Монахът и проститутката

Един монах живял близо до храма на Шива. Отсреща живяла една проститутка. Като забелязал огромното количество хора, които я посещавали, монахът решил да поговори с нея.

- Ти си голяма грешница – казал той сурово. – Демонстрираш неуважение към Бог денем и нощем. Не си ли се замисляла какво ще стане след като умреш?
Бедната жена била потресена от думите на монаха. Тя се отправила молитва към Бог, изпълнена с искрено разкаяние и молела за Неговата прошка. Също така поискала от Всемогъщия да й помогне да намери друг начин да изкарва прехраната си.
Но не могла да намери друга работа и след като погладувала около седмица, отново се върнала към проституирането. Но всеки път, когато отдавала тялото си на непознат, тя се молела на Бог за прошка.
Подразнен, че неговият съвет нямал никакъв ефект, монахът си казал:
- От сега нататък ще броя хората, които влизат в тази къща, докато тази грешница умре.
И от този ден нататък той нищо друго не правел, освен да следи кой влиза и излиза от къщата на проститутката, като за всеки влязъл мъж слагал по един камък на купчина близо до себе си.
След известно време, пак отишъл да говори с проститутката и й казал:
- Виждаш ли тази купчина камъни? Всеки камък представлява смъртен грях, който ти си извършила, въпреки моите предупреждения. Казвам ти го пак: не съгрешавай отново!
Като видяла колко много грехове е натрупала, жената потреперала. Прибрала се вкъщи и обляна в сълзи на разкаяние се помолила на Бог:
- О, Господи, кога ще се смилиш над моя окаян живот?
Молитвата й била чута. Още същия ден ангелът на смъртта дошъл при нея и я отвел. По Божие нареждане, пресякъл улицата и отвел със себе си и монаха.
Душата на проститутката заминала направо за рая, а дяволите замъкнали монаха към ада. Те се разминали по пътя и когато монахът разбрал какво става, се развикал:
- Господи, това ли е твоята справедливост? Аз прекарах целия си живот в бедност и отдаденост, а сега ме водят към ада, докато тази проститутка, която цял живот е била затънала в грехове, се издига в рая!
Като чул това, един от ангелите отговорил:
- Божията преценка е винаги справедлива. Ти си мислеше, че Божията любов е в осъждането на поведението на своя съсед. Но докато ти изпълваше сърцето си с нечистотията на чуждия грях, тази жена се молеше пламенно ден и нощ. Нейната душа е толкова олекнала след всички изплакани сълзи, така че лесно можем да я издигнем в рая. А твоята душа е толкова натежала от камъните, че не въобще не можем да я повдигнем.
(Източник: блогът на Паулу Коелю)

На М.

Твоето докосване е като топъл летен дъжд.
Целувките ти - като огън.
Не позволявай никога отново да изстина.
Цветето е тъй прекрасно, защото
слънцето го гали със своите лъчи.

Д.

СУФИ - ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА

СУФИ

Суфи е този, който се отправя в странстване по пътеката на любовта и преданността към Абсорютната Реалност. Той вярва, че познаването на Реалността е достъпно само за Съвършенния Човек, несъвършенния е сляп по отношение към това знание именно поради силата на своето несъвършенство. Суфият смята, че обикновенния “нормалния” човек страда от болестта на несъвършенството, която влияе на неговата способност да възприема и различава, заставяйки го постоянно да се заблуждава. По този начин, обикновенните хора със своето несъвършенство изказват разбирането си за Реалността и без да осъзнават това, изпадат в заблуждение.

Съвременната психология доказа, че човешкото поведение в значителна степен е обусловено от подсъзнанието. Суфите от своя страна, предполагат че плътската или подбуждащата душа (нафс-и аммара) установява тираничен контрол над поведението и мисълта, скривайки Реалността. Като следствие, при човек живеещ под такъв контрол отсъства способността за различаване на истината.


--------------------------------------------------------------------------------
ДА БЪДЕШ В СВЕТА, НО НЕ ОТ СВЕТА

От гледна точка на суфите мързелът и безделието са уродливи качества. За това те се стараят, доколкото е възможно, да служат на обществото, в което живеят. Те нямат друг избор, освен да изберат някаква професия, приемайки външно участие в обществените дела, а вътрешно, се занимават с Бога. Саади казва:

Чувал ли си някога за създание,
Едновременно присъстващо и отсъстващо
Аз се намирам сред хората,
Но сърцето ми е на друго място.

От гледна точка на суфите животът в хармония с обществото - това е най-мъчителната форма на аскетизъм и умъртвяване на плътта. Още повече, че такава хармония се смята в суфизма за олицетворение на човешкото съвършенство. Този, който не е способен да живее в добросъседски отношения с околните, в действителност е болен. Като следствие, тези, които се отричат от обществото и в своя стремеж към въздигнат духовен живот избират уединението, се разглеждат от суфизма като несъвършени и тъжни (ограбени) хора.

От това следва, че за “пътуващия” не е достатъчно да следва само духовния Път. За да стане Съвършен човек, той трябва да умее да се приспособява към обществото и да живее в съгласие с него. Той е длъжен не само да служи на другите, но и никога да не изпитва усещанания, които му причиняват безпокойство и раздразнителност при общуване с хората. За него живота сред хората е проверка за стремежа му да постигне съвършенство, защото именно в обществото той може да докаже, че не се влияе от страсти и личностни амбиции. На този етап суфият не се засяга от злото, което другите се опитват да му причинят. Ученик, който се безпокои и се дразни от това, се смята за невярващ.

Хафиз е казал:

Да станем обикновенни: приемайте упреците и им се радвайте,
Тъй като да изпитвате досада по вашия Път означава неверие.

Ученикът, изпитващ обида, вижда двойнствеността в света: той още го приема за реален и следователно не е прекратил опитите да “приписва на Бога приятелство”. (?)

Източник: http://indigota.com/index.php?topic=519.0#ixzz1r4mWF27D