понеделник, 28 декември 2009 г.

Историята на грима


Невероятната идея за разкрасяване на лицето - гримът, всъщност датира като произход още от най-древни времена, когато е бил използван като предпазно и профилактично средство повече отколкото като продукт за разкрасяване. Вече по-късно са открити и неговите качества като ефект- разкрасяване. Още в праисторически времена хората са го използвали за да украсяват телата си, което е доказано от археологическите разкопки на египетските гробове от първата династия още преди 3000 години преди новата ера. Те ни разкриват най-ранните следи от използването на очната линия, която първо е била в зелен цвят а по-късно в черен. Египтяните приготвяли гримовете си по специални технологии, от билки, цветя и най-различни растения, като се стремили в състава на

гримовете да се съдържат съставки, които освен естетически ефект да имат и още едно важно предназначение - да пазят очите от инфекции и слънчевите лъчи.

Търговците пренасят грима от Египет в Римската империя, където от най-ранните й дни до разцвета й, гримът е бил считан за елемент на лукса. В Индия е било задължително жената да е красива и привлекателна. Кама сутра насърчавала жените да учат оцветяването на тялото, лицето косите та дори и зъбите си. Целта е била да са достатъчно пленителни за мъжете, и по този начин да показват своето потекло и положение в обществото.
В Средновековна Европа, гримът е бил пренесен от Кръстоносците от Близкият Изток, където той вече е бил общоприет. Куртизанките на Луи - XVI –ти – Кралят слънце, използвали шифрован и цветен прашец за да разкрасяват лицата си. Скоро след това Франция е била разглеждана като водеща сила в изкуството на грима. През XVIII –ти век в Европа мъжете и жените отишли твърде далеч в стремежа си да изглеждат красиви. Те силно избелвали лицата си, тъй като силно-бялата кожа се е считала за аристократичност и красота. А за да изглежда кожата фина и прозрачна, използвали дори и бледо синя краска за да подчертаят линиите на вените си или да изрисуват такива ако нямат. По този начин кожата изглеждала много тънка и носела чувството за нежност и извисеност.
Изкуствените бенки от кадифе или черна коприна, които били първоначално измислени да скриват белезите от едрата шарка, започнали да се използват все по-често, като се уголемявали и придобивали най-различни форми. Значението на бенката не е било само естетическо. Според мястото, на което е била поставена бенката се разбирало и желанието на човека, който я носи. Примерно ако е на лявата буза – търся си жена за вечерта, ако е на дясната – свободна съм и т.н. По този начин на баловете организирани в кралският двор, аристокрацията се е наслаждавала единствено и само на плътски удоволствия, което е било и приоритет на тогавашното време.

След Френската революция обаче, тази демонстративна употреба на грим вече не била на почит. Мъжете спрели да употребяват какъвто и да било грим а за почтените дами било достатъчно лекото докосване с тампончето за пудра.

През 60-те години на XIX-ти век, техническият прогрес и зората на рекламирането, съвпаднали с отварянето на нова глава в историята на козметиката. Насърчени от безупречната красота на моделите показвани в луксозните списания, жените били силно подтикнати да използват продукти за красота. Това прераснало в остро увеличение на тяхната употреба и производство. През 80-те години на миналият век пазарът на козметика станал световен. Развиващата се и до днес технология, позволява създаването на безопасни и ефективни с доста по модерен дизайн и формули козметични продукти за грим и грижа за лицето. Използвайте ги бъдете красиви – всеки ден!

Няма коментари:

Публикуване на коментар