Лейла се разболя, започнах да пиша, стана нещо жизненоважно за мен. Иначе щях да полудея. Мемоарите посвещавам на съпруга ми, на децата ми и за всички млади иранчани. Животът ми е посветен на Иран. Но в книгата разказвам и историята на една жена. Как преживяхте смъртта на дъщеря си? (Свежда глава и прави дълга пауза. Устните й притреперват, лицето й потъва в тъга.) Смъртта на едно дете никога не може да бъде преодоляна. Смятам дъщеря ми за жертва на иранската революция. Много трудно прие смъртта на баща си. Лейла беше чувствителна, щедра, помагаше на всички. Ужасяваха я доста от нещата, които се появяваха за нашето семейство в медиите. Не успя да се пребори с болката въпреки помощта на лекарите и на семейството. Всяко семейство носи своята трагедия и това е трагедията на Лейла. Отговорихте ли си защо се случи това? В онзи период е имала силна нужда от родителите си, както и другите ни деца. А ние често бяхме далеч, трябваше постоянно да пътуваме. И ако в подобен момент хората, от които си заобиколен, не са достатъчно позитивни, това неизменно оказва влияние. Приятели, които дават лоши съвети, нали разбирате. Какво ви помогна през всичките тези години? Нещото, на което винаги съм се опирала, е личното ми достойнство. Знаех, че всички очи бяха вперени в мен и трябваше да издържа. Също паметта на съпруга ми. Благодаря на всички хора, които са ме зареждали с позитивна енергия. Сега вече зная, че можеш да загубиш всичко - родина, богатство, позиция, но не и достойнството си. Винаги съм знаела кой е съпругът ми и коя съм аз. И трябваше да остана на крака. Не трябва да оставиш злото да те завладее. Слава Богу, намерих вярата, позитивната страна, която ми помогна. Една от любимите ми фрази е: "Светлината ще победи тъмнината." А като жена как се поддържате във форма? Обожавам поезията, музиката, природата - гледам небето, светлината, цветята. Изпълва ме съзерцанието на красиви неща. Също приятелството. Обичам много и спорта, който ми помогна да се държа физически. Чета всякакъв сорт психологически гидове за помощ. Научих се да медитирам. Животът е борба за всеки човек. А аз не исках враговете да ме победят. В крайна сметка моето нещастие не е по-различно от нещастието на другите хора. А как се отнасяха хората с вас, след като бяхте загубили всичко? Страшно много ми помогнаха обикновените хора, които ме спираха на улицата или ми изпращаха писма, а напоследък контактуваме и по интернет. Много от моите сънародници също са загубили всичко. Не трябва да позволиш горчилката да остане заклещена вътре в теб. Трябва да прогониш негативните емоции, защото иначе полепват по теб отвътре и остават там. Как се промени ролята на жената, откакто напуснахте Иран? Сега нещата в Иран са несравними. Бедността се разраства. Огромен е броят на младите хора, които се дрогират и проституират. Има толкова изоставени деца. През 1963 жената имаше почти същите права като мъжа. Постепенно се върна полигамията, боят с камшик или камъни. Мъжете вече могат да се развеждат, без дори да уведомят жената. Правата върху отглеждането на децата се решават без съд. Нещо като връщане в Средните векове. Жената е обиждана, пренебрегвана, унижавана, смятана е за човек втора класа. В съда думата на един мъж се равнява на тази на две жени. Кръвта на един мъж струва колкото кръвта на две жени. В автобуса жените трябва да стоят отзад. Жените нямат право например да ходят на футболен мач, нито пък да пеят пред мъжка публика. Ваша сънародничка спечели Нобеловата награда за мир. Много съм горда, че Ширин Ебади бе оценена. Когато ние бяхме в Иран, тя беше съдия. След това й забраниха да практикува. Винаги се е борила и не се е отказвала. Мечтаете ли синът ви да се върне като шах? Това е една от мечтите ми. Сред хората, които му помагат, има много различни идеологии, за това става въпрос. И когато иранците са свободни, за да могат да участват в референдум, те ще решат. А как оценявате факта, че е имало голяма народна съпротива срещу режима на съпруга ви? През всичките 25 години всеки ден се питаме защо. Разбира се, че не всичко е било наред. Но това е миналото, трябва да се мисли за днес и утре. Защото сега Иран пропуска своята среща с историята. Българският цар Симеон Втори е единственият монарх в света, който спечели парламентарни избори. Познавам Симеон Втори много добре, няколко пъти ни е посещавал в Иран. Преди няколко месеца се срещнахме отново в София с царя. Беше много трогателно, защото ме посрещна в същата къща, която му е била отнета и после върната. Аз зная много добре какво означава да ти вземат къщата. Често съм си мислила за него. Желая му много здраве, кураж и енергия. Ваше Величество, ще отговорите ли на по-личен въпрос - никога ли не се влюбихте отново след смъртта на съпруга ви? Никога не можах да се влюбя отново, защото споменът за съпруга ми продължава да е много силен. Още живея с него. Известна сте като космополитна и модерна жена. Тежи ли ви обаче, че вече 25 г. не сте били в Иран? Когато се превръщаш в изгнаник, се разделяш с всичко, което ти е било близко. Всичко, което си виждал, докосвал, мирисал, вкусвал. Нещо като да се озовеш в подмятана насред океана малка лодка, без пристанище, до което да се добереш. Обожавам Франция, където живея, но все пак това не е моята страна. Казват, че внучките ви ви смятат за супербаба и дори ви казват, че сте "cool". (Лицето на Фара Диба мигновено се променя и тя избухва в искрен смях.) Страхотен комплимент е за мен като баба, че внучките ме смятат за такава cool. Обожават ме и аз тях. Те са слънчевият лъч в живота ми. Как се отнасяте към религията? Ценностите на религията са вътрешни - да не правиш зло, да си щедър. Външната изява на вярата не е важна. Много по-лесно е да показваш нещата отвън. Живеете сред силни мерки за сигурност. Разбира се, че е опасно, но не мога да мисля постоянно за това. Свикнала съм. Съжалявате ли за нещо? Бихте ли променили нещо от живота си? През живота си трябваше да изпълнявам ролята на императрица и затова често бях далеч от съпруга и от децата си. Ако можех нещо да променя, вероятно бих си избрала ролята по-скоро на жена. Не съжалявам за друго! http://eva.bg/article/1095-Iranskata-imperatritsa-Fara-Diba
Зависи какво количество искате да направите, но горе-долу около 6-8-10 глави чесън няколко клонки мащерка 1 лимон 2 с.л. зехтин 1 червена люта чушка, ако го обичате люто
за пастета 40 - 60 мл екстра върджин зехтин 1 - 1.5 чаша пресни хлебни трохи 1 или 2 ч.л. мед прясно смляна морска сол или розова хималайска сол и черен пипер лимонов сок, колкото желаете
Отрежете връхната част на чесъна и го сложете в малък огнеупорен съд.
Срежете лимона, изстискайте сока отгоре и добавете половинките. Полейте
със зехтина, сложете чушката, ако използвате, и добавете мащерката.
Печете на 180°С за 40 мин, докато стане златисто-кафяв на цвят. Оставете
леко да се охлади и извадете скилидките. Става лесно с дръжката на
малка лъжичка. Можете да смачкате скилидките в хаванче, а можете да ги
смелите в кухненски робот. Добавете хлебните трохи, зехтина, меда и
подправките и разбъркайте добре. Поднесете като пастет върху препечени филийки, или като дип към любимите си хлебни пръчици.
Според Аюрведа – най-древната индийска наука за здравето – един от най-полезните продукти, които могат да се консумират от всички, е пречистеното масло Гхи. Пречистено е, защото с термична обработка се изпарява водата, съдържаща се в него и се отделят белтъците и протеините Казеин. Това, коеото остава (доста редуцирано спрямо началото) е вълшебно на вкус масло, което може да се използва както за готвене, така и в суров вариант, дори се приема на гладно чисто, за да се лекуват стомашни проблеми. Тук http://www.vegiveda.com/recepti_2.php можете да прочетете по-подробно за добрите му качества. Накратко: съдържа витамин Е и А, както и линолеова киселина, която е незаменима и не се произвежда от организма ускорява всички стадии на храносмилането, ускорява метаболизма, способстващ изчистването на тъканите от шлаките помага за храненето на клетките тъй като има къса молекула, то е способно да навлезе вътре в клетката през клетъчната мембрана и по този начин да изчисти мастно-разтворимите токсини от клетката Искам да отбележа съвсем в началото, че това не е рецепта за вегани и суровоядци, но е перфектна за всички вегетарианци и изобщо за всички хора, които употребяват обикновеното масло в ежедневното си меню. Както каза Юрий Ковачев вчера на курса по Аюрведа: “Би било грехота да можем да си направим такъв безценен продукт и да не го използваме”
Начин на приготвяне на Гхи: Трябва тенджера с дебело дъно и дебели стени по възможност. Използва се несолено масло, най-добре от половин или 1 кг. (накрая на статията ще говорим кое масло е най-добре да се взима) Като начало се поставя на слаб огън докато се разтопи. Можете да му помогнете, като го нарежете на по-малки парчета. Когато вече е течно, топлината може леко да се засили, докато заври леко и забълбука.След това веднага се намаля котлона отново. Маслото все още има плътен бял цвят. Започва да се образува пяна, която трябва да се махне. Претопяването продължава средно между 40 и 60 мин за 0.5-1 кг масло, в зависимост от качеството на маслото. Ароматът, който трябва да се отделя е леко сладък и приятен през цялото време. Това почти никога не се случва при купешките масла. Ако маслото започна да пръщи много силно, да мирише прекалено сладко значи в него има добавен маргарин. Ако започне да мирише лошо, значи се отделят всички химии в него. Знаете, че сте готови, когато течността стане прозрачна и започнете да виждате дъното на тенджерата. Ще забележите, че има малки бели топченца по дъното – това е именно белтъка, който в последствие прецеждаме през филтърна хартия или плътно насложена марля / тензух. Пречистеното масло има кекхлибарен прозрачен цвят и лек сладък аромат на орехи. Много е важно да не се продължи прекалено дълго обработката му, защото става кафяво и вкусът му се променя, а оттам и състава. В момента, в който го махнете от огъня вече е готово да бъде налято в буркан след като го прецедите през марля и изхвърлите топченцата, които са белтъка всъщност. Но след като е излято в буркана, не трябва да се затваря, докато не изстине и се втвърди. Изчакайте да е напълно сухо, влагата да е излязла и тогава затворете.
Дийпак Чопра – ние сме светещи създания от звезден прах със самоосъзнаване
13 май, зала 1 на НДК, червен декор на сцената като за вторник. Навън дъждът напоява природата , отвътре се сътворява същото за природата на ума и душата благодарение на Дийпак Чопра.
Често се случва да не помним всички думи след конкретно изживяване, а в дълбочината на съзнанието и душата да се стаи усещането от преживяното и то да спомага за разширяването хоризонтите и мислите. Д-р Дийпак Чопра остави усещане в нас за сила, увереност, дълбочина на ума и душата. Вярваме, че той предаде хиляди различни парченца знания и енергия – толкова, колкото бяха хората в залата и всеки от нас е възприел акценти, доближаващи се до него. Той направи разходка от видимото към невидимото, показа свързаността им, насочи ни към щастието, възможностите да го изграждаме и разширяваме, останахме и в тишината, водени от думите му. Споделянето винаги е безкрайно полезно и тук,от страниците на “Здрав живот” ще предадем частиците, които останаха в нас.
Д-р Чопра започна с двата най-важни въпроса за него: “Каква е природата на вселената” и “Каква е базата за осъзнаване” и три начина да подходим към тях: дуализъм, всичко е материално, всичко е съзнание. При първия разделяме съществуването на материално и нематериално, но при него се нарушава законът за запазване на енергията. При втория акцентът е само материаята, а третия д-р Чопра го нарича недуален.
Продължава с това, че 70% от вселената е тъмна енергия, 25% е тъмна материя.. Остават 5%, които са на атомно ниво. А от тях видимата вселена – галактиките, звездите са само 0,1% от всичко, което съществува, останалото е невидимо. “Нищото или празнотата са утробата на сътворението. Природата отива на едно и също място за всяко сътворение. Науката изследва природата на празното пространство.”
Разглежда модела, в който вселената е на практика съзнание. “Нашата основна реалност е, че ние на практика сме създадени да отидем по-дълбоко в себе си. Телата ни са част от вселената, те не са структура, те са единност, също като вселената.
Цялата планета е динамична дейност, която надхвърля границите на материята, а тялото е река от енергия и информация, река от атоми, които са вълни на вероятности. То е в непрекъснат обмен с останалите части на вселената. Опознаваме външния свят чрез звуковете, обонянието, зрението, допира, а вътрешния посредством емоциите, чувствата, желанията, паметта и въображението. Всичко това въздейства за промяната на тялото ни. С всяко вдишване и издишване през нас преминава 10 на 22 степен атоми”. Д-р Чопра казва, че в този момент чисто технически всички в залата много интимно споделяме атоми от своите органи с издишвания и вдишван въздух. Споделяме атоми с целия свят.
Тялото ни е рециклиране на еко системата. То тече непрекъснато по един изключителен начин и постоянно се променя. Д-р Чопра ни препоръчва да не се идентифицираме само с него. “Вие не сте своето физическо тяло, вие сте същество от звезден прах, което се е научило как да се осъзнае. Това е етапът, на който се намираме в еволюционно ни развитие. Ние сме поле от възможности и вълни, които се разпадат на частици и са свързани с цялата еко система”.
Д-р Дийпак Чопра спира вниманието ни и на ума. “Той е процес, който регулира потока на енергия и информация”. Общувайки, активираме различни части от мозъка ни чрез симпатиковата и парасимпатиковата нервна система. Те са свързани с всички части на тялото и по този начин умът е във всички клетки на тялото – стомах, кожа, имунна система… “Сърцето ми е пълно с любов – това буквално е така”.
Д-р Чопра продължава с това, че на най-дълбоко ниво ум и тяло са едно и също нещо. Те са усещането на осъзнаване, което минава отвъд времето и пространството. “Докато ме слушате насочете вниманието си към себе си. Осъзнайте се като слушател. Осъзнайте това. Присъствието, което усещате е вашата душа, не е умът. Умът е разговорът, който водите със себе си, той е дейност, а вие сте полето на съзнанието, откъдето идва и се завръща мъдростта. Ядрото на съзнанието е в пространството между нашите мисли. Това е прозорецът, коридорът, водовъртежът, който води до безкрайния ум. Ядрото на съзнанието е поле от безкрайни възможности и потенциал; поле от безкрайна креативност, изпълнено с намерения”.
За свързаността казва: “Всичко е свързано и синхронизирано. Тялото е пример за това. Всички клетки в тялото си взаимодействат помежду си, затова то може да прави едновременно безкраен брой неща. То е микрокосмос на цялата вселена и нашият ум е част от космичния ум. В заключение д-р Чопра ни напомня: “Ти не си просто капка в океана, ти си могъщият океан”.
Стигаме до благоденствието: “Благоденствието е най-важната детерминанта на всичко, което се случва в живота ни”. Първо насочва вниманието ни към класическия възглед за съществуване – аз и ти (отделни). Казва, че вече започва да отмира, защото е механичен.
Сегашният поглед – ние сме дейност на вселената. Ние усещаме света в своето съзнание. Като разбираме съзнанието, можем да разберем ума и тялото. Да разберем и разширим съзнанието са едни от най-важните неща. Съзнанието създава всичко, което наричаме реалност. Създава идеята за личност и идентичност. Нашето усещане и овладяване зависи много от развитието на съзнанието ни. Светът не е замръзнал, той се създава в съзнанието и можем да го разширим.
Преминаваме към благоденствието. Д-р Чопра го разглежда в няколко аспекта:
в кариерата; в социума; физическо благоденствие; финансово благоденствие; общностно благоденствие.
И, разбира се, всички са свързани.
Говорейки за благоденствие в кариерата Дийпак Чопра започва с анализ на въпроса: “Обичате ли работата си?”. Само 25% казват “да”. Посочи няколко интересни неща: “Ако сте мениджър и ако вашият шеф не ви обръща внимание, ангажираността ви намалява с 45%. Ако ви критикуват, мотивацията пада с 23%”. Това показва, че вниманието (независимо под каква форма) е по-малко деструктивният фактор в сравнение с игнорирането.
Насочвайки вниманието ни към бизнес организациите, д-р Чопра препоръча няколко неща: “Идентифицирайки уникалните умения и таланти на всеки отделен човек”. При създаването на екипи, където хората се допълват в общата картина и добре емоционално, благоденствието се увеличава.
Вторият аспект, който засяга Дийпак Чопра е социалното благоденствие – каква е семейната и приятелската ни среда, чувстваме ли се обичани. “Ако имате щастлив приятел, вашето щастие с увеличава с 15%. Ако приятел на ваш приятел е щастлив, щастието у вас също се разширява още малко. Кръгът от щастливи хора около вас увеличава и вашето щастие”.
Формула на щастието H (happiness) = S+C+V
S са устоновени точки в мозъка. Те биват фиксирани в ранното детство. Децата попиват от поведението на възрастните, затова тези точки се формират от средата, в която израстваме. Ако е необходимо в по-зряла възраст да ги променяме, това може да се случи чрез саморазмишление и медитация. 50% от щастливото ни преживяване се определя от тях.
Вторият компонент от формулата на щастието според д-р Чопра са условията на живота (C) в икономически аспект. “Крайно бедните са нещастни, много богатите също не са с гарантирано щастие. Не става дума за пари, а за взаимоотношенията ни с тях”. Според д-р Чопра материалните условия въздействат на щастието в нас около 10-12%.
Третият аспект на формулата (V) са съзнателните избори, които правим всеки ден. Те са два вида: в материален аспект – лични удовлетворение, храна, физически нужди като цяло; в емоционален – креативност; смисъл, цели, взаимоотношения.
“Най-бързият начин да станете щастливи е да направите някой друг щастлив”.
Грижата за другите ни носи много голямо удовлетворение. Според д-р Чопра щастливите хора обикновено правят по-здравословни избори. “Успехът е да може да усещате любов и съчувствие. Способността да можете да се свържете с източника”.
За финансовото благоденствие Дийпак Чопра ни съветва да не харчим пари, които нямаме. Благоденствието в общността е свързано с това хората да си помагат и доброволно, да вършат работа съвместно. А физическото до голяма степен зависи от храната – да не е замърсена, да няма вредни съставки, да не е обработена.
След като д-р Чопра поставя основите на благоденствието, имаме възможност на практика да видим на какви нива е то с няколко въпроса, на които всеки за себе си отговаря. Скалата е от 1 до 10 със следните нива:
7+ – вие процъфтявате; 4 – 7 – не ви върви много добре; под 4 – мъчите си, тук има криза.
Ето какви са въпросите, свързани с професионалното ни развитие:
Харесвате ли това, което вършите всеки ден? На работното място имате ли възможност да използвате уникалните си умения и таланти? Има ли хора на работното място, които оценяват вашето развитие? Вземат ли предвид мнението ви?
Степен на социално благоденствие:
Колко често се усмихвате? Научавате ли нови неща? Чувствате ли че се отнасят с уважение към вас? Имате ли много любов? Може ли да разчитате на роднини и приятели?
Степен на финансово благоденствие:
Имате ли достатъчно пари? Доволни ли сте от стандарта на живот, който сте постигнали? Имате ли пари за храна? Имате ли възможност за пътуване?
Общностно благоденствие:
Чувствате ли се в безопасност? Щастливи ли сте в общността? Помогнали ли сте на някого? Дали ли сте за благотворителност? Подобрява ли се средата?
Д-р Чопра продължава с това, че пътувайки по света, можем да разглеждаме благоденствието и чрез това да предвидим бъдещето. “До днес Дания е на първо място по резултати, само 2-3% страдат. На второ място е Канада, след това Холандия, Коста Рика”. Русия е на 80-то място от 150 страни, България на 133 позиция – само 5% благоденстват тук. Това е показател за криза.
За кратко, но с акцент, д-р Чопра насочи вниманието ни и към Linkedin – най-проспериращата и бързо растяща професионална мрежа. “Използвайте я, на практика това е най-голямата страна в света”.
Лекцията е пред финалната си част. Дийпак Чопра ни връща към благоденствието с кратко заключение. “Всички аспекти на благоденствието може да са на лице и все пак да имаме екзистенциално страдание. Най-дълбоката причина за страдание е непознаването на истинската природа на реалността. А тя се състои от самоосъзнаване, самоосмисляне, Божествени емоции, да бъдем свидетели на собственото си тяло.
Във втората част на семинара Дийпак Чопра ни подари медитация. Във видима форма в мен останаха думите: “Почивайте в съществуването си. Почивайте в себе си….”
За финал д-р Чопра пожела:”Мирна, справедлива, устойчива, здрава реалност”.
Красивите преживявания и споделяния нямат минало време, те остават да служат на съзнанието и душата, когато има необходимост от тях. Вярваме, че семинарът на д-р Дийпак Чопра пося много семенца от мисли или помогна да се развият вече родени такива…
Ако искате да приложите науката за хармония и здраве Аюрведа в живота си, започнете с храненето. Организирането на храненето предполага отработване на някои естествени правила, препоръчвани от Аюрведа:. - Яжте в спокойна обстановка и се наслаждавайте на храната. Хранете се винаги седнали, редовно и по възможност по едно и също време. По време на хранене не трябва да работите, да гледате телевизия, да четете. При това стремете се да говорите по-малко. - Яжте винаги тогава, когато сте гладни и последната храна е напълно смляна – 3-6 часа след последното хранене. Избягвайте да си хапвате между храненията. - Обядът трябва да бъде основното ви ядене. Вечер яжте само лека храна и преди всичко не много късно. След ранната вечеря и преди заспиване по възможност не се хранете, понеже храната трудно се преработва и пречи на съня. - Яжте на спокойствие – нито бързо, нито бавно. Оставете свободно място в стомаха, за да се осъществи правилно храносмилателния процес. - След хранене трябва да се чувствате подсилени и доволни, а не тежки и пълни. - Към яденето пийте топла вода, чай или сок. - Ако пиете мляко, пийте го отделно или заедно със сладки храни. (Според Аюрведа сладки храни са повечето зърнени храни и плодове.) Кипнато за кратко време и подправено, то се приема най-добре от организма. Млякото е самостоятелна храна - Вашата храна – поне на обед – трябва да съдържа всички шест вкусови усещания. (Според Аюрведа вкусовите усещания са: сладко, кисело, солено, тръпчиво, лютиво и горчиво.) В избора на храна се насочвайте и от вашите нужди. Тялото ви показва чрез апетита това, от което имате нужда, за да бъдете в равновесие. Желанието за употреба на храни, които вредят на тялото, е резултат от недобри навици или когато сте излезли от равновесие и затова нямате усет към нуждите на тялото си. - Избягвайте алкохол, кафе, газирани напитки и шоколад. - По възможност вечер не яжте кисело мляко, извара, сирене, а също и никакви други животински белтъчини – месо и риба. - Не гответе и не печете ястия с мед, понеже загретият мед произвежда шлаки. - Избягвайте ледено студени храни и напитки, понеже отслабват храносмилателната сила. - Веднъж приготвени храни не бива да затопляте втори път. Хранете се с прясно приготвена храна. - Храната трябва да бъде вкусна, добре подредена и да бъде радост за окото. Трябва да стимулира всичките сетива: основно мирис, вкус и зрение. - Приготвяйте своята храна с любов в една спокойна и щастлива атмосфера. - Научете се да различавате какво е добро за вашето тяло. Учете се! Когато имате понякога влечение към нещо, което знаете, че не е добро за тялото ви, спокойно го опитайте. Дъвчете го внимателно и се опитайте да разберете какъв е истинският му вкус. - Ако сте осъзнали вкусовите качества и съдържащите се в храната вещества, този опит ще ви ръководи и в бъдеще. Често, по този начин се премахва желанието, за консумация на нездравословни храни. Например: шоколад – какво ви се яде от шоколада – сладко – захар или горчиво – какао? - Доброто качество на храната, балансираното и количество и правилният ритъм на приемане я превръща в мощно лекарство, което ни подсилва и лекува. - Храносмилателната сила се нарушава най-много от прекалено много или прекалено често ядене. Такова действие имат и белтъчните храни, когато се приемат вечер. - Причина за газове и чувство за умора е четенето, а през последните десетилетия – и от гледането на телевизия по време на ядене. - Равновесието в резултат на правилната обмяна на веществата в телесните тъкани и редовното отделяне на хранителните отпадъци, както и щастливото състояние на духа и сетивата, са предпоставка за здраве. - Аюрведа предлага да се ръководим от вътрешното си чувство и да се учим какво е добро за всеки един от нас индивидуално. Тези кратки предписания са съществена част от разбирането за храненето, което Аюрведа ни предлага. Те са и важна първа стъпка в изграждането на здравословен стил на живот. В съчетание с добре балансирани рецепти, индивидуално подбрани според вашия телесен тип, те ще ви помогнат да се научите да се храните така, че да бъдете здрави и щастливи и да водите живот в съгласие със себе си. • Необходимо е да има най-малко 4 часов интервал между отделните хранения. • Не пийте вода един час преди и един час след храна. Желателно е да пиете по малко със самото хранене. • Не яжте по много различни неща в едно хранене. • Ако чувствате тежест или умора след хранене, това означава, че правите грешка. Яжте според капацитета на собствените си храносмилателни възможности. • Не смесвайте плодовете с основното хранене. Или заменете едно от основните хранения с плодове, или ги яжте между храненията (2 часа). • Необходимо е да има поне около 3 часа между последното хранене и нощния сън. • Спането през деня, особено веднага след хранене е особено вредно. • Кратката разходка след хранене спомага храносмилането. • Не яжте, когато сте развълнувани или потиснати. • Не яжте, ако не сте гладни. • Хранете се в чиста и приятна обстановка, без да четете вестник или да гледате телевизия. • Не яжте накрак. http://vihi.eu/ http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1487.0
Аюрведа ни помага да овладеем изкуството на правилното хранене, като подберем подходящо за себе си и околните меню. То трябва да бъде съобразено с личната конституция, годишния сезон, евентуалните ни оплаквания и не на последно място – с науката за несъвместимите хранителни комбинации. С други думи, не е препоръчително да смесваме някои храни на един прием, тъй като това предизвиква в организма реакция на леко отравяне. Често хранителните алергии се дължат именно на този факт. Недостатъчното усвояване на различните хранителни съставки, наблюдавано при хранителните алергии или нарушен обмен на веществата, може да се получи в следствие на неправилния избор на ежедневно меню. Така, мислейки си, че приемаме всички полезни и необходими за организма ни хранителни вещества, ние може да изпитваме необясним глад, тъй като те, всъщност, не се усвояват от клетките на нашето тяло. Ако това състояние продължи достатъчно дълго, то може да се окаже предпоставка за възникване на различни заболявания. Според Аюрведа неправилно е, например, на един прием да се смесват сурови плодове с каквито и да е други храни. Същото важи и за прясното мляко, с изключение на подходящ подсладител. Подобни изисквания съществуват и при приготвяне на различни ястия. В този случай, допустимо е прясното мляко да се комбинира с ориз, нишесте, грис или тапиока. Ведическото кулинарно изкуство ни дава подходящи примери за това – превъзходните сладкиши кхир (сладък ориз), буни хи чини сатх халва (грис халва с карамел) и т.н. Неподходящо е, обаче, прясното мляко да се смеси при готвене с банани, пъпеш, кисели плодове (например, вишни), хляб, кисело мляко и т.н. Съществуват и изключения: ако желаете да приготвите хубава мека прясна извара (панир) – особено важна съставка за прекрасния матар панир (грах и сирене в доматен сос), към врящото прясно мляко, при внимателно разбъркване, трябва да добавите определено количество кисело мляко. Други несъвместими хранителни комбинации са: - пъпеш – зърнени храни, пържени ястия, млечни продукти, нишесте; - нишесте и продукти, съдържащи голям процент скорбяла – чай, млечни продукти, банани, фурми, плодове; - мед – равно количество гхи или масло; - репички – мляко, банани, стафиди; - картофи, домати – кисело мляко, прясно мляко, пъпеш, краставици, лимон; - кисело мляко – прясно мляко, краставици, домати; - царевица и царевични продукти – банани, стафиди, фурми. В зависимост от индивидуалната конституция, отделните продукти, дори употребявани самостоятелно, също биха могли да окажат вредно влияние върху организма. Това е така, защото различните храни съдържат преобладаващите за три-доша елементи (въздух, огън и вода) и могат да нарушат баланса в тялото. Хората с вата конституция трябва да избягват храни с горчив, лютив и стипчив вкус. За тях са подходящи сладко, кисело и солено. За питта конституция не се препоръчват кисели, лютиви и солени храни. Подходящи за тях са: стипчиво, сладко и горчиво. Хората с капха конституция трябва да избягват сладко, кисело и солено. За тях се препоръчват храни с лютив, горчив и стипчив вкус. АНТИДОТИ Ако някои от изброените по-горе комбинации или неподходящи за вашата конституция храни се съдържат в любимите ви ястия, не се отчайвайте. Не е задължително да се откажете от тях. Аюрведа ни предлага изход от това положение – антидотите са съставки, които намаляват или почти неутрализират вредното влияние на някои продукти върху три-доша. Изкуството да готвим и да се храним правилно изисква добре да ги познаваме. Антидоти за някои храни са: - млечни произведения – сирене – черен пипер, люти чушки, лют червен пипер; сладолед – карамфил, кардамон; сметана – кориандър, кардамон; кисело мляко – кимион, джинджифил; прясно мляко – да се вари с всички или някоя от следните подправки: джинджифил, кардамон, турмерик, канела, шафран; да се разрежда 1:1 с вода и така да се кипва; - зърнени храни – овес – турмерик, черен синап, кимион; ориз – карамфил, черен пипер; пшеница – джинджифил; - зеленчуци – бобови – карамфил, червен пипер, лют червен пипер, джинджифил, каменна сол, люти чушки; зеле – слънчогледово олио, турмерик, синапено семе; зелена салата – зехтин, лимонов сок; картофи – гхи, червен пипер; домати – кимион; - плодове – авокадо – турмерик, лимон, черен пипер; банани – кардамон, гхи; сушени плодове – накисване във вода; манго – гхи, кардамон; пъпеш – леко запечени на сухо кокосови стърготини и кориандър; диня – сол и люти чушки; ядки и семена (подходящо е да се готвят със сусамово олио и/или лют пипер - кайена) – бадеми – да се киснат за една нощ във вода и да се обелят (могат да се приемат сурови или печени); фъстъчено масло – джинджифил и запечен смлян кимион; семена – да се киснат във вода за една нощ и на сутринта по възможност да се обелят и пекат; пуканки – да се добавя гхи; тестени изделия – да се добавят всички или някоя от следните подправки: сух джинджифил, канела, кардамон, турмерик. http://dreamland-bg.com/index.php?topic=1487.0
Публикуваме откъси, посветени на великия хуманист Махатма Ганди, както и негови размисли за ценностите, които са били ориентир в обществената му дейност. „Във всички староиндийски книги сред най-различните човешки добродетели ще намерим безстрашието. Това е безстрашие на тялото и на духа. Безстрашие пред физическите изпитания и гонения, безстрашие пред бездната на вселената и дълбините на собствената душа. „Не се страхувайте” – говореше Ганди. В книгата си „Откриването на Индия” Джавахарлал Неру писа: „По време на английското колониално господство в Индия най-разпространеното чувство беше страхът – всепроникващ, подтискащ, задушаващ страх. Страх от армията, от полицията, от всемогъщата секретна служба; страх от чиновниците, от угнетяващите закони, от затвора, страх от лихваря, от безработицата и глада, които винаги бяха на прага на домовете. Срещу този проникващ навсякъде страх спокойно и решително се издигна гласът на Ганди. „Не се страхувайте” – говореше той. Ганди разбираше, че само безстрашният човек може да говори за ненасилието така, че думите му да внушават уважение. Наплашеният роб, повален на земята и треперещ под вдигнатия камшик, също може да зове за ненасилие. Но това ще бъде вече молба за пощада. Спокойното мъжество, съзнанието за справедливост и силата на всепобеждаващата човечност – ето това трябва да стои зад думите на ненасилие. „Без да разбират точно какво представлява ненасилието, мнозина искрено мислят, че тази добродетел предполага бягство от опасностите, а не съпротива, особено ако е застрашен животът им. Тъй като проповядвам ненасилие, аз съм длъжен с всички сили да предпазя от едно такова разбиране, което е недостойно за мъжествения човек”. И още: „Моята идея за ненасилие съвсем не означава, че може да се бяга от опасностите и да се оставят близките без защита. Ако трябва да се избира между насилието и страхливото бягство, аз ще предпочета насилието пред страхливостта. Не мога да науча страхливеца на ненасилие, както не бих могъл да съблазня слепеца с прекрасно зрелище. Ненасилието е кулминация на мъжеството.” Тук е ключът за разбиране истинската същност на гандизма. Съгласно индуистката традиция душата на човека се състои от две начала: истинско човешко, голямо, устремено нагоре и животинско, низко, което може да бъде победено само със силата на любовта. Ганди изцяло включва тези принципи в своето учение: „Ненасилието е закон на човешкия род, така както насилието е закон за зверовете. У животното душата спи и то не знае друг закон освен физическата сила. Достойнството на човека изисква от него да се подчинява на висшия закон – силата на духа.” mahatma-gandhi 3 „Не се притеснявайте, че методът на ненасилие изглежда изключително бавен. Истината е, че той е както най-бързият, така и най-сигурният. Бедността е най-лошата форма на ненасилие. Ненасилието е състояние на съвършенство. То е цел, към която се приближава цялото човечество, макар и несъзнателно.” Фундаменталните принципи на Махатма Ганди – Сатяграха („преданост към истината”) и Ахимса („ненавреждане на никого в нищо”). Това са стародавни морални традиции в индуизма, които Ганди разработва като радикално средство за оказване на политически натиск чрез ненасилствена пасивна съпротива за постигане на политическа независимост на Индия. Сатяграха не е само гражданско неподчинение, тя е борба за справедливост без насилие. Ганди казва: „Практикувайки Сатяграха, аз бързо разбрах, че търсенето на истината въобще не допуска да се прибягва до насилие спрямо противника и че той трябва да бъде изваждан от заблудата чрез търпение и любов.” Ганди отказвал да се подчинява на случайности или да разваля навиците си. Когато трябвало да произнесе реч по американското радио, той отказал да стане, преди да завърши своя скромен обяд от козе мляко и портокали. Най-сетне дошъл, притиснал микрофона до себе си и заговорил със своя слаб и отчетлив глас, без ни най-малко вълнение. Ганди притежавал силно обаяние, поради което е наречен Махатма (Велика душа). На първо място изпъквала невероятната му простота в обноските. Той пише, говори и действа без прекъсване, без почивка. Ромен Ролан казва, че които са го слушали, разказват следното: „Махатма говори пред хиляди хора, без да повишава гласа си, без да прави нито един жест. Той не употребява нито едно ораторско средство. Той не щади нищо. Започва без встъпление и завършва без ораторско заключение. След като изкаже всичко, което е имал да каже – малко или много – той спира и си отива.” Над Ганди е извършено покушение, последвали нападения в Делхи, но нищо не можело да го изплаши. Мъжествено и твърдо той вървял по избрания път на разбирателство и състрадание. Махатма Ганди говорел преживе: „Може да изглежда на моменти, че силите на злото са по-големи, но това е само привидно!” Ето и някои споделяни от Махатма Ганди мисли, които той следвал неотклонно и сам въплъщавал в живота си: „Ти и аз, ние сме едно. Не мога да ти причиня болка, без да нараня себе си!” „Силата не израства от физическата мощ, а по-скоро от непреклонната воля.” „Любовта е най-голямата сила на света, но тя е и най-смирената сила, която можем да си представим.” Откъси от „Боговете на лотоса”, Еремей Парнов; „Народна културеа”, София, 1983 година; Откъси от „Библия на хунанизма”(Книга за Махатма Ганди), Иван Терзиев, Христо Маджаров; Алфиола, Варна, 2008 година; http://cao.bg/
На 30 януари 1948 г. 79-годишният Махатма Ганди е застрелян от индуистки националист, който обвинява Ганди за направените на Пакистан отстъпки. Най-голямата политическа фигура на двадесети век и може би най-голямата за всички времена напуска земния свят, станал жертва на религиозната нетърпимост. Ганди се бори срещу индустриализацията и се дистанцира от западния начин на мислене и форми на живот, като започва да носи традиционно индийско облекло. Той води обикновен начин на живот, прилагайки вегетарианство, природна медицина и хигиена. Ганди определя предачното колело като символ на тази форма на живот и призовава индийците сами да си тъкат дрехите по традиционния начин – с помощта на дървен чекрък. Така те по-лесно ще се освободят от английското владичество, което е не само политическо, но и икономическо. Този чекрък сега е изобразен върху знамето на Индия и е символ на независимостта на страната. През този период Ганди получава от привържениците си прозвището „Махатма“. Тъй като се опитва да промени света чрез духовно осъзнаване, политическите и духовните му визии са неразривно свързани. Ганди вярва в изкуството да се живее без загриженост за плодовете на труда. Той самият не се тревожи дали ще успее или ще се провали, а обръща внимание на настоящата дейност, като не изпитва ни най малко безпокойство или умора. Публикуваме гирлянди от негови размисли: „Неразумно е да бъдеш прекалено сигурен в мъдростта на един човек. Здравословно е да си напомняш, че и най-силният може да прояви слабост, както и най-мъдрият може да сгреши. Един учител може да въздейства върху духа на учениците чрез своя начин на живот. Ако бях лъжец, щеше да е безполезно да уча децата да казват истината. Един страхлив учител никога не би успял да възпита смелост у своите ученици. Стана ми ясно, че аз трябва да съм вечен пример за момчетата и момичетата, които живееха с мен. Така те станаха мои учители и аз се убедих, че трябва да бъда добър, да живея честно дори само заради тях. Предполагам, че някога лидерството е означавало мускули, но днес то означава да можеш да се разбираш с хората. Желязната воля не произтича от разрастването на собственото его, а от разрушаването му и работата за другите. Силата не идва от физическата мощ, тя идва от несломимата воля. В нашия поход към Истината гневът, себелюбието, омразата естествено трябваше да отстъпят, иначе би било невъзможно да я постигнем. Човек, изпаднал под влиянието на страсти, може да има много добри намерения, но той никога не ще открие Истината. Успехът в търсенето на Истината изисква човек напълно да се освободи от колебливото двувластие на обич и омраза, на щастие и нещастие. Аз съм обикновен човек, склонен към грешки, както всеки друг смъртен. В същото време признавам, че имам смирението да изповядам грешките си и да преразгледам постъпките си. Считам себе си за неспособен да мразя което и да е живо същество на земята. Чрез дългия път на дисциплината и молитвите съм престанал от четиридесет години да мразя когото и да е. Знам, че това е голям успех. Въпреки това го приемам с голямо смирение. Аз се опитвам да видя Бог като служа на човечеството, защото зная, че Бог не е нито на небето, нито тук, долу, а вътре във всеки от нас. Бъди самият ти промяната, която желаеш! … Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител.” http://cao.bg/
