След внасянето на зеления чай от Китай, от около 12 век той навлиза в употреба в манастирите и именията на аристократите и на управляващия военен елит. Чаят първо се е пиел като лекарство и в манастирите се е ползвал като средство, което да държи будни монасите по време на медитация. Ранните форми на чайна церемония в много случаи са били използвани като повод за суетна показност на скъпи прибори в големи зали или за тържества, по време на които гостите са се
опитвали да познаят произхода за различните чайове. В последствие през 14 и 15 век под влияние на Дзен Будистките учители церемонията по поднасяне на чай на гостите се развива като духовна форма, която днес милиони хора практикуват в най различни школи.
През 15 век един будистки учител - Мурата Джуко (1422-1502) разрушава всички представи за чайна церемония като изпълнява ритуала пред аристократичната публика в скромна стая с големина четири татами и половина*. Този, който усъвършенства чайната церемония е майсторът Сен но Рикю (1522-1591). Рикю е син на богат търговец от гр. Сакай, близо до Осака и най-голямото търговско пристанище в Япония през 16 век. Благодарение на потеклото си той има достъп до чайните церемонии, предназначени за аристокрацията, но бива заинтригуван повече от подхода на свещениците към чайния ритуал като въплъщение на принципите на Дзен Будизма, оценяване на свещеното в ежедневието. Вземайки пример от Джуко, Рикю премахва всичко ненужно от помещението за чайна церемония и изчиства стила на приготвяне на чая. Така той развива чайния ритуал като церемония, в която няма излишно движение или ненужен предмет.
Вместо да използва скъпи вносни прибори в разкошна приемна зала, той прави чайни церемонии в сламена колиба и използва желязно бакърче, обикновен лакиран съд за чая, чаян черпак, четка издялана от бамбук и обикновена купа за ориз като чаша за чая.
Единствената украса на стая, предназначена за чайни церемонии в стил Рикю е разгънат свитък или ваза с цветя, поставена в нишата. Поради бедната украса, участниците в церемонията започват да обръщат внимание на детайлите и се събуждат за красотата около и в тях.
Най важният елемент в чайните церемонии на Рикю е уаби. Буквално "ваби" означава "пустош". Във философията на Дзен Будизма думата се разглежда в положителен смисъл, а именно най-голямото богатство може да се намери в пустошта и нищетата, защото когато нямаме допир с материалния свят ние се обръщаме към себе си и там откриваме духовното си богатство. Чайните церемонии на Рикю се наричат вабича.
След смъртта на Рикю, внукът му и неговите синове продължават да практикуват стила му за правене на чайни церемонии. Междувременно се развиват и вариации на уабича, под влияние на някои самурайски господари, чието житейско положение изисква по-сложно облекло и по-изискани маниери и движения от тези при ваби-ча. Развиват се нови школи, но въпреки това духът на вабича остава основен. Когато в модерна Япония се премахва класата на войните (началото на 1868 г.), чайната церемония се извършва главно от жени. Чайната церемония е нещо, което една млада жена трябва да изучава, за да усвои добрите маниери и да се научи да цени естетичното.
В същото време политически и търговски лидери и колекционери на предмети на изкуството използват чая като средство за събиране на добри предмети на изкуството и занаятите и за наслада от тях.
Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке. Те биват основани от внуци на Рикю. Под тяхно влияние и под влиянието на други големи школи днес чайната церемония се преподава по целия свят, а в Япония и мъже, и жени преоценяват стойността на чайната церемония като ценностна система за усвояване изкуството на живота.
опитвали да познаят произхода за различните чайове. В последствие през 14 и 15 век под влияние на Дзен Будистките учители церемонията по поднасяне на чай на гостите се развива като духовна форма, която днес милиони хора практикуват в най различни школи.
През 15 век един будистки учител - Мурата Джуко (1422-1502) разрушава всички представи за чайна церемония като изпълнява ритуала пред аристократичната публика в скромна стая с големина четири татами и половина*. Този, който усъвършенства чайната церемония е майсторът Сен но Рикю (1522-1591). Рикю е син на богат търговец от гр. Сакай, близо до Осака и най-голямото търговско пристанище в Япония през 16 век. Благодарение на потеклото си той има достъп до чайните церемонии, предназначени за аристокрацията, но бива заинтригуван повече от подхода на свещениците към чайния ритуал като въплъщение на принципите на Дзен Будизма, оценяване на свещеното в ежедневието. Вземайки пример от Джуко, Рикю премахва всичко ненужно от помещението за чайна церемония и изчиства стила на приготвяне на чая. Така той развива чайния ритуал като церемония, в която няма излишно движение или ненужен предмет.
Вместо да използва скъпи вносни прибори в разкошна приемна зала, той прави чайни церемонии в сламена колиба и използва желязно бакърче, обикновен лакиран съд за чая, чаян черпак, четка издялана от бамбук и обикновена купа за ориз като чаша за чая.
Единствената украса на стая, предназначена за чайни церемонии в стил Рикю е разгънат свитък или ваза с цветя, поставена в нишата. Поради бедната украса, участниците в церемонията започват да обръщат внимание на детайлите и се събуждат за красотата около и в тях.
Най важният елемент в чайните церемонии на Рикю е уаби. Буквално "ваби" означава "пустош". Във философията на Дзен Будизма думата се разглежда в положителен смисъл, а именно най-голямото богатство може да се намери в пустошта и нищетата, защото когато нямаме допир с материалния свят ние се обръщаме към себе си и там откриваме духовното си богатство. Чайните церемонии на Рикю се наричат вабича.
След смъртта на Рикю, внукът му и неговите синове продължават да практикуват стила му за правене на чайни церемонии. Междувременно се развиват и вариации на уабича, под влияние на някои самурайски господари, чието житейско положение изисква по-сложно облекло и по-изискани маниери и движения от тези при ваби-ча. Развиват се нови школи, но въпреки това духът на вабича остава основен. Когато в модерна Япония се премахва класата на войните (началото на 1868 г.), чайната церемония се извършва главно от жени. Чайната церемония е нещо, което една млада жена трябва да изучава, за да усвои добрите маниери и да се научи да цени естетичното.
В същото време политически и търговски лидери и колекционери на предмети на изкуството използват чая като средство за събиране на добри предмети на изкуството и занаятите и за наслада от тях.
Днес най-големите школи за чайни церемонии са Урасенке и Омотесенке. Те биват основани от внуци на Рикю. Под тяхно влияние и под влиянието на други големи школи днес чайната церемония се преподава по целия свят, а в Япония и мъже, и жени преоценяват стойността на чайната церемония като ценностна система за усвояване изкуството на живота.
източник: http://tea.freebg.eu/
Няма коментари:
Публикуване на коментар