На 19-ти януари 1976-та Маргарет Тачър произнася своята прочута реч - "Събуди се, Британия!" Няколко дни по-късно, в руския вестник "Красная звезда", излиза статия със заглавие: "Железная дама страшает". Така се ражда един от най-емблематичните прякори в съвременната политика - Желязната лейди. Тачър остава в историята и като първата жена министър-председател на Великобритания. Управлява повече от 10 години.
И докато Европа се съобразяваше с волята на своята желязна госпожа, то Арабския свят беше запленен от харизмата на Беназир Бхуто.
Беназир Бхуто е първата жена избрана за ръководител на ислямска държава. До ден днешен остава и единствената. Едва на 35 г. печели мандат като министър-председател на Пакистан - 88-90 г.
Родена е на 21 юни 1953 г. в Карачи. Дъщеря на Зулфикар Али Бхуто, който по-късно е президент (71-73) и министър-председател (73-77) на Пакистан. Майка ѝ е родом от Персия, с кюрдско самосъзнание. След като Беназир получава добро образование в родината си, избира да следва политология в Харвард и Оксфорд. Завръща се в Пакистан през 77 г., когато нейният баща е министър-председател. Има намерение да се занимава с външна политика.
Няколко седмици по-късно военните извършват държавен преврат. Баща ѝ е свален от власт и арестуван, а цялото управление преминава в ръцете на диктатора генерал Зия Ул Хак. Той суспендира конституцията, налага военно положение, и кодекса на шериата в страната. През следващите осемнадесет месеца Бхуто често е поставяна под домашен арест, докато се опитва да събере политическа подкрепа против скалъпените обвинения отправени към баща ѝ. През 79 г. Али Бхуто, въпреки международните протести, е осъден в политически процес и екзекутиран чрез обесване. На следващата година и брат й е убит при мистериозни обстоятелства.
След смъртта на баща си, Беназир Бхуто застава начело на Пакистанската народна партия, като решава да насочи усилията си за възстановяване на демокрацията в страната. Бхуто нееднократно е поставяна под домашен арест и едва през 1984 г. ѝ се разрешава да напусне Пакистан.
Като емигрант във Великобритания тя продължава да ръководи ПНП - либерална партия, стремяща се към демократични промени. През 1986 г. военното положение е прекратено и Бенадзир Бхуто се завръща в страната, където е посрещната от хиляди нейни привърженици. Веднага застава начело на масови протести и кампании на гражданско неподчинение против режима на генерал Зия Ул-Хак и за провеждане на национални избори. Диктатурата на генерала приключва, след като загива през август 88 г. в самолетна катастрофа.
На първите свободни парламентарни избори, проведени през ноември 88 г., Пакистанската народна партия печели убедително и Бхуто става първата жена министър-председател в ислямска държава. През 1990 г., обаче, президентът Гулам Ишак Кхан освобождава правителството ѝ, обвинявайки го в корупция, злоупотреба с власт, непотизъм, и насрочва нови избори. След разпускането на нейния кабинет, мъжът й е арестуван и изпратен в затвор за две години по различни обвинения. На последвалите парламентарни избори, които са спорни, нейната партия не успява да спечели достатъчно места, за да сформира правителство. Беназир Бхуто става лидер на опозицията в парламента. Последвалите опити за дискредитиране на управляващата партия, стават причина Бхуто да бъде депортирана в Карачи с временна забрана да влиза в Исламабад, столицата на Пакистан.
През юли 1993 г., президентът на Пакистан разпуска новото правителство по обвинения в корупция и насрочва нови избори. На тях Бхуто получава широка народна подкрепа в четирите провинции и възможност да състави отново кабинет. Второто ѝ правителство е много успешно, но Бхуто допуска разрастване на корупцията. Това намалява значително нейната популярност за сметка на увеличения рейтинг на ислямските фундаменталисти. През 1996 г. е убит втория ѝ брат, заедно с още шестима души, при полицейска престрелка в дома му, което допълнително дестабилизира нейния втори мандат. За втори път нейното правителство е разпуснато от президента в края на 1996 г.
Беназир Бхуто губи изборите през 1997 г. и новата власт я подвежда под семейна отговорност за корупция и финансови злоупотреби. Мъжът ѝ Асиф Али Зардари, който е министър в нейното правителство, е осъден и изпратен в затвор за 8 години. Бхуто е осъдена на 3 години затвор, отстранена е от политиката и осъдена да плати 8,6 милиона долара. Беназир Бхуто решава да емигрира през 1999 г., като твърди, че е невинна и ще обжалва пред Върховния съд
На 18 окт. 2007 г., Бхуто се завръща в Пакистан с намерение да участва в парламентарните и местните избори, насрочени за 8 януари 2008 г., след като президентът Первез Мушараф я амнистира по отправените ѝ обвинения. На тържествено ѝ посрещане в Карачи, срещу нея е извършен двоен самоубийствен бомбен атентат, при който загиват над 130 души и 500 са ранени. Самата Бхуто остава невредима.
На 27 дек., малко след приключването на предизборен митинг на ПНП в Равалпинди, Беназир отново е атакувана. Докато стои изправена през подвижния капак на бронирания автомобил, за да маха на тълпите, срещу нея са произведени три изстрела от мотоциклетист с пистолет, след което атентаторът взривява експлозиви закачени по тялото му. Убива над 20 души от присъстващите и ранява 50. Беназир Бхуто, която е тежко ранена, е откарана в болница, но час по-късно е оповестено, че е починала от раните си.
На 28 дек. 2007 г. Министерството на вътрешните работи на Пакистан прави официално изявление, в което обявява, че Бхуто е убита, когато се е опитвала да приклекне обратно в автомобила, и от ударната вълна на взрива е ударила главата си в дръжката на подвижния капак. Обявено е също, че първоначалните изстрели са я пропуснали, както и че тя няма рани от шрапнели. По-рано, обаче, говорител от болницата направи изявление, че Беназир е имала рани от шрапнели по главата и това е причинило смъртта ѝ. Помощниците на Бхуто твърдят, че изявлението на пакистанското правителство са "куп лъжи", и че охраната на бившия министър-председател не е била на достатъчно високо ниво. Според пакистанската частна телевизия ARY отговорност за атентата поема терористичната мрежа Ал Кайда. Ден по-късно водачът на терористичната организация в Пакистан отхвърли обвиненията, заявявайки, че съществува заговор на пакистанското правителство.
След смъртта й, на нейно име са кръстени летище, улици и булеварди. Издава се и възпомeнателна монета.
АВТОР: MAKEDONSKI... ON 10 МАЙ 2011
Info: http://www.damusenevidi.com
