Сраженията в икономическата столица на Сирия Алепо са пагубни и за населението, и за бизнеса. Оказа се, че поредната жертва на конфликта са известните местни сапуни, известни със свойствата си да овлажняват и успокояват кожата, посочва Франс прес.
Сапуните се произвеждат на основата на зехтин, лаврово (дафиново) масло и сода. По-скъпи са сапуните, в които има повече дафиново масло. Смята се, че те са с по-високи качества. Именно те са предназначени за износ, докато сапуните, в които има повече зехтин, се търгуват предимно в страната.
Повечето от алеповските сапуни, продавани в икономическата столица на Сирия, всъщност се произвеждат в околностите й в малки семейни предприятия. Едно от тях се намира в кюрдския анклав Африн, в североизточната част на страната, и негов собственик е сирийският кюрд Хуан Семо, който напуска дома си в Алепо заради сраженията там. Анклавът се състои от 360 села, чиито жители засега се опитват да запазят неутралитет в конфликта, започнал през март 2011 г.Семо признава, че заради конфликта е бил принуден да намали производството. Той разказва как едно време сапуните му били карани първо Алепо, а после тези, които били за износ, били транспортирани по суша до пристанището Латакия на Средиземно море, после с товарен кораб до Марсилия, а оттам с камиони потегляли за Париж.
В Африн има 15 производители на сапун. Те се оплакват и от покачването на цените на суровините заради войната. В анклава има десетки хиляди маслинови дръвчета, но не дафиновото масло и содата. Производителите са принудени да си доставят например лаврово масло от Турция, но цената му е скочила двойно за една година. Същото е и със содата, доставяна от Кувейт, Ирак и дори от далечен Китай. Цената на литъра днес е 50 сирийски лири, а преди година е била 25 лири.
Производителите не могат да се сдобият с изисканите опаковки, предназначени за продукцията за износ. Преди войната например Хуан Семо е произвеждал 50 тона сапун за чужбина и 250 тона за вътрешния пазар. Сега 150 тона от продукцията му стои неопакована в складовете, съхне и старее. Производителят признава, че за около 6 години престой алеповският сапун става по-качествен, но допълва, че не се знае колко време ще продължи конфликтът.
Производителите не могат да се сдобият с изисканите опаковки, предназначени за продукцията за износ. Преди войната например Хуан Семо е произвеждал 50 тона сапун за чужбина и 250 тона за вътрешния пазар. Сега 150 тона от продукцията му стои неопакована в складовете, съхне и старее. Производителят признава, че за около 6 години престой алеповският сапун става по-качествен, но допълва, че не се знае колко време ще продължи конфликтът.
Беритбата на маслини и производството на зехтин също се очертават като проблем за производствения цикъл. Маслините още зреят, а беритбата започва след месец. В нея участват пет-шест души. После производството на зехтина и на сапуна на базата му продължава до февруари. Този процес обаче се нуждае от специалисти, които да дойдат от Алепо, но конфликтът ще им попречи, смятат производителите на алеповски сапун.
източник: БТА/АФП
Няма коментари:
Публикуване на коментар