Вълшебствата на кокосовото мляко

Полезните свойства на кокосовото мляко са безгранични: само в 240 мл от него се съдържат много здравословни минерали (58 мг калций, 48 мг фосфор, 60 мг магнезий и 600 мг калий) и само 48 калории. То също така е извор на куп витамини – витамин В6, С, тиамин и рибофламин. Освен всичко това в тази порция кокосово мляко се крие и още едно полезно богатство – 3 грама фибри, които са безценни за храносмилателната система и подобряват работата на сърцето. Всичко това превръща тази тропическа течност в манна небесна на здравословния живот и в незаменимо богатство за диетата ни.

При редовна консумация млякото от кокос е особено полезно за борбата с високото кръвно налягане. То намалява значително систоличното напрежение и благодарение на електролитите, които съдържа, може да държи кръвното под контрол, както и правилното функциониране на жлезите. Основен причинител на високото кръвно е солния дисбаланс в организма, а кокосовата вода със своите минерали помага за регулацията му.

Още по темата ...
7 неща, позволени за пиене, когато отслабваме
Ползите от ествествения подсладител стевия
Лимонада срещу камъни в бъбреците
Друг огромен плюс на кокосовата вода е, че тя е най добрият естествен изотоник, познат на човека. Електролитите в нея са отговорни за модулиране на обмяната на течности между отделните части на организма и стимулацията на мускулите. Тя поддържа тялото хидратирано и оксидирано, тъй като светкавично доставя кислород и хранителни вещества към клетките. Особено се препоръчва след тренировка и тежки физически натоварвания, когато нивата на тези вещества в тялото имат нужда от презареждане.

Макар да изглежда привидно леко, кокосовото мляко съдържа много повече мазнини от кравето – между 17% и 22%. Въпреки това от него не се напълнява, дори точно обратното, тъй като не съдържа и грам холестерол, има по-малко калории от портокаловия сок и стимулира метаболизма и функцията на щитовидната жлеза. Затова няма да сбъркате, ако го включите в диетичното си меню.

Имунната ви защита ще се подобри значително благодарение на кокосовото мляко, защото то е мощен антиоксидант и помага на организма в борбата му с вирусите. Контролира диабета, лекува бъбречни проблеми, дори го спрягат като силен противник на рака.

Според специалисти, кокосовото мляко може да бъде пълноценен заместител на изкуственото мляко за бебета, защото точно като майчината кърма, съдържа лауринова киселина. Тъй като е натурално стерилно и силно наподобява човешката кръвна плазма по съдържание, може да се ползва и като неин заместител в екстремни ситуации.

http://www.tialoto.bg/

Марокански тажин с пилешко

След като направих консервираните лимони, не ми остана друго освен да приготвя с тях марокански тажин с пиле. Получи се доста вкусно, въпреки нетипичният за българаската кухня аромат на използваните подправки. Критерии за успех бяха изядените празни чинийки :)

И така, що е то тажин?

С тажин се означават както ястието, така и съдът, в който то се приготвя. Съдът е типичен за Северна Африка, а чудноватата му форма е създадена така, че да връща изпарената вода обратно към приготвяната храна. Общо взето глинен съд, в който се приготвя задушено на ниска температура. Често в него се приготвят пилешко и агнешко, задушени с повечко сос и овкусени с канела, кориандър, джинджифил, сушени плодове и ядки, маслини, и разбира се тайната съставка - консервирани лимони.



Ако нямате тажин, може да използвате гювеч. Ще свърши добра работа.

Продукти:
(2 порции)

2 пилешки бутчета
шепа маслини без костилка - мамут или испански зелени
шепа стафиди
сокът на половин лимон
5-6 резенчета консервирани лимони
1 к.ч. зехтин
1 чаша зеленчуков бульон
1 к.л. куркума
1 к.л. канела
1 к.л. кориандър
1 к.л. кимион

Приготвяне:

Пилешките бутчета се измиват и подсушават. Смесват се подправките, добавя се сокът от лимон и зехтинът, и се разбърква до хомогенна смес. Прибавят се маслините, консервираните лимони и стафидите.

В купа или друг удобен съд се слагат пилешките бутчета и се заливат с приготвената смес. Така се мариноват за една нощ в хладилник. Марината има много силен вкус и аромат, но след изпичането това се балансира, а стафидите се напояват много приятно.

На другият ден се слагат в тажин заедно с маринатата и чаша зеленчуков бульон. Пекат се два часа в предварително загрята фурна на 170 градуса. След час и половина може да се махне капака, за да може бутчетата да придобият приятен загар.

Сервират се гарнирани с марокански кус кус или дългозърнест ориз.

Да ви е сладко!

http://www.gingerylemon.com

ДИАМАНТИТЕ

... Твърд непобедима, от нищо непокорявана, от стомана
недостигната, от пламък незавладяна...
Марбодий - "Лапидариум"


    Диамантът е известен на човечеството от незапомнени времена. Неговата съвършена прозрачност, изящен блясък, висока твърдост, механична устойчивост и чудесни форми са му определили отдавна славата на най-прекрасния скъпоценен камък.
    Няма друг скъпоценен камък, с който да са свързани толкова много предания, легенди и дори страдания, както с диаманта.
     Съществува легенда, в която се разказва, че първите "огнени камъни" (диамантите) са намерени в 327г. пр.Хр. от войниците на Александър Македонски по време на похода му в Индия. Това се случило в непристъпната "Долина на диамантите", пазена от огромни и страшни чудовища - змейове, които само с един поглед убивали всичко живо. Александър Македонски обаче ги победил с хитрост. Той заповядал да се полират до огледален блясък щитовете и да се насочат към чудовищата. Виждайки собствените си отражения в получените по този начин огледала, змейовете моментално умирали.
   След като загинал и последният звяр, Александър Македонски заповядал да хвърлят в пропастта късове тлъсто овнешко месо, към мазнината на което диамантите прилепвали много добре. Привлечени от миризмата на мърша, в долината скоро се спуснали множество орли. И когато с плячка в ноктите си те се отправяли към непристъпните си обиталища, били прострелвани от точните стрели на войниците. По този начин диамантите се оказали в краката на завоевателя.
   В почти същия вариант тази легенда е разказана и в една от приказките от 1001 нощ.
   Съществуват археологически данни, които свидетелстват, че още около 3000 г. пр.Хр. диамантите са били известни в Индия и до средата на ХVІІІ век тази страна е била основен доставчик на диаманти. От средата на ХVІІІ в. поради изтощаване на индийските находища главен диамантодобивен център става Южна Америка - Бразилия, а по-късно и Боливия, Венецуела и Еквадор.

Легендата за вечността разказва...
В далечна страна, на брега на морето има огромна диамантена планина. Върховете й опират в небето. Веднъж на хиляда години на върха на планината долита сребриста птица, която точи клюна си в каменния планински връх. Когато птицата изтрие с клюна си диамантената планина до основата й, едва тогава ще е преминало първото мигновение на Вечността.

   Диамантът е един от най-"силните" минерали. Името му произхожда от гръцката дума adamas - "несъкрушим, непреодолим". В неговите описания десетки пъти се повтаря "най" — най-твърд, най-скъп, най-рядкосрещан, най-блестящ.
    В лапидарии от XVI век е казано:
   "Човек трябва да носи диаманта отляво, понеже тогава камъкът оказва по-голямо влияние. Диамантът дава на притежателя си твърдост и мъжество, запазва крайниците му. Ако правото е на негова страна, осигурява победа над враговете му. Диамантът засилва и запазва острия слух, предпазва от разюзданост, скръб, магьосничество, от фантазии и зли духове. Ако някой чародей поиска да омагьоса онзи, който носи диамант, то цялата мъка и нещастие ще се стоварят върху него. Никакъв звяр не ще се осмели да нападне човек, който носи този благороден камък. Диамантът прави човека по-сериозен, лекува лунатика. Диамантът трябва да бъде получен свободно, без принуждение или насилие, тогава той има най-голяма сила. Често обаче се случва хубав диамант да загуби силата си заради греховете и невъздържаността на човека, който го носи".
Древните индуси смятали, че диамантът е образуван от петте природни стихии, приписвали му пет достойнства. При това особено ценни били смятани само чистите и прозрачни камъни. Диамантите с примеси и включвания според техните представи носели проказа, жълтеница и окуцяване. Препоръчвали диаманти да се носят в златен обков на безименния пръст на дясната ръка.
 Арабите предполагали, че от две воюващи страни победител ще бъде онази, която владее по-голям диамант. Казват, че в това свято вярвал Наполеон и винаги носел със себе си огромен диамант.
Персите смятали, че "втренченото съзерцание на прозрачен брилянт прогонва малодушието, сваля от очите мрачната завеса, прави човека проницателен и го настройва весело".
 Диамантът е камък, в който подобно на свита пружина са концентрирани огромни енергии, неподвластни на човека. Щастие той носи само ако е получен като подарък или като наследство. Ако е купен в магазина, то едва след като минат 7-9 години, той ще привикне към вас и ще започне да "работи". Смята се, че брилянтът дава на притежателя си сила, здраве, храброст, непобедимост в боя; осигурява му власт, богатство и слава. Но за всичко това той трябва да е дошъл при своя притежател по честен път. На крадци и убийци той няма да донесе успех - попаднал в техните ръце, камъкът ще им навлече неизброими беди.

ЗНАМЕНИТИТЕ ДИАМАНТИ
   В началото на Възраждането диамантът идва в Европа и става символ на власт и богатство. Той сияе в скиптри и царски корони, върху оръжието на прославени военачалници, украсява разкошните тоалети на придворни дами и велможи. Всички по-големи диаманти имат своята богата на приключения история, оставили са кървави следи от съдбоносни събития, престъпления, драми.
   Първоначално диаманти носели военачалниците, кралете и императорите. Като женско украшение започнали да го използват едва от средата на ХV век. Модата да се носят обработени ювелирни диаманти въвела фаворитката на френския крал Карл VІІ - Агнеса Сорел. Оттогава диамантите започнали да получават имена.
   Най-едрият от намерените диаманти получил името "Кулинан". Той бил открит през 1905 г. около град Претория в Южна Африка. Неговата маса е 3106 карата (или 621 г) и той струвал 9 млн. фунта стерлинги. Диамантът бил подарен на английския крал Едуард VІІ. При обработката "Кулинан" бил разцепен на 105 части; най-голямата от тях с маса 516,5 карата получила името "Звездата на Африка". Заедно с други съкровища на британската корона днес той е изложен в Музея при Лондонската кула.
   Диамантът "Кохинур" никога не е бил продаван за пари. Той бил намерен в Индия още през 56 г.пр.Хр. Смятан е за най-стария диамант в света.18 държави са владели този великолепен камък, част от неговите притежатели са загинали в сражения, други — умъртвени предателски, останалите — умрели в изгнание в дълбока нищета. През 1304 г. султан Аладин Кхили с измама отнел камъка от царя на Малва и го отнесъл в Делхи. През 1526 г. Кабулският цар Бабур влязъл в Индия. Неговият син Хумаюн от династията на Моголите отнесъл диаманта в Персия и го подарил на персийския шах. След това диамантът отново се върнал в Индия като подарък, където станал притежание на друг персийски шах - Надир. Като видял диаманта, той възкликнал: "Това е планина от светлина!" Така диамантът получил своето име: в превод от санскрит "кохинур" означава "планина от светлина". През 1747 г. шах Надир бил убит от собствената си стража. Генерал Абдали, взел камъка и избягъл в Афганистан. През 1813 г. лахорският цар Ранжит-Сингх със силата на оръжието върнал диаманта обратно в Индия, заповядал да го вградят в гривна, която носил на всички приеми. През 1849 г. Пенджаб бил завладян от Великобритания, и принцът на Пенджаб бил принуден да "подари" диаманта на английския генерал-губернатор, който го преподнесъл на кралица Виктория. Диамантът бил подложен на обработка и теглото му се намалило до 21,2 г. През 1911 г. диманта бил поставен в Малката държавна кралска корона, изработена за кралица Мария. Заради своята драматична история брилянтът "Кохинур" станал най-известната скъпоценност в кралството.
   Специалистите твърдят, че най-красивият брилянт е "Орлов", който украсявал скиптъра на руските царе. Говори се също така, че "Кохинор" и "Орлов" — са част от един някога огромен диамант, известен под името "Великият Могол". Според друго предание този прекрасен, най-чист брилянт с небесносин блясък някога е бил окото на златния идол в храма. Въпреки че храмът бил охраняван ден и нощ от няколко десетки стражи, френският войник Ив Дерош се изхитрил да открадне великолепния диамант. Хрониките напомнят страшния надпис на постамента на идола. Най-вероятно, той е заплашвал със смърт онзи, който се опита да вземе камъка. И пророчеството се сбъднало: скоро Дерош бил убит, но преди да умре успял да продаде камъка на пътуващ търговец. Отначало той бил обработен във формата "висока роза" с маса 300 карата. Шахът Джехан обаче останал недоволен и заповядал да обработят камъка отново. Той придобил по-съвременна форма и масата му паднала до 200 карата. Когато шах Надир — голям любител на брилянти, завоювал Делхи, камъкът бил инкрустиран в трона му и носел наименованието "Дерианур" ("море от светлина"). След неговата смърт камъкът преминавал от едни ръце в други, докато най-накрая се оказал в Амстердам — град, известен с обработката на скъпоценни камъни, където за 400 хиляди златни рубли го купил граф Орлов, пътешестващ по това време по Европа. Графът поднесъл най-големия диамант, вместо букет, както злословили придворните, на руската царица Екатерина II. Царицата заповядала да го вградят в нейния златен скиптър.
   Най-лоша слава има великолепният брилянт "Хоуп" с маса 45,5 карата (или 9,1 г), с рядкосрещания плътен сапфирено-син цвят със забележителна чистота. В света няма подобен на него. За този камък се говори като за съдбоносен камък, носещ нещастие на собственика си. Диамантът пристигнал в Европа от Индия, заедно с ... чумата. Всички, които са го владели, или били убити, или загинали при загадъчни обстоятелства.
   По време на едно от своите пътешествия френският авантюрист Едмонт Шале открил в изоставен индийски храм каменен идол с огромен брилянт на челото. Радостен, французинът изчовъркал "за спомен" скъпоценното "око", макар че местният му водач, страхувайки се от гнева на древното божество, със сълзи на очи го умолявал да не прави това. Пътешественикът не обърнал внимание на предупрежденията и ослепеният идол бързо му отмъстил: Шале и неговият водач загинали по най-страшен начин — били разкъсани от глутница бесни кучета. Следващите собственици на брилянта също загинали при мистични обстоятелства. Камъкът преминавал от ръце в ръце и никъде не се задържал за дълго. Никой от притежателите му обаче не пожелал да се раздели доброволно със злополучния брилянт. Донесен от Индия, бил продаден на френския крал Людовик ХІV. През 1792 година диамантът бил откраднат, но през 1830 г. отново се появил и бил купен от лондонския банкер Хенри Хоуп, чието име и получил.
Всички, които са владели този камък, или били убити, или загинали при загадъчни обстоятелства: принцесата Ламбала била убита, кралицата на Франция - Мария-Антоанета — обезглавена, синът на банкера Хоуп - отровен, а неговият внук загубил цялото си състояние.Турският султан Абдула Хамид — убит. Княз Иван Канитовицки — убит. Каретата на някой си Симон Монтаридес, заедно с жена му и детето му паднали в пропаст. Жак Коле се самоубил. Мис Е. Маклейн била намерена мъртва в собствения си дом без никакви следи от насилие.
   Сега камъкът няма конкретен собственик и се пази в института Смитсон (Вашингтон). Навярно, това е най-правилното решение.

КОРОНА ОТ ДИАМАНТИ

   Малката императорска корона на Елизавета Алексеевна, жената на Александър І, е изработена през 1801 г. от братята Дювал и по красота и богатство на камъните се нарежда веднага след голямата корона. Общото й тегло е 378 г. В короната има 48 едри (от 2 до 9 карата) и 200 по-дребни брилянта. С изключително изкуство един предмет, предназначен за особено тържествените случаи на коронации, е изработен фино и изящно като великолепно женско украшение, подобно дантела от брилянти.        
 
    С още по-голям разкош, съвършенство на изработката и красота удивлява Голямата императорска корона, изработена от Позие през 1762 г. за коронацията на Екатерина ІІ. Тя е с традиционната за този символ на държавната власт в царска Русия форма. Състои се от две ажурни сребърни полусфери и ромбовидна мрежа, обсипана с превъзходни индийски брилянти с различна големина. В долната част завършва с венец от ритмично разположени бели и розови едри брилянти. Матовото сияние на два реда бисери приглушават ослепителния блясък на многобройните брилянти, подчертават композицията и й придават завършеност. Единственото цветно петно в короната е колосалният тъмно червен камък на върха под брилянтения кръст. Това е шпинел - един от седемте исторически камъка, съхранявани в Диамантения (Алмазния) фонд в Москва. Той бил купен през 1676 г по заповед на цар Алексей Михайлович в Пекин от руския посланик Николай Спафарий. В голямата императорска корона има 4936 брилянта (2858 карата). Общото й тегло е 1907 грама. Независимо от големината и сложната композиция, короната е изящна и лека. Сред европейските регалии тя заема изключително място като един истински шедьовър на ювелирното изкуство от ХVІІІ век.

http://margaritta.dir.bg

Хармония

Суфизъм

Хармонията е единственото нещо, което създава красота. Красотата сама по себе си няма смисъл. Нещо, което изглежда красиво в дадено време и на определено място, може да се окаже грозно при други обстоятелства. Това се отнася и за мислите, думите и постъпките. Това, което наричаме прекрасно, е такова само в определено време и при определени условия. Тъй че единственият начин да се определи истинската красота е посредством хармонията. Хармонията в съчетанието на цветовете, хармонията на формите и линиите изгражда онова, което ние наричаме красота. Всяка дума, мисъл чувство или действие, което създава хармония, е производно на красотата.
Откъде се ражда стремежът към хармония и какво поражда стремежа към дисхармония? Естествена е склонността на всяка душа да търси хармония, а склонността към дисхармония е неестествено състояние на ума или нещата. Във физическо измерение всичко, което е неестествено, лишава душата от красота. Човешката психика е такава, че реагира както на хармонията, така и на дисхармонията. Самото му същество е устроено така — на ментално и физическо ниво човек реагира на всичко, което идва към него, било то хармония или не.
Наставлението на Христос: „Не се противи на злото“ е съвет да не се отвръща на дисхармонията по същия начин. Добротата и симпатията, любовта и вдъхновението трябва да намерят отклик, но оскърблението и всички действия, продиктувани от злоба и ненавист, също срещат отзвук у човека, а това създава още по-голяма дисхармония в света. Като даваме път на дисхармонията, ние й позволяваме да расте и да се увеличава. Откъде са се взели големите разногласия, междуособици и раздори, които днес преобладават в света? От пренебрегването на факта, че дисхармонията създава още по-голяма дисхармония. Ако човек бива оскърбен, в него възниква естествена потребност да отговори с още по-голямо оскърбление. В резултат, той получава кратковременно удовлетворение, че е отвърнал на обидата. Но енергията, която е изразходвал неговият опонент, му е повлияла, и двамата са създали голяма дисхармония.
„Не се противопоставяй на злото“ не означава да оставиш злото у себе си. Това означава да не връщаш дисхармонията, достигнала до теб, подобно на човек, който играе тенис и отбива топката със своята ракета. Но от друга страна, липсата на съпротивление не означава, че трябва да ловиш топката за тенис с голи ръце.
Стремежът към хармония прилича на скалата в морето. При вятър и буря тя стои твърдо. Вълните яростно се хвърлят върху нея, но скалата издържа техния натиск, позволявайки им да се удрят в нея. Като се борим с дисхармонията, ние я увеличаваме. Ако се откажем от борбата с нея, ние спираме да наливаме масло в огъня, който в противен случай ще се усили и ще причини безброй разрушения. Без съмнение, колкото по-мъдри ставаме, с толкова по-големи трудности ще се сблъскваме в живота, защото всяка дисхармония ще насочи силата си към нас, защото не й се съпротивляваме. Ето защо сме длъжни да помним, че всички трудности ни помагат да разрушим дисхармонията, която в противен случай ще се увеличи безкрайно. Това положение има своите преимущества. Всеки път, когато издържаме на напора на дисхармонията, ние увеличаваме своите сили. Ставаме по-силни, дори външно постъпката ни да изглежда като поражение. Но онзи, който осъзнае колко е нараснала силата му, никога вече няма да се чувства победен. И ще дойде ден, когато човекът, който е породил дисхармонията, ще разбере, че всъщност той е победеният.
Суфият избягва всякакви нехармонични действия; той е търпелив и контролира ритъма на речта си и никога няма да каже нещо преждевременно или да започне да отговаря, без да изслуша въпроса докрай. Той възприема като дисонанс думата несъгласие, изречена по време на спор и се стреми да превърне самия спор в хармоничен акорд. Стремежът да се противоречи често прераства в страст и човек започва да противоречи дори на собствените си идеи, ако ги чуе изречени от друг. За да запази хармонията, суфият лесно и плавно модулира своята реч от едно ниво на друго; казано с други думи, като гледа на проблема от позицията на другия човек, той възприема неговата гледна точка, вместо да настоява на своето. Такава реч създава добра основа за всеки разговор с помощта на встъпление, което подготвя слуха на събеседника така, че говорещият да получи съвършен отзвук. Суфият внимателно наблюдава всяко свое движение и изражение, както и проявите на другите хора и се опитва да създаде съзвучен хармоничен акорд между себе си и останалите.
Хармонията в живота се постига по същите пътища, както хармонията в музиката, макар че трябва още по-продължително и сериозно изучаване, отколкото развиването на музикален слух и глас. За слуха на суфия всяка произнесена дума звучи като нота — правдива, ако словото е хармонично, и фалшива, ако словото е нехармонично. Той прави гамата на своята реч ту мажорна, ту миньорна или хроматична, съобразявайки се със ситуацията. Неговото слово било то диез, бемол или чисти тонове, се излива в акорд по законите на хармонията.
Животът в обществото ежечасно създава дисхармония и суматоха, и колкото по-чувствителни ставаме, толкова по-тежко е за нас. Идва време, когато колкото по-смирен, изпълнен с блага воля, доброта и благосклонност е човек, толкова по-тежък е животът му. Често такъв човек обезкуражено се плъзга надолу, но ако запази своята храброст, в края на краищата ще разбере, че случилото се не е загуба, защото силите му толкова са нараснали и укрепнали, че неговото присъствие и думи управляват мислите, чувствата и действията на другите. Неговият собствен жизнен ритъм ще стане толкова мощен, че ще започне да дава ритъм на всеки, който го последва. На Изток това свойство се нарича качество на ума на повелителя. Но за да устоим на напора на несъответствието, идващо отвън, първоначално трябва да добием устойчивост към всичко, което идва отвътре, от нашия собствен „аз“. Собственият „аз“ се управлява по-сложно, отколкото чуждия, но ако човек е неспособен да контролира себе си, ще претърпи много несполуки и ще му бъде много трудно да се противопостави на дисхармонията, идваща отвън.
Какво поражда дисхармония в нас самите? Слабостта. Дали слабостта е физическа или психическа — все е слабост. Твърде често може да се види, че телесната болест поражда дисхармония и склонност към дискомфорт. А съществуват и много болести на ума, които още не са открити от съвременните учени. Понякога хората считат за норма това, което в действителност е проява на болест на ума. Не се отделя достатъчно внимание на вродените дефекти на разума, а самият болен няма шанс да ги забележи. Той постоянно открива грешки в другите и било на работа в офиса, в къщи или другаде, вечно създава дисхармония. Никой не може сам да осъзнае това, но за да бъде лекуван, първо трябва да бъде признат за болен.
Причината за всеки дискомфорт и за всеки неуспех е липсата на хармония, затова най-важното нещо, което трябва да се създаде при всяко обучение, е чувството за хармония. В децата трябва да се развива чувство за хармония и да им се помага да се научат я създават. Не е толкова трудно, както изглежда. На детето трябва просто да се показват различните проявления на хармонията в различните житейски постъпки.

http://chitanka.info

Най-въздействащите цитати от Елиф Шафак

Елиф Шафак е фактор в световната литература, който сложи в малкия си джоб писатели като Паулу Коелю и Хорхе Букай. На тях им липсва дълбочина. А Елиф?  Думите на Елиф Шафак са като балсам за душата. В тях вибрира една изначална истина, която, ако бъде осъзната и прегърната, може да се превъре в най-верния пътеводител на човек...

Думите й пронизват най-съкровените кътчета на душата ти и те предизвикват да се преоткриеш... Ако си готов за тях. Защото те не наставляват, не налагат, а отварят врати. И тези врати водят към истинското ти аз. Ако си готов да ги прекрачиш...

Сърцето или Разума

"Пътят към истината е усилие на сърцето, а не на разума. Нека сърцето ти бъде пръв водач. Не разумът. Срещни се със себелюбието си, опълчи се срещу него и накрая го победи. Познаеш ли своето его ще познаеш Бога."

Какво е търпение

"Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите, а да виждаш розата, да гледаш нощта, а да виждаш зората. Нетърпението означава, да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бога, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна."

Коя е правилната посока

"Изток, запад, север, юг - все едно е. Накъдето и да си поел, просто се увери, че всяко пътуване е пътуване навътре в теб. Ако пътуваш навътре към себе си, ще обиколиш надлъж и шир света и ще стигнеш отвъд него."

Пътят ни променя...

"Търсенето на Любов ни променя. Който е тръгнал да търси любов, съзрява по пътя. В мига, когато тръгнеш да търсиш Любовта, започваш да се променяш отвътре и отвън." 

Rejoice in the Truth

"Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ни. Вместо това остави Живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добро от нещата, който ще дойдат?"

Първата крачка

"Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само." 

Кой решава

"Не се носи по течението. Самата ти бъди течение."

Толерантност

"Всички сме създадени по Божий образ и все пак, така че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца,които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл."

Вътрешен мир

"Животът ни е даден за кратко, и този свят не е нищо друго освен повърхностна имитация на Действителността. Само малко дете ще сбърка и ще помисли играчките за истинското нещо. Въпреки това хората или са заслепени от играчките, или без всякакво уважение ги чупят и ги изхвърлят. В този живот стой по-наддалеч от всякакви крайности, защото те ще разрушат вътрешното ти равновесие."

Тя е в нас

"Каквото и да се говори, Любовта не е само сладко чувство, което идва и бързо си отива. Тя е самата същност и цел на живота. Тя спохожда всеки, включително онези, които я отбягват."

Защо ставаме на 40

"На 40 години получаваш нова задача, нов пропуск за живота. И не се притеснявай, че остаряваш. Няма бръчки и бяла коса, които да са достатъчно силни, за да сломят мощта на числото 40."

Липсващата част

"Където и да живеем, които и да сме, дълбоко в себе си се чувстваме несъвършени. Все едно загубили нещо и трябва да си го върнем. Повечето от нас така и не разбират какво е то. А и да разбират, само малцина успяват да тръгнат да го търсят." 

Бог е Любовта... в сърцата ни

"Можеш да познаеш Бога чрез всичко и всички във всемира, защото Бог не се свежда до джамия, синагога или църква. Но ако пък искаш да разбереш къде точно е Неговото обиталище, има само едно място, където да Го търсиш: в сърцето на онзи, който обича истински."

От какво ни пази ума

"Човек трябва да държи ума си удовлетворен, но и да внимава да не го разглези. Умът и любовта са от различно тесто. Умът привързва човека и не се излага на никакви опасности, докато любовта разплита всички възли и излага на опасност всичко. Умът винаги е предпазлив и съветва: Пази се от прекалено въодушевление, докато любовта казва: О, давай! Престраши се! Умът не се прекършва лесно, докато любовта може в миг да се превърне в отломъци. Но именно сред развалините са скрити съкровищата. Едно разбито сърце крие в себе си несметни богатства." 

  Някога, някой ми беше казал, че за да стигне човек до истината, не трябва да вярва на никого – дори на себе си. Но трябва да се вслушва – в думите и в сърцето си. Е, сега ви приканвам да се вслушате, четейки. Четете и си позволете да почувствате това, което четете. Така, както само вие можете...

Силата на вярата

"За да бъде вярата ти твърда като скала, сърцето ти трябва да бъде меко като перце. Бъди готова за необичайното и неочакваното и ще започнат да ти се случват странни неща, надхвърлящи и най-невероятните ти мечти."

Всичко се връща

"Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето..."

Любовта на мъжа

"Любовта на един мъж е отражение на характера му. Ако мъжът е сприхав, любовта му ще е пълна с кавги. Ако е спокоен и добър, любовта му е балсам. Ако се самосъжалява през цялото време, любовта му ще се превърне на прах. Ако е весел, любовта му ще прелива от веселие. Преди да хлътнеш по някоя жена, трябва да се запиташ каква любов можеш да й дадеш."

Какво е да Обичаш истински

"Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без Любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински."

Самотността или самотата

"Самотността и самотата са две различни неща. Когато си самотен, е лесно да изпаднеш в заблуда и да повярваш, че си на прав път. За нас по-добра е самотата, защото тя означава да си сам, без да си самотен. Ала накрая е хубаво да намериш човека, който да ти бъде огледало. Запомни, само в сърцето на друг можеш да видиш себе си и Божието присъствие в теб..."

Мълчанието е злато

"Повечето неприятности по света са породени от езикови грешки и най-обикновенни недоразумения. Никога не приемай думите за чиста монета. Навлезеш ли в зоната на любовта, езикът, какъвто го познаваме, става отживелица. Каквото не можеш да изразиш с думи, може да се разбере с мълчание."

Това, което ни спира

"Каквото и да се случва в живота ти, колкото и тревожни да изглеждат нещата, не изпадай в отчаяние. И всички врати да си останат затворени, Бог ще отвори само за теб нов път. Бъди благодарен! Лесно е да си благодарен, когато всичко е наред."

Пречистващата сила на Любовта

"Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с Любов."

Първо промени себе си

"Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по които самия ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателна за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш по дъжд от рози."

Уважението се печели с уважение

"Не можеш да виниш другите, че не се отнасят към теб с уважение, при положение че самата ти не се смяташ достойна за уважение."

Ти си света и света е в Теб

"Цялата вселена се съдържа в един единствен човек, в Теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш, и от които се гнусиш, присъстват в една или друга степен и в теб. Опознай се докрай. Погледни честно и твърдо тъмните, и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога."

Да обичаш без резерви

"Красивите цветя се обират веднага и малцина обръщат внимание на бодливите растения. А истината е, че от тях се правят най-добрите лекове. Мигар не е същото и с градината на любовта? Как любовта може да бъде достойна за името си, ако избираме само красивото и загърбваме трудностите? Лесно е да се радваш на хубавото и да не харесваш лошото. Това го може всеки. Истинското предизвикателство е да обичаш едновременно и хубавото, и лошото, не защото без нощ няма ден, а защото трябва да надскочиш такива описания и да приемеш любовта в нейната цялост."

"Отмъсти" с доброта

"Този свят е като заснежена планина, където кънти ехото на гласа ти. Каквото и да кажеш, и добро, и зло, то ще се върне пак при теб. Затова, в случай, че някой ти мисли злото, само ще усложниш положението, ако тръгнеш да злословиш за него. Ще влезеш в омагьосания кръг на мъстта. Ето защо четиридесет дни и четиридесет нощи говори и мисли за този човек хубави неща. В края на четиридесетте дни всичко ще бъде различно, защото дълбоко в себе си ти ще бъдеш друг."

Улови мига

"Миналото е въпрос на тълкуване. Бъдещето е илюзия. Светът не се движи като по права черта през времето. И не върви от миналото към бъдещето. Обратното, времето се движи на безкрайни спирали през и вътре в нас. Вечността не е безкрайно време, тя е безвремие. Ако искаш да постигнеш вечно просветление, премахни от съзнанието си миналото и бъдещето и живей в настоящия миг."

Справедливостта

Този свят се крепи върху взаимозависимости. И капката добро не остава невъзнаградена, и прашинката зло не остава ненаказана. Не се страхувай от съзаклятията, измамите и номерата на другите. Помни, че ако някой залага капан, Бог прави същото. Той е най-големия съзаклятник. Каквото и да прави, го прави красиво."

http://www.beu.bg/

ПРИТЧА ЗА ДЪЩЕРЯТА

Младо семейство решило да прекара ден в усамотение и да не отваря вратата никому.
Рано сутринта потропали родителите на мъжа. Не им отворили. По-късно потропали родителите на жената. Първоначално не отворили и на тях, но жената не издържала и се разплакала. Мъжът пък не устоял на сълзите и и отворили вратата.

В годините им се родили няколко момчета и накрая една дъщеря. По случай раждането на момиченцето бащата устроил голям празник. Попитали го:
- Но защо? Ти не постъпи така при раждането на нито един от синовете си.
- Че как няма да празнувам?! - отвърнал той. - Роди се тази, която ще ми отвори вратата!

Автентични рецепти за хумус

Хумусът е хранителна паста, която се приготвя от нахут и сусамов тахан с подправки като зехтин, чесън, червен пипер и лимонов сок. Това ястие е често сервирано на трапезите в целия Близък Изток.
Това ястие често бива гарнирано с гъби, магданоз, червен пипер, кедрови ядки, домати или краставици, тънко нарязан лук или нахут на зърна. Задължително се полива със зехтин преди сервиране. Традиционно се загребва с тънък хляб, но днес все по-често се използва царевичен чипс. Хумусът се среща в следните разновидности:
- Хумус фул — хумус, комбиниран с паста от бакла, която е сварена добре и е пюрирана.
- Хумус масубха — смес от хумус с топъл нахут на зърна и сусамов тахан.
- Хумус махлута — хумус, който е комбиниран с фул и топли нахутени зърна.
Това чудесно ястие се използва за разядка или гарнитура на много основни ястия. Среща се като мезе и като сос към фалафели, израелска салата, пиле на грил а също и патладжани.

Хумусът е изключително хранителен, тъй като съдържа големи количества белтъчини, хранителни влакна и желязо. Той е подходяща храна за вегетарианци и вегани.
Ето няколко полезни рецепти за приготвяне на хумус.
Вкусен хумус
Необходими продукти:
200 грама сух нахут, 80 грама сусамов тахан, 150 милилитра зехтин екста върджин,
сокът на половин лимон, сол, черен пипер, лют червен пипер и кимион на вкус.
Начин на приготвяне:

Накиснете зърната на нахута още от предишната вечер. На другия ден ги сварете до омекване. Изцедете водата и пасирайте ядките с помощта на кухненския блендер. Добавете сусамовия тахан, зехтина, лимоновият сок и подправкитe. Ако консистенцията стане твърде гъста, добавете малко вода. Ще ви бъде много вкусно, ако го комбинирате с арабски питки.
Хумус - пастет
Необходими продукти:
250 грама сух нахут (или 500 грама от консерва), 8 супени лъжици зехтин, 3 скилидки чесън, 4 супени лъжици лимонов сок, 4 супени лъжици тахан, 1/2 чаени лъжици смлян кимион, сол, черен пипер и лют пипер по желание.
Начин на приготвяне:
Накиснете нахута от вечерта, сварете го и го отцедете. Запазете водата от пюрето. Ако използвате продукт от консерва - също запазете водата. Направете нахута на пюре и добавете останалите съставки. Консистенцията трябва да бъде гладка и гъста, но да капва от лъжицата при обръщане. Оформете в чиния и гарнирайте по желание. Често при сервирането се поднасят и цели стръкове магданоз, които се топят в хумуса.
Някои кулинари използват кисело мляко за постигане на желаната гъстота.

http://gotvach.bg/

Пиле с домати и кориандър

Необходими Продукти

• пиле - 1 бр.
• олио - 2 с.л.
• лук - 2 с.л. ситно нарязан
• чесън - 1 скилидка
• домати - 450 г дребни
• дафинови листа - 1 бр.
• • доматено пюре - 2 с.л.
  • кориандър - 2 с.л. смлян
  • брашно - 100 г
  • черен пипер
  • сол

Приготвяне на Пиле с домати и кориандър

Разделете пилето на 6-8 порции. Посолете го и го оваляйте в брашното. Загрейте мазнината и задушете парчетата пилешко месо.

Извадете месото, приберете го на топло и и в същата мазнина задушете на умерен огън лука. След 7-8 минути добавете и чесъна и задушавайте още 1-2 минути.

Добавете доматите, настъргани на ренде, доматеното пюре, дафиновия лист и подправете със сол и черен пипер на вкус.
Варете доматения сок за 4-5 минути на умерен огън.

В дълбока тава наредете парчетата пилешко месо, залейте с доматения сос и печете в предварително загрята умерена фурна за 45-50 минути.

Преди поднасяне поръсете пилешкото с кориандър. За гарнитура може да използвате варен ориз.

http://recepti.gotvach.bg

Как да си направим сос чатни

Чатни представлява вид сос, който се приготвя с използването на различни плодове, зеленчуци и подправки. Чатни насища ястията с богат вкус и аромат. Подходящо е за гарнитура към ориз, картофи и ястия от месо.

Бананово чатни се прави от 1 банан, 1 зелена люта чушка, нарязана на ситно, 1 чаена лъжичка ким, 6 супени лъжици вода, 2 супени лъжици захар.

В малко масло се запържва лютата чушка и кимът. Добавя се нарязаният на ситно банан, водата и захарта. Банановото чатни се оставя на котлона, докато не се сгъсти и не заприлича на крем.

Ябълково чатни с джинджифил се прави от 1, 5 кг ябълки, 2 глави лук, 400 г стафиди, 200 г кафява захар, 1 супена лъжица горчица, 1 чаена лъжичка смлян джинджифил, 200 мл оцет, ½ чаена лъжичка лют червен пипер.

Измийте ябълките, отстранете сърцевината, нарежете ги на големи кубчета. Нарежете по същия начин лука. Смесете всички продукти в голяма тенджера и оставете да ври на среден огън.

Варете половин час, като постоянно разбърквате. Когато сосът се сгъсти, излейте го в буркани, измити с гореща вода. Затворете бурканите, обърнете ги и оставете пет минути.

Чатни от моркови се прави от 500 г моркови, 2 скилидки чесън, 10 г смлян джинджифил, 1 чаена лъжичка горчица, 60 г захар, 1 чаена лъжичка оцет, 1 чаена лъжичка черен пипер и същото количество лют червен пипер, половин шепа стафиди, сол на вкус.

Настържете морковите, затоплете масло и ги задушете. Добавете гормицата и джинджифила, чесъна и черния пипер и запържете две минути.

Добавете останалите съставки и гответе, докато морковите не омекнат напълно. Охладете и съхранявайте в добре затворен буркан в хладилника.

http://gotvach.bg

Патладжан кебап

Подобни рецепти:

Хюнкар баянди със...

Тиранското телешко...

Клюкус

Необходими уреди:

Ножът на главния готвач

Дъска за рязане

Купа

Патладжан кебап

Патладжани и малки кюфтенца, подредени като гердан и украсени с лодки от домати

Източник: Предаване "Бон Апети" с Лора и Стоян, 09.07.2013

1 час

за 6 порции

Необходими продукти:

800 г телешка кайма
3 патладжана (бял, шарен и лилав)
2 червени домата
2 скилидки чесън
1 глава лук
60 мл олио
1/2 връзка джоджен
1 с. л. червен пипер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

1.  В купа се смесват каймата, наситненият чесън, настърганият лук, нарязаният наситно джоджен, червеният пипер, содата, сол и черен пипер. Наливат се 20 мл олио и се размесва добре. Каймата трябва да престои в хладилник за 2 часа.



2.  Патладжаните се нарязват на шайби с дебелина 1 см. Ако зеленчуците са много големи е добре да се посолят и да се оставят да се отцедят от горчивия сок, после се измиват и се подсушават. Доматите се нарязват на 4 или 6 лодки, в зависимост от големината.



3.  От каймата се оформят сплескани кюфтета.

4.  Тава се намазва с 20 мл олио и се подрежда ястието, като се редуват резен патладжан  и топка кайма – започва се от стените и се стига до центъра.



5.  Отгоре се подреждат нарязаните домати. Ястието се полива с останалото олио.



6.  Пече се в загрята на 200 градуса фурна, с вентилатор, за 50 минути или докато патладжаните омекнат.

http://bonapeti.novatv.bg

Индийско орехче

Славата на Индийското орехче като подправка с уникален и специфичен аромат и вкус започва още от античността и стига до наши дни, когато индийското орехче е неделима част от много етнокухни. Италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, дори гозбите, характерни за Латинска Америка и Близкия Изток трудно минават без употребата на малки дози индийско орехче.

Кратка история на индийско орехче

Дървото на индийското орехче (Myristica fragans) е от семейство Миристикови. То е вечнозелено и достига до 15 метра височина. Родина на индийското орехче са островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не обръща особено внимание на кулинарните предимства на подправката. Тя станала любима на арабите, които търгували с Далечния Изток от антични времена до края на Средновековието. Силно застъпено като подправка в арабската кухня, индийското орехче е пренесено в Европа.

Бързо индийското орехче се харесва на европейците, но в самото начало то се намирало твърде трудно, защото се внасяло в малки количества. През 16 век вече индийското орехче се радва на голям интерес, след като португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа на подправката.

След около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред пазят зорко насажденията и дърветата с индийско орехче. Строги наказания грозели всеки, който се осмели да откъсне дори едно орехче, като крайният вариант бил посегателят да остане без ръка. След това французите успяват да се доберат до разсад от дръвчето и засаждат плантации с индийско орехче наостров Мавриций.

Избор и съхранение на индийско орехче

В магазините може да откриете както смлени, така и цели костилки индийско орехче. Когато индийското орехче е на прах, то се употребява по-лесно, поради което това е най-честата форма, в която ще го откриете. Съхранявайте подправката в добре затворени херметически буркани, поставени на сухо и тъмно място.

Приложение на индийско орехче

Кулинарната обработка на подправката е изключително подходяща, ако тя протича в съчетание счерен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Индийското орехче е идеална подправка за различни фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия. Без него прочутият сос Бешамел с гъби не би имал характерния си вкус. В индийската кухня орехчето се използва почти изцяло в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия.

Индийското орехче и кората му имат сходни вкусови качества, като вкусът на орехчето се различава с това, че е малко по-сладък. Кората има светлооранжевия, шафраноподобен цвят затова е предпочитана при приготвянето на светли сосове, защото им придава характерен и апетитен цвят. Добивът на кората на индийското орехче е само 15% от този на цялата подправка, което е причина тя да е по-скъпа. Индийското орехче е суровина за широко използвано етерично масло. То се получава чрез парна дестилация на смляно индийско орехче и се използва много в парфюмерията и фармацевтиката. Етеричното масло от индийско орехче се използва дори и в производството на Кока-Кола.

Ползи от индийско орехче

От незапомнени времена от индийско орехче се приготвят сиропи за кашлица. В традиционната медицина индийското орехче и неговото масло са били използвани за болести, свързани с нервната и храносмилателната система. Външно маслото от орехчето може да се приложи срещу ревматични болки, както и като спешно средство срещу зъбни болки. При храносмилателни разстройства етеричното масло от индийско орехче се смесва на капки с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да приложите от 3 до 5 капки от маслото, примесени с мед или захар. Изключително благоприятно влияние върху нервната система на човек индийското орехче може да окаже заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин - хормонът на щастието и спокойствието. Една подходяща рецепта е ако прибавите малко индийско орехче в чая си.

Вреди от консумацията на индийско орехче

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не оказва никакви отрицателни влияния върху организма на човек. Високата доза индийско орехче е към 10 грама и повече и тогава то започва да оказва слаби до средно силни халюциногенни ефекти. При предозиране индийското орехче е в състояние да предизвиква видения и приятно усещане, които наподобяват ефекта от употребата на марихуана. Халюцинациите и упойването могат да продъжат до 24 часа след първоначалната кулминация, което е около 12 часа след поглъщането на прекомерна доза индийско орехче.

Същевременно с това е възможно да се появят неприятни странични ефекти като халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка в интервала до 36 часа след поглъщане. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче е в състояние да нанесе вреди на черния дроб. При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като силна отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големите дози от подправката, погълнати наведнъж са изключително опасни - водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

http://gotvach.bg/

Червен конец против уроки

Няма конкретни данни откога се е зародила

традицията за връзване на червен конец, но вярването, че предпазва от уроки се е запазило и до наши дни. В миналото червен конец се е връзвал на онези, които са слаби и уязвими, нежни и много красиви. Това са бебетата, булките, хубавите девойки и родилките. Тези, които са най-застрашени, че нещо би могло да им се случи.

В традиционната българска култура, червен конец се връзва обезателно на всеки на Игнажден. Тогава започват мръсните дни. Това са дните между Игнажден и Йордановден, вярвало се е, че водата тогава не е кръстена и всякакви сили са се движили, непрекъснато е имало някаква опасност. За да се защитят хората, на които се е налагало да излизат от дома си след стъмване, слагали червено конче, на което се е слагало чесън, синьо мънисто, за да се подсили лечебната сила на конеца. Традицията поверява това конче да се носи, докато не се разруши само, т.е не бива да се маха самоцелно.

В народното поверие няма точни указания как да се върже кончето, но от съществено значение има кой го връзва. Това трябва да е най-старата жена в къщата. Съществено е и разделението по полове. Дясното е символ на мъжкото начало, докато за жените се слага на лявата ръка.

Според други поверия, червеният конец винаги трябва да е на лявата ръка, за да е по-близо до сърцето и да не спира положителната енергия, която идва отдясно.

Някои други вярвания гласят, че червен конец се е връзвал срещу безпаричие. Скъсан джоб, който е зашит с червен конец, няма да остане празен. Също така е бил основа за всяка магия, независимо за добро или зло.

Има и поверие за това от какъв конец трябва да са нишките. Памучните конци са се използвали за защита от уроки и магии, копринените – за привличане на любов и подобряване на финансите. Вълнените нишки са се използвали за защита и възстановяване. Ленените нишки се ползвали за направа на амулети за любов и гривни, които са предназначени за защита на най-малките – децата.

Ако вярвате, че червения конец би могъл да ви предпази от уроки, то вържете си един, ако пък не вярвате просто си помислете, че ако не ви помогне, то и със сигурност няма да ви навреди
http://sanovnik.bg

Прочутият сапун от Алепо - поредната жертва на конфликта

Сраженията в икономическата столица на Сирия Алепо са пагубни и за населението, и за бизнеса. Оказа се, че поредната жертва на конфликта са известните местни сапуни, известни със свойствата си да овлажняват и успокояват кожата, посочва Франс прес.

Сапуните се произвеждат на основата на зехтин, лаврово (дафиново) масло и сода. По-скъпи са сапуните, в които има повече дафиново масло. Смята се, че те са с по-високи качества. Именно те са предназначени за износ, докато сапуните, в които има повече зехтин, се търгуват предимно в страната.

Повечето от алеповските сапуни, продавани в икономическата столица на Сирия, всъщност се произвеждат в околностите й в малки семейни предприятия. Едно от тях се намира в кюрдския анклав Африн, в североизточната част на страната, и негов собственик е сирийският кюрд Хуан Семо, който напуска дома си в Алепо заради сраженията там. Анклавът се състои от 360 села, чиито жители засега се опитват да запазят неутралитет в конфликта, започнал през март 2011 г.
Семо признава, че заради конфликта е бил принуден да намали производството. Той разказва как едно време сапуните му били карани първо Алепо, а после тези, които били за износ, били транспортирани по суша до пристанището Латакия на Средиземно море, после с товарен кораб до Марсилия, а оттам с камиони потегляли за Париж.

В Африн има 15 производители на сапун. Те се оплакват и от покачването на цените на суровините заради войната. В анклава има десетки хиляди маслинови дръвчета, но не дафиновото масло и содата. Производителите са принудени да си доставят например лаврово масло от Турция, но цената му е скочила двойно за една година. Същото е и със содата, доставяна от Кувейт, Ирак и дори от далечен Китай. Цената на литъра днес е 50 сирийски лири, а преди година е била 25 лири.
Производителите не могат да се сдобият с изисканите опаковки, предназначени за продукцията за износ. Преди войната например Хуан Семо е произвеждал 50 тона сапун за чужбина и 250 тона за вътрешния пазар. Сега 150 тона от продукцията му стои неопакована в складовете, съхне и старее. Производителят признава, че за около 6 години престой алеповският сапун става по-качествен, но допълва, че не се знае колко време ще продължи конфликтът.

Беритбата на маслини и производството на зехтин също се очертават като проблем за производствения цикъл. Маслините още зреят, а беритбата започва след месец. В нея участват пет-шест души. После производството на зехтина и на сапуна на базата му продължава до февруари. Този процес обаче се нуждае от специалисти, които да дойдат от Алепо, но конфликтът ще им попречи, смятат производителите на алеповски сапун. 

---

---

източник: БТА/АФП

http://temadaily.bg

Temadaily/БТА/Владимир Савов