| В Париж под егидата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) беше отправен призив за мир и толерантност към света. По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми беше организирано честване, домакин на което бе ЮНЕСКО. На проявата интелектуалци от различни религии и народности говориха за любовта, мира и толерантността в идеите на великия мислител. 2007 г. е обявена за "Година на толерантността и обичта на Мевляна" от страна на ЮНЕСКО. В Парижкия център на ЮНЕСКО Мевляна присъстваше с идеите си, с които призовава всички хора към мир и любов.Симпозиумът започна с откриване на изложба, ритуални танци, наречени сема, и изпълнения на музикални групи. В деня на Мевляна бяха отправени още веднъж към света посланията за мир и толерантност, изтъкнати от великия мистик преди векове. В словото си на откриването Генералният директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура подчерта, че "трябва да отдадем сериозно значение на посланието за мир и диалог на Мевляна." Шеб-и Арус Мевляна възприемал деня на смъртта като ново раждане. Според него, след като умре, човек се издига при своя възлюбен - Всевишния. Затова Мевляна наричал сватбен ден - "Шеб-и Арус" - деня на смъртта и наставлявал близките си да не тъгуват за него след смъртта му. "Не търсете нашия гроб на земята, след като умрем. Той е в сърцата на знаещите" - казва Мевляна. Заветите му n "Моето завещание към вас е да се боите от Аллах за тайното и явното, да се храните малко, да спите малко, да говорите малко, да се въздържате от грях, да говеете и да отслужвате молитвата, да не се поддавате на страстите, да издържате на гнета и мъченията на народа, да не се сближавате с невежите и пропадналите и да дружите с великодушни хора. Благодетелен е онзи, който помага на хората. Блага е кратката и смислена дума. Единствено Аллах е достоен за възхвала. Мир на вярващите в еднобожието." n "Постави върховете на двата си пръста на очите си. Виждаш ли нещо от този свят? Но това не означава, че светът не съществува само защото ти не го виждаш. Молитвата е като стрелата, а възгласите "Амин", които учениците изричат, са крилете й." n "Какво са златото, душата, бисерът и коралът? Ако не се пожертват в името на една любов и възлюбен... Как биха се смели тревите, ако не плачеха облаците?" n "Човекът е поглед, всичко друго е плът. Стойността на човека е толкова, колкото вижда с очите си." n "Онзи, чиято душа и думи не са еднакви, дори и да има сто езика, пак е ням." n "Остави празните молитви, който иска плод, засява семе. Търси бисера в седефа и майсторството в хората на изкуството. Без сливане с Всевишния дори и живата вода е огън." n Да научиш на знание човек, който е лош по природа, е сякаш да дадеш сабя в ръката на разбойник. n Нека да искаме от Всевишния да овладеем морала. Който няма морал, е лишен от Неговата благодат. n Колко хора съм виждал, нямат дрехи на гърба си. Колко дрехи съм виждал, вътре в които човекът липсва. n Не казвай: "Ще свърша това утре." Колко утрешни дни отминаха. Внимавай, да не отлети напълно времето за жътва! Мевляна Джеляледдин Руми Мевляна е роден на 30 септември 1207 г. в град Белх, област Хорасан, който днес се намира в границите на Афганистан. Бащата на Мевляна - Бахаеддин Велед, син на Хюсеин Хатиби, бил един от водещите учени по онова време и още приживе спечелил прозвището "Султан ал-улема" (Султан на учените). Бахаеддин Велед бил принуден да напусне град Белх поради политически междуособици и надвисналата опасност от монголска окупация. Така заедно със семейството си идва в Караман през 1222 г. и остава да живее там в продължение на седем години. През 1225 г. в Караман Мевляна се жени за дъщерята на Шерефеддин Лала - Гевхер Хатун. От този брак му се раждат двама сина - Султан Велед и Аляеддин Челеби. Години по-късно Гевхер Хатун умира и Мевляна се оженва повторно за вдовицата Керра Хатун, която също била едно дете. От този брак се раждат синовете му Музафферуддин и Емир Алим и дъщеря му Мелике Хатун. В тези години голяма част от Анадола била в границите на Селджукската държава със столица Кония. Градът бил средище на учени, изкуствоведи и бил изпълнен с произведения на изкуството. Начело на държавата стоял Алаеддин Кейкубад. Той поканил Бахаеддин Велед от Караман в Кония и поискал от него да се установи там. Бахаеддин Велед идва в Кония на 3 май 1228 г. заедно със семейството си и близкото си обкръжение. Султан Алаеддин организирал грандиозно посрещане в негова чест и го настанил в медресето Алтунапа. Бахаеддин Велед починал на 12 януари 1231 г. в Кония. За място на гроба му била избрана Градината на розите в двореца на Селджукската държава. Срещата му с Шемс от Тебриз Голям брой слушатели идвали да слушат проповедите му. След смъртта на баща си преминал през дълго духовно възпитание под наблюдението на Сейид Бурханеддин Тирмизи. Той се срещнал с Шемс от Тебриз, който дошъл в Кония по покана на Рукнуддин Зеркуби на 12 декември 1244 г. Тази среща открива нови хоризонти пред Мевляна. Тези две колосални личности, които взаимно разширили познанията си за Бога, осветлявали своята епоха. Сиянието на идеите им продължава и до днес. В личността на Шемс Мевляна открива "абсолютното съвършенство", а в лика му вижда "Божието сияние". Но близостта на двамата не трае дълго. Беседите, които Мевляна водел с Шемс от Тебриз, събуждали ненавист у другите. Затова Шемс от Тебриз решава да замине за Дамаск. После Мевляна изпратил сина си Султан Велед, за да го покани заедно с учениците му отново в Кония, но след време той пак потънал в неизвестност. След второто му заминаване Мевляна се питал дали не може отново да го открие в Дамаск. Това са незаличими сцени от живота му. След изчезването на Шемс Мевляна дълги години се оттегля в отшелничество. В следващите години Селяхаддин Зеркуби и Хусаметтин Челеби се опитват да заемат мястото на Шемс от Тебриз. Мевляна напуска този свят на 17 декември 1273 г. в един неделен ден. |
"Zaman", 24 - 30 Септември
Година: 15, Брой: 39  |
МЕВЛЯНА - Вълната на любовта, която залива света
|
| Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време благодарение на толерантността, отношението и любовта към хората, както и със своите мисли и творчество. Той е символ на толерантността и любовта на човечеството благодарение на това, че е приел всеки, без да прави разлика между език, етнос и религия. Мевляна е вълната на любовта, която и днес залива света, като ни учи на толерантност и любов. По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми 2007 година е обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. Защо стене флейтата (ней)? Флейтата е гласът на "голямата тайна", обгръщаща света. Тя гори и изгаря. Където и да се свири на нея, тя налага своята любов и тъга, дори и средата да е неприятна, тя е неподвластно стенание. Другите струнни инструменти може да се използват при изпълнението на различни песни, но флейтата ней не е като тях. Тя не може да се превръне в "инструмент". Където и да се намира, тя запалва пламъка на Божията любов. Флейта, или ней, означава тръстика и произлиза от шумерските думи "на" или "най", които преминават в персийския. Легендата за флейтата гласи, че след като съзерцавал Божията красота по време на Нощното възнесение, Пратеникът на Аллах не успял да издържи на огъня на изгарящата го любов и споделил това със зет си - достопочтения Али. Но и той бил възпламенен от Божията любов по същия начин и в мига, в който не можел повече да издържи, отишъл край някакъв изоставен кладенец и му споделил чувствата си. Веднъж, разхождайки се със сподвижниците си, Пророкът чул тайната, която разкрил на Али. Той се учудил и отишъл там, откъдето идвал гласът. Когато стигнал мястото, на дъното на кладенеца видял как един тръстиков храст огласява тайната, когато го разлюлява вятърът. Деветте пръстена върху флейтата символизират 9-те месеца, през които човек пътува към преходния земен живот, а седемте ноти са символ на седемте нива на душата, които човек трябва да преодолее по пътя към съвършенството. Флейтата и съвършеният човек са като два еднакви образеца и са олицетворение един на друг. Защото флейтата е отрязана от тръстиковото поле, в стъблото й са пробити отвори с огън, навсякъде по него са сложени железни пръстени и струни, тя е лишена от влагата на почвата, в която е била, и затова е изсъхнала и пожълтяла. Вътрешността й е напълно куха. Изпълва се единствено с дъха на онзи, който свири на нея. Ако остане сама, не се чува нито гласът, нито звукът й. Мевлевийската музика и танцът сема Мевлевийският ритуален танц сема носи редица символични значения, изразени чрез музиката и облеклото. Мевлевийският дервиш е мъртъв душевно и затова конусовидната му шапка символизира надгробен камък, дългата му бяла дреха е символ на покрова, а елекът - на гроба. Домът, в който се изпълнява ритуалът сема, е Вселената, дясната му страна е видимият и познаваемият материален свят, а лявата му страна е светът на духовността. Тръгването надясно от центъра означава падение от висшето към низостта, а движението от периферията към центъра е избавление от низостта и път към висшето, с което се описва пътят към духовното израстване. Първият удар по ударния инструмент, наречен кудум, символизира Божията повеля "Бъди". Флейтата е "съвършеният човек". Свиренето на флейта символизира Исрафил, който ще протръби с Рога в Сетния ден. Полагането на ръка по земята при ставане символизира "съществуването" и възкръсването от гроба, когато се протръби с Рога. Трите степени съответстват на трите степени на познанието "увeрeното знание", "пълната увереност" и "истинската увереност" и по времето на Султан Велед тази триада, Шариат - Тарика - Хакика, съответствала на триадата: Зная - Виждам - Съм. Шейхът, който стои върху нещавената кожа с червен цвят, а червеното е цветът на проявлението, олицетворява достопочтения Мевляна. Той знае пътя, койдо води към истината, и затова единствено той може да стъпи върху линията на съвършенството, която е най-прекият път към истината. Вървежът от времето на Султан Велед символизира хората, които ще възкръснат и ще се надигнат от гробовете си, след като се протръби с Рога и за да не се чудят кой път да следват, те трябва да застанат зад съвършената личност, да вървят по неговия път и да следват постъпките му и така да открият пътя към спасението. Поздравите в танца сема имат тасаввуфски смисъл и олицетворяват същността, атрибута, движението и единството. Четирите поздрава олицетворяват правото, ордена, истината и знанието. Четвъртият поздрав е упорито задържане в полето на единството, което съществува благодарение на единосъщието и истиското съществуване на Всевишния. И на края се казва: "Дори и да знаеш и да постигнеш всички степени, никога не преставай да служиш на Всевишния, най-висшето ниво и равнище е службата, но знаещият и незнаещият не са еднакви." |
"Zaman",01 - 07 Октомври
Година: 15, Брой: 40 |
Няма коментари:
Публикуване на коментар