Чудото Куркума

Куркумата не е толкова популярна у нас, въпреки че може да я купите от всеки магазин за подправки. По-познато е кърито, в чийто състав тя е включена. Растението, от чиито корени се приготвя жълтият прах, вирее само на Изток, където с куркума се подправя почти всяко ястие и се лекуват редица болести. Учени от Европа и САЩ, изследвали куркумата, признават, че тя е едно от най-чудодейните лекарства.

Родината на куркумата е Югоизточна Индия - единственото място, където и днес тя се среща диворастяща. Иначе се отглежда и в Камбоджа, Шри Ланка, Индонезия, Китай, Япония, на Филипините и Хаити. В Индия е на почит и се асоциира с плодородието. В Малайзия намазват с паста от куркума корема на родилката и пъпа й след раждането не само за да прогонят злите духове, но и за дезинфекция, тъй като прахът е мощен антисептик.

Жълтият прах е ароматен и целебен
В кулинарията и 6 народната медицина се използва коренището на куркумата, което съдържа етерични масла и пигмента куркумин, който придава жълтия цвят на подправката. Тя придава фин аромат на сладкарски изделия, маринати, сирена и различни блюда. Специфичният й вкус се определя като остър, тръпчив, леко нагарчащ, а действието й е сгряващо. В страните от Източна и Средна Азия без куркума не минава почти нито едно блюдо. С нея подправят ориз, риба, зеленчуци, месо, тесто.

Добавяйте я всеки ден в храната си
Подправката е доста силна и трябва да се използва внимателно. За ароматизиране на 4 порции е достатъчна 1/4 ч. л. от нея. Добавя се още в началото на приготвянето на ястието. Когато се използва с лечебна цел, до-зата може да се увеличи до четвърт чаена лъжичка на порция. Важно е да се знае, че тя действа по-ефикасно в комбинация с растително масло и след като е загрята на висока температура. Добре е с нея да се подправя храна, богата на протеини, тъй като стимулира храносмилането и предотвратява образуването на газове. Добавяйте я всеки ден в храната си, за да почувствате действието й. Тя се употребява още и за профилактика на дисбактериозата, против глисти, за неутрализиране миризмата на чесън.

Жизненонеобходима при болна жлъчка и черен дроб
Ако имате проблеми с черния дроб или жлъчката, куркумата е жизненонеобходима за вас. С нея черният ви дроб ще функционира като швейцарски часовник. Тя го предпазва от токсините и от вредното действие на лекарствата при продължителната им употреба. Ако сте предразположени към атеросклероза, задължително я включете 6 менюто си, тъй като тя намалява риска от заболяването 2 пъти и го забавя. Запазва еластичността на кръвоносните съдове и предотвратява отлагането на плаки по стените им. Неслучайно ароматното растение е толкова популярно на Изток.

Какво показват най-новите изследвания
И западната медицина признава, че куркумата е мощно лекарство. Американски учени са установили, че редовната й употреба ни пази от болестта на Алцхаймер. Напоследък учените все по-често се питат защо на Изток доста по-малко хора боледуват от левкемия. В резултат на проведени изследвания е станало ясно, че куркумата пречи на развитието на раковите клетки. Освен това тя неутрализира вредното въздействие на цигарите и на полуфабрикатите.
Неотдава учените от Университета в Торонто са получили обнадеждаващи резултати. Оказва се, че куркумата може да върне към живот дори болните от муковисцидоза, изключително тежко и нелечимо заболяване. Тя стимулира и сърдечния мускул, нормализира кръвното налягане, забавя възпалителните процеси. Препоръчва се при проблеми с бъбреците, полезна е за диабетици. С лекарства на базата на куркума могат да се смекчат последствията от лъчевата терапия, да се помогне на болни от цироза на черния дроб. Ето защо наричат куркумата чудодейното лекарство на XXI век.

Тайната на английската знахарка
В средните векове в Англия била популярна легенда 3а тежкоболен херцог, на когото лекарите предричали скорошна смърт. Ден след ден благородникът гаснел. Неочаквано се появила старица знахарка, която му дала тайнствен жълт прах и му заръчала до настъпване на пролетта всеки ден да приема вътрешно от него. След няколко месеца херцогът се появил в прекрасна форма със свитата си на някакво тържество. Знахарката останала да живее в неговия Замък и да се грижи 3а децата му. А тайнственият жълт прах се наричал куркума.

Индийски рецепти с куркума
■ Горещо мляко с куркума помага при редица заболявания на ставите. Излишъкът от киселини в тялото ни ги прави крехки. С възрастта те започват да пукат и да издават неприятни звуци. Ще забравите за тези и други проблеми, ако всяка сутрин пиете на гладно чаша топло мляко с половин чаена лъжичка куркума.
■ При респираторни и простудни заболявания, както и за пречистване на кръвта, се разтваря половин чаена лъжичка от подправката 8 половин чаша кипяща вода, добавя се чаена лъжичка мед и се оставя да престои 5 минути. Пие се 2-3 пъти дневно.
■ Вдишването на дима от половин чаена лъжичка куркума, загрята на котлона, при кашлица, бронхит, катар на горните дихателни пътища предизвиква обилно отделяне на слузта, което носи мигнобено облекчение.
■ Синини и трабми ще минат бързо, ако ги намажете с паста от куркума. Половин чаена лъжичка куркума и щипка сол смесете с кипяща бода, докато се получи гъста смес. Нанесете на болното място и покрийте с марля, докато сместа изсъхне. Помага при лишеи, екземи, заболябания на кожата, причинени от паразити.

Пиле в стил тандури

ПРОДУКТИ

1 пиле ( около 1.2 кг )
4 с.л. кисело мляко
1 средна глава лук, нарязана на ситно
4 големи скилидки чесън, нарязан на ситно
1 1/2 ч.л. пресен джинджифил, нарязан на ситно
3 с.л. сок от лайм (или лимонов сок)
2 ч.л. смлян кориандър
1/2 ч.л. смляна канела
1/4 ч.л. смлян кардамом
1 ч.л. кимион
1/2 ч.л. куркума
1/8 ч.л. лют червен пипер
1/3 ч.л. смлян черен пипер
1 с.л. разтопено краве масло
сол на вкус
малко червена боя за хранителни цели(по желание)

НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ

Смесете киселото мляко с подправките и боята(ако използвате)
Измийте добре пилето, махнете кожата и нарежете на едри парчета. Направете дълбоки разрези с нож в месото или надупчете с вилица. Намажете пилешкото от всички страни с марината. Оставете да се маринова в хладилник поне 3-4 часа или цяла вечер.
Изпечете на скара или във фурната. Поднесете със сварен ориз.

 

Един чудесен блог - http://condor46.blog.bg

health tips

Бижута от Морето - Перлите

Преди началото на 20-ти век ловът на перли е бил най-широко разпространеният начин за тяхното набавяне. Ловците са се гмуркали, за да търсят перли в стридите, намиращи се в океанските дълбини. Не всички стриди обаче формират перли. Всъщност на около 3 тона стриди се падат по 3-4 перфектни перли. В наши дни почти всички перли, използвани в бижутерията са култивирани чрез специално имплантиране на ядро в перлените стриди. Перлите обикновено се събират около 3 години след имплантиране на ядрото, но този процес може да отнеме и до 6 години. Технологията е развита за първи път от Кокичи Микимото в Япония, който получава патент за нея през 1896 г. Ядрото, което се използва за имплант е полирано парче от черупката на мида, която заедно с малко парченце от тъканта на друга мида се имплантира по хирургически път в перлената стрида. Стридите, които оцеляват след отстраняване на готовата перла се използват отново.

ЕСТЕСТВЕНИТЕ ПЕРЛИ са тези, които са формирани от природата малко или много в следствие на някаква случайност. Когато дразнител попадне в мидата, тя започва да отделя седеф, който се натрупва на слоеве около дразнителя при което се формира и самата перла. Естествените перли са доста редки, а още по-трудно се намира перла с перфектна форма.

КУЛТИВИРАНИТЕ ПЕРЛИ се формират в следствие на същите процеси, които формират и естествените перли с тази разлика, че чуждото тяло (дразнителя) се имплантира чрез човешка намеса в мидата. Това дава възможност перлите да се отглеждат в големи количества, като цената им е доста по-ниска от тази на естествените.

СОЛЕНОВОДНИ И СЛАДКОВОДНИ ПЕРЛИ
Соленоводните перли имат повече блясък от сладководните и следователно са по-търсени и по-ценни. Сладководните обикновено се намират в реки или езера. Те са доста по-разнообразни по форма и цвят и могат да бъдат много по-евтини от соленоводните перли, което им печели широка популярност. За разлика от другите култивирани перли, при соленоводните не се имплантира ядро, а се прави малък разрез в тъканта на мидата, където се поставя парченце тъкан от друга мида. В резултат седефът се наслоява плътно, но няма ядро, което да дава форма на перлите и затова те рядко са с кръгла форма. Три от най-често срещаните видове перли са таитянските, перлите от Южно море и перлите Акоя.

Перли Акоя
Са култивирани соленоводни перли, формирани от мидите от вида Pinctada fucata martenii, отглеждани основно в Япония и Китай. Ценени заради техния блясък, перлите Акоя най-често се използват за направата на огърлици. Като цяло те са бели на цвят, но се срещат и в розови, жълти и зелени нюанси. След развитието на модерните техники за култивиране на перли от Кокичи Микимото в началото на XX век, японските перли Акоя са първите, които се култивират в големи количества.

Черни таитянски перли
Те се срещат във водите около Френска Полинезия. Формират се от мидата от вида Pinctada margaritifera. Тези перли са уникални заради естествения си черен цвят. Повечето от тях всъщност не са точно черни, а са тъмносиви и сребристи. Истински черните перли са много редки. Самата черупка на тази мида и седефът и са изключително красиви и заради това в началото на XX век тя е била почти на изчезване.

Перли от Южно море
Перлите от Южно море са едни от най-големите съществуващи в света. Те се отглеждат по северното крайбрежие на Австралия и южното крайбрежие на Китай. Цветовете им са различни, като преобладават бяло, сребристо и златисто.

Имитации
Това са изкуствени перли, които са произведени от стъкло, керамика и дори пластмаса.

Седеф
Седефът е основната субстанция, отделяна от мидата, когато тя формира вътрешната страна на своята черупка. Това е и абсолютно същата субстанция, от която се образуват перлите. До средата на XX век седефът е бил използван за направата на лъскави копчета за облекла. Сега той се използва за направата на ядро при култивацията на перли.

Кокичи Микимото
Микимото играе голяма роля в развитието на модерните технологии за култивиране на перли и убеждаването на обществото да приеме тези перли като ценни. Микимото е роден в Тоба, Япония през 1858 г. и е най-големият син в семейство, което притежава ресторант. Той започва да отглежда перлени миди през 1888 г. За своя принос Микимото получава множество почести и награди в родната си Япония.

Перли и медицина
Перлите са се използвали за медицински цели от незапомнени времена. Интересното е, че дори съвременната фармацевтична индустрия продължава да им намира приложения. Перлите с ниско качество, които не могат да се използват за изработка на бижута се стриват на фин прах и се използват в добиването на висококачествен калций.

juvella.com

http://www.kozmetikata.com