/Записана от Хома А. Гахремани/
Превод и редакция - екип на сайта "само истина"
link: http://attraction.do.am/forum/66-248-1
Предговор: Има няколко различни запазени варианта на тази приказка на персийски, и поради факта, че са се разказвали устно от поколение на поколение, коя от тях е оригиналната е невъзможно да се докаже. Преди няколко години ирански писател събра всички версии от различните региони на Иран. Това, което следва, е сборен вариант на шест варианта на историята.
Имало едно време един Цар, който имал трима синове: Принц Ямшид(цар на златния век в иранския епос), Принц Кюмарс и най младия - принц Кхоршид(името означава Слънце, светлина, изначална мъдрост), който нямал майка. Той бил любимецът на краля, защото бил най смелият от всички.
В градината на двореца растял един Нар, с три плода, увиснали на короната му. Техните семена били като великолепни диаманти, които блещукали като лампи в нощта. Когато се откъснели трите нара, те щели да се превърнат в три красиви момичета, които щели да станат жени на трите принца. Всяка нощ, по заповед на Шаха, един от синовете пазел дървото, за да е сигурен че никой нямало да открадне наровете.
Една нощ, когато принц Ямшид пазел дървото, той заспал и на сутринта един от наровете липсвал. Следващата нощ принц Кюмарс бил на стража, но и той заспал и на следващата сутрин още един от наровете липсвал. Когато дошъл реда на малкия принц Кхоршид, той порязал единия от пръстите си и сипал сол в раната на ръката си, за да може парещата болка да го държи буден. Малко след полунощ облак се появил над дървото и ръка, идваща от облака, посегнала и взела последния нар. Принц Кхоршид извадил меча си и отрязал един от пръстите. Ръката и облакът бързо изчезнали.
На сутринта, когато шахът видял капките кръв на земята, наредил на синовете си да проследят кървавата диря на крадеца и да донесат обратно откраднатите нарове. Трите принца следвали капките кръв през планини и долини, докато достигнали дълбок кладенец, където дирята свършвала. Принц Ямшид предложил да бъде спуснат в кладенеца с въже, за да провери какво има долу. Спуснали го братята му, но на половината път той извикал "вдигнете ме, вдигнете ме, горя". Братята му го издърпали. След това принц Кюмарс слязал долу, но скоро и той проплакал, че горял. Когато принц Кхоршид решил да слезе долу, той казал на братята си, че независимо колко силно вика, те не трябва да го вдигат, а да продължат да спускат въжето надолу и да изчакат до смръкване. Ако и дотогава нямало сигнал от него, да си вървели у дома.
Принц Кхоршид влязъл в кладенеца и въпреки невъзможната горещина слязъл чак до дъното, където видял момиче, красиво като пълна луна. На нейния скут лежала главата на спящ див, чиито мълниеносни подсмърчания пълнели въздуха с горещина и дим. "Принце Кхоршиде" - прошепнала тя - "Какво правиш тук? Ако див-ът се събуди, със сигурност ще те убие, както е убивал мнозина други. Върви си докато имаш възможност!"
Принцът, който я обикнал от пръв поглед, отказал. Той я попитал коя е тя и какво прави тук.
"Mоите две сестри и аз сме пленнички на този див и двамата му братя. Те са затворени в подобни кладенци, където дивовете са скрили богатството на половината свят."
Принц Кхоршид казал "Ще убия дива и ще освободя теб и твоите сестри. Но първо трябва да го събудя, не искам да го умъртвя докато спи". Принцът почесал голите пети на дива, докато онзи се поразтърсил и станал. Ръмжейки, дивът хванал един воденичен камък и го захвърлил към принца, който бързо се отместил в страни, извадил меча си и в името на Бога, разсякал дива на две. По същия начин той освободил сестрите на своята възлюбена и взел съкровищата, скрити от дивовете.
И понеже не било все още тъмно, неговите братя все още го чакали и когато той ги повикал, започнали да дърпат въжето. Момичето, което Кхоршид обичал, искало той да се качи първи, защото от завист братята му може да не го издърпат, ако първо видят несметните богатства. Но принцът настоявал любимата му да бъде издърпана първа. Когато тя видяла, че не може да го накара да размисли, девойката рекла "Трябва да знаеш две неща: първо, ако братята ти не те издърпат и те оставят тук, има земя на златния сандък и земя на златния фенер, които могат да те насочат към мен. Когато отвориш златния сандък, той ще свири за теб и докато свири, всякакви скъпоценности ще се леят от него. Златният фенер е самозахранващ се и гори вечно. Второто нещо, което трябва да знаеш, е, че тук късно през нощта два вола се бият един с друг. Единият е черен, а другият - бял. Ако скочиш на белия вол, той ще те изведе от кладенеца, но ако попогрешка скочиш на черния, той ще те заведе седем земи надолу.
Както предсказала девоиката, когато принцовете Ямшид и Кюмарс видели девоиката и сандъците с злато и сребро, те завидели на брата си. Познавайки нрава на баща си, те осъзнали, че той със сигурност ще му даде царството. Така те прерязали въжето и го оставили да падне на дъното на кладенеца. После отишли у дома и казали на баща си, че те били онези, които спасили момичетата, убили дивовете и донесли съкровището, както и че принц Кхоршид загинал.
Принц Кхоршид бил съкрушен. Той видял двата вола да приближават и се приготвил да скочи, докато се биели. Във възбудата си, той не успял да скочи на белия вол, а се оказал на гърба на черния. В един миг се озовал седем земи надолу в долния свят. Когато отворил очите си, той се видял на зелена поляна, с гледка към близък град. Започнал да ходи към него и видял един селянин да оре. И бидейки той гладен и жаден, го помолил за къшей хляб и чаша вода. Мъжът му казал да бъде много внимателен и да не говори високо, защото имало два лъва наблизо. Ако те го чуят, ще излязат и ще изядат вола му. Тогава той му казал "Поеми ралото, а аз ще ти потърся храна!".
Принцът започнал да оре, давайки команди на вола на висок глас. Двата разярени лъва препуснали към него, но принцът ги хванал, пуснал воловете и впрегнал лъвовете да орат. Когато селянинът се завърнал, той силно се изненадал и уплашил. Принц Кхоршид му казал: "Не се страхувай, лъвовете са безобидни вече и никога няма да наранят твоите волове. Но ако не ги щеш, ще ги пусна". Когато видял колебанието на селянина да доближи лъвовете, той ги пуснал и те се върнали обратно там, откъдето дошли.
Селянинът донесъл храна, но не и вода и обяснил: "Няма вода в града, защото ламя спи на входа на извора. Всяка събота момиче е пращано в извора, за да може, докато ламята я поглъща, малко вода да премине по градските потоци и хората да си сипят достатъчно за следващата седмица. Тази събота на ред да бъде дадена на ламята е царската дъщеря".
Принц Кхоршид накарал селянина да го заведе при царя: "Каква би била моята награда, ако убия ламята и спася дъщеря ви"? Царят отговорил: "Каквото поискаш, стига да е в моите възможности".
Събота дошла и принцът отишъл с принцесата на извора. В момента в който ламята се отместила от извора, за да погълне принцесата, Принц Кхоршид извикал "В името на Бога!" и разсякъл чудовището. Радост и всеобщи празненства обхванали царството. Когато принц Кхоршид бил попитан да каже каква награда желае, той заявил, че иска само да се върне в родината, а царят казал: "Единственият, който може да те преведе пред 7 земи към горната земя, е митичната птица Симорг (Сен-Мурф). Тя живее в близката гора. Всяка година тя снася три яйца и всяка година нейните рожби са изяждани от змия. Ако убиеш змията, тя със сигурност ще ти се отплати за добрината."
Кхоршид отишъл в гората и намерил дървото, на което Симорг била направила гнездото си. Докато гледал, той видял змия да се покачва към уплашените малки птички. В името на Бога, той нарязал змията на малки парчета и нахранил малките птички, които чакали своята майка да им донесе храна. Кхоршид запазил една част от месото за по късно и заспал под дървото. Когато Симорг се завърнала и видяла Кхоршид, тя помислила, че той е един от онези, които всяка година ядaт нейните деца. Готова да го убие, тя се засилила, когато децата й, й казали, че той е този, който ги спасил от змията. Разбирайки че принцът е убил змията, Симорг разперила криле и направила сянка на спящия принц.
Когато се събидул, принцът разказал на Симорг историята си и я попитал, дали може да му помогне. Симорг му казала да се върне при царя и да го помоли за месо от седем бика. "Направи седем кожени меха от кожата им и ги напълни с вода. Това ще са провизиите ми за пътя. Ще ми трябват, за да те заведа у дома. Когато кажа, че съм гладна, ти трябва да ми даваш вода, а когато кажа, че съм жадна - да ми подаваш месо." Принцът изпълнил всичко поръчано и той и Симорг полетели. Скоро обаче провизиите почти свършили и когато Симорг казала, че е жадна, Кхоршид трябвало да откъсне от собствената си плът, за да може Симорг да продължи да лети. Птицата веднага разбрала, че това е човешка плът. Веднага щом пристигнали, принцът припаднал и Симорг възстановила плътта му. Разбирайки колко смел и жертвоготовен е принцът, тя му дала три от перата си, за да може, ако е в беда, тя да му се притече на помощ, като изгори едно от перата. След това тя отлетяла обратно при птичките си.
Влизайки в родния си град, Принц Кхоршид разбрал, че били нагласени три царски сватби. Две за братята му и една за сина на везира, защото най малкият от царските синове така и не се завърнал. Принцът останал като работник в един бижутерен магазин. Един ден един дворянин дошъл при него със странна молба. Той казал, че момичето, което трябвало да се ожени за сина на везира, заявила, че ще се ожени само за онзи, който донесе златно ковчеже, което да лее диаманти, докато свири само. Също и златен фенер, който да гори вечно. Но едва ли имало бижутер, който да може да изпълни такава поръчка.
Принц Кхоршид, като чул това, възкликнал: "С позволението на майстора, аз мога да направя такива предмети до утре." Мъжете му дали необходимите материали и го оставили да свърши работата. Кхоршид ги дал обратно на майстора си и казал, че не му трябват.
Същата вечер Кхоршид изгорил едно от перата. Когато Симорг дошла, той я помолил да му донесе това, което момичето е поискало и чудноватата птица го направила. На сутринта изумените хора гледали прецизно изработените предмети и ги занесли на царя. Той извикал човека, който ги е направил и бил изумен да разбере, че това бил не друг, а синът му. Принцът разказал цялата история и помолил царя да не наказва братята му заради злото, което те му причинили.
Целият град празнувал завръщането на царския син и наистина имало три сватби. Царят направил Кхоршид своя наседник на трона и всички живели мирно и щастливо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар