Проява на слаба вяра е и когато на деянията се гледа единствено от гледна точка на това, дали се извършва прегрешение или не...

Проява на слаба вяра е и когато на деянията се гледа единствено от
гледна точка на това, дали се извършва прегрешение или не, без да се
обръща внимание на действията, които заслужават порицание. Когато
искат да сторят нещо, някои хора не се интересуват от благотворителните и
праведни дела, а само питат: „Това дело води ли до грях, или не? То забранено
ли е, или само е нещо, което ще бъде порицано (макрух)?” Това състояние на
духа води човека до там, че той попада в капана на съмнителното и
заслужаващото порицание, което пък го кара някой ден да престъпи забраните
и да извърши грях. Човекът с такава душевна нагласа не се спира и извършва
порицаното или пък съмнителното, за него е важно само то да не е забранено.
Това е основният смисъл в думите на Пратеника, саллaллаху алейхи уa
сaллaм: „... Този, който избягва неясните неща, се пречиства пред
религията си и честта си. Но който попадне в неясните неща, той изпада в
непозволеното, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранено
място и всеки момент стадото може да пасе в него...” 17.
Има и такива хора, които щом разберат, че нещо е забранено, питат дали
забраната е строга или не?! И колко голям ще е грехът им, ако го сторят?
Такива хора не се интересуват от това да се предпазят от порицаваните и лоши
постъпки, те по-скоро са готови да извършат най-малкото забранено деяние и
да омаловажат низостта на греха. В резултат на това те дръзват да престъпят
забраните на Аллах и да премахнат преградите между себе си и непокорството.
Затова Пратеника, алейхисселям, е казал в достоверен хадис: „Зная хора от
моята общност, които в Съдния ден ще дойдат с добри дела - големи и
чисти като планините на Тихама. Но Аллах, Всемогъщ и Всесилен е Той, ще
превърне делата им в разпиляна пръст”. Тогава Саубан рекъл: „О, Пратенико
на Аллах, опиши ни ги, покажи ни ги, за да не сме едни от тях, без да знаем”.
А Мухаммед, саллеллаху алейхи уе селлем, отвърнал: „Те са ваши братя, от
вашия род са, през нощта извършват същия ибадат, какъвто извършвате и
вие. Те обаче са хора, които останат ли насаме със забраните на Аллах, ги
престъпват” 18. Затова ще видиш, че подобен човек изпада в прегрешение без
никакви задръжки и колебание. Той е по-лош от онзи, който извършва грях след
колебание и объркване. И двамата представляват опасност, но първият е по-
лош от втория. Този тип хора лесно извършват грях и това се дължи на слабата
им вяра. Те не смятат, че стореното от тях е нещо, което трябва да бъде
отречено и порицано. Затова Ибн Мaсуд, Аллах да е доволен от него, описва
състоянието на вярващия и това на лицемера с думите: „Вярващият гледа на
своите грехове така, като че ли е седнал под планина и се страхува тя да не
падне върху му?. А грешният и разпътен човек гледа греховете си като мухи,
които летят пред носа му, и той ги гони ей така”, (т.е. махва небрежно с ръка и
ги прогонва)” 19

из: Признаци и лечениена слабата вяра
(Мухаммед Салих ал-Мунаджид )