~*~1001 nights~*~ ☪ Любопитни факти, митове и легенди, суеверия, вкусове и аромати... Ориенталският свят е обвит в мистерия. Ориенталската култура е уникална... ☪ ~*~1001 nights~*~
неделя, 27 февруари 2011 г.
Признаци и лечение на слабата вяра
„О, вярващи, бойте се от Аллах и изричайте правдиви слова! Тогава
Той ще поправи делата ви и ще опрости греховете ви. Който се покорява
на Аллах и на Неговия Пратеник, той постига велико избавление.” /ал-
Ахзаб, 33:70,71/
Явлението слаба вяра често се среща сред мюсюлманите. Има една част,
която е завладяна от коравосърдечност. Те често повтарят: „Чувствам, че
сърцето ми е закоравяло”, „Не намирам удовлетворение в ибадата”, „Усещам
как вярата ми гасне”, „Не усещам вълнение и трепет, когато чета Свещения
Коран”, „С лекота изпадам в прегрешения”. Тази болест оставя ясни отпечатъци
върху сърцата на мнозина. Тя е основа за всяко нещастие и причина за всеки
недостатък и всяка беда.
Проблемите на сърцето, на духа са деликатна и важна тема. Сърцето е
наречено „калб” заради способността му бързо да се променя „такаллуб” 2.
Мухаммед, саллaллаху алейхи уa сaллaм, е казал: „Сърцето е наречено така,
заради способността му да се променя. То прилича на перо, закачило се на
дънера на дърво, което вятърът люлее и обръща ту на една, ту на друга
страна”. 3 В друг хадис 4 се казва: „Примерът със сърцето е като примера с
перото в пустинна земя, което вятърът обръща ту на едната, ту на
другата страна”. 5
Сърцето се поддава на големи промени, както го е описал Пратеника на
Аллах, саллaллаху алейхи уa сaллaм, с думите: „Сърцето на човека наистина
се преобръща по-бързо от [водата в] котлето, когато кипва и завира” 6.
Според друга версия на същия хадис: „то се преобръща по-силно от [водата
в] котлето, когато кипва и завира” 7. Аллах, Пречистия и Всевишния е Онзи,
Който преобръща сърцата. Както се споменава в хадис, разказан от Абдуллах
ибн Амр ибн ал-Ас, Пратеника на Аллах казал: „Всички сърца на синовете
Адамови се намират между два от пръстите на Всемилостивия като едно
сърце, което Той обръща, накъдето пожелае”. Пратеника на Аллах е казал
още: „О, Аллах, Ти, Който преобръщаш сърцата, преобръщай сърцата ни към
подчинение пред Теб” 8.
И тъй като „Аллах стои между човека и сърцето му” (между вярващия и
неверието; неверника и вярата, т.е. човекът вярва или отрича – с позволението
на Аллах), в Съдния ден „Той ще спаси само онзи, който дойде при Аллах с
чисто сърце. И горко на коравосърдечните за напомнянето на Аллах.” А
дженнетът е обещан на онзи, „който и в уединение се бои от Всемилостивия, и
идва със сърце, молещо за прошка.” Вярващият човек трябва да усеща и
познава сърцето си и да знае къде точно се крие болестта, да знае какво я е
причинило и да започне да я лекува, преди тя изцяло да е обхванала сърцето
му и преди да е станала смъртоносна. Коравосърдечието води до фатални
последици и затова Аллах Всевишния ни е предупредил да се пазим от
жестокото, заключеното за добро, болното и сляпото сърце, което е обвито в
броня, което се е отвърнало от Аллах, което е запечатано и заключено [заради
неверието му]....
източник: една чудесна книга от Мухаммед Салих ал-Мунаджид
Признаци и лечение на слабата вяра
събота, 26 февруари 2011 г.
Хадис: Широтата на опрощаването на Всемогъщия и Велик Аллах
ХАДИС 40: ШИРОТАТА НА ОПРОЩАВАНЕТО НА ВСЕМОГЪЩИЯ И ВЕЛИК АЛЛАХ
«قال الله تعالى: يا ابن آدم، إنك ما دعوتـني ورجوتـني غفرت لك على ما كان منك ولا أبالي. يا ابن آدم، لو بلغت ذنوبك عنان السماء، ثمّ استغفرتني غفرت لك. يا ابن آدم، إنك لو أتيتـني بقراب الأرض خطايا، ثمّ لقيتـني لا تشرك بي شيئا، لأتيتك بقرابها مغفرة» — رواه الترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.
От Енес (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Всевишния Аллах каза: О, сине на Адам, щом Ме призовеш и Ме помолиш [за прошка], Аз ще ти простя това, което си извършил, без да се замисля. О, сине на Адам, дори твоите грехове да достигнат до облаците в небето и Ме помолиш за прошка, Аз ще ти простя. О, сине на Адам, дори да дойдеш при Мен с грехове колкото земята и Ме срещнеш, без да съдружаваш с Мен [други божества], Аз ще ти дам опрощение колкото земята”. — Хадис, предаден от Тирмизи, който казал: добър и достоверен хадис.
Тирмизи разказва този хадис в глава “الدعوات” (ад-Да‘уāт — Молитвите), раздел “غفران الذنوب مهما عظمت” (Гуфрāн аз-зунуб махмā ‘азумат — Опрощаването на греховете, колкото и да са големи), номер 3534.
Дāрими го разказва под номер 2791.
Сахāуи, след като изследва този хадис, казва: “Това е добър хадис”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“Щом Ме призовеш и Ме помолиш”: Докато продължаваш да Ме зовеш и искаш от Мен прошка за греховете си или за нещо друго. Щом Ме зовеш с покорство и отправяш молитви. Призоваването ( دعاء — ду‘ā’) е същността на ‘ибāдетите, а същността на ду‘ā’, е човек да зове Аллах за помощ и подкрепа по отношение на себе си.
“И Ме помолиш”: страхувайки се от наказанието Ми. Ако пожелаеш да ти простя и се уплашиш от Моето величие. Молбата ( رجاء — раджā’) тук е със значение страх. “Раджā’” е очакване на доброто и скорошното му случване.
“Аз ще ти простя”: Ще скрия недостатъците ти и ще премахна греховете ти.
“Това, което си извършил”: Дори и да са много греховете ти, малки или големи.
“Без да се замисля”: Тоест без да Ме притеснява това, че са много. Защото в сравнение с величието на Аллах, престъпленията на хората и греховете им са като малка прашинка или по-малки и от нея.
“Достигнат”: Поради голямото си количество или самата им големина. Това е хипербола за многото грехове, така че ако те бяха физически тела, щяха да запълнят пространството между небето и земята.
“Облаците”: които са ни известни; или най-високата точка в небето, до която погледът на човека може да достигне.
“И Ме помолиш за прошка”: Поискаш от Мене прошка, а тя е предпазване от злините за греховете и тяхното скриване.
“Колкото земята”: С количество, което може да запълни цялата земя.
“И Ме срещнеш”: След като умреш и Ме срещнеш в Съдния ден.
“Без да съдружаваш с Мен [други божества]”: Тоест, бъдейки убеден, че Аз нямам никакъв съдружник във владението Си — нито син, нито отец. И извършвайки делата си само в Мое име.
“Опрощение”: Което е премахването на наказанието и даряването на наградата.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
Този хадис пояснява големината на опрощаването на Всевишния Аллах, за да не се отчаят грешниците от многото им грехове. Същевременно, той не трябва да се разбира, че човек трябва да се потопи в грехове, защото това може да възпрепятства опрощаването. Нека поясним хадиса:
1. Средства за опрощаването.
За опрощаването на допусканите грешки от човека има пътища и средства, ето някои от тях:
—1) Отправяне на призив (ду‘ā’) и очакване на отговора.
Отправянето на ду‘ā’ е нещо, което е повелено, и за което има обещание да й се отговори. всевишния Аллах казва: “И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!...”, (Гāфир: 60). В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник ан-Ну‘мāн ибн Бешир (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Призивът е служене на Аллах”, след това прочел този айет: “И рече вашият Господ...”. Щом Всевишния Аллах удостои някой човек да отправи призив към Него и да Го моли, той го удостоява и с приемане на неговия призив и неговите молби. В марфу‘ хадис, предаден от Табарāни, се казва: “Който бъде удостоен да отправи молба, той ще бъде удостоен и с приемане на молбата му, защото всевишния Аллах казва: « Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!»”. В друг хадис се казва: “Щом Аллах отвори за човека вратата на призоваването, Той отваря за него и вратата на отговарянето”.
—2) Условия за отговарянето на призоваването, пречки и етични норми:
Призоваването е причина, която изисква да му се отговори, когато условията са налице и няма пречки за това. Отговарянето на призоваването може да не е цялостно, ако някои условия не са налице или има някои пречки за това. Нека разгледаме тези условия:
а) присъствието и надеждата;
Едно от най-важните условия е да има присъствие на духа и сърцето наред с очакването на отговора от Всевишния Аллах.
В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Зовете Аллах и бъдете убедени, че Той ще ви откликне. Всевишния Аллах не приема призива на този, чието сърце е небрежно и невнимателно”.
В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е довел от него и баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцата имат съдържание, някои от тях са по-внимателни от други. Когато молите всемогъщия и Велик Аллах за нещо — о, хора — , молете Го, бъдейки убедени, че ще ви се отговори. Аллах не отговаря на човек, който Го моли с небрежно сърце”.
Един от признаците за надеждата е доброто покоряване. Всевишния казва: “Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Бакара: 218).
б) решимостта в молбата и зова;
Тоест човек трябва да моли Аллах с искреност, решителност, увереност и постоянство. Искането не трябва да е колебливо нито в сърцето, нито в изричаното. В хадис, предаден от Муслим, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на този, който отправя молба или моли за прошка, да казва в молбата или покайването си: “О, Аллах, прости ми ако искаш. О, Аллах, смили се над мен ако искаш”. А наредил да бъде силен в зова си, защото Аллах прави онова, което Той пожелае и никой не може да Го принуди.
В достоверен хадис, предаден от Тирмизи, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой отправи молба да не казва: О, Аллах, ако пожелаеш, прости ми. А да бъде решителен и нека придаде значимост на желанието, защото Всевишния Аллах не счита за голямо онова, което дарява”.
в) настойчивост в молбата;
Всевишния Аллах обича рабът да обявява предаността си към Него и нуждата си от Него, за да му откликне и да му се отзове на искането. Щом човек е настойчив в молбата си, щом копнее да му се отговори и го е страх, той е близо до отговора. Ако някой почука на врата, скоро тя му се отваря. Всевишния Аллах казва: “...И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните”, (ал-А‘рāф: 56). В марфу‘ хадис, предаден от Хāким в неговия Мустадрак, с първоизточник Енес се казва: “Не се отказвайте от зова на Аллах, този, който зове Аллах не ще бъде погубен”. В хадис, предаден от Ибн Мāдже, се казва: “Който не иска от Аллах, Той му се ядосва”. В предания се казва, че когато някой призове Аллах и Го обича, Той ще каже: “Ей, Джибрил, не бързай да му изпълниш молбата, защото обичам да слушам гласа му”.
г) прибързването и отказването от призоваването;
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на човек да избързва и да се отказва от отправянето на призив към Аллах поради закъсняването на отговора, защото това е едно от нещата, които възпрепятстват откликването на неговата молба, дори и да чака дълго. Това е така, защото Всевишния Аллах обича онези, които са настоятелни в молбите си. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “На всеки от вас му се отговаря на молбата щом не избързва и не казва: Молих се на моя Господ, но не ми отвърна.” — Муттафак ‘алейхи.
д) храната, която е халāл.
Една от най-важните причини за отговарянето на молбата е храната на човека да е от халāл и да е осигурена по законен начин. Една от пречките да не се приема молбата е човекът да не обръща внимание на храната си: дали е от харāм или от халāл. В хадис, предаден от Муслим и други, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “...След това спомена човека, който ... протяга ръце към небето: “Господи, Господи!”, а храната му била от забранената, пиел е от забраненото, обличал се със забраненото и се препитавал със забраненото. Как тогава да му се изпълни [молбата]?!”. В хадис, предаден от Табарāни в неговия ал-Му‘джам ас-сагир, се казва: “Ей, Са‘д, нека храната ти бъде от халāл и молбите ти ще бъдат изпълнени”.
2. Искането на опрощение.
Едно от най-важните неща, които човек трябва да иска от Аллах, е да му прости греховете и онова, което ще последва от това, като спасяването от Огъня и влизането в Рая. В хадис, предаден от Абу Дāуд и други, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Все около това говорим”. Тоест, все за искането да се влезе в Рая и спасението от Огъня. Абу Муслим ал-Хулāни казва: “При всяка мисъл за молитва се сещам за Огъня и я отклонявам към молене на Аллах за закрила от него”.
3. Ако човек иска единствено онова, в което има добро за него.
Една от милостта на Всевишния Аллах към своя раб е той да иска от него осъществяването на някаква светска нужда. В такъв случай Аллах или му изпълнява желанието, или го заменя с нещо, което е по-добро от онова, което той желае, например: да отклони от него някакво зло; или да му го запази за отвъдния свят; или благодарение на това искане, да му прости един грях. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи, с първоизточник Джāбир, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах [или] отговаря на искането на всеки, който го зове, или премахва от него злина, подобна [по големина] на поисканото нещо, щом не е поискал да извърши грях или да прекъсне родствена връзка”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и от Хаким в неговия Мустадрак, с първоизточник Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “На всеки мюсюлманин, който отправя молитва (ду‘ā’), която не е за нещо греховно или за прекъсване на родствена връзка, заради нея Аллах му дава едно от следните три неща: или скоро да му даде каквото е поискал; или да му го запази за отвъдния живот; или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”. Когато сподвижниците чули тези думи, възкликнали: “Тогава ще го правим често”. А той казал: “Аллаху акбар”. В преданието на Табарāни, вместо “или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”, се казва: “или заради нея да му прости един извършен грях”.
4. Някои етични правила за отправянето на призив към Аллах.
Избирането на най-подходящите времена.
Предварителното вземане на абдест.
Разкаянието (тауба).
Обръщането по посока на Кибла и вдигането на ръце към небето.
Започването с “елхамду лиллях”, “Аллахумма салли ...” и “Аллахумма бāрик...”.
По средата и накрая пак да се кажат “Аллахумма салли ...” и “Аллахумма бāрик...”, и да се завърши с “Āмин”.
Да не конкретизира единствено себе си в своята ду‘ā’, а да я стори всеобща.
Да вярва в Аллах и да се надява, че Той ще му отговори на призива.
Признаването на греховете.
Снишаването на гласа.
5. Молбата за прошка, колкото и да са големи греховете.
Греховете на човека колкото и да са големи, то милостта на Всевишния Аллах и Неговата прошка са много по-големи. В сравнение с милостта и прошката на Всевишния Аллах греховете са нищожно малки. В хадис, предаден от Хāким, с първоизточник Джāбир (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който се вайкал и казвал: “Ох, горко на мен заради греховете ми”, той повтарял тези думи. Като го чул Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Кажи: О, Аллах, опрощаването Ти е по-голямо от греховете ми. На милостта Ти се надявам, не на делата си”. Мъжът ги казал. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Стани, Аллах вече ти прости”.
6. Молбата за опрощаване в Корана.
В Корана много често се споменава опрощаването.
Понякога то се повелява, Всевишния казва: “...И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). Също: “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него...”, (Худ: 3).
Понякога се възхваляват онези, които молят за прошка, Всевишния казва: “...И молещите опрощение в ранни зори”, (Āли ‘Имрāн: 17). Също: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135).
Понякога от молбата за опрощение зависи дали ще се прости. Споменава се, че Всевишния Аллах ще прости на онзи, който го моли за прошка. Всевишния казва: “Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ан-Нисā’: 110).
Това е едно доказателство, че молбата за опрощаване е от голямо значение и че тя е основата за спасението на човека, който постоянно извършва грехове, с умисъл или без умисъл.
7. Разкайването и молбата за опрощаване.
Много чест молбата за опрощаване в Корана се споменава наред с разкайването: “Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?...”, (ал-Мā’ида: 74). “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него...”, (Худ: 3). И много други айети, в които молбата за опрощение е израз на искане на прошка, а разкайването, на отказване от греховете със сърцето и с органите на цялото тяло.
Понякога молбата за опрощаване се споменава самостоятелно, когато тя води до самата прошка: “Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости...”, (ал-Касас: 16). “...И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). И още много други такива айети. Подобно на това е и споменатото в този хадис и другите, подобни на него. Изразът “استغفرتني” (буквално: помоли ме за прошка) означава: Ти се разкая искрено; съжаляваш за греха, защото е грях; отказваш се от греха заради Аллах; решаваш се никога повече да не го повториш; поправяш се и наваксваш пропуснатите покорства; и връщаш несправедливо отнетото на собственика или ги молиш да ти простят дължимото им. За да бъде простено на човек непременно трябва да имаме отказване от греха и поправянето на положението. Всевишния казва: “А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден”, (ал-Мā’ида: 39).
8. Молбата за опрощаване и упорството в същото деяние.
Казва се, че всички текстове, в които се говори за молбата за опрощаване без да се споменават някакви условия, се ограничават със споменатото в айета: “...и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135). В този айет Аллах обещава да прости греховете на този, който го моли за прошка и не упорства в деянието си. В хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, с първоизточник Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е упорстващ в деянието си онзи, който ако извърши грях, моли за прошка, дори да ме моли за прошка по седемдесет пъти на ден”.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой раб извърши грях и каже: Господи, извърших грях, прости ми! Всевишния Аллах казва: Моят раб узна, че си има Господ, който прощава греха и наказва заради него, прощавам му. След известно време рабът извършва друг грях...”, след това в хадиса се казва, че казаното при първия път се повторило няколко пъти. В преданието на Муслим пък се казва, че на третия път Аллах е казал на раба си: “Простих на Моя раб, нека върши каквото си иска”. Тоест, щом положението му е такова, че всеки път, когато извърши някакъв грях, моли за прошка. На пръв поглед ни се струва, че в този хадис няма условие за приемането на молбата за опрощение, тя да е съпроводена с отказване от деянието, но не е така, защото истинската молба за прошка, която става причина да се прости на човека е онази, която е съпроводена с отказване от деянието, тъй като Всевишния Аллах хвали именно такива и им обещава да им прости и тогава може да се очаква разкаянието да е искрено. Някои философи-гностици са казвали: “Ако плодът от молбата за опрощаване на някого, не е неговото поправяне, то неговата молба за опрощаване е лъжовна”.
Що се отнася до това, човек да отправя молбата за опрощаване с езика си, но със сърцето си да продължава да следва греховното деяние, то това е само една молба, която Аллах както може да приеме, така и да отхвърли. Понякога има надежда молбата на такъв човек да се приеме, особено ако излезе от сърце, покрусено от греховете; или съвпадне с време, в което молбите се приемат, като ранните зори, след езана, след кланянето на фарзовете на намазите и други подобни. Но понякога продължаването на вършенето на греховете може и да възпрепятства приемането на молбата. В марфу‘ хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах се казва: “Горко на онези, които продължават да вършат греховните си деяния знаейки”. В хадис, предаден от Ибн Аби ад-Дунйā, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва: “Разкаялият се за греха си е като този, който няма грях. А молещият за опрощаване на греха, но продължаващ да го върши е като подиграващия се с Аллах”. Хузайфа (Аллах да е доволен от него) казва: “Счита се за лъжа да се казва: “О, Аллах, моля те за прошка”, и да се продължава да се върши същия грях”.
9. Разкаянието на лъжците.
Който каже: “أستغفر الله وأتوب إليه”Естагфируллахе уа атубу илейх — Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него), но в сърцето си продължава да следва греха, казаното от него е лъжа, а за деянието му се пише грях. Той не се разкайва и не му е позволено да казва, че се разкайва. По-приляга на такъв да каже “اللهمّ إنّي أستغفرك فتبْ عليّ” (Аллахумма инни естагфируке фатуб ‘алеййе — О, Аллах, аз те моля да ми простиш, прости ми!). Такива хора ги грози опасност от сурово наказание, те са като тези, които искат да събират плодове без да посадят дърво или искат да имат дете без да се оженят.
10. Разкаянието и обетът.
Голяма част от учените разрешават на разкайващия се човек да каже “أتوب إلى الله” (Атубу иляллах — Разкайвам се пред Аллах), и да даде обет пред Аллах, че няма да повтори греха си. Когато някой даде такъв обет той моментално се задължава да спазва този обет.
11. Зачестяването на молбите за опрощаване.
В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Кълна се в Аллах, аз моля Аллах за опрощение и се разкайвам пред него повече от седемдесет пъти на ден”.
В предание се споменава, че Лукмāн е казал на сина си: “Синко, привикни езика си да казва: О, Аллах, прости ми! Защото Аллах има часове, в които се приемат исканията на всички”.
Ал-Хасан ал-Басри казва: “Често отправяйте молби за опрощаване, все едно дали сте в къщите си, около трапезата, на път, на пазар, на събиране или където и да сте, защото не знаете, кога ще се спусне милостта и ще ви бъде простено”.
В хадис, предаден от Несā’и в ‘амелу-л-йауми уа-л-лейле, с първоизточнвик Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че той не е виждал никого да казва повече от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).
В хадис, предаден от Несā’и в Сунан, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че на едно събиране с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) те изброявали сто пъти да казва: “ربّ اغفر لي وتب علي، إنك أنت التواب الغفور” (Рабби-г-фир ли уа туб ‘алеййе, иннеке анта-т-таууāбу-л-гафур — Господи прости ми и приеми моето покаяние, Ти си Приемащия покаянието, Опрощаващия).
12. Най-добрата молитва за опрощаване.
Желателно е човек да не се ограничава единствено с думите “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).
В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул един мъж да казва: “أستغفر الله وأتوب إليه”, и му казал: “Ей, човече, казвай и това: “توبة من لا يملك لنفسه نفعا ولا ضرا، ولا موتا ولا حياتا ولا نشورا” (Таубата мен ля йамлику линефсихи наф‘ан уа ля дарран уа ля маутан уа ля хайāтан уа ля нушурā — Разкаянието ми пред Теб е разкаяние на човек, който не владее нито ползата, нито вредата, нито смъртта, нито живота, нито пък съживяването на мъртъвците за Съдния ден).
След като Аузā‘и бил попитан по какъв начин трябва да се моли Аллах за прошка, той казал да се казва: “أستغفر الله الذي لا إله إلا هو الحيّ القيّوم وأتوب إليه” (Естагфиру-л-лахе-л-лези ля иляхе илля хуа-л-хайю-л-кайюм уа атубу илейх — Моля за прошка Аллах, няма друг Бог освен Него, Вечноживия, Неизменния, и се разкайвам пред Него). След което добавил: “Това е добро, но за цялостното оформяне на молитвата за опрощаване, трябва да се казва: ربّ اغفر ليْ (Рабби-г-фир ли — Господи прости ми!)”. Тези думи се разказват и от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадиси, предадени от Абу Дāуд, Тирмизи и други.
Най-добрата молитва за опрощаване (سيّد الاستغفار — сеййиду-л-истигфāр), тоест, за която има най-голяма награда и която в повечето случаи бива приемана, е тази, в която рабът започва с възхваляване на Аллах, след това признава греха си, след това моли Аллах за прошка и изрича молитви, достигнали до нас от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Седāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрата молитва за опрощаване е рабът да казва: “اللهمّ أنت ربّـي لا إله إلا أنت، خلقتني وأنا عبدك،وأنا على عهدك ووعدك ما استطعت، أعوذ بك من شرّ ما صنعت، أبوء لك بنعمتك عليّ وأبوء بذنبي فاغفر لي، فإنه لا يغفر الذنوب إلا أنت”, (Аллахумма анта раббий ля иляхе илля анта, халактани уа ана ‘абдуке уа ана ‘аля ‘ахдике уа уа‘дике ма-с-тата‘ту, а‘узу бике мин шерри мā сана‘ту, абу’у леке бини‘метике ‘алеййе уа абу’у бизанбий фа-г-фир ли, фаиннеху ля йагфиру-з-зунуба илля анта — О, Аллах, Ти си моят Господ, няма друг Бог освен Тебе, Ти ме сътвори и аз съм Твоят раб, спазвам обета към Теб и обещаното на Теб доколкото мога, търся закрила при Тебе от злото на онова, което сторих, признавам благата Ти към мен, признавам и греха си, и те моля прости ми, защото освен Теб никой друг не прощава греховете).
13. Молбата за прошка за греховете, които не знаем, че сме извършили.
Този, който върши много грехове и злини, забравя за много от тях. Това е така, защото те са толкова много, че не могат да се изброят, затова нека моли за прошка на греховете, които Всевишния и Всезнаещ Аллах е узнал за него. В хадис, с първоизточник Шаддāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) посочва какво трябва да казва такъв човек, когато моли за прошка. В него се казва, че той трябва да каже: “أسألك من خير ما تعلم وأعوذ بك من شرّ ما تعلم، وأستغفرك لما تعلم، إنك أنت علام الغيوب” (Ес’елуке мин хайри мā та‘лему уа а‘узу бике мин шерри мā та‘лему, уа естагфируке лимā та‘лем, иннеке анта ‘алляму-л-гуюб — Моля те да ми въздадеш от доброто, което Ти знаеш и Те моля да ме закриляш от злото, което Ти знаеш. Моля Те за прошка за всичко, което Ти знаеш, Ти си Всезнаещ). Защото Аллах знае всичко и всичко при Него е записано. Всевишния казва: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел”, (ал-Муджāделе: 6).
14. Някои от плодовете на молбата за опрощаване.
Този, който моли Всевишния Аллах за прошка, усеща, че прибягва до опрощаващ, милостив, богат, щедър, знаещ и търпелив, затова сърцето му се успокоява и той чувства радост в гърдите си, неговите безпокойства и душевни мъки се разсейват, и той с надежда очаква милостта на Всевишния Аллах и Неговото удовлетворение. По този начин човек живее оптимистично и депресията и безнадеждното отчайване вече не намират път, по който да се доберат до неговата душа.
В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник ал-Агарр ал-Музани се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцето ми бива сполитано от онова, което сполита сърцата на всички хора, и аз моля Аллах за прошка по сто пъти на ден”.
В хадис, предаден от Абу Дāуд, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който зачести молбите си за опрощаване, Аллах му дава облекчение за всяко безпокойство, дава му изход от всяко притеснение и му дарява нужното оттам, откъдето дори не е очаквал”.
В марфу‘ хадис, с първоизточник Абу Зарр се казва: “За всяка болест има лек. Лекът за греховете е молбата за опрощаване”.
Катāда казва: “Този Коран ви сочи както болестта, така и лекарството. Що се отнася до болестта ви, това са греховете ви. А що се отнася до лекарството ви, то е молбата за опрощаване”.
‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) казва: “Блажени да са онези, в страницата с делата на които се намерят много молби за опрощаване”.
Абу ал-Минхāл казва: “Най-добрият съсед на човека в гроба му ще са многото молитви за опрощаване”.
Казано е: “Надеждата на грешниците е в плача и молбите за опрощаване. Така че, този, който се вълнува за греховете си, нека зачести от молбите за опрощаване”.
Навярно един друг плод на заангажирането с молбите за опрощаване, е човек да съумее да запази езика си от изричане на нещо греховно и по този начин да стане по-великодушен, да не обръща внимание на някои незначителни неща, да прощава и да подобри характера си.
В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник Хузайфа се казва, че той е казал: “О, Пратенико на Аллах, неприличен език и всичко това се стоварва на семейството ми, какво да правя?” А той му отговорил: “Защо не молиш Аллах за опрощаване, та аз моля Аллах за прошка по сто пъти на денонощие”. “Аз имам неприличен език”: остър език, не му мисля много-много какво ще кажа и често имам язвителен и хаплив език.
15. Искането на отправяне на молба за опрощение от онези, за които се предполага, че имат малко грехове.
Който обръща голямо внимание на греховете си навярно ще се хване за онези, които имат малко грехове и ще ги моли да отправят за него молитви за опрощение. ‘Омар (Аллах да е доволен от него) искал от децата да отправят молитви за него за опрощаване на греховете му, като им казвал: “Вие не сте извършвали грехове”. А Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казвал на децата от училищата: “Казвайте: О, Аллах, прости на Абу Хурайра”. И след като го казвали, той казвал “Āмин” след тяхната молитва.
16. Подобряването на мнението за Всевишния Аллах, Единствения опрощаващ.
Вярващият раб, който моли Аллах да му прости, трябва да има добро мнение за Всевишния Аллах и да очаква, че Той ще му прости греховете. В кудси хадис се казва: “Всевишния Аллах казва: Аз съм такъв, за какъвто ме мисли Моят раб, така че нека си мисли каквото желае”. А в друго предание: “Мислете за Аллах като за най-доброто”. Едно от предпоставките за прощаването е, ако рабът извърши греховно деяние, да очаква прощаването му единствено от Аллах и да знае, че никой друг освен Него не прощава греховете и не наказва заради тях. Когато Всевишния Аллах окачествява вярващите, казва: “...Онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете?...”, (Āли ‘Имрāн: 135).
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Амр (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) е казал: “О, Пратенико на Аллах, научи ме на молитва, която да изричам в намаза си”. А той му отговорил: “Кажи: اللهمّ إني ظلمت نفسي ظلما كثيرا، ولا يغفر الذنوب إلا أنت فاغفر لي مغفرة من عندك، إنك أنت الغفور الرحيم (Аллахумма, инний залемту нефсий зулмен кесийран, уа ля йагфиру-з-зунуба илля анта фа-г-фир лий магфиратан мин ‘индике иннеке анта-л-гафуру-р-рахим — О, Аллах, аз сторих голям гнет на душата си, а освен Тебе никой друг не опрощава греховете. Моля Те, прости ми! Ти си Опрощаващия, Милосърдния).
Задължителността на подобряването на мнението за Аллах се засилва, когато човек усети, че наближава краят на земния му живот и изправянето пред Аллах, за да преобладава надеждата за опрощаване. В хадис, предаден от Ахмед и Табарāни, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако искате ще ви кажа какво е първото нещо, което Аллах казва на вярващите в Съдния ден и какво е първото нещо, което те Му казват?” Те отвърнали: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Казал: “Всевишния Аллах казва на вярващите: Желаехте ли да Ме срещнете? А те му отговарят: Да, о, Господи. А Той ги пита: Защо? Отговарят: Надяваме се на помилването и опрощаването Ти. А Той им казва: Вече е дълг за Мен да ви простя”.
17. Страхът и надеждата.
За да се постигне надеждата, трябва да има страх, затова човек е длъжен да ги съчетава, за да оцелее. Той не трябва да се ограничава само с едното от тях, защото надеждата може да доведе до извършване на измама, а страхът, до отчайване при положение, че и двете са порицавани.
Според мāликитския мезхеб, ако човек е здрав, преобладаващ трябва да бъде страхът, а ако е болен, надеждата.
Според шāфиитския мезхеб по-правилно е двете да са равнопоставени по отношение на здравия, например, понякога да се вглежда в недостатъците си, да се бои, а понякога да поглежда към щедростта на Всевишния Аллах и да се надява. Що се отнася до болния, неговата надежда трябва да надделява над страха му, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Никой от вас не трябва да се съмнява в милостта на Всевишния Аллах”. Имāм Шāфи‘и (Аллах да се смили над него) казва:
Когато сърцето ми стана строго и моите разбирания се стесниха,
протегнах надеждата като стълба между мен и Твоята милост.
Греховете ми се сториха огромни, но когато с Твоята милост,
Господи, сравних ги, милостта Ти бе по-голяма.
Навярно това е и тайната този хадис да бъде добавен към четиридесетте избрани хадиси и с него да завършат.
18. Единобожието (таухид) е основанието за опрощаване.
Едно от основанията за опрощаването, което е и най-значимото, е единобожието. Ако човек не вярва в единобожието, губи опрощаването. Ако човек вярва в единобожието, той ще е изпълнил най-значимото условие, за да му се опрости. Всевишния казва: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае...”, (ан-Нисā’: 48 и 116). Греховете стават незабележими на светлината на вярата в Единствения Аллах. Така че този който наред с вярата в единобожието дойде и с грехове, колкото земята, Аллах ще го срещне с опрощение колкото земята, разбира се той ще се уповава на желанието на Аллах, ако Той пожелае, ще му прости, а ако пожелае, ще го накаже за греховете му.
19. Резултатът за вярващия в единния Аллах е Раят.
Така че, той няма да пребивава вечно в Огъня, а ще бъде изведен оттам, след което ще бъде въведен в Рая. В Огъня той няма да бъде измъчван така, както биват измъчвани неверниците и няма да бъде оставен там, както неверниците ще бъдат оставени. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който е казал ля иляхе илляллах и е имал в сърцето си колкото едно пшенично зърно добрина, ще бъде изведен от Огъня”. “Пшенично”: житно.
20. Спасението от Огъня.
Когато вярата в единния Аллах и искреността на човека спрямо Аллах стане пълна, когато човек изпълнява условията за това и с езика си, и със сърцето си, и с цялото си тяло, или със сърцето си и езика си при смъртта, това ще му осигури опрощаване на всичките му предишни грехове, ще му осигури и спасяване от Огъня изцяло. В хадис, предаден от Бухāри и други, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови с мир да го дари) му казал: “Знаеш ли какво е правото на Аллах над рабите?” А той отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да Му служат и да не съдружават никого с Него. А знаеш ли какво е правото им над Него?” Му‘āз отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да на ги измъчва”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и други, с първоизточник Умм Хāни’ (Аллах да е доволен от нея и баща й) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ля иляхе илляллах не оставя грях и нито едно дело не може да го изпревари”.
В хадис, предаден също от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточници Шаддāд ибн Аус и ‘Ибāда ибн ас-Сāмит (Аллах да е доволен и от двамата) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на сподвижниците си: “вдигнете ръцете си и кажете: Ля иляхе иляллах”. Те вдигнали ръце и стояли така един час, след това Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свалил ръцете си и казал: “Елхамдулиллях, о, Аллах Ти ме изпрати с този израз, повели ми този израз и ми обеща Рая заради него, Ти никога не нарушаваш обещанието”. След това казал: “Има радостна вест за вас, Аллах вече ви прости”. Това се отнася, както споменахме, когато преди това човек се разкае и върши добри дела. Всевишния казва: “Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Фуркāн: 70).
22. Чистият таухид.
Когато човек постигне истинската същност на вярата в единния Аллах, неговото сърце се освобождава от всичко друго освен Всевишния Аллах, по отношение на обич и възвеличаване, дълбоко почитане и благоговение, страх, надежда и упование, тогава греховете и грешките му се изгарят дори да са били многобройни като морската пяна. Дори и нещо повече, те може би ще бъдат превърнати в добрини и светлината от обичта към Аллах да изгори всяка ревност от сърцето му: “Никой от вас не е [истински] вярващ, докато Аллах и Неговия Пратеник не станат по-любими за него от всичко друго”, хадис, предаден от Бухāри и други. А обичта към Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е в резултат от обичта към Всемогъщия и Велик Аллах.
«قال الله تعالى: يا ابن آدم، إنك ما دعوتـني ورجوتـني غفرت لك على ما كان منك ولا أبالي. يا ابن آدم، لو بلغت ذنوبك عنان السماء، ثمّ استغفرتني غفرت لك. يا ابن آدم، إنك لو أتيتـني بقراب الأرض خطايا، ثمّ لقيتـني لا تشرك بي شيئا، لأتيتك بقرابها مغفرة» — رواه الترمذي، وقال: حديث حسن صحيح.
От Енес (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Всевишния Аллах каза: О, сине на Адам, щом Ме призовеш и Ме помолиш [за прошка], Аз ще ти простя това, което си извършил, без да се замисля. О, сине на Адам, дори твоите грехове да достигнат до облаците в небето и Ме помолиш за прошка, Аз ще ти простя. О, сине на Адам, дори да дойдеш при Мен с грехове колкото земята и Ме срещнеш, без да съдружаваш с Мен [други божества], Аз ще ти дам опрощение колкото земята”. — Хадис, предаден от Тирмизи, който казал: добър и достоверен хадис.
Тирмизи разказва този хадис в глава “الدعوات” (ад-Да‘уāт — Молитвите), раздел “غفران الذنوب مهما عظمت” (Гуфрāн аз-зунуб махмā ‘азумат — Опрощаването на греховете, колкото и да са големи), номер 3534.
Дāрими го разказва под номер 2791.
Сахāуи, след като изследва този хадис, казва: “Това е добър хадис”.
Пояснение на някои думи от хадиса:
“Щом Ме призовеш и Ме помолиш”: Докато продължаваш да Ме зовеш и искаш от Мен прошка за греховете си или за нещо друго. Щом Ме зовеш с покорство и отправяш молитви. Призоваването ( دعاء — ду‘ā’) е същността на ‘ибāдетите, а същността на ду‘ā’, е човек да зове Аллах за помощ и подкрепа по отношение на себе си.
“И Ме помолиш”: страхувайки се от наказанието Ми. Ако пожелаеш да ти простя и се уплашиш от Моето величие. Молбата ( رجاء — раджā’) тук е със значение страх. “Раджā’” е очакване на доброто и скорошното му случване.
“Аз ще ти простя”: Ще скрия недостатъците ти и ще премахна греховете ти.
“Това, което си извършил”: Дори и да са много греховете ти, малки или големи.
“Без да се замисля”: Тоест без да Ме притеснява това, че са много. Защото в сравнение с величието на Аллах, престъпленията на хората и греховете им са като малка прашинка или по-малки и от нея.
“Достигнат”: Поради голямото си количество или самата им големина. Това е хипербола за многото грехове, така че ако те бяха физически тела, щяха да запълнят пространството между небето и земята.
“Облаците”: които са ни известни; или най-високата точка в небето, до която погледът на човека може да достигне.
“И Ме помолиш за прошка”: Поискаш от Мене прошка, а тя е предпазване от злините за греховете и тяхното скриване.
“Колкото земята”: С количество, което може да запълни цялата земя.
“И Ме срещнеш”: След като умреш и Ме срещнеш в Съдния ден.
“Без да съдружаваш с Мен [други божества]”: Тоест, бъдейки убеден, че Аз нямам никакъв съдружник във владението Си — нито син, нито отец. И извършвайки делата си само в Мое име.
“Опрощение”: Което е премахването на наказанието и даряването на наградата.
Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:
Този хадис пояснява големината на опрощаването на Всевишния Аллах, за да не се отчаят грешниците от многото им грехове. Същевременно, той не трябва да се разбира, че човек трябва да се потопи в грехове, защото това може да възпрепятства опрощаването. Нека поясним хадиса:
1. Средства за опрощаването.
За опрощаването на допусканите грешки от човека има пътища и средства, ето някои от тях:
—1) Отправяне на призив (ду‘ā’) и очакване на отговора.
Отправянето на ду‘ā’ е нещо, което е повелено, и за което има обещание да й се отговори. всевишния Аллах казва: “И рече вашият Господ: “Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!...”, (Гāфир: 60). В хадис, предаден от Тирмизи и други, с първоизточник ан-Ну‘мāн ибн Бешир (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Призивът е служене на Аллах”, след това прочел този айет: “И рече вашият Господ...”. Щом Всевишния Аллах удостои някой човек да отправи призив към Него и да Го моли, той го удостоява и с приемане на неговия призив и неговите молби. В марфу‘ хадис, предаден от Табарāни, се казва: “Който бъде удостоен да отправи молба, той ще бъде удостоен и с приемане на молбата му, защото всевишния Аллах казва: « Зовете Ме, и Аз ще ви откликна!»”. В друг хадис се казва: “Щом Аллах отвори за човека вратата на призоваването, Той отваря за него и вратата на отговарянето”.
—2) Условия за отговарянето на призоваването, пречки и етични норми:
Призоваването е причина, която изисква да му се отговори, когато условията са налице и няма пречки за това. Отговарянето на призоваването може да не е цялостно, ако някои условия не са налице или има някои пречки за това. Нека разгледаме тези условия:
а) присъствието и надеждата;
Едно от най-важните условия е да има присъствие на духа и сърцето наред с очакването на отговора от Всевишния Аллах.
В хадис, предаден от Тирмизи, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Зовете Аллах и бъдете убедени, че Той ще ви откликне. Всевишния Аллах не приема призива на този, чието сърце е небрежно и невнимателно”.
В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Омар (Аллах да е довел от него и баща му) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцата имат съдържание, някои от тях са по-внимателни от други. Когато молите всемогъщия и Велик Аллах за нещо — о, хора — , молете Го, бъдейки убедени, че ще ви се отговори. Аллах не отговаря на човек, който Го моли с небрежно сърце”.
Един от признаците за надеждата е доброто покоряване. Всевишния казва: “Които повярваха и които се преселиха, и се бореха по пътя на Аллах, те се надяват на милостта от Аллах. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Бакара: 218).
б) решимостта в молбата и зова;
Тоест човек трябва да моли Аллах с искреност, решителност, увереност и постоянство. Искането не трябва да е колебливо нито в сърцето, нито в изричаното. В хадис, предаден от Муслим, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на този, който отправя молба или моли за прошка, да казва в молбата или покайването си: “О, Аллах, прости ми ако искаш. О, Аллах, смили се над мен ако искаш”. А наредил да бъде силен в зова си, защото Аллах прави онова, което Той пожелае и никой не може да Го принуди.
В достоверен хадис, предаден от Тирмизи, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой отправи молба да не казва: О, Аллах, ако пожелаеш, прости ми. А да бъде решителен и нека придаде значимост на желанието, защото Всевишния Аллах не счита за голямо онова, което дарява”.
в) настойчивост в молбата;
Всевишния Аллах обича рабът да обявява предаността си към Него и нуждата си от Него, за да му откликне и да му се отзове на искането. Щом човек е настойчив в молбата си, щом копнее да му се отговори и го е страх, той е близо до отговора. Ако някой почука на врата, скоро тя му се отваря. Всевишния Аллах казва: “...И Го зовете със страх и копнеж! Милостта на Аллах е близо до добродетелните”, (ал-А‘рāф: 56). В марфу‘ хадис, предаден от Хāким в неговия Мустадрак, с първоизточник Енес се казва: “Не се отказвайте от зова на Аллах, този, който зове Аллах не ще бъде погубен”. В хадис, предаден от Ибн Мāдже, се казва: “Който не иска от Аллах, Той му се ядосва”. В предания се казва, че когато някой призове Аллах и Го обича, Той ще каже: “Ей, Джибрил, не бързай да му изпълниш молбата, защото обичам да слушам гласа му”.
г) прибързването и отказването от призоваването;
Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е забранил на човек да избързва и да се отказва от отправянето на призив към Аллах поради закъсняването на отговора, защото това е едно от нещата, които възпрепятстват откликването на неговата молба, дори и да чака дълго. Това е така, защото Всевишния Аллах обича онези, които са настоятелни в молбите си. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “На всеки от вас му се отговаря на молбата щом не избързва и не казва: Молих се на моя Господ, но не ми отвърна.” — Муттафак ‘алейхи.
д) храната, която е халāл.
Една от най-важните причини за отговарянето на молбата е храната на човека да е от халāл и да е осигурена по законен начин. Една от пречките да не се приема молбата е човекът да не обръща внимание на храната си: дали е от харāм или от халāл. В хадис, предаден от Муслим и други, се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “...След това спомена човека, който ... протяга ръце към небето: “Господи, Господи!”, а храната му била от забранената, пиел е от забраненото, обличал се със забраненото и се препитавал със забраненото. Как тогава да му се изпълни [молбата]?!”. В хадис, предаден от Табарāни в неговия ал-Му‘джам ас-сагир, се казва: “Ей, Са‘д, нека храната ти бъде от халāл и молбите ти ще бъдат изпълнени”.
2. Искането на опрощение.
Едно от най-важните неща, които човек трябва да иска от Аллах, е да му прости греховете и онова, което ще последва от това, като спасяването от Огъня и влизането в Рая. В хадис, предаден от Абу Дāуд и други, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Все около това говорим”. Тоест, все за искането да се влезе в Рая и спасението от Огъня. Абу Муслим ал-Хулāни казва: “При всяка мисъл за молитва се сещам за Огъня и я отклонявам към молене на Аллах за закрила от него”.
3. Ако човек иска единствено онова, в което има добро за него.
Една от милостта на Всевишния Аллах към своя раб е той да иска от него осъществяването на някаква светска нужда. В такъв случай Аллах или му изпълнява желанието, или го заменя с нещо, което е по-добро от онова, което той желае, например: да отклони от него някакво зло; или да му го запази за отвъдния свят; или благодарение на това искане, да му прости един грях. В хадис, предаден от Ахмед и Тирмизи, с първоизточник Джāбир, се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллах [или] отговаря на искането на всеки, който го зове, или премахва от него злина, подобна [по големина] на поисканото нещо, щом не е поискал да извърши грях или да прекъсне родствена връзка”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и от Хаким в неговия Мустадрак, с първоизточник Абу Са‘ид (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “На всеки мюсюлманин, който отправя молитва (ду‘ā’), която не е за нещо греховно или за прекъсване на родствена връзка, заради нея Аллах му дава едно от следните три неща: или скоро да му даде каквото е поискал; или да му го запази за отвъдния живот; или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”. Когато сподвижниците чули тези думи, възкликнали: “Тогава ще го правим често”. А той казал: “Аллаху акбар”. В преданието на Табарāни, вместо “или да премахне една злина от него, равна на поисканото нещо”, се казва: “или заради нея да му прости един извършен грях”.
4. Някои етични правила за отправянето на призив към Аллах.
Избирането на най-подходящите времена.
Предварителното вземане на абдест.
Разкаянието (тауба).
Обръщането по посока на Кибла и вдигането на ръце към небето.
Започването с “елхамду лиллях”, “Аллахумма салли ...” и “Аллахумма бāрик...”.
По средата и накрая пак да се кажат “Аллахумма салли ...” и “Аллахумма бāрик...”, и да се завърши с “Āмин”.
Да не конкретизира единствено себе си в своята ду‘ā’, а да я стори всеобща.
Да вярва в Аллах и да се надява, че Той ще му отговори на призива.
Признаването на греховете.
Снишаването на гласа.
5. Молбата за прошка, колкото и да са големи греховете.
Греховете на човека колкото и да са големи, то милостта на Всевишния Аллах и Неговата прошка са много по-големи. В сравнение с милостта и прошката на Всевишния Аллах греховете са нищожно малки. В хадис, предаден от Хāким, с първоизточник Джāбир (Аллах да е доволен от него) се казва, че един мъж дошъл при Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който се вайкал и казвал: “Ох, горко на мен заради греховете ми”, той повтарял тези думи. Като го чул Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) му казал: “Кажи: О, Аллах, опрощаването Ти е по-голямо от греховете ми. На милостта Ти се надявам, не на делата си”. Мъжът ги казал. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Още веднъж”. И мъжът още веднъж ги повторил. След това му казал: “Стани, Аллах вече ти прости”.
6. Молбата за опрощаване в Корана.
В Корана много често се споменава опрощаването.
Понякога то се повелява, Всевишния казва: “...И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). Също: “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него...”, (Худ: 3).
Понякога се възхваляват онези, които молят за прошка, Всевишния казва: “...И молещите опрощение в ранни зори”, (Āли ‘Имрāн: 17). Също: “И за онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете? и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135).
Понякога от молбата за опрощение зависи дали ще се прости. Споменава се, че Всевишния Аллах ще прости на онзи, който го моли за прошка. Всевишния казва: “Който стори зло или себе си угнети, а сетне помоли Аллах за прошка, ще открие, че Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ан-Нисā’: 110).
Това е едно доказателство, че молбата за опрощаване е от голямо значение и че тя е основата за спасението на човека, който постоянно извършва грехове, с умисъл или без умисъл.
7. Разкайването и молбата за опрощаване.
Много чест молбата за опрощаване в Корана се споменава наред с разкайването: “Не ще ли се покаят пред Аллах и не ще ли Го помолят за опрощение?...”, (ал-Мā’ида: 74). “И да молите за опрощение своя Господ. Сетне се покайте пред Него...”, (Худ: 3). И много други айети, в които молбата за опрощение е израз на искане на прошка, а разкайването, на отказване от греховете със сърцето и с органите на цялото тяло.
Понякога молбата за опрощаване се споменава самостоятелно, когато тя води до самата прошка: “Рече: “Господи, аз угнетих себе си. Опрости ме!” И Той го опрости...”, (ал-Касас: 16). “...И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Музземмил: 20). И още много други такива айети. Подобно на това е и споменатото в този хадис и другите, подобни на него. Изразът “استغفرتني” (буквално: помоли ме за прошка) означава: Ти се разкая искрено; съжаляваш за греха, защото е грях; отказваш се от греха заради Аллах; решаваш се никога повече да не го повториш; поправяш се и наваксваш пропуснатите покорства; и връщаш несправедливо отнетото на собственика или ги молиш да ти простят дължимото им. За да бъде простено на човек непременно трябва да имаме отказване от греха и поправянето на положението. Всевишния казва: “А който се разкае и поправи, след като угнети, Аллах ще приеме разкаянието му. Аллах е всеопрощаващ, милосърден”, (ал-Мā’ида: 39).
8. Молбата за опрощаване и упорството в същото деяние.
Казва се, че всички текстове, в които се говори за молбата за опрощаване без да се споменават някакви условия, се ограничават със споменатото в айета: “...и не упорстват в своите деяния, знаейки”, (Āли ‘Имрāн: 135). В този айет Аллах обещава да прости греховете на този, който го моли за прошка и не упорства в деянието си. В хадис, предаден от Абу Дāуд и Тирмизи, с първоизточник Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е упорстващ в деянието си онзи, който ако извърши грях, моли за прошка, дори да ме моли за прошка по седемдесет пъти на ден”.
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако някой раб извърши грях и каже: Господи, извърших грях, прости ми! Всевишния Аллах казва: Моят раб узна, че си има Господ, който прощава греха и наказва заради него, прощавам му. След известно време рабът извършва друг грях...”, след това в хадиса се казва, че казаното при първия път се повторило няколко пъти. В преданието на Муслим пък се казва, че на третия път Аллах е казал на раба си: “Простих на Моя раб, нека върши каквото си иска”. Тоест, щом положението му е такова, че всеки път, когато извърши някакъв грях, моли за прошка. На пръв поглед ни се струва, че в този хадис няма условие за приемането на молбата за опрощение, тя да е съпроводена с отказване от деянието, но не е така, защото истинската молба за прошка, която става причина да се прости на човека е онази, която е съпроводена с отказване от деянието, тъй като Всевишния Аллах хвали именно такива и им обещава да им прости и тогава може да се очаква разкаянието да е искрено. Някои философи-гностици са казвали: “Ако плодът от молбата за опрощаване на някого, не е неговото поправяне, то неговата молба за опрощаване е лъжовна”.
Що се отнася до това, човек да отправя молбата за опрощаване с езика си, но със сърцето си да продължава да следва греховното деяние, то това е само една молба, която Аллах както може да приеме, така и да отхвърли. Понякога има надежда молбата на такъв човек да се приеме, особено ако излезе от сърце, покрусено от греховете; или съвпадне с време, в което молбите се приемат, като ранните зори, след езана, след кланянето на фарзовете на намазите и други подобни. Но понякога продължаването на вършенето на греховете може и да възпрепятства приемането на молбата. В марфу‘ хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник ‘Абдуллах се казва: “Горко на онези, които продължават да вършат греховните си деяния знаейки”. В хадис, предаден от Ибн Аби ад-Дунйā, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва: “Разкаялият се за греха си е като този, който няма грях. А молещият за опрощаване на греха, но продължаващ да го върши е като подиграващия се с Аллах”. Хузайфа (Аллах да е доволен от него) казва: “Счита се за лъжа да се казва: “О, Аллах, моля те за прошка”, и да се продължава да се върши същия грях”.
9. Разкаянието на лъжците.
Който каже: “أستغفر الله وأتوب إليه”Естагфируллахе уа атубу илейх — Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него), но в сърцето си продължава да следва греха, казаното от него е лъжа, а за деянието му се пише грях. Той не се разкайва и не му е позволено да казва, че се разкайва. По-приляга на такъв да каже “اللهمّ إنّي أستغفرك فتبْ عليّ” (Аллахумма инни естагфируке фатуб ‘алеййе — О, Аллах, аз те моля да ми простиш, прости ми!). Такива хора ги грози опасност от сурово наказание, те са като тези, които искат да събират плодове без да посадят дърво или искат да имат дете без да се оженят.
10. Разкаянието и обетът.
Голяма част от учените разрешават на разкайващия се човек да каже “أتوب إلى الله” (Атубу иляллах — Разкайвам се пред Аллах), и да даде обет пред Аллах, че няма да повтори греха си. Когато някой даде такъв обет той моментално се задължава да спазва този обет.
11. Зачестяването на молбите за опрощаване.
В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Кълна се в Аллах, аз моля Аллах за опрощение и се разкайвам пред него повече от седемдесет пъти на ден”.
В предание се споменава, че Лукмāн е казал на сина си: “Синко, привикни езика си да казва: О, Аллах, прости ми! Защото Аллах има часове, в които се приемат исканията на всички”.
Ал-Хасан ал-Басри казва: “Често отправяйте молби за опрощаване, все едно дали сте в къщите си, около трапезата, на път, на пазар, на събиране или където и да сте, защото не знаете, кога ще се спусне милостта и ще ви бъде простено”.
В хадис, предаден от Несā’и в ‘амелу-л-йауми уа-л-лейле, с първоизточнвик Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че той не е виждал никого да казва повече от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).
В хадис, предаден от Несā’и в Сунан, с първоизточник Ибн ‘Омар (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че на едно събиране с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) те изброявали сто пъти да казва: “ربّ اغفر لي وتب علي، إنك أنت التواب الغفور” (Рабби-г-фир ли уа туб ‘алеййе, иннеке анта-т-таууāбу-л-гафур — Господи прости ми и приеми моето покаяние, Ти си Приемащия покаянието, Опрощаващия).
12. Най-добрата молитва за опрощаване.
Желателно е човек да не се ограничава единствено с думите “أستغفر الله وأتوب إليه” (Моля Аллах за прошка и искрено се покайвам пред Него).
В предание от ‘Омар (Аллах да е доволен от него) се казва, че той е чул един мъж да казва: “أستغفر الله وأتوب إليه”, и му казал: “Ей, човече, казвай и това: “توبة من لا يملك لنفسه نفعا ولا ضرا، ولا موتا ولا حياتا ولا نشورا” (Таубата мен ля йамлику линефсихи наф‘ан уа ля дарран уа ля маутан уа ля хайāтан уа ля нушурā — Разкаянието ми пред Теб е разкаяние на човек, който не владее нито ползата, нито вредата, нито смъртта, нито живота, нито пък съживяването на мъртъвците за Съдния ден).
След като Аузā‘и бил попитан по какъв начин трябва да се моли Аллах за прошка, той казал да се казва: “أستغفر الله الذي لا إله إلا هو الحيّ القيّوم وأتوب إليه” (Естагфиру-л-лахе-л-лези ля иляхе илля хуа-л-хайю-л-кайюм уа атубу илейх — Моля за прошка Аллах, няма друг Бог освен Него, Вечноживия, Неизменния, и се разкайвам пред Него). След което добавил: “Това е добро, но за цялостното оформяне на молитвата за опрощаване, трябва да се казва: ربّ اغفر ليْ (Рабби-г-фир ли — Господи прости ми!)”. Тези думи се разказват и от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в хадиси, предадени от Абу Дāуд, Тирмизи и други.
Най-добрата молитва за опрощаване (سيّد الاستغفار — сеййиду-л-истигфāр), тоест, за която има най-голяма награда и която в повечето случаи бива приемана, е тази, в която рабът започва с възхваляване на Аллах, след това признава греха си, след това моли Аллах за прошка и изрича молитви, достигнали до нас от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). В хадис, предаден от Бухāри, с първоизточник Седāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрата молитва за опрощаване е рабът да казва: “اللهمّ أنت ربّـي لا إله إلا أنت، خلقتني وأنا عبدك،وأنا على عهدك ووعدك ما استطعت، أعوذ بك من شرّ ما صنعت، أبوء لك بنعمتك عليّ وأبوء بذنبي فاغفر لي، فإنه لا يغفر الذنوب إلا أنت”, (Аллахумма анта раббий ля иляхе илля анта, халактани уа ана ‘абдуке уа ана ‘аля ‘ахдике уа уа‘дике ма-с-тата‘ту, а‘узу бике мин шерри мā сана‘ту, абу’у леке бини‘метике ‘алеййе уа абу’у бизанбий фа-г-фир ли, фаиннеху ля йагфиру-з-зунуба илля анта — О, Аллах, Ти си моят Господ, няма друг Бог освен Тебе, Ти ме сътвори и аз съм Твоят раб, спазвам обета към Теб и обещаното на Теб доколкото мога, търся закрила при Тебе от злото на онова, което сторих, признавам благата Ти към мен, признавам и греха си, и те моля прости ми, защото освен Теб никой друг не прощава греховете).
13. Молбата за прошка за греховете, които не знаем, че сме извършили.
Този, който върши много грехове и злини, забравя за много от тях. Това е така, защото те са толкова много, че не могат да се изброят, затова нека моли за прошка на греховете, които Всевишния и Всезнаещ Аллах е узнал за него. В хадис, с първоизточник Шаддāд ибн Аус (Аллах да е доволен от него) Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) посочва какво трябва да казва такъв човек, когато моли за прошка. В него се казва, че той трябва да каже: “أسألك من خير ما تعلم وأعوذ بك من شرّ ما تعلم، وأستغفرك لما تعلم، إنك أنت علام الغيوب” (Ес’елуке мин хайри мā та‘лему уа а‘узу бике мин шерри мā та‘лему, уа естагфируке лимā та‘лем, иннеке анта ‘алляму-л-гуюб — Моля те да ми въздадеш от доброто, което Ти знаеш и Те моля да ме закриляш от злото, което Ти знаеш. Моля Те за прошка за всичко, което Ти знаеш, Ти си Всезнаещ). Защото Аллах знае всичко и всичко при Него е записано. Всевишния казва: “Един Ден Аллах ще ги възкреси всички и ще ги извести за техните дела. Аллах пресметна, а те забравиха. Аллах на всяко нещо е свидетел”, (ал-Муджāделе: 6).
14. Някои от плодовете на молбата за опрощаване.
Този, който моли Всевишния Аллах за прошка, усеща, че прибягва до опрощаващ, милостив, богат, щедър, знаещ и търпелив, затова сърцето му се успокоява и той чувства радост в гърдите си, неговите безпокойства и душевни мъки се разсейват, и той с надежда очаква милостта на Всевишния Аллах и Неговото удовлетворение. По този начин човек живее оптимистично и депресията и безнадеждното отчайване вече не намират път, по който да се доберат до неговата душа.
В хадис, предаден от Муслим, с първоизточник ал-Агарр ал-Музани се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Сърцето ми бива сполитано от онова, което сполита сърцата на всички хора, и аз моля Аллах за прошка по сто пъти на ден”.
В хадис, предаден от Абу Дāуд, с първоизточник Ибн ‘Аббāс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който зачести молбите си за опрощаване, Аллах му дава облекчение за всяко безпокойство, дава му изход от всяко притеснение и му дарява нужното оттам, откъдето дори не е очаквал”.
В марфу‘ хадис, с първоизточник Абу Зарр се казва: “За всяка болест има лек. Лекът за греховете е молбата за опрощаване”.
Катāда казва: “Този Коран ви сочи както болестта, така и лекарството. Що се отнася до болестта ви, това са греховете ви. А що се отнася до лекарството ви, то е молбата за опрощаване”.
‘Ā’иша (Аллах да е доволен от нея) казва: “Блажени да са онези, в страницата с делата на които се намерят много молби за опрощаване”.
Абу ал-Минхāл казва: “Най-добрият съсед на човека в гроба му ще са многото молитви за опрощаване”.
Казано е: “Надеждата на грешниците е в плача и молбите за опрощаване. Така че, този, който се вълнува за греховете си, нека зачести от молбите за опрощаване”.
Навярно един друг плод на заангажирането с молбите за опрощаване, е човек да съумее да запази езика си от изричане на нещо греховно и по този начин да стане по-великодушен, да не обръща внимание на някои незначителни неща, да прощава и да подобри характера си.
В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточник Хузайфа се казва, че той е казал: “О, Пратенико на Аллах, неприличен език и всичко това се стоварва на семейството ми, какво да правя?” А той му отговорил: “Защо не молиш Аллах за опрощаване, та аз моля Аллах за прошка по сто пъти на денонощие”. “Аз имам неприличен език”: остър език, не му мисля много-много какво ще кажа и често имам язвителен и хаплив език.
15. Искането на отправяне на молба за опрощение от онези, за които се предполага, че имат малко грехове.
Който обръща голямо внимание на греховете си навярно ще се хване за онези, които имат малко грехове и ще ги моли да отправят за него молитви за опрощение. ‘Омар (Аллах да е доволен от него) искал от децата да отправят молитви за него за опрощаване на греховете му, като им казвал: “Вие не сте извършвали грехове”. А Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) казвал на децата от училищата: “Казвайте: О, Аллах, прости на Абу Хурайра”. И след като го казвали, той казвал “Āмин” след тяхната молитва.
16. Подобряването на мнението за Всевишния Аллах, Единствения опрощаващ.
Вярващият раб, който моли Аллах да му прости, трябва да има добро мнение за Всевишния Аллах и да очаква, че Той ще му прости греховете. В кудси хадис се казва: “Всевишния Аллах казва: Аз съм такъв, за какъвто ме мисли Моят раб, така че нека си мисли каквото желае”. А в друго предание: “Мислете за Аллах като за най-доброто”. Едно от предпоставките за прощаването е, ако рабът извърши греховно деяние, да очаква прощаването му единствено от Аллах и да знае, че никой друг освен Него не прощава греховете и не наказва заради тях. Когато Всевишния Аллах окачествява вярващите, казва: “...Онези, които щом сторят непристойност или угнетят сами себе си, споменават Аллах и молят опрощение за своите грехове, а кой освен Аллах опрощава греховете?...”, (Āли ‘Имрāн: 135).
В хадис, предаден от Бухāри и Муслим, с първоизточник ‘Абдуллах ибн ‘Амр (Аллах да е доволен от него и баща му) се казва, че Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) е казал: “О, Пратенико на Аллах, научи ме на молитва, която да изричам в намаза си”. А той му отговорил: “Кажи: اللهمّ إني ظلمت نفسي ظلما كثيرا، ولا يغفر الذنوب إلا أنت فاغفر لي مغفرة من عندك، إنك أنت الغفور الرحيم (Аллахумма, инний залемту нефсий зулмен кесийран, уа ля йагфиру-з-зунуба илля анта фа-г-фир лий магфиратан мин ‘индике иннеке анта-л-гафуру-р-рахим — О, Аллах, аз сторих голям гнет на душата си, а освен Тебе никой друг не опрощава греховете. Моля Те, прости ми! Ти си Опрощаващия, Милосърдния).
Задължителността на подобряването на мнението за Аллах се засилва, когато човек усети, че наближава краят на земния му живот и изправянето пред Аллах, за да преобладава надеждата за опрощаване. В хадис, предаден от Ахмед и Табарāни, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ако искате ще ви кажа какво е първото нещо, което Аллах казва на вярващите в Съдния ден и какво е първото нещо, което те Му казват?” Те отвърнали: “Да, о, Пратенико на Аллах”. Казал: “Всевишния Аллах казва на вярващите: Желаехте ли да Ме срещнете? А те му отговарят: Да, о, Господи. А Той ги пита: Защо? Отговарят: Надяваме се на помилването и опрощаването Ти. А Той им казва: Вече е дълг за Мен да ви простя”.
17. Страхът и надеждата.
За да се постигне надеждата, трябва да има страх, затова човек е длъжен да ги съчетава, за да оцелее. Той не трябва да се ограничава само с едното от тях, защото надеждата може да доведе до извършване на измама, а страхът, до отчайване при положение, че и двете са порицавани.
Според мāликитския мезхеб, ако човек е здрав, преобладаващ трябва да бъде страхът, а ако е болен, надеждата.
Според шāфиитския мезхеб по-правилно е двете да са равнопоставени по отношение на здравия, например, понякога да се вглежда в недостатъците си, да се бои, а понякога да поглежда към щедростта на Всевишния Аллах и да се надява. Що се отнася до болния, неговата надежда трябва да надделява над страха му, тъй като Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Никой от вас не трябва да се съмнява в милостта на Всевишния Аллах”. Имāм Шāфи‘и (Аллах да се смили над него) казва:
Когато сърцето ми стана строго и моите разбирания се стесниха,
протегнах надеждата като стълба между мен и Твоята милост.
Греховете ми се сториха огромни, но когато с Твоята милост,
Господи, сравних ги, милостта Ти бе по-голяма.
Навярно това е и тайната този хадис да бъде добавен към четиридесетте избрани хадиси и с него да завършат.
18. Единобожието (таухид) е основанието за опрощаване.
Едно от основанията за опрощаването, което е и най-значимото, е единобожието. Ако човек не вярва в единобожието, губи опрощаването. Ако човек вярва в единобожието, той ще е изпълнил най-значимото условие, за да му се опрости. Всевишния казва: “Аллах не прощава да се съдружава с Него, но освен това прощава на когото пожелае...”, (ан-Нисā’: 48 и 116). Греховете стават незабележими на светлината на вярата в Единствения Аллах. Така че този който наред с вярата в единобожието дойде и с грехове, колкото земята, Аллах ще го срещне с опрощение колкото земята, разбира се той ще се уповава на желанието на Аллах, ако Той пожелае, ще му прости, а ако пожелае, ще го накаже за греховете му.
19. Резултатът за вярващия в единния Аллах е Раят.
Така че, той няма да пребивава вечно в Огъня, а ще бъде изведен оттам, след което ще бъде въведен в Рая. В Огъня той няма да бъде измъчван така, както биват измъчвани неверниците и няма да бъде оставен там, както неверниците ще бъдат оставени. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Който е казал ля иляхе илляллах и е имал в сърцето си колкото едно пшенично зърно добрина, ще бъде изведен от Огъня”. “Пшенично”: житно.
20. Спасението от Огъня.
Когато вярата в единния Аллах и искреността на човека спрямо Аллах стане пълна, когато човек изпълнява условията за това и с езика си, и със сърцето си, и с цялото си тяло, или със сърцето си и езика си при смъртта, това ще му осигури опрощаване на всичките му предишни грехове, ще му осигури и спасяване от Огъня изцяло. В хадис, предаден от Бухāри и други, с първоизточник Му‘āз ибн Джебел (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови с мир да го дари) му казал: “Знаеш ли какво е правото на Аллах над рабите?” А той отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да Му служат и да не съдружават никого с Него. А знаеш ли какво е правото им над Него?” Му‘āз отговорил: “Аллах и Неговия Пратеник знаят най-добре”. Казал: “Да на ги измъчва”. В хадис, предаден от Ахмед в неговия Муснед и други, с първоизточник Умм Хāни’ (Аллах да е доволен от нея и баща й) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ля иляхе илляллах не оставя грях и нито едно дело не може да го изпревари”.
В хадис, предаден също от Ахмед в неговия Муснед, с първоизточници Шаддāд ибн Аус и ‘Ибāда ибн ас-Сāмит (Аллах да е доволен и от двамата) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на сподвижниците си: “вдигнете ръцете си и кажете: Ля иляхе иляллах”. Те вдигнали ръце и стояли така един час, след това Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) свалил ръцете си и казал: “Елхамдулиллях, о, Аллах Ти ме изпрати с този израз, повели ми този израз и ми обеща Рая заради него, Ти никога не нарушаваш обещанието”. След това казал: “Има радостна вест за вас, Аллах вече ви прости”. Това се отнася, както споменахме, когато преди това човек се разкае и върши добри дела. Всевишния казва: “Освен онзи, който се е покаял и повярвал, и вършил праведни дела. На такива Аллах ще подмени злините с добрини. Аллах е опрощаващ, милосърден”, (ал-Фуркāн: 70).
22. Чистият таухид.
Когато човек постигне истинската същност на вярата в единния Аллах, неговото сърце се освобождава от всичко друго освен Всевишния Аллах, по отношение на обич и възвеличаване, дълбоко почитане и благоговение, страх, надежда и упование, тогава греховете и грешките му се изгарят дори да са били многобройни като морската пяна. Дори и нещо повече, те може би ще бъдат превърнати в добрини и светлината от обичта към Аллах да изгори всяка ревност от сърцето му: “Никой от вас не е [истински] вярващ, докато Аллах и Неговия Пратеник не станат по-любими за него от всичко друго”, хадис, предаден от Бухāри и други. А обичта към Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е в резултат от обичта към Всемогъщия и Велик Аллах.
събота, 19 февруари 2011 г.
10 Cool Things About Abu Dhabi
The vast Rub al Khali, or Empty Quarter desert, made famous by explorer Wilfred Thesiger. Head for Liwa and explore wadis (dry riverbeds) and dunes that are hundreds of feet high.
Al Ain oasis, birthplace of the late Sheikh Zayed bin Sultan al Nahyan, the first president of the UAE. The "Garden City" is also home to Abu Dhabi's highest peak, Jebel Hafeet, and the Al Ain Zoo.
Cheetahs, hyenas, Arabian oryx, and thousands of other animals running wild on Sir Bani Yas Island, once a royal hunting preserve.
Sheikh Zayed Grand Mosque, with its four 350-foot (107-meter) minarets, 82 white marble domes, and what's possibly the world’s largest hand-knotted carpet. The mosque and its courtyard are large enough to accommodate more than 40,000 worshippers.
The plan to build a performing arts complex and three stunning museums—including an outpost of the Guggenheim and the Louvre Abu Dhabi—over the next three to eight years. Star architects Frank Gehry, Jean Nouvel, Tadao Ando, and Zaha Hadid are involved.
The $3-billion Emirates Palace hotel, a kilometer (0.6 miles) from end to end, sprawls on a white beach 4,265 feet (1.3 kilometers) long and features 114 domes—the tallest climbs 238 feet (72.5 meters)—and over a thousand Swarovski crystal chandeliers.
The Etihad Airways Abu Dhabi Grand Prix is one of the most exciting on the annual Formula 1 circuit (the 2010 race is November 14). The track is part of the $40-billion, 6,000-acre (2,430-hectare) Yas Island development.
Opening in 2010, the huge indoor theme park Ferrari World Abu Dhabi sits under a roof designed in the style of a classic Ferrari GT double-curve body shell. More than 20 rides and attractions include what's expected to be the world’s fastest roller coaster.
Luxury cars such as the Rolls-Royce Phantom convertible are often seen on the streets here long before they are released elsewhere. Other popular makes include Ferrari, Lamborghini, and Maserati.
Long-term planning: By 2030 Abu Dhabi will have heavy and light railroads and unbeatable public transport.
Mary Gostelow is editor at large of WOW.travel, the online magazine of kiwicollection.com, and owner of the monthly Gostelow Report.
info: http://travel.nationalgeographic.com
неделя, 13 февруари 2011 г.
Духовните различия между мъжа и жената
…В полово, физическо и духовно отношение мъжът и жената се различават единот друг. През последните години в името на тезата за равенството между двата
пола, жената е въвлечена в области, които са чужди на природата и характера
й . Това е посегателство върху нейното щастие. В тези редове ще се постараем
да предадем становищата на учените по отношение на духовните различия
между мъжа и жената…
..Проф.д-р Расим Адасал добавя:
“Наред с многото си добродетели жената притежава и слабости. Под влиянието
на по-развитото си въображение и по-чувствителната си натура, жената изпада
в психически крайности /примерно в истерия/ по-често и по-лесно отколкото
един мъж. Наред с егоистичните тенденции в характера си, жената притежава и
много емпатични наклонности. Споделянето на чуждата мъка, склонността да
се отзовава на повика за помощ, милосърдието към другия – това са черти,
които при повечето жени достигат до степен на личностна добродетел. Жената
е тази, която изживява мъките, болките на раждането в името на
продължението на човешкия род. Посвещава се на детето си, това е
себеотрицание . В следствие особеностите на своята природа жената и
психически, и физически страда повече от мъжа. От друга страна, разполага с
повече търпение към тях.
“Жената е по-състрадателна от мъжа.”“Жените са с по-здрави нерви”. “Жените израстват и съзряват по-бързо.
Интелектуалното им развитие е подчертано по-ускорено, отколкото при мъжете.
По-рано достигат своята женственост. По-търпеливи и издръжливи са към
фрапиращи неразположения, безсъние, недоимък. “
По отношение на облеклото си жените са по-непостоянни, по- капризни, по-
модерни и амбициозни.”
Проф.д-р Съткъ Велиджангил в своя труд, който се ползва като учебник в
Медицинския факултет на Истанбулския университет изрежда различията
между жената и мъжа така:
“Обикновено женската вегетативна нервна система е по-гъвкава от мъжката.
Опитни психолози изследователи са стигнали до заключението, че
интелектуалният капацитет като цяло у двата пола е еднакъв, но звената, които
изграждат умствения капацитет се различават в определени отношения. В
сравнение с жената, мъжът е по-способен, по-надарен в областта на логиката,
по-добре се справя и оперира с числата /решаване на сложни математически
задачи/, по-сръчен е и в техническите сфери. За сметка на това пък жената го
превъзхожда в сферата на езиците и реториката, на бързото писане и всички
дейности, които предполагат сръчност на пръстите, на дейностите, които се
базират на наблюдения и минали впечатления. По отношение характерите на
двата пола са налице следните различия: мъжете са с готова нагласа за
вземане на решения, по-независими са, мотивацията им е винаги налице, могат
да критикуват. Жената е по-хуманистично настроената, по-активната в
обществен план. Тя е по-податлива към неврози /вид психическо
неразположение/, нейните мисли и действия са плод по-скоро на емоциите,
отколкото на интелектуалния анализ.
Пубертетът е периодът, през който женският организъм е най-уязвим и затова
се нуждае от предпазване. През този период организмът не бива да се
претоварва, за да не се наруши хармонията на половото и хормонално
съзряване. Едностранни претоварвания на тялото могат да предизвикат
деформации.
Психоложката Сесил Суж:
“Жената едва ли може да завърши личностното си развитие, ако не се обвърже
с мъжа. Жената, без мъжа до нея, нопомня букет от цветя, разпилян наоколо.”
Известният психолог Орд.проф.д-р Мазхар Осман, по въпроса споделя
следното:
“Разликата в природата на жената и мъжа се проявява в детска възраст и с
времето се развива. .. Преди всичко в женската природа доминира емотивното
начало, емоционалността. Жената живее с емоцията, мъжът пробива с
разсъдъка си.”…
Мъжът и жената във физическо, духовно и сексуално отношение са
различни, но взаимно се допълват и така получават завършен вид.
Поотделно те са незавършени.
“Създадохме от всичко по двойки, за да се замислите по-дълбоко.” – това
знамение от Корана способства да вникнем в смисъла на следното:
“ Задомявайки се, човек изпълнява половината от повелите на своята религия.
За другата половина нека храни страх от Аллах.”
Без друго обществото се състои не от жени и мъже , а от семействата, които те
съвместно създават. Семейството е изграждащата клетка и основен стълб на
обществото. Мисията на жената не е подвеждайки се по мита за “равенство на
половете” да поеме тежката физическа работа на мъжа, а майчинството,
домакинството. Най-малкото справедливостта го изисква.
Проф.д-р Расим Адасал по този повод казва:
“ С навлизането на жените в работното ежедневие, женствеността и
майчинството ще загубят много от високите си ценности. Жената е най-добрият
помощник на своя съпруг.”
“ Ангажиментите на жената в домакинството не бива да се подценяват. В
зависимост от важността им те трябва да се разпределят и да не се допуска да
бъдат отчетени като лесни, елементарни и проч. в сравнение с мъжките
професии и занимания. В семейните и обществените си функции жената и
мъжът се допълват взаимно. Представителите и на двата пола полагат труд в
специфичните за тях сфери на живота.”
източник: една чудесна книга за „Бракът и семейството“ /http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/brakat_i_semeistvoto.pdf
Бракът и семейството
...В наше време е общоприето съпрузите да се заклеват един на друг в любов
и вярност, докато смъртта ги раздели. Аз приемам, че тази клетва е много
хубава, но не е достатъчна. Не е достатъчно просто да обичате съпругата си.
Необходимо е да обичате и онова, което тя обича. Нейното семейство, тези,
които тя обича, трябва да станат и ваши обичани близки. Не бъдете като този
мой колега, които безкрайно нещастен от факта, че родителите на съпругата му
ще му гостуват за няколко седмици искрено и беше признал, че не харесва
родителите и, на което тя разгневено извикала: “И аз мразя твоите!”
Също така не е достатъчно да се обичате само докато смъртта ви раздели.
Не е необходимо любовта да има край и ние вярваме, че има живот след
смъртта, в които праведните ще бъдат събрани с техните праведни съпруги и
потомство. Отново най-добър пример в тая връзка е Пророкът (САС), чиято
любов към Хатиджа, негова съпруга в продължение на 25 години се простирала
върху всички онези, които тя обичала и продължила и след нейната смърт.
Предадено ни е от Аиша (Аллах да е доволен от нея), че Пророкът (САС) често
споменавал Хатиджа и след смъртта и и това предизвиквало ревност у нея.
Веднъж тя му казала, че се чуди защо той все още си я спомня, след като в
последните си години тя била стара и загубила привлекателност и след като
Аллах му е дал по-добри от нея (имайки предвид себе си). Пророкът (САС)
отговорил, че Аллах не му е дал по-добра от Хатиджа. Тя била негов единствен
приятел и довереник във времена, когато целия останал свят бил против него.
Той никога не забравил Хатиджа и винаги, когато колели коза в неговата къща
отделял част за нейните приятели и винаги, когато било възможно чукащия на
6
портата гост да е Хала - сестрата на Хатиджа, той се помолвал с думите: “О,
Аллах, нека този гост бъде Хала.”
Шейх Абдуллах Азхами
източник: една чудесна книга за "Бракът и семейството" /http://www.islamforbulgaria.com/onlinelibrary/brakat_i_semeistvoto.pdf /
ДЕСЕТ НЕОПОЛЗОТВОРЕНИ НЕЩА
1.Нашите знания.
Неоползотворени са, защото не работим според тях.
2. Нашите действия.
Неоползотворени са, защото не са съпроводени с преданост.
3. Нашето богатство.
Неоползотворено, защото се изразходва за неща, за които няма да спечелим награда от нашия Господар. Харчим нашите пари, власт, за неща, от които няма да имаме полза, нито в този свят, нито в другия.
4. Нашите сърца.
Неоползотворени са, защото в тях няма любов към Аллах нито стремеж към Него, нито усещане за спокойствие и преданост. Вместо това, сърцата ни са заети с някой или нещо друго.
5. Телата ни .
Неоползотворени са, защото те не са използвани в богослужение /ибадет/ и дела за развитие на исляма.
6. Нашата любов.
Нашата любов е неправилно насочена не към Аллах, а към някой или нещо друго.
7. Нашето време.
Неоползотворено,тъй като не е правилно разпределено, и не правим добри дела, за да изкупим лошите.
8. Нашите умове.
Неоползотворени са, защото ги използваме за неща, от които нямаме полза, неща, които са вредни за обществото и за отделния човек, а не за размисъл и преглед на собствените ни постъпки.
9. Нашата работа (служба/).
Неоползотворени. Служим на някого и правим нещо, което няма да ни приближи към Аллах, нито пък ще ни е от полза на дуннята.
10. Нашият зикр.
Неоползотворен, защото няма никакво влияние върху нас и върху нашите сърца.
Аллах да е доволен от автора!
благодарение на: Rafika ZelharovaDubai, UAE » City Info » History
Dubai Culture
Culture in Dubai is rooted in Islamic traditions that form UAE National's lifestyles. It is highly important that when tourists visit Dubai they must respect and behave suitably, as the minority group of Emiratis are very protective over their culture and traditions.
Dubai is famously known as the entertainment capital of the Middle East which attracts many party lovers from all over the world, especially those who are wealthy enough to splash out on the most expensive bars and clubs in the city. With Dubai promoting such an image, it still forbids the nationals that practice Islam to indulge in any of the entertaining services offered. In that respect these services are often located in the more touristy areas rather than in residential parts.
Alcohol is not forbidden in Dubai, as long as it is confined within an area like a hotel, bar or nightclub. Residents are free to drink in their own homes as long as they have an alcohol licence issued by the municipality. It is illegal to drink in the street or in public places. Pork is also available for the consumption of visitors and expatriates.
It is advised that visitors and expatriates do not flaunt their Western culture habits in the streets, where they can be viewed by nationals who may find it offensive. There have been various complaints in the past by nationals who have expressed their views through the media about their home-land being taken over by the Western world.
Having said this, it does not mean the locals are against foreigners visiting Dubai, it is just common courtesy to respect your hosts. Emiratis are traditionally known for their warm hospitality and they are very generous when offering refreshments to guests.
Emiratis tend to dress in their traditional clothes influenced by their Islamic belief. Most men prefer the traditional dishdasha or khandura (a long white shirt-dress), with ghutra (a white headdress) and agal (a rope worn to keep the ghutra in place). The Emirati women tend to wear an abaya (a long black cloak), which is worn over conservative clothes, with a sheyla or hijab (a scarf used to wrap around the face and head).
Expatriates and visitors are advised to dress appropriately; trousers or a dress should be worn to cover below the knee, when circulating the city, especially at historical sites. However, they can wear what they wish when they are in a hotel, bar or club and swim wear is tolerated by the pool or at the beach.
Normally tourist photography is acceptable and expected with all the beauty Dubai has to offer. Photographs of government buildings, military installations, ports and airports should not be taken. Like anywhere, it is polite to ask permission before photographing people, especially an Emirati woman.
Religion
The most religious time of the year in Dubai, is the fast of Ramadan, which lasts approximately for one month. This is when Muslims fast during day-light hours to fulfil the fourth pillar of Islam. Tourists must be aware that during this period, eating, drinking and smoking is not permitted in public during the day, although some restaurants blackout their windows to allow people to consume in private. Also bars will not serve alcohol before 7pm and clubs are shut as no loud music is allowed.
The UAE is tolerant and welcoming to foreigners who do not practice the religion of Islam. For example, the huge Arab population in Dubai includes many from Lebanon that can be of Christian faith and they are freely allowed to follow their own religion as long as they do not publicly distribute their literature. This also applies to any other non-Muslim expatriates.
Once in the city of Dubai you are surrounded by many mosques and the call of prayer will be heard frequently. The city also accommodates other religious places of worship, such as churches and Temples.
The government follows a policy of tolerance towards non-Muslims and Polytheist and in practice, interferes very little with their religious activities.
Dubai is the only emirate that has Hindu temples and a Sikh gurudwara. The Meena Bazaar area of the city has both a Shiva and Krishna temple. Both are believed to be sanctioned by the late ruler of Dubai, Sheikh Rashid Bin Saeed Al Maktoum. There is an electric crematorium run by a group of Indian expatriates. Furthermore, in early 2001, ground was broken for the construction of several additional churches on a parcel of land in Jebel Ali donated by the government of Dubai for four Protestant congregations and a Catholic congregation. Construction on the first Greek Orthodox Church in Dubai (to be called St. Mary's) is due for completion in 2008/9, with the help of General Sheikh Mohammad Bin Rashid Al Maktoum, Dubai Crown Prince and UAE Defence Minister, who donated a plot of land in Jebel Ali.
Language
The official language of the country is Arabic, however most people in and out of the workplace communicate in English. There are so many different nationalities in Dubai and therefore English finds common ground with most people. The majority of road, shop signs, and restaurant menus etc. are in both English and Arabic.
Historical Time-Line leading to the rise of Dubai
- 1830: The small fishing settlement of Dubai is taken over by a segment of the Bani Yas tribe from the Liwa Oasis, led by the Maktoum family who still, interestingly, rule the emirate today.
- 1892: Foreign traders are drawn into Dubai due to the declaration that they will be exempt from tax, the population doubles and the pearling industry is now booming.
- 1930-1940: The recession hits Dubai’s pearl industry which falls into decline leading to social pressures and feuds between the royals.
- 1958: Sheikh Rashid officially becomes the ruler of Dubai after his father’s death.
- 1959: The Emir of Kuwait lends Sheik Rahid millions of dollars to renovate the Creek so it can accommodate large ships in order to develop Dubai’s reputation as being a major trading hub.
- 1966: Dubai discovers its own oil, attracting traders to settle in Dubai which in turn enhances economic growth.
- 1968: Dubai begins exporting crude oil and petro-dollars rush in.
- 1973: The Dirham becomes the offical unit of currency in Dubai.
- 1980: Dubai’s annual oil income decreases to US$3.
- 1985: The Emirates airline is established and Dubai plans its reinvention as a tourist destination.
- 1990: Sheik Maktoum takes over as the ruler of Dubai, due to his father, Sheik Rashid, passing away during the first Gulf War.
- 1996: The Dubai shopping festival and the Dubai World Cup are launched and happen to become very popular annual events.
- 1999: One of the tallest hotels in the world, the Burj Al Arab opens, enhancing Dubai’s reputation further as a tourist destination.
- 2003: Dubai is recognised by The International Monetary Fund and the World Bank, as a financial hub. Also, at this time the property market in Dubai suddenly grows due to the introduction of freehold properties.
- 2006: Sheik Mohammed becomes the Prime Minister and Vice President of the UAE, as well as the ruler of Dubai. He updates the Liberal policies of his Maktoum forefathers and develops Dubai further, raising the city’s business profile.
info: http://www.dubai.com/v/history/
събота, 12 февруари 2011 г.
За ДОБРО е!!!
Имало едно време един африкански крал. Той си имал приятел, другар, с когото били неразделни, всичко делял с него и на всякъде ходили заедно. Приятелят му бил известен с това, че каквото и да ставало то е за ДОБРО.
Един ден двамата отишли на лов, но за БЕДА станал инцидент и кралят останал без палец.Текло много кръв, а болката била безмилостно.
–Това, което ти се случва е за ДОБРО..-казал приятелят.
Кралят много се ядосал на приятеля си и на обичайното му отношение и го затворил в тъмница, и огорчен продължил живота си..
Минали години, кралят бил на лов, но вече САМ и отново станала БЕДА, бил пленен от канибали. Отвели го при племето и започнали да подготвят ритуала за неговото изяждане...Тогава един от "готвачите" забелязал, че кралят няма пръст и го пуснали да си върви, тай като канибалите не ядат хора с недъзи за да не ги застигне БЕДАТА на човека, който ядат.
Така кралят останал жив, а докато се прибирал си спомнил за приятеля си и неговите думи. Почувствал се виновен, че е постъпил така несправедливо с приятеля си, осъзнал колко прав е бил и отишъл при него. Разказал му цялата история и го помолил за прошка...
–За ДОБРО е, че ме затвори през това време-казал приятелят-ако не беше, аз щях да съм с теб и мен щяха да изядат.
От spiralata.net irina cholacova
благодарение на :Rafika ZelharovaCats and Islam
Islam faith and cats – Arabs in the 7th century believed that the cat was pure spirited. Pre-Islamic Arabs are said to have worshipped a Golden Cat.The Prophet Muhammad (s) was tender and kind towards cats. He appreciated cats. Muhammad’s (s) favorite cat was called Muezza. There is a well known story regarding the Prophet Muhammad (s) and Muezza.
When the call to prayers was heard, Muezza was asleep on one of the sleeves of the Prophet’s (s) robes. The Prophet (s) wanted to wear the robe to go to prayers. Rather than disturb Muezza, Muhammad (s) cut off the sleeve to leave Muezza in peace. Prophet (s) then stroked the cat three times, which, it is said, granted Muezza seven lives and the ability to land on his feet at all times (as you might know, cats have a self-righting mechanism,a righting reflex, which is a complex series of movements when a cat falls and which protects the cat from breaking her back).
Prophet (s) was so attached to his cat that when he gave sermons he let Muezza rest on his lap and he also drank from water previously drunk by his cat. He also did his ablutions from the same water that was drunk by a cat. He seemed to treat his cat in the same way as cat lovers do today but even cat lovers might think twice about drinking the same water that had been drunk by a cat for fear of transmission of disease from the cat’s saliva (but see below).
Islam teaches Muslims to treat cats well and that the cat is a creature to be cherished and loved. Mistreating a cat is regarded as a severe sin in Islam.
Cats according to the Qur`an and Sunnah
An example as to how Muslims are punished for mistreating cats can be found in the `ahadith (oral traditions telling the story of the Prophet Mohammed (s) and which have been recorded in writing). When a woman kept a cat locked up and failed to feed the cat until the cat died, the woman was tortured and "put to hell.”
It is believed that you will suffer no harm if you drink from the cat’s water provided no impurities are seen in the cat’s mouth. In another story from the `ahadith, it is stated that a when a cat ate a pudding put down during prayers, the person who was in charge of the pudding ate from the same place as the cat and Prophet (s) said this was alright as the cat is not unclean and is "one of those who go around amongst us".
Islam teaches Muslims that, in relation to a cat:
*
the cat should not be sold for money or other traded goods
*
cats saliva is harmless unless the cat has "visible impurities" in the mouth
*
that Muslims are free to live with cats but they must treat cats well, providing the cat with enough water and food and giving "roaming time" (a degree of freedom of movement)
Bukhari’s authentic hadith is one of the six major Sunni hadith collections (Wikipedia). Muslims see this hadith as the most trusted collection; many would say the most authoritative book after the Qur`an.
This hadith regarding cats is set out in Volume 3, Book 40, Number 552. The story of the women mentioned above is recited. It seems that the woman was scratched by the cat and to punish the cat she imprisoned it and failed to feed it. Her actions were frowned upon and she was duly punished.
Islam’s teachings in relation to cats indicates a gentle approach to our fellow creatures, including humans!
10-47
info: http://muslimmedianetwork.com/mmn/?p=3207
петък, 11 февруари 2011 г.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка с.а.с е казал:
За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тя...хната награда и на йота“.
Муслим
За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тя...хната награда и на йота“.
Муслим
вторник, 8 февруари 2011 г.
Пропаганда или призив
Мнозина определят разпространяването на определена информация както в този блог, така и в други подобни блогове, страници, форуми и групи като пропаганда. Те виждат застрашителна за обществото целева насоченост. Пропаганда или призив? Абстрахирайки се от организации със съмнителен произход и тяхната дейност, ще визирам разрастрващите се източници на информация, които предлага необятното интернет пространство. Ще визирам страниците с теми за Исляма и неговите последователи.Пропаганда е вид послание, целящо да въздейства на мнението или поведението на хората. Пропагандата стига до хората и е способна да включва и целенасочена заблуда. Нима създателите на въпросните страници и блогове са дошли и са почукали на вашата врата, възнамерявайки да ви убедят? Или като медиите ви засипват докато си стоите кротко пред телевизора? Информацията, която създателите на страници и блогове предлагат е за онзи, който сам реши да я потърси. И ако тази информация е точна, ползотворна и градивна тя е благодат. Това не е пропаганда. На този свят ние хората сме длъжни да споделяме опита и знанието си, ако то би могло да подпомогне и да е полезно. Същевременно така и призоваваме онези, на които сме споделили също да споделят и да помогнат. Напомняйки, призоваваме да не се забравя. Има и призив за поучение.
Истините, до които стига разумният човек, са онези стари и вечно актуални истини от както свят светува.
„Бог напътва комуто пожелае.„
Доротея Добрева
Любов от разстояние ( лирика )
= За М. =Ти си там, а аз съм тук…
Сякаш толкоз много ни дели.
Разстоянието тъй голямо,
любовта разпалва ли или гаси?
Ще дочакам ли писмото
и дали ще го дочакаш ти…
Низ от мигове в години
– в очакване и в мечти.
А колко сладко е да чуя,
макар за кратко твоя глас.
Казвам: “ Всичко туй си струва
и за него ще се боря аз!“
И се боря срещу самотата…
ти оттам, а аз оттук.
Вървиме с теб срещу съдбата,
за да вървим един към друг.
Вечно в таз любовна мелодрама,
обединени в общия стремеж,
всяка трудност вдъхва вяра,
а всяко постижение – копнеж.
И тъй времето минава
с надежда някой ден
както в приказките става
завинаги да бъдеш с мен.
–Доротея Добрева–
четвъртък, 3 февруари 2011 г.
Ранната история на мюсюлманите в САЩ
Въпреки че има изолирани съобщения за "мавърски" мореплаватели и дори египетско местообитание в далечните колонии, първите значими населени места са на роби от Западна Африка. Билали Мохамед е роден в Гвинея около 1770 г. и умира през 1857 г. в плантация на остров Сапело в Джорджия, оставяйки след себе си документ на арабски под формата на пакет с 13 листа. Той представлява трактат по религиозна юриспруденция, специфична за обществото на мюсюлманска Западна Африка - и е един от най-ранните класически описания от роби.
Абдулрахман Ибрахим ибн Сори, подобно на литературния герой Орооноко в известния едноименен роман на Афра Бен от 1688 г., е принц от кралския двор на Гвинея, преди да бъде отвлечен и отведен в робство в Мисисипи. С разпространението на вестта за начетения величествен "принц на робите" из страната, Ибн Сори печели съюзници и приятели и в крайна сметка е освободен през 1828 г. със заповед на президента Джон Куинси Адамс. Той напуска САЩ и се насочва към бившата робска република Либерия в Африка, но скоро след това умира от треска - и така и не се връща в родните си земи.
Повечето мюсюлмански африкански роби имат доста по-малък късмет - и паметта за разнообразното им културно наследство се губи в поколенията на робство. Черният ислям е възроден през първата половина на XX век като кредо на освобождението и изкуплението.
Nation of Islam, основана през 1933-а, търси начин да отстъпи от униженията от миналото с цялостно отхвърляне на доминиращо бялата християнска нация, която ги заобикаля. В момента уебсайтът на вече силно намалялата група идентифицира черните американци като наследници на "изгубена азиатска нация." За видни активисти като Малкълм Екс ислямът е емблема на различието, на отличието и гордостта в лицето на някогашната несправедливост.
Първите заселници от Османската империя
Извън тези битки, други мюсюлмани са повече от склонни да се опитват да се впишат в обществото. Към края на XIX век, имигрантите от Османската империя започват да се заселват в изолирани региони из САЩ. Някои от първите активни мюсюлмански струпвания в страната се появяват в градове като Сидър Рапидс, Айова (доминиран от ливанци), и Бидърфорд, Мейн (доминиран от албанци).
През 1926 г. полско-говорящи татари откриват една от първите джамии в Бруклин. През втората половина на XX век мнозинството мюсюлмани, емигриращи се в САЩ, са от Южна Азия и арабските държави. Сега има приблизително 7 милиона мюсюлмани, живеещи в САЩ - от милиарди общности и с всякакъв обществен статус.info: http://www.webcafe.bg/id_858523844
Да си спомним за Кордоба
Преди няколко столетия Халифатът Кордоба бил символ за толерантност и просперитет. След 711 г. сл.Хр., под властта на маврите, Андалузия се превърнала в цъфтящ търговски център за Южна Европа. Иберският полуостров се превърнал в "Ал-Андалус", а изкуството, културата и науката преживяли време на цъфтеж и развитие. През 960 год. в Кордоба – с повече от 300 бани и осветени паважни улици – живели половин милион души.
В джамията на Кордоба преди са се молили заедно християни и мюсюлмани. През 1140 г. арабският философ Авероес се е учел под аркадите на джамията. Той говорел за толерантност и свобода. Примерът му бил Аристотел, чиито произведения той самият превел. Но за жалост, точно по това време се засилили късогледството и упадъкът.
Догматични застъпници на исляма поели властта. Скоро се развихрила гражданска война и халифатът се разпаднал. Авероес – просветителят бил изгорен, както и еврейските учени.
Диалогът между културите се превърнал във война на културите. Джамията била пощадена от опустошенията по време на гражданската война. През 1236 г. Кордоба престанала да бъде мавърска, но насилственото ре-християнизиране причинило безброй жертви – маври и евреи.
Реконкистата обаче не могла да премахне ислямското наследство в езика, храната, начина на живот и в архитектурата. Пулсът на Ориента бие във фламeнкото, а в испанските военни конюшни се говори, че ръцете галят кадифената кожа на арабските коне. Дълбоко в испанската култура се е запазил арабският дух, въпреки че испанците не винаги го осъзнават. В днешно време, като става въпрос за диалог между испанци и ислямски преселници, се поощрява традицията на толерантността.
Приказното вълшебство от 1001 нощи все още е тук. Не само в Кордоба, но и в Севиля, където ислямски и християнски творци работили рамо до рамо...
info: http://www.webcafe.bg/id_858523844
Абонамент за:
Публикации (Atom)