Индийска кухня

Индийска

Овкусяващи съставки: анасон, асафетида /подправка, подобна по вкус на чесъна/ черен пипер, кардамон, канела, карамфил, кориандър, чили, кокосов орех, кимион, копър, резене, чимен, гарам масала /печени зърна черен пипер, кардамон, канела, карамфил/, чесън, гхи /пречистено масло/, джинджифил, лимон, мента, синап, нигела /семена от черен лук/, лук, фъстъци, шам-фъстък, маково семе, червен пипер, розова вода, шафран, сусам, куркума.

Основни храни: чътни, къри, плоски питки, агнешко, леща, манго, нар, картофи, птиче месо, ориз, спанак, кисело мляко, мунг боб.

Кулинарна история

тандур

Индийската кухня е може би най-древната в целия свят. Цивилизацията на този субконтинент датира от преди 5000 години. Има сведения, че около 3000 г. пр. Хр. арийски племена от север нахлули в Индия и се заселили по долината на р. Инд на територията на днешен Пакистан. В периода до 1500 г. пр. Хр. те създали множество градове-държави, обединени от цивилизация с богата култура. Археологическите сведения сочат, че те са ползвали единна изящна пиктография, забележително точна стандартизирана система от мерки и теглилки и изключително добре организирано градоустройство. Запазените големи градски складове за пшеница и памук сочат основния поминък на тази процъфтяваща култура – земеделието. В този период са поставени и основите на традиционна индийска кухня, изградени върху вегетарианството. Освен икономически, има и религиозни причини за това – ведическата традиция, чийто корени са във вярванията на арийците, изключва употребата на всякакво месо, а от животински продукти приема единствено млякото. Тази изтънчена култура създава и учението Аюрведа. В превод от санскрит това означава “знание за живота” и представлява предписания за употреба и съчетаване на определени храни и подправки, в резултат на което ежедневното меню освен изключително вкусно, се превръща и в здравословно. Според Аюрведа хората се разделят на три типа или конституции – пита, капха и вата, като всеки тип трябва да се придържа към подходящия за неговия физически тонус списък от храни. Това древно учение преминава през много перипетии и опити да бъде заличено от различни чуждоземни завоеватели на индийските земи през вековете, но е оцеляло и се практикува с успех и до днес в специализирани центрове.

Вегетарианската “основа” на индийската кулинарна традиция оцеляла и след загиването на цивилизацията на градовете-държави около 1500 г. пр. Хр. Историците свидетелстват, че когато Александър Македонски достига до териториите на Индия през 326 г. пр. Хр. , по тези земи вече се е появила нова религия – будизмът. Според нея човешкото съществуване представлява дълга последователност от прераждания, като в зависимост от поведението си в съответния живот в следващия човекът се преражда в по-висше или по-низше същество. Затова всяко животно може да носи човешка душа. Поради тази причина последователите на будизма също са ревностни вегетарианци. По времето на цар Ашока /322-183 г. пр. Хр./ будизмът е обявен за официална религия на Индия, чрез което вегетарианството е въведено със закон като задължително.

барфи

Последната династия по индийските земи завършва с управлението на цар Гупта /319 – 606 г. сл . Хр./ След това те били владени ту от хуни, ту от араби, които оставили своя отпечатък както върху културата, така и върху хранителните навици на индийците. Най-големият “кулинарен обрат”, обаче, настъпил с нахлуването на монголите в Северна Индия през 16 в. След като са прекарали известно време в Персия, те донесли със себе си много от чертите на арабската цивилизация – любовта към цветята и фонтаните, сложната архитектура и луксозния начин на живот. И най-съществената промяна, равняваща се на истинска кулинарна революция – в завладените северни територии бързо навлиза консумацията на месо. Единствената забрана, според мюсюлманската традиция, касае употребата на свинско. На месна почва от месните продукти се изключва и употребата на телешко поради свещения статут на кравата. Все още няма обосновано обяснение за обожествяването на това животно, но се предполага, че в даден исторически момент броят на кравите в Индия заплашително намалял и те станали по-ценни като източник на основните за човешкото здраве млечни продукти, отколкото на месо. Всички останали меса и птици бързо навлизали в индийската кухня. При сблъсъка на двете културни традиции се получили интересни съчетания – употребяваните от арабите меса се комбинирали с пикантни индийски вегетариански сосове. Така били създадени къритата с месо. Голяма популярност получили ястията “тандури”, също внесени от Персия. Днес те са емблематични за индийската кухня. При тях се използва дълбоко глинено гърне – тандур, което се поставя върху легло от горещи въглени. Нагорещеното гърне се използва като пещ, в която се приготвят предимно месни ястия. Характерна за тях е специалната марината, в основата на която стои киселото мляко. Тандури ястията се подправят с кориандър, кимион, чесън и къри.

тамаринд

През същия период за първи път към индийския ориз било прибавено месо по подобие на арабските пилафи, в Индия стават известни кюфтетата, шишчетата и кебапите. В кухнята навлиза употребата на ядки при приготвянето на ястията – бадеми, кашу и стафиди. По арабски тертип месата се комбинират със сладникави подправки. Индийците за първи път научават и какво означава като последно ястие да се поднася десерт. За приготвянето на сладкиши се използват непознати дотогава съставки – бадеми, ориз, пшеничено брашно, захар, кокос, розова вода.

И до ден днешен Индия е разделена както в религиозно, така и в кулинарно отношение. На север, където преобладава ислямът, се готви месо, главно птици и агнешко. Индуиският Юг е по-скоро вегетариански. Разбира се, през последните векове някои религиозни табута доста са избледнели. Принос имат и по-късните завоеватели – португалците, владели областта Гоа в продължение на четири века, и англичаните, в качеството си на колонизатори, внасят нови, европейски, традиции в храненето. Днес, например, в Индия се ядат супи и се пие чай по английски образец.

чапати

С разгръщането на борбата за независимост, водена от Махатма Ганди, индийците постепенно започват да обръщат поглед към своите корени. След като става независима държава, в Индия, с активната подкрепа на правителството, се създават все повече аюрведични училища и аптеки.

Днес индийците се хранят два или три пъти дневно, в зависимост от финансовите си възможности. Ястието се състои от ориз /на юг/ или чапати – плоски житени хлебчета /на север/, сервирани с пюре от дал, малко зеленчуци и за тези, които могат да си го позволят, купа с кисело мляко. Приготвя се с много подправки. Месо се консумира на празници, няма ограничения за прясното мляко, рибата, плодовете и зеленчуците. Ястията се сервират на масата и всеки си взима колкото иска. С пръсти се късат парчета плосък хляб и с тях се загребва храната. За измиване до всеки гост се поставят купички с ароматизирана вода..

Ястия и съставки

Основните хранителни продукти в индийската кухня са зеленчуците и плодовете, различни видове варива, млечни продукти – пречистено масло, кисело мляко и домашно сирене, агнешко месо и птици, ориз, плоски пшеничени питки.
Ето някои от по-често използваните ястия и съставки:

Барфи	правоъгълен малък сладкиш. Украсява се с тънък лист сребро, който е безвреден за здравето.
Басмати	специален сорт дългозърнест ориз.
Гхи	пречистено краве масло, панир - домашното сирене, кхойа – кондензирано мляко.
Дал	различни видове сушени бобови храни. Понятието включва всички видове боб, леща, нахут или грах, достъпни в Индия. Същото име носят ястията и супите, приготвяни от тях. Най-често използваните са: архар-дал – обикновен бял боб, уруд-дал – черна леща, чана-дал – нахут, мунг-дал – вид малки зелени бобчета, масур-дал – червена леща, матх-дал – малки кафяви бобчета.
Дахи	приготвено в домашни условия кисело мляко, което се използва за различни блюда.
Кичади	относително прости ястия от ориз басмати и лющен мунг-боб. Различните видове се определят от използваните в тях зеленчуци, билки и подправки.
Корма	месо, задушено със запържен кромид лук, кардамон, джинджифил и чесън, за да се получи гъст и средно лютив сос. Ястието се приготвя в съд с дебело дъно.
Къри	ястие, което се подправя с комбинация от подправки, смесени непосредствено преди готвенето. Могат да се употребят 3-4 подправки, но съществуват варианти от 12 или повече. Основни съставки са куркумата, кимионът, кориандърът, джинджифилът, резенето и различни видове пипер. Съществуват и сладки смеси, към които се прибавя канела, карамфил и анасон. научете повече »
Ласи	напитка от кисело мляко, приготвена със захар или с различни подправки.
Млечни продукти	широко използвани са в индийската кухня.
Райта	салата от свежи плодове или зеленчуци, подправена с дахи.
Тамаринд	кисел пулп, често използван в индийската кухня.
Тандури	ястия с месо, приготвени в специална пещ “тандур”.
Чапати	плоски хлебчета, приготвени от пшеничено брашно с ниско съдържание на глутен.
Чашни	захарен сироп, шербет.
Чътни	консервирани подправени плодове или зеленчуци, нещо като нашите сладка и туршии.

Подправки

манго на прах

Неподражаемият вкус на индийската кухня е свързан с разнообразието от силно ароматни подправки като анасон, кимион, кориандър, джинджифил, червени люти чушки, индийско орехче, както и на някои по-тривиални като канела, карамфил, босилек, джоджен и дафинов лист. Куркумата и шафранът, които оцветяват ястията в ярко жълто и кардамонът с неговия остър камфоров аромат вече са познати и у нас, докато подправки като асафетида, калинджа, резене, чимен и черна сол все още звучат прекалено екзотично. Асафетидата е смола с аромат, подобен на чесъна, калинджата /или нигела, както е известна в западните страни/ представлява семе от черен лук със сладък вкус, подобен на майораната; резенето има подобни на кимиона семена, които притежават анасонов вкус; чименът всъщност е семето на познатия у нас сминдух, вкусът му е горчив и е незаменимо в много зеленчукови ястия и закуски. Черната сол в действителност е тъмно виолетова на цвят, в малки количества вкусът й е почти неуловим, но става специфичен при съчетаването й с останалите продукти. За овкусяване се използват и сок от лимон, манго на прах и розова вода.

Аюрведа

Но ролята на подправките в индийската кухня излиза и извън границите на гастрономията. Освен че спомагат за по-дългото запазване на храните, според Аюрведа всяка от тях има лечебни свойства, които влияят върху различни органи и физиологични процеси. Подправките оказват положително въздействие и върху отделни черти от характера на човека. Освен това част от тях имат “загряващо”, а други – “охлаждащо” действие. Според аюрведичната медицина чрез правилното съчетаване на охлаждащи и загряващи съставки трябва да се постигне добре балансирано и здравословно за съответната конституция ястие.

Асафетида	в характера се появяват повече нежност и спокойствие. Тя помага да нормализирате отношенията си с близките. Подобрява цвета на лицето, кожата става еластична, малките бръчици се изглаждат.
Джинджифил	придава способност да се противостои на трудностите. Стимулира умствената активност, подобрява паметта Джинджифилът помага да се чувствате бодри през целия ден, отстранява умората при физическо и психическо напрежение и при стрес. Подпомага развитието на такива черти от характера като целенасоченост, смелост, решителност.
Куркума	развива у човека обстойна, положителна, трезва оценка на ситуацията, спокойствие при решаването на проблемите. При употребата й психиката постепенно става невъзприемчива към факторите, които преди са ви дразнели. Куркумата дава сили за разработка и реализация на дългосрочни планове, освобождава от стеснителност, придава по-голяма увереност в себе си.
Манго	подпомага оптимизма, жизнеността, откритостта. При употреба на плодовете от манго вашият характер ще стане по-жив, по-често ще ви се иска да се смеете и шегувате. Мангото прави човека по-общителен, той с радост гледа в бъдещето.
Чили	тази подправка ще ви помогне да се избавите от суетата, грубостта, взимането на преждевременни решения. При общуването ще се появи усещане за взаимопомощ. Развива по-личностен подход към хората. Ще станете способни да изпълнявате всяка, даже най-непривлекателната работа.
Черен синап	подпомага изграждането на много спокойствие в характера. Постепенно изчезват всички груби прояви в поведението. Дава възможност по-добре да се вглъбите във вашия вътрешен свят, премахва суетността, напрегнатостта. Помага на тези, които не умеят да почиват, подобрява съня, лекува депресивни състояния.
Кардамон	придава на характера ви способност да простите обидите. При необходимост ще ви помогне да придобиете смирение, ще ви освободи от напрежение при общуване с неприятни хора. Може да се научите да избягвате скарвания в семейството, по-добре да се отнасяте с децата, с възрастните хора. Кардамонът намалява чувството за жажда, премахва излишните мисли за ненужни покупки.
Къри	приучва към сдържаност, без напрежение да се отнасяте към себе си. Облекчава товара на вътрешните противоречия. Появява се тишина и спокойствие в душата. Помага без суетня, постепенно, да решавате проблемите си.
Нигела	при използването й мисълта става ярка и стремителна. Ако е необходимо бързо да решите някой проблем, нигелата е незаменима. Укрепва твърдия оптимизъм в душата, вярата в собствените сили. Подобрява кратковременната памет, по-яркото възприемане на околния свят.
Индийско орехче	развива решителност при преодоляване на трудности. Укрепва волята на човека, При решаване на проблем помага да мобилизирате всичките си сили. Дори при бърз и активен начин на живот се появява повече свободно време. Подобрява съсредоточеността на вашето внимание.
Кориандър	подобрява устойчивостта ви при трудни прояви на обкръжаващата ви действителност. Употребата дори на малки количества дава възможност да не се дразните от наглите, грубите, раздразнителните хора. Трябва да се приема чрез храната от хора, които работят в тежки морално-психически условия.
Кимион	позволява да сте по-независими от клюките и лошото мнение по ваш адрес. Дава ви сили категорично да се справите с лошите навици. Позволява да си подобрите режима на деня, възстановява силата на характера. Тонизира психиката, повишава упоритостта при решаване на проблемите.
Резене	забележимо снема гнетящата умора от тежка обстановка, променящи се природни условия. Всички проблеми се решават меко, незабелязано, характерът става адаптивен, престава да ви безпокои излишната праволинейност и раздразнителността. Движението в живота става спокойно, постъпателно.
Чимен	увеличава мекостта на характера, по-топло става отношението към хората. Вие ще станете по-добър, нежно-спокоен, уравновесен, сговорчив. Позволява да подобрите семейните отношения снема излишната възбудимост у децата.

Джинджифилът като карма

http://www.dianid.com