Щастието ухае на риган

Всяко растение, което се използва за подправка, освен роля в кулинарията, притежава и многобройни лечебни свойства. Риганът не прави изключение с благотворното си действие върху стомашно-чревния тракт и бронхите. Но доскоро у нас беше почти неизвестно, че тази ароматна трева за чай може да придава различен характер на ястията. Фактът е учудващ, защото в кулинарните достижения на южните ни съседи, а да не говорим за тези в доста близката ни Италия, подправката е незаменима.

Въпрос на произход

Населяващият Евразия род Origanum от семейството на ментата, мащерката и розмарина включва около 20 вида (според някои източници видовете са над 40). Доста от тези растения се използват в кухнята, но три от тях имат важно значение за готварството: обикновеният риган O. vulgare, гръцкият O. heracleoticum и майоранът O. majorana.
Произходът на две от разновидностите и географията на кулинарното им използване странно се разминават. Докато обикновеният риган расте из цяла Европа, а се използва предимно в средиземноморските кухни, стриктно топлолюбивата майорана от Мала Азия в сухо състояние най-често ароматизира ястия в централната част на нашия континент. Единствено гръцкият вид тежи на мястото си и рядко може да се види и вкуси извън пределите на своята родина.
Едно от обясненията за липсата на интерес у средноевропейците към обикновения риган е, че дивото растение по тези географски ширини не разкрива докрай, даже понякога и въобще, ароматния потенциал скрит в гените му. Но това не важи за културните сортове, отглеждани в тази част на света. Освен с кулинарните и медицинските си свойства риганът със своите богати бледовиолетови съцветия е привлекателен и с декоративната си функция. Даже съществуват селектирани сортове със забележителни искрящо жълтозелени и виолетови листа.
Риганът присъства в старогръцката митология като растение дарено на хората от богинята на любовта и като символ на щастието. Освен с палавата Афродита критската разновидност на ароматната трева се свързва и с Артемида в ролята й на закрилница на родилките, която често е изобразявана с благоуханен венец от билката.

Нека да боли

Както при повечето подправки ароматът на ригана се дължи на етерично масло, съставено от няколко химични съединения. Най-важен компонент е карвакролът, който има много добър бактерициден ефект, а свойството му да активира за съвсем кратко време някои рецептори за болка в човешкото тяло придава на подправката нейния типичен остър вкус. Но нека това не ви плаши - ефектът е изключително приятен. Да не забравяме, че лютият вкус се възприема със същите тези рецептори и в същността си не е нищо повече от чувство за болка. Ароматът на карвакрола често се сравнява с този на италианска пица, което не е чудно, понеже риганът е най-използваната подправка за апенинския кулинарен символ.
Подправката е щедро използвана от италианците и за мариноване на маслини и зеленчуци на скара. Риганът се изявява най-забележимо в доматени сосове, както и в компанията на печени меса.
Подобно на мащерката, с която има близки роднински връзки, листата на риганът са значително по-ароматни в сухо състояние, отколкото току що откъснати. Разбира се и пресният вариант има своите преимущества, заради свежите растителни акценти, които се губят при изсушаването.
Гръцкият опит с ригана има някои особености. Те се дължат на факта, че Origanum heracleoticum, който има бели цветове и силно овласинени листа, притежава крайно интензивен вкус, който понякога може буквално да вцепени устната кухина. Интересно, този вид се среща и в най-южните райони на България, но въпреки това използването му в местни гозби е изключително рядко. За сметка на това гърците успяват да овкусят почти всяко ястие (може би без десертите и някои морски специалитети) със силната подправка. Маслините, печеното месо и бялото сирене изискват щедро поръсване със сух риган според елинските традиции.

Сменена самоличност

Има още една страна, в чиито рецепти често се среща думата риган. Мексиканската кухня наред с аромата на люти чушки и пресен кориандър изобилства и с този на карвакрол, но неговите носители, макар и наречени orégano, са поне три съвсем различни растения. Макар извън латиноамериканската държава те да се обозначават като мексикански риган, в пределите й географското уточнение по правило се изпуска. Уханията на Lippia berlandieri, Poliomintha longiflora и Plectranthus amboinicus доста приличат на ригановото и могат да се доловят отчетливо в многобройни ястия, включително и в мексикански кулинарни шедьоври като соса с шоколад mole negro от Оахака и завитото в бананови листа свинско cochinitа pibil от полуостров Юкатан.
С объркана биологична и географска идентичност, многолики вкусови изяви и безспорни, макар и бегло споменати в този материал, лечебни свойства, риганът определено заслужава името му да се свързва директно с вкусната храна. Отделете му една саксия място на перваза на дома ви или в градината, а докато пазарувате, си спомнете за него и чудесния му аромат.

Инфо: http://www.menumag.bg

Мащерката - душата на кухнята

Мащерката на пръв поглед като че ли е грозното пате на ароматния свят на подправките - тя не може да се похвали с изобилния цъфтеж на салвията, нито с вниманието, отредено на царствения босилек, нито с отличителния аромат на естрагона. Ала въпреки че рядко получава нужното признание, тя е безценна за всяка кухня и то не само заради способността си да се съчетава с други подправки, като обогатява уханието им, без да го надвива.

Куражът е в аромата

Първите свидетелства за употреба на билката датират отпреди около 5000 години, когато шумерите започнали да я използват като противовъзпалително средство. Едва древните гърци обаче се сетили да я добавят в ястия, не без задна умисъл, тъй като считали мащерката за мощен афродизиак. Хълмовете на Гърция били покрити с благоуханното растение, което постепенно се превърнало в символ на елегантност и кураж. Римляните също го асоциирали с храброст и сила и преди битки воините се къпели във вода, ароматизирана с билката, защото вярвали, че това ще им донесе победа.
По същата причина древните шотландски бойци си приготвяли чай от мащерка, а из целия Албион вярвали, че, освен всичко друго, тя може да гони лоши сънища. През Средновековието дамите бродирали на туниките на любимите си рицари растението като символ на смелостта.
В литературата мащерката често се свързва с различни вълшебни създания, а Шекспировият Оберон, крал на феите, казва, че знае "къде расте дивата мащерка". Едно от обясненията за стиховете на Барда е, че английската разновидност на билката е с изключително висока концентрация на етерични масла, а честата й употреба според британците водела до „появата на феи”и някои други странни последици.

По цял свят

Днес са познати поне 350 разновидности мащерка, но само три от тях намират място в кухнята - обикновената, лимоновата и кимовата. И от трите има насаждения навсякъде из Америка и Европа и най-вече по Средиземноморието, като могат да се берат почти през цялата година. В България най-разпространен е дивият вид Thymus serpillum, който познаваме под различни имена - бабина душица, овчарски босилек, мащерика и пчелна билка.
Всички видове мащерка са важни източници на нектар за пчелите, но най-медоносни са тези в Южна Европа, Северна Африка, както и в някои планини в североизточните американски щати, а балканският регион е особено известен с мащерковия мед.
Билката може да се отглежда и в саксия, ако живеем в голям град или на по-студено място, а ароматът й е най-силен точно преди цъфтеж. Използва се както прясна, така и изсушена, като във втория вариант не губи почти нищо от безценните си свойства. Като подправка тя понася по-дълга термична обработка, затова се слага във врящото ястие преди всички останали благоуханни треви.

Сама и в компания

Ароматната билка се комбинира най-добре със средиземноморски зеленчуци, яйца, свинско, агнешко, риба и дивеч. Освен това е чудесна и за пълнежи, яхнии и маринати - за последните най-добрата комбинация е със свеж естрагон, винен оцет и зехтин. Тя успешно върви ръка за ръка с майорана, босилек, риган, салвия, розмарин и чесън.
Мащерката обаче е най-известна като един от основните компоненти на класическия bouquet garni. Заедно със свежите стръкчета магданоз и дафинов лист тя може да съживи аромата на супи, задушени ястия и сосове. Родом от слънчевите хълмове на Средиземноморието, тя е ключов елемент и в традиционната суха подправка Herbes de Provence. Колкото и да спорят съвременните специалисти какви точно треви трябва да включва тази смес, всички са единодушни, че мащерката винаги е основната съставка, към която се прибавят розмарин, лавандула и копър. Крайният резултат от това съчетание придава на ястията богат вкус, който извиква представи за слънчеви провансалски склонове, мека лятна светлина и солен морски бриз.
Самостоятелно подправката е особено приятна в омлети, бъркани яйца, сосове за риба, супи, крокети, домати и пица, а с нея могат да се овкусят прекрасно рикота, извара, масло, зехтин и различни дипове. С ненатрапчивия си лек цитрусов аромат лимоновата мащерка е превъзходна за сладкиши, а чаят от дивия й братовчед е незаменим в планината и в студените влажни дни. При това целебните и свойства съвсем не са мит, останал от древността - отварата от мащерка е чудесен лек за куп болести.
Безбройните й кулинарни и лечебни свойства я правят безценна за всеки кулинар, който иска да внесе в кухнята си цялата палитра на всевъзможните комбинации от съставки и подправки, на които мащерката дарява завладяващ вкус и аромат.

Инфо: menumag.bg

Използване на билки и подправки като декоративни храсти за озеленяване на градини.

Хората използват билките и подправките ежедневно, затова когато озеленяваме градината си е добре да отделим едно кътче и за тях в двора. Повечето билки и подправки освен общо известните си качества притежават и висока декоративна стойност за това често се използват и за озеленяване. И наистина е много хубаво градината да едновременно красива и да можеш да откъснеш от нея пресни подправки.
Обикновено билки  и подправки се отглеждат в специални места отделени за тях или в зеленчуковата градина, а може някои от тях да засадите в алпинеума или скалния кът. Важно е да  знаете на какви места обичат да растат и как се развиват. Билките и подправките са много разнообразни – цъфтящи храсти, перенни, листнодекоративни, едногодишни градински цветя, почвопокривни и други.
Ето и някои многогодишни декоративни храсти, които освен това са и билки или подправки и са ценни за озеленяване на градини: мащерка, лавандула, риган, мента, розмарин, къри, пелин, салвия, смрадлика, здравец, винка, равнец, очеболец, алпийска роза, седум и много други.
Кратки описания и особености на споменатите билки и подправки:
Мащерка – почвопокривно растение с приятен аромат, обича слънчеви места и е не претенциозно към почвата.  Не понася заблатявания и сянка. Има форми със бели ли жълти краища на листата. Много подходящо растение за алпинеум.
Лавандула-  ниско растение със сиви листа и силен аромат. Лавандулата, като повечето билки излъчва фитонициди и прогонва насекомите, често се използва да отблъсква комари  или молци. Тя има същите екологични изисквания като мащерката. Много добре понася резитби, като след прецъфтяване задължително трябва да се изрежат прецъфтелите цветове. След зимата малко си разваля вида, но бързо се възстановява.
Алпийска роза – ниско почвопокривно растение с форма на цвят на разтворена роза и месести листа. Формира множество издънки и така покрива свободните площи. Обича слънце и расте между камъните и се използва в скалните кътове. Известно е с това, че лекува болки в ушите, като изстискате 2- 3 капки сок от месестите му листа. Друго  лечебно почвопокривно растение със същите изисквания и размери е седумът.
Пелин представлява ниско растение със сивкави листа. За озеленяване е ценно заради наситения си сребрист цвят и малките си размери, като се използва в скалните кътове. Обича слънце и почви с лек механичен състав. Същите изисквания и сходни размери и цвят има и кърито.
Очеболец / потентила / нисък храст с обилно цъфтящ през цялата пролет и началото на лятото. Добре понася резитбите и след прецъфтяване се подрязва, след което цъфти на ново. Има растения със жълти, бели, розови, виолетови и други багри цветове.  Обича слънце но понася и леко засенчване, предпочита влажни и богати почви.
Риган - това е многогодишно тревисто растение. Расте на слънце но може да го срещнете и на сянка, непретенциозен е към почвата. През зимата листата и клонките загиват но на пролет избива на ново. Риганът има много декоративни форми, като има форми с жълти и пъстри листа, също се срещат и ниски форми до 5 см.
Равнец – тази билка има сходни изисквания и размери с ригана. Съществуват доста негови декоративни форми, примерно с розови цветове или ниско растящи растения. Цъфти със съцветие сенник, като покрива плътно с цвят цялата площ, на която расте.
Розмарин – той е много ценна подправка със силен аромат. Розмарина е и ценно растение за озеленяването, защото добре понася резитби и има интересна текстура на короната. Той е топлолюбиво растение и трябва да се защитава през зимата в по студените райони на страната. Това става като се затрупва с торф или листа или пък се внася на закрито. Обича слънцето и отцедливи почви, като и най-добре да го засадите на завет. Има няколко негови форми, като най-интересната е каскадната, със провиснали надолу клони.
Сасънка / анемония / – това горско и лековито растение има красиви деликатни цветове и листа. Вирее добре на  полусянка и влажни почви. Наземната част отмира през зимния сезон, а на пролет бързо израства и  цъфти. Има растения с бели, червени, сини и други цветове.
Мента – тревисто растение със силно ароматни листа. Среща се на влажни и полу сенчести места. През зимата надземните части отмират и на пролет на ново избуяват. Има интересни форми със сиви и пъстри листа.
Смрадлика / тетра / – тя е висок листопаден храст, със силно противо гъбично и анти бактериално действие. През есента листата се обагрят в ярко оранжево и червено. Среща се на всякакви почви като обича слънчеви места . Особено ценна и колоритна е нейната червенолистна форма, чийто листа на слънце добиват тъмно червен цвят.
Винка / зимзелен /- вечно зелено почвопокривно растение, с пълзящи по земята стебла. Расте много бързо, обича сянка, където формира плътни групи и предпочита влажни почви. Цъфти в бяло или синьо. Има множество декоративни форми, с малки и големи, пъстри и зелени  листа.
Здравецът е популярно растение което обича сенчести и влажни места. Листата излизат от удебелени стебла полегнали върху земята. Те са пълни със резервни хранителни вещества и е достатъчно само леко да ги заровите в почвата, да им осигурите влага и се прихващат. Здравецът е ценен, защото расте там, където малко други растения могат да виреят. Друго лечебно растение, което може да вирее на сянка е бръшлянът.
Божур – това е широко известно градинско растение, но в същото време е и силна билка. При по големи концентрации даже е отровно. Някои лечители го използват в борбата с раковите заболявания. Има страшно много форми и цветове на това красиво цвете. Неговите едри и красиви цветове се открояват в цветната градина.
Салвия / градински чай / – тя е друга интересна подправка, която изглежда чудесно в градината. Тя е нисък храст с много силен аромат и елипсовидни листа. Обича полусянка и влажна почва. Има различни форми на салвията с пъстри, зелени, жълти и сиви листа. Салвията е характерна подправка в италианската кухня.
В градината често може да срещнете още доста лековити и полезни растения разделени в следните групи:

• Дървета – акация, бор, хвойна, дъб, липа, орех, бреза, бъз, бяла върба, мура, дрян, конски кестен, черница
• Градински цветя –  невен, роза, ружа, иглика, теменужка, лилиум, ирис, карамфил, турта, момина сълза, шибой, вербена
• Подправки за зеленчуковата градина – босилек, копър, магданоз, целина, джоджен, чубрица, маточина.
• Плевели- глухарче, жиловлек, киселец, коприва, бъзак, хвощ, великденче, подбел, репей, детелина, лайка, овчарска торбичка , синя злъчка.

http://ecodesign.bg

Растения, които пречистват въздуха

Стайните растения могат да бъдат много полезни в нашето ежедневие. Те пречистват въздуха в затворените помещения, филтрират токсините, замърсителите и въглеродния диоксид, като поддържат високи нива на кислород.
Въпреки, че можем с голяма вероятност да предположим, че всички растения повлияват благоприятно нашата заобикаляща среда, е установено, че някои стайни растения са по-ефективни при филтрирането на токсините от други. Установено е, че филодендронът и хлорофитумът са много ефективни при премахването на формалдехида в помещенията. Герберите и хризантемите пък са подходящи за премахването на бензена, който е известен канцероген.
За да постигнете пречистващ ефект, е задължително да разположите поне едно растение на всеки десет квадратни метра площ. Колкото по-кичесто е растението, толкова повече въздух може да филтрира. Добре е да се знае, че растенията са безсилни срещу тютюневия дим или праха във въздуха.
Растенията, които най-много допринасят за пречистването на въздуха, са:
Аглаонема -  Отлично растение за пречистване на въздуха в затворени помещения. Аглаонемата има и необходимите характеристики за това: растението е толерантно към сянката, т. е. не е задължително да бъде поставено до прозорец и има голяма площ на листата.
(снимка) Алое вера - Растението е много по-ефективно при отстраняването на формалдехида, когато тези концентрации са по-ниски концентрациите, при които ефективен е филодендрона. Алоето е известно лечебно растение с множество лечебни свойства.
(снимка) Бръшлян - Освен, че прочиства въздуха, растението е отровно и този факт трябва да се има предвид, когато декорираме помещението си с него.
(снимка) Гербер - Цветето съдейства за отстраняването на бензена подобно на хризантемата.
(снимка) Дифенбахия - Растението пречиства въздуха, но трябва да имаме предвид, че то е отровно.
(снимка) Епипремнум - Това растение е в челната тройка на онези стайни цветя, които премахват формалдехида от въздуха в закрити помещения.
(снимка) Спатифилум - Цветовете на спатифилума са уханни, бели. Растението е доста издръжливо и може да понесе дори засушаване и слаба грижа от страна на домакините.
(снимка) Фикус - Тези растения израстват бързо и се превръщат във впечатляващи дървета.
(снимка) Филодендрон - Филодендронът е едно от най-подходящите растения за премахване на формалдехида от въздуха, особено ако концентрациите му са високи. Филодендронът е сред отровните растения, което означава, че неговото използване при декорация на помещенията трябва да е внимателно.
(снимка) Хлорофитум - С израстването си растението пуска тънки стъбла, в чиито край се оформят малки розетки с листа, които висят на тези стъбла. Растението може да се постави в челната тройка на стайните цветя, прочистващи въздуха от формалдехида във въздуха на затворените помещения.
(снимка) Хризантема - Според последни изследвания хризантемата е ефективна при отстраняването на бензена в помещенията.

28.11.2012, www.gradinata.bg

Ерика - нежно храстче с име на момиче

Европейските видове са зимоустойчиви и не се нападат от болести и неприятели



Известни са около 500 диворастящи ерики, повечето от които виреят в Южна Африка. Някои техни представители обаче цъфтят по Средиземноморието, а други – в северните части на Европа.
Ериките са вечнозелени храстчета, рядко се срещат ниски дръвчета. Кората им е кафява или тъмносива. Листата са с линейна или игловидна форма. Те са разположени пръстеновидно или понякога частично поредно. Цветчетата са събрани в съцветия, обагрени в розово, бяло, червено, случва се и в жълто.

Цъфти неуморно и обилно
Ериките (Erica) са много декоративни по време на обилния си и продължителен цъфтеж. Европейските видове са зимоустойчиви, не се нападат от болести и вредители и са чудесни за създаване на ерикови кътове в градината и на балкона. Такива са  тревистата ерика (E. carnea), кръстолистната ерика (E. tetralix) и хибридната дарлиенска ерика (E. darleyensis). Техните събратя от топлите краища могат да създадат неповторим облик на зимната градина или на остъкления балкон.

Когато купувате ерика за външна украса, правете това от местни разсадници, за да сте сигурни, че ще издържи на климатичните условия.

Ако ериката е вносна, рискът да замръзне е голям. Такива ерики е по-добре да се отглеждат в помещения.

Трябва да се засади на силно слънце
За да се запазят интензивните багри на цветовете и листата, ериките изискват силно слънчево огряване. На сянка или в полусянка цветовете избледняват, а количеството им очебийно намалява.

Не харесват и силните ветрове, затова трябва да се садят под закрилата на  вечнозелени хвойнови растения или на живи плетове.
Някои видове растат добре на неутрални почви (pH до 6,5), но повечето изискват такива с кисела реакция (pH от 3 до 5), което се постига с добавката на повече торф.

Шарени петна по собствен вкус
Когато искаме да създадем цветно петно, ериките се засаждат по 5-6 екземпляра на 1 кв. м на дълбочина 20-25 см – на нивото на кореновата шийка.

Съчетанието на цветовете зависи единствено от нашия вкус. Трябва обаче да се съобразим с времето на цъфтеж при различните видове – някои зацъфтяват веднага щом се стопи снегът, а други – чак в средата на лятото.




Много подходящо е съчетаването им с други представители на семейство Ерикови – преди всичко с рододендрони, но и тук става дума за лични предпочитания.

Как се хваща

Размножаването на ериката става чрез семена, резници, отводи и чрез разделяне на храстчето.
Семената са дребни и това налага да се засяват, без да се покриват с почва. Поникват обикновено след месец.  Резници с дължина 2-3 см се вземат преди цъфтежа или непосредствено след него. Вкореняват се в сфагнов торф за около 3-4 седмици. Отводите се правят от ниско разположени клонки по време на интензивния растеж. Разделянето на храстчето става през пролетта и новите екземпляри зацъфтяват още същата година.

Фамилията е важно нещо
Ериката е дала името на голямото растително семейство Ерикови (Ericaceae). То включва множество различни по своя произход и по начините на отглеждане  видове, като рододендрони, азалеи, агапетеси, калуни и много други.
Има представители, които обитават както екваториалните и тропичните пояси, така и арктическите. Най-много членове семейството има в топлите и умерените ширини.
Любезно предоставен от www.gradinata.bg
http://zadoma.rozali.com

Лавандула

Лавандулата е декоративен ароматен вечнозелен полухраст с красиви сребристи, тесни листа. Растението е родом от Средиземноморския регион, Канарските острови и Индия. Названието му идва от латински- lavare (мия) и подсказва антисептичните и хигиенни свойства на лавандулата, която римляните добавяли във ваните за свежест и аромат, използвали при пране и почистване във времето, когато още не познавали сапуна.

В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви, имала голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните египтяни отглеждали лавандула, която наричали индийски класове, в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от лавандула били важни за международната търговия и съпровождали знатните хора през целия им живот и дори след смъртта – лавандула използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.

Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е влязла в религиозната култура и митология. Предполага се, че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин и лавандула – розмарин за поддържане на духа, лавандула за наслада на душата. Още една красива християнска легенда твърди, че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст сушила дрешките на малкия Иисус.

С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции. През средновековието, когато католическата църква люто преследвала древноримските традиции с топла и ароматна вана да се ублажава тялото, лавандулата преминала в категорията на свещено растение. Приписвали й възможност да плаши дявола и вещиците, затова растението станало задължителен атрибут при ръкополагането на свещениците. Суеверните жители носили кръстчета от изсушени съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана в манастирските градини. В зората на Ренесанса, през XIV век, знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин. Парфюма нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство да запазва младостта и красотата на жената завинаги. По-късно в периода на барока, с връщането на култа към изкуството и насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни от онова време – използвали я за създаване на жив нисък плет, с който ограждали различни елементи на модните тогава градини и партери. Растението станало символ на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия, в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно е запазила и в наши дни.

В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в кремове и масажни масла за успокоение, сваляне на стреса и за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага за заздравяване на рани от изгаряне. Сухите цветове и листа от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу молци и други насекоми, както и с декоративни цели – в сашета и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове от лавандула добавят за аромат в печива, мармалади, в мед, захар и сол.

Лавандула се продава и като сънотворно средство – саше с изсушена лавандула се слага под възглавницата или се капват няколко капки лавандулово масло върху носна кърпа или салфетка, така ароматът действа успокояващо и облекчава заспиването.

Днес, когато ароматерапията е отново много популярна, лавандуловото масло е много търсено и струва доста скъпо. Лавандулата е важна култура за химическата и парфюмерийната индустрия. В топлите страни може да се види и вдъхне аромат на лавандула в обширни плантации, където тя се отглежда в промишлени мащаби.

http://mysticallegends.wordpress.com

12 съвета от дневника

„Когато баба ми Зелда почина преди няколко години на 90-годишна възраст ми остави кутия с вещи от къщата й, които знаеше, че съм обичал през годините. Сред всички тези неща имаше стар, подвързан дневник.“ Това разказва блогърът Марк. Той споделя, че неговата баба е записвала в тетрадката идеите си, мислите си, цитати, думи от песни и изобщо всичко, което я трогва.
Редактирал е и определил 12 съвета от дневника. Те са:
1. Без значение къде си или през какво преминаваш, винаги вярвай, че има светлинка в края на тунела. Дишай в бъдещето, издишай миналото. Никога не очаквай, не бъди арогантен и не изисквай. Само давай най-доброто от себе си. Контролирай това, което можеш да контролираш. И след това остави нещата да се случват. Защото веднъж, щом си сторил каквото можеш, ако е писано ще се случи. Ако не, ще видиш стъпките напред, които трябва да бъдат предприети.
2. Животът може да бъде простичък отново. Само избери да се съсредоточиш върху едно нещо в едно конкретно време. Няма нужда да опитваш да вършиш всичко и не е необходимо да опитваш да правиш всичко точно сега.
3. Позволи на другите да те приемат такъв какъвто си, или изобщо да не те приемат. Говори своята истина дори гласът ти да трепери. Когато си себе си слагаш нещо хубаво в света, което не е било там по-рано.
4. Ти не си този, който беше, и това е нещо нормално. Бил си наранен. Преминал си пред много възходи и падения, които са те направили този, който си днес. С годините толкова много неща са се случили. Неща, които са променили начина ти на мислене, научили са те на уроци и са принудили духа ти да израсне. Докато времето минава, никой не остава същия. Някои хора ще ти казват, че си се променил. Отговори им с думите: „Разбира се, че съм се променил. Това е животът. Но все още съм същия човек“.
5. Всичко, което се случва, ти помага да растеш, дори да е трудно да го разбереш в момента. Обстоятелствата ще те направляват, ще те коригират и усъвършенстват с времето. Но каквото и да правиш се дръж за надеждата.
6. Не се учи как да станеш богат, учи се как да станеш щастлив. Така, като остарееш ще знаеш стойността на нещата, не цената им. В края на живота си ще разбереш, че най-добрите дни са били тези, в които не си имал нужда от нищо изключително и специално да се случи, за да се усмихваш. Тогава просто си осъзнал моментите и си се почувствал благодарен, търсейки нищо повече и нищо друго. Това е истинското щастие.
7. Бъди решен да бъдеш позитивен. Разбери, че най-голямата част от нещастието ти или от болката ти не са определени от обстоятелствата, а от твоята гледна точка.
8. Обръщай внимание на тези, за които те е грижа. Понякога, когато някой, който обичаме, каже „Добре съм“, той има нужда да го погледнем в очите, да го прегърнем и да му отговорим „Знам, че не съм“. И не се разстройвай, ако някои хора се сещат за теб само когато имат нужда от теб.
9. Понякога трябва да пуснеш някой твой близък на свобода, за да му позволиш да израсне.
10. За да получиш резултатите, към които усилено се стремиш, понякога трябва да се отделиш от хората, които не служат на твоите най-добри интереси. Това ще ти позволи да откриеш свободно пространство за тези, които те подкрепят. Случва се основно, докато израстваш като човек. Затова открий кой си и какво искаш и когато осъзнаеш, че хората, които познаваш откакто се помниш не виждат нещата, както теб, запази прекрасните спомени и направи крачка напред.
11. По-добре е да погледнеш назад и да си кажеш „Не мога да повярвам, че направих това”, вместо да си помислиш „Иска ми се да бях го сторил”. Накрая хората ще те съдят по един и същи начин при всички случаи. Затова не се опитвай да живееш така, че да ги впечатлиш.
12. Ако търсиш щастлив край и не можеш да го откриеш, може би е време да започнеш да се оглеждаш за ново начало. Приеми, че трябва да се проваляш. Така се учиш. Най-силните хора са тези, които се усмихват на големите трудности с искрена усмивка. Правят го, защото знаят, че няма да позволят на нищо да ги повали и ще се придвижат към ново начало, ако е необходимо.

Какво трябва да знаете за Китайската ангелика ( Dong Quai)?

Китайска ангелика? Що е то? 
Други имена: Ангелика синенсис, донг куай, данг гуй, танг куей 

Китайската ангелика е билка от семейството на целината, което произлиза от Китай, Япония и Корея. Коренът е медицински активен. 

Китайската ангелика се среща в таблетна форма, като течен екстракт и като корен в сурова форма. В китайската медицина, растението често се вари или се напоява с вино. Коренът се отстранява и течността се приема през устата. 

Защо хората използват китайска ангелика? 

В китайската медицина се смята, че различните части от корена на китайската ангелика има различни свойства – главата на корена има антикоагулантна активност, основната част на корена е тоник, а края на корена елиминира застоя на кръв. Растението се счита за „женски женшен”, поради балансиращия ефект върхи женската хормонална система. Въпреки това, изследванията не са потвърдили хормоналния ефект на китайската ангелика. 

Счита се, че растението води до облекчение на следните проблеми: 
➡ Менопауза 
➡ Слабост след раждане 
➡ Служи за женски тоник 
➡ Хронично запушване на носа и синусите 
➡ Болезнена менструация 
➡ Нередовно менструално кървене 
➡ Фиброидни тумори 
➡ Високо кръвно налягане 
➡ Служи като кръвен тоник 
➡ Фиброкистозна болест на гърдата 
➡ Ревматични заболявания като ревматоиден артрит 
➡ Анемия 
➡ Алергии 
➡ Запек 
➡ Херпес 
➡ Хепатит 
➡ Главоболие 

Възможни странични ефекти и опасения по отношение на безопасността 

Китайската ангелика не трябва да се използва от хора с нарушения на кръвосъсирването, обилно менструално кървене, диария, подуване на корема или по време на инфекции като грип и настинка. Обадете се на вашия личен лекар, ако страдате от кървене, необичайни синини по кожата, диария или треска. 

Китайската ангелика може да съдържа естрогено – подобни съединения и не трябва да се приема от бременни или кърмещи, деца или жени с рак на гърдата. 

Хората, които приемат разредители на кръвта (антикоагуланти) като варфарин, не трябва да използват билката. 

Китайската ангелика не трябва да се използва по време на бременност, особено през първите три месеца. Не трябва да се ползва и по време на кърмене. 

Билката може да предизвика фоточувствителност, така че хората трябва да ограничат излагането на слънце и да използват кремове за защита от изгаряне.

http://bodytime.bg

Нека Помогнем! :(

Ayurvedic Eye Care

Our eyes are the most important organs we have in relating to the world around us. Our eyes are the connection between the outer and inner worlds. In fact it is said that our eyes are the mirror to our soul. We must protect and take loving care of these delicate organs.

Ayurveda explains that Pitta dosha, the element of fire and light, governs our eyes. Specifically, the sub-dosha “Alochaka Pitta” lives in the eyes. Alochaka pitta absorbs images and colors, allowing us to take in and digest all of the visual impressions coming to us. When Alochaka pitta is in balance, eyes are healthy, bright, clear, shiny, luminous, and we enjoy sharp eyesight.

If pitta becomes aggravated, we can experience excess heat, anger, frustration, and liver problems. As pitta rises in a person, they become stressed, feel over worked, and eventually burnout. Impaired vision and eye problems are often related to pitta overdrive and liver imbalance. The best remedy is to keep pitta cool and calm with proper foods and daily meditation.

Tarpaka Kapha is responsible for keeping the eyes lubricated, moist and cool. Prana Vata is responsible for the life force that runs throughout the head region, for movement of the eyes, blinking, and sensory perception.

Vedic science offers many natural, safe and effective techniques to care for our eyes. The following suggestions can improve vision, reduce eye strain, and heal eye conditions.

GAZING*

Acording to ayurvedic astrology, the Sun rules the eyes. Gentle sun gazing can improve eyesight. One can softly gaze at the sun starting with 10 seconds, and increasing time by 10 second increments daily. Stand barefoot with the feet directly touching the earth. Solar gazing is only recommended at early sunrise and/or the late sunset, when harmful UV rays can not injure the eyes. Not only does solar gazing improve vision, but it activates the pineal gland, or “third eye”, clearing the mind of depressive and anxious moods.

Trataka – A very beneficial eye exercise is to meditate upon a ghee lamp flame without blinking. Gaze at the flame for 2 or 3 minutes, until tears form and clear the eyes. This stimulates ojas in the eyes, physically strengthening them. The ghee made out of cow’s milk actually draws in sattvic frequencies to calm our mind. This type of meditation allows us to reflect on our inner radiance.

*Gazing techniques should not be done during acute eye infections or glaucoma.

WASHING

Start the day by splashing some cool water on the eyes. One can also retain some cool water in the mouth while rinsing the eyes and blinking. This helps to keep Pitta in balance throughout the head region.

An Ayurvedic eye wash made out of well strained Triphala tea can be helpful in treating eye disorders. Triphala is a well-known eye tonic and anti-inflammatory. This eyewash helps with glaucoma, dissolving cataracts, conjunctivitis (pink eye), poor eyesight, sties, and red, swollen, itchy eyes.

OLEATING

Netra Basti is a restorative Ayurvedic treatment that bathes the entire eye socket in a pool of warm Ghee. This helps to cleanse the eye, soothe itchy eyes, and nourish dry eyes. The person lies down with this melted ghee covering their eye, anywhere from 5 to 20 minutes. The eyes are kept open, allowing the ghee to cool pitta and lubricate vata dosha. Netra Basti is recommended for pain and overexertion due to computer use, allergies, squinting, lazy eye, diminished vision, optic nerve injury, atrophy, and eye spasms. This treatment is especially helpful is healing emotional trauma because it is working directly on the nervous system through the eyes.

Castor oil – one drop at bedtime in the eye helps to lubricate the cornea, reducing eye strain and irritation. In India, a black eyeliner called “Kajal” made of Castor oil and burnt camphor is applied under the eyes to keep them cool. Mothers especially apply Kajal on babies to sharpen their vision, and protect their children from someone’s “evil eye”.

RESTING

Go to sleep by 10pm. One of the main causes of eye problems is lack of sleep. Without proper rest, eyes become tired, red, itchy, puffy, bleary, and bloodshot. Staying awake into the fiery Pitta hours of late night, leads to over exhaustion and burnout.

PALMING is an excellent way to give the eyes some rest when they are overstrained. Eyes need a break if they have been in front of a computer or TV screen, reading, driving, or doing close-up work, for too long a stretch. Simply rub the palms together for a few seconds and gently place them over the eyes. This provides an unbelievable deep rest that blocks out outside stimulation and helps tired, blurry eyes.

Eye Pads –Place cooling cotton pads dipped in Rose Water over the eyes, and escape for a few moments in your very own home spa. Cotton pads can be also be dipped in aloe vera, cilantro, or cucumber juices. One could even apply a paste of sandalwood powder and water on the forehead, to soothe eye strain that leads to headaches.

EATING

Foods that are rich in beta carotene (vitamin A) help improve eyesight and prevent eye conditions. Try fruits and vegetables that have a deep orange or yellow color – Carrots, winter squash, sweet potatoes, pumpkin, , apricots, peaches, cantaloupe, mangoes. Dark green leafy vegetables (spinach, kale, beet greens, Swiss chard, mustard and collard greens,) and broccoli also contain carotene.

Amalaki fruit is an anti-aging tonic or Rasayana in Ayurveda, rich in vitamin C and anti-oxidents. Amalaki is wonderful in maintaining pitta balance, and supports liver cleansing. Amala berry is specifically known as a “Chakshushya”, which means “that which strengthens the eyes”.

http://ayurveda-sedona.com