Цветна психология на апетита

Най-вероятно сте забелязвали, че се чувствате подтиснати, когато влизате в помещение, в което няма прозорци или светли цветове. Или може би сте се чудили, защо апетитът ви се изостря, когато се намирате в стая с червени стени или просто при вида на червени чинии.

Цветовете играят изключително важна роля в света, в който живеем. Те имат власт над мисленето, променят действия и предизвикват определени подсъзнателни реакции. Цветовете могат да раздразнят или да успокоят очите, да повишат кръвното налягане или да подтиснат апетита ви. Определени нюанси, тонове и цветове оказват влияние и върху настроенията и емоциите ви. Някои цветове дори повишават честотата на дишане и сърдечния пулс.

Има редица изследвания, разгадаващи как вкусовите възприятия се повлияват от цвета. Всичко в цветната психология на апетита зависи от асоциациите и невроните, намиращи се в хипоталамуса.

Кои цветове стимулират и кои потискат апетита? Предлагаме ви списък с цветовете и техният ефект върху настроенията ни за хапване.

Червено. Този цвят е емоционално наситен, носи висок енергиен заряд. Повишава дишането и кръвното налягане. Освен това стимулира апетита. Не случайно ресторантьорите залагат на червения цвят в интериорните или екстериорни решения за заведенията си. Червеният цвят е изключително подходящ и за цветовото аранжиране на кухнята вкъщи.

Оранжево. Този цвят повишава количеството на кислород, доставян в мозъка. Вследствие на това се получава освежаващ ефект, стимулира се менталната активност. Той е топъл и приветлив цвят, който кара хората да се чувстват комфортно. Като цитрусов цвят, оранжевото често се асоциира със здравословна храна. Той стимулира апетита.

Синьо. Синият цвят действа благоприятно на ума и тялото. Той забавя метаболизма и има успокояващ ефект. Синьото често се асоциира със спокойствието и уравновесеността. Тъй като рядко откриваме синьото в заобикалящата ни естествена среда, той се счита за цвят, потискащ апетита. Ето защо избягвайте да презентирате храни в сини помещения или със синьо кухненско оборудване. Експерти дори препоръчват да сложите синя лампа в хладилника, ако ще се подлагате на диета. Добър ефект за намаляването на апетита дават и сините чинии и прибори.

Жълто. Жизнерадостен и слънчев, жълтият цвят винаги привлича вниманието. Той повишава концентрацията. Жълтото стимулира апетита, а асоциацията за него е щастие.

Зелено. Този цвят се свързва с природата, здравето и изобилието. Той често се използва, за да се подчертае цветово сигурността на даден продукт. Зеленият цвят е успокояващ и релаксиращ.

Сиво. Сивото претъпява апетита и дори може да предизвика отвращение от поднесената храна. Този цвят не предизвиква раздразнение, за сметка на това успокоява и потиска напрежението.

Тюркоаз. Стимулира апетита. Оранжеви и тюркоазени нюанси се считат за „вкусна“ комбинация. Достатъчно е дори само да закачите картина с тези цветове в кухнята, за да повишите настроението и апетита на фамилията.

Експерти препоръчват още тези, които решат да се подлагат на диета, да се хранят в чинии с черни цветове. Това със сигурност ще намали обема на приеманата храна. Единственото, с което не трябва да се прави компромис, е закуската. Тя винаги трябва да се поставя в светли чинии.

http://gotvach.bg

Правилата за хранене на Петър Дънов

Петър Константинов Дънов, наричан от последователите си Учителя или Беинса Дуно, е основател на религиозно-философско учение известно под името дъновизъм. Централна макро и микрокосмична категория в дъновизма е любовта, която функционира в различните аспекти на човешкото битие като стремеж — в емоционалната сфера, като чувство — в душата, като сила — в идейната сфера на Аз-а или ума, и като принцип — в духа Дънов също така учи своите последователи как да се хранят правилно, за да са здрави, добри и силни. Предлагаме ви да прочетете част от съветите му за здравословно вегетарианско хранене

Ще се храниш вечерно време преди да е залязло слънцето, а сутрин никога няма да ядеш преди да е изгряло. Всичко, в което има разнообразие, е опасно. Еднообразието в храненето също е опасно. Силата на храната е в качеството, а не в количеството. Яж най-здравословните храни и никога не преяждай. Никакво бързане при ядене. Добре е, когато човек се храни да слуша музика. По време на ядене човек се нуждае от весело, но не игрива музика. Хубави храни са тези, които лесно се смилат и от които остават по възможност най-малките излишъци. Никога не яж при неразположение. Ще ядеш само, ако си гледен. Многото ядене изтощава човешкия организъм. Човек трябва да яде точно навреме, не в определен час, а когато силите в неговия организъм се проявяват, т.е. когато усеща вътрешен глад. Колкото повече яде човек, толкова по-малко помни. Стомахът мели много, но паметта се обременява и отслабва. Имате някакъв плод, круша например. Не почвайте веднага да я ядете. Спрете се, разгледайте я, помислете малко за нея. Онези същества, които са създали плода, са събрали слънчеви лъчи, кондензирали са слънчева енергия в този плод. вие имате за задача да извадите тази светлина и да я внесете в тялото си. След плодове никога не пий нито студена, нито топла вода. Преди ядене можеш да пиеш вода, но веднага след ядене не се позволява. Здравословно е да чувстваш удоволствие при ядене.

Всеки камък си има тайна

(Полу)скъпоценният камък е повече от страхотна идея за подарък. Независимо дали е под формата на бижу или талисман - със сигурност ще зарадва получателя си. Но всеки камък носи определена енергия и настроение. Затова не е без значение какво ще изберете! Ахатът символизира сила, успех и енергия. И до такава степен се вярва, че носи здраве и дълголетие, че на болните слагали ахат в ръката - за по-бързо оздравяване.
Аквамаринът е камък на влюбените, но не го подарявайте на съпрузи – единият може да „залитне” настрани. Енергията на аквамарина облекчава болката в зъбите, корема и черния дроб. От край време този камък е талисман на моряците.
Диамантът е символ на твърдост и храброст. Носи щастие и предпазва от уроки, дава самочувствие и отблъсква гнева. А на жените обещава плодовитост и леко раждане.
Аметистът е символ на хуманност и смирение и се подарява на любим човек! Освен това предпазва от пиянство. Но ако се носи постоянно, силата на камъка отслабва.
Тюркоазът е камъкът на щастието, но само за тези, които имат добри помисли. На злодеите носи нещастие.
Хиацинтът е мощен магически символ, известен още като камък на куртизантките. Носели са го магьосниците, за да се предпазват от зли духове. Камъкът възпрепятства зачатието и способства прекъсването на бременността.
Гранатът символизира здраве, преданост и постоянство. Съхранява приятелството и верността, носи щастие.
Перлата е символ на чистотата и нежността, а съпрузите дарява с щастлива любов!
Смарагдът е талисман на майката. Този камък укрепва паметта и помага за развиването на всевъзможни таланти. Дарява веселие и душевна хармония. Но „действа” само в ръцете на добър човек.
Лунният камък помага най-много на родените в полунощ или понеделник (деня на луната). Способства за преодоляване на препятствия в любовен план и взимане на важни решения.
Ониксът е камък на лидерите. Помага да придобиваш власт над хората и предугаждаш действията на противниците. Също така защитава притежателя си от нападения.

Рубинът символизира страстната любов. Добрия човек прави още по-добър, а лошият още по-зъл. Ако камъкът потъмнее, опасност грози притежателя му.
Сапфирът носи верност и скромност и предпазва от предателства. Това е „духовен” камък, затова следва да се подарява на хора, които водят чист и безгреховен живот.
Топазът овладява гнева и е символ на приятелството. Вярвало се е, че лекува епилепсия. Защитава от безсъние и уроки.
Турмалинът е талисман на художниците - носи вдъхновение.
Цирконият пък е камък на мъдростта. Подобрява паметта и умствените способности, а притежателят му се стреми към нови знания.
Кехлибарът защитава от уроки, лекува заболявания на кожата и гърлото, безсъние. А новороденото дарява със сила и здраве.
Ясписът е загадъчен камък, даряващ с ясновидски способности и изключителна мъдрост.

Направете правилния избор и нека вашият подарък донесе много щастие и късмет!

http://beauty.fashion.bg

Масала и шампанско

докато целият свят изнемогва под бремето на финансовата криза, а европейският съюз е на една крачка от краха си, моделиерите от шанел, демонстрират охолство и лукс. и това нито е случайно, нито е безмислено, защото както всички знаят настоящата криза за милиони хора, е прогресивно увеличаване на благата на единици такива – милионери и милиардери от ново поколение, израстнали в последно време в азия и по-специално – китай и индия.

Ако се питате какво е общото между величествената столица на модата Париж, немското гуру на Шанел Карл Лагерфелд и противоречивят, екзотичен Бомбай, в който разкошът и мизерията се дебнат на сантиметри, то това е последното фешън шоу на модна къща Шанел - ”Metiers d’art”, състояло се в Гран Пале, Париж. Един семпъл моден подиум не е достатъчен, за да пресъздаде атмосферата на ориенталския разкош, от който е черпил вдъхновение дизайнера. Затова моделите дефилират сред безкрайно дълги маси, отрупани със сребърни табли с тропически плодове, изискани деликатеси и индийски закуски, всичко това декорирано с изящни кристални свещници и полилеи.

Комбинацията от копринено сари и сако от туид може и да звучи налудничаво, но Лагерфел успява да ги съчетае шикозно и елегантно, обединявайки тотално различните разбирания за естетика на парижаните и индийците.

“Звучи ужасно, но Индия е страна, където дори и бедните притежават нещо много шик в себе си,” казва Лагерфелд след шоуто. “Дори и да няма нищо друго, най-бедната жена ще има две-три гривни и елегантно, розово сари. Много са смели, наистина.”

Отрупарни с ръчно съшити перли и тежки бродерии, изпипани от майстори, използващи стари бродерийни техники, които вече изчезват, облеклата от колекцията ще се предлагат в бутиците на Шанел от месец май идната година.

Дизайнерът споделя за колекцията, посветена на майсторите, които работят за Шанел, че е борба срещу меланхолията с малкото, което остава.

Отрупани с кристали палта, рокли, шалвари и поли, с кройки вдъхновени от тези носени в Раджастан.

Къси сака от туид – запазената марка на Шанел от десетилетия, комбинирани с впити високи ботуши “втора кожа”, напомнящи за панталоните чуридар, носени от индийските жени под техните туники.

Поли до коляното с приказни драперии като на сари и вечерни рокли с пищни дължини, които моделите увиват около главите си.

Всички модели, включително необикновено голям брой момичета, произхождащи от Южна Азия, изглеждат буквално сломени под тежестта на бижутата – огърлици, обици-халки, гривни на глезените от злато и низ след низ перли и синджири, които обкръжават вратовете, талиите и глезените им.

Попитана какво мисли за виждането за Индия на Лагерфелд, бившият модел Кират Янг, родом от Индия, казва “великолепно” и предрича, че колекцията ще спечели шеметно одобрение в страната й.

“Всичко ще бъде качено в YouTube и хората ще го видят в Индия и веднага ще го прекопират,” казва Янг, облечена в тон с колекцията в пастелно розово сако и старо, сребристо сари, принадлежало някога на майка й.

…

Седях до принцесата на Джайпур и по време на шоуто тя казваше “Виж това. Мисля, че що го направя и аз като се върна вкъщи.”, добави моделът.

http://myhappypond.com

Перли на глезена събират мъжките погледи

Колие, което може да се носи като гривна; колани със сребърни катарами и златни токи; дори брошки за обувки - това са част от т.нар.мултифункционални бижута, които имат все повече почитатели. Естествено откъде другаде, ако не от Холивуд тръгва новата мода, за да се приземи и сред обикновените богаташи ексцентрици. Открай време накитите са визитната картичка на човека, който ги носи, и разкриват неговата същност. Сред най-актуалните аксесоари за този сезон са гривните, които от столетия са важен елемент в индийската култура. За подчертаване на глезените бижутерската линия Cellini предлага специални гривни от 18-каратово злато и големи перли, открити край Таити и бреговете на Южно море в Азия. Колекцията, украсена и с диаманти, е лимитирана, а всеки модел струва 21 000 долара. Стилистите от Oxette също предлагат гривни за глезените. Моделът Angel просто е от нещата, които задължително трябва да си подарите, ако държите на себе си. Комбинацията от искрящи рубини и диаманти на фона на бяло злато прави бижуто много притегателно.
Точните характеристики са 18 карата бяло злато, 192 диаманта с обща тежест 2,95 карата и 12 овални рубина. За да сте сигурни, че няма да загубите скъпоценната вещ по време на някоя бурна нощ, тя се закопчава с механизъм с двойно обезопасяване. Десетки луксозни бижута се предлагат и за пиърсинг на пъпа. Неговото продупчване всъщност има доста интересна история. В древния свят най-често се свързвал с владетелска принадлежност и символизирал смелост и мъжество. Египетските фараони носели обеци на пъпа като ритуално преминаване от живота на земята към отвъдния свят. Висшите римски воини пък си пробивали зърната на гърдите, за да демонстрират мъжественост и дълга да защитават своя монарх. Пиърсингът достига до Индия през XVI век.Обецата за нос се носи обикновено на лявата ноздра с вярването, че така жената ще роди по-лесно. Понякога е свързана с верижка за ухото. Обиците за пъпа са украсени със сапфир или кристали "Сваровски". Пробиването на езика пък е част от религиозните ритуали на висшите жреци на ацтеките, шаманите, маите от Централна Америка и тези на хаида, кауакиутул и тлинглит племената от Северозападна Америка. Те си пробивали вкусовия орган, за да привлекат вниманието на боговете и да общуват с тях на друго ниво. Днес обаче няма значение дали мотивите ви са толкова духовни или се свеждат до обикновена суета. Която и част от тялото си да решите да продупчите, важното е после да бъде украсена с истинско бижу, а не с евтина дрънкулка. Най-подходящи за целта са накити от 14 или 18-каратово злато или платина. Първото обаче има много високо съдържание на сребро и мед, затова е по-добре да предпочетете втория вариант. Кралят на диамантите Tiffany предлага изискани обеци за пъп, които са много търсени от звездите. Красивите обички са украсени със сапфир, цветовата гама поразявас разнообразието си - пурпурно-синкави, зелени, жълти, безцветни, оранжеви и розово-оранжеви. Сапфирът определено ще ви придаде царственост - много често тези камъни се използват за украса на корони. Смята се, че сапфирът символизира властта, верността, целомъдрието и скромността.
През Средновековието го наричали "епископ на камъните", тъй като считали, че олицетворява висшите духовни ценности. Приписват му и способността да намалява болката, да примирява разногласията, а също да дава вечен живот на този, който го притежава. Вечен живот едва ли ще можете да си осигурите със сапфирена обеца на пъпчето, но пък вниманието и погледите на околните със сигурност. Естествено, кристалите Swarowski са намерили своето приложение и при нестандартните бижута. Прочутите кристали отдавна красят телефони, дрехи, дивани и какво ли още не, така че можете да бъдете сигурни, че има достатъчно голямо разнообразие на пиърсинг-украшения.
Но трябва много да внимавате къде ги слагате, тъй като кристалите изключително силно подчертават тази част от тялото, където са закачени. Тъй като блещукат и пречупват светлината, те привличат погледа по-силно от обикновените украшения. Затова ги сложете там, където наистина искате да усещате постоянно втренчените погледи на околните. http://www.monitor.bg

Индийска кухня

Индийска

Овкусяващи съставки: анасон, асафетида /подправка, подобна по вкус на чесъна/ черен пипер, кардамон, канела, карамфил, кориандър, чили, кокосов орех, кимион, копър, резене, чимен, гарам масала /печени зърна черен пипер, кардамон, канела, карамфил/, чесън, гхи /пречистено масло/, джинджифил, лимон, мента, синап, нигела /семена от черен лук/, лук, фъстъци, шам-фъстък, маково семе, червен пипер, розова вода, шафран, сусам, куркума.

Основни храни: чътни, къри, плоски питки, агнешко, леща, манго, нар, картофи, птиче месо, ориз, спанак, кисело мляко, мунг боб.

Кулинарна история

тандур

Индийската кухня е може би най-древната в целия свят. Цивилизацията на този субконтинент датира от преди 5000 години. Има сведения, че около 3000 г. пр. Хр. арийски племена от север нахлули в Индия и се заселили по долината на р. Инд на територията на днешен Пакистан. В периода до 1500 г. пр. Хр. те създали множество градове-държави, обединени от цивилизация с богата култура. Археологическите сведения сочат, че те са ползвали единна изящна пиктография, забележително точна стандартизирана система от мерки и теглилки и изключително добре организирано градоустройство. Запазените големи градски складове за пшеница и памук сочат основния поминък на тази процъфтяваща култура – земеделието. В този период са поставени и основите на традиционна индийска кухня, изградени върху вегетарианството. Освен икономически, има и религиозни причини за това – ведическата традиция, чийто корени са във вярванията на арийците, изключва употребата на всякакво месо, а от животински продукти приема единствено млякото. Тази изтънчена култура създава и учението Аюрведа. В превод от санскрит това означава “знание за живота” и представлява предписания за употреба и съчетаване на определени храни и подправки, в резултат на което ежедневното меню освен изключително вкусно, се превръща и в здравословно. Според Аюрведа хората се разделят на три типа или конституции – пита, капха и вата, като всеки тип трябва да се придържа към подходящия за неговия физически тонус списък от храни. Това древно учение преминава през много перипетии и опити да бъде заличено от различни чуждоземни завоеватели на индийските земи през вековете, но е оцеляло и се практикува с успех и до днес в специализирани центрове.

Вегетарианската “основа” на индийската кулинарна традиция оцеляла и след загиването на цивилизацията на градовете-държави около 1500 г. пр. Хр. Историците свидетелстват, че когато Александър Македонски достига до териториите на Индия през 326 г. пр. Хр. , по тези земи вече се е появила нова религия – будизмът. Според нея човешкото съществуване представлява дълга последователност от прераждания, като в зависимост от поведението си в съответния живот в следващия човекът се преражда в по-висше или по-низше същество. Затова всяко животно може да носи човешка душа. Поради тази причина последователите на будизма също са ревностни вегетарианци. По времето на цар Ашока /322-183 г. пр. Хр./ будизмът е обявен за официална религия на Индия, чрез което вегетарианството е въведено със закон като задължително.

барфи

Последната династия по индийските земи завършва с управлението на цар Гупта /319 – 606 г. сл . Хр./ След това те били владени ту от хуни, ту от араби, които оставили своя отпечатък както върху културата, така и върху хранителните навици на индийците. Най-големият “кулинарен обрат”, обаче, настъпил с нахлуването на монголите в Северна Индия през 16 в. След като са прекарали известно време в Персия, те донесли със себе си много от чертите на арабската цивилизация – любовта към цветята и фонтаните, сложната архитектура и луксозния начин на живот. И най-съществената промяна, равняваща се на истинска кулинарна революция – в завладените северни територии бързо навлиза консумацията на месо. Единствената забрана, според мюсюлманската традиция, касае употребата на свинско. На месна почва от месните продукти се изключва и употребата на телешко поради свещения статут на кравата. Все още няма обосновано обяснение за обожествяването на това животно, но се предполага, че в даден исторически момент броят на кравите в Индия заплашително намалял и те станали по-ценни като източник на основните за човешкото здраве млечни продукти, отколкото на месо. Всички останали меса и птици бързо навлизали в индийската кухня. При сблъсъка на двете културни традиции се получили интересни съчетания – употребяваните от арабите меса се комбинирали с пикантни индийски вегетариански сосове. Така били създадени къритата с месо. Голяма популярност получили ястията “тандури”, също внесени от Персия. Днес те са емблематични за индийската кухня. При тях се използва дълбоко глинено гърне – тандур, което се поставя върху легло от горещи въглени. Нагорещеното гърне се използва като пещ, в която се приготвят предимно месни ястия. Характерна за тях е специалната марината, в основата на която стои киселото мляко. Тандури ястията се подправят с кориандър, кимион, чесън и къри.

тамаринд

През същия период за първи път към индийския ориз било прибавено месо по подобие на арабските пилафи, в Индия стават известни кюфтетата, шишчетата и кебапите. В кухнята навлиза употребата на ядки при приготвянето на ястията – бадеми, кашу и стафиди. По арабски тертип месата се комбинират със сладникави подправки. Индийците за първи път научават и какво означава като последно ястие да се поднася десерт. За приготвянето на сладкиши се използват непознати дотогава съставки – бадеми, ориз, пшеничено брашно, захар, кокос, розова вода.

И до ден днешен Индия е разделена както в религиозно, така и в кулинарно отношение. На север, където преобладава ислямът, се готви месо, главно птици и агнешко. Индуиският Юг е по-скоро вегетариански. Разбира се, през последните векове някои религиозни табута доста са избледнели. Принос имат и по-късните завоеватели – португалците, владели областта Гоа в продължение на четири века, и англичаните, в качеството си на колонизатори, внасят нови, европейски, традиции в храненето. Днес, например, в Индия се ядат супи и се пие чай по английски образец.

чапати

С разгръщането на борбата за независимост, водена от Махатма Ганди, индийците постепенно започват да обръщат поглед към своите корени. След като става независима държава, в Индия, с активната подкрепа на правителството, се създават все повече аюрведични училища и аптеки.

Днес индийците се хранят два или три пъти дневно, в зависимост от финансовите си възможности. Ястието се състои от ориз /на юг/ или чапати – плоски житени хлебчета /на север/, сервирани с пюре от дал, малко зеленчуци и за тези, които могат да си го позволят, купа с кисело мляко. Приготвя се с много подправки. Месо се консумира на празници, няма ограничения за прясното мляко, рибата, плодовете и зеленчуците. Ястията се сервират на масата и всеки си взима колкото иска. С пръсти се късат парчета плосък хляб и с тях се загребва храната. За измиване до всеки гост се поставят купички с ароматизирана вода..

Ястия и съставки

Основните хранителни продукти в индийската кухня са зеленчуците и плодовете, различни видове варива, млечни продукти – пречистено масло, кисело мляко и домашно сирене, агнешко месо и птици, ориз, плоски пшеничени питки.
Ето някои от по-често използваните ястия и съставки:

Барфи	правоъгълен малък сладкиш. Украсява се с тънък лист сребро, който е безвреден за здравето.
Басмати	специален сорт дългозърнест ориз.
Гхи	пречистено краве масло, панир - домашното сирене, кхойа – кондензирано мляко.
Дал	различни видове сушени бобови храни. Понятието включва всички видове боб, леща, нахут или грах, достъпни в Индия. Същото име носят ястията и супите, приготвяни от тях. Най-често използваните са: архар-дал – обикновен бял боб, уруд-дал – черна леща, чана-дал – нахут, мунг-дал – вид малки зелени бобчета, масур-дал – червена леща, матх-дал – малки кафяви бобчета.
Дахи	приготвено в домашни условия кисело мляко, което се използва за различни блюда.
Кичади	относително прости ястия от ориз басмати и лющен мунг-боб. Различните видове се определят от използваните в тях зеленчуци, билки и подправки.
Корма	месо, задушено със запържен кромид лук, кардамон, джинджифил и чесън, за да се получи гъст и средно лютив сос. Ястието се приготвя в съд с дебело дъно.
Къри	ястие, което се подправя с комбинация от подправки, смесени непосредствено преди готвенето. Могат да се употребят 3-4 подправки, но съществуват варианти от 12 или повече. Основни съставки са куркумата, кимионът, кориандърът, джинджифилът, резенето и различни видове пипер. Съществуват и сладки смеси, към които се прибавя канела, карамфил и анасон. научете повече »
Ласи	напитка от кисело мляко, приготвена със захар или с различни подправки.
Млечни продукти	широко използвани са в индийската кухня.
Райта	салата от свежи плодове или зеленчуци, подправена с дахи.
Тамаринд	кисел пулп, често използван в индийската кухня.
Тандури	ястия с месо, приготвени в специална пещ “тандур”.
Чапати	плоски хлебчета, приготвени от пшеничено брашно с ниско съдържание на глутен.
Чашни	захарен сироп, шербет.
Чътни	консервирани подправени плодове или зеленчуци, нещо като нашите сладка и туршии.

Подправки

манго на прах

Неподражаемият вкус на индийската кухня е свързан с разнообразието от силно ароматни подправки като анасон, кимион, кориандър, джинджифил, червени люти чушки, индийско орехче, както и на някои по-тривиални като канела, карамфил, босилек, джоджен и дафинов лист. Куркумата и шафранът, които оцветяват ястията в ярко жълто и кардамонът с неговия остър камфоров аромат вече са познати и у нас, докато подправки като асафетида, калинджа, резене, чимен и черна сол все още звучат прекалено екзотично. Асафетидата е смола с аромат, подобен на чесъна, калинджата /или нигела, както е известна в западните страни/ представлява семе от черен лук със сладък вкус, подобен на майораната; резенето има подобни на кимиона семена, които притежават анасонов вкус; чименът всъщност е семето на познатия у нас сминдух, вкусът му е горчив и е незаменимо в много зеленчукови ястия и закуски. Черната сол в действителност е тъмно виолетова на цвят, в малки количества вкусът й е почти неуловим, но става специфичен при съчетаването й с останалите продукти. За овкусяване се използват и сок от лимон, манго на прах и розова вода.

Аюрведа

Но ролята на подправките в индийската кухня излиза и извън границите на гастрономията. Освен че спомагат за по-дългото запазване на храните, според Аюрведа всяка от тях има лечебни свойства, които влияят върху различни органи и физиологични процеси. Подправките оказват положително въздействие и върху отделни черти от характера на човека. Освен това част от тях имат “загряващо”, а други – “охлаждащо” действие. Според аюрведичната медицина чрез правилното съчетаване на охлаждащи и загряващи съставки трябва да се постигне добре балансирано и здравословно за съответната конституция ястие.

Асафетида	в характера се появяват повече нежност и спокойствие. Тя помага да нормализирате отношенията си с близките. Подобрява цвета на лицето, кожата става еластична, малките бръчици се изглаждат.
Джинджифил	придава способност да се противостои на трудностите. Стимулира умствената активност, подобрява паметта Джинджифилът помага да се чувствате бодри през целия ден, отстранява умората при физическо и психическо напрежение и при стрес. Подпомага развитието на такива черти от характера като целенасоченост, смелост, решителност.
Куркума	развива у човека обстойна, положителна, трезва оценка на ситуацията, спокойствие при решаването на проблемите. При употребата й психиката постепенно става невъзприемчива към факторите, които преди са ви дразнели. Куркумата дава сили за разработка и реализация на дългосрочни планове, освобождава от стеснителност, придава по-голяма увереност в себе си.
Манго	подпомага оптимизма, жизнеността, откритостта. При употреба на плодовете от манго вашият характер ще стане по-жив, по-често ще ви се иска да се смеете и шегувате. Мангото прави човека по-общителен, той с радост гледа в бъдещето.
Чили	тази подправка ще ви помогне да се избавите от суетата, грубостта, взимането на преждевременни решения. При общуването ще се появи усещане за взаимопомощ. Развива по-личностен подход към хората. Ще станете способни да изпълнявате всяка, даже най-непривлекателната работа.
Черен синап	подпомага изграждането на много спокойствие в характера. Постепенно изчезват всички груби прояви в поведението. Дава възможност по-добре да се вглъбите във вашия вътрешен свят, премахва суетността, напрегнатостта. Помага на тези, които не умеят да почиват, подобрява съня, лекува депресивни състояния.
Кардамон	придава на характера ви способност да простите обидите. При необходимост ще ви помогне да придобиете смирение, ще ви освободи от напрежение при общуване с неприятни хора. Може да се научите да избягвате скарвания в семейството, по-добре да се отнасяте с децата, с възрастните хора. Кардамонът намалява чувството за жажда, премахва излишните мисли за ненужни покупки.
Къри	приучва към сдържаност, без напрежение да се отнасяте към себе си. Облекчава товара на вътрешните противоречия. Появява се тишина и спокойствие в душата. Помага без суетня, постепенно, да решавате проблемите си.
Нигела	при използването й мисълта става ярка и стремителна. Ако е необходимо бързо да решите някой проблем, нигелата е незаменима. Укрепва твърдия оптимизъм в душата, вярата в собствените сили. Подобрява кратковременната памет, по-яркото възприемане на околния свят.
Индийско орехче	развива решителност при преодоляване на трудности. Укрепва волята на човека, При решаване на проблем помага да мобилизирате всичките си сили. Дори при бърз и активен начин на живот се появява повече свободно време. Подобрява съсредоточеността на вашето внимание.
Кориандър	подобрява устойчивостта ви при трудни прояви на обкръжаващата ви действителност. Употребата дори на малки количества дава възможност да не се дразните от наглите, грубите, раздразнителните хора. Трябва да се приема чрез храната от хора, които работят в тежки морално-психически условия.
Кимион	позволява да сте по-независими от клюките и лошото мнение по ваш адрес. Дава ви сили категорично да се справите с лошите навици. Позволява да си подобрите режима на деня, възстановява силата на характера. Тонизира психиката, повишава упоритостта при решаване на проблемите.
Резене	забележимо снема гнетящата умора от тежка обстановка, променящи се природни условия. Всички проблеми се решават меко, незабелязано, характерът става адаптивен, престава да ви безпокои излишната праволинейност и раздразнителността. Движението в живота става спокойно, постъпателно.
Чимен	увеличава мекостта на характера, по-топло става отношението към хората. Вие ще станете по-добър, нежно-спокоен, уравновесен, сговорчив. Позволява да подобрите семейните отношения снема излишната възбудимост у децата.

Джинджифилът като карма

http://www.dianid.com

3а живота и хората

"Няма човек, който да е роден само за щастие. Ето - един е роден отличен работник, но няма щастие в семейството. Друг има и двете, но пък няма здраве. Трети е здрав, но пък децата са му болни и т. н. Във всеки човек има и добро, и зло. Така е устроен светът...

Някой си мисли, че като има пари, може да си купи и любов, но това е вятър работа. Любов с пари не се купува. Или пък си мисли, че като стане богат, всичко ще му е наред, но и това не е вярно. Работи, работи човекът, трупа пари и вещи и после вземе, та умре и остави всичко на друг. Който много събира, никога не го използва. Друг събира плодовете на труда му. Затова по-правилно е така: не трупай, парите са средство за живот, използвай ги всеки ден...

За всеки човек идват периоди на трудности. Дори и за най-богатите и за най-силните. Затова човек трябва да се стреми да бъде смирен, за да не умре в прегръдките на злото...
Човек никога няма да спечели пари, ако не се занимава с подходяща работа. Той трябва първо да разбере какво най-много му харесва да прави, а не да робува на мода или нечии съвети...

Не роптайте срещу страданието, което преживявате. Страданието е пречистващо средство, като една дреха, която не е чиста, ако не се изпере...

В тежки времена живеем. Хората помежду си нямат един с друг нищо общо. Майките раждат деца, но нямат мляко да ги кърмят. Казват, защото били нервни. Не е това. Просто децата нямат нищо общо със своите майки, те само са дошли на света чрез тях. Нищо не получават децата от майките: нито мляко, нито топлина. Дават ги съвсем малки в детски ясли, вечер ги слагат да спят отделно, рядко виждат усмивката на майчиното лице.

Майките са недоволни, че съпрузите им не ги почитат достатъчно. Съпрузите пък смятат, че са се оженили само защото е трябвало да минат по реда си. Възрастните са недоволни, че младите не ги уважават. Никой с никого не е близък. Хората вече се интересуват само от пари. Мислят, че ако имат пари, всичко ще им е наред. Не знаят, че един ден тези пари няма да им служат за нищо...

Бедността е цвете, на богатството не се радвайте. Бедността дава да се радваш на деца, приятели, роднини. А от богатството душата се разболява...

Който краде, за здраве ще плаче...

Понякога съм много нервна, а хората мислят, че съм лоша. А аз виждам обкръжението и обръча, който постепенно се стеснява около земята, преживявам мъките на всички хора и не мога, а и не смея да го обясня, защото един много строг глас непрекъснато ме предупреждава да не се мъча да обяснявам каквото и да било, защото хората заслужават живота, който водят. Как да помогна на тези хора, които все повече не зачитат никого, надпреварват се да придобиват пари и вещи...

Не искайте много – не можете да му платите цената...

Няма хитрец, дори и най-големият, който да е надхитрил съдбата си. Ще хитрува толкова, колкото му е дадено от Бога. И после няма право на снизхождение!...

Нека знаят всички, че нищо не остава неизплатено на този свят. Хората вършат престъпления и мислят, че никой не ги е видял. Не е така! Всичко се вижда и идва време, когато провинилият се трябва да плати!...

Работете сутрин и през деня. Никога вечер. Силите свише не помагат вечер, а без тяхна помощ нищо велико не може да се роди..."

Леля Ванга

Етно екзотика в интериора

Стаи, като от приказките “1001 нощи”. Макар да не са пищни, като в замъците, пак са приказни със своята екзотика. Имено изчистения стил, простотата и естествените материали, правят помещенията уютни.


http://www.utro.bg

Мароканската кухня – пиршество за душата

Мароканската кухня е много вкусна, оригинална и богата, леко пикантна, простичка, засищащa и има какво да предложи дори на най-претенциозните вкусове. Продуктите, които се използват в готвенето, най-често са произведени в самата страна, особено многобройните плодове и зеленчуци. От месата се консумират предимно пиле, телешко и агнешко, логично на основната религия - свинското отсъства. Много важни за кухнята и за уникалния вкус на ястията са лимоните, фурмите, маслините, бадемите и смокините. Подправките са на почит и придават неповторим аромат на мароканските изкушения. Едни от най-типичните са шафран, канела, джинджифил, кимион, кориандър, куркума.

Мароканският кускус не е като този в България. В Мароко е възприето храната да се яде с ръце, а за вилица да се използва парче хляб. В случаи, когато все пак е необходим прибор, се използва дървена лъжица. В Мароко закуската често започва с марокански палачинки -багрер или мекици -мземен.;Приготвят се с бяло брашно и грис. Палачинките са по-малки и по-плътни от познатите у нас и традиционно се хапват с мед и масло. Подправките са на особена почит в мароканската кухня. Дали за обяд или вечеря, винаги се започва със салата, най-често се сервират няколко вида салати – обикновено с мека консистенция или от пресни зеленчуци.тажинът. Името му идва от съда, в който се приготвя – тип гювеч с плоско дъно и конусовиден капак. Обикновено се приготвя с месо, най-често телешко и агнешко, зеленчуци, маслини, фурми и много подправки. Вид тажин - агнешко с мед и подправки. Това е един от най-популярните и апетитни специалитети в Мароко и се приготвя на Празника на жертвоприношението /сходен на Курбан-байрям в Турция/, когато се коли агне. Много характерен за страните от Магреба (Мароко, Алжир и Тунис)кускусът По традиция кускусът се приготвя в петък и в края на свещения месец Рамадан, както и при празнуване на новородено и сватба. Когато жените приготвят кускус, те трябва да се помолят, да говорят за религия и просперитет, да са изпълнени с положителни мисли. Разновидностите на кускуса са много и едни от най-интересните са съчетаването на сладко и солено – например кускус с месо, захаросан лук, леблебия, телешко или пилешко. Най-често се приготвя кускус със седем вида зеленчуци и месо Присъстващ на всяко ястие е мароканският хляб - кръгъл и плосък, тип пита, с дебела кора. Приготвя се в различни големини. Често мароканците го използват вместо вилица, за да се хранят с него от общото плато на тажина. По време на свещения месец Рамадан в Мароко задължително се приготвят- супа от домати и леща. Тогава се хапва и сладкото лакомство уникален сладкиш със сусам, бадеми и канела. Той се пече и при раждане на дете. Други типични марокански сладки през Рамадана - сусамени бисквити с канела и шафран, потопени в много мед. ” /или бастиа/- има сладко-солен вкус, приготвя се от точени кори, лук, месо от пиле, друг вид птица или пък морски дарове, с добавка ядки, сварено яйце, кориандър, магданоз и канела. Макар да се смята за национално мароканско ястие, неговата родина е Испания. По обичай, всички ядат общо от тажина с ръце Разнообразието на Мароканската кухня се дължи на многобройните влияния, които се преплитат в нея – береберско, испанско, арабско, африканско, средиземноморско, и др. Тажинът са берберски; благодарение на маврите кухнята се обогатила със зехтин, плодове, бадеми, билки; бедуините допринесли за хляба, житните култури, млякото, фурмите, а арабите разбира се с подправките. Мароканците са съумели да запазят вековната традиция в готвенето и не случайно кухнята им е на второ място в света по изобретателност след френската. Ментовият чай е характерна напитка в страните от Магреба. Той е наричан още туарегски чай, тъй като произлиза от туарегите(амазиги), които са берберското население на Северна Африка . Приготвя се с листа от зелен чай, листа от мента и много захар. Той е много разпространена напитка и се пие по всяко време, а когато се сервира на гост -приготвянето му се превръща в ритуал. Вкусът на ментовият чай е неповторим и неслучайно марокански собственик на кафене Абделатиф казва: „Когато чаят стане част от теб, това се превръща в истинска любовна история”

Сусамът отваря пещерата на витамините

Откриха левкемия на сина на моя близка - 20-годишно момче. Последва ударна серия химиотерапия. Но от това пострадаха костите и лекарите препоръчаха смяна на тазобедрените стави. Отчаяните родители се хващаха за сламка и една от тях се оказа... таханът.
Тази сусамена паста с добре познат вкус от халвата е истински дар божи за всяко страдание, което изисква организмът да си набави калций. Таблетките невинаги се усвояват пълноценно, а лъжица тахан лесно и бързо се приема и преработва почти 100 процента. Включването му в менюто на момчето изненада лекарите. Дори започнаха да се обнадеждават, че няма да се наложи смяна на ставите.
Друга позната си направи профилактично изследвания за остеопороза. Нямаше 40 години, но се оказа, че вече има "крехки" кости. Тя работи за сайт за туристически услуги и пътищата я отвели до Ивайловград. Там открила единствената може би в България таханджийница, която добива тахан по най-древния способ
- смилайки сусама между камъни. Той предварително се суши на слънце и леко се запича в пещ. Буркан (700 г) от гъстата "меласа" там струва 8,50 лева. На място може да се купи и мед - един буркан е 9 лв.
Оттогава тя редовно посещава таханджийницата и си набавя продуктите. А при следващия преглед показателите й рязко се подобрили и за нея вече няма риск да се потроши при най-невинно падане.
Разбира се, това не е панацея, но мнозина, които страдат от язва на стомаха, твърдят, че лъжичка тахан облекчава болката и дори лекува. Самата паста има твърде остър вкус и е много маслена. Затова при консумация се смесва с мед.
Препоръчително е дозите да бъдат 1 към 1, но който си пада по сладкото, може да добави повечко мед. За хора с усилена умствена работа, за спортисти, при големи физически натоварвания рецептата е: сутрин да изядат 1-2 лъжици тахан с мед. Това е истинска енергийна бомба, която ще ги зареди със сили за целия ден, а и няма да изпитват глад.
Как да го ядете? Ами като плънка на палачинка или намазан на пържена филийка - все е вкусно и полезно. Прилича на течен шоколад.
Таханът е хранителен продукт, получен чрез смилане на сусамови семена. Има полутечна консистенция. Основна съставка е в множество ориенталски и азиатски ястия,
като например хумус. Има два вида тахан - от белени и от небелени сусамови семена.
Таханът от небелени семена е по-тъмен и по-горчив, но в замяна на това съдържа в повече минерали и хранителни вещества. Най-често таханът се приготвя от смесване на двата вида. Изключително богат е на витамини ( B1, B2 и B6) и калций - почти пет пъти повече от кравето мляко. В него има незаменими аминокиселини, както и на други ценни микроелементи - силиций, фосфор, мед, магнезий и калий.
В сусамовия тахан количеството белтъчини е по-голямо от това в сиренето, соята и някои видове месо. Важно е да се знае, че сусамовото масло е мазнина, която се усвоява напълно от организма. По отношение на ползата за кръвоносните съдове сусамовият тахан не отстъпва по нищо на течното злато - зехтина.
Вкусни са дресингите с тахан, които се ползват за салати. Препоръчителната комбинация е една част тахан, три части вода, сол, чесън и лимон, които се разбъркват с миксер.
Сусамът, от който се добива тахана, е едногодишно тревисто растение. Родината му е Африка. Има 12 вида сусам. Семето е популярно и ценено от древността. Използва се е главно в кулинарията и медицината. Преди употреба сусамовите семена обикновено се препичат. Поръсват се на хлябове, сладкиши, както и мака, с тях се приготвя тахан халва.
Има благотворно действие при бременни и малки деца заради съдържащите се в тахана хранителни вещества и особено фолиевата киселина.
Има два основни вида - бял и черен. И двата се използват в азиатската кухня, главно за панировка и подправяне на салати и рибни ястия.
Сусамовото олио е много подходящо за горещия климат - трудно гранясва поради наличието на специфичното вещество "сезамолин". При преработката ценните витамини и другите активни съставки не се разграждат.
Сусамовото олио от непечен сусам е кехлибарено, с естествен, мек вкус, който напомня на лешник . От печен сусам се произвежда особено ароматно олио, но вкусът му е доста доминиращ Затова от него се сипва по малко в гозбите.
Препоръчва се преди употреба семената леко да се препекат в тиган без мазнина. Съхраняват се в херметически затворен съд на тъмно.
Таханът при престояване се разслоява и преди употреба е нужно да се разбърка добре.
Със сусама е свързана арабската приказка "Али Баба и 40-те разбойници". Беднякът Али Баба случайно чува тайното заклинание, с което разбойниците отварят и затварят пещерата със съкровищата си. На арабски тайната дума била simsim (сусам). Така че заклинанието звучало: "Сусам, отвори се!"
В Европа обаче приказката се появява през ХVIII в. във френска обработка и името в заклинанието е на френски - "сезам", а не "симсим" или "сусам". Затова за българския читател е необяснимо защо Али Баба се мъчи да си спомни тайната дума, изброявайки различни семена, докато улучва паролата.
Така сусамът "позволява" на Али да вземе съкровищата на разбойниците.

Рецепти

Сос "Хойсин"Продукти:
* соев сос - 8 с.л
* оцет - 2 с.л., за предпочитане оризов
* фъстъчено масло - 2 с.л. или соева паста
* мед - 2 с.л., може и кафява захар
* чесън - 1 ч.л.
* сусамово олио - 4 с.л.
* чили или сос табаско
* черен пиреп на вкус
Разбръква се до получаване на хомогенна смес. Подходящ за патица по пекински или за мариноване на меса.
Сладки с тахан
* 3 белтъка
* сусамов тахан - 200 г
* слънчогледови семки - 1-2 с.л.
* стафиди - 2 с.л.
* овесени ядки - около 200 г
* орехи - 100 г, натрошени
* мед - 250 г
* ванилия - 1 ч.л., канела - 1 ч.л., индийско орехче - 1/2 к.л., ром - 3 с.л. или коняк
Разбийте белтъците с щипка сол, но не трябва да стават на твърд сняг. Накиснете стафидите в рома за половин час, след което ги отцедете добре. Започнете да бъркате заедно сусамовия тахан, семките, меда, ванилията, канелата, индийското орехче, прибавете овесените ядки и натрошените орехи, белтъците и размесете всичко много добре. От сместа с помощта на лъжица се оформят сладки (5 см диаметър), които се слагат в намазнена и набрашнена правоъгълна тава. Пекат се в предварително загряна умерена фурна, докато крайчетата им покафенеят.

http://www.24chasa.bg