Фикх на говеенето

Говеенето през месец Рамазан е един от петте стълба на исляма.

Говеенето през месец Рамазан е задължително (фарз) за всички мюсюлмани – мъже и жени – които са зрели и разумни.

Аллах Теаля е обещал голяма награда за онези, които говеят, и тежко наказание за онези, които не говеят през месец Рамазан.

Говеенето има много физически, морални и социални ползи. Затова Аллах е направил говеенето задължително, за да станем богобоязливи.

Говеенето в исляма означава да се стои настрана от ядене, пиене и полов контакт в интервала от истинската зора (феджр садик, началото на времето на сутрешния намаз) до залез слънце с намерение за говеене. За определяне времето за заговяване се използва време, наречено имсак, което влиза около 10 минути преди истинската зора. Това се прави от предпазливост да не би някой да продължи да яде след истинската зора. Ако човек е сигурен кога точно настъпва истинската зора, може да продължи да яде до тогава.


Видове говеене

Има осем вида говеене. Те са следните:

- типично задължително (фарз) – говеенето през целия месец Рамазан веднъж в годината.

- нетипично задължително (фарз) – наваксването на пропуснати с или без основателна причина дни от месец Рамазан.

- типично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее в определен ден в името на Аллах при изпълнено на желание (незир).

- нетипично необходимо (ваджиб) – даването на обет да се говее при изпълнението на желание (незир) без да се определя точен ден за това. Говеенето за нарушаване на клетва също попада в тази категория.

- потвърдено (суннет) – говеене, което Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи веселлем) е правел и е насърчавал другите да правят. Например говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, в 9-ия ден от месец Зулхидже и др.

- препоръчително (мустехаб) – говеенето, което не попада в категориите фарз, ваджиб и суннет, е мустехаб. Например говеенето в понеделник и четвъртък.

- неодобрено (мекрух) – говеене само в 9-ия или 10-ия ден от месец Мухаррам или само в петък. Някои учени позволяват говеенето в 9-ия и 10-ия ден от месец Мухаррам, тъй като вече не е необходимо да се различаваме от евреите, защото те са спрели да говеят в тези дни.

- забранено (харам) – говеенето в пет дни от годината е забранено: на `ид-ул-фитр (рамазан байрам), на `ид-ул-`адха (курбан байрам) и три дни след `ид-ул-`адха.



Намерение (ниййет)

Намерението за говеене е необходимо. Ако човек стои далеч от всички онези неща, които развалят говеенето, но не възнамерил, че ще говее, това говеене не е валидно.

Не е необходимо намерението да се изрази с думи, защото намерение значи просто да възнамериш. По този начин решителността на сърцето е достатъчна. Въпреки това, е по-добре намерението да се изрази с думи:

[Ве бисавми гадин невейту мин шехри Рамадан]

Възнамерявам да говея утре в месец Рамазан.

Времето за намерението започва от вечерния (акшам) намаз на предишния ден. То продължава до пладне (средата на времето от началото на сутрешния намаз до залеза на слънцето) за типично задължителното (фарз), типично необходимото (ваджиб), потвърденото (суннет) и препоръчителното (мустехаб) говеене.

Намерението за нетипично задължителното (фарз) и нетипично необходимото (ваджиб) говеене трябва да се направи преди настъпването на истинската зора.



Дуа при разговяване

[Аллахумме леке сумту ве бике аменту ве алейке тевеккелту ве аля ризкике ефтарту]

О, Аллах, говях за Теб, повярвах в Теб, уповавах се на Теб и разговях с Твоето препитание.



Препоръчителните неща (мустехаб) при говеенето

-Да се яде нещо преди имсак (да се направи сухур).

-Това хранене да се забави до малко преди имсак.

-Да се разговее веднага след залез слънце.

-Да се разговее с изсушени или пресни фурми, ако има такива. Ако няма фурми, тогава да се разговее с вода.

-Да се направи намерението за говеене през нощта (преди имсак).



Неодобрените неща (мекрух) при говеенето

-Да се дъвчи дъвка, гумени или синтетични вещества и други такива, които се дъвчат, но не се поглъщат и нищо не стига до стомаха, в противен случай говеенето се разваля;

-Да се вкуси някаква храна или напитка без да се поглъща. Ако жена има съпруг с лош характер, допустимо е тя да вкусва храната, при условие че тя не достига гърлото й;

-Да се събира слюнка в устата и след това да се поглъща, за да се утоли жаждата;

-Изкъпване (гусл), което е станало задължително, да се отложи умишлено за след имсак;

-Да се използва паста или прах за почистване на зъбите. Позволено е използването на мисвак. Ако някой иска да използва паста за зъби, може да я ползва преди имсак;

-Да се оплаква от глада и жаждата;

-Да се дърпа вода прекалено навътре в ноздрите при почистване на носа;

-Да се жабурка с вода повече от необходимото, защото ако вода стигне до гърлото, дори случайно, говеенето се нарушава;

-Да се правят кавги, да се спори, да се използват порочни и неприлични думи;

-Да се злослови, лъже и кълне е грях, дори и когато не се говее. Поради това тези действия са още по-лоши, когато се говее.



Неща, които нарушават говеенето

Нещата, които нарушават говеенето, са два вида. Някои изискват само наваксване (каза), докато други изискват едновременно наваксване и изкупление (кеффарет).

-Наваксване (каза) – да се говее един ден на мястото на ден, в който говеенето е било нарушено или прекъснато умишлено.

-Изкупление (кеффарет) – да се говее шейсет последователни дни.

Ако човек не може да говее 60 последователни дни, поради някаква основателна причина, като например непрекъснато боледуване (за това се изисква приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин), тогава има възможност да избере един от следните четири варианта:

-Да нахрани до насита шейсет бедняци два пъти в деня;

-Да храни един бедняк два пъти на ден шейсет дни;

-Да даде на шейсет бедняци най-малко по 1666 г пшеница или стойността им в пари или други зърнени продукти;

-Да дава на един бедняк не по-малко от 1666 г пшеница, ориз или други зърнени продукти, или стойността им в пари шейсет дни.



Неща, които нарушават говеенето, но изискват само наваксване (каза)

-Всяко нещо, което се слага на сила в устата на говеещия;

-Вода, която достига гърлото, докато се жабурка, и говеещият не е забравил, че говее;

-Да се повърне малко умишлено или да се погълне повърнато;

-Умишлено да се погълне камъче, хартия или нещо друго, което по принцип не се използва като храна или лекарство;

-Да се погълне нещо, годно за консумация, което е останало между зъбите, с големина равна на или по-голяма от нахутено зърно. Ако обаче останалата храна между зъбите първо се извади от устата и после се погълне, говеенето се разваля, независимо дали тя е по-малко или повече от нахутено зърно;

-Да се капне мазнина в ушния канал, така че тя да отиде по-навътре от тъпанчето;

-Да се смръкне енфие в ноздрите;

-Да се погълне кръвта от венците, ако кръвта е повече от слюнката;

-Да се яде и пие, забравяйки, че се говее, и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се продължи яденето и пиенето. Има три начина, по които нещо може да се въведе в организма, докато се говее:

1. Умишлено. Това нарушава говеенето.

2. Забравяйки. Това не проваля говеенето, защото Пророка (саллеллаху алейхи веселлем) е потвърдил това. В противен случай, ако се прави аналогия (кияс), би трябвало да се каже, че се проваля.

3. Случайно/по погрешка. Това нарушава говеенето. Например да се яде, мислейки, че времето имсак не е влязло или че слънцето е залязло, като в същото време това не е така.

-Да се яде и пие след имсак или да се разговее преди залез слънце поради облачно време и погрешно наблюдение и т.н., и след това да се осъзнае грешката;

-Всяко говеене, нарушено умишлено или поради някаква причина, освен говеенето през Рамазан, изисква само наваксване. Това се отнася и за незадължителното говеене, заради принципа в ханефийския мезхеб: Няма изкупление (кеффарет) за нарушено говеене, освен за това през Рамазан.



Неща, които изискват и наваксване (каза) и изкупление (кеффарет)

(Това се отнася само за говеенето през Рамазан.)

-Да се яде, пие или да се наруши говеенето по друг начин умишлено без основателна причина (при условие, че говеещият не е забравил, че говее), прави наваксването и изкуплението необходими (ваджиб). Ако е налице правно извинение, като например, че не е извършено нарушението цялостно (случай на еякулация, възникнала не при полово сношение), се премахва необходимостта от изкупление;

-Да се слага антимон (кухл, сурма) в окото или да се разтрива мазнина по главата и след това, мислейки, че говеенето се е нарушило, да се яде и пие умишлено;

-Да се приема лекарство умишлено, когато човек не е сериозно болен.



Неща, които не нарушават говеенето

-Да се яде и пие нещо непреднамерено;

-Да се погълне комар, муха или нещо друго непреднамерено;

-Вода да влезе в ухото;

-Прах или мръсотия да влязат в гърлото;

-Да се погълне собствената слюнка;

-Биенето на инжекция;

-Да се постави антимон (кухл, сурма) в очите;

-Да се изкъпе за разхлаждане;

-Да се разтрие тялото или косата с мазнина;

-Да се повърне неумишлено;

-Да се използва парфюм. Не е позволено да се вдишва цигарения дим.

-Да се мият зъбите без паста, например с мисвак;

-Сън, който прави извършването на гусл необходимо (ваджиб), не проваля говеенето.



Хора, освободени от говеенето през Рамазан

-Болни хора, чието здраве може да бъде засегнато тежко заради говеенето. Изисква се приемливо доказателство, че говеенето ще навреди, като явни признаци, минало боледуване или отчитането на квалифициран и правдив лекар мюсюлманин. Пропуснатите дни трябва да се наваксат след Рамазан.

-Пътник, който е предприел пътуване на разстояние повече от 90 км и не е възнамерил да пребивава повече от 14 дни там. Въпреки това, за него е по-добре да говее през Рамазан, отколкото да наваксва след това, при условие, че пътуването не е трудно.

-Ако някой се опасяваха, че гладът и жаждата ще предизвикат смъртта му или ще му нанесат някаква вреда, като това трябва да се докаже, както е описано по-горе, е разрешено да се наруши говеенето.

-Необходимо е (ваджиб) да се навакса допълнително говеене, което е било нарушено.



Откуп (фидйе) на говеенето

Много стар човек, който няма сили да говее, или много болен човек, за когото няма надежда, че ще се възстанови след Рамазан, трябва да плати фидйе за всеки пропуснат ден от Рамазан.

Откупът (фидйе) за един ден говеене е същият като този за пропуснатите задължителни (фарз) и необходими (ваджиб) намази, т.е. да се дадат 1666 г пшеница, или 2920 г ечемик, или стойността им в пари.

Ако старият или болният човек се сдобие със сили след Рамазан, той трябва да навакса пропуснатите дни, а каквото е платил като фидйе ще получи награда за него от Аллах Теаля.

Не е позволено да се говее вместо друг (болен или здрав) човек. Хадж може да се извърши вместо друг човек при определени условия, но намаз и говеене не може.

Децата трябва да се насърчават да говеят, но ако не могат да издържат на глада и жаждата, не трябва да бъдат принуждавани да продължат говеенето до залез слънце.



Итикяф (уединение)

Итикяф означава да се влезе в джамията с намерението да се остане там и да се прави ибадет.

Видове итикяф:

- необходим (ваджиб) – да се даде обет, че ще се прави итикяф в определен ден за задоволството на Аллах, ако бъде изпълнено някакво желание. Времетраенето на необходимия итикяф е най-малко един ден и една нощ и трябва да бъде придружен с говеене;

- потвърден (суннет муеккеде) – да се остане в джамията през последните десет дни и нощи на Рамазан е суннет муеккеде аля кифайе, т.е. ако един човек от общността изпълни това свещено задължение, цялата общност ще бъде освободена от него. В противен случай, всички хора от дадена общност ще носят грях, заради пренебрегването на този суннет на нашия Пророк (саллеллаху алейхи веселлем);

- препоръчително/допълнително (мустехаб/нафиле) – за този итикяф няма определено времетраене, може да е с продължителност и от няколко минути. Да се говее не е условие за този вид итикяф.

Условия за итикяф:

-Човек трябва да е мюсюлманин;

-Да бъде разумен, т.е. да не е луд;

-Да бъде очистен от хадес [човек се смята за омърсен от хадес след ходене по малка и голяма нужда, след семеотделяне, по време на месечния цикъл и следродилния период на жената];

-Да се направи намерение;

-Неодобрено (мекрух) е да се мълчи с намерение това да е ибадет;

Жената прави итикяф в нейното място за ибадет в дома й. Средната част на дома е по-добра от предната, а задната част на дома е по-добра от средната.



Автор: Сиди Муджиб

НОЩТА КАДР

СУРА КАДР

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
1. Ние го низпослахме в Нощта на могъществото.
(В тази нощ Свещеният Коран бил низпослан изцяло от тайнството на Запазения скрижал (Ал-лаух ал-махфуз) на земното небе. Освен “Нощта на могъществото” и и “Нощта на предопределението”, “Лайлату-л-кадр” означава и “Нощта на почитта”, защото тя е израз на почит, която Всевишният Аллах е оказал на отдадените на Него.)

2. Но откъде да знаеш ти какво е Нощта на могъществото?
3. Нощта на могъществото е по-добра от хиляда месеца.
4. Слизат ангелите и Духът [Джибрил] през нея ­ с позволението на техния Господ ­ за всяка повеля.
5. Мир е тя до началото на развиделяването.



Пророкът Мухаммед (саллеллаху алейхи ве селлем) е полагал неимоверни усилия (в служене на Аллах) през последните 10 дни от месец Рамадан, каквито не е полагал по никое друго време. (Муслим, 1175, от Аиша)


Едно от нещата, които пратеникът е правел през тези десет дена, е да се уедини на Итикяф в очакване на Лейлат Ал-Кадр (Бухари, 1913, Муслим, 1169). В Ас-Сахихейн, в хадис на Аиша (радиаллаху анха) се разказва, през последните 10 дни на Рамадан, Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) е ставал прав за молитва през нощта (къям ал-лейл – стоене прав през нощта), събуждал семейството си и е стягал пояса си. (Бухари, 1920, Муслим, 1174). Муслим добавя: той полагаше много усилия и стягаше пояса си. Фразата “стягаше пояса си” е метафора, изразяваща подготовка за богослужение и много усилия в служене на Аллах, повече от обикновено. Има значение на “запретвам си ръкавите” за молитва (т.е. подготвям се за полагане на големи усилия). Казано е също така, че това е и метафора за стоене настрана от жените и въздържане от сексуални връзки.


В друг хадис се разказва, че Аиша (радиаллаху анха) казва: “Никога не съм виждала Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем) да рецитира целия Коран в една нощ или да прекарва цялата нощ в молитва до сутринта, или да говее през целия месец, освен през месец Рамадан” (Сунан ан-Насаи, 1641). Думите “стои прав за молитва през нощта” може да означават няколко неща: че той е прекарвал по-голямата част от нощта в богослужение; или че е прекарвал цялата нощ в молитва; или че не е прекарвал цялата нощ, а времето около Иша и Сухур, и през друго време, което може да означава, че е стоял прав за молитва през цялата нощ. Фразата “и е събуждал семейството си” означава, че той е събуждал съпругите си за молитва Киям ал-лейл. Знае се, че той (саллеллаху алейхи ве селлем ) е събуждал съпругите си през цялата година, но през последните 10 нощи от Рамадан ги е будел, за да прекарат част от нощта в молитва.


В Сахих Бухари се разказва, че Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) се събудил една нощ и казал: “Слава на Аллах! Какви огромни изпитания ни се изпращат през тази нощ! Какво съкровище ни се дава през тази нощ! Кой ще събуди обитателите на домовете? Има жени, които са облечени на този свят и голи в отвъдното.” (Бухари, 1074) Разказва се също (в Сахих ал-Бухари), че той (саллеллаху алейхи ве селлем) е събуждал Аиша (радиаллаху анха) и когато е ставал за молитвата Уитр (Бухари, 952). Но когато е събуждал съпругите си през последните 10 нощи от Рамадан, той (саллеллаху алейхи ве селлем) го е правил много по-настоятелно, отколкото през останалото време на годината. Този факт говори за особената важност, която е отдавал на молитвата през това време.


Всеки мюсюлманин трябва да следва примера на Пророка (саллеллаху алейхи ве селлем), защото най-добрият пример е неговия, и да полага усилия в служенето на Аллах. Не трябва да пропилява часовете през тези дни и нощи. Защото знаем, че това време може би никога няма да се върне, тъй като смъртта, с която секват всички удоволствия ще сполети всеки, и тя може да дойде внезапно. И тогава той ще съжалява, но вече ще е твърде късно.


Една от уникалните ценности на тези нощи е, че сред тях е именно нощта Кадр. Всевишният Аллах казва в Свещения Коран:

“Ха-Мим. Кълна се в ясната Книга. Низпослахме я Ние в благословена нощ (т.е. Нощта Ал-Кадр – Нощта на Могъществото). Ние предупреждаваме. През нея се решава всяко мъдро дело по заповед от Нас. Ние пращаме (пратениците) – милост от твоя Господ. Той е Всечуващия, Всезнаещия.” (Ад-Духан 44:1-6).


Свещеният Коран е низпослан през тази нощ, а Кадр която Всевишния е определил като благословена. Група от първите мюсюлмани – включваща видни личности като Ибн Аббас, Катада, Саид ибн Джубаир, Икрима, Муджахид и др., предават че нощта в която Свещеният Коран бил низпослан е нощта Кадр. Фразата “През нея (тази нощ) се решава всяко мъдро дело” означава, че през тази нощ се решава съдбата на всички същества за следващата година. През тази нощ се определя кой ще живее, кой ще умре, кой ще бъде спасен, кой ще бъде обречен, кой ще бъде изпратен в Рая, кой ще бъде изпратен в Ада, кому ще бъде оказана почест, кой ще бъде унизен, къде ще има бедствия и недоимък, и всичко останало, което Аллах желае за годината. Това означава, че съдбата на всички същества се пише през нощта Кадр – и Аллах знае най-добре, че през нощта Кадр записът на бъдещите събития се изпраща от ал-Лехв ал-Махфуз.


Ибн Аббас казва: “Можеш да видиш човек, който обзавежда дома си и обработва нивата си, а той е един от онези, които ще умрат”, т.е. през нощта Ал-Кадр е решено, че той ще е един от онези, които ще умрат (през следващата година). И е казано, че през тази нощ съдбата на хората се показва на ангелите.


“Кадр” означава благоговение или почест, т.е. това е нощта, която се почита заради специфичния й характер и защото този, който прекарва тази нощ в молитва, спечелва благоволението на Аллах. Има мнения също така, че “Кадр” означава стесняване, в смисъл, че остава скрито кога точно е тази нощ. Ал-Халил ибн Ахмед казва: Нощта е назована Лейлат Ал-Кадр, защото земята се стеснява от големия брой ангели (които слизат) през тази нощ и Кадр означава стесняване. Аллах Всевишния казва:

А ако го подложи на изпитание, като ограничи препитанието му, казва: “Моят Господ ме оскърби.” (Ал-Фаджр 89:16)

, т.е. чрез свиване или намаляване на средствата за препитание. Твърди се също така, че Кадр означава Кадар, т.е. че през тази нощ се решава всичко за идната година, както Аллах е казал:

През нея се решава всяко мъдро дело… (Ад-Духан 44:4)

, защото отреденото от Аллах е решено и низпослано през тази нощ. Така Аллах я е назовал нощта Кадр, заради огромната й стойност, която има при Него и защото тогава се опрощават много грехове и се прикриват много вини, защото това е нощта на опрощението, както Абу Хурайра (радиаллаху анху) разказва в сборника хадиси Ас-Сахихейн, че Пророкът (саллеллаху алейхи ве селлем ) е казал: “Който се изправя за молитва през нощта Кадр с вяра и с надеждата, че ще му бъде въздадена награда за това, всичките му отминали грехове ще бъдат опростени.” (Ал-Бухари, 1810; Муслим, 760).



Източник: Анонимен

http://muslims50.hit.bg/arhiv/noshta_Kadr.htm

The Ottomans

Ottoman rule extended over a period of about 700 years and, at its height, the Ottoman Empire covered a vast territory that included most of the regions adjoining the eastern and southern Mediterranean. Consequently, the character of Ottoman architecture underwent numerous changes over the course of this lengthy era. The architectural heritage of the Ottomans may be divided into three periods, beginning with the early formative phase, which extends until about the mid-9th / mid-15th century. This is followed by the classical period, which extends into the 11th / 17th century, and to which belongs most of the better-known monuments of Ottoman architecture, a number of which were designed by the great Ottoman architect Sinan. This is followed by the late period, which is characterised by more ornate decorative programs and increasing levels of Western influence. In terms of geography, the character of Ottoman architecture changes as the distance increases from the heartland of the Ottoman Empire in western Anatolia and Thrace, and concessions therefore are made to local architectural traditions for buildings constructed in the Ottoman provinces.

The architecture of the Ottomans, especially after the early formative period, is primarily built of stone. Ottoman architecture in fact is known for the very high quality of its masonry. Still, combinations of brick and stone are very common, and brick is used for arches, domes and vaults. Lead is used to cover domes and minaret caps, especially from the 10th / 16th century onwards. Polychrome glazed ceramic tiles, such as the renowned Iznik tiles in which white and blue dominate, are used extensively as wall coverings, and by the 10th / 16th century often replace marble as a sheathing material. Wood is used both as a structural and as a decorative material, and it is the predominant material for the houses of the Ottoman capital, Istanbul.


A major characteristic of Ottoman mosques from the early period is the dominance of a central dome that covers a significant part of the prayer hall. With the advent of the classical Ottoman phase, this central dome increases dramatically in size and is often combined with a series of half-domes and small domes that cascade from the central dome, with the overall arrangement fitting within a pyramidal outline. A number of mosques have one, two, or four half-domes supporting the central dome. The domes in Ottoman architecture have a semi-circular flat profile. An arcaded courtyard usually flanks the prayer hall along the façade located opposite the qibla wall.

Large imperial Ottoman religious complexes usually feature a significant number of facilities, which, in addition to a mosque, may include a mausoleum for the patron, a soup-kitchen, madrasa, public bath, hospital and shops.

The Ottoman mosque is well-known for its simple, elegant pencil-shaped minaret, which is often fluted and ends in a lead-covered, elongated conical cap. Such minarets are a clear indication of Ottoman-sponsored buildings throughout the Ottoman Empire. The minarets may have anything from one to three balconies, usually resting on corbelled muqarnas vaults. Mosques with royal patronage have more than a single minaret, ranging from two to six.

The Muqarnas is used selectively in certain areas, such as the underside of minaret balconies or above windows and portals. Calligraphy, usually featuring the naskhi and thuluth scripts, is an integral part of the decorative programme of many buildings. Applied surface decoration in Ottoman architecture of the classical phase is more restrained than it is in the earlier Anatolian Seljuq and early Ottoman periods, as well as in the later Ottoman period.

Ottoman architecture demonstrates the influences of numerous traditions including those of the Anatolian Seljuqs and Byzantium, both of which existed in Anatolia when the Ottomans rose to power. More specifically, the Imperial Ottoman mosques of the classical period show the clear influence of the mid-6th century AD Byzantine church of Hagia Sophia.

инфо: http://www.discoverislamicart.org/gai/ISL/page.php?theme=10

Арабският принос към човешката цивилизация

Цифри и науки

Хиндо-арабската бройна система е разработена от арабски изследователи, приложена от персийски математици и пренесена в Европа през Средновековието. Първите разработки на предмета алгебра са осъществени от Ал Кхварисм (Al Khwarism) – „бащата” на алгебрата. Химията, или (al-Kimiya, както е древното и арабско наименование) също е сред науките, чиито основи са поставени от арабската древна цивилизация.

Медицина

Хирургията е приложена за първи път в арабския свят, също мумифицирането, обработването на тела и храна с цел удължаване на дълготрайността им.

Астрономия

Tъй като ислямът е религия задвижена от лунния календар, научни проучвания и наблюдения са били провеждани още от древни времена в арабския свят. Арабският принос към астрономията е може би най-голям от този на всички останали етнически общности. Сред постиженията им се включват: въвеждане на зодиаците, графичното им скициране и изобретяването на магнетичния компас.



Архитектура

В тази сфера, приноса на характерните арабски постройки е неоспорван, с множество класически джамии и мавзолеи, внесли безброй елементи в съвременния архитектурен стил. Дизайн от джамии в Мека, Триполи, Кайро и Дамаск са взимани на заем през Средновековието от страни като Англия, Франция и Италия.


Музика

Aрфата, лирата, цитрата, барабана, дайрето, флейтата и обоя са инструменти произлезли от арабските етноси и континент. Гайдата е внесена в Европа за първи път от английски кръстоносци, на връщане от Палестина.



Оптика

През 10-ти век, арабския оптик, Алхазен, пише книга, в която разучава оптичните илюзии, произхода на дъгата и вълновите и свойства, слънчевите затъмнения и поставя основата за по-нататъчната разработка на микроскопа и телескопа.

Език и калиграфия

Според Корана, Господ е проговорил на пророка Мохаммед на арабски, което е довело до разработките на изящното калиграфично изкуство, използвано за украсяване на стените в многжество джамии, мавзолеи и други сгради от религиозна или политически значимост.

info: http://arabiz.bg/2010/08/арабски-принос-изобретения/