петък, 29 януари 2010 г.

~Салах ад Дин ( Саладин )~


Салах ад Дин (или Саладин) (на арабски - صلاح الدين) е султан на сарацините през втората половина на XII век. Роден е през 1137 година в Тикрит, Ирак и умира на 4-ти март 1193 година в Дамаск.

Като млад става султан на Египет и води завоевателна кампания в Арабия, а по-късно и срещу кръстоносните държави в Близкия Изток.

Повежда войските на исляма в битката при Хатинските хълмове (3 - 4 юли 1187 г), където побеждава кръстоносните войски, предвождани от краля на Йерусалимското кралство Ги дьо Лузинян, който попада в плен. След тази победа Саладин се отправя към Йерусалим и превзема града с щурм на 2 октомври 1187.

По време на Третия кръстоносен поход Саладин се сблъсква с кръстоносните войски на крал Ричард Лъвското сърце и крал Филип II Огюст при град Акра. По време на битката Саладин научава че Ричард Лъвското сърце е болен и изпраща свои лекари за да помогнат в лечението му, защото си струва да се помогне на достоен противник. Ричард Лъвското сърце оздравява, след което постигат мирно споразумение, с което Светите земи стават достъпни за поклонниците от всички вероизповедания.

Юсуф Салах ад-Дин ибн Аюб е роден през 1137 година в кюрдско семейство в Тикрит, Ирак. Баща му - Нажм ад-Дин Аюб - се премества в Мосул след като бива прогонен от Тикрит. Там е назначен за главнокомандващ на крепостта Баалбек от турския управител на Мосул - Имед ад-Дин Зенги, основател на династията Зенгид. След смъртта на Имед ад-Дин Зенги става управител на Мосул. Саладин е изпратен да завърши образованието си в Дамаск.

Саладин умира на 4 март 1193 година в Дамаск, скоро след отпътуването на Ричард Лъвското сърце. След смъртта му в хазната няма достатъчно средства за погребението му - Саладин е раздал цялото си богатство на бедните.

Саладин е погребан в мавзолей, намиращ се в градината на джамията Умаяад в Дамаск, Сирия. Император Вилхелм II дарява нов мраморен саркофаг на мавзолея, но тялото на Саладин не е преместено в него - в мавзолея сега има два саркофага - един празен мраморен, и един, изработен от дърво с тялото на Саладин

вторник, 26 януари 2010 г.

.::Източни пословици и поговорки част 3::.

~~Индийски поговорки:~~


Животът е мост. Премини го, но не строй къща върху него.

В страната на слепите едноокият е цар.
अंधों के बीचमें काना राजा

Да мислиш значи да спориш със себе си.

Лакомствата са хиляди, но здравето е едно.

Умният човек не вярва на всичко, което чуе, не казва всичко, което знае, и не харчи всичко, което има.

Когато те удрят, постъпвай като гумената топка — колкото по-силно те удрят, толкова по-високо отскачай.

Трудолюбието е дясната ръка на съдбата.

В бедността е коренът на кавгите.

Парите, жените и земята са коренът на всички беди.

Има ли желание да се свърши нещо, съществуват сто начина да бъде направено.

Където жените са уважавани, там витаят боговете.

Четири дни — лунна светлина, след това — тъмна нощ.

Богатството е сянка на облак.

Мързелът, сънят и прозявката са братя на смъртта.

Колкото повече пари, толкова повече грижи.

Шепа по шепа ли пестиш — слон на портата ще вържеш.

Дяволът изяжда парите на скъперника.

Желанието е коренът на всички беди.

Ако не можеш да победиш някого, съюзи се с него.

Денят завършва със залез, ноща-с изгрев. Радостта завършва със скръб, скръбта - с радост.

понеделник, 25 януари 2010 г.

.::Източни пословици и поговорки част 2::.



Турски пословици и поговорки


В село с много петли късно съмва.

Вържи си здраво камилата, пък после я остави Аллах да я пази.

Жената си който бие, главата си бие.

Изкарали умовете на пазара, всеки пак своя ум си купил.

Качил се глупакът на кон и се помислил за господар.

Който не се вслушва в пословиците, няма да избегне грешките.

Мързеливият гяур става монах, мързеливият мюсюлманин — дервиш.

Лудият и богатият каквото си щат, това правят.

На богаташа и петелът му снася.

На лъжеца обещанията и на чама смолата свършек нямат.

Огънят изгаря ръката ти, жената — живота ти.

Парите пари печелят, юнакът лозе копа.

Приятел, с който си се сдобрил, ти е двоен враг.

Ръката, която не можеш да извиеш, я целуваш.

Този, който яде, когато стомахът му е пълен, си копае гроба със зъби.

Умряло магаре от вълци се не плаши.

Майката се познава, а бащите са 50.

Няма спасение от смъртта.

Криво да седим, право да съдим.

От стар враг приятел не става.

Когато готвиш месо, не трябва да спиш.

Има и от лошото, по-лошо.

На самотната птица Аллах сам вие гнездо.

Докато не падне нощта, звездите не се виждат.

Душата не старее.



Китайски пословици и поговорки

Ако искаш 1 година благоденствие, засей зърно, ако искаш десет години благоденствие, посади дърво, ако искаш сто години благоденствие, възпитавай хора!

Ако си по-тих си обкръжен от по-малко комари. (Смисъл: Ако искаш да не привличаш вниманието, говори по-малко!) (Смисъл-2: Трябва да си по-смирен, за да си навличаш по-малко неприятели.)

Безпристрастният чиновник се затруднява като взема решения за домашните си проблеми.

Вместо да проклинаш тъмнината, по-добре запали свещ.

Водата може не само да носи кораба, но и да го потопи.

Всички гарвани по света са черни.

Да отделиш цяла година, за да откриеш подходящия учител е по-важно и от цели три години учене.

Дадат ли ти залък, отплати се с цяла крина.

Делата на бога остават невъзнаградени.

Добавя крака на змията като рисува (Поука: Не разваляй работата си с ненужни добавки). (Смисъл: Хората преувеличават. Дори когато говорят, понякога се увличат.)

Един метър сняг не става от един ден студено време.

Един човек изкопава кладенец, хиляди хора пият от него.

Една вечер сладки приказки с умен човек струват колкото десет години над книгите.

За да набиеш тигъра с тояга ти трябват кръвни братя.

Запази зеленото дърво в сърцето си и някой ден пойна птица ще свие гнездо в него.

Изкарал три дни на пост и вече си мисли, че е за рая.

Искаш ли да оставиш пиенето, погледни трезвен пияния.

Както дървото се нуждае от кора, така и човек се нуждае от лице.

Който зад гърба ме клевети, той се бои от мене, а който в очите ме хвали, той ме презира.

Кучето няма да напусне стопанина си, защото е беден.

Можеш да си върнеш загубеното злато, но загубеното време — никога.

На дълъг път научаваш издръжливостта на коня си; с дългото изминало време научаваш истинския характер на приятелите си.

На едно и също легло сънуваш различни сънища.

Най-бледото мастило е по-добро от най-добрата памет.

Не калта крепи стената.

Недей да береш яд, само не забравяй.

Нужни са стотици прераждания, докато двама души се съберат на един кораб.

Поправя този, който постъпва правилно.

През деня — мисли, през нощта — сънувай.

Провалиш ли се сам, сам се изправяй.

Промени в главата, промени в лицето.

Слабите коне имат слаби ездачи.

Старият кон в обора иска да пробяга още 1000 ли (около 500 км.).

Трябва пот, за да свършиш работата, но за да я критикуваш е нужна само малко слюнка.

Хем иска конят му да е най-добър, хем иска да не пасе сено.

Щом кучето се качва на покрива, то го прави по обичайния начин.

Не си ли кривиш душата — не бой се, че ти е крива сянката; не стъпваш ли накриво- не бой се,че обувките ти са разкривени!

Пиеш ли вода, мисли за извора.

Не прави секс за пари, защото сексът е безплатен.

Истината е не да ходиш по водата или да летиш по въздуха, а да стъпваш здраво на земята.

.::Източни пословици и поговорки::.



Арабски поговорки:

Ако кажеш лоша дума, не се забравя.

Ако си направил добро — скрий, ако са ти направили добро — разкажи.

Ако се колебаеш за нещо — питай баща си; ако го няма - брат си; ако нямаш брат — съседа си; ако си далеч от дома — питай първия срещнат; а ако си в пустинята и няма никого — питай жена си, чуй, какво ще ти каже и направи обратното.

Войната е лека за зрителите.

Дай на глупавия хиляда акъла, нему винаги ще му хареса само неговият.

Доброто се продава, ако го искаш.

Един ден на умния е по-скъп от година на глупака.

Една гривна не дрънчи, но един султан води армия.

За да запазиш тайната от враговете си, запази я от приятелите си.

Който е откраднал яйце, ще открадне и кокошка.

Който иска да направи нещо, намира средства; който не иска да го направи — намира причини.

Малка е ползата от очите, ако умът е сляп.

Мечът на властта е дълъг.

Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човешки


японски поговорки:

Ако вярваш на всичко, което четеш, по-добре не чети.

Ако разбираш всичко, значи си грешно информиран.

Боговете се смеят, само когато хората ги молят за пари.

Бързаш ли, заобиколи.

В караницата печели този с по-силен глас.

Визия без действие е мечта, действие без визия е кошмар.

Водата дълбае камъка не със сила, а с постоянство.

Всеки прави грешки, затова на всеки молив има гумичка.

Да започнеш е лесно — да продължиш е трудно.

Да обичаш е същото като песен да пееш, но няма песен без край!!!

Да обучаваш е да учиш.

Дори на крадеца отнема десет години да научи занаята.

Една мила дума може да топли три зимни месеца.

Една писана дума струва хиляда жълтици.

Здравето е по-ценно от богатството.

Като научиш едно нещо, знаеш десет.

Когато си жаден е прекалено късно да копаеш кладенец.

Когато характерът на някой не ти е ясен, погледни приятелите му.

Който купува това, от което не се нуждае, продава това, което му трябва.

Който няма недостатъци, има седем, а който има — четирийсет и осем.

Който работи залудо, печели единствено умора.

Любовта може много, но парите могат всичко.

Мисълта ражда действието.

Много чиновници — несвършена работа.

Не оставай за дълго, когато съпругът не е вкъщи.

Не презирай врага, ако ти се струва слаб, не се страхувай от врага, ако ти се струва силен.

Не се радвай, ако началникът те кани на обяд. Не е за хубаво.

Никога не се доверявай нито на великолепието на утрото, нито на усмивките на тъща си.

Обратната страна също има обратна страна.

Падни седем пъти, стани осем.

Парите растат по дървото на упоритостта.

Печели от противниците без да жертваш собствените си сили.

Пиронът, който стърчи над останалите, получава удар с чук.

Побъбри за някого и сянката му ще се яви.

По-добре да пътуваш с надежда, отколкото да пристигнеш разочарован.

Посредникът износва хиляда чифта сандали.

Съмненията раждат истини.

Този който се усмихва, вместо да се гневи, е винаги по-силният.

Честността е най-добрата политика

инфо:http://bg.wikiquote.org/

~~~THE VALUE OF A WOMAN IN ISLAM~~~~

This could'nt be said more beautifully....

Be careful if you make a woman cry Because Allah counts her tears...
Woman came out of a mans rib.
Not from his feet to be walked on
Not from his head to be superior over...
But from his side to be Equal.
Under the arm to be protected and next to his heart to be loved...

сряда, 20 януари 2010 г.

::Тадж Махал::



"Влюбени умират, но не и любовта им.. и смъртта не ще господства..."


Местонахождение: Агра, Утар Прадеш
Известна като: Храм на вечната любов
Построена от: Мугалския Император Шах Джахан
Построена в памет на: Мумтаз Махал

През 1607 г. когато един принц от кралското семейство Мугал се разхождал по чаршията Меена, съпътстван от върволица ласкаещи го придворни, той забелязал млада продавачка на коприна и стъклени маниста. След 5 години (в тези години принцовете не се женили само по любов) 20- годишният вече се оженил за своята 19 - годишна булка. Било приказна връзка още от началото, от онези дето устояват на интригите и клюките в двора, битки за престола и накрая знаменитото коронясване. А когато тя умира след 19 години брак, той гравира историята на камък. Тадж Махал е живия символ на величествената любов между Шах Джахан и Арджуманд Бану. Коя друга любовна история има толкова величествен паметник?

Избраният град: Агра е бил предпочетения град от императорите Мугал през ранните години. Точно тук основателят на династията Бабур създава първата външна персийска градина по бреговете на река Ямуна. Тук неговият внук Акбар издига шеметните крепости на великия Ред Форт. Заобиколени от неговите стени Джахангир построил розово-червени палати, дворци и градини. Шаяхан ги украсил с мраморни джамии и палати инкрустирани със скъпоценен бял мрамор. Агра е световно известна като града на Тадж Махал, един паметник на любовта и въображението, което представлява Индия за света.

Тадж история: Произходът на името "Тадж Махал" не е ясен. Придворните истории от царуването на Шах Джехан го наричат просто "гробницата на Мумтаз Махал". Общо взето се вярва, че "Тадж Махал&qu3ot; (Обикновено превеждано като "Царският Дворец" или "Царството на двореца" ) е кратка версия на нейното име - Мумтаз Махал.

Тадж Махал е един заслужен погребален паметник за императрицата на императора. Тя се намира на брега на река Ямуна, който при други условия служи като дълбок ров за защита на Великият Ред Форт на Агра, центъра на мугалските Императори преди те да преместят столицата в Делхи през 1637. Тя е била построена от петия мугалски император, Шах Джахан през 1631 г. в памет на втората му жена Мумтаз Махал, персийска принцеса мюсюлманка. Тя намира смъртта си придружавайки съпруга си в Бурханпур повреме на кампания за потушаването на бунт след като ражда четиринадесетото си дете.

Строежа на Тадж Махал: Когато Мумтаз Махал била на смъртно легло, тя поискала Императора да и обещае четири неща: Първо, да постори Тадж, второ - да се ожени отново, трето, да е мил с децата им и четвърто - да посещава гробницата на годишнината от смъртта й. Той удържал на първото и второто обещание. Строежът започнал през 1631 г. и бил завършен след 22 години. 20 000 души са били наети да работят на строежа. Основният архитект бил Истад Уса; Възможно е работата да е била координирана и от италиански художник.

Чудото на света: За хората по света Тадж Махал - мавзолея на Мумтаз Махал жената на Мугалския император Шах Дажахан се олицетворява със самата Индиая. Неговите извити и красиво изградени куполи и големите четвъртити основи около тях са позната картина от стотици туристически брошури и картички. Тадж Махал е безспорно една от най-забележителните постройки в света. Прославен с величествена архитектура, изящество, той се причислява към на гордите постижения на човечеството и е неземна част от списъка на най-големите чудеса на света. Като гробницата, тя няма аналог в света, където никаде другаде тленни останики не са били приютявани в такъв неповторим разкож.

инфо: http://www.lovetemple.info/

Дворецът Алхамбра – скъпоценната перла на Испания


Зараждането на мавританското изкуство се отнася към епохата на разцвета на Кордовския халифат. Това e могъща, обширна и процъфтяваща държава, която провъзгласява своята самостоятелност през 929 година. Скоро след тези събития, арабска Испания се превръща в най-богатата, най-благоденстваща и гъсто населена страна в Западна Европа. След разпадането на Кордовския халифат през XI век, развитието на “мавританския стил” в изкуството не спира. Но се променя. Придобивa по-голяма интимност и лиризъм. Своят връх mudéjar достига в прославения архитектурен комплекс “Алхамбра”, с който сe свързват много романтични легенди. Отделните елементи на дворцовия ансамбъл са създавани по различно време, но съществуващото архитектурно единство е удивително. Точно тук, в Алхамбра, мавританското изкуство достига своя апогей.

Името Ал Хамбра* буквално се превежда от арабски “червена крепост”. Когато се строи Алхамбра, на Пиренейския полуостров завършва многовековната борба на християните за отвоюване на испанските земи от арабите, известна в историята под името Реконкиста. Прекрачвайки прага на двореца, владетелят на Грaнада попада в друг свят. Зад него остава тревогата от постоянните опасности, междуособиците и предателствата. Тук султаните намират спокойствие и се отдават на чара на Алхамбра. Това е царство на покоя и хармонията, тук властва безметежност и чувствен разкош. В арабските трактати от средновековието красотата се свързва с трепета на ярките цветове, с играта на светлината и изискаността на формите. Ръководейки се от този идеал, мавританските майстори са привличани от блестящите предмети, които отразяват светлината. В дворците на Алхамбра мраморните колони сияят като перли. Чаровно вълшебство се излъчва от дворовете и прозорците, потънали в светлина и едновременно обгърнати от загадъчния полумрак на галериите. Сложните форми тук се създават чрез непрекъснатото повтаряне на простите елементи. Природата e непресъхващ извор на вдъхновение. Падналият лист e превръщан в геометрично съвършенство.

Разцветът на Алхамбра настъпва с възкачването на династията на Насридите и управлението на нейния пръв представител – Мохамед бен Наcар, наречен ал Хамар (Червеният), защото имал червена брада (1238-1273). През 1238 година той влиза триумфално в Гранада през Портата на Елвира и обсажда двореца del Gallo del Viento. Населението го посреща с викове “Добре дошъл на победилия с помощта на Аллах”, на което султанът отговаря: ”Само Аллах побеждава”. Тези думи стават девиз на династията на Насридите и са изписани върху техния герб. Надписът се повтаря безброй пъти из целия архитектурен комплекс.

Достигналите до нас административни и дворцови сгради се отнасят към XIV век, когато Гранада e управлявана от просветени владетели – Юсуф I и неговия син Мохамед V. Благодарение на Мохамед V Алхамбра придобива вида, който познаваме днес. Султанът бил твърде интересна личност, ценител на красотата и съвършенството в изкуствата, общувал с художници, архитекти и дори обикновени работници. Прекарвал много време в градините на двореца, където сам засаждал красиви и редки цветя, дървета и храсти. Това било “златното време на Алхамбра”. Точно тогава са построени Дворът на лъвовете и обкръжаващите ги помещения, Вратата на правосъдието, Двореца Комарес, Зала де ла Барка.

На 2 януари 1492 година Алхамбра е завладян от християнските армии на Изабелa Кастилска и Фернандo II Арагонски. Легендата разказва, че последният мавритански владетел Боабдил се скрил в една тайна стая в крепостта, за да не види как над кулите ще се развеят знамената на Катилия и Арагон. А майка му се обърнала към него с думите :”Ти оплакваш като жена това, което не можа да защитиш като мъж.” При новите владетели дворцовия комплекс започва да се променя. Мебелировката e изпотрошена, украшенията по външните стени са замазани с вар, картините и позлатата са изтрити. Започва постепенното унищожаване на мавританския архитектурен шедьовър.

Карлос V строи дворец в стил Ренесанс, Фелипе V преустройва стаите в италиански стил и построява дворец насред една от мавританските сгради. През 1812 година, по време на френската окупация, е взривена една от кулите на замъка. Алхамбра избягва по чудо пълното си унищожение, замислено от Наполеон Банапарт.

"Бисер сред изумруди" - така мавританските поети описват Алхамбра. И наистина, блестящите стени на дворцовият комплекс ярко се открояват на фона на гъстата зеленина на горите, разположени в подножието на Сиера Невада.

Създателите на Алхамбра покрили всеки квадратен сантиметър с изкусни украшения. Дори дървените свръзки са богато украсени. Въпреки, че ислямът забранява изобразяването на човешки и животински фигури, комплекса е украсен богато с геометрични елементи, растителни мотиви и класическа арабска калиграфия. Централният вход на архитектурния комплекс днес е Вратата на правосъдието, над която се издига Кулата на правосъдието. Построена е от Юсуф I през 1348 година, за което свидетелстват надписите по стените. Голямата подковообразна арка е един от основните строителни елементи на кулата. Върху неправилен мраморен четириъгълник е издълбана ръка. Според някои изследователи нейното предназначение е свързано с местните поверия - предпазва крепостта от лоши духове и зли очи. Според друго виждане ръката е емблема на Корана, защото нейните пет пръста символизират петте основни стълба на исляма: шахад (символ на вярата), салат (молитва), хадж (поклонение), саум (пост) и зекят (милостиня).

Върху фасадата на кулата, колкото и странно да изглежда, има ниша, в която е поставена статуя на Дева Мария с Младенеца, реплика на оригинала, изработен през 1501 година, съхраняващ се в Музея на Изящните Изкуства. С Вратата на правосъдието са свързани интересни легенди. Една от тях се отнася до изваяната в мрамора ръка. Тя гласи, че ако някой рицар, качен на коня си успее да докосне с копието си изображението, ще завладее цялата крепост. През изминалите столетия се е говорело за Алхамбра преди всичко като за добре укрепен дворцов комплекс и се е обръщало много по-слабо внимание на естетическото и внушение. Жителите на Гранада вярвали, че ако крепостта падне във вражески ръце, ще настъпи свършека на света.

Официалната резиденция на владетелите на Алхамбра бил дворецът Комарес. Негов композиционен център е прочутият Двор на миртите. Това наименование е получено през XVII век от правоъгълния водоем, който заема голяма част от двора и е обкръжен от ниски миртови дървета. Размерите на басейна – 34 метра дължина и 7 метра ширина, го превръщат в доминиращ композиционен елемент, който се захранва от два фонтана, разположени в краищата му. Водата стига почти до ръба на мраморния басейн. В нея като в огледало се оглеждат небето, златисто-розовата кула Комарес, ниските грижливо подстригани мирти. По двете дълги страни на Двора са разположени четири жилищни апартамента, които са били обитавани от четирите законни съпруги на султана. Състоят се от два етажа - приземния бил използван през летните месеци, за да се избегне горещината, а горния етаж бил обитаван през зимата, обичай, характерен и днес за живота на андалусийците.

Кулата Комарес е най-високата в Алхамбра със своите 45 метра. Цветните прозорци на балкона, осветяващи голямата зала се наричат qamriyya (aрaб.), и те дават и името на кулата. Цялото вътрешно пространство е заето от Тронната зала, наричана още “Зала на посланиците”. Точно срещу входа на този великолепен салон бил разположен трона на повелителите на Гранада. Залата е строена през XIV век и е най-обширната в архитектурния комплекс. Девет големи прозореца, увенчани с арки, се издигат от равнището на пода. Централните три са разделени с мраморни колони. Всеки от прозорците образува самостоятелно помещение от типа на лоджиите, богато украсени с орнаменти. Гледката, която се открива от тях към града е забележителна. Мавританските майстори показват в “Залата на посланиците” невероятния си талант в манипулирането на светлината. Изкусно се използват сложните резби на прозорците, в миналото покрити с цветни стъкла. Светлината пада върху блестящите стени на залата и ги обгръща с блестящо сияние. Тя прониква не само през долните прозорци, но и през разположените на по-голяма височина, покрити с решетки. Таванът на залата е удивително творение – обточен е със сталактитов фриз, състои се от три стесняващи се нагоре наклонени плоскости, които се събират в центъра в малък сталактитов купол. “Залата на посланиците” е била свидетел на редица важни събития. Легендите разказват, че точно тук последния мюсюлмански владетел на Гранада, султан Боабдил, взел решение да предаде Алхамбра на Кралете Католици. Когато майка му узнала за това, излязла на балкона на кулата и казала на сина си: “Виж всичко това, което ще предадеш в ръцете на враговете и помни, че всички твои предци са умрели като крале на Гранада, а днес кралството умира с теб”. Преданията твърдят, че в “Залата на посланиците” кралица Изабела Кастилска е приемала Христофор Колумб преди първото му пътуване до Новия свят.

До “Залата на лодката” се преминава през сводеста галерия; тайнствен полумрак обгръща прохода и ярко контрастира с бликащия от светлина Двор на миртите. Залата е дълго и тясно правоъгълно помещение (широчината и е 4,5 метра, а дължината – 24 метра). Някои изследователи приемат, че името и е свързано с декорацията на тавана, която наподобява корабен кил. Испанският писател Карлос Паскуал, обаче, смята че наименованието произхожда от арабската дума baraka - благословение, благодат, и което е преминало в кастилското barca - лодка. На една от стените на залата може да се види герба на династията на Насридите с изписан девиз: ”Само Аллах е победител.”

До двореца Комарес се допира Дворецът на лъвовете. Възкачвайки се на престола, Юсуф I започнал широка строителна дейност, в която в пълна степен се разгръща таланта на мавританските майстори. Една от сградите е именно Двореца на лъвовете. Ако в Двореца Комарес преминавал политическия живот на владетелите на Гранада, то Дворецът на лъвовете е тяхното частно пространство. Красотата на палата, изобилието от вода и светлина, усещането за чувственост и хармония, великолепната украса превръщат това място в истински рай. Именно тук в пълна степен се проявява величието на Насридите. В украсата на двореца-градина растителните орнаменти изместват геометричните.

По времето на император Карлос V част от резиденцията била реконструирана поради необходимостта от създаване на удобни условия за живот съгласно изискванията на новото време. Владетелят имал големи проекти за град Гранада, които включвали и комплекса на Насридите. Императорът наредил да се построи модерен дворец в Алхамбра, за да наблюдава всеки ден красотата на палата. Строителството било възложено на известния архитект Педро Мачука. Работата започнала през 1533 година, но по-късно е изоставена поради приемане на окончателно решение за установяване на кралския двор в Мадрид. Строежът на новата сграда е напълно завършен чак през 1927 година. Американският писател Уошингтън Ървинг, добър познавач на Гранада и Алхамбра, го сравнява с “високомерен и неканен гост”. Въпреки че ренесансовият стил на новия дворец никак не подхожда на въздушната архитектура на Алхамбра, той остава най-значителната цивилна сграда в Испания от епохата на Възраждането.

Магията на Алхамбра не е загубила силата си и днес. Изпълнено с легенди и вълшебство, това място покорява не само духа и въображението, но и сърцето….

"Бисер сред изумруди". Една красива приказка...

--
* Правилно е наименованието Аламбра, но в българския език е придобило гражданственост названието Алхамбра.

инфо: http://www.sivosten.com/content.php?article.1589.zamycite-alhambra-alhambra

вторник, 19 януари 2010 г.

.::Музиката На Ориента::.



Tarabouk - Дарбука


Дарбуката е ударен музикален инструмент с чашковидна форма, който се използва най-вече в арабската, персийската, балканската, арменската, азербайджанската, еврейската и турската музика. В горната си част инструментът има тънка кожа, а резонанса спомага за образуване на така отсечения звук. Този инструмент е използван още от древноста, предполага се, че е изобретен преди стола.

Музикалният инструмент дарбука ( darbuka ) или дюмбек ( doumbek ), или така наречената табла ( tablah ) е много популярен в Близкия изток или Ориента.

Тялото, върху която е опъната и завързана кожата, е гладко като стъкло. То може да бъде направено от мед, керамика, фаянс или дърво. Този музикален инструмент е неотменна част на ориенталните танци (бели денс).

Дарбуките имат кръгла рамка подобна на египетската табла, така че и при тях се използва същата техника за свирене. Заради животинската кожа, която се използва инструментът има мек звук.


Oud - Уд


Уд е струнен музикален инструмент с къса шия, крушовидна форма, лютнята на Арабския свят, директния предшественик на Европейската лютня. Името му идва от al-oud (клон, разклонение на дърво).

В един уд има пет чифта струни, всеки чифт е настроен на един и същи тон, и самостоятелна струна която същевременно е най-тънката и е позната като bamteli на Турски.

Най използвания начин за настройване на уд е настройване на всяка струна на четвъртина. Най-използваната Турска настройка с D като най-високата отворена струна е DAEBF#C#.


Има също и Арабски вариант на настойка където интервалите остават същите обаче акорда на всяка стуна се смъква с цяла стъпка; CGDAEB.

Други настройки са CGDAGD, GDAEDA, DAEBAE, GDAEDA. Този музикален инструмент се смята като кралят, султанът или емирът на музикалните инструменти.



Той е принципния инструмент на Арабският свят и е на второ място по важност в Турция ( ud ), Иран, Армения и Азербейджан.

Играе същo и важна роля в Гърция (outi).

Също така много се използва в северните Африкански страни като Мароко, Тунис, Алжир, Египет и Судан.

Късата шия на уда позволява на музиканта да свири много бързо.



Ney - Флейта


Флейтата е от рода на духовите дървени музикални инструменти. Звуците на флейтата са сладки и се съчетават много добре с другите музикални инсрументи. Настройката на флейтата и различните аспекти на тембъра са гъвкави, което позволява много висока степен на незабавен и изразителен контрол, въпреки това все още е много трудно да се контролират високо настроените звуци.

Различни форми на флейтата са били намерени по различни места в света. Флейта на възраст повече от 30 000 – 37 000 години, направена от бивна на мамут, е била намерена в Албания. В една пещера в Германия е била намерена флейта със седем отвора на около 36 000 години, направена от лебедов кокал. Тези флейти се считат за едни от най-древните музикални инструменти.

В най-простата си форма флейтата може да бъде и една тръба с отвор в единия край, като на бутилка.

Флейтите са разделени в няколко основни класа. При повечето флейти отворът се намира в ъгъла на инструмента. Някои флейти като флажолет, пищялка, фуджара и окарина имат една специална тръба, която насочва въздуха.

Това дава на инструмента тембър, който е различен от останалите

видове флейти, като в същото време прави инструмента лесен за свирене.

Другият вид флейти, са тези със странично разположение на отвора, като Западна концертна флейта, пиколо, fife (малка флейта за военна музика), дизи, бансури и флейтите, на които отворът е разположен в самия край - флажолет, ней, кавал, куена, шакухачи (shakuhachi) и тонет.

Флейтите могат да бъдат с отворен или затворен край. Окарината, гайдата, полицейските свирки са със затворен край. Флейтите с отворен край като концертната флейта и флажолет са по-хармонични, което дава по-голяма възможнот на музиканта и по-добър тембър. Тръбата при органите може дабъде с отворен или със затворен край в зависимост от желаната музика.



Kanun - Лира


Канун (цитра) e струнен музикален инструмент. Той се използва главно в народната музика, най-често в Алпийска Европа. Като много други струнни музикални инструменти цитрата освен акустична има и електронна версия. В акустичния вид струните се опъват по протежение на дължината на тялото. Съществуват два основни видове канун – резбовани и без резба.

Името цитра най-вероятно произхожда от гръцката дума kithara , музикален инструмент, използван в Древна Гърция и впоследствие разпространен в пределите на Римската империя и Арабския свят.

Гобалната цитра обхваща и други струнни музикални инструменти при които не са по дължината на тялото като струните псалтиери и цимбали.

Интересното е, че магаренцето не стои на дървенна основа, а на паргамент (кожа на тъпан), подобно на банджо и издава много характерен тон.


Баглама - Baglama


Баглама e най-използваният струнен музикален инструмент в Турция. В различните региони и според големината си инструментът има различни имена като Баглама, Диван Сазъ, Бозуки, Джоур, Koпуз Ързъва, Джура, Тамбура и др. Поръчай!

Джура ( Cura ) е най-малкият представител на семейството на багламата с най-висока настройка на звука. Другият представител, който е малко по-голям от джурата, със звук една октава по-ниска от нея, е тамбурата. Представителят с най– дълбокия звук е Диван Сазъ ( Divan sazı ), който е с една октава по ниска от тамбурата. Поръчай!

Музикалният инструмент баглама има три основни части - корито, тяло и дръжка. Коритото се прави най-често от черница, хвойна, бук, смърч или орех. Тялото се прави от смърч, докато за дръжка най-често се използва бук или хвойна.

В края на дръжката са разположени винтовете, чрез които се прави настройката на инструмента. Баглама се свири с мъзрап ( mızrap ) или тезене ( tezene ), които са направени от кората на черешово дърво или пластика. В някои случаи се свири директно с пръсти. Тази техника е известна като селпе.
Струните при багламата се групират по две или по три. Тези струнни групи могат да се настройват по най-различен начин. Например в настройката наречена Баглама Дюзени ( Baglama Düzeni ) струните в най-долната група дават нотата " A " , средната група струни " D " нота и най-горната група струни дават нотата " E ". Освен тази настройка има също така Кара, Мустезат, Абдал, Раст и др. настройки.


инфо: http://www.orientika.com/saz_bg.html

събота, 16 януари 2010 г.

.:*Чудесата на Корана*:.




Коранът (араб. ез.: "често четеното") обобщава всички писмени откровения на Бог (Аллах), които Той предал на части на пророка Мохаммед чрез Ангела Габриел в продължение на 23 години. За разлика от светите писания на другите религии, Коранът се е запазил чист от промени и добавки - сравнения с исторически находки доказват това. Аллах сам е Пазител на тази Книга, както се казва в Корана, сура 15, аят 9:

"Наистина Ние низпослахме Напомнянето и Ние непременно ще го пазим."

Коранът е едно самостоятелно чудо и качествата му ще учудват хората по всяко време и епоха. Тази рубрика ще се опита да представи само една частица от качествата на Корана.

В Корана няма нито едно изказване, което би се противопоставило на сигуните открития в наше време. Той описва голяма част от факти, които са открити едва сега, както и които в момента се изследват.

Свещеният Коран, низпослан преди повече от четиринайсет века, споменава факти, които едва напоследък са открити или доказани от учените. Това дава безспорни доказателства, че Свещеният Коран е истинното слово, изпратено от Аллах и че негов автор не е нито Мухаммед саллеллаху алейхи ва саллам, нито някое друго човешко същество.


Свещеният Коран за развитието
на човешкия ембрион


В Свещения Коран Аллах определя етапите на развитие на човешкия зародиш:

"Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме – частица сперма – на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек (аляка) и създаваме като късче надъвкано месо (мудга), и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!" 1 (Коран, 23: 12–14)

Арабската дума аляка има три значения: 1) пиявица, 2) нещо закачено и 3) съсирена кръв.

Когато сравняваме пиявица с ембрион в етапа аляка, намираме прилика между двете2, както се вижда на фиг. 1. На този етап ембрионът получава храна от кръвта на майката, подобно на пиявицата, която се храни от кръвта на другите.3


Второто значение на думата аляка е „нещо закачено“.

Третото значение на думата аляка е „съсирена кръв“. Намираме, че външният вид на ембриона по време на етапа аляка наподобява съсирена кръв. Това се дължи на присъствието на относително голямо количество кръв, съдържащо се в ембриона по време на този етап 4. В същия етап кръвта в ембриона не циркулира до края на третата седмица 5, затова ембрионът е като съсирена кръв.

Така трите значения на думата аляка отговарят точно на описанието на ембриона през етапа аляка.

Следващият етап, споменат в знаменията, е етапът мудга. Арабската дума мудга означава „сдъвкана материя“. Ако сдъвчем дъвка и после я сравним с ембриона през етапа мудга, ще заключим, че ембрионът в етапа мудга придобива вида на сдъвкана материя. Това се дължи на сегментите по гърба на ембриона, „наподобяващи отпечатани зъби върху сдъвкана материя“ 6.


Как е възможно Мухаммед (с.в.с) да знае всичко това преди 1400 години, след като науката едва наскоро го открива, като използва съвременна апаратура и усъвършенствани микроскопи, които не съществуват по онова време? Хам и Лиувенхок са първите учени, които изследват човешката сперма, като използват подобрен микроскоп през 1677 г. (повече от 1000 години след Мухаммед. Те погрешно смятат, че спермата съдържа миниатюрното, вече оформено човешко същество, което нараства, когато попадне в женските полови органи. 7

Почетният проф. Кийт (Кейт) Мур е един от най-видните световни учени в областта на анатомията и ембриологията и автор на книгата Развитието на човека, преведена на осем езика. Книгата е научен справочник и е избрана от специална комисия в Съединените Щати като най-добрия индивидуален, а не колективен труд в съответната област. Д-р Кийт Мур е почетен професор по анатомия и клетъчна биология в университета на Торонто, Канада. Там той е заместник-декан по естествени науки във Факултета по медицина и в продължение на 8 години е ръководител на Катедрата по анатомия. През 1984 г. той получава най-престижната награда в областта на анатомията в Канада, Голямата награда на Канадската асоциация на анатомите. Ръководител е на много международни асоциации, такива като Канадската и Американската асоциация на анатомите, и Съвета на Съюза по биологични науки.

През 1981 г., по време на Седмата медицинска конференция в Даммам, Саудитска Арабия, проф. Мур казва: „Огромно удоволствие беше за мен да помогна за изясняването на знаменията в Свещения Коран относно човешкото развитие. Ясно ми е, че те са изпратени на Пророка Мухаммед от Аллах, защото почти всички тези факти са останали неизвестни още много векове след него. Това ми подсказва, че Мухаммед трябва да е бил пратеник на Аллах“.

След което му задават въпроса: „Значи ли това, че вие смятате Свещения Коран за Божието слово?“, а той отговаря: „Не намирам пречка в приемането на този факт“.

_____________________________

Забележки:

(1) Отбелязваме, че текстът в скобите (…) е превод на буквалното значение на Свещения Коран на български език. Автентичният текст на Свещения Коран е на арабски език.

(2) Moore and Persaud. The Developing Human, с. 8.

(3) Moore and others. Human Development as Described in the Quran and Sunnah, с. 36.

(4) Moore and others. Human Development as Described in the Quran and Sunnah, 37–38.

(5) Moore and Persaud. The Developing Human, с. 65.

(6) Пак там, с. 8.

(7) Moore and Persaud. The Developing Human, с. 9.



Истините в Астрономията

Астрономията е наука, която се занимава с планетите и звездите на небето, с движението на небесните тела, с ветровете, с гръмотевиците, с деня и нощта като природни явления. Движението на Земята около нейната ос и около Слънцето е истина спомената в книгата на Аллах още преди повече от хиляда години. Тези научни твърдения за движението на Земята се смятаха за нови открития, а всъщност това беше един пример, че Свещения Коран разкрива научни истини. В Корана се казва, че небесните тела в Слънчевата система се движат по определени орбити, че Слънцето във всеки един момент се отдалечава от Луната, че Слънцето няма да застигне Луната, както и тя Слънцето, че всяко от тези небесни тела се движи по своя орбита. Ето какво казва Свещения Коран:

“И слънцето е устремено към своето местопребивание. Така е отредил Всемогъщия, Всезнаещия. И на Луната отредихме фази, докато заприличаха на изсъхнала палмова клонка. Нито слънцето може да настигне луната, нито нощта да изпревари деня. Всички в своя орбита плават.” (36, 38-40)

“И ще видиш планините - мислиш ги неподвижни, а те отминават, както облаците отминават. Сторено е от Аллах, Който всяко нещо прави съвършено... Той е сведущ за делата ви.” (88: 27)

Как можат да се движат планините? Само при движението на Земята и те могат да се движат. Движението на планините не е явление пряко свързано с Деня на възкресението.

“И те питат за планините. Кажи, о, Мухаммед: “Моят господ всецяло ще ги разпръсне.”

В Корана се казва, че Аллах е богът и на тези, които са на изток и на тези, които са на запад и, че изгревът и залезът на слънцето се мени всеки ден. Както се знае, първият човек, който е казал, че земята се върти около оста си е Коперник. Това е станало през 1543 година. Съмнението, че движението на Слънцето и звездите е продиктувано от въртенето на Земята е отречено като грешка от Коперник. А всъщност хиляда години преди това то е било казано в книгата на Аллах. Коперник, който е твърдял, че Земята се върти е бил отлъчен от църквата и изгорен на клада като неверник.

Въпреки всичко усилията на учените не спрели дотук. Астрономите направили всичко, което е било по силите им, за да намерят правилния път. Според известния учен астроном Симон, Слънцето и планетите, заедно със спътниците си се движат в небесното пространство с главоломна скорост. За да си представим огромното разстояние между небесните тела и скоростта, с която се движи Слънчевата система, можем да дадем пример с движението на Слънчевата система към звездата Вега от съзвездие Лира: Ако Слънчевата система се движи в небесното пространство със скорост 1. 000 000 мили на ден, то до Вега е възможно да стигне едва след 1.5 милиона години. Това обяснение на движението на Слънцето е едно от чудесата за които се говори в книгата на Аллах.

Може ли Земята да спре движението си?

“Кажи: Как мислите, ако Аллах стори нощта дълговечна за вас до деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе светлина? Нима не чувате?
Кажи: Как мислите, ако Аллах стори деня дълговечен за вас до деня на възкресението, кой бог освен Аллах ще ви донесе нощ, за да си почивате в нея? Нима не виждате?" (28: 71-72)

Всевишният Аллах ни обръща внимание на движението на Земята и ни пита следното: “Вижте и слушайте, ако беше възможно Земята да спре, и от едната й страна да е постоянно ден, а в другата никога да не грее слънце и да е постоянно нощ, кой освен Аллах може да направи от деня нощ и от нощта ден? Според геологическата действителност, скоростта на Земята около нейната ос, във времето когато се е отделяла от Слънцето е била много по-голяма. Тогава Земята се е завъртала за четири часа. Това означава, че денят и нощта са били с продължителност четири часа. С времето скоростта на движение на Земята около оста й е намаляла. И така продължителността на деня и нощта е стигнала до пет, шест... и накрая до 24 часа. Според изчисленията направени от учените астрономи намаляването на скоростта на въртене на Земята е 120 хиляди секунди и на 432 милиона години достига до един час. Това е цифра огромна за един човешки живот, но от гледна точка на Вселената е нищожна. Ако трябва да се приеме това за истина, някой ден Земята наистина ще спре. И в този момент, едната й страна ще гледа към Слънцето и там ще е вечен ден, а от другата страна ще е вечна нощ. Ето към това иска да насочи вниманието ни Аллах - Всевишният.


Свещеният Коран за Облаците

Учените, които изучават видовете облаци, установяват, че дъждовните облаци са образувани и оформени според точно определени системи и известни етапи, свързани с подходящи видове облаци и ветрове.

Един от видовете дъждовни облаци е кълбесто-дъждовният облак. Метеоролозите изучават как се образува кълбесто-дъждовният облак и как от него се получава дъжд, градушка или мълния.

Те откриват, че кълбесто-дъждовният облак минава през следните етапи, преди да се образува дъжд:

1) Движение на облаците: Кълбесто-дъждовните облаци започват да се образуват, когато под действие на вятъра малки кълбести облаци (кумулис) достигат до зона, в която тези облаци се събират .

2) Съединяване: Малките облаци се съединяват и образуват по-голям облак

3) Натрупване: Когато малките облаци се съберат заедно, вертикалните въздушни течения в по-големия облак нарастват. Теченията близко до центъра на облака са по-силни, отколкото тези в краищата. 2 Тези течения предизвикват вертикално нарастване на масата на облака и облакът се издължава нагоре Това вертикално нарастване разпростира облака към по-студени области на атмосферата, където капките от вода и зърната град се формират и започват все повече и повече да нарастват. Когато водните капки и зърната от град станат твърде тежки и вертикалното течение в горните слоеве не може да ги удържи, те започват да падат от облака като дъжд, градушка и т.н.


Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:

"Не виждаш ли, че Аллах подкарва облаците, после ги съединява, после ги сторва на купчина и виждаш как дъждът излиза от тях..." (Коран, 24: 43)

Едва наскоро метеоролозите откриват тези подробности относно образуването, структурата и функцията на облака, като използват усъвършенствана техника: самолети, сателити, компютри, балони и други, за да изследват вятъра и неговата посока, да измерят влажността и нейното изменение и да определят нивата и измененията на атмосферното налягане. 4

След като споменава облаците и дъжда, цитираното знамение говори за градушката и светкавиците:

"…И спуска от планини в небето градушка, и поразява Той с нея когото пожелае, и я отклонява от когото пожелае. И блясъкът на нейната мълния едва не отнема зрението." (Коран, 24: 43)

Метеоролозите откриват, че тези кълбесто-дъждовни облаци, от които вали градушка, достигат височина от около 7620 м. до около 9144 м. (от 4,7 до 5,7 мили), 5 подобни на планини, както Свещеният Коран казва: „…И спуска от планини в небето градушка…“

Това знамение може да наведе към следния въпрос: защо в знамението се казва: „...нейната мълния...“ при споменаването на градушката? Значи ли това, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии? Нека видим какво пише в книгата "Съвремената метеорология". Там четем, че облаците се наелектризират, когато град преминава през зона в облака от преохладени водни капчици и ледени кристалчета. Когато водните капчици се сблъскват с парчета град, те замръзват при контакта и отделят латентна енергия. Това запазва повърхността на парчетата град по-топла от заобикалящите ги ледени кристалчета. Щом парчетата град влязат в контакт с ледените кристалчета, се случва важен феномен: електроните протичат от по-студения към по-топлия обект. От това следва, че парчетата град добиват отрицателен заряд. Същият ефект се получава, когато преохладените водни капчици влязат в контакт с парчетата град, при което се отчупват малки положително заредени парченца лед. Тези по-леки, положително заредени парченца се понасят от вертикалното течение към горната част на облака. Парченцата град, останали с отрицателен заряд, падат към долната част на облака, при което по-долната част на облака става отрицателно заредена. Този отрицателен заряд се освобождава при протичането на искров разряд (мълния), съпроводен с ослепителен блясък (светкавица) и характерен гръм (гръмотевица). 6 Следователно стигаме до заключението, че градушката е съществен фактор при образуването на мълнии.

Тази информация за мълниите е открита наскоро. До 1600 г. доминират идеите на Аристотел, който казва, че атмосферата съдържа два вида мъгли – влажни и сухи, и че гръмотевицата е звукът от сблъсъка между сухата мъгла и съседните облаци, а светкавицата представлява пламване и горене на сухата мъгла с тънък и слаб огън. 7 Това са някои от идеите на метеорологията, които доминират през времето на низпославането на Свещения Коран, преди хиляда и четиристотин години.

_____________________________

(1) Anthes and others. The Atmosphere, 268–269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology, с. 141.

(2) Теченията близо до центъра са по-силни, защото те са защитени от студени ефекти чрез външната част на облака.

(3) Вж. Anthes and others. The Atmosphere, с. 269, Miller and Thompson. Elements of Meteorology, 141–142.

(4) Makky and others. Ee'jaz al-Quran al-Kareem fee Wasf Anwa' al-Riyah, al-Sohob, al-Matar, с. 55.

(5) Miller and Thompson. Elements of Meteorology, 141–142.

(6) Ahrens. Meteorology Today, с. 437.

(7) Ross and others. The Works of Aristotle Translated into English: Meteorologica. Т. 3, 369a–369b.


Свещеният Коран и Биологията

Биологията е наука, която категоризира и изучава особеностите на живите организми:

Видове живи организми:

“И казват: Аллах сътвори от вода всяка твар. Някои от тях се движат по корем, някои от тях вървят на два крака, а някои от тях вървят на четири. Аллах сътворява, каквото пожелае. Аллах за всяко нещо има сила.” (45:24)

“И сътворяваше също хората, животните и добитъка с различни цветове. Боят се от Аллах само знаещите сред неговите раби. Аллах е всемогъщ, опрощаващ.” (35:28)

“И почетохме Ние синовете на Адам и ги пренасяме по сушата и морето и им даваме от благата. И ги предпочетохме да превъзхождат повечето от онези, които сътворихме.” (74:17)

Тези знамения ни дават знания за разнообразието и класификацията на видовете живи организми. Живите организми са съставени от различни видове, а Аллах Всемогъщия е отдал най-голямо уважение на човека и го е определил за най-великото сред създанията. Коранът предлага това гледище за създаването на Вселената. Има спорове върху някои грешни мнения за създаването на човека. Тези спорове започнаха след като Дарвин обяви своята теория за еволюцията и възникнаха съмнения по този въпрос.

Трябва да се отбележи, че тази теория в самото начало е особена. Още преди Дарвин, френският учен Ламарк е правил различни изследвания по въпроса за еволюцията и е установил, че всички живи организми произхождат от едно. Впоследствие Дарвин се прославя с теорията си за еволюцията. Дарвин не приема мисълта, че всичко е създадено от само себе си. Приема, че тази вселена е невъзможно да се появи случайно, че не може този ред да се е установил случайно и, че никаква сила не може да се появи случайно.

Дълго време се спори по темата за нарушената връзка между човека и животните. Защото в етапа на развитието между маймуната и човека липсваше едно същество и тази връзка е нарушена. Ето в тази прекъсната връзка не може да се намери какво съществува, какво е това създание. Впоследствие учените установиха, че дарвинизмът и еволюционната теория са грешни. Няма случай при който един вид животно да се превърне в друг вид животно. Не се е чуло някое животно да добие човешки облик, нито се е видяло растение да се превърне в животно. Даже един вид растение не може да се възпроизведе от някакъв друг вид растение.

На 10.03.1956 година Шверцайският учен Джон Хорс в едно свое изказване критикува остро Дарвиновата теория и казва, че няма нито едно доказателство за произхода на човека от маймуната. Според него многобройните опити доказват, че човекът от милиони години живее свой отделен и самостоятелен живот и то отделно от животните. Този професор предава на природния музей, челюст на човек, в която има въглищно парче на възраст 10 милиона години. На 31.03.1956 година в Колумбийския университет в САЩ изследователят Дютер Хорст подкрепя тези виждания и потвърждава, че Дарвиновата теория не се опира на никакви научни доказателства. Според него организмите се различават един от друг и са създадени независими едни от други. Човекът върви на два крака, а животните на четири, влечугите пълзят и това са го правили все така от създаването си. Ние приемаме за най-вярно казаното в Корана:

“Низпослахме Ние на теб [о, Мухаммад] Книгата с истината за хората. И който се напъти, то е за самия него, а който се заблуди, само в свой ущърб се заблуждава. Ти не си над тях покровител.” (39:41)


Свещеният Коран за дълбоките
морета и вътрешните вълни


Аллах казва в Свещения Коран:

„Или [делата им са] като тъмнини в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях – облаци. Тъмнини една върху друга. Извади ли някой ръка, едвам ще я види…“. (Коран, 24: 40)

Това знамение споменава за тъмнината на големи дълбочини в моретата и океаните, където ако човек протегне ръката си, не може да я види. Тъмнина в моретата и океаните се наблюдава на около 200 и повече метра дълбочина. На тази дълбочина почти няма светлина (вж. фиг. 1). На дълбочина над 1000 метра въобще няма светлина. Човекът без помощта на подводница или специална екипировка е способен да се гмурне на не повече от 40 метра. Човешки същества не могат да оцелеят без чужда помощ в дълбоката тъмна част на океана, както и на дълбочина от 200 метра.


Фиг. 1. Между 3 и 30 процента от светлината се отразява от повърхността на морето. Почти всичките седем цвята на светлинния спектър се поглъщат силно един след друг в първите 200 метра с изключение на синия цвят.

Учените неотдавна откриват тази тъмнина с помощта на специална екипировка и подводници, които им позволяват да се гмурнат в дълбините на океаните.
От следната мисъл в знамението „…в морска бездна. Покриват я вълни едни над други, а над тях – облаци…“ можем също да разберем, че дълбините на моретата и океаните са покрити от вълни и над тях има други вълни. Ясно е, че вторите вълни са вълните на водната повърхност, които виждаме, защото знамението споменава, че над вторите вълни има облаци. Но какво да кажем за първите вълни? Учените наскоро откриват, че има вътрешно-гравитационни вълни, което „се дължи на взаимодействие между слоеве вода с различна плътност“.

Вътрешно-гравитационните вълни „покриват“ дълбините на морета и океани, защото водите в дълбините имат по-висока плътност от водите над тях. Тези вълни действат като вълните на повърхността. Те също могат да се разбиват като тези на повърхността. Вътрешно-гравитационните вълни не могат да бъдат видени с човешко око, но могат да бъдат открити чрез изследване на измененията на температурата и солеността на водата в даден район.

Свещеният Коран за Планините


Основен справочник по въпросите за Земята в много университети по цял свят е книгата "Земя". Един от двамата й автори е почетният проф. Франк Прес. Той е научен съветник на един от бившите американски президенти, Джими Картър, и в продължение на 12 години е президент на Националната Академия на Науките, Вашингтон. Според него планините имат корени в основата си. Тези корени са дълбоко побити в земята, затова планините имат форма на подпора .
Именно по този начин в Свещения Коран се описват планините:

„Не сторихме ли Ние земята постеля и планините – подпори?“ (Коран, 78: 6–7)


Съвременната наука за земята (геология) доказва, че планините имат корени дълбоко под земната повърхност (вж. фиг. 2), които могат да достигнат няколко пъти тяхната надземна височина. Следователно най-подходящата дума за описание на планините е думата подпора, тъй като повечето правилно поставени подпори при строителството са скрити под повърхността на земята. Историята на науката ни показва, че теорията за планините, които имат дълбоки корени, се появява едва през втората половина на XIX век.


Планините играят важна роля за стабилизиране на земната кора. Те възпрепятстват земетресенията. Аллах казва в Свещения Коран:

„И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас…“. (Коран, 16: 15)


Съвременната теория на тектониката също така потвърждава, че планините действат като стабилизатори на земята. (Скалното вещество, изграждащо планините, в земната кора е идеална еластична среда. Тектоничните земетресения възникват вследствие на динамични процеси в земната кора, които предизвикват еластични и пластични деформации в скалното вещество. Глинестият компонент в скалното вещество увеличава неговата пластичност и намалява възможността за образуване на разсед (разместване) в него, т.е. намалява вероятността за земетресение. По този начин планините изпълняват роля на стабилизатори на земята.) Тази тяхна роля става известна едва през 60-те години на XX век.

Може ли някой по времето на Пророка Мухаммед - саллеллаху алейхи ве селлем - да знае истинската форма на планините? Може ли някой да си представи, че голямата планина, която вижда пред себе си, всъщност се разширява дълбоко в земята и има корен, както твърдят учените? Когато се обсъжда въпросът за планините, в голям брой книги по геология се описва само онази част, която е над повърхността на земята. Това е така, защото тези книги не са написани от специалисти по геология. Съвременната геология обаче потвърждава истинността на кораничните знамения.



Свещеният Коран за главния мозък


В Свещения Коран Аллах казва за един от злосторните неверници, който е забранил на Пророка Мухаммед да се моли в Каба:

„Ала не! Ако не престане, ще го повлечем за перчема [ен-насйя] – перчема лъжлив, грешен“. (Коран, 96: 15–16)

Защо Свещеният Коран описва предната част на главата (перчема) като лъжливост и греховност? Защо Свещеният Коран не казва, че човекът е лъжлив и грешен? Каква е връзката между предната част на главата и лъжливостта и греховността?

Ако разгледаме черепа в предната част на главата, ще открием, че там е разположена предната зона на мозъка.

Какво казва физиологията за функцията на тази зона?

В книгата Основи на анатомията и физиологията за тази зона се казва: „Подбудите и способността за планиране и иницииране на движенията възникват в предната част на фронталните дялове на мозъка, т.нар. предфронтална зона. Това е областта на мозъчната кора, отговаряща за асоциациите…“. И още: „За нейната роля в мотивацията предфронталната зона се приема като функционален център на агресивността …“.

Така тази зона на главния мозък отговаря за планирането, подбуждането, формирането на добро или лошо поведение и за говоренето на лъжи или истини. Ето защо е подходящо и уместно да се опише предната част на главата като лъжлива и грешна, когато някой лъже или извършва грях, или, както го описва Свещеният Коран: „…перчема [насйя] лъжлив, грешен“.


Свещеният Коран за произхода
на Вселената



Според теорията за горещата вселена (тази теория описва съвременните възгледи за развитието на Вселената) с Големия взрив е започнало разширението на Вселената от едно много компактно и много плътно състояние на материята с изключително висока температура. Чрез наблюдения и теоретични методи съвременната наука за изучаването на Вселената (космологията) ясно посочва, че цялата Вселена някога е била „димна“ материя (непрозрачна, много плътна и гореща газово-прахова смес). 1 Учените днес могат да наблюдават нови звезди, образуващи се от такъв „дим“.


Светещите звезди, които наблюдаваме през нощта, както и цялата Вселена са образувани от този „дим“. Аллах казва в Свещения Коран:

"После се насочи към [сътворяването на] небето, а то бе дим…" (Коран, 41: 11)

Тъй като Земята и небесата (Слънцето, Луната, звездите, планетите, галактиките и т.н.) са създадени от същия „дим“, заключаваме, че Земята и небесата първоначално имат общ състав. По-късно те се формират и разделят едни от други. Аллах казва в Свещения Коран:

"Не виждат ли неверниците, че небесата и земята бяха съединени, а Ние ги разделихме?…" (Коран, 21: 30)

Д-р Алфред Крьонер е световноизвестен учен. Той е професор по геология и ръководител на Катедрата по геология към Института по геонауки, в университета „Йоханес Гутенберг“ в Майнц, Германия. Той казва: „Като разсъждавам откъде произхожда Мухаммед, аз мисля, че е почти невъзможно той да има представа за неща като общия произход на Вселената, тъй като едва през последните няколко години учените откриват с много сложни и развити технологически методи тези факти“. И допълва: „Някой, който не знае нищо за ядрената физика преди повече от хиляда и четиристотин години, не е в състояние да открие със своя собствен ум, че например земята и небесата имат един и същ произход“.


Особеностите на моретата и реките


Модерните учени откриха, че на местата, където две морета се сливат едно в друго, има бариера между тях. Тя разделя двете мората така, че всяко море да притежава своя температура, съдържание на сол и собствена плътност. Например водата на Средиземно море е топла, солена и в сравнение с Атлантическия океан по-малко плътна. Ако вода от Средиземно море влезне през гибралтарския праг в Атлантическия океан, тя се придвижва повече от стотина километри на дълбочина ок 1000 метра в Атлантика със собствените си качества на топла температура, соленост и по-малка плътност. Средиземноморската вода се стабилизира на тази дълбочина.

Средиземноморската вода както попада с качествата си през гибралтарския праг в Атлантика, заради границата, която ги разделя. Температурите са измерени в Целзий (C°). (Marine Geology [Морска геология], Kuenen, 43стр., с малка поправка)


Въпреки че в тези морета има големи вълни, силни течения, приливи и отливи те не се смесват и не преминават границата. Свещеният Коран споменава, че има бариера между две морета, които се срещат и че те не преминават тази преграда.

Аллах казва в Корана:

„Пусна Той двете морета да се срещнат, но между тях има преграда, която не престъпват.“ (Коран, Сура 55, Аят 19-20)

Но когато Коранът говори за разделянето между сладка и солена вода, споменава съществуването на „възбранена преграда“ с бариерата.

Аллах казва в Корана:

„Той е, Който разположи в съседство двете морета, едното ­ сладко, утоляващо жаждата, а другото ­ солено, горчиво. И стори между тях граница и възбранена преграда.“ (Коран, Сура 25, Аят 53)

Човек може да се запита, защо Коранът споменава преградата, когато говори за разделянето между сладка и солена вода, но не и когато говори за разделянето между двете морета? Модерни учени са открили, че в устиетата, където се събират сладката и солената вода ситуацията е по-различна от тази в места, където се срещат две морета. Установено е, че това, което отличава сладката от солената вода в устиетата е "зона с една отличителна плътност, която без взаимовръзка разделя двата пласта." Тази разделителна преграда (разделителна зона) има различен състав на соленност от този на сладката и на солената вода.


Тази информация била открита съвсем наскоро, чрез помощта на модерна технология за измерване на температурата, солеността, плътността, липсата на кислород и т.н. Човешкото око не може да разпозне раликите между две морета, които се съединяват, дори двете морета ни изглеждат като едно хомогенно море. Също така човешкото око не може да види различаването на водата на три вида в устиетата: сладка вода, солена вода и разделителната стена (разделителната зона).

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com


Чудото на звездната карта

Звездната карта

Благодарим на учените, които вярват само в това, което могат да видят. Чрез изследователската си работа тези хора ни доказват отново и отново истинността и атрактивността на Корана. Изследователи откриват все повече природни дадености, които били откровени от Аллах (сут*) на пророка (сас**) още преди 1424 години. Откритието на следните факти се дължи на първо място на немския геолог Кай Хелге Вирт и на второ място на на мюсюлманския студент Левент И. от Берлин, който се интересувал от Корана и използвал изследванията на Вирт за ислямски цели.

Аллах (сут) казва в Корана:

"Той е Онзи, Който създаде за вас звездите, за да се напътвате с тях в тъмнините на сушата и на морето. Разясняваме знаменията на хора знаещи." [Коран 6:97]
"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." [Коран 16:12]
"И положи на земята непоклатими планини, за да не се люлее с вас; и реки, и пътища, за да се напътите; " [Коран 16:15]
"и други знаци; и по звездите се насочват. " [Коран 16:16]


Немският изследовател и геолог Кай Хелге Вирт:
Съзвездията ли са били навигационнта система на кеманната ера?


Загадката на съзвездията.
Атлас на небосвода през каменната ера.


Казват се мечка, дева или лъв, но не изглеждат в никакъв случай така: Защо съзвездията имат имена, които нямат връзка с формата им? Защо и от кой отделни небесни тела, които физически погелднато нямат нищо общо едно с друго са били свързани с линии и събрани в съзвездия?

Въпроси, на които географът Кай Хелге Вирт от Франкфурт намерил един изненадващ отговор: Небесните тела, които са ни познати се припокриват изумително точно с очертанията на крайбрежията, островни групи, речното и морското течение на северноатлантическата територия. И така те биха могли да бъдат една прожектирана на небето пре-историческа земна и морска карта, която позволявала на хората да пътуват по Средиземно море и Атлантика много преди викингите.

Една дръзка теза, която обаче се припокрива с нови археологически открития: Все по-често се посочва, че още в ранната история е имало оживен обмен между народите на Европа, Африка, Азия и Америка - през моретата. В един все още не картографиран свят, тези контакти са могли да се осъществят само с помощта на една интелигентна навигационна система. Звездните карти изпълняават всичките условия за това. Като всички изследватели, чийто тези не се припокриват със съвременото ниво на исторографията, Кай Хелге също се сблъсква с критика и несъгласие. В научното общество има обаче и хора, които смятат откритието на Вирт за абсолютно доказуемо. Установено е, че до сега няма друго заключително обяснение за произхода и смисъла на старите формирани съзвездия - също така и за многобройните указания за междуконтиненталните контакти на предишните народи

__________________________________________________
*сут – субхана уа таала
**сас – салаллаху алейхи уа селам


Преведено от немски език от Way-to-Allah.com


Сетивните качества на кожата

Смятам, че е дошло времето да кажа "Ла илаха илла Аллах", няма друг Бог освен Аллах, "Мухаммед расул Аллах", Мухаммед е Божий пратеник. Беше на 8-та Медицинска Конференция в Риад, като професор Тайетат Тейесен произнесе ислямското свидетелство на вярата и стана мюсюлманин.

Той е завеждащ Катедрата по Анатомия и Ембриология в Медицинския Факултет към Университета “Чанг Мей” и е декан на медицинския факултет към този университет. Връзката ни с него започна с това, че му представихме няколко строфи от Корана и изказвания на пророка, които имаха връзка с неговата област - анатомията. Той каза: "И ние имаме в свещенните книги на будизма места, които дават точно описание на фазите на развитие на ембриона." След това казахме, че искаме да научим повече за това и да видим какво пише в тези книги. И така се разбрахме да се срещнем следващата година.

След една година, когато беше дошъл като изпитващ за студентите по медицина в университета Абдул-Азиз го попитахме и той се извини и каза, че тогава ни е отговорил без да провери. След като започнал да проучва, не намрил никакви подобни текстове в свещените книги на будизма. Тогава му представихме писмена разработка на доклада на професор Кеит Л. Муур със заглавие "Модерната ембриологиа отговаря на това, което се казва в Корана и в изказванията на пророка Мухаммед." И го попитахме за професор Муур и той каза, че това е един от най-известинте учени на света в тази област.

След като видя този доклад беше много учуден и ние му зададохме въпроси относно някои неща от неговата област, също така и за човешката кожа, като например:

"Вярно ли е, че усещането на болка изчезва, когато кожата бъде изгорена много силно?" Той отговори: "Да, ако изгарянето е дълбоко и е унищожило системата, която отговаря за усещането на болка."

"Ще бъде интересно за Вас, че в тази книга, Корана, преди 1400 години е посочено наказанието в огъня на ада за тези, които отхвърлят вярата. Също така в Корана се споменава, че когато кожата е изгорена, Бог ще им даде нова кожа, за да усещат наказанието на огъня. В това е доказателство, че този, от който произлиза Корана, има познания за нервите в кожата.“

Споменатата строфа от Корана е следната:

"Онези, които не вярват в Нашите знамения, ще ги изгаряме в Огъня. Всякога, щом кожата им се опече, я сменяваме с друга кожа, за да вкусят мъчението. Аллах е всемогъщ, премъдър.” (Сура 4, Аят 56)

И така му представихме няколко строфи от Корана и изказвания на пророка Мухаммед (с.а.с.) и го попихме дали може да е възможно Мухаммед (с.а.с.) да е получил това знание от човешки източник, на което той отговори: "Не, не е възможно Мухаммед (с.а.с.) да го е получил от човешки източник."

"Но аз искам да ви помитам, от къде има той това знание." Казахме му "От Аллах, Всевишният." След това той ни попита: "Кой е Аллах?"

Отговорихме му: "Аллах е твореца на този свят. И ако виждате мъдростта, то това е едно упътване от Аллах, Всемъдрия. И ако наблюдавате знанието, което се намира в творението на този живот, то това показва, че това е творението на Аллах, Всезнаещия. И ако виждате милосърдието, ще сте свидетел на това, че това е творението на Аллах, Милостивия. И т.н. И ако зебелязвате единния ред и пълното съгласуване в този свят, то това ви показва творението на Единствения, Всевишния Творец."

Господин Тейесен потвърди това, което казахме, върна се в страната си и и държа редица доклади по темата. Разбрах, че 5 от студентите му приели исляма след това. Накрая настъпи часът на осмия саудитски конгрес по медицина. Доценти (мюсюлмани и не-мюсюлмани) слушаха в продължение на 4 дни доклади голямата зала, която беше прдназначена за темата "Научното чудо на Корана и на изказванията на пророка Мухаммед (с.а.с)" и след това дискутираха този феномен.

В края на това мероприятие професор Тейесен се изправи и каза:

„През последните три години се заинтересувах изключително много за Корана, който бях получил от Шейх Абдул-Маджиид Аз-Зиндани. Той ми даде материали за доклади на П-р Кейт Л. Муур и ме помоли да ги преведа на тайландски и да държа лекции за това пред мюсюлмани в Тайланд. Отговорих на молбата му, а резултатите от изследванията ми можете да видете на видеото, което ви дадох. Искам да кажа, че вярвам, че всичко, което е отбелязано в Корана преди 14 столетия, е без съмнение истина и че това знание не е било възможно да бъде получено по научен път, тъй като пророка Мухаммед не е можел нито да пише, нито да чете. По тази причина би трябвало Мухаммед да е бил пратеник, който е дошъл да разпространява истината. Тя му била пратена като послание от Създателя, Единствения, който знае всичко. Този създател е без съмнение Бог – Аллах.

Преведено от немски език от Way-to-Allah.com


Едно новооткрито чудо в Корана

Това чудо се доказва с буквите, които се намират пред определени Сури, чието точно значение не е познато на хората. Има 29 сури, пред които е поставена поредица от букви. Те се намират между сурите ”Кравата” (Сура 2) и “Калемът” (Сура 68).

В началото на тези сури се намират общо 78 от тези букви, които се повтарят непоследователно. Зачеркне ли се повторението, остават 14 отделни букви. Те са:

ا ل م ص ر ك ه ي ع ط س ح ق ن

Чрез тези букви може да се образува едно арабско изречение, чийто превод гласи: “Неговият текст ще те дари безсъмнено с благодат”:

لنصه قاطع سير حمك

1.Ако след това се образува координатна система с х–абсциса = повторенията на тези букви и у–ордината = буквите в последователността им в Корана и след това се начертаят съответните точки, се получава арабската дума Аллах:

الله Възвишеният

2.Разменят ли се след това координатните оси, като повторенията се поставят върху ординатата и буквите върху абсцисата, се получава арабската дума за Мохаммед:

محمد Мохаммед (мир нему)

Тоест със същите букви, на съответно разменени координатни оси получаваме веднъж името на Бог и веднъж името на неговия пророк.

Коранът има чудесни свойства, притежава дивни качества, математически чудеса, които доказват, че той е едно директно откровение от Аллах. Към тези спадат научни открития, които ние правим с технологиите на 20-ти век, те обаче са били споменати още преди 1400 години в Корана.

Моля се на Аллах (Величественият) да приеме тази работа и ни прости (на мен и на моите братя и сестри) нашите грешки. Той е този, който всичко чува и всичко прощава.

Открито с божията помощ от Адел бен Мохаммед Загхдоуд
Дюселдорф \ Германия 02 – 2005
adelzaghdoud@web.de



инфо:
http://www.islamforbulgaria.com/

http://www.way-to-allah.com/

.::КУРБАН БАЙРАМ::.


Курбан Байрамът (на арабски: عيد الأضحى, „ид (ейд) ал-ада“) е мюсюлмански празник на жертвоприношението в чест на приключването на хаджа, отбелязван на 10–тия ден от месец „зул хидж“ по мюсюлманският календар хиджра в памет на жертвоприношението на пророка Ибрахим. На него се колят жертвени животни (наречени курбани) — овце, кози, камили, крави и телета. Чете се специална молитва преди коленето.

Курбан Байрам е 70 дни след Рамазан Байрам и продължава 4 дни. От по–възрастните отново се иска прошка. За благодарност към Аллах, че го е дарил с богатство, всеки който има над определен брой овце, кози, крави и т.н., трябва да направи курбан. Този курбан се раздава на бедните. Хората, които ще правят курбан, заедно са винаги нечетно число (3,5,7). Те купуват говедо и го разпределят за себе си, за бедните и за съседите си.

Предстоящи дати за празника (посочените дати са приблизителни):

2010: 17 ноември
2011: 07 ноември
2012: 26 октомври


Според Исляма празникът е време и за радост, както и за размисъл за земния така и за отвъдния живот, защото в Исляма празниците винаги са след извършване на определен ибадет (служба). След него започва празникът, който е вид награда. И в отвъдния живот вярващите ще получат наградата от Аллах Теаля, заради това, че в този живот са изпълнили своята мисия.

Курбан байрам е празник, в който се извършва поклонението хадж – световния мюсюлмански конгрес в Мекка. Той на практика е израз на равенството между мюсюлманите, там се срещат и се запознават мюсюлмани от целия свят, разбират се по между си без да знаят общ език, там говорят чувствата... Този всеобщ ибадет няма равен на себе си, защото напомня за деня, в който всички хора, независимо от националност, език и цвят на кожата, ще застанат пред Всевишния Аллах, за да получат справедлива присъда за делата си.

Поклонението хадж е ибадет, който спомага мюсюлманите да заздравят вярата си, да се сдобият с по-голямо самочувствие и да станат по-издръжливи на изпитания. От друга страна посещението на светите места спомага за разбиране историята на Исляма, като същевременно убеждението в съществуването и единството на Всевишния се задълбочава в сърцата им.

Този празник не се празнува само в Мекка, тъй като практически е невъзможно всички мюсюлмани да отидат там. Ако една малка част от мюсюлманите имат възможност да посетят светите места и да извършат поклонение, то останалите празнуват по родните си места.

Курбан байрам е характерен с курбаните, които се принасят в жертва в името на Аллах. Смисълът на курбана не се състои в коленето на животното, нито в неговата кръв, нито пък в месото му. Целта на курбана се изразява в боязънта пред Аллах и подчинението на Неговата повеля. В тази връзка в Свещения Коран е казано:

"Не тяхното месо, не тяхната кръв ще стигне до Аллах, а вашата набожност ще стигне до Него. Така Той ви ги е подчинил, за да въвеличавате Аллах, че ви е напътил. И възрадвай благодетелните!" (Хадж, 22: 37)

Целта на религията, целта на живота, целта на съществуването е боязънта пред Аллах. Човек се ражда, живее и умира. Ако всичко в живота му е съобразено с повелите на Аллах, то той има смисъл. Всъщност появата и смъртта на човек са единствено по волята на Аллах. Но, животът също трябва бъде съобразен с това, което Той одобрява. Само тогава в него ще има смисъл, ще е полезен и само тогава човек ще е щастлив...

Всевишният Аллах повелява:

"Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са за Аллах, Господа на световете.”" (Енам, 6: 162)

Курбанът е жертвоприношение единствено заради Аллах, за да заявим предаността си към Него. Изразяването на тази преданост не пречи мюсюлманинът да се възползва от месото на жертваното животно, не пречи и да бъдат нахранени близките и бедните от това месо. Основната цел обаче от курбана не е ритуалът, не е символиката, нито материалната полза. Основната цел е боязънта пред Аллах и чувството за преданост пред Него. Мухаммед саллеллаху алейхи ве селлем казва в хадис:

“О, хора! Пренесете животно в жертва, като се надявате на награда от Аллах за това извършено от вас дело.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

“Който принесе в жертва животно с искреност за Аллах и с надежда от Аллах за награда за това дело, това животно ще бъде за него преграда пред огъня на Ада.” (ет-Тергиб вет-Терхиб)

Следователно, жертвоприношението в Исляма е израз на съчетаването на духовното и материалното, което е залегнало в основата на ислямската религия.

Жертвоприношението е сунната на Ибрахим (алейхисселям), получил като изпитание заповед от Аллах да принесе в жертва сина си. Ибрахим показал готовност да изпълни тази повеля и даже е пристъпил към нейното изпълнение. В този момент обаче идва милост от Аллах, Който изпраща на Ибрахим коч, който да принесе в жертва вместо сина си. Това още веднъж показва, че целта от курбана е да се заяви предаността, искреността и себеотрицанието като се колят в името Му курбани.

Погледнато от друг ъгъл, това показва, че ислямската религия отдава особено значение на човека като поставя всичко в негово подчинение:

"И подчини Той за вас нощта и деня, и слънцето, и луната, и звездите са подчинени на Неговата повеля. В това има знамения за хора проумяващи." (Нахл, 16:13)

Всичко е в подчинение на човека в това число и животните, които се принасят в жертва...

Истинският притежател обаче е Аллах Всевишния, поради което животните се колят в Негово име.

Така през дните на Курбан байрам изпъква важността на човека във вселената, на яве излиза неговото господство на земята. В същото време се разбира и истината, че въпреки достойното място на човека във вселената, той не е абсолютен господар. И хората имат Господар, Който е господарят на всичко. Той е, Който заслужава преклонение и в Негово име се вършат всички добри дела. Той е абсолютният Владетел, Който се разпорежда според волята Си.

През тези дни на преден план излиза и взаимната помощ между мюсюлманите, богатите са задължени да колят курбан и така подпомагат бедните. Това също е в името на Всевишния, което показва, че те прилагат Неговата заповед във всеки аспект на техния живот.

Накратко казано, мюсюлманският празник Байрам е повод за преклонение пред Аллах, радост и подобряване на взаимоотношенията между хората.



info:
http://www.way-to-allah.com/bul/islam/ibadat/eidelfitr_bul.htm
http://bg.wikipedia.org