Мюсюлманинът, който ще взема абдест или гусюл, но няма вода за тази цел, може да използва чиста пръст, като направи месх на лицето и ръцете до лактите. Това е разрешено и се нарича „тейеммюм.
Причини, които налагат тейеммюм
Те са осем.
1. Водата да е на разстояние повече от 4000 крачки. /Който се надява, че може да намери вода е длъжен да върви в четирите посоки по триста крачки и да пита всеки срещнат/.
Ако се счита, че не ще се намери вода въобще не е необходимо да се търси.
2. Ако има вода, но е мръсна или употребявана.
3. При забрана от лекар, че употребата на вода е вредно за тялото на мюсюлманина.
4. Ако прецени, че изразходваната за гусюл ще го остави без вода за пиене лично него, съседите, домашните животни или пък няма да има вода за омесване на хляб и за почистване.
5. Липса на пари за баня и вода. Или ако отиде за вода, а болестта му може да се усложни, или има вероятност да попадне в опасност.
Ако няма съд за затопляне на вода или пари за баня и е сигурен, че като се изкъпе със студена вода през зимата ще навреди на здравето си, прави тейеммюм.
Този, който има нужда от гусюл, а разполага с вода само за абдест и няма да му стигне за гусюл, прави тейеммюм.
Но ако след тейеммюм се появи принудително замърсяване, трябва да се вземе абдест. Дори количеството на водата да не е достатъчно за абдест, а за еднократно измиване, за да изпълни фарза, трябва да се направи абдест.
6. При наличие на вода, но няма средство, с което да се извади или ползва.
7. Ако времето за погребение /дженазе/ и байрамския намаз ще мине докато търси вода, се прави тейеммюм.
Забележка: Погребалният и байрамския намаз не може да се отсрочва, възобновява и кланя по-късно.
Заповедите /фарзовете/ на Аллах при Тейеммюм
Заповедите на тейеммюм са три:
1. Вярващият да произнесе възнамерение /ниет/.
2. Да удари с ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на лицето си.
3. Отново да удари ръцете си върху чиста пръст и да направи месх на дясната и лявата си ръка до над лактите.
Затова, че тейеммюм е задължителен /фарз/ на Аллах доказва следният ает от Свещения Коран: /…Ве ин кюнтюм марда ев аля сеферин ве джае ахадюн минкюм минел-гайти ев ламестюмюннисае фелем тежиду маен фетейеммему са’идан таийбен фемсаху би вюджухикюм ве ейдикюм инналлаха кяне афуввен гафура /сура „Ниса”, ает 43/
Превод: „Ако си болен или си на път, ако идваш от тоалетна или си имал допир с жена и не можеш да намериш вода, тогава стори тейеммюм, докосни се до чистата пръст и направи месх на лицето и на ръцете си до лактите. Аллах е милостив и опрощаващ.”
Сюннетът на Пейгамбера Мохаммед /а. с. в./ за тейеммюм
Сюннетите за тейеммюм са седем:
1. Започва се с възнамерение /ниет/ за тейеммюм и с „Еузю бесмеле.”
2. С разтворени пръсти ръцете се удрят в пръстта и се раздвижват напред-назад.
3. Дланите се насочват към земята и ако има много пръст /земя/ по ръцете, те се изтръскват, като се ударят палците на двете ръце.
4. С двете ръце се прави месх на лицето.
5. Отново ръцете се удрят върху пръстта и се изтърсват.
6. Лявата ръка /без дланта и палеца/ се прекарва по външната страна на дясната ръка от върха на пръстите до лакътя, след което се обръща от вътрешната страна. В същото време кутрето и палеца се допират като образуват халка. Дланта на лявата ръка се прекарва по вътрешната страна на ръката, китката и вътрешната страна на палеца – прави се месх.
7. С дясната ръка /чиято вътрешна част не е докосвала нищо/ по същия начин се извършва действието за лявата ръка.
Човек, чиито пръсти или ръце са сакати /чолак/ и трябва да вземе абдест, гусюл или тейеммюм и не разполага със сили за това, а няма и кого да помоли, сам извършва тейеммюм. Той поставя двете си ръце до лактите на земята, а с лицето си прави месх върху стената.
Неща, които развалят абдеста, развалят и тейеммюм.
Ако в молитвения дом или в близост до него има вода и съществува възможност тя да се използва, тейеммюммът се счита за недействителен.
Ако се намери вода по време на кланянето, намазът се прекъсва. Трябва да се вземе абдест и да се поднови молитвата – намаз.
Цел и значение на Тейеммюм
Тейеммюм е заповед /фарз/ на Всевишният. Целта е човек да се отдаде изцяло на изпълнение на заповедите на Аллаху Теаля и да се отдалечи от личните си занимания и мисли в земния живот. Да се запази навика за абдест, защото известно е, че навикът има голямо влияние върху човека. Ако не съществуваше тейеммюм, този, който дълго време не е вземал абдест, поради това, че е бил извинен, когато възникват условия за това, ще срещне затруднения при изпълнение на заповедта на Великия Аллах, която отдавна не е изпълнявал. Абдестът е израз на вътрешната и на телесната чистота, и когато няма възможност да се направи абдест, тейеммюммът запазва това значение.
Месх върху мест
Мест са обувки, които покриват и петите, не пропускат вода и могат да издържат на 12 000 крачки ход.
Върху обувките като боти, ботуши и калцуни също може да се прави месх.
Това се извършва с трите пръста на ръката, като месх на предната част на обувката е фарз. А месх един път на местата до горната част, с разтворени пръсти без да се допират дланите, е сюннет.
Измиването на краката, което е фарз, става ненужно след месх на обувките. Това е затвърдено от един свещен хадис.
Времетраене на месх
Времетраене на месх върху мест за този, който е муким /пребивава/, след като вземе абдест и си обуе мест, е 24 часа, а времето започва да тече след разваляне на абдеста.
След този срок, ако има абдест, мюсюлманинът си събува мест и си измива краката.
Времето на месх върху мест на пътник /мусафир/ е три денонощия.
Мусафир който по суша, пеш и по море пътува по шест часа дневно и за три дни стига до дадено населено място с намерение да остане по-малко от 15 дни.
Неща, които развалят месха
Условията, които нарушават абдеста са насочени и към разваляне на мсеха.
Преди да е изтекъл срока, ще трябва отново да се направи месх. Ако мест, върху който е направено месх се е изхлузил или момента не месх е преминал, месхът се разваля.
В случай, че е събул мест или пък времето на месха е преминало, този, който е взел абдест ,
Mуким – това е човек, който пребивава в родното място или такъв, който има намерение да пребивава на друго място 15 или повече дни.
Не е длъжен отново да го прави, той само си измива краката и пак се обува.
Ако на едната обувка има дупка, колкото три пръста или е скъсана, месх не се прави.
Ако на двете обувки има дупки, няма нужда от месх.
Ако гостът /пътникът/ след като обуе мест и пристигне на определеното място, т. е. стане муким, от момента на развалянето на първия абдест прави месх за 24 часа.
При развързването на рани от счупено, изкълчено и др. подобни, краката се измиват с топла или студена вода. Ако болестта е постоянна, се прави месх върху превръзката. Месх може да се прави или на цялата превръзка, или на част от нея.
Извинения от ибадет /по уважителни причини/
Тези, на които наса им често кърви или имат рани и циреи, а кръвта им не може да спре, на които от пъпа, очите, ушите /придружено с болка/ изтича някаква течност, се нарича сахиби йозюр, т. е. извинени.
Имащият рана, за да намали изтичането на кръв е длъжен да я превърже с някаква превръзка.
Ако за времетраенето на един намаз дори да не се появи нечистотия от мястото, заради което е извинен, след изтичане на времето на намаза извинението се обезсилва. С появата на друга нечистотия, освен съществуващата, абдеста се разваля. Например: ако от една от ноздрите тече кръв, след вземане на абдеста и от другата ноздра потече, абдеста се разваля.
Ако върху бельото, дрехите и молитвеното килимче има петно от кръв, гной, пикоч и др., трябва да се изчистят.
Сестри аврет /покриване на срамните части/
Било по време на намаза, било извън него, срамните части на тялото трябва да се закриват. Дори на тъмно, без това да се налага, не е разрешено да се кланя намаз с голо тяло.
Тези части трябва да се покриват.
Тънката прозрачна рокля, под която се вижда тялото е пречка за намаза.
Срамната част на мъжете е мястото от пъпа до колената.
Косите на жената трябва да се покрити. Освен лицето, ръцете и краката, другите части са срамни. Ако от срамните места една четвърт или повече от даден орган е открит, това е пречка за молитвата. Ако по време на молитвата една четвърт или повече от срамното място не е закрито и остане открито докато кажем три пъти „Сюбханаллах”, намазът се разваля. Покриването на срамните части не е фарз само за молитвата – намаз. Това е религиозно и социално изискване, което трябва винаги да се спазва.
Молитвата – намаз е израз на изпълнение заповедите на Аллах /Дж. Дж./, и когато човек се яви пред Него, трябва да е морален, възпитан и стегнат.
Истикбали Къбле /обръщане към Къбле/
Истикбали Къбле означава, че този, който не се намира пред Кубе-и Мюкерреме, трябва да се обърне по посока на Кубе.
Този, който не знае в коя посока е Къбле и няма кого да попита, обръща лице в посока, която сметне за необходима.
Ако по време на молитвата-намаз молещият се разбере, че е застанал неправилно, по свое усмотрение може да се обърне в друга посока. В този случай намазът не се разваля.
Ако е на параход или във влак, се обръща към Къбле, доколкото това е възможно.
Обръщането към Къбле е станало фарз със следния ает: „Фавелли вечхике шатарал месджидил-харем-и ве хайсу макюнтюм февеллю вюджухекюм шатрахум.” /Съра „Бакара”, ает 144/.
Превод: „Обърни лице към Месджиди Харам, т. е. към Кубе-и Мюкерреме, и където и да се намирате, се обърнете към Месджиди Харам.”
Къблето на мюсюлманите /Бейтуллах в Месджиди харам/, което се намира в Мекке-и Мюкерреме, е построено за първи път със съдействието на Мелякеи Кирам, след това от Адем /а. с./ и Шит /а. с./, а за четвърти път възстановено от Ибрахим /а. с./.
„Хаджерюл Есвед” и „Макамъ Ибрахим” са създадени от камък от Дженнет /Рая/ и спуснати на земята по времето на Адем /а. с./.
Свещеният кладенец „Земзем” е създаден с помищта на Джебраил /а. с./.
Ибрахим /а. с../ построил „Бейтуллах”, а другите пейгамбери са построили „Месджиди Акса” в Кудюс и направили първото Къбле.
Ибрахим /а. с./ е втория от великите пейгамбери след нашия пророк Мохаммед /с. а. в./.
Употребата на мисвак, рязането на ноктите, изобилната гощавка на гостите са от свещените сюннети на Ибрахим /а. с./.
През втората година от Хиджри /преселението/ Мека стана за мюсюлманите Къбле.
Времето на молитвата-намаз
Молитвата-намаз се извършва в точно определено време, съгласно заповедите /фарз/ на Аллах. За да бъде намаза правилен, задължително условие е времето на намаза да е настъпило.
Времето за намаз е: сутрин, обяд, след обяд, вечер и нощен – общо пет.
Сутрешната молитва – намаз /Феджри садък/ се изпълнява, когато хоризонта се осветли от всички страни с ширина, колкото един кръг, т. е. времето от сутринната зора до изгрев слънце.
Обедната молитва – намаз започва от момента, когато слънцето превали зенита си, докато сенките /на предметите, дърветата, хората/ станат двойно по-големи.
През петъчните дни мъжете вместо обеден кланят петъчен намаз.
Следобедната молитва – намаз започва когато свършва обедния намаз и продължава до залез слънце.
Вечерната молитва – намаз е времето от залез слънце до изчезване белотата на хоризонта.
Нощна молитва – намаз започва от момента на изчезване на белотата от хоризонта до настъпване на времето за сутрешен намаз.
Докато не настъпи времето, молитвата – намаз не е фарз.
Ежедневната петкратна молитва е специално благоволение на Аллаху Теаляз за мюсюлманите. Мюсюлманинът, на който намазът е приемлив пред Аллах и другите му добри дела са приемливи.
След изтичане на определеното време, намазът не се счита за изпълнен, може да се счете за „казаа”. Намазът е най-важната и най-здравата основа на Исляма, която нищо не е в състояние да разруши. Ежедневната петкратна молитва-намаз е дарена чрез Мохаммед /а. с. в./ в Лейлатил Мирадж.
Време, което е „мекрух” за молитвата-намаз.
Да се извършва намаз при изгрев слънце, по средата на деня и при залез слънце, както и да се прави „Тилявет седжде” през това време е мекрух /абсолютно недопустимо/.
Кога не може да се извършва нафиле намаз?
1. След изгряване на феджри садък, не може да се кланя нафиле намаз, освен намаза сюннет на сутрешната молитва.
2. След фарза на сутрешната молитва до изгрев слънце, не може да се кланя никакъв намаз, дори и сюннета на сутрешния намаз, ако е изтърван.
3. Следобедният намаз .икиндия/ до пожълтяването на слънцето може да се кланя нафиле намаз.
4. След залез слънце и преди вечерния намаз.
5. В петък или на байрама, когато се чете хутбе /проповед/.
6. Преди байрамски намаз.
7. В петък след камета /покана за молитва от мюеззина/ и преди свършване на петъчния намаз.
