неделя, 27 април 2014 г.

Парфюмът - от древността до днес

Има изключително шокиращи случаи , като испанската кралица Изабела, живяла  през 14 век, която с гордост твърдяла че се е къпала само два пъти през целият си съзнателен живот...
За наше щастие това са редки случаи....
    От край време хората са държали да ухаят приятно, като най-често за тази цел биват използвани парфюмите или иначе казано благовонията.
    Наименованието парфюм идва от латинската фраза '' per fumus '' което ще рече- чрез дим , защото първите парфюми всъщност представлявали аромати отделяни при горене на треви и билки за жертвоприношение за боговете, като се запалвали на специални олтари. Най често се ползвал тамянът. Смятало се за изключително луксозен продукт.

   Разбира се  първи били египтяните преди 3000 години. Отначало горели кори,клонки, листа и цветя стрити на прах но бързо опознали и течните аромати. Тъй като египтяните често се къпели, течните ароматни масла са намирали огромно приложение. Жените на фараоните си лепели точици от ароматна смола по лицата си. Още тогава са се слагали в стъкленици и това се запазило и до днес.
 Между другото първият парфюм със флакон е произведен в Коринт през 13 век.
  Парфюмът е сред най-мощните оръжия на Клеопатра. Разкриват, че любимият и аромат съдържал мирта, канела, кардамон, корен от перуника, лотос, шафран и риган. Легендите твърдят, че именно това ухание омаяло Марк Антоний. Парфюмите намирали приложение дори при процеса мумифициране.
  От описа на Гилгамеш разбираме, че преди хиляди години шумерите мажели косите си с благовонни масла, масажирали телата си, излежавали се във вани с масло от жасмин, перуника и зюмбюли а от кандилниците се е носело упойващо ухание на кедър. Асирийците оставили дори инструкции за производство  на мазила.
 В древните текстове на индийските веди се говори за благотворното въздействие на розовото масло и маслото от индийска тръстика. А в ''Кама сутра'' е отбелязано силното еротично въздействие на тревите и маслата. Силата като афродизиаци  на мускуса, амбрата и дуриана е признато още от древните египтяни.
 От Египет произлизат и прочутите обществени бани в Древна Елада и Рим. Там тамянът нямал огромно приложение но маслата се използвали в промишлени количества. Основа на мъжки аромат бил зехтинът. Ароматните масла се използвали освен за ухание и за защита от слънчевите лъчи.
  Тези практики се променили драстично през Средновековието, когато арабският алхимик Авицена открива дестилацията- процес чрез който извличал масло от самите цветя. Днес те носят името етерични масла. Именно те станали и същността на съвременният парфюм. През Ренесанса арабските търговци започнали доставка на етерични масла към Европа. От тях се произвеждали и парфюмите. Те станали незаменими за прикриване на неприятните миризми.
 Дворът на Луи 14 -ти се е славел като ''парфюмираният дворец''. От Франция е и практиката да се нанася парфюм върху китките. През Ренесанса дамските ръкавици и перуки често били парфюмирани. Перуките от портретите са побелели именно от напарфюмираната пудра нанесена върху тях.
  Началото на 20-ти век Франсоа Коти създава модерните стъклени флакони- същински произведения на изкуството. Именно във флакона е разликата от парфюмите на 17-ти век и тези през 20-ти. Самото производство да се извличат ароматни масла главно от растителни източници си остава същото....
  Интересно е че по време на големите епидемии като чума, холера и др. парфюмът се е използвал като дезинфектант.


http://fashionsissi.blogspot.com/2014/03/blog-post.html