Индийско орехче

Славата на Индийското орехче като подправка с уникален и специфичен аромат и вкус започва още от античността и стига до наши дни, когато индийското орехче е неделима част от много етнокухни. Италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, дори гозбите, характерни за Латинска Америка и Близкия Изток трудно минават без употребата на малки дози индийско орехче.

Кратка история на индийско орехче

Дървото на индийското орехче (Myristica fragans) е от семейство Миристикови. То е вечнозелено и достига до 15 метра височина. Родина на индийското орехче са островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не обръща особено внимание на кулинарните предимства на подправката. Тя станала любима на арабите, които търгували с Далечния Изток от антични времена до края на Средновековието. Силно застъпено като подправка в арабската кухня, индийското орехче е пренесено в Европа.

Бързо индийското орехче се харесва на европейците, но в самото начало то се намирало твърде трудно, защото се внасяло в малки количества. През 16 век вече индийското орехче се радва на голям интерес, след като португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа на подправката.

След около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред пазят зорко насажденията и дърветата с индийско орехче. Строги наказания грозели всеки, който се осмели да откъсне дори едно орехче, като крайният вариант бил посегателят да остане без ръка. След това французите успяват да се доберат до разсад от дръвчето и засаждат плантации с индийско орехче наостров Мавриций.

Избор и съхранение на индийско орехче

В магазините може да откриете както смлени, така и цели костилки индийско орехче. Когато индийското орехче е на прах, то се употребява по-лесно, поради което това е най-честата форма, в която ще го откриете. Съхранявайте подправката в добре затворени херметически буркани, поставени на сухо и тъмно място.

Приложение на индийско орехче

Кулинарната обработка на подправката е изключително подходяща, ако тя протича в съчетание счерен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Индийското орехче е идеална подправка за различни фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия. Без него прочутият сос Бешамел с гъби не би имал характерния си вкус. В индийската кухня орехчето се използва почти изцяло в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия.

Индийското орехче и кората му имат сходни вкусови качества, като вкусът на орехчето се различава с това, че е малко по-сладък. Кората има светлооранжевия, шафраноподобен цвят затова е предпочитана при приготвянето на светли сосове, защото им придава характерен и апетитен цвят. Добивът на кората на индийското орехче е само 15% от този на цялата подправка, което е причина тя да е по-скъпа. Индийското орехче е суровина за широко използвано етерично масло. То се получава чрез парна дестилация на смляно индийско орехче и се използва много в парфюмерията и фармацевтиката. Етеричното масло от индийско орехче се използва дори и в производството на Кока-Кола.

Ползи от индийско орехче

От незапомнени времена от индийско орехче се приготвят сиропи за кашлица. В традиционната медицина индийското орехче и неговото масло са били използвани за болести, свързани с нервната и храносмилателната система. Външно маслото от орехчето може да се приложи срещу ревматични болки, както и като спешно средство срещу зъбни болки. При храносмилателни разстройства етеричното масло от индийско орехче се смесва на капки с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да приложите от 3 до 5 капки от маслото, примесени с мед или захар. Изключително благоприятно влияние върху нервната система на човек индийското орехче може да окаже заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин - хормонът на щастието и спокойствието. Една подходяща рецепта е ако прибавите малко индийско орехче в чая си.

Вреди от консумацията на индийско орехче

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не оказва никакви отрицателни влияния върху организма на човек. Високата доза индийско орехче е към 10 грама и повече и тогава то започва да оказва слаби до средно силни халюциногенни ефекти. При предозиране индийското орехче е в състояние да предизвиква видения и приятно усещане, които наподобяват ефекта от употребата на марихуана. Халюцинациите и упойването могат да продъжат до 24 часа след първоначалната кулминация, което е около 12 часа след поглъщането на прекомерна доза индийско орехче.

Същевременно с това е възможно да се появят неприятни странични ефекти като халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка в интервала до 36 часа след поглъщане. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче е в състояние да нанесе вреди на черния дроб. При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като силна отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големите дози от подправката, погълнати наведнъж са изключително опасни - водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

http://gotvach.bg/

Червен конец против уроки

Няма конкретни данни откога се е зародила

традицията за връзване на червен конец, но вярването, че предпазва от уроки се е запазило и до наши дни. В миналото червен конец се е връзвал на онези, които са слаби и уязвими, нежни и много красиви. Това са бебетата, булките, хубавите девойки и родилките. Тези, които са най-застрашени, че нещо би могло да им се случи.

В традиционната българска култура, червен конец се връзва обезателно на всеки на Игнажден. Тогава започват мръсните дни. Това са дните между Игнажден и Йордановден, вярвало се е, че водата тогава не е кръстена и всякакви сили са се движили, непрекъснато е имало някаква опасност. За да се защитят хората, на които се е налагало да излизат от дома си след стъмване, слагали червено конче, на което се е слагало чесън, синьо мънисто, за да се подсили лечебната сила на конеца. Традицията поверява това конче да се носи, докато не се разруши само, т.е не бива да се маха самоцелно.

В народното поверие няма точни указания как да се върже кончето, но от съществено значение има кой го връзва. Това трябва да е най-старата жена в къщата. Съществено е и разделението по полове. Дясното е символ на мъжкото начало, докато за жените се слага на лявата ръка.

Според други поверия, червеният конец винаги трябва да е на лявата ръка, за да е по-близо до сърцето и да не спира положителната енергия, която идва отдясно.

Някои други вярвания гласят, че червен конец се е връзвал срещу безпаричие. Скъсан джоб, който е зашит с червен конец, няма да остане празен. Също така е бил основа за всяка магия, независимо за добро или зло.

Има и поверие за това от какъв конец трябва да са нишките. Памучните конци са се използвали за защита от уроки и магии, копринените – за привличане на любов и подобряване на финансите. Вълнените нишки са се използвали за защита и възстановяване. Ленените нишки се ползвали за направа на амулети за любов и гривни, които са предназначени за защита на най-малките – децата.

Ако вярвате, че червения конец би могъл да ви предпази от уроки, то вържете си един, ако пък не вярвате просто си помислете, че ако не ви помогне, то и със сигурност няма да ви навреди
http://sanovnik.bg

Прочутият сапун от Алепо - поредната жертва на конфликта

Сраженията в икономическата столица на Сирия Алепо са пагубни и за населението, и за бизнеса. Оказа се, че поредната жертва на конфликта са известните местни сапуни, известни със свойствата си да овлажняват и успокояват кожата, посочва Франс прес.

Сапуните се произвеждат на основата на зехтин, лаврово (дафиново) масло и сода. По-скъпи са сапуните, в които има повече дафиново масло. Смята се, че те са с по-високи качества. Именно те са предназначени за износ, докато сапуните, в които има повече зехтин, се търгуват предимно в страната.

Повечето от алеповските сапуни, продавани в икономическата столица на Сирия, всъщност се произвеждат в околностите й в малки семейни предприятия. Едно от тях се намира в кюрдския анклав Африн, в североизточната част на страната, и негов собственик е сирийският кюрд Хуан Семо, който напуска дома си в Алепо заради сраженията там. Анклавът се състои от 360 села, чиито жители засега се опитват да запазят неутралитет в конфликта, започнал през март 2011 г.
Семо признава, че заради конфликта е бил принуден да намали производството. Той разказва как едно време сапуните му били карани първо Алепо, а после тези, които били за износ, били транспортирани по суша до пристанището Латакия на Средиземно море, после с товарен кораб до Марсилия, а оттам с камиони потегляли за Париж.

В Африн има 15 производители на сапун. Те се оплакват и от покачването на цените на суровините заради войната. В анклава има десетки хиляди маслинови дръвчета, но не дафиновото масло и содата. Производителите са принудени да си доставят например лаврово масло от Турция, но цената му е скочила двойно за една година. Същото е и със содата, доставяна от Кувейт, Ирак и дори от далечен Китай. Цената на литъра днес е 50 сирийски лири, а преди година е била 25 лири.
Производителите не могат да се сдобият с изисканите опаковки, предназначени за продукцията за износ. Преди войната например Хуан Семо е произвеждал 50 тона сапун за чужбина и 250 тона за вътрешния пазар. Сега 150 тона от продукцията му стои неопакована в складовете, съхне и старее. Производителят признава, че за около 6 години престой алеповският сапун става по-качествен, но допълва, че не се знае колко време ще продължи конфликтът.

Беритбата на маслини и производството на зехтин също се очертават като проблем за производствения цикъл. Маслините още зреят, а беритбата започва след месец. В нея участват пет-шест души. После производството на зехтина и на сапуна на базата му продължава до февруари. Този процес обаче се нуждае от специалисти, които да дойдат от Алепо, но конфликтът ще им попречи, смятат производителите на алеповски сапун. 

---

---

източник: БТА/АФП

http://temadaily.bg

Temadaily/БТА/Владимир Савов

Талисманни ризи

Османските владетели и обитателите на султанските сараи са носели под одеждите си специални ризи (джама), за които се е вярвало, чезакрилят носителите си от всякакви физически и свръхестествени опасности. Изработвани от памук, лен или коприна тези магически ризи са покрити с пищно многообразие от коранични молитви, Божествени имена, магически квадрати, талисмани и защитни формули за предпазване от злини и лекуване на заболявания, поради което наричани и лечебни. Най-голямата колекция от талисманни ризи понастоящем се намира в двореца-музей Топкапъ в Истанбул, в който се съхраняват 87 ризи и 10 покривала принадлежали на султани и членове на османската династия от Джем султан до Мурад III.

Детска талисманна
риза, 18 в.

Военна победа и защита в битки е била ключова обосновка за тяхното изработване. Това показва и подписано от Хюррем Султан (Роксолана) писмо, изпратено около 1530 г. до военния лагер на Сюлейман Великолепни, заедно с лечебна риза, донесена в Истанбул от свят човек от Мека, който воден от видение в съня си я декорира със защитни имена за предпазване при война. Роксолана дори уверява съпруга си, че ризата може да отблъсква куршуми. Има сведения, че при знаменитата битка при Мохач СюлейманI е носел под доспехите си риза със свещени стихове. Смятало се е, че огромните  успехи които донесъл на Османската империя се дължали не само на усилен труд и стратегия, но и на вярата, че всичко става с божествената подкрепа и благословия на Всевишния.

Талисманна риза от династия
Каджар, 18 в. Иран

За апотропейната употреба по време на сражения сочи и талисманна риза от 18 век (на снимката) с персийски произход съставена от множество коранични стихове. Обещанието за божествено застъпничество в битка се съдържа в 13-ти стих от сура ас-Сафф: "И друго, което обичате - помощ от Аллах и близка победа", видно изписан около всеки ръкав,в допълнение със стихове от сура Ал-Фатх /Победата/: "Ние ти дарихме явна победа", "и за да те подкрепи Аллах с могъща подкрепа" допълнително обещаващи надмощие. Освен едрия калиграфски текст платът е обсипан и с миниатюрни коранични надписи целящи да подсилят ефекта й.

Независимо дали носени в директен досег до кожата или като покривало талисманните ризи осигуряват покритие на тялото със свещени слова със стремежа да го надарят с неуязвимост.  И тъй като досега не са открити такива с останали следи от кръв по тях, може да се предположи, че са изпълнявали ролята си успешно. Освен при военни акции магическите одежди са носени от членовете на султанското семейство за защита от врагове и дворцови интриги, опазване по време на пътуване, осигуряване на наследник и лесно раждане.

Талисманната риза на
Джем Султан,
музей Топкапъ

Една от най-забележителните и запазени ризи е била собственост на злощастния Джем султан, която е била шита за него в продължение на три години. Тя обаче така и не му донесла късмет, тъй като не успява да я носи. Хрониките сочат, че изработката й започнала през 19-я ден на Слънцето, когато то се намирало в знака на Козирог. Това време било избрано след дълги изчисления спрямо астрологическата характеристика на владетеля.

Детайли на ризи отблизо

Тайната на султанските лечебни ризи и процесите на точното им създаването все още не са разгадани. Освен невъзможното дефиниране на всички символи и талисмани върху плата, не е ясно и по какъв начин той е бил бродиран с над осем хиляди конци. Специалистите смятат, че това тепърва ще е обект на подробни изследвания. Знае се, че талисманните ризи са били изработвани поетапно, което включвало хора, които да подберат стиховете и свещените символи, астролози които да изчислят най-благоприятното време за създаване и накрая материалът който ще бъде употребяван. За целта бил използван най-добрият тогавашен текстил със специална преработка в ателиетата на майсторите и калиграфите. Процесът отнемал години, а авторите на повечето ризи остават неизвестни.

http://arabskamagia.blogspot.com

Източници:

Gruber, C. The Islamic Manuscript Tradition, Indiana University Press, 2009

http://www.stargundem.com/yasam/1141483-padisahlarin-tilsimli-gomlekleri.html

http://www.ilgazetesi.com.tr/2011/09/29/kanuninin-tilsimli-gomlegi/097445/

Свещен Коран - превод проф. д-р. Цветан Теофанов