Един много полезен сайт:
~*~1001 nights~*~ ☪ Любопитни факти, митове и легенди, суеверия, вкусове и аромати... Ориенталският свят е обвит в мистерия. Ориенталската култура е уникална... ☪ ~*~1001 nights~*~
вторник, 30 март 2010 г.
понеделник, 22 март 2010 г.
Индийска номерология
За разлика от календарната година, Индийската номерологична година започва на 1 октомври и завършна ва 30 септември следваща календарна година.
Ако искаме да разберем в коя година от личния си цикъл ще навлезем през 2004г, изчисленията се правят по следния начин:
1.2003/началото на номерологичната 2004г/= 2+0+0+3=5
2.Личната рождена година за човек, роден на 27.01.1951г е:2+7+0+1+1+9+5+1=8
3.5+8=13=1+3=4
Година1: - взимате важни решения
Начало на нов етап във вашия живот. Смело взимайте важни решения, които биха променили съдбата ви, като разчитате на късмета си през годината.Чакат ви интересни запознанства и полезни връзки.
Година2: - очакват ви пътешествия
Появява се шанс да си смените работата, защото е възможно да имате неприятности в сегашната си служба. Очакват ви пътувания, но е добре да оставите големите си планове за по-нататък. Не се притеснявайте – перодът на застой ще е краткотраен. Важните неща тая година ще се случват с помощта на приятели. Проявявайте дипломатичност и мислете за здравето си.
Година3: - шансът е на ваша страна
Всичко би трябвало да е безупречно – в работата, с парите, в личния живот и в любовта. Неприятностите около вас ще се разрешават от само себе си. Очакват ви награди и повишения. Ще се наложи да направите труден избор – коя е най-добрата от многото добри възможности. Ако сте били самотни, много е вероятно да се задомите. Ако си намерите партньор, много е вероятно да останете с него следващите 9 години.
Година4: - подготвяте се за успеха
Трябва здраво да поработите. Планирайте и смело изпълнявайте, като влагате всичките си сили. С парите внимавайте и се опитвайте добре да се разбирате с близките си – ще имате нужда от тяхната подкрепа и поддръжка.
Година5: - неподозирани способности
Очаква ви интересна година, изпълнена с успехи. От вас зависи да покажете на какво сте способни. Ще имате достатъчно възможности и провокации и ще се справите блестящо. Задават се промени в работата и в личния живот. Старите проблеми ще се решават от само себе си. Ще сте изпълнени с жажда за творчество, за успехи. Може да смените местоживеенето. Необичайно лесно ще осъществявате контакти с нови хора. Използвайте годината за себе си – приемете даровете на съдбата и им се радвайте.
Година6: - пълна хармония
Очаква ви спокоен период. Семейните са за завиждане, а самотните ще имат чудесен шанс да срещнат спътник в живота. Това е най-благоприятната година за създаване на семейство, за нова любов или дружба. Без притеснения може да започнете нов бизнес или да влагате пари – вложенията ви ще се върнат с лихвите.
Година7: - сигурна реализация
Годината е най-добрата за тези, които са очаквали реализация на планове и мечти. Трябва да се избягват обаче неоправданите рискове. Очертават се непредвидени доходи. Внимавайте да не ви излъжат при договори и спогодби. Помислете за душата си и не приемайте живота само като удоволствия. Пазете любовта си, за да няма неочаквани раздели.
Година8: - разплата и точни сметки
Каквото сте заслужили, това ще получавате тая година. Ако не сте сбъркали, ще спечелите много пари. Очаква ви повишение и признание в службата. Ако не сте потъпквали другите, ако не сте ги унижавали, ако не сте вредили на ближните, можете да бъдете спокойни – тази година е хубава. Ако имате неуспехи, гневете се на себе си и си извадете поука за следващите години.
Година9: - завършва цикъл
Въоръжете се с търпение, разделете се с обременителните връзки и ангажименти, разчистете сметките с миналото. Не правете важни стъпки като големи инвестиции, промяна на местоживеене и работа. Ноември и декември ще ви донесат за компенсация приятни изненади.
info: http://www.astrosite.org/indiiska_nomerologia.htm
Ако искаме да разберем в коя година от личния си цикъл ще навлезем през 2004г, изчисленията се правят по следния начин:
1.2003/началото на номерологичната 2004г/= 2+0+0+3=5
2.Личната рождена година за човек, роден на 27.01.1951г е:2+7+0+1+1+9+5+1=8
3.5+8=13=1+3=4
Година1: - взимате важни решения
Начало на нов етап във вашия живот. Смело взимайте важни решения, които биха променили съдбата ви, като разчитате на късмета си през годината.Чакат ви интересни запознанства и полезни връзки.
Година2: - очакват ви пътешествия
Появява се шанс да си смените работата, защото е възможно да имате неприятности в сегашната си служба. Очакват ви пътувания, но е добре да оставите големите си планове за по-нататък. Не се притеснявайте – перодът на застой ще е краткотраен. Важните неща тая година ще се случват с помощта на приятели. Проявявайте дипломатичност и мислете за здравето си.
Година3: - шансът е на ваша страна
Всичко би трябвало да е безупречно – в работата, с парите, в личния живот и в любовта. Неприятностите около вас ще се разрешават от само себе си. Очакват ви награди и повишения. Ще се наложи да направите труден избор – коя е най-добрата от многото добри възможности. Ако сте били самотни, много е вероятно да се задомите. Ако си намерите партньор, много е вероятно да останете с него следващите 9 години.
Година4: - подготвяте се за успеха
Трябва здраво да поработите. Планирайте и смело изпълнявайте, като влагате всичките си сили. С парите внимавайте и се опитвайте добре да се разбирате с близките си – ще имате нужда от тяхната подкрепа и поддръжка.
Година5: - неподозирани способности
Очаква ви интересна година, изпълнена с успехи. От вас зависи да покажете на какво сте способни. Ще имате достатъчно възможности и провокации и ще се справите блестящо. Задават се промени в работата и в личния живот. Старите проблеми ще се решават от само себе си. Ще сте изпълнени с жажда за творчество, за успехи. Може да смените местоживеенето. Необичайно лесно ще осъществявате контакти с нови хора. Използвайте годината за себе си – приемете даровете на съдбата и им се радвайте.
Година6: - пълна хармония
Очаква ви спокоен период. Семейните са за завиждане, а самотните ще имат чудесен шанс да срещнат спътник в живота. Това е най-благоприятната година за създаване на семейство, за нова любов или дружба. Без притеснения може да започнете нов бизнес или да влагате пари – вложенията ви ще се върнат с лихвите.
Година7: - сигурна реализация
Годината е най-добрата за тези, които са очаквали реализация на планове и мечти. Трябва да се избягват обаче неоправданите рискове. Очертават се непредвидени доходи. Внимавайте да не ви излъжат при договори и спогодби. Помислете за душата си и не приемайте живота само като удоволствия. Пазете любовта си, за да няма неочаквани раздели.
Година8: - разплата и точни сметки
Каквото сте заслужили, това ще получавате тая година. Ако не сте сбъркали, ще спечелите много пари. Очаква ви повишение и признание в службата. Ако не сте потъпквали другите, ако не сте ги унижавали, ако не сте вредили на ближните, можете да бъдете спокойни – тази година е хубава. Ако имате неуспехи, гневете се на себе си и си извадете поука за следващите години.
Година9: - завършва цикъл
Въоръжете се с търпение, разделете се с обременителните връзки и ангажименти, разчистете сметките с миналото. Не правете важни стъпки като големи инвестиции, промяна на местоживеене и работа. Ноември и декември ще ви донесат за компенсация приятни изненади.
info: http://www.astrosite.org/indiiska_nomerologia.htm
понеделник, 15 март 2010 г.
::Сорая::
Карин Шлаутман
BUNTE
За жена, която сякаш идва от друга епоха и чийто живот течеше пред погледите на милиони хора, смъртта сякаш е неуместна. Фактите сочат друго: кралица Сорая издъхна в парижката си жилище на "Авеню Монтен" в края на септември. Откри я чистачката към 13,30 ч. Ирония на съдбата - не близка приятелка, дългогодишен ухажор, любовник - не, домашната помощница. Такова нещо в приказките от 1001 нощ не се случва. Не беше планирано и в царствения живот на Сорая. Този край никак не идва на място на целия живот на ориенталската красавица. Името й стана известно през 1951 г. Тя е на 16 г. Още момиче, полугерманка, полуперсийка, тя очарова света. На 12 февруари се венча за шаха на Персия Мохамед Реза Пахлави. На пищната церемония Сорая е млада и красива - има тъмна коса и зелени очи с форма на бадем. Всяка епоха има големите си личности, всяко време и своите дами, на които подражават всички жени. Сорая бе сред тях. През октомври 1950 г. Сорая пристига в Техеран. В биографията си "Дворецът на самотата" тя описва 13 г. по-възрастния шах, когото вижда за първи път, така: "Пред мен застана мъж с униформа на генерал от иранската армия. Намерих го впечатляващ. Беше любов от пръв поглед." Първо беше красотата й, после дойде личната й драма, която потресе света. Тя не може да има деца. След 7 г. шахът се разведе с нея, той се нуждае от наследник. Тогава Сорая наметна пелерината на меланхолията си и я носи до края на живота си. Всяка нейна стъпка бе следена от пресата и продаваше огромни тиражи: и фотосът по бански с Максимилиан Шел, и глътката шампанско на маскен бал с Йоханес фон Турн унд Таксис. Като тийнейджърка Сорая мечтаела да бъде актриса. И ето че целия си живот тя игра роля пред камерите. Живееше в Марбела и Париж. Вдигаше завесата пред света на богатите. Тя беше Даяна на 50-те и 60-те г. Другият голям удар в живота й е през 1972 г. В катастрофа загива режисьорът Франко Индовина. "Беше единственият мъж след шаха, когото съм обичала", призна тя. И потъва отново в скръбта си. Като една от най-красивите жени на планета тя понася трудно факта, че напълнява. Първо залага на млади мъже и по-динамичен живот, после - на диети. Но резултат няма. Постоянни спътници за нея стават шампанското и червеното вино. Към тях скоро се добавят и успокоителните таблетки. Накрая изобщо не излиза от парижкия си дом. За да не я вижда никой. Според полицията смъртта на Сорая е настъпила по естествен начин. "Вече нямам родина, нямам опора. Сякаш аз не съм аз", казва тя. Затова има слухове за самоубийство. "Не искам да доживея 70-ия си рожден ден", призна в началото на септември Сорая. Тя умря на 69 г. в нощта преди рождения ден на шах Пахлави. Дали е случайно съвпадение? "Смъртта ще настъпи. Но това не е краят на живота. Вярвам в прераждането. Сигурно отново ще се върна на земята", призна тя пред "Бунте". Може би за по-добър живот.
BUNTE
За жена, която сякаш идва от друга епоха и чийто живот течеше пред погледите на милиони хора, смъртта сякаш е неуместна. Фактите сочат друго: кралица Сорая издъхна в парижката си жилище на "Авеню Монтен" в края на септември. Откри я чистачката към 13,30 ч. Ирония на съдбата - не близка приятелка, дългогодишен ухажор, любовник - не, домашната помощница. Такова нещо в приказките от 1001 нощ не се случва. Не беше планирано и в царствения живот на Сорая. Този край никак не идва на място на целия живот на ориенталската красавица. Името й стана известно през 1951 г. Тя е на 16 г. Още момиче, полугерманка, полуперсийка, тя очарова света. На 12 февруари се венча за шаха на Персия Мохамед Реза Пахлави. На пищната церемония Сорая е млада и красива - има тъмна коса и зелени очи с форма на бадем. Всяка епоха има големите си личности, всяко време и своите дами, на които подражават всички жени. Сорая бе сред тях. През октомври 1950 г. Сорая пристига в Техеран. В биографията си "Дворецът на самотата" тя описва 13 г. по-възрастния шах, когото вижда за първи път, така: "Пред мен застана мъж с униформа на генерал от иранската армия. Намерих го впечатляващ. Беше любов от пръв поглед." Първо беше красотата й, после дойде личната й драма, която потресе света. Тя не може да има деца. След 7 г. шахът се разведе с нея, той се нуждае от наследник. Тогава Сорая наметна пелерината на меланхолията си и я носи до края на живота си. Всяка нейна стъпка бе следена от пресата и продаваше огромни тиражи: и фотосът по бански с Максимилиан Шел, и глътката шампанско на маскен бал с Йоханес фон Турн унд Таксис. Като тийнейджърка Сорая мечтаела да бъде актриса. И ето че целия си живот тя игра роля пред камерите. Живееше в Марбела и Париж. Вдигаше завесата пред света на богатите. Тя беше Даяна на 50-те и 60-те г. Другият голям удар в живота й е през 1972 г. В катастрофа загива режисьорът Франко Индовина. "Беше единственият мъж след шаха, когото съм обичала", призна тя. И потъва отново в скръбта си. Като една от най-красивите жени на планета тя понася трудно факта, че напълнява. Първо залага на млади мъже и по-динамичен живот, после - на диети. Но резултат няма. Постоянни спътници за нея стават шампанското и червеното вино. Към тях скоро се добавят и успокоителните таблетки. Накрая изобщо не излиза от парижкия си дом. За да не я вижда никой. Според полицията смъртта на Сорая е настъпила по естествен начин. "Вече нямам родина, нямам опора. Сякаш аз не съм аз", казва тя. Затова има слухове за самоубийство. "Не искам да доживея 70-ия си рожден ден", призна в началото на септември Сорая. Тя умря на 69 г. в нощта преди рождения ден на шах Пахлави. Дали е случайно съвпадение? "Смъртта ще настъпи. Но това не е краят на живота. Вярвам в прераждането. Сигурно отново ще се върна на земята", призна тя пред "Бунте". Може би за по-добър живот.
още информация:
Мохамед Реза Пахлави
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Мохамед Реза Пахлави
шах на Иран
Роден: 26 октомври 1919
Техеран, Иран
Починал: 27 юли 1980
Кайро, Египет
Мохамед Реза Пахлави (на перс.: محمدرضا پهلوی , ،شاه ایران), шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г., е роден на 26 октомври 1919 г. в Техеран. Като владетел на Иран той приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Като Мохамед Реза Шах той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.
Мохамед Реза Пахлави е най-възрастният син на шаха на Иран Реза Шах Пахлави, роден от втората му съпруга Тадж ол-Малук. Пахлави завършва средно образование в Швейцария през 1935 г. и продължава образованието си във военната академия в Техеран, която завършва през 1938 г.
Бащата на Мохамед Реза Пахлави - Реза Шах ПахлавиМохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. след като баща му е принуден от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона заради близките си връзки с Хитлер, независимо от привидния неутралитет на Иран. По този начин САЩ и Великобритания си осигуряват прозападен съюзник в лицето на младия шах.
В началото на 50-те години настъпва политическа криза в Иран, предизвикана от националистическото движение под ръководството на д-р Мохамед Мосадех и доминиращо в иранския парламент. През 1951 г. парламентът взима решение за национализация на добива и преработката на петрол в Иран. Това нарушава интересите на британски собственици и Великобритания налага тотално ембарго върху вноса на ирански петрол. САЩ изразява подкрепа за Великобритания и затваря посолството си в Техеран. Междувременно д-р Мосадех е избран от парламента за министър-председател на Иран, получава подкрепата на армията и външна подкрепа от страна на СССР. САЩ, чрез агентурата си от ЦРУ, съветва Пахлави да замени премиера с генерал Фазлолах Захеди. Планът претърпява неуспех и шахът е принуден да напусне за кратко време Иран и да се установи в Италия. По време на отсъствието на шаха в Иран стават стълкновения между негови привърженици и привърженици на Мосадех, при което има над 300 жертви. След завръщането му д-р Мосадех е арестуван на 20 август 1953 г. (той пребивава в затвора 3 години) и ген. Захеди заема поста премиер на страната.
Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и насочена към утвърждаване на Иран като регионална сила.
По време на гражданската война в Йемен Реза Пахлави подкрепя монархическите сили срещу републиканците.
През 1971 г. шахът на Иран оказва помощ на султана на Оман за потушаването на бунта в Дхофар.
В противоречие с иранските националисти Реза Пахлави подкрепя независимостта на Бахрейн. Тази островна територия винаги е била считана за част от Иран, а до 19 век е контролирана от Великобритания.
Пахлави проявява териториални претенции към 3 стратегически острова в Персийския залив, завладени от ОАЕ.
Като монарх Реза Пахлави поддържа близки отношения с кралете на Саудитска Арабия, Йордания и Мароко, както и с президента на Египет.
Отношенията му с Ирак се подобряват благодарение на подписваното съглашение през 1975 г., с което Иран преустановява подкрепата си за кюрдските сепаратисти.
Поради огромните приходи на държавата от продажби на петрол постепенно Реза Пахлави става несъмнен лидер сред държавните глави в средния Изток. Той поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел.
През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е “възкръсваща” държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството в държавата. Същевременно, Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.
По време на така наречената Бяла революция Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност.
Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с тоталитарен тип управление, с про-западни свободи на личността, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран,
На 16 януари 1979 г. Пахлави заминава на визити със съпругата си. От отсъствието му се възползва министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятоллах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага създаването на държава от вида на Ватикана, въвеждането на свободни избори и смяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. Скоро след това Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и обявява Иран за ислямска република под свое ръководство.
Мохамед Реза Пахлави се оказва в положение на изгнаник. Първоначално той се установява в Египет, където е сърдечно приет от президента Ануар Садат. По-късно пребивава за кратко последователно в Мароко, Бахамите и Мексико. Там се установява, че е заболял от лимфома, което изисква бързо лечение. Пахлави е поканен от президента на САЩ Джими Картър да се лекува в САЩ на 22 октомври 1979 г. Пристигането на шаха в САЩ става причина за масови демонстрации в Иран и искане той да бъде върнат, за да бъде екзекутиран. Като заложници са взети няколко американски дипломати и служители в различни организации. Това принуждава правителството да помоли Реза Пахлави да напусне САЩ след приключване на лечението му.
Пахлави напуска САЩ на 15 декември 1979 г. и се установява за кратко в Панама, след което заминава за Египет, където умира на 60-годишна възраст на 27 юли 1980 г. Погребан е в джамията Ал Рифаи в Кайро, където се намира гроба и на египетския крал Фарук I.
Шахът Мохамед Реза Пахлави с Принцеса Фарах, 1977 Съпруги и деца
Мохамед Реза Пахлави е женен три пъти и има пет деца.
Първата му съпруга е египетската принцеса Фаузия (род. 1921 г.) – дъщеря на крал Фуад I и сестра на крал Фарук I. Пахлави се жени за нея през 1939 г. и се развежда през 1948 г. поради това, че тя не му ражда син – наследник на трона. Двамата имат една дъщеря – принцеса Шахназ Пахлави (род. 1940 г.). По-късно принцесата ражда син от брака си с неин втори братовчед.
Роден: 26 октомври 1919
Техеран, Иран
Починал: 27 юли 1980
Кайро, Египет
Мохамед Реза Пахлави (на перс.: محمدرضا پهلوی , ،شاه ایران), шах на Иран от 16 септември 1941 г. до 11 февруари 1979 г., е роден на 26 октомври 1919 г. в Техеран. Като владетел на Иран той приема титлите шахиншах (Цар на царете) и ариамехр (Светлина на Иран). Като Мохамед Реза Шах той е вторият монарх от династията Пахлави и последният шах на иранската монархия.
Мохамед Реза Пахлави е най-възрастният син на шаха на Иран Реза Шах Пахлави, роден от втората му съпруга Тадж ол-Малук. Пахлави завършва средно образование в Швейцария през 1935 г. и продължава образованието си във военната академия в Техеран, която завършва през 1938 г.
Бащата на Мохамед Реза Пахлави - Реза Шах ПахлавиМохамед Реза Пахлави става шах на Иран през 1941 г. след като баща му е принуден от окупиралата Иран антихитлеристка коалиция да абдикира от трона заради близките си връзки с Хитлер, независимо от привидния неутралитет на Иран. По този начин САЩ и Великобритания си осигуряват прозападен съюзник в лицето на младия шах.
В началото на 50-те години настъпва политическа криза в Иран, предизвикана от националистическото движение под ръководството на д-р Мохамед Мосадех и доминиращо в иранския парламент. През 1951 г. парламентът взима решение за национализация на добива и преработката на петрол в Иран. Това нарушава интересите на британски собственици и Великобритания налага тотално ембарго върху вноса на ирански петрол. САЩ изразява подкрепа за Великобритания и затваря посолството си в Техеран. Междувременно д-р Мосадех е избран от парламента за министър-председател на Иран, получава подкрепата на армията и външна подкрепа от страна на СССР. САЩ, чрез агентурата си от ЦРУ, съветва Пахлави да замени премиера с генерал Фазлолах Захеди. Планът претърпява неуспех и шахът е принуден да напусне за кратко време Иран и да се установи в Италия. По време на отсъствието на шаха в Иран стават стълкновения между негови привърженици и привърженици на Мосадех, при което има над 300 жертви. След завръщането му д-р Мосадех е арестуван на 20 август 1953 г. (той пребивава в затвора 3 години) и ген. Захеди заема поста премиер на страната.
Външната политика на Реза Пахлави е прозападна и насочена към утвърждаване на Иран като регионална сила.
По време на гражданската война в Йемен Реза Пахлави подкрепя монархическите сили срещу републиканците.
През 1971 г. шахът на Иран оказва помощ на султана на Оман за потушаването на бунта в Дхофар.
В противоречие с иранските националисти Реза Пахлави подкрепя независимостта на Бахрейн. Тази островна територия винаги е била считана за част от Иран, а до 19 век е контролирана от Великобритания.
Пахлави проявява териториални претенции към 3 стратегически острова в Персийския залив, завладени от ОАЕ.
Като монарх Реза Пахлави поддържа близки отношения с кралете на Саудитска Арабия, Йордания и Мароко, както и с президента на Египет.
Отношенията му с Ирак се подобряват благодарение на подписваното съглашение през 1975 г., с което Иран преустановява подкрепата си за кюрдските сепаратисти.
Поради огромните приходи на държавата от продажби на петрол постепенно Реза Пахлави става несъмнен лидер сред държавните глави в средния Изток. Той поддържа много добри отношения със западните европейски държави, САЩ и Израел.
През 1975 г. Пахлави отменя многопартийната система и обявява, че Иран е “възкръсваща” държава с една партия, подобно на СССР и Ирак. Той създава и тайната полиция САВАК за борба с дисидентството в държавата. Същевременно, Реза Пахлави води постоянна политика на модернизиране на икономиката, включително на аграрното производство.
По време на така наречената Бяла революция Реза Пахлави въвежда изискване за образование на ислямските свещеници, което, заедно с даването на избирателни и други граждани права на жените, нарушава старите ислямски традиции в държавата и му създава врагове сред религиозната общност.
Политиката на икономически растеж през 60-те и 70-те години е съпроводена с тоталитарен тип управление, с про-западни свободи на личността, с което Пахлави влиза в остри противоречия с ислямските фундаменталисти в страната и в края на краищата довежда до Ислямската революция в Иран,
На 16 януари 1979 г. Пахлави заминава на визити със съпругата си. От отсъствието му се възползва министър-председателя Шапур Бахтиар – дългогодишен лидер на опозицията. Той разпуска тайната полиция, освобождава всички политически затворници и връща аятоллах Хомейни от дългогодишна емиграция, като му предлага създаването на държава от вида на Ватикана, въвеждането на свободни избори и смяна на конституцията. Обявена е детронацията на шахиншаха. Скоро след това Хомейни, разчитайки на неутралитета на армията, поема цялата власт и обявява Иран за ислямска република под свое ръководство.
Мохамед Реза Пахлави се оказва в положение на изгнаник. Първоначално той се установява в Египет, където е сърдечно приет от президента Ануар Садат. По-късно пребивава за кратко последователно в Мароко, Бахамите и Мексико. Там се установява, че е заболял от лимфома, което изисква бързо лечение. Пахлави е поканен от президента на САЩ Джими Картър да се лекува в САЩ на 22 октомври 1979 г. Пристигането на шаха в САЩ става причина за масови демонстрации в Иран и искане той да бъде върнат, за да бъде екзекутиран. Като заложници са взети няколко американски дипломати и служители в различни организации. Това принуждава правителството да помоли Реза Пахлави да напусне САЩ след приключване на лечението му.
Пахлави напуска САЩ на 15 декември 1979 г. и се установява за кратко в Панама, след което заминава за Египет, където умира на 60-годишна възраст на 27 юли 1980 г. Погребан е в джамията Ал Рифаи в Кайро, където се намира гроба и на египетския крал Фарук I.
Шахът Мохамед Реза Пахлави с Принцеса Фарах, 1977 Съпруги и деца
Мохамед Реза Пахлави е женен три пъти и има пет деца.
Първата му съпруга е египетската принцеса Фаузия (род. 1921 г.) – дъщеря на крал Фуад I и сестра на крал Фарук I. Пахлави се жени за нея през 1939 г. и се развежда през 1948 г. поради това, че тя не му ражда син – наследник на трона. Двамата имат една дъщеря – принцеса Шахназ Пахлави (род. 1940 г.). По-късно принцесата ражда син от брака си с неин втори братовчед.
Втората съпруга на Пахлави е Сорая Есфандиари Бахтиари (1932-2001), дъщеря на посланика на Иран в Германия Халил Бахтиари и германката Ева Карл. Пахлави се жени за втори път през 1951 г. и се развежда през 1958 г., когато се установява, че Сороя не може да му роди деца. Съпругата му получава след развода титлата Принцеса Сорая на Иран. Скоро след развода тя дебютира като филмова актриса и заживява с италианския режисьор Франко Индовина (1932-1972).
Третата съпруга на шаха е Фарах Диба (род. 1938 г.), дъщеря на капитана от Имперската Иранска армия Сохраб Диба. Пахлави се жени за Фарах през 1959 г. и живее с нея до края на живота си. От брака им се раждат 4 деца:
Реза Сирус Пахлави – наследник на трона (род. 1960 г.)
Фарахназ Пахлави (род. 1963 г.)
Али Реза Пахлави (род. 1966 г.)
Лейла Пахлави (1970-2001)
Взето от „http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%BE%D1%85%D0%B0%D0%BC%D0%B5%D0%B4_%D0%A0%D0%B5%D0%B7%D0%B0_%D0%9F%D0%B0%D1%85%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%B8“.
четвъртък, 11 март 2010 г.
ИСЛЯМ - възникване, разпространение, същност
Въведение
Ислямът (от арабски: الإسلام, подчинение [на Бог]) е монотеистична религия. Със своите около 1,2 милиарда вярвящи ислямът е втората по разпространение религия след християнството. Мюсюлмани са огромното мнозинство от жителите на арабските страни от Близкия изток и Северна Африка, Турция, Иран, Централна Азия. Разпространен е също повсеместно в Европа, Индия и Северна Америка, където мюсюлманите обаче са малцинство сред други доминиращи религии. Големи и компактни мюсюлмански общности има в Китай (Синдзян-уйгурския автономен регион). Страната с най-голям брой мюсюлмани е Индонезия.
Последователите на исляма, наричащи се мюсюлмани, вярват, че Бог (Аллах) е разкрил волята си на Мохамед (от арабски Муха̀ммад; на турски: Мохамѐд) (570–632) и други пророци на исляма, като Адам, Авраам (Ибрахим), Мойсей (Муса) и Исус (Иса). Според мюсюлманите последната версия на Божественото откровение е разкрита в писмена форма в Корана - свещената книга на мюсюлманите, чийто автор не е Мохамед - той само е предал думите, продиктувани му от ангела Джебраил (Гавраил).
В исляма се приема, че божествената религия, дадена на първия човек (Адам), е именно мюсюлманската религия (която в превод от арабски означава „мирната" религия) и че това е било и учението, дадено на Авраам, Мойсей и Иисус.
Последният пратеник към всички хора е Мохамед. Той е роден през 570 г. след Хр. в семейство в Мека, в днешна Саудитска Арабия. Според ислямските предания през 610 година след Хр. започнало предаването на откровения от Аллах към Мохамед чрез архангел Джебраил (Гавраил), с чието разпространение Мохамед трябвало да се занимава до края на живота си или в продължение на 23 години. Той поема Пророчеството на четиридесет годишна възраст.(До този момент Мохамед е бил неграмотен и впоследствие много пъти изтъква, че той само цитира Божието Слово). Подобно на мнозинството големи религиозни водачи, приживе Мухаммед е преследван от съвременниците си заради своите възгледи. Където и да идел бил отблъскван, замерян с камъни, преследван, за да бъде убит, но той продължавал да не се отказва от мисията си. През повечето време тялото му било обляно с кръв от камъните, хвърлени по него, но той без да каже и дума продължавал напред. При едно такова преследване Пророкът по чудотворен начин успява да напусне Мека и да достигне до град Медина. Това събитие е и терминът, от който започва ислямското летоброене – Хиджра (или „Егира“). По време на управлението на халифа Абу Бакр откровенията на Мохамед са събрани в свещената за мюсюлманите книга Коран (араб. أَلْقُرآن — Qur'ān). Започва масовото разпространение на Исляма, което достига своя разцвет при възникването на Арабския халифат, в чиито рамки учението на Пророка се разпространява от Испания до Западна Индия. През този период на основата на исляма бурно се развива науката и изкуството. Учени като Авицена и Авероес, поети като Омар Хаям и Фирдоуси, намират почва за развитие именно в религиозната среда на исляма. През периода на колониализма ислямът започва да навлиза в период на упадък, а великата култура, създадена върху неговата основа, е изтласкана встрани. Едва от средата на 19 век и особено през 20 век ислямът застава на пътя на своето възраждане като религия и възстановява полагащото му се място като част от безспорното духовно наследство на човечеството.
Разпространение на исляма
Скоро след появата на исляма, през 7-8 век, в резултат от арабските завоевания се образува Арабският халифат - теократична империя, простираща се от Испания през Северна Африка до западните части на Индия. Именно Арабският халифат става основната движеща сила за разпространението на исляма. Тъй като религиозните ценности, проповядвани от религията, намират отражение в управлението на халифата (отмяна на голяма част от данъците за мюсюлманите, забраната за лихварство), на места ислямът е възприеман доброволно. Богатата религиозно-философска култура и литература също допринасят за разпространението на ислямското влияние, но това остава в по-тесни среди и не се приема еднозначно.
С времето ислямът започва да изпраща своите мисионери в различни точки на стария свят. Така се стига до ислямизирането на Централна Азия, Индонезия, стари държави като Волжка България и т.н.
На европейския континент ислямът се разпространява главно след експанзията на Османската империя през 14-15 век. По същото време империята на Великите Моголи утвърждава ислямското присъствие в Индия и Пакистан.
В днешно време разпространението е преди всичко свързано с миграцията
Вътрешно разделение
Въпреки че в исляма не съществуват отделни изповедания с ясно очертана теоретична и институционална разлика, а основните общности носят имената или на своите първооснователи, или на племената, в които е възприет съответният религиозен култ, се налага разделянето на две основни общности – сунити и шиити, като всички други деления могат да бъдат отнесени към едната или другата група.
Сунити
Сунити (от арабски أهل السنة - Ахл ас суна - „последователите на суна“) са най-многобройното вероизповедание в исляма и смятат себе си за носители на неговата автентична традиция. Основно, сунитите смятат, че на този етап връзката („откровението“) между Бога и човечеството се изчерпва с проповедта на Мохамед и текстовете на Корана, чиито предписания сунитите вярно следват.Според сунитите всеки човек може да познае пътя във вярата ако следва изискванията на традицията(суна) и примера на Мохамед.
Шиити
Шиитите (от арабски شيعة علي - Шийат Али - "другарите на Али") също смятат себе си за потомци на автентичното предание, но възлизащо към зетя на пророка Мохамед - Али. За шиитите потомците на Али са носители на истинското предание и са по-достоверни от тълкуванията на сунитските теолози.
Най-многобройни са шиитите в Иран, Ирак и Азербайджан. Голяма шиитска общност населява и Ливан. Шиитските общности в Турция и на Балканите са известни като алевии. Последователите на Али смятат, че обикновеният мюсюлманин не може да разбере исляма и се нуждае от водач, който може да бъде само от рода на Пророка.
Етика и религиозна практика
Учението на исляма е твърде сходно с това на останалите монотеистични религии. По-особена е ролята на Корана, който се възприема не като творение, а като слово на Бога. Писменият Коран е само отражение на Небесния, който съдържа истината в нейната неизчерпателност. Коранът съдържа 114 сури( т.е. „ откъски“ от Небесната книга), с малки изключения подредени по обем – от дългите към кратките. Всяка сура е съставена от знамения. Заглавието на всяка сура е съдържаща се в нея ключова дума, иначе сурите са съвкупност от теми, които не се подчиняват на композиционни стериотипи и не следват правилата на формалната логика. Те съставляват сложна сплав от идеи, обединени в цялост, която придава завършеност и значимост не само на отделната мисъл и на детайла, но и на отделния звук.
Единобожие - Да изповядва истинската вяра, която се състои във вероизповедната формула Шахада: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е пратеник на Аллах.
Молитвата - Намаз, която се извършва пет пъти дневно.
Молитвата (салат, намаз) е вторият стълб на ислямския култ. Извършва се пет пъти дневно: призори, по пладне, след обяд, при залез слънце и вечер (или през нощта). Има общи и индивидуални молитви. Общите се извършват предимно в джамията. Мястото, на което се произнася молитвата, следва да е чисто и да е оградено от външната нечистота (от суетата на света), затова вярващите винаги постилат молитвено килимче. Към молитва се пристъпва в ритуална чистота. Външното очищение се състои в ритуални умивания (гусул) и събуване на обувките (които вече не са необходими в качеството на посредник между сакралното и профанното). Но то е само видим израз на вътрешното очищение в молитвеното обръщение "в името на Аллах". Молитвите се произнасят с лице в посока (кибла) към Мека с обърнати напред длани. Регламентират се специалните молитвени поклони. В петъчните дни на големите богослужения се произнасят и проповеди от имама и на тези молитвени служения се събират всички мюсюлмани.
Постът - Саум в свещения за мюсюлманите месец Рамазан.
Задължителният голям пост (саум) се изисква през свещения за мюсюлманите месец Рамадан, месецът, в който пророк Мухаммад е получил първите сури на Откровението. Постът се извършва според определени норми, предполага пълно въздържание от храна и течности от изгрев до залез слънце, задължително въздържание от алкохол и тютюн, от благовония и др. Месецът се изчислява по лунен календар и може да се падне по различно време на годината. На 27-я ден на месеца Рамадан настъпва най-святата нощ – Нощта на предопределението, в която се припомня за низпосланото от Аллах на пророк Мухаммад Откровение и се записват предопределенията на всеки мюсюлманин за следващата година. Краят на поста се отбелязва с празника Рамадан-байрам. Има и правила за постене при конкретни случаи заради очищение след извършване на определени лоши постъпки.
Даването на милостиня - Регламентирана е задължителната милостиня (закат). В съответствие с имущественото си състояние всеки мюсюлманин е задължен да внася в общината определен налог, предназначен за бедни, за страдащи, за сираци.
Поклоничеството - Хадж в свещения град Мека.
Хадж (голямото свещенопоклонничество) се извършва ежегодно и центърът му е свещеният храм Кааба в Мека (в Саудитска Арабия). Освен Мека хадж включва посещение и на свещените места в Медина, другия свещен за мюсюлманите град. Маршрутът на хадж е точно определен и по време на поклонението се извършват също така строго определени ритуални действия
Извън тези предписания мюсюлманинът е призван да бъде търпелив, разбиращ и внимателен спрямо своите единоверци, а и спрямо останалите хора. По-особените традиции, възприети в някои мюсюлмански общества, особено в отношенията в семейството и между половете, се коренят не толкова в религията, колкото в националните традиции на тези общества.
Икономически живот
Икономическият живот при Исляма също се базира на солидни основи и на Божествени предписания. Да се печели с честен труд е не само задължение, но и голяма добродетел. Това, което отделният човек направи или спечели със законни средства, става негова лична собственост, поради което нито държавата нито някой друг може да му го отнеме. В замяна на това право на частна собственост човек трябва да изпълни определени задължения към обществото и да плати определени данъци на държавата. Когато това бъде сторено той има право на пълно покровителство от държавата и свободата му на предпчиемчивост е осигурена и гарантирана.
Ислямът отделя голямо внимание на търговията. Казва се, че „ Аллах обича търговците“. Този надпис с арабски букви стои от години на входа на големия закрит пазар в Истанбул – Капалъ чаршъ.Частната търговия е разрешена и благословена. Тя може да се изпълнява от отделни хора, компании, агенции и други. Но всички сделки трябва да се сключват с искреност и честност. Измамата, скриването на дефекти при търговията, възползването от нуждите на клиентите, монополът върху стоките за налагане на свои цени, са грешни деяния и са наказуеми от ислямския закон. Ислямът изисква честност в търговията, поощрява честните усилия и забранява лихварството или вземането на лихва, когато се дава заем на нуждаещи се. Това е, за да се покаже на човека, че той притежава само онова, за което работи и че използването на належащите нужди на другите хора е нехуманно, нерелигиозно и безнравствено.
източници:
сряда, 3 март 2010 г.
Въпросът за Еманципацията нa мюсюлманката
Еманципацията е "освобождаване от състояние на зависимост, от предразсъдъци и ограничения".
Въпросът, свързан с правата на жените в ислямския свят е една вечно актуална тема, подложена на силна критика от страна на Запада и безкрайни дискусии.
Всеки западен човек, недостатъчно осведомен за източната култура, бит и религия има разпространеното мнение, че исляма ограничава жената и я превръща в робиня на собствения й съпруг. Колко често се срещат изреченията
"Ислямът поставя жената в неравностойно положение" и 'Ислямът проповядва изолация на жената"...
В отговор на това мюсюлманите отвръщат, че Запада е символ на съвременната морална упадналост и лицемерна демокация.
В техните очи западната жена бива неуважавана, използвана, вечно раздвоявана между кариерата и семейството, отдалечаваща се от женската си същност.
Истината е, че истинската жертва на тези ожесточени спорове е мюсюлманската жена. Тя не намира разбиране в лицето на демократичния западен човек, тъй като тя е силно привързана към " принизяващата я " религия и е склонна да защитава правото си да носи " обезличаваща индивидуалнноста й " дреха или забрадка. В същото време светът, към който принадлежи я дискриминира, подтиска и в стремежа си да я разграничи от образа на "западналата морално" западна жена, по - строго налага ограничения. Така все повече мюсюлманки се обединяват в активистки организации и с цената на огромни жертви - психически и физически, се борят срещу дискриминацията и неправдата. Защото не религията им ги ограничава, а обществото, в което живеят. Не Аллах повелява подтисничеството им, а традициите.
И християнката, и еврейката, и мюсюлманката произхождат от патриахални общества. Не ислямът поставя жената в незавидно положение. И не забрадката превръща свободната жена в затворничка. Забрадката е религиозен символ на целомъдрие и скромнност. В Корана се призовава вярващата жена да покрива ценностите си, когато напуска дома си, за да не бъде огорчавана:
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените[вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата непознали още женската голота" [Светлината:31]
"О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите да спускат върху себе си покривалото[когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден" [Съюзените племена:59]
Един воал не превръща един човек в асоциалeн, нерешителн, неук и подтиснат. Но обществото има тази способност. Човешките права на жените в някои ислямски държави биват системно потъпквани. Жените дръзнали да се опълчат на системата биват унижавани, изолирани, арестувани, бити, изнасилвани, убивани. Повечето от тези жени са в затвора.
Организации като тази на иранските жени за "свобода и равенство между половете в Иран" търсят и се нуждаят силно от нашата подкрепа. Тези силни и смели жени проправят с малки, но смели стъпки пътя към едно по - добро и сигурно бъдеще за тях и техните дъщери с цената на живота си. И ако не можем да подпомогнем делото им финансово, то можем да дадем своята морална подкрепа. И дано повече хора разберат, че затваряйки вратите към Изтока, чрез дискриминация и омраза, ние оставяме тези жени напълно сами.
Въпросът, свързан с правата на жените в ислямския свят е една вечно актуална тема, подложена на силна критика от страна на Запада и безкрайни дискусии.
Всеки западен човек, недостатъчно осведомен за източната култура, бит и религия има разпространеното мнение, че исляма ограничава жената и я превръща в робиня на собствения й съпруг. Колко често се срещат изреченията
"Ислямът поставя жената в неравностойно положение" и 'Ислямът проповядва изолация на жената"...
В отговор на това мюсюлманите отвръщат, че Запада е символ на съвременната морална упадналост и лицемерна демокация.
В техните очи западната жена бива неуважавана, използвана, вечно раздвоявана между кариерата и семейството, отдалечаваща се от женската си същност.
Истината е, че истинската жертва на тези ожесточени спорове е мюсюлманската жена. Тя не намира разбиране в лицето на демократичния западен човек, тъй като тя е силно привързана към " принизяващата я " религия и е склонна да защитава правото си да носи " обезличаваща индивидуалнноста й " дреха или забрадка. В същото време светът, към който принадлежи я дискриминира, подтиска и в стремежа си да я разграничи от образа на "западналата морално" западна жена, по - строго налага ограничения. Така все повече мюсюлманки се обединяват в активистки организации и с цената на огромни жертви - психически и физически, се борят срещу дискриминацията и неправдата. Защото не религията им ги ограничава, а обществото, в което живеят. Не Аллах повелява подтисничеството им, а традициите.
И християнката, и еврейката, и мюсюлманката произхождат от патриахални общества. Не ислямът поставя жената в незавидно положение. И не забрадката превръща свободната жена в затворничка. Забрадката е религиозен символ на целомъдрие и скромнност. В Корана се призовава вярващата жена да покрива ценностите си, когато напуска дома си, за да не бъде огорчавана:
"И кажи на вярващите жени да свеждат поглед и пазят целомъдрието си, и да не показват своите украшения освен видното от тях, и да спускат покривалото върху пазвата си, и да не показват своите украшения освен пред съпрузите си или бащите си, или братята си, или синовете на братята си, или синовете на сестрите си, или жените[вярващи], или наложниците си, или слугите от мъжете без плътски нужди, или децата непознали още женската голота" [Светлината:31]
"О, пророче, кажи на съпругите си и на дъщерите си, и на жените на вярващите да спускат върху себе си покривалото[когато излизат]. Това е най-подходящото, за да бъдат разпознати и да не ги огорчават. Аллах е опрощаващ, милосърден" [Съюзените племена:59]
Един воал не превръща един човек в асоциалeн, нерешителн, неук и подтиснат. Но обществото има тази способност. Човешките права на жените в някои ислямски държави биват системно потъпквани. Жените дръзнали да се опълчат на системата биват унижавани, изолирани, арестувани, бити, изнасилвани, убивани. Повечето от тези жени са в затвора.
Организации като тази на иранските жени за "свобода и равенство между половете в Иран" търсят и се нуждаят силно от нашата подкрепа. Тези силни и смели жени проправят с малки, но смели стъпки пътя към едно по - добро и сигурно бъдеще за тях и техните дъщери с цената на живота си. И ако не можем да подпомогнем делото им финансово, то можем да дадем своята морална подкрепа. И дано повече хора разберат, че затваряйки вратите към Изтока, чрез дискриминация и омраза, ние оставяме тези жени напълно сами.
~Доротея Добрева~
понеделник, 1 март 2010 г.
"Свобода и равенството между половете в Иран"
"Ние сме група от ирански феминистки и активисти за правата на жените
, които изискват прекратяване на държавното ръководене чрез насилие и репресии, както и за незабавното освобождаване на всички политически затворници в Иран.
Каним всички защитници на правата на жените, активисти, организации и мрежи по целия свят да покажат солидарността си с движението на жените в Иран и по-широко движението за демокрация в Иран, чрез организиране на инициативи под мотото "Свободата и равенството между половете в Иран" през март 2010 година. "
Моля, подпишете петицията:
http://www.irangenderequality.com/index.php?option=com_rsform&Itemid=11
Моля, подкрепете във Facebook:
http://www.facebook.com/profile.php?id=100000715114888
Абонамент за:
Публикации (Atom)