Преживяно за Индия/ Тайната за красотата на индийките /

Открих един чудесен форум, пълен с увлекателните разкази на едно момиче, което се е докосвало до магична Индия. Дано не възрази, че искам да споделя част от прочетеното и тук:


"...Аюрведа и изконните индийски обичаи са дали на жените в Индия съкровищница от натурални продукти за поддържане във форма и разкрасяване. Типичната традиц.индийка доста често сама забърква помади и маски вдомашни условия и рядко се блазни от скъпите търговски марки козметика. Има индийки, които изобщо не са чували за Ланком,Лореал и прочее. Те ползват изпитана с годините местна козметика и предават този навик на собствените си дъщери. Разбира се това /пак ще кажа/ се отнася предимно за индийките по селата и малките градове. В големите метрополиси младото поколение е солидно повлияно от запада и съвсем не е толкова яростен почитател на местните марки.

Принципно индийките са суетни натури! Понякога твърде суетни. При тях ежедневният грим е задължителна процедура, независимо че ще прекарат целия ден у дома. Дори в домашни условия тя трябва да е в перфектен вид - нови чисти дрехи, стегнато вързана коса, колие/обеци и гривни на всяка цена и минимум каджал/очна линия/ и червило върху лицето. Освен това да не забравя да спомена, че мъжете също са суетни. И двата пола например са луди на тема избелващи кремове.Има индийки,които изпадат в ужас, ако избелв. им крем свърши внезапно. В момента търговията с избелващи продукти е може би най-процъфтяващата козметична сфера в Индия.

И така: най-отличителният белег на индийките /изключая смуглата кожа/ са техните очи и коси. Ефектът на големите черни очи с толкова дълбок и изразителен поглед всъщност се постига чрез т.нар. каджал. Истинският каджал се добива след изсушаването и смесването на няколко специфични аюрведа съставки до формирането на плътна тъмна твърда смес. Тя може да се оформи в последствие като молив за очи или се запечатва в плоски кръгли кутийки. Каджалът се поставя най-често върху долния клепач или подформатана линия върху горния, така че да придаде по-изразителен поглед и по-добре изваяна форма на очите. Мисля, че някъде преди съм споменавала,че поставянето на каджал се корени още от древността и има религиозно значение. Той започва да сеползва отиндийците преди много векове с основна цел не декорация на очите, а защита от зли/дяволски/ очи. Тази традиция важи както за мъжете, така и за новородените бебета. И до днес тозиритуал се спазва неотлъчно, макар че за нас европейците каджалът просто е вид декоративна козметика.

При поддържане на кожата и косите си индийките разчитат на няколко основни неща:
1. Природни масла
2. Аюрведа продукти и билки: амла, тулси, шикакай, рета, чампак, нийм, гулаб джал, къна и др.
3. Специфични местни плодове и зеленчуци: личи, папая, манго, кокосово мляко, червен морков

Природните масла са задължителен елемент при ежедневната козметика на индийката. Поддържането на дълга и гъста /тежка/ коса за тях е въпрос на престиж. Точно по тая причина рядко ще видите традиционна индийка, която дръзва да експериментира с модерни прически. Късите коси не са особено на почит, изкуствено оцветените коси -също. Бретоните са мнооого рядко явление, но то е заради факта, чепо традиция синдурът /манг/ , който е символ на омъжената жена трябва да се постави непременно в пътя на косата. Мога да кажа дори, че липсата на разнообразие в прическите им до определена степен създава един доста стереотипен модел на индийката. Тя почти винаги /да не кажа винаги/ е с прибрани коси и ги разпуска рядко - при фестивали или др.специални събития. Напоследък в големите градове стана модна прическата на пластове, новсеоще много малко дръзват да се престрашат, освен киноактрисите и ВИП персоните. Индийките по всички параграфи са традиционалистки по отношение на косите си. За даги поддържат живи, подхранени и с блясък ежедневно ги масажират главно с масло от амла, бадемово или кокосово масло. Освен това /може да звучи парадоксално/, но повечето от тях дори не го отмиват от косата през целия ден, а други пък спят с него. За ускоряване растежа на косата използват винаги синапено масло, което дава много добър ефект и при косопад. Споменавала съм традицията за бръсненето на детските хилави коси след раждането. Именно със синапено масло скалпът при тях се стимулира отново за израстванена нова и силна коса. Принципно всички тези билки действатосновно в направлениеподхранване,заздравяване и удължаване накосъма. Има и смески от билкови масла, а също така и настойки отбилки,с които косата се полива след къпане.Така например вода от сварена амла или запарка от тулси и листа от къна. Понякога мият косите си и направо с кокосово мляко отчерупкатана ореха. А нааааааай-хардкор индийките/главно отщата Пенджаб/ масажират косите си направо с гхи Представете си нашенски пакет краве масло, само че приготвено по спец.технология, за дасе пречисти. Ей това чудо те нанасят обииилно върху главите си и после/мамма миа!/ незнам какго отмиват честно казано... В нашумелия преди 2-3години филм "Намасте,Лондон" има еднамного показателна сцена с тоя момент За сметкана това обаче косите им са зачудо и приказ!!! Тук е много важно даспомена също, че полагането на аюрведа билки и масла не е достатъчно за постигане на ефекта. Основният момент е масажирането на скалпа.Нужно е поне 10мин интензивен масаж на скалпа със съответното масло, за да сеполучи желания резултат. И то редовно.
Шампоаните също сеприготвят на база основните аюрведа билки, които изброих по-горе. Те също се използват ежедневно, тъй като Индия е изключително прашна и мръсна поулиците си, което води до скоростно омазняване и спластяване на косите...

Поради замърсяването, за което горе говорих, кожите на индийките също се омазняват доста бързо и се нуждаят от ежедневно дълбоко почистване. Тук на помощ идват незаменимите /поне за мен/ - "нийм" и "мултани митти".Нийм е аюрведа билка,която прилича на лимоновата трева и има уникално почистващодействие. В учебниците по хомеопатична медицина я водят като натуралната алтернатива на всички козметични препарати срещу акне, разширени пори, черни точки и прекалено омазняване. Измивашите гелове с нийм са най-често използваната почистваща козметика от традиц.индийки. Колкото домултани митти- това е вид хума, добивана от специфичните почви на северна Индия, богата на спец.минерали и др.елементи. Нея най-често индийките изполсват под формата на почистващи маски като я размесват с розова вода.
За подхранване и естествен блясък пък много популярна е рецептата от бесан/нахутено брашно/ и стрит банан. Към нея допълнително може да се добавят витамини, кис.мляко или масло от жожоба.
Като цяло индийките са фенове на алоето и почти всички техни хидратиращи продукти са базирани на него.
Да не забравя да спомена и традиционното "халди" /куркума напрах/, която забъркват в различни смеси и каши с прясно мляко или розова вода за естествен блясък на кожата и еластичност. Недостатък обаче е, че оставя леко жълтеникаво оцветяване след това. Иначе тя е перфектен антисептичен и антибактериален продукт! Откакто съм тукзабравих за всякакви дезинфектиращи разтвори и помади. Ако се нараня наръсвам малко халди върху раната , след минута-две няма и следа от кръв или белези... "

още можете да прочетете тук: http://forum.all.bg/showflat.php/Cat/0/Number/2726783/Main/2529075/

Чакрите - цветните батерии на нашето тяло

За феновете на йогата и цялата философия, на която тя учи, думичката „чакра” едва ли е чужда. Ако обаче сега навлизате в начина на живот, наречен „йога”, или просто искате да научите повече за аурата и чакрите, следващите редове са за вас.
Нека започнем с аурата. Тя е нашето невидимо енергийно поле. Съставена е от 3 слоя- ефирно, астрално и духовно тяло. Вътре в аурата, в ефирния и слой, се намират седемте основни енергийни центрове на нашето тяло. Именно тях наричаме чакри.
Думата идва от далечния Изток и означава "колело". Чакрите преобразуват енергиите на Вселената и ги интегрират в нашето тяло.

Всяка чакра съответства на определена жлеза, орган, душевно или психическо състояние. Равновесието между тези седем центъра осигурява на тялото ни виталност и здраве.

При проблем ние можем сами да възвърнем енергийното си равновесие чрез медитация, като концентрираме мисълта си в областта на съответната чакра, където чувстваме неразположение и визуализираме цвета и (всяка чакра се свързва с определен цвят), повтаряйки мантрата й.
Чакрите са като цветни батерии; когато са заредени, ние сме здрави и във вътрешна хармония. Ако някоя „батерия" се изтощи, цялата ни система спада и като резултат възниква заболяване. Цветотерапията може да ни помогне в такъв случай. Честотите, свързани с всеки цвят на спектъра, съответстват на честотата на енергията на всяка от чакрите. Цветът може да се използва за активиране на цялата ни система или само на отделни чакри. Например, ако проблемът ни е свързан с четвъртата чакра насочена зелена светлина към проблемното място, визуализирана като зелен лъч светлина, ще ни помогне. Освен това чакрата се активира и чрез носене на зелен шал или дреха, чрез консумирането на зелена храна (магданоз, салата, круши, броколи).

Ето кои са и тези 7 чакри и малко повече информация на какво влиаят:


I чакра: Муладхара, цвят - червен, мантра - ЛАМ
Основата на тази чакра е невинността. Невинността е качество, благодарение на което изпитваме чиста, детска радост, неограничена от предразсъдъци. Тя ни дава усет за посока и цел в живота. Тя е вътрешната мъдрост, която съпътства малките деца и която при възрастните често бива загубена с възрастта. Въпреки всичко, това качество е вечно и не може да бъде разрушено.
Основни функции: оцеляване, сила, утвърждаване на жизнената енергия.

II чакра:Свадистхана, цвят - оранжев, мантра - ВАМ
Втората чакра е центърът на творчеството, на чистото познание. Тя ни свързва с извора на вдъхновение и ни позволява да усетим красотата около нас. Чистото познание, което тя ни дава, не идва от ума. Това е чакрата на чистото, добро внимание и силата на концентрацията. Тя има отношение към нашите първични инстинкти, личния и интимен живот, както и с родовата памет и продължаването на рода.
Основни функции: творчество, създаване на потомство, сексуалност, повишаване на жизнения тонус.


III чакра: Набхи и Войд, цвят – жълт, мантра - РАМ
Третата чакра дава чувство за удовлетворение и вътрешен мир. Тя ни прави спокойни и щедри, поддържа нашето духовно израстване. Това е най-уязвимият енергиен център, и трябва да се предпазва, защото се възстановява много бавно.
Основни функции на третата чакра: воля, индивидуална сила, храносмилане.


IV чакра: Анахат, цвят – зелен, мантра - ЯМ
Четвъртата чакра е на сърцето, на романтичните чувства. В нея обитава нашият Дух. Това е чакрата, която ни дава чувство за отговорност в отношението ни към другите. Проблемите с нея винаги се отразяват в личния живот, като най-често се появява безчувственост или прекалена чуствителност и емоционална нестабилност. Централната сърдечната чакра ни дава сигурност и увереност.
Основни функции: любов; със¬традание; имунитет; сърдечна дейност.


V чакра: Вишудхи , цвят - светло син, мантра - ХАМ
Петата чакра е на дипломацията, на общуването с другите, на чувствата като приятелство, любов. Това е чакрата, която ни помага да чувстваме връзката си с остналите хора, с цялата Вселена, да усещаме, че сме частица от цялото, а не изолирани субекти. Свързана е с истината и лъжата и често страда, когато ни се налага да изричаме лъжи.
Основни функции: творчество и общуване

VI чакра: Агнйа, цвят - тъмно син, мантра - ОМ
Шестата чакра е на прошката и състраданието. Тази чакра разтваря нашето его и, нашите лоши навици, погрешните ни идеи и мисли. Ако гледаме порочни неща или сме егоцентрични, тази чакра се уврежда. Когато наблюдаваме небето, земята, природата, тя се изчиства.
Основни функции: висш интелект, ясновидство, интуиция, изострен слух



VII чакра: Сахасрара, цвят – виолетов, мантра - АУМ
Сахасрара е чакрата, която обединява всички останали. Тя е последната еволюционна стъпка в познанието. Днес ние се намираме на нивото на тази чакра.
Основни функции: космическо съзнание.

Материали:
letiya.net
gesundheitsleben.blogspot.com
Масажът, Лусинда Лайдъл, издателство Кибеа

инфо: http://cway.bg/index.php?m=2526

МЕХНДИ арт

Паста от къна

Ако решите да приготвите паста от къна сами, има някои тънкости, които е добре да знаете. Освен качествена къна, други съставки, най-често използвани при направата на паста за Мехнди, са:

* Лимонов сок – къната освобождава цвета си при ниско Ph, така че с добавянето на леко киселинна добавка в сместа ще катализирате процеса.
* Етерично масло – най-често използвани са масла с високо съдържание на танини, като масло от евкалипт и масло от чаено дърво. Все пак бъдете внимателни с етеричните масла – понякога могат да раздразнят кожата. Използват се за по-тъмен цвят на рисунката – но пък намаляват нейната трайност.

Използват се още:

* Чай/кафе – придават приятна миризма на къната и спомагат за по-тъмен цвят на рисунката
* Захар, захарен сироп – захарта увеличава свойството на пастата да поема влага и така не позволява на къната да изсъхне твърде бързо върху кожата. Захарта също се използва с цел увеличаване на лепкавостта на сместа – важно при някои техники за нанасяне.
* Вино/винен оцет – има свойства, сходни на лимоновия сок
* Студен чай – има свойства, сходни на смес от чай, захар и лимон

Рецепти

Има най-различни рецепти за направата на паста от къна. Ето две за начало:

Рецепта 1

Необходими продукти:

* 2 пълни супени лъжици естествена къна на прах
* Сок от два лимона – отцеден от всякакви останки от плод
* Сварено кафе или чай

1. Добавете постепенно лимоновия сок към къната, като разбърквате добре – до получаването на консистенцията на картофено пюре. Покрийте и оставете да престои една нощ (12 часа).
2. На следващата сутрин добавете малко чай или кафе и разбърайте добре, за да отстраните евентуални бучици – консистенцията трябва да се получи една идея по-мека от паста за зъби. Покрийте и оставете да престои до вечерта (още 12 часа).
3. След определеното време изпробвайте консистенцията на пастата, като нарисувате нещо с помощта на клечка за зъби или целофанен конус върху хартия. Ако ви се стори твърде гъста – добавете малко кафе; ако е твърде рядка и се разтича – добавете малко къна на прах.

Крайната цел на рецептите е смес с консистенцията на паста за зъби, която позволява къната да излиза от върха на конус под формата на фина, непрекъсната линия. Ако използвате клечка за зъби като апликатор, текстурата може да е малко по-плътна. Пастата от къна може да се съхранява покрита в хладилник до 3 дни.

Рецепта 2

Необходими продукти:

* 1 чаена лъжица къна на прах
* 2 чаени лъжици сварен черен чай, охладен до стайна температура
* 5 капки масло от евкалипт
* 2 капки масло от карамфил

1. В стъклена или порцеланова купа смесете къната на прах, чая и маслото от евкалипт. Разбъркайте едва след като са добавени всички съставки, и само в една посока (например по посока на часовниковата стрелка). Бъркайте бързо, за да елиминирате евентуални бучици – те ще затруднят нанасянето на пастата.
2. Покрийте сместа и оставете да престои поне 5 часа преди употреба. За да тествате консистенцията, съберете пастата в лъжица и обърнете леко лъжицата. Пастата би трябвало да се изсипва като хомогенна смес.

Подготовка на кожата

Къната се нанася най-добре на чиста, обезкосмена кожа. Поне ден преди нанасянето не използвайте овлажнител или крем по кожата, върху която ще рисувате. Веднага преди да нанесете пастата, измийте кожата със сапун и подсушете с кърпа.

Апликатори

За нанасянето на къна през вековете са използвани какви ли не подръчни материали. Ето някои примери:

* пръсти
* пера от птици; кости от риба
* клечки за зъби и кибритени клечки
* апликатор за кохл
* целофанен конус или найлонова торбичка с малък отвор
* спринцовки /без игла/
* малък шприц за сладкиши
* бутилка с метален връх
* лейкопласт /използван като шаблон/
* хартиени модели; шаблони от пластмаса

Нанасянето на къна

Най-често използван за нанасяне на къна е конусът – той представлява пълна с паста целофанена фунийка, на която се отрязва острият край.

Конусът се държи между палеца и показалеца, на разстояние половин-един сантиметър от острия му край. Допрете конуса до кожата – и рисувайте!

Докато работите по модела, периодично овлажнявайте вече засъхналите части от рисунката. Използвайте клечка за уши или спрей-бутилка, за да нанесете смес от лимон и захар – 3 чаени лъжички лимонов сок към 1 чаена лъжичка захар. Ако можете, овлажнявайте рисунката на всеки половин час в следващите 3 часа.

Трикове за начинаещи

* Да очертаете предварително рисунката с молив за очи, а после само да повторите отгоре с къна
* Да отпечатате на хартия рисунка-шаблон, да повторите само контурите с къна, да изчакате, докато къната е почти суха, да сложите шаблона върху кожата – като къната е отдолу, и да запечатате с лейкопласт. Отгоре увийте с тоалетна хартия, и накрая с прозрачно фолио. Оставете да престои през нощта – къната ще се поддържа влажна с топлината на кожата. На сутринта отпечатъкът ще е детайлен и наситен, а вие ще можете да попълните контурите с къна по ваше желание.

Ако направите грешка

Не е трудно да намажете с пастата на място, където не бихте искали! Има начин да се поправят такива грешки – имайте под ръка клечки за уши, потопени в спирт, с които да изтриете размазаното.

Накрая

След няколко часа нанесете малко масло върху кожата и остържете къната с тъпата страна на нож. Намажете областта на рисунката с масло за по-голяма трайност; избягвайте да миете мястото в следващите 12 часа.

Първия ден е вероятно рисунката да е светла – оранжева, но този цвят ще потъмнее в следващите 24 часа. Може да повторите на следващия ден за още по-наситен цвят.

Трикове за дълготрайна рисунка

* Паста от къна, престояла смесена поне 12 часа, ще даде по-наситен цвят
* След като сте нанесли къната, използвайте ниска степен на сешоар за коса, за да запечатате по-бързо рисунката
* Освен периодично овлажняване на нанесената къна, добър съвет е да я оставите да престои възможно най-дълго – цяла нощ, като увиете мястото със салфетка, закрепите я с тиксо, а отгоре увиете с прозрачно фолио. Избягвайте да миете мястото 12-24 часа.

Полезни връзки

Видео Artist at Work: Kim Brennan

Видео Riffat, Step by Step: a Bride’s Hand

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume I

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume II

The Henna Page „How to“ Patterns, Volume III

The Henna Page, How to Apply Henna

много полезен блог:

http://hennafox.wordpress.com/2010/05/01/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%81%D1%83%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D0%BC%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B4%D0%B8/

Mehndi - новият моден аксесоар

Татуирането вече не е на мода. Древното изкуство за рисуване върху кожата с къна mehndi (менди) бързо се превръща в безболезнена модерна алтернатива на татуировките.
Традицията за временно украсяване на тялото е на повече от 5000 години и произхожда от Южна Азия, Северна Африка, Близкия Изток и Сомалия. Сложните плетеници обикновено се нанасят върху ръцете и краката, най-вече на булките преди сватбената церемония. Но според традициите в Индия, Пакистан, Бангладеш и Судан понякога и младоженеца трябва да бъде изрисуван. В Раджастан ( Северозападна Индия) често украсата на младоженеца е също толкова сложна, както и тази на булката.


Татуировка - Татуиране, Крака mehndiВ страните от Арабския свят, като Мароко например, ритуалът по нанасяне на къна се изпълнява при почти всички тържествени случаи - през седмия месец от бременността на жената, след като се роди бебето, за сватби, годежи, семейни събирания и др.
Mehndi украсите стават популярни на Запад през 90-те години на XX в., отчасти благодарение на звезди като Мадона, която показа изрисуваните си ръце и крака във видеоклипа към хита си Frozen. Деми Мур, Наоми Кембъл и Дрю Баримор също са почитателки на древното индийско изкуство. Много от новите индийски филми и телевизионни сериали също разглеждат подробно ритуалите, свързани с mehndi.
Традиционно къната се нанася върху краката и дланите, където цветът става по-тъмен, защото кожата съдържа по-големи количества от веществото кератин, което се свързва с пигмента в къната. Днес обаче плетениците, които са нещо като моден аксесоар, вече се нанасят върху всички части от тялото. Къната се нанася с пластмасова тубичка или четка, след това изрисуваната част от кожата се увива с кърпа, найлон или марля, които задържат топлината на тялото и по-този начин цветът става по-наситен. Превръзката се носи една нощ и след това се сваля. Окончателният цвят е червеникавокафяв и трае от две седмици до няколко месеца в зависимост от вида на къната.


Татуировка къна mehndiТъй като много хора искат да постигнат черния цвят, характерен за традиционните татуировки, към къната започна да се добавя синтетичното вещество PPD (p-фениленедиамин), за се получи черен цвят. Веществото е изключително вредно за кожата и може да предизвика алергични реакции с трайни последици, а в най-лошите случаи дори смърт. Затова в никакъв случай не използвайте черна къна за рисуване по тялото.

инфо: http://izvesten.com/content/view/78/56/

Как да рисуваме с къна върху кожата си?

Можете сами да си приготвите прясна паста от къна с неща, с които разполагате в кухнята. Много рецепти включват екзотични съставки, но те не са задължителни.
Прясната къна е зелена и с много богат аромат - ако е жълтокафява и без мирис, значи е стара. Ако къната е прясна, ще получите тъмнокафяв или тъмночервен цвят, а в противен случай - оранжев.
Пресейте къната през цедка. Тя често съдържа клечки и парченца, останали от обработката, а понякога и пясък или пръст. Ако искате да правите рисунки с тънки линии, пресейте къната отново през много ситна цедка или марля. Внимавайте да не вдишате финия прах. След като къната е пресята, добавете достатъчно лимонов сок (отново прецеден) към нея, за да получите паста с гъстотата на картофено пюре. Оставете на стайна температура за през нощта, за да могат растителните клетки да освободят хенотаниновата киселина. След като пастата започне да отделя боята си, я разредете, за да стане по-удобна за употреба. Най-добрата консистенция е по-рядка от паста за зъби, но по-гъста от разбито кисело мляко. За разреждане може да използвате още лимонов сок, кафе, чай или нещо друго подходящо по ваш избор. Ако сварите карамфил със силно кафе и след прецеждане го смесите с къната, карамфилът (който съдържа галотанинова киселина) ще й придаде по-черен цвят. Кафето и чаят съдържат танин, но не в достатъчни количества, за да променят съществено цвета на къната. Преди да нанесете къната, измийте кожата с топла вода и сапун, за да отстраните всякакви следи от лосиони, кремове и замърсявания. Тогава кожата лесно ще поеме къната. Ако обаче се опитвате да я нанасяте върху кожа, която е естествено мазна (например на гърба или горната част на ръцете), ще трябва да натриете със спирт или някаква настойка, за да отстраните колкото може повече от кожната мазнина.
Най-тъмен цвят се постига върху дланите и стъпалата, където кожата е най-дебела и способна да абсорбира. Най-трудно се хваща къната върху гърдите, главата и участъци с мазна или изгоряла от слънцето кожа. Ако направите грешка, остържете къната веднага с клечка за зъби или измийте мястото. Кожата започва да се оцветява през първата една минута след нанасянето на къната. След това тя трябва да се поддържа много топла и леко влажна върху кожата поне в продължение на 6 часа. Това се постига по няколко начина. Можете да седите неподвижно в много топло и влажно помещение. Това е традиционен начин, който постига отличен ефект, но е твърде неудобен. Вместо това може да напръскате рисунките със спрей за защита от размазване и да ги обвиете с тоалетна хартия, найлон и скоч. Това е много ефикасно при студено време, защото обвивката затопля кожата, а задържащата се под нея пот овлажнява къната. Такава обвивка може да се направи и от памук, марля или течен латекс. Къната може да се запечата също със сироп, сварен от лимонов сок и захар, от който се нанасят няколко пласта, докато се образува захарна коричка, задържаща къната. Това е ефикасно при много топъл климат, при който обвивката бързо става неудобна и предизвиква прекомерно изпотяване. Ако затопляте кожата си в близост до огнище или постоите час-два с електрическа възглавничка върху покритата с превръзка къна, тя ще придобие много по-тъмен цвят. Най-тъмна става къната през горещите летни месеци.
След като къната е престояла върху кожата ви няколко часа или цяла нощ, можете да отстраните зелената паста, за да се покаже отдолу оранжево-кафявият отпечатък. Ако подозирате, че водата ви е силно хлорирана, използвайте дестилирана вода, която няма да повреди къната, или я остържете например с изхабена фонокарта и я оставете да потъмнее, без да я измивате. Когато отпечатъкът от къната влезе в допир с въздуха, той постепенно ще се окисли и потъмнее в рамките на първите 48 часа. Ако къната е била наистина прясна, тя ще потъмнее лесно върху кожата ви. Ако сте използвали спрей за запечатване на къната, ще го премахнете лесно с някакво масло (например какаово).

Елица ТАНЧЕВА

http://www.lechitel.bg/newspaper.php?s=1&b=238

Как да си направим татуировка с къна

Използването на къна за рисуване по ръцете и тялото (мехенди) е както казахме стара традиция, характерна за арабските страни и Близкият Изток въобще. В някои арабски страни това е задължителна част от редовното разкрасяване на жената, в други се прави по празници, в трети само по сватби, но при всички случаи е характерна за всички страни. В по-стари времена ритуалът се е състоял от прости рисунки и мотиви, а в последните години вече това изкуство се развива с нови обогатени модели. Така традицията отбелязва истинско възраждане, все повече млади жени го използват. По-възрастните жени преди са използвали специален вид къна, която оцветява в тъмно зелено и която е перманентна като се полага върху кожата с игла, за да татуират лицата си като моята свекърва в Сирия.

Преимуществата на мехенди са, че това е безвреден начин да се татуират различни мотиви и те да са временни. И така ако сте решили да добиете по-източен вид и сте заплененеи от шарките на къносаните ръце или тяло е време да опитате. Имайте предвид, че от изрисуването с хенна до измиването на мотивите минават няколко седмици!

Според експерти на къната няма „правилен“ начин за работа с нея. В опита си редица жени споделят, че всяка е изработила собствена рецепта за мехенди в зависимост от личните си предпочитания, типа си кожа, предпочитаните методи на прилагане върху кожата.
Основните напътствия обаче се свеждат до следното:

1. Каква къна трябва да се използва? – Преди всичко трябва да е прясна. Цветът й не е от осбено значение, още повече, че има търговски трикове да се поставя в къната зелена боя, тъй като много хора смятат, че колкот е по-зелена е толкова по-качествена. За да се запазят качествата на прясната къна трябва да се съхранява в херметически стъклен съд на тъмно. Забележка: Черната къна не е натурална, съдържа някои токсични вещества и е опасна за кожата, възможно е да предизвика алергични реакции.

2. Непременно пресейте къната. Така ще остраните по-едрите парчета от листата и ще допринесете за по-хомогенния състав на пастата, а съответно и по-добра покриваемост.

3. Разбъркване – нужни са ви порцеланов съд, порцеланова или пластмасова лъжица, ръкавици. Първо трябва да се добсвят допълнителните съставки и едва след това ако е нужно – вода.

4. Допълнителните съставки. Те са неизброими, тъй като и тук всеки избира според традициите, вкуса си, желания резултат. Препоръчват се основно:

- захари – дали ще е бяла рафинирана захар, кафява захар или мед това зависи от вашето желание. Захарите дорпинасят сместа да стане по-лепкава и да се задържи по-трайно и лесно върху кожата, тъй като често при изсъхвнето си къната се напуква и пада.

- кисела субстанция – пресен лимонов сок, оцет, лимонов сок от бутилка, сок от грейпфрут. Киселините се явяват катализатор за свобождаване на багрилните свойства на къната и съответно за засилване на цвета. След добавянето на тази съставка къната се покрива, за да престои известно време.

- багрилни вещества – всеки добавя различни багрила, но е желателно да са естествени. Могат да се добавят концентриран чай от каркаде, черен чай, отвара от орехови листа и зелени черупки, етерични масла, дори червено вино!

5. Кога къната е готова за употреба? Когато се образува повърхностена кафява коричка или поставена върху бял лист оставя оранжев отпечатък. При по-високи температури къната е готова по-бързо.

6. Прилагане – има и различни начини, по които се използва готовата паста. Такива са готови апликатори, малки шишенца, клечки за зъби, под формата на моливи, през найлонови поликове като шприц за сладки, четка за рисуване, спринцовка с игла или чрез готови шаблони, които се запелпват върху кожата и се попълват с къната. Истинските майстори на къна рисуват директно върху ръцете, краката или тялото. За тези, които искат сами да си направят татуировка са най-удобни готовите шаблони. С изключение на тях всички останали методи изискват художествени умения и/или голям опит. Но шаблоните имат един недостатък или поне тези, които могат да се намерят тук – лепилото им е слабо и лесно се разместват, а това води до размиване на формите. Истинските майстори препоръчват да се опитате да рисувате сами. За ваше улеснение можете да използвате молив за вежди, с който предварително да очертаете фигурите. Дори да са по-груби, с къната ше можете да прецизирате линиите, а след това моливът ще се отмие. Можете да използвате и индигова хартия за пренсяне на избрани шарки върху кожата, след което да ги запълните с къна.

7. Избор на шарка – възможностите са неограничени. В някои арабски страни освен самите рисунки се къносват и върховете на пръстите. Всеки има свои предпочитания, моите са към малко и ясно изразени шарки докато други предпочитат по-сложни фигури.

8. Престояване – за да може да попие в кожата къната трябва да остане върху нея поне 2 часа. За целта тя трябва да бъде фиксирана, тоест запечатана. Методите и тук са различни. Оригинално е предложението да се използва гел за коса под формата на спрей. Къната трябва да е изсъхнала, но не пресушена. Пръска се леко и по малко, за да не се разтече. Друг вариант е използването на смес от лимонов сок и захар, която се затопля леко на котлона докато се разтопи захарта и стане гъсто, оставяйки се да изстине след това. Полага се внимателно и с памучен тампон или клечка за уши. Трета възможност е с полагане на пилинг маска, коярто е удобна за наблюдение на татуровката, но не се препоръчва да се прилага върху места, които се огъват тъй като е по-слаба и се напуква. Съществуват и специални спрейове за фиксиране на мехенди. За по-тъмен цвят се изполва и увиване с памучен плат и найлон или хартиено тиксо.

9. Отмиване – колкото по-дълго стои къната, толкова по-тъмно червено до кафяв става цветът. Всеки избира сам каква да е интензивността. За лека, нежна и ненатрапчива шарка дори 60 -80 минути са достатъчни, приложени върху светла кожа.

Няколко варианта, които можте да разпечатите и да пренесете с индиго или просто да изполвате за модел можете да намерите тук.

http://www.hennabyheather.com/free_patterns_mehndi.html

http://hennatribe.org/patterns/freepatterns.htm

http://www.hennapage.com

info: http://arabwives.wordpress.com/2010/12/13/%D0%BA%D0%B0%D0%BA-%D0%B4%D0%B0-%D1%81%D0%B8-%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D0%BC-%D1%82%D0%B0%D1%82%D1%83%D0%B8%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%BA%D0%B0-%D1%81-%D0%BA%D1%8A%D0%BD%D0%B0/

Какво трябва да знаете за арабския грим

При арабския грим основния акцент се прави върху очите. На изток съществува традиция, да се очертава с черно целият вътрешен клепач. Оттук тръгва изразът “черни очи”. А цветът на очите на източните жени може да е различен от кафяв до черен, от светло-син до зелен или сив.

И така, повече за арабския грим:

t_45f8a2f2-8ee9-45c6-bcc0-50305f331f871.Избираме източни цветове

Арабският грим може да бъде изпълнен с две техники – с матови или седефени сенки. За предпочитане е блестящият вариант, нали истинската арабска страст е всичко, което блести – използвано не само в грима, но и в дрехите и прическата. За да се акцентира вниманието върху естественият цвят на очите, направете така:

Ако очите ви са кафяви или черни ще ви подхождат наситено сини, светло сини, червени (от огнен цвят до фуксия цвят), кафеви, жълти, зелени цветове. На дамите със сини или зелени очи подхождат следните нюанси: пясъчно-златист, сив, лилав, розов. Не забравяйте, че тези цветове се използват или солово, или съчетани помежду си, но задължително съчетани и с черен цвят.

2. Изравняваме цвета на лицето.

Като става въпрос за руж, при арабския грим обикновено не се използва ярък руж, затова е добре да се избере руж с цвят на естествен тен.

3.Коригираме веждите.

Заедно с грима на очите, винаги се рисуват и веждите, тънки или не, но линията им е винаги пластична и ясна, защото от нея зависи ефекта на самите очи.

4.Рисуваме арабски очи.

С помощта на широка четка за сенки, се нанасят сенките върху целия горен клепач ( до веждите) и под линията на долните мигли. Цветът на сенките се избира в зависимост от избрания грим, но обикновено това е съчетаване на няколко цвята, което придава разкошен вид на грима.

5.Очертаваме очите.

Горния и долния клепач се очертават с черна очна линия, като се придава на очите бадемовидна форма. Заключителния етап е нанасянето на спиралата. Върху горните мигли тя се нанася на няколко слоя, а върху долните – само един слой.

6.Източни устни

Акцента на арабския грим са очите, затова използвайте меки, нежни тонове. Най-подходящ е цветът, който е с един тон по-ярък от цвета на вашите естествени устни – с блясък или матов.

Източник: www.damski-klub.info