Постенето по време на месец Рамазан

Чрез говеенето човек се предпазва от сатанинските съмнения, които душата се опитва да му внуши, така той обуздава страстите си и започва да напътства душата си.
Думата оруч означава "въздържание, самоограничение". Като религиозен термин оруч означава "целенасочено въздържане от храна, вода, полов контакт и обуздаване на страстите през деня, т.е. за времето преди зазоряване до залез слънце".
В Свещения Коран се казва: "О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите" (2: 183)
В друго коранично знамение се казва: "Рамазан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него, а който е болен или на път да се издължи в други дни. Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни, а да завършите докрай определените дни, да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил, и да сте признателни." (2:185)

Имам ал-Газали е стигнал до важни заключения, свързани с говеенето.
Ето някои от тях:

1. По време на говеенето човек трябва да опази всички части на тялото си от греха. Говеещият, който не говее, е онзи, който се храни, но се предпазва от греха. А неговеещият, който говее, е човек, който се въздържа от храна и вода, но не се предпазва от грях.

2. Важна част от традицията на говеенето е да не се спи през деня, за да бъдат почувствани гладът, жаждата и умората.

3. Човек, който върши повечето грехове, въпреки че се въздържа от храна и вода, прилича на измиващия се при абдест, който привидно спазва традицията на трикратното измиване, но в действителност пренебрегва най-важния принцип на абдеста - пълноценното измиване на съответните части на тялото.

Чрез говеенето човек се предпазва от сатанинските съмнения, които душата се опитва да му внуши, така той обуздава страстите си и започва да напътства душата си. Защото той се ограничава от всичко земно, благодарение на което се освобождава от натиска на светските желания и поема по пътя на достойното съществуване. Такъв човек успява да постигне възвишеността, с която Всевишният удостоява истинските вярващи. Възвишеността принадлежи единствено на Аллах, на Неговия Пратеник и на вярващите. “Намазът извежда човека до средата на пътя, а говеенето го отвежда до вратите на владетеля. Що се отнася до милостинята, тя го води при самия владетел.” (Омар ибн Абдулазиз)

Чрез говеенето човек се учи да устоява на трудностите

Няма гаранция, че положението на човек, който живее в разкош и лукс, ще продължи вечно. Някога, в неочакван момент и на непредвидено място, е възможно той да бъде сполетян от нищета. За да се прояви устойчивост и издръжливост в подобни неочаквани ситуации, е необходимо организмът предварително да бъде подготвен за такива моменти. Възможно е богатият да фалира и да стане беден, да изгуби състоянието си в резултат на някакво бедствие, да изпадне в трудност при евентуална война. Ето защо, за да не се изпада в безизходица в подобни трудни моменти в работата, за да не се губи надежда, говеенето сякаш учи човек как да се адаптира според ситуацията, карайки организма да се въздържа от храна и вода, като по този начин той се подготвя за внезапни трудности. Благодарение на тази подготовка човек по-лесно може да устои на различните изпитания, грижи и беди в живота.

http://bg.zaman.com.tr/15 September 2008,