Пълнено кюфте (Icli Kofte)

Пълнеж:

• 300 гр. Постно мляно телешко
• 1 лук, накълцан на ситно
• 1/2 чаша орехи, натрошени
• 1/2 ч.л. лют червен пипер
• 1/2 ч.л. бахар
• Сол
• Черен пипер

Обвивка на кюфтето:

• 400 гр.телешки стек (без тлъсто и жили), нарязан на средно големи парчета.
• 1 1/2 червена пиперка накълцана
• 1 чаша ситен булгур
• 1/2 малка глава лук, накълцана фино
• 3 с.л. пиперкова паста
• Сол

Начин на приготвяне:

За пълнежа - запържваме каймата с лука докато местото покафенее леко и стане трошливо, след което изцеждаме, добавяме и разбъркваме останалите съставки. Оставяме настрана.

За обвивката на кюфтето - поставяме телешкото и червения пипер в кухненски робот и ги пасираме. Проверяваме пастата с пръсти и ако има жилести части ги премахваме.

Поставяме булгура в голяма купа и добавяме малко вода, за да го навлажним. Добавяме пиперковата паста, лука и солта и ги размесваме с ръка. Бавно започваме да добавяме телешката паста и продължаваме да замесваме с ръка. Месим за около 10 минути докато сместа стане еднородна.

Вземаме от сместа парче с размер на орех и го поставяме в дланта си. Използваме показалеца на другата ръка да направим дупка в средата на парчето (снимка 1).

Опитваме се да направим обвивката колкото се може по-тънка. Поставяме 2 ч.л. от пълнежа в дупката (снимка 2).

След това с навлажнена ръка, затваряме върха на кюфтето и овалваме с ръце докато повръхността стане равна. (снимка 3)

Поставяме кюфтетата на в подходящ равен съд, като сме сигурни, че не се допират едно до друго. Ако не желаете да ги изпържите всички наведнъж, поставете ги в камерата и след като замръзнат, можете да ги запечатате в найлонов плик. Когато желаете, да изпържете замразените кюфтета оставете ги на стайна температура за около 5 минути преди да ги сложите в тигана.

Загряваме слънчогледово олио, и изпържваме равномерно от всички страни. Сервираме с трошен червен пипер, суха мента (гьозум), лемонови резени, сумак.

Продуктите стигат за около 22 кюфтета.

ЗАБЕЛЕЖКА (на автора): постарайте се да напълните кюфтетата колкото се може по-бързо, включително ако е възможно нека и някой да ви помага да ги затваря докато вие ги пълните, защото кюфтетата може да започнат да се трошат от раздуването на навлажняващия се и увеличаващ обема си булгур.

из: http://venko-g.blogspot.com/

За незададените въпроси

Ако се обърнем назад към миналото, ще открием, че и нашите предшественици, като хората днес са се страхували от неизвестното, от това, което не познават. Истината е, че това е в природата ни. Всяко незнание ни вдъхва несигурност. Онова, непознатото е винаги чуждо, винаги далечно и извор на страхове и въпроси. Разликата е в хората - някои се стремят към знанието, други се задоволяват да живеят с вече наученото, макар то никога да не е достатъчно.
Основният източник на знания обикновено е средата, в която живеем, хората, които са непрестанно около нас и повтарящите се действия в ежедневието. Колко често човек умира там където се е родил. Храни се с това, с което са се хранили и родителите му. Вярва в онова, което са му казали да вярва. Така в незнанието си хората са склонни да изграждат високи стени между други хора, с различна раса, националност, религия. Нима не го виждаме всеки ден. Дори днес, когато се говори за свят без граници и международна солидарност, проблеми като расизма все още са актуални. Какво ни кара да имаме предпочитания към едни народи и да сме предубедени към други. Може би начина ни на живот. Или може би по - скоро стремежът ни към определен начин на живот. Говорим, за свободата на изказ, за свободата на избор, за междукултурен обмен, но на практика колко от това е факт. За каква свобода от предрасъдаци можем да говорим щом познавам хора, които се страхуват да признаят религиозната си приндлежност или различното си мнение дори. Защо да си мюсюлманин трябва да те обрича да общуваш свободно само с други мюсюлмани. Колко много можем да научим едни за други ако само можехме да поговорим. Но и да се изслушваме...
Имам свой близък приятел - добро и религиозно младо момче, което живее в Турция. Направи ми впечатление една история, която сподели с мен и която ме накара да се замисля. Запознал се в университета с група американски християнски мисионери, дошли в Истанбул, за да запознаят мюсюлманите с учението на Исус. Той ги запитал, дали са запознати и с Исляма щом изучават Световни религии в университета. Единият американец отвърнал, че знае достатъчно - знае онова, което са му казвали за Исляма. Моят приятел му отговорил, че Ислямът не може да се разбере през чуждите очи и му подарил копие на Корана. Не бил сигурен дали другото момче ще се зачете, но ми каза, че ако го направи ще изгради собствено мнение за тази религия и то ще бъде добро, защото в Корана не може да намери нищо грешно. Дни по - късно случайно се засякохме с групата американци и ми направи впечатление, че онова момче се постара да поздрави приятелят ми по турски и с уважение. Каза му, че е започнал да чете и изглеждаше много развълнуван. Помислих си, че с това може да се каже, че което е зависело от моят приятел като добър и отговорен мюсюлманин е изпълнено до голяма степен. Защото ние не можем да учим хората в какво да вярват, но можем да споделим нашите знания, а те ако са отворени към тях, ще се поучат.
Няма религия, която да подбужда към злодеяния и анархия. Ислямът е религия на мира. Колко много може да се говори за това, с колко доказателства може да се докаже. Но ще е излишно пред очите на неискащите да го разберат, защото те се задоволяват със своето ограничено знание и начин на мислене. Не е ли невежество хората да отхвърлят нещо, което не познават? Ще се вслушам в мнението на този американец, поел инициатива първо да опознае, а после да внушава, защото той е вече обективен. Осъзнавам колко малко са хората като него, които сами биха потърсили отговори. И колко много са онези, които вярват сляпо в личната правота.
Отговорите чакат да бъдат открити, но въпросите не се задават все още. Не знаеш защо онова момиче, е решило да покрие главата си с хиджаб и е предпочело скромността пред забавленията. Не знаеш защо онова момче се въздържа от алкохол докато приятелито му се хвалят с пиянските си вечери. Не разбираш мотивите на хората да търсят простите истини в живота вместо да превземат върхове. Но щом не знаеш или не разбираш, не осъждай, не обиждай! Непознатото те плаши? Опознай го тогава.


::Доротея Добрева::