10 зелени подправки за домашната градина

Пролетта и лятото са времето, когато ни се иска да се обградим със зеленина. Независимо дали живеете в къща или в апартамент, Вие можете да украсите дома си с растения и цветя, доколкото пространството в дома Ви позволява. Ако пък решите да засадите в саксии или контейнерчета няколко различни билки и подправки, не само ще направите дома си по-красив и уютен, но и ще разполагате със свежи продукти за готвене, директно от домашната градина. Вече се продават различни видове приспособления, с чиято помощ можете да закрепите засадените растения за перваза на прозореца в кухнята или дори върху стъклото – така ще спестите място и ще имате продуктите под ръка. А ние Ви предлагаме да видите кратък списък с 10 есенциални подправки и билки за домашната градинка.


1. Босилек



Босилекът е едногодишно тревисто растение, достигащо до височина 60 см. Родината на босилека са тропиците на Азия и Африка. Растението цъфти от юни до септември. Като билка и подправка се използва надземната част на растението, най-често стръковете в пресен вид, като те се берат по време на цъфтежа. За сушене стръковете се берат преди цъфтежа. Босилекът има антисептично, болкоуспокояващо и противовъзпалително действие, като приеман в големи дози е токсичен. В кулинарията босилекът се използва в много ястия от италианската кухня - като подправка за риба и печени говежди/ птичи меса, а от него се приготвя прочутият италиански сос песто.

Засаждане: Засадете семената в близост до слънчев прозорец (или в оранжерия) през ранната пролет. Пресаждането става в ранното лято.


2. Пресен лук



Листата на пресния лук имат деликатен лучен аромат. Прибавени към пресни салати, те са незаменима подправка с фин вкус.

Засаждане: Засаждането става през пролетта или есента, на дълбочина 1- 1.2 см., в редици на разстояние 30-ина см. една от друга. Когато разсадът захване, намалете разстоянието между редиците наполовина.


3. Кориандър



Кориандърът е от семейството на целината, магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae). Смята се, че произхожда от областта на Средиземноморието и Югозападна Европа. Той е едногодишно тревисто растение, което се използва широко като подправка в средиземноморската, индийската, латиноамериканската, и близко- и далекоизточната кухня. Всички части на растението могат да се ядат, но на-често се използват пресните листа и сушените семена. Растението е хладоустойчива и влаголюбива култура, която е взискателна към почвата - кориандърът предпочита богати на хранителни вещества почви, които съхраняват влагата и имат слабо алкална реакция.

Засаждане: Засаждането на семената става през ранната пролет, на дълбочина 6 мм., в редици на разстояние 30-ина см. Една от друга. Когато разсадът захване, намалете разстоянието между редиците наполовина.


4. Копър


Копърът е едногодишно растение с кратък живот. Пресният копър има силен аромат и сладникав, парлив вкус. Подобрява вкуса на салатите, млечните и майонезени сосове, маринати и сирена. Копърът принадлежи към семейството на магданоза и моркова — Сенникоцветни (Apiaceae).

Засаждане: Засаждането на семената става през ранната пролет, на дълбочина 6 мм., в редици на разстояние 20-ина см. Една от друга. Когато разсадът захване, намалете разстоянието между редиците наполовина.


5. Резене


Резенето, наричано още морач или див копър, е растение от рода Foeniculum (смятано от много ботаници за единствен вид), от семейството на магданоза и моркова Сенникоцветни. То расте в Южна Европа и Югозападна Азия. Резенето е силно ароматично многогодишно тревисто растение, достигащо височина 2 м. Листата достигат на дължина до 40 см. Растението цъфти от юли до септември. Използва в италианската и испанската кухни за подправяне на риби и супи. При използването на семената за лекарство и неспазване на предписаната доза те могат да бъдат отровни.

Засаждане: Засаждането става на групи по 3 или 4 семена в средата на пролетта, на дълбочина от 6 мм и на разстояние едно от друго 40- 45 см.


6. Мента


Ментата е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни и е разпространена основно в северния умерен пояс. Тя е силно ароматично растение, познато и използвано още от древността. Разпространява се по вегатативен път, чрез ластуни, тъй като не образува семена. От растението се използват листата, които се берат се в началото на цъфтежа (юли-август) и се сушат се на сянка или в сушилня при до 30° С.

Засаждане: Засаждането става през есента или пролетта – засаждат се ластуни с дължина 10- 15 см., на дълбочина 5 см. и на разстояние един от друг 30-ина см. Растенията трябва да се полеят обилно.


7. Магданоз



Магданозът е от едно семейство заедно с морковите и целината — Сенникоцветни (Apiaceae). Той е двугодишно тревисто растение и подправка, широко разпространена в кухните на Близкия Изток, Европа и Америка. Дължи до голяма степен вкусовите си качества на високата концентрация на хлорофил. Като подправка се използват два вида магданоз — къдраволист и италиански (обикновен). В българската кухня се използва предимно обикновеният магданоз, който се смята за по-ароматен, а къдраволистият магданоз почти не е познат у нас.

Засаждане: Засаждането става в средата на пролетта (за употреба през лятото) или в средата на лятото (за употреба през есента и зимата). Преди засаждането семената се накисват за една нощ и се разпръскват нарядко.


8. Градински чай (салвия)



Салвията е род покритосеменни растения от семейство Устноцветни, който включва между 700 и 900 вида храсти и тревисти растения, разпространени по целия свят. Градинският чай е малък вечнозелен храст, който се отглежда като подправка и билка. В кулинарията се използва за подправяне на пилешко месо, сирена и омлети.

Засаждане: Може да се засади от семена през ранната пролет, а в средата на сезона да се разсади на разстояние от 30-ина см.


9. Естрагон (тарос)



Естрагонът принадлежи към семейство Сложноцветни и е от рода Пелин. Той е многогодишно растение, чиито връхни стъблени части, заедно с листата и цветовете, се използват като подправка. Растението се култивира в почти цяла Европа, Русия, Африка и Северна Америка. Съставна част е на известният сос тартар.

Засаждане: Растението не се засажда директно от семена, а от разсад. Засаждането на разсада става през ранната пролет, на разстояние 40- 45 см.


10. Мащерка



Мащерката е род от около 350 вида ароматни многогодишни тревисти растения и малки храсти от семейство Устноцветни. Тя расте в Европа, Северна Америка и Азия. Обикновената мащерка е широко използвана зелена подправка, идваща от Средиземноморието - за нея са най-подходящи добре отводнените почви и слънчевите места. В кулинарията растението се използва за подправяне на меса, супи и яхнии.

Засаждане: Засажда се чрез семена в средата на пролетта, в плитки редици на разстояние 30-ина см. една от друга. Когато разсадът захване, намалете разстоянието между редиците на 15-ина см.


Източник: rd.com

comfort.bg

Алое - Aloe

Семейство: Лилиеви – Liliaceae


Произход: Южна Америка, Южна Африка


Описание:
Повсеместно разпространено растение, известно и в България като “кактусът – чудотворният лек за всички болести”. Съществуват около 1500 подвида алое, разпространени са преди всичко в местности с пустинен, горещ и сух климат, където в продължение на много месеци не вали дъжд. За да преживее критичния сух период, изтощеният корен, в който не е останала никаква влага, поддържа големината и развитието на растението, като автоматично произвежда в своите разклонения защитни субстанции, които поддържат живота на растението. Тези т.нар. биогенно стимулиращи субстанции, само на Алое вера / Aloe vera (Aloe ferox), все още не са напълно химично изследвани, но, пренесени в човешкия организъм, активизират тъканите на всички системи и довеждат изтощения от болест организъм до цялостна регенерация.
Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу. Старите екземпляри цъфтят напролет, като цветовете варират от тъмно червено през оранжево и розово до светло жълто.




Интересното при този вид растения е, че съдържа около 95% вода. Предпочита умерени температури, като е добре амплитудата между дневни и нощни температури да е голяма. Зимата се държи при 10-12 градуса, но издържа до 6 градуса. Обича силно осветените помещения, а също и не много силната слънчева пряка светлина. От прелета до есента се полива така, че почвата да се държи умерено влажна , а зимата се полива много рядко-около един път в месеца.

Поради това, че алоето съдържа 95% вода, то е изключително топлолюбиво и неустойчиво на студ. Алоето е силно светлолюбиво растение. Почвата трябва да бъде умерено наторена и силно дренирана. През лятото трябва да се полива умерено. От пролетта до късна есен може да се държи навън - в градината или на балкона. През зимата се съхранява на светло и прохладно място и се полива крайно умерено колкото да не засъхнат корените му. По време на интензивния растеж може да се тори със слаб разтвор на минерални торове, но не по-често от 1 път на 10 дни.

Видове:

1. Алое ферокс (А. вера)

Aloe ferox (A. vera)

2. Алое аристата ( с по-големи шипчета)

Aloe aristata

Алоето е градинско цвете, но някои екземпляри са саксиини и подходящи за стайно отглеждане. Ако алоето е на открито, то трябва да бъде посадено на слънчево място или на прошарена сянка. В стайна обстановка трябва да се държи в близост до източник на топлина и близо до прозорец, за да се набави нужното количество слънчева светлина.

Отглеждане и грижи:

Размножаване:

Размножава се чрез семена и чрез връхни резници. Алоето се размножава от страничните и горни филизи, които, след като се отрежат се оставят да засъхне на открито 2-3 седмици. Резницата се засажда в глинена почва, смесена с едрозърнест пясък и се оставят на светлина в топло помещение. Първите две седмици не се поливат. След появата на корени се поливат внимателно. Като мине известно време и растението придобие здрав вид се пресажда в невисока саксия с пръст и пясък. За да не загният корените му, е необходим хубав дренаж.

Пръскане:

Не се пръска!

Торене:

Пролет и есен – веднъж на 3 – 4 седмици – с тор за цъфтящи растения.

Пресаждане:

Само, когато това е необходимо, т.е. когато корените на растението се подават отдолу на саксията – пролет.

Размножаване:

- Разделяне на розетките – в пръст – отделената розетка трябва да се остави да засъхне;

- Резници – за някои видове, които имат стебла, а не розетки – в пръст; изчаква се разрезът да засъхне;

- Семена.

Опасности:

- Преполиване, води до загниване;

- Мокрене на розетката, води до загниване;

- Висока температура през зимата и обилно поливане, води до загниване.

Проблеми:

- Ако листата станат сухи и кафяви, причинено от засушаване;

- Ако цветът стане белезникав, причинено от недостатъчна светлина.

Други особености:

- Листата са назъбени или покрити с малки шипчета, сочни, със сивкаво метален оттенък.

- Старите екземпляри цъфтят напролет. Отделните цветове представляват тръбички, увиснали надолу.

- Обича проветриво място.

- Лечебни свойства има само Алое вера / Aloe vera (Aloe ferox).

http://cvetq.info

Кюфтета от червена леща Мерджимек кьофтеси

Необходими продукти 1 ч.ч. червена леща 1 ч.ч. булгур (от най-финно смления) 1 с.л. лютеница 1 връзка пресен лук черен и червен пипер, джоджен, сол
Начин на приготвяне Лещата се сварява в 1 ч.ч. вода и сваля от котлона.  Докато е топла лещата при нея се слага булгура (суров),  ако всичката вода се е изпарила можете да прибавите  малко вряла вода и похлупвате съда. Оставяте така да набъбне булгура . Отнема около 2 часа. След това прибавяте останалите продукти  и месите хубаво. След това се оформят като пръстчета  и се поднасят всяко кюфте увито с лист зелена салата.
Рецептата е добавена от Anego на 15 Октомври 2010 г. Източник: http://archives.bg-mamma.com/archive/index.php?topic=254554 http://www.receptite.com

Езо-гелин пилаф

Необходими продукти 1/2 ч.ч. червена леща 1/2 глава лук 2 скилидки чесън 200-250 г ориз 60 г масло 2 с.л. нарязано кедрово семе сокът от 1/2 бр. лимон сол 2 кубчета телешки бульон 2 бр. печени червени чушки 1 с.л. доматено пюре 1 ч.л. джоджен черен пипер, лют пипер
Начин на приготвяне Лещата се вари в съотношение 1:3. След като се свари, се прибавят доматеното пюре, малко сол, малко лют пипер, сока от лимона, малко черен пипер и джоджена . Отделно се нарязват на ситно чесъна и лука. В сух тиган се слага маслото, прибавят се лука и измития ориз, за да се запържи добре.  След това се добавят нарязаните на кубчета чушки и разтворените в 750 мл вода кубчета бульон. Прибавя се лещата и се оставя на слаб огън до готовност на ориза. Този пилаф може да се използва като гарнитура към Симид-кебап.
Рецептата е добавена от Sladka_Yordanka / http://www.receptite.com Източник: Иван Звездев

Призивът за мир на Мевляна от ЮНЕСКО

В Париж под егидата на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) беше отправен призив за мир и толерантност към света. По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми беше организирано честване, домакин на което бе ЮНЕСКО. На проявата интелектуалци от различни религии и народности говориха за любовта, мира и толерантността в идеите на великия мислител. 2007 г. е обявена за "Година на толерантността и обичта на Мевляна" от страна на ЮНЕСКО. В Парижкия център на ЮНЕСКО Мевляна присъстваше с идеите си, с които призовава всички хора към мир и любов.Симпозиумът започна с откриване на изложба, ритуални танци, наречени сема, и изпълнения на музикални групи. В деня на Мевляна бяха отправени още веднъж към света посланията за мир и толерантност, изтъкнати от великия мистик преди векове. В словото си на откриването Генералният директор на ЮНЕСКО Коичиро Мацуура подчерта, че "трябва да отдадем сериозно значение на посланието за мир и диалог на Мевляна." Шеб-и Арус Мевляна възприемал деня на смъртта като ново раждане. Според него, след като умре, човек се издига при своя възлюбен - Всевишния. Затова Мевляна наричал сватбен ден - "Шеб-и Арус" - деня на смъртта и наставлявал близките си да не тъгуват за него след смъртта му. "Не търсете нашия гроб на земята, след като умрем. Той е в сърцата на знаещите" - казва Мевляна. Заветите му n "Моето завещание към вас е да се боите от Аллах за тайното и явното, да се храните малко, да спите малко, да говорите малко, да се въздържате от грях, да говеете и да отслужвате молитвата, да не се поддавате на страстите, да издържате на гнета и мъченията на народа, да не се сближавате с невежите и пропадналите и да дружите с великодушни хора. Благодетелен е онзи, който помага на хората. Блага е кратката и смислена дума. Единствено Аллах е достоен за възхвала. Мир на вярващите в еднобожието." n "Постави върховете на двата си пръста на очите си. Виждаш ли нещо от този свят? Но това не означава, че светът не съществува само защото ти не го виждаш. Молитвата е като стрелата, а възгласите "Амин", които учениците изричат, са крилете й." n "Какво са златото, душата, бисерът и коралът? Ако не се пожертват в името на една любов и възлюбен... Как биха се смели тревите, ако не плачеха облаците?" n "Човекът е поглед, всичко друго е плът. Стойността на човека е толкова, колкото вижда с очите си." n "Онзи, чиято душа и думи не са еднакви, дори и да има сто езика, пак е ням." n "Остави празните молитви, който иска плод, засява семе. Търси бисера в седефа и майсторството в хората на изкуството. Без сливане с Всевишния дори и живата вода е огън." n Да научиш на знание човек, който е лош по природа, е сякаш да дадеш сабя в ръката на разбойник. n Нека да искаме от Всевишния да овладеем морала. Който няма морал, е лишен от Неговата благодат. n Колко хора съм виждал, нямат дрехи на гърба си. Колко дрехи съм виждал, вътре в които човекът липсва. n Не казвай: "Ще свърша това утре." Колко утрешни дни отминаха. Внимавай, да не отлети напълно времето за жътва! Мевляна Джеляледдин Руми Мевляна е роден на 30 септември 1207 г. в град Белх, област Хорасан, който днес се намира в границите на Афганистан. Бащата на Мевляна - Бахаеддин Велед, син на Хюсеин Хатиби, бил един от водещите учени по онова време и още приживе спечелил прозвището "Султан ал-улема" (Султан на учените). Бахаеддин Велед бил принуден да напусне град Белх поради политически междуособици и надвисналата опасност от монголска окупация. Така заедно със семейството си идва в Караман през 1222 г. и остава да живее там в продължение на седем години. През 1225 г. в Караман Мевляна се жени за дъщерята на Шерефеддин Лала - Гевхер Хатун. От този брак му се раждат двама сина - Султан Велед и Аляеддин Челеби. Години по-късно Гевхер Хатун умира и Мевляна се оженва повторно за вдовицата Керра Хатун, която също била едно дете. От този брак се раждат синовете му Музафферуддин и Емир Алим и дъщеря му Мелике Хатун. В тези години голяма част от Анадола била в границите на Селджукската държава със столица Кония. Градът бил средище на учени, изкуствоведи и бил изпълнен с произведения на изкуството. Начело на държавата стоял Алаеддин Кейкубад. Той поканил Бахаеддин Велед от Караман в Кония и поискал от него да се установи там. Бахаеддин Велед идва в Кония на 3 май 1228 г. заедно със семейството си и близкото си обкръжение. Султан Алаеддин организирал грандиозно посрещане в негова чест и го настанил в медресето Алтунапа. Бахаеддин Велед починал на 12 януари 1231 г. в Кония. За място на гроба му била избрана Градината на розите в двореца на Селджукската държава. Срещата му с Шемс от Тебриз Голям брой слушатели идвали да слушат проповедите му. След смъртта на баща си преминал през дълго духовно възпитание под наблюдението на Сейид Бурханеддин Тирмизи. Той се срещнал с Шемс от Тебриз, който дошъл в Кония по покана на Рукнуддин Зеркуби на 12 декември 1244 г. Тази среща открива нови хоризонти пред Мевляна. Тези две колосални личности, които взаимно разширили познанията си за Бога, осветлявали своята епоха. Сиянието на идеите им продължава и до днес. В личността на Шемс Мевляна открива "абсолютното съвършенство", а в лика му вижда "Божието сияние". Но близостта на двамата не трае дълго. Беседите, които Мевляна водел с Шемс от Тебриз, събуждали ненавист у другите. Затова Шемс от Тебриз решава да замине за Дамаск. После Мевляна изпратил сина си Султан Велед, за да го покани заедно с учениците му отново в Кония, но след време той пак потънал в неизвестност. След второто му заминаване Мевляна се питал дали не може отново да го открие в Дамаск. Това са незаличими сцени от живота му. След изчезването на Шемс Мевляна дълги години се оттегля в отшелничество. В следващите години Селяхаддин Зеркуби и Хусаметтин Челеби се опитват да заемат мястото на Шемс от Тебриз. Мевляна напуска този свят на 17 декември 1273 г. в един неделен ден.

"Zaman", 24 - 30 Септември Година: 15, Брой: 39

МЕВЛЯНА - Вълната на любовта, която залива света

Живелият през 13-и век ислямски учен Мевляна Джеляледдин Руми е сред редките личности, надживели своето време благодарение на толерантността, отношението и любовта към хората, както и със своите мисли и творчество. Той е символ на толерантността и любовта на човечеството благодарение на това, че е приел всеки, без да прави разлика между език, етнос и религия. Мевляна е вълната на любовта, която и днес залива света, като ни учи на толерантност и любов. По повод 800-годишнината от рождението на Мевляна Джеляледдин Руми 2007 година е обявена за “Година на толерантността и обичта на Мевляна” от ЮНЕСКО. Защо стене флейтата (ней)? Флейтата е гласът на "голямата тайна", обгръщаща света. Тя гори и изгаря. Където и да се свири на нея, тя налага своята любов и тъга, дори и средата да е неприятна, тя е неподвластно стенание. Другите струнни инструменти може да се използват при изпълнението на различни песни, но флейтата ней не е като тях. Тя не може да се превръне в "инструмент". Където и да се намира, тя запалва пламъка на Божията любов. Флейта, или ней, означава тръстика и произлиза от шумерските думи "на" или "най", които преминават в персийския. Легендата за флейтата гласи, че след като съзерцавал Божията красота по време на Нощното възнесение, Пратеникът на Аллах не успял да издържи на огъня на изгарящата го любов и споделил това със зет си - достопочтения Али. Но и той бил възпламенен от Божията любов по същия начин и в мига, в който не можел повече да издържи, отишъл край някакъв изоставен кладенец и му споделил чувствата си. Веднъж, разхождайки се със сподвижниците си, Пророкът чул тайната, която разкрил на Али. Той се учудил и отишъл там, откъдето идвал гласът. Когато стигнал мястото, на дъното на кладенеца видял как един тръстиков храст огласява тайната, когато го разлюлява вятърът. Деветте пръстена върху флейтата символизират 9-те месеца, през които човек пътува към преходния земен живот, а седемте ноти са символ на седемте нива на душата, които човек трябва да преодолее по пътя към съвършенството. Флейтата и съвършеният човек са като два еднакви образеца и са олицетворение един на друг. Защото флейтата е отрязана от тръстиковото поле, в стъблото й са пробити отвори с огън, навсякъде по него са сложени железни пръстени и струни, тя е лишена от влагата на почвата, в която е била, и затова е изсъхнала и пожълтяла. Вътрешността й е напълно куха. Изпълва се единствено с дъха на онзи, който свири на нея. Ако остане сама, не се чува нито гласът, нито звукът й. Мевлевийската музика и танцът сема Мевлевийският ритуален танц сема носи редица символични значения, изразени чрез музиката и облеклото. Мевлевийският дервиш е мъртъв душевно и затова конусовидната му шапка символизира надгробен камък, дългата му бяла дреха е символ на покрова, а елекът - на гроба. Домът, в който се изпълнява ритуалът сема, е Вселената, дясната му страна е видимият и познаваемият материален свят, а лявата му страна е светът на духовността. Тръгването надясно от центъра означава падение от висшето към низостта, а движението от периферията към центъра е избавление от низостта и път към висшето, с което се описва пътят към духовното израстване. Първият удар по ударния инструмент, наречен кудум, символизира Божията повеля "Бъди". Флейтата е "съвършеният човек". Свиренето на флейта символизира Исрафил, който ще протръби с Рога в Сетния ден. Полагането на ръка по земята при ставане символизира "съществуването" и възкръсването от гроба, когато се протръби с Рога. Трите степени съответстват на трите степени на познанието "увeрeното знание", "пълната увереност" и "истинската увереност" и по времето на Султан Велед тази триада, Шариат - Тарика - Хакика, съответствала на триадата: Зная - Виждам - Съм. Шейхът, който стои върху нещавената кожа с червен цвят, а червеното е цветът на проявлението, олицетворява достопочтения Мевляна. Той знае пътя, койдо води към истината, и затова единствено той може да стъпи върху линията на съвършенството, която е най-прекият път към истината. Вървежът от времето на Султан Велед символизира хората, които ще възкръснат и ще се надигнат от гробовете си, след като се протръби с Рога и за да не се чудят кой път да следват, те трябва да застанат зад съвършената личност, да вървят по неговия път и да следват постъпките му и така да открият пътя към спасението. Поздравите в танца сема имат тасаввуфски смисъл и олицетворяват същността, атрибута, движението и единството. Четирите поздрава олицетворяват правото, ордена, истината и знанието. Четвъртият поздрав е упорито задържане в полето на единството, което съществува благодарение на единосъщието и истиското съществуване на Всевишния. И на края се казва: "Дори и да знаеш и да постигнеш всички степени, никога не преставай да служиш на Всевишния, най-висшето ниво и равнище е службата, но знаещият и незнаещият не са еднакви."

"Zaman",01 - 07 Октомври Година: 15, Брой: 40

turkofil@gmail.com

http://turkofil.googlepages.com

https://sites.google.com/site/turkofil2/mevlianazaman

Почистване на лицето. Практически стъпки

Домашни грижи

Подготвили сте почистващите продукти -

тоалетно мляко и лосион/тоник.

Навлажнили сте 4 памучни тампончета.

Косата ви е прибрана.

Ръцете ви са чисти.

И сте в настроение. Ако ви е трудно да се усмихнете, отговорете ми на следния въпрос:

Кой е любимиат ви комик? Рачков? Любо Нейков?

Виктор Калев или някой друг?

Вече се усмихвате!

1. Сложете малко тоалетно мляко в едната ръка и разтрийте между дланите. Така ще затоплите тоалетното мляко и няма да шокирате кожата. Сами ще прецените колко мляко ви е необходимо. Трябва да е достатъчно, за да разнесете по цялото лице и шията и да се получи добра фрикция, когато масажирате.

Ако кожата ви е обезводнена, тя ще започне да попива част от тоалетното мляко.

Но не трябва да нанасяте и голямо количество.

2. Нанесете тоалетното мляко върху шията и лицето.

3. Започнете да масажирате с възглавничките на пръстите. Правете въртеливи движения.

Започнете с шията.

Обходете челюстта и брадичката.

Не забравяйте устата и носа.

После скулите и челото.

Експериментирайте с движенията. Обърнете ръцете и масажирайте с външната страна на пръстите.

Усещането е по-друго, нали?

Когато масажирате очите и около очите, използвайте само безименните пръсти, тъй като те имат по-слаб натиск, отколкото показалците и средните пръсти.

А кожата около очите, знаем, е много нежна.

Трябва да масажирате шията и лицето поне 2-3 минутки, за да дадете възможност на тоалетното мляко да попие грима и нечистотийте, натрупани върху лицето през деня.

Когато масажирате шията и лицето с тоалетното мляко, вие извършвате две дейности едновременно - почиствате и подхранвате кожата!

Как я подхранвате?

Масажът подобрява кръвообръщението. А кръвта е тази, която носи хранителни съставки на кожата. Т.е., каквото сте похапнали, с това ще подхраните и кожата си!!!

4. Почистете с навлажнени памучни тампони. Сухият памук драска кожата, макар и да не усещате. Водата омекотява памука и по-добре почиства лицето.

5. Сега капнете малко тоник върху останалите две навлажнени памучета и обтрийте лицето.

Лосионът почиства остатъците от тоалетното мляко, освежава кожата и затваря порите.

Водата не върши същата работа. Водата стяга и чувствате кожата си опъната.

Лосионът хидратира кожата.

6. Нанесете нощен крем, ако използвате такъв.

7. Ако използвате крем за очи, първо нанесете него и след това нощният крем.

Кремът за очи се нанася с леки потупвания с възглавничките на безименните пръсти под очите.

Върху клепачите не се нанася крем.

Нанася се под веждите, а клепачът ще си дръпне, колкото му е необходимо.

Не правете грешката да сложите капка тоалетно мляко върху сухо памуче и да обтривате лицето си.

Първо, почистването е половинчато

и второ, разтягате кожата си!

Никога не нанасяйте крем върху непочистена кожа!

Веднъж седмично, към ритуала почистване включвайте и ексфолиация на лицето!

много полезен блог: http://kate-mj.blogspot.com