~*~1001 nights~*~ ☪ Любопитни факти, митове и легенди, суеверия, вкусове и аромати... Ориенталският свят е обвит в мистерия. Ориенталската култура е уникална... ☪ ~*~1001 nights~*~
петък, 7 май 2010 г.
ЛИВАНСКА КУХНЯ
Ахмед Алюс:
„Табули е ливанската шопска салата“
Визитка
29-годишният Ахмед Алюс е от Южен Ливан. В България е вече пета година и говори български чудесно. Дошъл у нас да търси работа. Ориентира се в кулинарния бранш, защото е убеден, че популярният арабски дюнер и екзотичните ливански манджи допадат на българския вкус. Има дъщеря Хадижа, която е на 2 години и половина.
Ахмед е най-големият от многодетно семейство (има трима братя и три сестри). Идва в България, притиснат от нуждата да работи. В момента се притеснява за близките си заради критичната ситуация в Ливан. Често се чува с тях, тревожи се. Макар че с подобно ежедневие е свикнал. Помни как като малък по време на бомбардировките се е качвал на покрива на сградата, в която живее, за да гледа как падат бомбите. „Тях нали ги мятаха само към съседния квартал“ – надсмива се над своите детски представи Ахмед.
В България той се жени за българка, но вече са разделени. Твърди, че няма приятели. Усетил е болката от разочарованието и е осъзнал истината, че всеки се ражда сам на този свят.
Това го прави по-силен
Би направил всичко за дъщеря си. Единственият му проблем, когато идва в България, е, че не може да готви. Няма не може! Научава се (упорит и уверен представител на зодия Лъв е все пак). Започва работа в дюнерджийница, минава бързо през всички уроци на кулинарията и се издига до главен готвач в ливански ресторант в София. От няколко месеца е майстор в новооткрито заведение за арабски манджи Hungry Bunny в Студентски град. Истински професионалист е, има невероятен усет за мерките и теглилките и с безупречна точност сипва всичко на око.
Изключително сръчен и обигран е – тиганите се подчиняват на ръцете му, а храната... само я опитайте.
Голяма врътня
Земята, която древните наричали Финикия, ражда изобилие от зеленчуци и плодове. Морето е богато на риба и морски дарове. Птиците също са любима храна. Ливанците отдавна са смятани за големи гастрономи. Финикийците са измислили и консервите. Тяхната кухня е на 7000 години и с право се признава за една от най-изисканите. Ливанските ястия са изключително вкусни, но никак не са лесни за приготвяне. Тестените изделия са едно от друго по-засукани. Време и търпение за приготвяне изискват и пърженото къбби (арабско хлебче), лахмебаджийн, фатаир спанак, фалафел, агнешки пилаф и много други. Сред десертите най-популярен е атаиф. Той наподобява палачинки с орехи или крем, полети със сироп.
Ливанската кухня е здравословна. Родее се с другите арабски кухни. Използват се леки и по-остри подправки, но акцентът е върху запазването на естествения вкус и аромат на продуктите.
Боб, леща, сарми и друго общо
Храненето се определя от начина на живот. Климатът в Ливан е сходен с българския, сигурно затова и в много отношения кухните ни си приличат. Продуктите, които използваме, са едни и същи. За мое най-голямо учудване разбрах, че в ливанската кухня готвят и всякакви субпродукти – дробчета, сърца, шкембе. Кой казва, че това ни е национален специалитет!?
Много са общите неща между двете кухни – боб, леща яхния, сарми, но от тези с лозов лист. Това са и предпочитаните от Ахмед българските манджи. Останалите храни подозира в намеса на свинско. От българската кухня обича катми, гювеч и мусака, но само когато са приготвени с говеждо или агнешко месо.
Ресторант = работа
Работи в ресторант, затова не обича да ходи на ресторант. За него почивката се асоциира с нещо различно. Най-вече с разходки с дъщеря му Хадижа. Сподели наблюдението си, че в ливанските ресторанти е много по-шумно, отколкото в българските: „Българите стават шумни от… алкохола. В Ливан не е много популярно да се пие алкохол, но ливанците носят настроението в кръвта си.“
Кофеинова бомба по български
Другото, което много го учудва в българските кафенета, е устойчивото словосъчетание „Кафе и кола, моля!“. „Как можете да пиете студено и топло едновременно?! – чуди се Ахмед. – При това две кофеинови напитки наведнъж?! Ега ти глупостта – кафе и кола!“ Освен това е смаян, че кофеиновата комбинация често пъти замества закуската.
Разказа ми и какво е закуска по ливански
Изключително обилна, направо пир! Ахмед се опита да изброи нещата, които трябва да присъстват на сутрешната трапеза в Ливан: лебне в зехтин, задължително няколко вида пресни сирена, някакво топено, поне два вида маслини (зелени и черни), яйца (варени или на очи), къбби. Допълненията към закуската са сладко от кайсии, зехтин, пресни домати и краставици. Друг хит са малките мариновани патладжани, пълнени със сушени домати и полети със зехтин. Когато има гости, на трапезата се поднася и фалафел. Чаят е задължителен.
Булгурът е велик продукт
според Ахмед: „Хем има собствен вкус, хем поема превъзходно вкусовете и ароматите на другите продукти. Има бял и кафяв булгур. Кафявият е по-начукан и по-вкусен. Използва се при приготвяне на месо. С него правя и малки кюфтенца в съотношение 3 части булгур, сварен в телешки бульон, и 1 част телешка кайма. Ако каймата не е много мазна, слагам продуктите във фурната на 180 °С с 2 ч. ч. телешки бульон, докато го поемат. Когато бързам, просто смесвам варен булгур с кайма и много подправки и ги запичам в тава. После режа сместа на ромбове. Щипка канела е задължителна.“
С вкус на канела и... кюфте
Естествено, това, което отличава ливанската кухня от българската, са подправките. Традиционни са ливанските салати и скарата, но… „Тайната на вкуса им е в подправките“ – категоричен е Ахмед. Нито едно ястие не може да стане вкусно без кориандър. Бахарът, кимионът, канелата и кардамонът пък придават оригинален аромат на печените меса. Българите сме свикнали да слагаме канела само на десертите, но ливанците смело подправят с нея и солените манджи. Резултатът е екзотичен и наситен вкус.
Салати за наяждане
Сред предпочитаните от ливанците ястия са салатите. Те освен познатите ни домати и краставици съдържат и силно ароматните сумак, джоджен и магданоз заедно с маруля, рукола и пържен хляб. Безспорно първенството по популярност печелят салатите „Табули“ и „Фатуш“, които са подходящи ястия за летните жеги. Те дори могат да заместят обяда – питателни са и с тях човек може да се нахрани, особено ако ги съчетае с резенчета от вкусния ливански хляб. Салатата „Фатуш“ се прави от ситно нарязано зеле, моркови, магданоз, краставици, домати, лук, чесън, репички и лимон.
Хомосът пък е студено предястие и също е сред най-характерните и обичани ливански ястия. Приготвя се от нахут и тахан, а в допълнение може да се смеси със смлени кедрови ядки, кълцано месо или бакла. На вид прилича на гъста каша, но на вкус е нещо съвсем ново за сетивата.
Мезета за арак
За да усетите докрай кулинарния дух на Ливан, трябва да опитате и специалната ливанска ракия арак – анасонова алкохолна напитка, подобна на мастика, която се сервира с много лед. Ако обаче трябва да обобщим с една дума ливанското мезе за арак, то думата е „ордьовър“ – от онези фантастични богати ордьоври. Ордьоврите – неизброимо количество плата от различни сирена, разнообразни салати, пъпеши, дини, дребни зеленчуци в саламура, таратор, лозови сармички, варени и пушени меса, колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла или черен боб – много лесно се превръщат в ястия за празничната трапеза.
източник: сп. " Бела" http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=59&article_id=1000134&coments=yes
„Табули е ливанската шопска салата“
Визитка
29-годишният Ахмед Алюс е от Южен Ливан. В България е вече пета година и говори български чудесно. Дошъл у нас да търси работа. Ориентира се в кулинарния бранш, защото е убеден, че популярният арабски дюнер и екзотичните ливански манджи допадат на българския вкус. Има дъщеря Хадижа, която е на 2 години и половина.
Ахмед е най-големият от многодетно семейство (има трима братя и три сестри). Идва в България, притиснат от нуждата да работи. В момента се притеснява за близките си заради критичната ситуация в Ливан. Често се чува с тях, тревожи се. Макар че с подобно ежедневие е свикнал. Помни как като малък по време на бомбардировките се е качвал на покрива на сградата, в която живее, за да гледа как падат бомбите. „Тях нали ги мятаха само към съседния квартал“ – надсмива се над своите детски представи Ахмед.
В България той се жени за българка, но вече са разделени. Твърди, че няма приятели. Усетил е болката от разочарованието и е осъзнал истината, че всеки се ражда сам на този свят.
Това го прави по-силен
Би направил всичко за дъщеря си. Единственият му проблем, когато идва в България, е, че не може да готви. Няма не може! Научава се (упорит и уверен представител на зодия Лъв е все пак). Започва работа в дюнерджийница, минава бързо през всички уроци на кулинарията и се издига до главен готвач в ливански ресторант в София. От няколко месеца е майстор в новооткрито заведение за арабски манджи Hungry Bunny в Студентски град. Истински професионалист е, има невероятен усет за мерките и теглилките и с безупречна точност сипва всичко на око.
Изключително сръчен и обигран е – тиганите се подчиняват на ръцете му, а храната... само я опитайте.
Голяма врътня
Земята, която древните наричали Финикия, ражда изобилие от зеленчуци и плодове. Морето е богато на риба и морски дарове. Птиците също са любима храна. Ливанците отдавна са смятани за големи гастрономи. Финикийците са измислили и консервите. Тяхната кухня е на 7000 години и с право се признава за една от най-изисканите. Ливанските ястия са изключително вкусни, но никак не са лесни за приготвяне. Тестените изделия са едно от друго по-засукани. Време и търпение за приготвяне изискват и пърженото къбби (арабско хлебче), лахмебаджийн, фатаир спанак, фалафел, агнешки пилаф и много други. Сред десертите най-популярен е атаиф. Той наподобява палачинки с орехи или крем, полети със сироп.
Ливанската кухня е здравословна. Родее се с другите арабски кухни. Използват се леки и по-остри подправки, но акцентът е върху запазването на естествения вкус и аромат на продуктите.
Боб, леща, сарми и друго общо
Храненето се определя от начина на живот. Климатът в Ливан е сходен с българския, сигурно затова и в много отношения кухните ни си приличат. Продуктите, които използваме, са едни и същи. За мое най-голямо учудване разбрах, че в ливанската кухня готвят и всякакви субпродукти – дробчета, сърца, шкембе. Кой казва, че това ни е национален специалитет!?
Много са общите неща между двете кухни – боб, леща яхния, сарми, но от тези с лозов лист. Това са и предпочитаните от Ахмед българските манджи. Останалите храни подозира в намеса на свинско. От българската кухня обича катми, гювеч и мусака, но само когато са приготвени с говеждо или агнешко месо.
Ресторант = работа
Работи в ресторант, затова не обича да ходи на ресторант. За него почивката се асоциира с нещо различно. Най-вече с разходки с дъщеря му Хадижа. Сподели наблюдението си, че в ливанските ресторанти е много по-шумно, отколкото в българските: „Българите стават шумни от… алкохола. В Ливан не е много популярно да се пие алкохол, но ливанците носят настроението в кръвта си.“
Кофеинова бомба по български
Другото, което много го учудва в българските кафенета, е устойчивото словосъчетание „Кафе и кола, моля!“. „Как можете да пиете студено и топло едновременно?! – чуди се Ахмед. – При това две кофеинови напитки наведнъж?! Ега ти глупостта – кафе и кола!“ Освен това е смаян, че кофеиновата комбинация често пъти замества закуската.
Разказа ми и какво е закуска по ливански
Изключително обилна, направо пир! Ахмед се опита да изброи нещата, които трябва да присъстват на сутрешната трапеза в Ливан: лебне в зехтин, задължително няколко вида пресни сирена, някакво топено, поне два вида маслини (зелени и черни), яйца (варени или на очи), къбби. Допълненията към закуската са сладко от кайсии, зехтин, пресни домати и краставици. Друг хит са малките мариновани патладжани, пълнени със сушени домати и полети със зехтин. Когато има гости, на трапезата се поднася и фалафел. Чаят е задължителен.
Булгурът е велик продукт
според Ахмед: „Хем има собствен вкус, хем поема превъзходно вкусовете и ароматите на другите продукти. Има бял и кафяв булгур. Кафявият е по-начукан и по-вкусен. Използва се при приготвяне на месо. С него правя и малки кюфтенца в съотношение 3 части булгур, сварен в телешки бульон, и 1 част телешка кайма. Ако каймата не е много мазна, слагам продуктите във фурната на 180 °С с 2 ч. ч. телешки бульон, докато го поемат. Когато бързам, просто смесвам варен булгур с кайма и много подправки и ги запичам в тава. После режа сместа на ромбове. Щипка канела е задължителна.“
С вкус на канела и... кюфте
Естествено, това, което отличава ливанската кухня от българската, са подправките. Традиционни са ливанските салати и скарата, но… „Тайната на вкуса им е в подправките“ – категоричен е Ахмед. Нито едно ястие не може да стане вкусно без кориандър. Бахарът, кимионът, канелата и кардамонът пък придават оригинален аромат на печените меса. Българите сме свикнали да слагаме канела само на десертите, но ливанците смело подправят с нея и солените манджи. Резултатът е екзотичен и наситен вкус.
Салати за наяждане
Сред предпочитаните от ливанците ястия са салатите. Те освен познатите ни домати и краставици съдържат и силно ароматните сумак, джоджен и магданоз заедно с маруля, рукола и пържен хляб. Безспорно първенството по популярност печелят салатите „Табули“ и „Фатуш“, които са подходящи ястия за летните жеги. Те дори могат да заместят обяда – питателни са и с тях човек може да се нахрани, особено ако ги съчетае с резенчета от вкусния ливански хляб. Салатата „Фатуш“ се прави от ситно нарязано зеле, моркови, магданоз, краставици, домати, лук, чесън, репички и лимон.
Хомосът пък е студено предястие и също е сред най-характерните и обичани ливански ястия. Приготвя се от нахут и тахан, а в допълнение може да се смеси със смлени кедрови ядки, кълцано месо или бакла. На вид прилича на гъста каша, но на вкус е нещо съвсем ново за сетивата.
Мезета за арак
За да усетите докрай кулинарния дух на Ливан, трябва да опитате и специалната ливанска ракия арак – анасонова алкохолна напитка, подобна на мастика, която се сервира с много лед. Ако обаче трябва да обобщим с една дума ливанското мезе за арак, то думата е „ордьовър“ – от онези фантастични богати ордьоври. Ордьоврите – неизброимо количество плата от различни сирена, разнообразни салати, пъпеши, дини, дребни зеленчуци в саламура, таратор, лозови сармички, варени и пушени меса, колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла или черен боб – много лесно се превръщат в ястия за празничната трапеза.
източник: сп. " Бела" http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=59&article_id=1000134&coments=yes
сряда, 5 май 2010 г.
КЪЛНОВЕ ЗА ЗДРАВЕ
Източник: сп. МенюАвтор: Людмил Хайдутов
Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.
РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ
Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.
ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ
Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.
СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!
На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.
СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!
Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.
вторник, 4 май 2010 г.
АЛ-АКСА (Палестина) [Джамията Ал-Акса]
Особено място в историята на исляма и на арабската цивилизация заема т.нар. „Отдалечена джамия” (ал-масджид ал-акса).Още в Коранът говори за нея ,разказвайки за „нощното пътуване и възнесението „ (ал –исра уа л-ми `радж) на Пророка (Коран ,17:1).По- късно ислямската религиозна традиция утвърждава цялостната легенда за пренасянето на Мохаммад от „Масджид ал-харам” (Забранената джамия) в Мека до джамията в Йерусалим. Според преданието, Пророка бил пренесен от крилатото ездитно животно Бурак, представяно през късното Средновековие ,като кон с човешка глава.Мюсюлманите вярват, че в Йерусалим Мохаммад извършва молитва с Ибрахим (библ. Авраам) и Муса (библ. Моисей)- жест ,който подчертава приемствеността на неговата пророческа мисия с юдео-християнската традиция.Според допълващите краткия текст на Корана(17:1 ; 53:1-16) тълкувания ,то се извършва с помощта на Джибрил (библ.Гавриил), който предварително е промил гръдта на Мохаммад с вода от извора Замзам.При възнасянето си той среща Адам,Яхя,Иса (библ.Иисус), Юсуф (библ.Йосиф) ,Харун (библ.Аарон), Идрис .Мястото обхваща отделен със стени или урви хълм, висок 30 м - с размери : 462 м на изток, 491 м на запад, 310 м на север, 281 м на юг.На тази зема – Харам аш-шариф –се намират джамията Ал-Акса ,светилището Куббат ас-сахрат и Кадам шариф (Благородната стъпка).Очевидно Мохаммад е придавал особено значение на Йерусалим, щом първоначално киблата е насочена към него. От древни времена в арабския език словосъчетанието „бейт ал- макдис” запазва едно осномно свое значение,а именно – свято място,благословена земя. Семитските племена – арамеи, канаани,аморити – населявали земите на Бейт ал-Макдис от дълбока древност.По-късно там ще се настанят вавилоните и асирийците.Сред народите тогава това словосъчетание не било известно(,а използвали думата „Ябус” - идващо от рода на ябуситите от племе канаан.В по-късни времена името се сменя на наименованието Палестина: „земята на канааните”.В течение на времето за хората живеещи по тези земи Палестина се свързва най-вече с името на един град – Йерусалим.През своята история през тази земя минали и си отишли перси, гърци, римляни(по-късно византийци) ,докато не се стигнело до мюсюлманите.Йерусалим бил превзет по времето на халиф Умар бин ал- Хатаб (637г.) и остава в арабски ръце до времето на Кръстоносните походи ,когато заради слабостта на Абасидската държава е превзет(1120г.).Върнат е в мюсюлманските владения от Салах ад- Дин Аюби (1205г.) .Мюсюлманите властват до момента ,в който не се подписва договор,в който Ал Кудз(Йерусалим) е предаден на фаранджите без земята около Ал месджид ал-Акса.След договора на власт идва алмалику Насер от династията на Аюбидите в Египет ,който за няколко години взима Йерусалим и го връща отново на рицарите.През 1264 г. кхауарезмитите - войските на цар Неджмуддин Аюб връщат Йерусалим под мюсюлманска власт.градът е под властта на мамелюците от 1273г. до 1544 г. ,когато османските турци завземат Ал Кудз. По-късно,когато англичаните напускат Йерусалим през 1948 г.(след като Палестина е била тяхна провинция) те ще оставят земя за емигриращите евреи и тогава градът бива разделен на арабска и еврейска част.През 1967г. арабската част е присъединена към еврейската ,заедно с Ал Акса.
Ал меджид ал –Акса е името на целия комплекс около самата джамия : сграда на Джамията, „Скалата” и огражденията. Ал –Бухари разказва в „Сахих ал- Бухари” (част „Фатх ал –Бари” с.406 -8) интересен разказ във формата на хадис ,в който е засегната темата за Ал Акса и джамиите,предизвикващ спорове и до днес:
„-Коя е първата джамия построена на земята?
- Ал Масджид ал-Харам (Пророка).
- Още коя?
- Ал Масджид ал-Акса!
- Колко време имало между строежа на двете джамии?
- 40 години...
В „Сунан ал –Нисаи” (с.32-4) се споменва,че цар Соломон е построил джамията Ал Акса .Но тук идва и неточността,защото Кааба –построена от Ибрахим – е с 1000 години приблизително по-рано...Двама учени започват изследвания – Ибн ал-Джаузи и ал –Куртуби и се опитват да дадат свое обяснение – „Ибрахим и Соломон не построили храмовете ,а само ги довършвали...” И до днес този въпрос – кой е построил всяка една от двете джамии е неуточнен. 1.1 Куббат Ал- Сахрат Според сведения на Шейх ал –Ислям Ал Масджид Ал-Акса е наименование на целия храмов комплекс.Известно е,че сред местното население Ал-Акса е наричана и Ал Мусалла – Мястото за молитва.Не бива да се казва за целия комплекс това наименование,тъй като Ал Мусалла е сградата построена от Умар ибн ал- Хаттаб в предната част на комплекса и се явява само отделно част.Вероятно населението е митологизирало това място поради значимоста си.Известно е,че молитвата в тази джамия е предпочитана от всеки халиф дошъл в Йерусалим т.е. след идването си в Града халифът отивал да се помоли в Ал Акса ,тъй като другите джамии не са достойни за такава молитва. За мюсюлманите това е най-вълнуващото място на света, защото позволявало да се свържат помежду си чрез ориентирането на киблата двата свещени за исляма града – Мека и Йерусалим.Интересна е историята за построяването на храма около Скалата.Халиф Умар завладява Бейт ал –Макдис(Йерусалим) .Той поискал разрешение от гръцкия патриарх Софроний да посети храма на Соломон и да издигне джамия около свещената скала.Идвайки на хълма ,където сега е Ал –Акса той забелязва сам огромни камари боклуци .Тези наслоения от мърсотии са били причинени от християнското население в района с цел да дразни евреите.Халиф Умар издава заповед да се разчисти мястото.За началото на строежа е запазен един разговор между халифа и негов съветник на име Кааб.Предполага се ,че е стигнал до нас в оригиналния си вид ,но се има и идея,че е народно съчинение. „-Виждаш ли място ,където да построим джамия?-пита халифът. -Зад Скалата. - Еврейски син!Мислиш,като евреин!Почни да строиш отпред –за нас е само там.” Съзнавайки важното значение на Бейт ал - Макдис , халифът построил точно там джамията.Този акт имал три значения: 1. Стратегическо- от хълма се вижда целият Град и ,който влиза в него ще види първо извисяващия се храм. 2. Политическо – някога там се издигал Соломоновият храм,важна страница от еврейската история.Освен това мястото било важно и за християните в Града.С построяването на джамията се показва доминацията на Исляма и Халифата и силата на владетеля. 3. Културно – обединителеἽ център за мюсюлманите и утвърждаване на религията,като се има предвид ,че Пророка Мохаммад се възнася на Скалата. Халифът построява джамията пред Скалата.Това е важен елемент в строежа на джамията и традицията на Исляма.Според идеята пред джамията не трябва да има нищо – нужно е празно място ,за да не се разсейва молещия се .По-късно ще се построят и огради ,за да се образува двор.Пред джамиите,които са построени в гъсто населени места задължително се прави дворно място,за да се разграничи светското,човешкото от божественото на храма.Дали е имало застроения над Скалата ,както виждаме днес? Не. Нито Умар ,нито следващите халифи от Праведните не стигнали със строежите до самата Скала и тя била открита – без дори параван над нея.Чак по времето на омеядския владетел Ал Уалид бин Абдул-Малик бин Маруан е започнат строеж над самата Скала – Куббат ал –Сахрат.Той решил да построи върху тези свети земи мюсюлмански храмове, които в архитектурно отношение да са достойни за това местоположение и да издържат на сравнението с християнските църкви,като божи гроб и „Възнесение Христово”.Той наредил да издигнат около Свещената скала внушителният храм Куббат ас-сахрат, започнат през 688 г. и завършен през 691г. Тъй като по това време Мека била под властта на антихалифа Абдуллах Ибн аз-Зубайр (622- 692), антиомеядската пропаганда обвинявала Абд ал-Малик ,че е искал да превърне Йерусалим и неговата Свещена скала в ново място на поклонение, за да измести Мека.Това обвинение е несъстоятелно ,защото едно подобно решение би накарало всички мюсюлмани да се опълчат срещу халифа в момент, когато той се стремял да утвърди своето наследствено право върху престола. Издигнатите архитектурни шедьоври укрепват авторитета на Омеядите ,придавайки още по-голямо значение на Светите места в Йерусалим.С други думи, след Муауия халифите разбират,че в името на исляма джамиите трябва да престанат да бъдат големи „къщи” ,които будят насмешка в привържениците на другите религии.Ал-Акса няма двор – това е така ,защото той се състои от цялото пространство на Куббат ас-сахрат чак до джамията. Ал-Акса е построена по такъв начин ,че централният й кораб да съвпада с центъра на Куббат ас-сахрат по оста север-юг.Още от самото начало би можло да се предвиди,че широката джамия на Умар ще бъде заменена на север от Куббат ас-сахрат,а на юг от джамията Ал-Акса, която съставлява молитвената зала.За единството на цялото допринася и фактът ,че Куббат ас-сахрат и джамията Ал-Акса са копия на византийски паметници, които не внасят никаква промяна в техните планове.Куббат ас-сахрат ,бидейки не джамия ,а светилище , е без прецедент в дотогавашната мюсюлманска традиция. В наши дни целият Харам аш-шариф изпълнява ролята на място за поклонение и молитва. Между мястото Куббат ас-сахра и джамията Ал-Акса са разположени обичайните за дворовете павилиони , малки осмоъгълни монументи ,фонтани ,както и хазната Куббат ас-силсила, която е дванадесетоъгълна .Освен това разположението на ансамбъла може би е дало възможност на архитекта да оправдае пред очите на мюсюлманите удължената форма на джамията и нейните перпендикулярни на кибла кораби ,наподобяващи църковните. За жалост джамията Ал-Акса е била частично разрушена от земетресения през 747 -748 г. ,а след това през 777 -778 г.Те унищожили източното и западното й крило. Трите й централни кораба с мраморни колони са единственото автентично нещо ,което се запазило.От този момент нататък джамията често е реконструирана и преустройвана от Абасидите (750 – 1258), Фатимидите ( 909 – 1171) и кръстоносците ,които я превръщат в кралски дворец в Йерусалим.След превземането на Йерусалим от Салах ад-Дин през 1188 г. ,той връща сградата в лоното на исляма ,като разрушава допълнителните пристройки ,направени от кръстоносците. През 1130 г., джамията била намалена до трите централни кораба.По-късно биват добавени по два кораба от всяка страна. Джамията е изцяло съборена и построена наново в периода 1924 – 1942 г. от английската администрация в Палестина. Планът на първоначалната джамия,броят на корабите, които е включвала и точното местоположение, което е заемал храмът са обект на оживени разисквания. Куббат ас-сахрат , различавайки се в архитектурно отношение от познатата ни джамия допринася за това Харам аш-шариф да предизвиква интерес в познавачите и недотам запознатите със строителството на мюсюлманските храмове.Абд ал Малик ,чрез него свързал развитието на мюсюлманската религиозна архитектура с византийското наследство. Централната част на Куббат ас.сахрат е заета от скалата за жертвоприношение на Ибрахим, която е заобиколена от кръгообразна балюстрада. Мюсюлманите искали да притежават около тяхната свещена скала светилище ,подобно на Божи гроб. Налице е бил естественият стремеж на исляма да се утвърди върху тази свята за юдеи и християни земя.с оглед на това паметникът изглежда е бил предназначен в по-голяма степен за немюсюлманите отколкото за правоверните .До сантиметри е възстановено местоположението на византийските църкви с централни планове, като тези на Божи гроб ,църквата „Възнесение Христово” и гроба на Св. Дева Мария в Йерусалим. Размерите на осемте фасади на Куббат ас-сахрат варират от 20, 33 м. до 20,96 м. дължина за южната страна и 12,10 м. височина. Външната половина е облицована с мрамор ,чрез геометрични рисунки под формата на осмоъгълници, а по-горната половина пронизват седем прозореца – число,което не е случайно.Те оформят плоски и гладки ниши, украсени с мозайки.Останалите пет стени са прекъснати от прозорци с капандури от подобна керамика. Намиращата се над тях арка е леко начупена. Куполът е бил идграден от дърво под влияние на византийската традиция.Обикновено има има два купола –единият външен, облицован със защитен пласт от олово и мед, за да устоява на природните условия, а другият –вътрешен, украсен с мозайки.Външният купол леко наподобява луковица в долната си част и конус в горната.От своя страна ,вътрешният купол ,символизиращ небесния свод,е с формата на полукълбо. Куббат ас –сахрат е първият мюсюлмански паметник от този тип, но и първият, използвал всички възможности на византийската архитектура.Съвсем естествено е той да бъде считан за архетип и да служи ,като устойчив във времето образец не само чрез цялостния си план, но и с целия си набор от елементи.По-късните архитекти в Близкия изток се опитват да разчетат в него тайните на византийската традиция.Той изиграва особено важна роля в развитието на ислямската архитектура. Според Шейх ал-Ислям що се отнася до религиозните учени-теолозите- те не смятали и не отдавали толкова голямо значение на Ал Акса ,защото го смятали за копие на еврейското и християнското и не можело нещо свято за тях да е такова и за мюсюлманите.Загова не било и разрешено стените на джамията да се докосват с ръце – обичайна практика на плъзгане на длан по стените на свещенно място – и също така да се обикаля тре пъти около сградата. ------------------------------------ Праведни халифи : 1.Абу Бакр ас –Саддик ( 632-634) 2.Умар ибн ал –Хаттаб (634-644) 3.Усман ибн ал-Аффан ( 644-656) 4.Али ибн аби Талиб (656 – 660) 5.Ал- Хасан ибн Али (660-661 ) Кръстоносците- фарандж би трябвало да значи французин,но с течение на времето думата се използва за всички европейци. info: http://nauka.bg/index.php?fnc=pub_page&mod=front&pid=10539
Джамията на Пророка
Медина -Това е градът на Пророка ,мястото където е живял и погребан.Първият дом на мюсюлманите,които помагали на Пророка и се биели в началните битки за утвърждаване на Исляма в Арабския полуостров. В Медина била построена неговата – на Пророка - джамия, където положили тялото му.Този град имал и други значения – това бил Праведният град,мястото ,от което се обявявал джихад и се правел призив към Исляма.Тук било и първото седалище на арабските владетели.Още по-важно събитие се случило в Медина – събирането на разказите на Пророка и съставянето на Корана.Оттук тръгнали ислямските войски към Персия,Сирия и Египет.
2.1Разположение
Днес Ал Медина се намира в северозападна Саудитска Арабия и в историческата област Хиджас.На изток граничи с Червено море ,на запад се намира планината Ал Худжадж ,от северозапад – планината Сула, а от юг се виждат възвишенията на Ал Ир.Най-важната планина около града е Ал Ухуд – на север от Медина.Селището е разположено на място,където се докосват тре долини: Уади Ал-Акам,Уади Ал-Акик и Уади Ал- Хумд.Така се образуват благоприятни условия за земеделие,забелязани още в древността.
2.2Строеж на Ал Масджид Ал-Харам
Голямата джамия в Медина е издигната през периода 705-709г. от халифа ал –Уалид върху мястото ,което преди е заемало жилището на Мохаммад.Трудно е обаче да се говори за реконструкция,защото почти нищо от старата сграда не е запазено до днес.Всичко е било разрушено,включително и стаите на Мохаммадовите съпруги, с изключение на на стаята на Аиша,където е бил погребан Пророка, заедно с двама свои приемници – Абу Бакр (632-634) и Омар (634-644). Тази стая по-късно е зазидана и включена в новопостроената сграда с абсолютно неправилна форма.
Джамията е издигната от гръцки архитекти, подпомагани от коптски занаятчии и медински работници,което е причина арабската традиция да възприеме елементи от византийското изкуство.Според ат-Табари, халифът ал –Уалид поставил изискването новопостроената джамия да бъде с размери двеста на двеста лакътя, т.е. отново да има квадратна форма.На практика ъглите не били съвсем прави и северната стена била малко по-къса от южната.
Неправилната форма била неведема за окото.Интересно е дали наистина става въпрос за „грешки” или по-скоро за „доброволни неправилности” ,които са отличителна черта на всички византийски сгради.
Цялостният план на джамията следва в общи линии проекта на „Дома на Пророка” , с една покрита част срещу стената кибла, и друга –срещу северната стена и двор по средата.Тук са добавени само покрити части срещу страничните стени ,свързвайки по този начин старите сенчести зони.Вместо двор ,който да заема по-голямата част от цялото пространство ,покритите участъци вече представляват главната част от площта ,а дворът е „притиснат” във вътрешността от четири покрити правоъгълника.Дворът също така е заобиколен от четири фасади,които са истинските фасади на джамията .При поглед отвън се вижда само една „крепостна стена” ,която сочи отделянето на вътрешното пространство от външния свят.Фасадите откъм двора са съставени и от четирите си стени от полукръгли арки,носени от колони.Броят на арките по тялото на южното здание са единадесет – и от север са толкова.На изток и запад има по деветнадесет арки.Между всяка арка и следващата има стълб,а горната част на арките е затворена от дървена решетка.Вътрешното пространство на практика е продължение на „Дома на Пророка” ,защото грубите навеси от палмови стволове не представляват стена,а само една сенчеста част от двора.
Залата за молитви сама по себе си оформя чисто единство с прекрасния си таван ,носен от пет редици колони,успоредни на стената кибла със своя михраб и минбар.За това внушение допринася и неправилната стена,която отделя стаята на Пророка.Това е едно светилище с типичното си вътрешно пространство, свързано с дворната област.
Сградата има два странични портика ,които представляват нов елемент, предназначен да увеличи сенчестата площ ,но най-вече да подсили красотата на двора.Към всички порти и арки се прибавят и мозайки и стенни рисунки.Учудващо е,че двата портика не са имали една и съща височина.Съществуващите несъразмерности в сградата са основа за оформянето на идеята за асиметрия.Всички пространства между колоните с еднакво широки и заедно с тях служат като мярка.В действителност чрез широчината си тези портици оформят стаи,
свързани със закритите пространства ,на които придават квадратна форма,видима и отвътре. От друга страна те позволяват да се обиколи джамията без да се напускат закритите пространства.Що се отнася до двора джамията в Медина притежава най-съразмерните закрити пространства. Причината е ,че покритата северна част представлява същинска молитвена зала,предназначена за жени,в която се влиза през специална врата ,наречена „Врата за жените”.Разглеждана в този аспект, сградата в действителност е „джамия с две молитвени зали”, както я определя големия изследовател на джамиите от омеядския период Соваже .
Архитектите на Голямата джамия в Медина са били принудени да изберат сред елинистичните, римски и византийски образци точно онзи,който най-много се е доближавал до плана на Мохаммад.Най- приятна била южната молитвена зала ,съобразена с климатичните условия.За това допринасят и закритите портици,с които е заобиколена.Този тип двор води началото си от гръцките agoras и от други сгради с частично открити портици.В случая с Мединската джамия,с нейния квази-квадратен план архитектите очевидно са следвали най-вече модела на пазарите от типа „цезарион” в Антиохия,при които портиците били равни,с еднаква значимост и разположени около четирите страни.
Друго важно въведение на архитектите е снабдяването на джамията с четири свадратни кули.Мединските кули са осем странични лакътя на ширина и повече от петдесет на височина.Именно тези кули са предвестници на минаретата, без които една джамия не би могла да бъде замислена.За архитектите кулите са били еквивалент на църковната камбанария,защото са имали същата функция на призив към вярващите.Минаретата всъщност притежават класическата византийска квадратна форма на камбанариите.Но идеята да се отправи призив за молитва към мюсюлманите от човек,който се качва на самия връх ,води след себе си до промяна на формата на минарето.Но идва въпросът – защо гръцките архитекти построяват четири кули ,след като църквите имат една или две ? От една страна този брой може да бъде обяснен с внушителните размери на сградата и с невъзможността на човешкия глас,при призив към молитва. От друга страна ,той трябва да бъде отправен към „четирите краища” на света.И пак се стига до числото четири.Кулите ,разположени в краищата на четирите стени придават усещането за крепост.
През 706-707 г. в Медина, в люлката на исляма, високите крепостни стени без външна фасада са внушавали идеята за „укрепление” .Впоследствие всички големи джамии,построени в завоюваните територии играят ролята на своеобразни „крепости на исляма” .Те са представлявали ясен знак за превъзходството на мюсюлманите над „неверниците”.Самите вярващи са намирали в джамията чисто мюсюлманската среда.Стените пазели мястото,а общността се есъбирала за дискусии. В християнската архитектура подобна функция имат манастирите,които се отричат от останалия свят и имат за цел да създадат вътрешна атмосфера.Затова сами по себе си и манастирите често напомнят крепости.
Минаретата играели ролята на „връзка” между два свята – сакралния и светския.В джамиите на Близкия изток,с хоризонтално разгънати форма и пространство ,това е елементът ,който сочи порив към небето.В началото на VIII в. Всички тези символи не са съществували и гръцките архитекти несъмнено са искали да постигнат уравновесена сграда.Кулите на Джамията на Пророка в Медина впоследствие са имитирани навсякъде при изграждането на мюсюлмански храмове.По този начин те се превръщат в един от символите на джамията,въпреки че броят на кулите и техните форми се променят.
Минарето се превръща в символична форма на призоваването към молитва от страна на мюезина.След установяването му в Мединската джамия ,то е било усвоено навсякъде в „дома на исляма” (дар ал-ислам). Но тъй като минарето е квадратно и има сходни размели с камбаналията,от която е произлязло ,то притежава специфично религиозно значение,свързано с историческия ,социален и културен контекст.В този смисъл когато става дума за джамия,нейната външна форма не е била тази на църквата или синагогата.
Минарето съществува ,като такова след установяването на нова естетическа форма,олицетворяваща новите му религиозни значения.
За да се предотврати влизането на товарни животни през вратите на джамията ,управителят на Медина Омар ибн Абд ал-Азиз е искал да окачи вериги,но в крайна сметка това не било направено,за да не се променя нищо в „Дома на Пророка”.Изключение прави само т.нар. „Врата на Маруан” ,която водела директно към молитвената зала.
Мястото ,на което абсолютно точно е запазено разположението от жилището на Мохаммад ,е молитвената зала,разположена откъм стената кибла.Известно е,че Омар ибн Абд ал-Азиз,натоварен от халифа ал-Уалид със задачата да реконструира джамията ,събира най-изтъкнатите факихи на Медина.Те му показват символите,отличителните места в джамията и му посочват размери,след което той поставя основите.Гробовете на Пророка и на първите двама халифи Абу Бакр и Умар в стаята на Аиша,както и минбарът,тук запазват първоначалното си място и довеждат до мисълта,че минбарът не се е намирал близа до кибла,а в травея(междина на греди).Тези детайли свидетелстват,че всички елементи от отва жилище имат историческо и символно значение за мюсюлманите от онази епоха.
Желанието да не се променя нищо в молитвената зала поражда противоречия в строителния план.В началото таванът й лежи направо върху колоните.В жилището на Мохаммад очевидно покривът се е опирал непосредствено на палмовите стволове.Когато при цялостното изграждане на новата джамия колоните са реконструирани ,те са изградени от камък,но типът подпор на тавана се запазва.Тази загриженост за традицията води и до противопоставяне между плана на пода и на тавана.На пода всички подпори отстояват на едно разстояние, както палмовите стволове на Пророка и заместилите ги по-късно колони.Но корабът ,перпендикулярен на стената кибла,намиращ се на тавана точно срещу михраба,се отличава с богата украса.Във всички по-късни джамии се използва един унифициран план,отнасящ сᰵ в еднаква степен и за пода ,и за тавана. Планът включва по-широк осов кораб ,който е по-висок и повече украсен от другите.Това разположение ,което тук личи само на тавана,намира обяснение единствено чрез михраба-едно от най-важните нововъведения в тази мединска джамия.Михрабът тук не се разполага в центъра на кибла,а вляво от нея,по подобие на осовия кораб.Разположен в лявата половина на новата джамия ,михрабът всъщност е точно в центъра на бившата „стая на Пророка”.Следователно ,подобно на останалите символи,михрабът е бил предназначен да определи точно мястото,на което е стоял Пророка.
Михбарът води началото си още от Античността .В тази епоха куполът символизира небесния свод.За да се пренесе символиката на купола в една стена ,в нея се издълбава четвърт от геометричната сфера. Това придава полуцилиндрична форма отдолу и така се ражда нишата, т.е. михбарът.За Соваже михрабът е „умалено копие на крайната абида на приемните зали”, където по принцип е стоял управителят или владетелят.Тези приемн зали на омеядските дворци продължават традицията на базиликите от елинистичния период.Така че е било естествено тъкмо своеобразният свод да бъде избран ,за да посочи мястото,където е стоял Пророка.Интересно е защо не е била построена истинска абсида,която да е мястото на владетеля или неговия заместник.Причината може да се крие в стремежа да се запази оригиналната подредба на молитвената зала.Единственото решение явно е било да се редуцира максимално отворът на нишата.Затова и катедрата,предназначена за имама,впоследствие се разполага отстрани.Фактът ,че базиликата ,построена от гръцките архитекти за мюсюлманите , е едновременно религиозна и гражданска сграда,е свързан пряко с теократичната ориентация на исляма.Не бива да се забравя,че в началото джамията е била жилище на Пророка и негова резиденция.
А минбарът като единствената мебел в нея ,му е служел за „трон” дори извън хутбата и ребигиозните служби.Осовият кораб по принцип би трябвало да води към минбара и положението е такова в случаите, когато катедрата заема обичайната си позиция в центъра на джамията срещу стената кибла ,вдясно от михраба.Но в самата Мединска джамия,посветена изключително на паметта на Пророка,има разделение на две символни форми ,което не се открива никъде другаде.Михрабът ,който не е играел никаква практическа роля е поставен на мястото,където е стоял Пророка в своята молитвена зала,а минбарът е разположен в центъра на новото здание.Така символното значение на михраба има много по-пряко и дълбоко въздействие.Въпреки отрицателното мнение на мединските факихи това нововъведение е можело да бъде оправдано само,като символ на присъствието на Пророка в новия дом.Тук неизбежно правят впечатление и богатите декорации,които украсяват михраба.Тази украса е направена ,за да бъде почетен халифът или управителят.Трябва да се отбележи също,че имамът не стои във вътрешността на михраба, нито пред него.По този начин той не му обръща гръб, а е с лице пред него, както и към останалите вярващи.По силата на установения в Медина архетип михрабът се превръща в символ на физическото присъствие на Мохаммад в неговия дом.Това обяснява и внушителната му украса.
Символиката на михраба е можела да се разбере единствено от гръцките архитекти,на които е била възложена задачата,а не от тогавашния управител на Медина или неговите спътници.Те не са имали никаква представа за михраба.Поискали са от архитектите просто да представят мястото ,където е стоял Мохаммад,като по този начин увековечят присъствието му.Ако ислямът по правило не забраняваше изображенията, архитектите сигурно биха прибегнали до изображение на Мохаммад.Но тъй като това е било невъзможно е изникнал в᥊просът как да се загатне за физическото присъствие на Мохаммад на точно определено място .По принцип можело да се слага статуя в определена ниша.Но тук не ставало-не можело да се слага статуя.Затова нишата-михраб бил най-удачният начин да се загатне за липсващата статуя.Архитектите на Мединската джамия сами са разрешили сложния казус как да индикират присъствието на Мохаммад.Идеята за михраба се оказва оригинално решение на този проблем.
Размерите на михраба трябва да са достатъчни,за да може той да служи, като рамка ,ограждаща една „статуя” на Пророка.Тази „статуя” би могла да бъде замислена ,като доста по-голяма от естествените човешки размери.Той увековечава присъствието на Пророка в джамията и неговото учение.
Арабските извори описват михраба в Мединската джамия така:”Сводът на михраба е изключително ценен.Там има отделения ,част от които са позлатени , а друга –черни или с винено червен цвят.Над свода на михраба се намира златен корниз ,над който стоят златни осмоъгълни плочи ,между които е и ахатов къс,наподобяващ черепа на малко дете ,в който са забити гвоздеи...”
От този момент нататък нито една джамия не би могла да бъде замислена без михраб.В Голямата „Мезкита Майора” в Кордоба тази ниша е толкова дълбока и пищно декорирана ,че е почти като една малка стая.
Михрабът винаги е най-богато украсеното място в цялата джамия,което важи за цялата стена ,която го заобикаля.Освен това нишата й е „миропомазана” с благоухания – обичай ,който също се отнася до невидимото присъствие на Пророка.Една от причините е фактът ,че благовонията са били едно от любимите удоволствия на Мохаммад,който често е употребявал различни ухания, типични за Ориента: амбра,мускус , помади и мехлеми. Светостта на михраба се подчертава в още по-голяма степен чрез един свод, който по принцип се намира пред него.Този свод с течение на времето става малко или много по-голям ,висок и сложен по структура ,като се изгражда с дърво,тухли или камък .Най-често той е богато украсен ,тйъ като е свързан с михраба и с присъствието на Пророка.В джамиите с план от типа на базиликата той се намира в пресечната точка на осовия кораб с кораба-продължание на стената кибла.Често при издигането на джамии осовият кораб е снабдяван с друг свод ,който го определя по-добре отвън и отвътре ,като свещен път, водещ към михраба.Нишата не се намира само на оста на сградата,тя е една символна врата и на мистичния път,водещ направо към Мека.Осовият кораб е своеобразна стрелка във въображаемия компас на цялата сграда и това е един мистичен компас ,който непрестнна сочи на вярващия „полюсът” на исляма.
Осовият кораб е важен елемент дотолкова,доколкото правоъгълникът ,който молитвената зала оформя е по принцип ориентиран по посока ширината на сградата по подобие на Медина.Мюсюлманите се подреждат в редици ,които са „дълги на ширина”. Този обичай може би датира още от времето преди изграждането на „Дома на Пророка”. Оттогава той се превръща в модел, който непрекъснато бива имитиран.Сенчестото пространство от петдесет метра дължина и десет метра ширина в жилището на Мохаммад е задължавало вярващите да се подреждат срещу стената кибла и доколкото е възможно на сянка – в широчина,един до друг, а не в дълбочина.
В стената кибла понякога има по няколко михраба.На пръв поглед това изглежда парадоксално,тъй като нишата определя мястото, където е стоял Пророка,а той не може да е на няколко места едновременно.Но по аналогичен начин в една църква се поставят многобройни икони или статуи на Иисус.Допълнителните михраби винаги са с по-малки размери и са негови имитация. За вярващите в тази част на залата те са своеобразни заместители на централния михраб.Пример в това отношение е джамията в Дамаск ,където стената кибла съдържа два михраба, впоследствие те стават три и накрая – четири.
Друг елемент , с който се характеризира мединската архитектурна традиция,е т.нар. максура (отделение,ложа) .По същество тя има социална стойност.Максурата представлява балюстрада,която отделя една част на джамията от останалото пространство,за да я запази за имама.
Максурата не е позната в традицията ,наложена от Мохаммад.Той дори не е налагал никакво разделение под формата на преграда между себе си и вярващите.Първите халифи,известни в историята на исляма със своята непринуденост ,му подражават.Но Умар(634 -644) бива убит в Мединската джамия.Осман (644 – 656) е линчуван с камъни от своите правоверни ,докато стоял на минбара на Пророка.Муауия (661-680) пък бива нападнат със сабя ,докато се покланял пред киблата в първата джамия, построена в Дамаск.
Малко вероятно е максурата в Медина да е била построена за защита срещу евентуално нападение,защото като предпазна мярка халифите са се обграждали с въоръжена стража.Тук става дума за една съвсем символична балюстрада ,която указва мястото за халифа и неговите гости.Максурата винаги включва в себе си и минбара.Изключение прави Мединската джамия,където той е поставен на старото си място ,което е заемал в „Дома на Пророка”.Максурата в Медина разделя пространството между главните подпорни точки по продължението на стената кибла.в някои джамии като Голямата джамия на Дамаск ,става възможно да има повече максури, запазени за братства,фамилии и др. Някои по-късни максури са достатъчно високи и здрави, за да осигуряват защитата на халифите .Максурата претърпява значително художествено развитие.Съществували са даже подвижни максури, които са се поставяли на съответното място специално за хутбата в петък.Тъй като големите дървени максури от типа на тази в Кайруан са тежали доста ,са въведени приспособления с противотежест, които давали възможност плоскостите на максурата да се появяват изпод земята.Подобен механизъм е използван в Омеядската джамия на Кордоба.
2.3Други строежи в Медина- допълнение
1.Ал Масджид ал- Набауи:
втората по важност джамия след Ал-Харам и първата мюсюлманска школа.Интересна е легендата ,според която се избира мястото за джамията.Смята се ,че на мястото ,където се намира Ал Масджид ал-Набауи заседнала в пясъка камилата на Пророка.Тази на пръв поглед комична случка показва отново колко важни били всички елементи,свързвани с Мохаммад и колко сакрални били предмети ,дмятани за негови.
Първоначалнат сграда били съградена от камъни и палмови листа, а самите носещи колони били от стеблата на палмовите дървета.В първия план на храма са присъствали три порти – Ар-Рахма(Портата на Милостта) ,Баб Абу Бакр (Портата на Абу Бакр),която гледала на запад и Ал-Усман (Портата на Усман) , с поглед на изток.Спорно е решението колко е била площта на джамията по времето на Пророка Мохаммад ,но учените установяват ,че е била около 50 х 50 метра.
По времето на халиф Умар били добавени още три порти, а когато идва на власт Усман е добавен и Олтарът на Усман. През управлението на Ал-Уалид храмът бил дострояван ,разширяван с най-модерните средства за онова време.Били добавени и много нови елементи в архитектурата и общия изглед на джамията: мозайки,веригиза светилници и самите светилници,които не присъствали до тогава.Постепенно джамията се разширила и станала с двадесет порти и четири минарета.Най-голямото й разширение и благоустройство било по времето на крал Фахд през 1985 г. ,когато площта на храма става 400 500 кв.м. ,а във вътрешността си поема 650 000 богомолци.Броят на портите също се увеличил – станали 81 порти( тук може да се отбележи затруднението при толкова много порти,доказателство за което е случаят ,в който мъж губи жена си при Хадж и се намират в джамията след една седмица търсене!)
2.Ал Кублатейн и Масджид Кубаа :
В северозападната част на Медина се намира джамията Ал Кублатейн .Няма много информация за нея.Името й е такова,защото при молитва на обяд посоката на богомолците се обръща не към Мека, а към Ал-Харам.Разширенията и подобряванията продължавали чак до Саудитската династия.
Месджид Кубаа се различава от предшествели те я джамии,с това,че тя е първата Джамия в идляма,като такава.Ако предишните храмове са служили и за домове на пророка или халифа,то Кубаа служи единствено за молитви.Тя може да се гордее и с друг факт – още в Корана се споменава за нея и ,че това е джамията „построена върху благочестие”.Намира се в югозападната част на Медина.
източник: http://arabia.start.bg/article.php?aid=7617
2.1Разположение
Днес Ал Медина се намира в северозападна Саудитска Арабия и в историческата област Хиджас.На изток граничи с Червено море ,на запад се намира планината Ал Худжадж ,от северозапад – планината Сула, а от юг се виждат възвишенията на Ал Ир.Най-важната планина около града е Ал Ухуд – на север от Медина.Селището е разположено на място,където се докосват тре долини: Уади Ал-Акам,Уади Ал-Акик и Уади Ал- Хумд.Така се образуват благоприятни условия за земеделие,забелязани още в древността.
2.2Строеж на Ал Масджид Ал-Харам
Голямата джамия в Медина е издигната през периода 705-709г. от халифа ал –Уалид върху мястото ,което преди е заемало жилището на Мохаммад.Трудно е обаче да се говори за реконструкция,защото почти нищо от старата сграда не е запазено до днес.Всичко е било разрушено,включително и стаите на Мохаммадовите съпруги, с изключение на на стаята на Аиша,където е бил погребан Пророка, заедно с двама свои приемници – Абу Бакр (632-634) и Омар (634-644). Тази стая по-късно е зазидана и включена в новопостроената сграда с абсолютно неправилна форма.
Джамията е издигната от гръцки архитекти, подпомагани от коптски занаятчии и медински работници,което е причина арабската традиция да възприеме елементи от византийското изкуство.Според ат-Табари, халифът ал –Уалид поставил изискването новопостроената джамия да бъде с размери двеста на двеста лакътя, т.е. отново да има квадратна форма.На практика ъглите не били съвсем прави и северната стена била малко по-къса от южната.
Неправилната форма била неведема за окото.Интересно е дали наистина става въпрос за „грешки” или по-скоро за „доброволни неправилности” ,които са отличителна черта на всички византийски сгради.
Цялостният план на джамията следва в общи линии проекта на „Дома на Пророка” , с една покрита част срещу стената кибла, и друга –срещу северната стена и двор по средата.Тук са добавени само покрити части срещу страничните стени ,свързвайки по този начин старите сенчести зони.Вместо двор ,който да заема по-голямата част от цялото пространство ,покритите участъци вече представляват главната част от площта ,а дворът е „притиснат” във вътрешността от четири покрити правоъгълника.Дворът също така е заобиколен от четири фасади,които са истинските фасади на джамията .При поглед отвън се вижда само една „крепостна стена” ,която сочи отделянето на вътрешното пространство от външния свят.Фасадите откъм двора са съставени и от четирите си стени от полукръгли арки,носени от колони.Броят на арките по тялото на южното здание са единадесет – и от север са толкова.На изток и запад има по деветнадесет арки.Между всяка арка и следващата има стълб,а горната част на арките е затворена от дървена решетка.Вътрешното пространство на практика е продължение на „Дома на Пророка” ,защото грубите навеси от палмови стволове не представляват стена,а само една сенчеста част от двора.
Залата за молитви сама по себе си оформя чисто единство с прекрасния си таван ,носен от пет редици колони,успоредни на стената кибла със своя михраб и минбар.За това внушение допринася и неправилната стена,която отделя стаята на Пророка.Това е едно светилище с типичното си вътрешно пространство, свързано с дворната област.
Сградата има два странични портика ,които представляват нов елемент, предназначен да увеличи сенчестата площ ,но най-вече да подсили красотата на двора.Към всички порти и арки се прибавят и мозайки и стенни рисунки.Учудващо е,че двата портика не са имали една и съща височина.Съществуващите несъразмерности в сградата са основа за оформянето на идеята за асиметрия.Всички пространства между колоните с еднакво широки и заедно с тях служат като мярка.В действителност чрез широчината си тези портици оформят стаи,
свързани със закритите пространства ,на които придават квадратна форма,видима и отвътре. От друга страна те позволяват да се обиколи джамията без да се напускат закритите пространства.Що се отнася до двора джамията в Медина притежава най-съразмерните закрити пространства. Причината е ,че покритата северна част представлява същинска молитвена зала,предназначена за жени,в която се влиза през специална врата ,наречена „Врата за жените”.Разглеждана в този аспект, сградата в действителност е „джамия с две молитвени зали”, както я определя големия изследовател на джамиите от омеядския период Соваже .
Архитектите на Голямата джамия в Медина са били принудени да изберат сред елинистичните, римски и византийски образци точно онзи,който най-много се е доближавал до плана на Мохаммад.Най- приятна била южната молитвена зала ,съобразена с климатичните условия.За това допринасят и закритите портици,с които е заобиколена.Този тип двор води началото си от гръцките agoras и от други сгради с частично открити портици.В случая с Мединската джамия,с нейния квази-квадратен план архитектите очевидно са следвали най-вече модела на пазарите от типа „цезарион” в Антиохия,при които портиците били равни,с еднаква значимост и разположени около четирите страни.
Друго важно въведение на архитектите е снабдяването на джамията с четири свадратни кули.Мединските кули са осем странични лакътя на ширина и повече от петдесет на височина.Именно тези кули са предвестници на минаретата, без които една джамия не би могла да бъде замислена.За архитектите кулите са били еквивалент на църковната камбанария,защото са имали същата функция на призив към вярващите.Минаретата всъщност притежават класическата византийска квадратна форма на камбанариите.Но идеята да се отправи призив за молитва към мюсюлманите от човек,който се качва на самия връх ,води след себе си до промяна на формата на минарето.Но идва въпросът – защо гръцките архитекти построяват четири кули ,след като църквите имат една или две ? От една страна този брой може да бъде обяснен с внушителните размери на сградата и с невъзможността на човешкия глас,при призив към молитва. От друга страна ,той трябва да бъде отправен към „четирите краища” на света.И пак се стига до числото четири.Кулите ,разположени в краищата на четирите стени придават усещането за крепост.
През 706-707 г. в Медина, в люлката на исляма, високите крепостни стени без външна фасада са внушавали идеята за „укрепление” .Впоследствие всички големи джамии,построени в завоюваните територии играят ролята на своеобразни „крепости на исляма” .Те са представлявали ясен знак за превъзходството на мюсюлманите над „неверниците”.Самите вярващи са намирали в джамията чисто мюсюлманската среда.Стените пазели мястото,а общността се есъбирала за дискусии. В християнската архитектура подобна функция имат манастирите,които се отричат от останалия свят и имат за цел да създадат вътрешна атмосфера.Затова сами по себе си и манастирите често напомнят крепости.
Минаретата играели ролята на „връзка” между два свята – сакралния и светския.В джамиите на Близкия изток,с хоризонтално разгънати форма и пространство ,това е елементът ,който сочи порив към небето.В началото на VIII в. Всички тези символи не са съществували и гръцките архитекти несъмнено са искали да постигнат уравновесена сграда.Кулите на Джамията на Пророка в Медина впоследствие са имитирани навсякъде при изграждането на мюсюлмански храмове.По този начин те се превръщат в един от символите на джамията,въпреки че броят на кулите и техните форми се променят.
Минарето се превръща в символична форма на призоваването към молитва от страна на мюезина.След установяването му в Мединската джамия ,то е било усвоено навсякъде в „дома на исляма” (дар ал-ислам). Но тъй като минарето е квадратно и има сходни размели с камбаналията,от която е произлязло ,то притежава специфично религиозно значение,свързано с историческия ,социален и културен контекст.В този смисъл когато става дума за джамия,нейната външна форма не е била тази на църквата или синагогата.
Минарето съществува ,като такова след установяването на нова естетическа форма,олицетворяваща новите му религиозни значения.
За да се предотврати влизането на товарни животни през вратите на джамията ,управителят на Медина Омар ибн Абд ал-Азиз е искал да окачи вериги,но в крайна сметка това не било направено,за да не се променя нищо в „Дома на Пророка”.Изключение прави само т.нар. „Врата на Маруан” ,която водела директно към молитвената зала.
Мястото ,на което абсолютно точно е запазено разположението от жилището на Мохаммад ,е молитвената зала,разположена откъм стената кибла.Известно е,че Омар ибн Абд ал-Азиз,натоварен от халифа ал-Уалид със задачата да реконструира джамията ,събира най-изтъкнатите факихи на Медина.Те му показват символите,отличителните места в джамията и му посочват размери,след което той поставя основите.Гробовете на Пророка и на първите двама халифи Абу Бакр и Умар в стаята на Аиша,както и минбарът,тук запазват първоначалното си място и довеждат до мисълта,че минбарът не се е намирал близа до кибла,а в травея(междина на греди).Тези детайли свидетелстват,че всички елементи от отва жилище имат историческо и символно значение за мюсюлманите от онази епоха.
Желанието да не се променя нищо в молитвената зала поражда противоречия в строителния план.В началото таванът й лежи направо върху колоните.В жилището на Мохаммад очевидно покривът се е опирал непосредствено на палмовите стволове.Когато при цялостното изграждане на новата джамия колоните са реконструирани ,те са изградени от камък,но типът подпор на тавана се запазва.Тази загриженост за традицията води и до противопоставяне между плана на пода и на тавана.На пода всички подпори отстояват на едно разстояние, както палмовите стволове на Пророка и заместилите ги по-късно колони.Но корабът ,перпендикулярен на стената кибла,намиращ се на тавана точно срещу михраба,се отличава с богата украса.Във всички по-късни джамии се използва един унифициран план,отнасящ сᰵ в еднаква степен и за пода ,и за тавана. Планът включва по-широк осов кораб ,който е по-висок и повече украсен от другите.Това разположение ,което тук личи само на тавана,намира обяснение единствено чрез михраба-едно от най-важните нововъведения в тази мединска джамия.Михрабът тук не се разполага в центъра на кибла,а вляво от нея,по подобие на осовия кораб.Разположен в лявата половина на новата джамия ,михрабът всъщност е точно в центъра на бившата „стая на Пророка”.Следователно ,подобно на останалите символи,михрабът е бил предназначен да определи точно мястото,на което е стоял Пророка.
Михбарът води началото си още от Античността .В тази епоха куполът символизира небесния свод.За да се пренесе символиката на купола в една стена ,в нея се издълбава четвърт от геометричната сфера. Това придава полуцилиндрична форма отдолу и така се ражда нишата, т.е. михбарът.За Соваже михрабът е „умалено копие на крайната абида на приемните зали”, където по принцип е стоял управителят или владетелят.Тези приемн зали на омеядските дворци продължават традицията на базиликите от елинистичния период.Така че е било естествено тъкмо своеобразният свод да бъде избран ,за да посочи мястото,където е стоял Пророка.Интересно е защо не е била построена истинска абсида,която да е мястото на владетеля или неговия заместник.Причината може да се крие в стремежа да се запази оригиналната подредба на молитвената зала.Единственото решение явно е било да се редуцира максимално отворът на нишата.Затова и катедрата,предназначена за имама,впоследствие се разполага отстрани.Фактът ,че базиликата ,построена от гръцките архитекти за мюсюлманите , е едновременно религиозна и гражданска сграда,е свързан пряко с теократичната ориентация на исляма.Не бива да се забравя,че в началото джамията е била жилище на Пророка и негова резиденция.
А минбарът като единствената мебел в нея ,му е служел за „трон” дори извън хутбата и ребигиозните служби.Осовият кораб по принцип би трябвало да води към минбара и положението е такова в случаите, когато катедрата заема обичайната си позиция в центъра на джамията срещу стената кибла ,вдясно от михраба.Но в самата Мединска джамия,посветена изключително на паметта на Пророка,има разделение на две символни форми ,което не се открива никъде другаде.Михрабът ,който не е играел никаква практическа роля е поставен на мястото,където е стоял Пророка в своята молитвена зала,а минбарът е разположен в центъра на новото здание.Така символното значение на михраба има много по-пряко и дълбоко въздействие.Въпреки отрицателното мнение на мединските факихи това нововъведение е можело да бъде оправдано само,като символ на присъствието на Пророка в новия дом.Тук неизбежно правят впечатление и богатите декорации,които украсяват михраба.Тази украса е направена ,за да бъде почетен халифът или управителят.Трябва да се отбележи също,че имамът не стои във вътрешността на михраба, нито пред него.По този начин той не му обръща гръб, а е с лице пред него, както и към останалите вярващи.По силата на установения в Медина архетип михрабът се превръща в символ на физическото присъствие на Мохаммад в неговия дом.Това обяснява и внушителната му украса.
Символиката на михраба е можела да се разбере единствено от гръцките архитекти,на които е била възложена задачата,а не от тогавашния управител на Медина или неговите спътници.Те не са имали никаква представа за михраба.Поискали са от архитектите просто да представят мястото ,където е стоял Мохаммад,като по този начин увековечят присъствието му.Ако ислямът по правило не забраняваше изображенията, архитектите сигурно биха прибегнали до изображение на Мохаммад.Но тъй като това е било невъзможно е изникнал в᥊просът как да се загатне за физическото присъствие на Мохаммад на точно определено място .По принцип можело да се слага статуя в определена ниша.Но тук не ставало-не можело да се слага статуя.Затова нишата-михраб бил най-удачният начин да се загатне за липсващата статуя.Архитектите на Мединската джамия сами са разрешили сложния казус как да индикират присъствието на Мохаммад.Идеята за михраба се оказва оригинално решение на този проблем.
Размерите на михраба трябва да са достатъчни,за да може той да служи, като рамка ,ограждаща една „статуя” на Пророка.Тази „статуя” би могла да бъде замислена ,като доста по-голяма от естествените човешки размери.Той увековечава присъствието на Пророка в джамията и неговото учение.
Арабските извори описват михраба в Мединската джамия така:”Сводът на михраба е изключително ценен.Там има отделения ,част от които са позлатени , а друга –черни или с винено червен цвят.Над свода на михраба се намира златен корниз ,над който стоят златни осмоъгълни плочи ,между които е и ахатов къс,наподобяващ черепа на малко дете ,в който са забити гвоздеи...”
От този момент нататък нито една джамия не би могла да бъде замислена без михраб.В Голямата „Мезкита Майора” в Кордоба тази ниша е толкова дълбока и пищно декорирана ,че е почти като една малка стая.
Михрабът винаги е най-богато украсеното място в цялата джамия,което важи за цялата стена ,която го заобикаля.Освен това нишата й е „миропомазана” с благоухания – обичай ,който също се отнася до невидимото присъствие на Пророка.Една от причините е фактът ,че благовонията са били едно от любимите удоволствия на Мохаммад,който често е употребявал различни ухания, типични за Ориента: амбра,мускус , помади и мехлеми. Светостта на михраба се подчертава в още по-голяма степен чрез един свод, който по принцип се намира пред него.Този свод с течение на времето става малко или много по-голям ,висок и сложен по структура ,като се изгражда с дърво,тухли или камък .Най-често той е богато украсен ,тйъ като е свързан с михраба и с присъствието на Пророка.В джамиите с план от типа на базиликата той се намира в пресечната точка на осовия кораб с кораба-продължание на стената кибла.Често при издигането на джамии осовият кораб е снабдяван с друг свод ,който го определя по-добре отвън и отвътре ,като свещен път, водещ към михраба.Нишата не се намира само на оста на сградата,тя е една символна врата и на мистичния път,водещ направо към Мека.Осовият кораб е своеобразна стрелка във въображаемия компас на цялата сграда и това е един мистичен компас ,който непрестнна сочи на вярващия „полюсът” на исляма.
Осовият кораб е важен елемент дотолкова,доколкото правоъгълникът ,който молитвената зала оформя е по принцип ориентиран по посока ширината на сградата по подобие на Медина.Мюсюлманите се подреждат в редици ,които са „дълги на ширина”. Този обичай може би датира още от времето преди изграждането на „Дома на Пророка”. Оттогава той се превръща в модел, който непрекъснато бива имитиран.Сенчестото пространство от петдесет метра дължина и десет метра ширина в жилището на Мохаммад е задължавало вярващите да се подреждат срещу стената кибла и доколкото е възможно на сянка – в широчина,един до друг, а не в дълбочина.
В стената кибла понякога има по няколко михраба.На пръв поглед това изглежда парадоксално,тъй като нишата определя мястото, където е стоял Пророка,а той не може да е на няколко места едновременно.Но по аналогичен начин в една църква се поставят многобройни икони или статуи на Иисус.Допълнителните михраби винаги са с по-малки размери и са негови имитация. За вярващите в тази част на залата те са своеобразни заместители на централния михраб.Пример в това отношение е джамията в Дамаск ,където стената кибла съдържа два михраба, впоследствие те стават три и накрая – четири.
Друг елемент , с който се характеризира мединската архитектурна традиция,е т.нар. максура (отделение,ложа) .По същество тя има социална стойност.Максурата представлява балюстрада,която отделя една част на джамията от останалото пространство,за да я запази за имама.
Максурата не е позната в традицията ,наложена от Мохаммад.Той дори не е налагал никакво разделение под формата на преграда между себе си и вярващите.Първите халифи,известни в историята на исляма със своята непринуденост ,му подражават.Но Умар(634 -644) бива убит в Мединската джамия.Осман (644 – 656) е линчуван с камъни от своите правоверни ,докато стоял на минбара на Пророка.Муауия (661-680) пък бива нападнат със сабя ,докато се покланял пред киблата в първата джамия, построена в Дамаск.
Малко вероятно е максурата в Медина да е била построена за защита срещу евентуално нападение,защото като предпазна мярка халифите са се обграждали с въоръжена стража.Тук става дума за една съвсем символична балюстрада ,която указва мястото за халифа и неговите гости.Максурата винаги включва в себе си и минбара.Изключение прави Мединската джамия,където той е поставен на старото си място ,което е заемал в „Дома на Пророка”.Максурата в Медина разделя пространството между главните подпорни точки по продължението на стената кибла.в някои джамии като Голямата джамия на Дамаск ,става възможно да има повече максури, запазени за братства,фамилии и др. Някои по-късни максури са достатъчно високи и здрави, за да осигуряват защитата на халифите .Максурата претърпява значително художествено развитие.Съществували са даже подвижни максури, които са се поставяли на съответното място специално за хутбата в петък.Тъй като големите дървени максури от типа на тази в Кайруан са тежали доста ,са въведени приспособления с противотежест, които давали възможност плоскостите на максурата да се появяват изпод земята.Подобен механизъм е използван в Омеядската джамия на Кордоба.
2.3Други строежи в Медина- допълнение
1.Ал Масджид ал- Набауи:
втората по важност джамия след Ал-Харам и първата мюсюлманска школа.Интересна е легендата ,според която се избира мястото за джамията.Смята се ,че на мястото ,където се намира Ал Масджид ал-Набауи заседнала в пясъка камилата на Пророка.Тази на пръв поглед комична случка показва отново колко важни били всички елементи,свързвани с Мохаммад и колко сакрални били предмети ,дмятани за негови.
Първоначалнат сграда били съградена от камъни и палмови листа, а самите носещи колони били от стеблата на палмовите дървета.В първия план на храма са присъствали три порти – Ар-Рахма(Портата на Милостта) ,Баб Абу Бакр (Портата на Абу Бакр),която гледала на запад и Ал-Усман (Портата на Усман) , с поглед на изток.Спорно е решението колко е била площта на джамията по времето на Пророка Мохаммад ,но учените установяват ,че е била около 50 х 50 метра.
По времето на халиф Умар били добавени още три порти, а когато идва на власт Усман е добавен и Олтарът на Усман. През управлението на Ал-Уалид храмът бил дострояван ,разширяван с най-модерните средства за онова време.Били добавени и много нови елементи в архитектурата и общия изглед на джамията: мозайки,веригиза светилници и самите светилници,които не присъствали до тогава.Постепенно джамията се разширила и станала с двадесет порти и четири минарета.Най-голямото й разширение и благоустройство било по времето на крал Фахд през 1985 г. ,когато площта на храма става 400 500 кв.м. ,а във вътрешността си поема 650 000 богомолци.Броят на портите също се увеличил – станали 81 порти( тук може да се отбележи затруднението при толкова много порти,доказателство за което е случаят ,в който мъж губи жена си при Хадж и се намират в джамията след една седмица търсене!)
2.Ал Кублатейн и Масджид Кубаа :
В северозападната част на Медина се намира джамията Ал Кублатейн .Няма много информация за нея.Името й е такова,защото при молитва на обяд посоката на богомолците се обръща не към Мека, а към Ал-Харам.Разширенията и подобряванията продължавали чак до Саудитската династия.
Месджид Кубаа се различава от предшествели те я джамии,с това,че тя е първата Джамия в идляма,като такава.Ако предишните храмове са служили и за домове на пророка или халифа,то Кубаа служи единствено за молитви.Тя може да се гордее и с друг факт – още в Корана се споменава за нея и ,че това е джамията „построена върху благочестие”.Намира се в югозападната част на Медина.
източник: http://arabia.start.bg/article.php?aid=7617
Запознанството ми с Халед Даруиш - от Руслан Трад
Наскоро се запознах с прекрасен човек. Винаги съм харесвал тези срещи, защото никога всъщност не знаеш какво ще стане. Преди няколко вечери, в едно столично заведение, където направихме среща с колегите ог Форум за арабска култура, дойде преводачката Мая Ценова (много ми е странно да я наричам така, защото за нас и мен тя е преди всичко приятел!). Тя, като член на Форума, би трябвало да присъства, защото имахме събиране. Но не бе само това. „Имам изненада.“, каза тя и с широката си усмивка, която само тя можеше да покаже, седна спокойно. Разбира се ние се поинтересувахме и докато отпивах копучиното си, вече бях радостен от думите.
С няколко загатвания разбрахме, че ще се запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина-Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели. Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.
Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник „Ал-Аям“ за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновенно.
Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.
Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.
Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.
Публикувал е:
1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009
Публикувани преводи от български на арабски език:
1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла
Няколко стиха от Халед Даруиш:
3.
Заради теб,
заради теб едничка се промъква вечерта
в градината на моите безсъници…
Хоризонт от гроздове е краят на деня
и кипнала вода за следващо кафе,
и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.
31.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим:
молитви в памет на кръвта,
носталгии разбити,
млъкнали камбани.
Тук един войник облакътен,
там – моят мирис.
Тук – птици разтревожени,
там – незавършен танц.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим
И си припомням татко –
Той събличаше
Листенцата на трепета си лист по лист
По пътищата на очакването.
И умря…
39.
Вечер моето сърце
разтваря се за песните на селянките,
вплели в плитките си нарцисови цветове.
Нощем моето сърце
разкъсва се от стоновете на боеца
в къщата съседна,
от плача на онова дете
за неговия портокал.
Сутрин моето сърце
потръпва
щом се зададеш в началото на улицата
с бялата усмивка
и зелена риза…
А сърцето ми е винаги
300 грама плът и кръв –
и толкова.
Из „88″ от Халед Даруиш
информация - личния блог на Руслан Трад
С няколко загатвания разбрахме, че ще се запознаем с един поет, за когото бяхме само чували- Халед Даруиш. Не, той няма роднинска връзка с поетът на Палестина-Махмуд Даруиш, но за сметка на това бяха много добри приятели. Да говориш с Халед Даруиш бе да общуваш с човека, превърнал се в наш патрон. Но нека не си представяте, че Махмуд Даруиш засенчи срещата, напротив. Халед Даруиш е достатъчно прекрасен, за да му се дивим, само от факта, че бе сред нас.
Той бе първият човек, който след създаването на Форум за арабска култура, писа в палестинския всекидневник „Ал-Аям“ за нас с благодарности, че сме създали нещо на името на Махмуд Даруиш. Да, това за нас и мен бе голямо признание. Така, под чистото вечерно небе, ние се запознахме с този преинтересен човек. Да си на едно място с хора, като Мая Ценова и Халед Даруиш, бе изживяване, което за хора като нас, бе нещо необикновенно.
Нека кажа няколко думи за самия Халед Даруиш, както и малко поезия от него. От сега отбелязвам, че скоро организираме поетична вечер, на която ще присъства и той.
Роден е в Халеб (Алепо), 1956, в семейството на палестински бежанци от градчето Таршиха. Магистър е по журналистика от Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Печата стихове в периодични литературни издания от 1974 г. Понастоящем живее и работи в Рамалла, Палестина.
Работил е като: редактор в сп. „Филастин ас-Саура”, централно издание на Организацията за освобождение на Палестина, консултант в Българския център на Института за изследване на общественото мнение „Галъп”,директор на седмичното списание „Ал-Ауда”, Ерусалим, редактор в месечното списание „Машариф”, основано от писателя Емил Хабиби. Понастоящем е главен редактор на сп. „Руя”, месечник по палестинските проблеми, както е и член на Секретариата на Генералния съюз на палестинските писатели и публицисти.
Публикувал е:
1.„Планината”, стихове, Дамаск, 1978
2.„Реалности”, стихове, Дамаск, 1981
3.„Причини”, стихове, Халеб, 1983
4.„88”, стихове, Ерусалим, 1997 (превод на български език: Мая Ценова и Азиз Таш, София,1999, Издателство „Български писател”)
5.„Смъртта на малкия богомолец”, роман, „Джихат”, 2009
Публикувани преводи от български на арабски език:
1.Павел Вежинов, „Бариерата”, 1980, Министерство на културата на Сирия
2.Янис Рицос, „Лунната соната”, антология, 1981, сп. „Ат-Тарик”, Ливан
3.Любомир Левчев, „Това не е луна”, антология, 1999, Рамалла
Няколко стиха от Халед Даруиш:
3.
Заради теб,
заради теб едничка се промъква вечерта
в градината на моите безсъници…
Хоризонт от гроздове е краят на деня
и кипнала вода за следващо кафе,
и сладостен нектар за тялото – време, бързащо да ни отдалечи.
31.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим:
молитви в памет на кръвта,
носталгии разбити,
млъкнали камбани.
Тук един войник облакътен,
там – моят мирис.
Тук – птици разтревожени,
там – незавършен танц.
Нощем
От терасата си гледам към Ерусалим
И си припомням татко –
Той събличаше
Листенцата на трепета си лист по лист
По пътищата на очакването.
И умря…
39.
Вечер моето сърце
разтваря се за песните на селянките,
вплели в плитките си нарцисови цветове.
Нощем моето сърце
разкъсва се от стоновете на боеца
в къщата съседна,
от плача на онова дете
за неговия портокал.
Сутрин моето сърце
потръпва
щом се зададеш в началото на улицата
с бялата усмивка
и зелена риза…
А сърцето ми е винаги
300 грама плът и кръв –
и толкова.
Из „88″ от Халед Даруиш
информация - личния блог на Руслан Трад
Intidar: http://ruslantrad.wordpress.com/
Абонамент за:
Публикации (Atom)