"Изворът на жените"

По-горещ от слънцето
е мъжът.
Истински лъв,
пълен със сила и храброст е мъжът.

Силен във всичко е мъжът.
В мечтите ми той идва при мен,
и разкрива тайните си, мъжът.
Той обещава да остане
дълбоко в мен
грижейки се за тялото
и въздишките ми.

Земята не може
да даде живот без вода.

Изворът на една жена не е водата.

"Изворът на жените" е любов.





"Изворът на жените"

Захарното петле

— Кри-кри… кри-кри… — подсвирна тихичко откъм огнището гласът на щурчето. — Кри-кри, кри-кри, спиш ли?…
Ванката наостри уши, дигна глава от възглавката и нетърпеливо се обади:
— Хайде де!… Откога те чакам! Как ще спя: нали тая вечер ще ми разправяш? …
— Кри-кри, още малко! — отвърна щурчето. — Ей сега, нека приспя другите. Още малко! Ти почакай!
Отвън надничаше есенна нощ. Дъждът тихо тракаше по покриви и стъкла. Къщата се смълча. Угасиха лампите. Всички се прибраха. И Катето заспа. Само в ъгъла при иконата блещукаше кандилцето. Ванката притвори очи и заслуша. И щурчето почна бавно и тихичко своята вечерна приказка:
— Имаше веднъж малко панаирско петле. Смешно петле от червена захар. От ония лъскави, набучени на пръчици и наредени по сергиите петлета. Ей на, също такова, само че съвсем очукано и смешно: нито гребенът му гребен, нито опашката — опашка, а клюнът досущ като на гарга. То знаеше това и умираше от срам, сбутано между лъскавите алени хубавци, които сякаш току ще почнат да кукуригат.
— Ама че петле, а! Същинска чавка! — смееха се децата и се трупаха около другите наперени петлета.
— Не чавка, ами цял червей! — обаждаха се други и бързаха да купуват останалите петлета. И скоро върху широкия тезгях остана да стърчи само малкото смачкано петле. Никой не пожела да го купи. То стоеше на единствения си дървен крак и сърцето му се свиваше от мъка. Защото малкото смешно петле имаше сърце. Бог беше дарил другите с хубост, а нему даде само мъничко добро сърце. То виждаше засмените лица на децата, които отнасяха неговите хубави братя, и тежко въздъхна:
— Няма ли и аз да зарадвам някого? Защо тогава съм се явило на света?
Падна нощта. Панаирът опустя. Заръмя дъжд. Старият продавач почна да затваря дюкянчето. Сърцето на малкото петле още по-силно се сви.
Значи, свърши се! Него наистина никой го не ще… Изведнъж петлето усети, че нещо меко и пухкаво се долепи до гърба му. Бяха му израсли истински криле. То веднага се издигна и понесе във въздуха — вън от дюкяна, над покрива, над града. А на ухото му някой пошепна:
— Ще кацнеш там, дето чуеш, че те извикат! …
Ф-р-р-р! — хвърчеше над малките къщи с осветени прозорчета захарното петле и надничаше навсякъде. Какво ли не видя то през тая нощ! Наредени трапези с весели дечурлига, малки креватчета с кукли до възглавниците, купища играчки, разхвърляни из топлите стаи. Ала не чу никой да го позове — и хвърчеше по-нататък. Но когато минаваше над тъмната уличка накрай града, стори му се, че някой го извика:
— Ела! Ела при мене!
И заедно с мокрия вятър малкото захарно петле се вмъкна в счупения прозорец на схлупена обущарница. Ръждиво газениче мъждукаше на средата. В къта лежеше малко чираче и гореше в треска.
Ф-р-р-р! — тупна петлето до главата на болното дете. То отвори очи — и изведнъж цяло светна от радост.
— Моето петленце! Моето петленце! — прошепна то и простря ръце да го пипне. — Хем същото! Същото, дето днес го гледах и нямах пари да си го купя!
Малкото петле примираше от щастие. Най-после и то можа да зарадва някого. Но детето не смееше да го хване — от страх да го не счупи. Не смееше да го доближи до устата си — от страх да не загуби богатството си. А бузичките му побеляваха от треската. Устните му се напукаха, ненаквасени. Петлето разбра, че детето не ще посмее да го досегне и да разкваси уста с неговата киселка захар. Малкото му щастливо сърце изведнъж се изпълни с такава обич към чирачето, че не можа да издържи повече и се пръсна. Чу се малък трясък — и грозното захарно петле стана на няколко късчета. А детето вече бълнуваше, унесено от треската и от радост. Без да се помни, то смучеше късчетата от счупеното захарно петле. И на заранта бузичките му бяха бодри и заруменели от кръвта на червеното смешно петле.
— Спиш ли? … Спиш ли? … Спиш ли?… — подсмихна се щурчето.
— Слушай! — разтри сънено очи Ванката. — Май не ми се вярва мене това… за петлето…
— Тъй ли? — засмя се щурчето. — Кри-кри, кри-кри!… Щом има щурчета да разправят, защо да няма и такива петлета?… Кри-кри, кри-кри, кри-кри!…

Константин Константинов

Край

Салвия (Salvia officinalis)

Салвия (Salvia officinalis)

           Известната от семейство устоцветни салвия, наричана от народа още благородна или градинска салвия, царска салвия, мискетова тревичка, меча пета или градински чай, идва от южна Европа и у нас се сади в градините. Тя достига от 30 до 70 см височина, виолетовите цветове наподобяват джуруляци. Срещуположните, сбити листа имат сребрист блясък и излъчват малко горчив, пикантен мирис. Мястото на градинската салвия е на тихо, слънчево кътче. През зимата аз я покривам леко със смърчови клони, тъй като тя не обича студа. Друг един вид полска салвия (Salvia pratensis) се среща по откоси, пасища и поляни. Ароматно ухаещите, тъмносиньо-виолетовите цветове сияят отдалеч. Цветовете на градинската салвия се използуват най-вече за гаргара или за направата на оцет (шепа цветове се изкисват в натурален оцет), който при по-продължително боледуване се използува за благотворна и съживяваща разтривка. Листата се събират преди цъфтежа през май и юни. Тъй като през слънчеви, сухи дни растението развива етерични масла, листата се берат само при слънце, най-добре да е по пладне, и се сушат на сянка.
          Все пак обаче по-лековита от полската салвия е споменатата по-горе благородна или градинска салвия. Салвията е била високо ценено лековито растение още от нашите предци. В едно стихче от около 1300 г. се казва: "Защо трябва един човек да умре, когато в градината салвия расте?" Самото име отразява голямото уважение, което хората от незапомнени времена са изпитвали към това лековито растение: "салвия" произхожда от латинското salvare - лекувам, оздравявам.
          Честото пиене на чай от салвия укрепва цялото тяло, предотвратява апоплектични удари и действува много добре при парализи. Наред с лавандулата тя е единственото лечебно растение, което помага при нощно изпотяване. Тя оборва болестта, която предизвиква нощното изпотяване, чрез живителните си сили тя прогонва голямата слабост, породена от това страдание. Много лекари вече осъзнаха добрите качества на салвията: те я използуват с голям успех при спазми, заболявания на гръбначния мозък, жлезите и при треперене на крайниците. За гореспоменатите болести се изпиват ежедневно по две чаши чай на глътки. Чаят се отразява чудесно и на болен черен дроб, отстранява газове и всички други оплаквания, свързани с нарушения черен дроб. Той действува кръвопрочистващо, способствува отделянето на храчки от дихателните пътища и стомаха, стимулира апетита и отстранява чревни смущения и диария. При ужилване от насекоми се налагат стрити листа от салвия.
          Външно чаят от салвия се препоръчва особено при всякакви възпаления на сливиците, болки в гърлото, гнойни огнища на зъбите, възпаления на фаринкса и устната кухина. Много деца и възрастни не биха стигнали до операция на сливиците, ако навреме бяха започнали със салвията. Ако ги няма сливиците, които като полицаи спират и преработват отровните вещества, тогава тези отровни вещества се отразяват директно на бъбреците. Запарка на салвия помага и при кървящи и клатещи се зъби, пародонтоза и язвички по венеца. С нея се прави гаргара или памучета, напоени с нея, се налагат върху съответните места. За хора със слаби нерви и жени с болен корем е много важно да правят понякога бани на половината тяло със салвия (виж "Видове приложения и рецепти").
          Наред с успешното прилагане на салвията като лечебно растение, не бива да забравяме обаче, че тя е и вкусна подправка. Тя се прибавя в много малки количества, подобно на мащерката или чубрицата, към тлъсти яденета, като свинско печено, печена гъска или пуйка. Готвено от дивеч също става вкусно, като се сложи малко листенце от салвия.

Запарка за чай: Една чаена лъжичка билки се попарват с 1 /4 л вода и се оставят малко да се изкисват.

http://atanas.mipa-bg.com

Ползите от “мисуак” или с какво са почиствали зъбите си арабите

Не се учудвайте ако видите някой арабин да дъвчи пръчица. Това е предшественичката на четката за зъби и се нарича мисуак.

Пръчките мисуак се взимат от дървото, наречено salvadora persica. Товае  дребно дърво, короната на което не надхвърля 30-40 см и виреее в топли и влажни местности като Йемен, Хижаз в Саудитска Арабия и в някои африкански държави.

Използването на мисуак от мюсюлманите е започнало преди около 1400 години, а четката за зъби се е появила преди около 200 години. Самият пророк Мохамед (с.а.с) е поръчал на мюсулманите да използват мисуак.

Пръчката мисуак е покрита с кора, като под нея има меки влакна, а когато те се напоят с вода, от тях се отделят гранули нишесте, салицилови кристали и киселини. Преди да се започне използването на пръчката, се обелва кората на разстояние 2 см и пръчката се потапя за няколко часа, след това с нея се разтъркват зъбите и венците. След няколко дена от пръчката се орязват 2 см и пак се накисва във вода.

Устата е входната врата към всички вътрешни органи  и ако устната кухина заболее, микробите преминават към респираторния апарат и стомашно-чревният тракт и могат да доведат до остри стомашни възпления, а от там и до язва. Ако бактериите попаднат в носният канал могат да доведат до възпаление на синусите, главоболие и лош дъх. Ако попаднат в кръвоносните съдове, могат да доведат до и до менингит.

Ползите от употребата на мисуак са много:

1. Убива бактериите, намиращи се в устата поради това, че съдържа веществото Alsingeran  и др.

2. Лекува кървенето на венците, понеже съдържа кръвосъсирващи   вещества и флуор.

3. Избелва зъбите заради съдържанието на  силикати.

4. Предпазва зъбите от кариес защото съдържа киселини, които покриват емайла.

5. Укрепва капилярите, подхранващи венците с кръв и кислород, като по този начи ги предпазва от възпаление.

6. Премахва лошия дъх, тъй като съдържа  ароматични вещества.
7. Не съдържа химикали.
8. Не уврежда околната среда.

Учени от университета в Минесота са направили мащабно проучване и сравнение на зъбите на афроамериканските мюсюлмани, ползващи мисуак и други американци, които не са използвали. Оповестеният резултат  бил, че зъбите и устата на ползващите са в много по-добро състояние от тези на останалите. Днес много хора се връщат към този природен метод за почистване на зъбите.

Ето и малко етикет при използването на мисуак:

1. Не го използвайте докато говорите с другите.

2. Не го използвайте докато работите или вървите по улицата:)

3. Пръчката мисуак трябва да се съхранява в чиста кутия, а не в джоб, за да не се замърси. Не трябва и да се излага на слънчева светлина.

Автор: Мираж

благодарение на: http://arabwives.wordpress.com

Цветовете и Аюрведа

Както камъните влияят на три-доша, така и цветове помагат при различни здравословни проблеми. Според Аюрведа, вода, държана в стъклен съд с определен цвят може да повлияе на тялото по определен начин.
Червеният цвят е свързан с кръвта, има загряващи свойства, стимулира червените кръвни телца, доставя енергия на нервната тъкан и костния мозък. Червеното помага при дисбаланс на вата и капха. По-продължителното му използване може да доведе до влошаване на пита, а честото излагане на червена светлина, може да предизвика възпаление на очите.


Оранжевото облекчава дисбаланс на вата и капха, премахва натрупването на токсини в тялото, поддържа блясъка на кожата. Прекомерното му използване може да доведе до влошаване на питта, ако човек не се занимава с духовна практика.
Жълтият цвят стимулира интелигентността, разбирането, спомага освобождаването от лъжливо его, действа добре при излишък от вата и капха.
Зеленото успокоява ума и чувствата, освежава, създава усещане за щастие, стимулира сърдечната чакра. Прекалената му употреба може да влоши питта.
Синият цвят успокоява тялото и ума, действа благотворно на съзнанието и при питта нарушения. Прекаленото му използване може да доведе до увреждане на вата и капха.
Виолетовото издига съзнанието, създава чувство на лекота, подобрява възприятието и може да се използва с успех при питта и капха дисбаланс. Прекалената му употреба може да доведе до увреждане на вата.

ayurvedabg.com

Ориз с шафран и розова вода

Необходими продукти :

- 400 г ориз,
- 50 г гхи /или топено краве масло/,
- 70 г кромид лук,
- 5 зърна кардамон,
- 70 г жълти стафиди,
- 70 г бадеми,
- 300 мл зеленчуков бульон,
- 400 мл вода,
- 1 щипка шафран,
- 1/4 ч л кимион,
- 1/2 ч л канела,
- 2 карамфилчета,
- 1 суп л розова вода,
- сокът от 1/2 лимон,
- сол на вкус

Начин на приготвяне

1. Почистеният и измит ориз се накисва във вода 30 мин, след което се отцежда и водата се запазва.
2. В сгорещеното масло /гхи/ се запържва нарязаният на ситно лук до омекване. Прибавят се кимионът, кардамонът, канелата. Пърженето продължава още 1 мин, след което се слага оризът. Пържи се, докато оризът стане “стъклен”.
3. Прибавят се стафидите, накиснатите във топла вода и обелени бадеми, водата /400 мл/,бульонът, лимоновият сок и солта. След като заври, ястието се захлупва и се задушава 15 мин. Подправя се с размития в 1 суп л розова вода шафран и задушаването продължава още 5-10 мин.


http://ayurveda-bg.com

Почистване на лицето в домашни условия

Как ефективно да почистим кожата на лицето си
Всяка жена иска да бъде красива. Чистото и поддържано лице е най-доброто доказателство за вашата любов към самите себе си. А за тази цел са създадени най-различни козметични средства и процедури. Една от най-лесните и достъпните за всяка жена е почистването на лицето в домашни условия.
Има няколко вида почистващи процедури за лице – механични, вакуумни и ултразвукови. Само механичната може да се използва в домашни условия и по всяко време, когато пожелаете или почувствате нужда да почистите лицето си от замърсяване и мастни секрети.
Домашното почистване не означава обичаен пилинг, какъвто много от вас правят редовно в банята. То изисква определени знания и подготовка, но все пак е по силите на всяка жена, която се грижи за своята външност.
Главната ви задача е да изберете подходящото козметично средство. Особено внимателни при избора си трябва да бъдат тези от вас, които имат хиперчувствителна кожа.
Нужно е да се отбележи, че еднократно почистване няма да е достатъчно. Необходими са 2-3 процедури, докато кожата се обнови и започне да се грижи сама за малките си недостатъци.

Как да почистим кожата си в домашни условия

Първо трябва да почистите кожата от козметиката и от праха. За целта можете да използвате обичайните средства (гел, пяна), които ползвате обикновено. След това трябва да си направите парна баня. А това става по следния начин:
Налейте в тенджерка около 2 литра вода, прибавете 1 ч. л. сода бикарбонат и я поставете на котлона. Когато водата заври, подложете лицето си над съда, с покрита с кърпа глава, за да задържите горещите пари. Внимавайте да не се изгорите! Ако водата кипи твърде силно, намалете огъня и не се надвесвайте твърде ниско.
По време на процедурата кожата се покрива с пот и кожна мазнина. Избършете я със салфетка. Вместо вода е по-добре да използвате билкови отвари – лайка, розмарин, алое, полски хвощ, хмел, бял равнец и др. След парната баня порите на лицето се разтварят и можете да пристъпите към почистването му.
Първо измийте добре ръцете си и ги почистете със спирт. След това внимателно с пръстите си отстранете черните точки. За целта можете да използвате и козметична шпатула. Периодично обтривайте кожата с памучен тампон, напоен с кислородна вода, която размеква и премахва мъртвите клетки, оказвайки лек ефект на химически пилинг.
За да затворите порите, обтрийте кожата с лосион на спиртна основа. Подходящи за целта са също свиващ порите тоник или разреден с вода лимонов сок. След това можете да си направите лек масаж или да нанесете подхранващ крем. След такова почистване кожата понася добре всякакви козметични процедури.
Почистването може да повторите след две седмици, но не по-рано.

Други начини за почистване на лицето у дома

Домашен скраб за лице
При мазна кожа като основни компоненти можете да използвате хума, кафява захар, утайка от кафе, морска сол, оризови и овесени трици.
Овесените и оризовите трици са прекрасен скраб за лице, защото освен че почистват добре мъртвите клетки, те подхранват кожата с множество полезни за нея микроелементи.
Ако кожата ви е суха и раздразнена, към сместа прибавете сметана, мляко, растителни масла, мед.
Маслото от мента подобрява тена, китайският лимонник свива порите, чаеното дърво е великолепен антисептик, а бергамотът се бори с излишната мастна секреция.
Ако страдате от лунички или пигментни петна, към приготвения скраб добавете и лимонов сок, който има избелващи свойства.
Почистване със сол – първи вид   
За да се избавите от черните точки (комедоните) по лицето, можете да си направите билков сгряващ компрес. Ако кожата ви е суха или чувствителна, преди компреса си направете парафинова или маслена маска. След това вземете две малки купички, като в едната сипете 2 ч. л. готварска сол. В другата купичка налейте топла вода или 3% разтвор на водороден прекис (кислородна вода). Напоете тампон с течността, след това го натопете в солта. Обтрийте кожата си с кръгообразни движения по местата, на които имате комедони в продължение на 2-3 минути. Повторете този вид почистване след 2-3 седмици.
Почистване със сол – втори вид
Вторият вид е подобен на първия. В сапунена вода разтворете половин чаена лъжичка готварска сол. Напоете памучен тампон и обтрийте лицето в участъците с черни точки. След почистването наплискайте лицето си първо с гореща вода, а след това със студена.
Механичното почистване на лицето не е единственият начин да се погрижите за кожата си. Можете също да си направите и
Домашна почистваща маска
Измийте лицето си и го сапунисайте с помощта на пяна от козметичен или бебешки сапун. Върху нея нанесете слой от сода бикарбонат (възможно е да усетите леко пощипване). След 5-10 минути се измийте с топла вода. При необходимост можете да повторите тази маска, ако на кожата ви повторно се появят комедони.

При почистването на лицето в домашни условия е нужно да спазвате следните правила:

• Винаги дезинфекцирайте старателно ръцете и лицето си, преди да пристъпите към почистването му. Кожата трябва да бъде чиста.
• Почистете всички остатъци от козметични средства. За целта можете да употребявате лосиони, пяна, гел – всичко, което използвате обикновено.
• Обвийте пръстите си с чиста марля, напоена със салицилов спирт или с кислородна вода. Комедоните отстранявайте с върховете на пръстите, а не с нокти, за да не останат белези.
• След почистване на лицето не излизайте навън за известно време. Планирайте процедурите така, че да имате време за възстановяване. Например, почистете кожата си вечерта, за да може до сутринта да се успокои и да излезете на улицата с чисто и свежо лице.
• Редовно ползвайте почистващи маски и скраб за лице.
• За по-сложни процедури като вакуумно почистване, по-добре посетете козметичен салон, където за това ще се погрижи професионален козметик.

info:  http://www.bg-mamma.com