За незададените въпроси

Ако се обърнем назад към миналото, ще открием, че и нашите предшественици, като хората днес са се страхували от неизвестното, от това, което не познават. Истината е, че това е в природата ни. Всяко незнание ни вдъхва несигурност. Онова, непознатото е винаги чуждо, винаги далечно и извор на страхове и въпроси. Разликата е в хората - някои се стремят към знанието, други се задоволяват да живеят с вече наученото, макар то никога да не е достатъчно.
Основният източник на знания обикновено е средата, в която живеем, хората, които са непрестанно около нас и повтарящите се действия в ежедневието. Колко често човек умира там където се е родил. Храни се с това, с което са се хранили и родителите му. Вярва в онова, което са му казали да вярва. Така в незнанието си хората са склонни да изграждат високи стени между други хора, с различна раса, националност, религия. Нима не го виждаме всеки ден. Дори днес, когато се говори за свят без граници и международна солидарност, проблеми като расизма все още са актуални. Какво ни кара да имаме предпочитания към едни народи и да сме предубедени към други. Може би начина ни на живот. Или може би по - скоро стремежът ни към определен начин на живот. Говорим, за свободата на изказ, за свободата на избор, за междукултурен обмен, но на практика колко от това е факт. За каква свобода от предрасъдаци можем да говорим щом познавам хора, които се страхуват да признаят религиозната си приндлежност или различното си мнение дори. Защо да си мюсюлманин трябва да те обрича да общуваш свободно само с други мюсюлмани. Колко много можем да научим едни за други ако само можехме да поговорим. Но и да се изслушваме...
Имам свой близък приятел - добро и религиозно младо момче, което живее в Турция. Направи ми впечатление една история, която сподели с мен и която ме накара да се замисля. Запознал се в университета с група американски християнски мисионери, дошли в Истанбул, за да запознаят мюсюлманите с учението на Исус. Той ги запитал, дали са запознати и с Исляма щом изучават Световни религии в университета. Единият американец отвърнал, че знае достатъчно - знае онова, което са му казвали за Исляма. Моят приятел му отговорил, че Ислямът не може да се разбере през чуждите очи и му подарил копие на Корана. Не бил сигурен дали другото момче ще се зачете, но ми каза, че ако го направи ще изгради собствено мнение за тази религия и то ще бъде добро, защото в Корана не може да намери нищо грешно. Дни по - късно случайно се засякохме с групата американци и ми направи впечатление, че онова момче се постара да поздрави приятелят ми по турски и с уважение. Каза му, че е започнал да чете и изглеждаше много развълнуван. Помислих си, че с това може да се каже, че което е зависело от моят приятел като добър и отговорен мюсюлманин е изпълнено до голяма степен. Защото ние не можем да учим хората в какво да вярват, но можем да споделим нашите знания, а те ако са отворени към тях, ще се поучат.
Няма религия, която да подбужда към злодеяния и анархия. Ислямът е религия на мира. Колко много може да се говори за това, с колко доказателства може да се докаже. Но ще е излишно пред очите на неискащите да го разберат, защото те се задоволяват със своето ограничено знание и начин на мислене. Не е ли невежество хората да отхвърлят нещо, което не познават? Ще се вслушам в мнението на този американец, поел инициатива първо да опознае, а после да внушава, защото той е вече обективен. Осъзнавам колко малко са хората като него, които сами биха потърсили отговори. И колко много са онези, които вярват сляпо в личната правота.
Отговорите чакат да бъдат открити, но въпросите не се задават все още. Не знаеш защо онова момиче, е решило да покрие главата си с хиджаб и е предпочело скромността пред забавленията. Не знаеш защо онова момче се въздържа от алкохол докато приятелито му се хвалят с пиянските си вечери. Не разбираш мотивите на хората да търсят простите истини в живота вместо да превземат върхове. Но щом не знаеш или не разбираш, не осъждай, не обиждай! Непознатото те плаши? Опознай го тогава.


::Доротея Добрева::