Няколко "ключа" от Корана

Няколко "ключа" от Корана:

Всемилостивия Аллах обича;

"..Аллах обича благодетелните." (ал-Бакара; 195)

"..Наистина Аллах обича каещите се и обича пречистващите се." (ал-Бакара; 222)

"..Аллах обича богобоязливите." (ал-Имран; 76)

"..Аллах обича благодетелните." (ал-Имран; 134)

"..Аллах обича търпеливите." (ал-Имран; 146)

"..Аллах обича благодетелните." (ал-Имран; 148)

"..Аллах обича уповаващите се Нему." (ал-Имран; 159)

"..Аллах обича благодетелните." (ал-Маида; 13)

"..Аллах обича благодетелните." (ал-Маида; 93)

"..Аллах обича богобоязливите." (ат-Тауба; 4)

"..Аллах обича богобоязливите." (ат-Тауба; 7)

"..Аллах обича пречистващите се." (ат-Тауба; 108)

"..Аллах обича безпристрастните." (ал-Худжурат; 9)

"..Аллах обича справедливите." (ал.Мумтахана; 8 )

"Аллах обича онези, които се сражават по Неговия път в редица.." (ас-Саф; 4)

"О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат - смирени пред вярващите,
могъщи пред неверниците, и
които се борят по пътя на Аллах, и
не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ." (ал-Маида; 54)


Всевишния Аллах не обича;

"..Аллах не обича престъпващите." (ал-Бакара; 190)

"..Аллах не обича развалата." (ал-Бакара; 205)

"..Аллах не обича неверниците." (ал-Имран; 32)

"..Аллах не обича угнетителите." (ал-Имран; 57)

"..Аллах не обича угнетителите." (ал-Имран; 140)

"..Аллах не обича горделивия, самохвалеца." (ан-Ниса; 36)

"..Аллах не обича никой изменник, грешник." (ан-Ниса; 107)

"Аллах не обича да се прогласява за злото освен от угнетения.." (ан-Ниса; 148)

"..Аллах не обича престъпващите." (ал-Маида; 87)

"..Той не обича прахосниците." (ал-Анам; 141)

"..Той не обича разхищаващите." (ал-Араф; 31)

"..Той не обича престъпващите." (ал-Араф; 55)

"..Аллах не обича изменниците." (ал-Анфал; 58)

"..Той не обича надменните." (ан-Нахл; 23)

"..Аллах не обича никой изменник, неблагодарник." (ал-Хадж; 38)

"..Аллах не обича ликуващите [заради богатство]." (ал-Касас; 76)

"..Аллах не обича сеещите развала.” (ал-Касас; 77)

"..Той не обича неверниците." (ар-Рум; 45)

"..Аллах не обича никой горделивец, самохвалец." (Локман; 18)

"..Не обича Той угнетителите." (аш-Шура; 40)

"..Аллах не обича горделивите, самохвалците." (ал-Хадид; 23)


Най-важният 'ключ';

« Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден.” »(ал-Имран; 31)


Кого колко трябва да обичат вярващите?

« "А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както Аллах трябва да се обича. А които вярват, най-силно обичат Аллах.." »(ал-Бакара; 165)


Някои 'играчки', които понякога ни спъват и препречват пътя водещ към Неговата Обич;

« "Разкрасена е за хората любовта към страстите -
към жените и децата,
и струпаните купища от злато и сребро,
и към отбраните коне,
и добитъка,
и посевите.
Това е насладата на земния живот, но най-прекрасният пристан е завръщането при Аллах." » (ал-Имран; 14)

Ето още 'играчки';

« Кажи: “Ако вашите
бащи,
синове,
братя и съпруги,
и родът ви,
и имоти, които сте придобили,
и търговия, за която се плашите от застой,
и жилища, които харесвате,
са ви по-любими от Аллах и от Неговия Пратеник, и от борба по Неговия път, то чакайте, докато Аллах даде Своята повеля! Аллах не напътва нечестивите хора." » (ат-Тауба; 24)

(бел. Някои от думите се повтарят. Ала, след като Аллах(с.т.) е решил да ги повтори значи и в това има някаква мъдрост!)

info : http://www.facebook.com/?ref=home#!/note.php?note_id=136968656334282&id=100001374220658

Хенна означава просто „червено“ (ар.). В съвременния език хинди ,тя се нарича „мехнди“, това е и името на храста, от който се добива, както и изкуството за рисуване с къна. Къната на прах се добива от листата на кипарисовия храст. С най-добро качество е къната от Индия, Китай, Иран, Судан и арабските страни.


Смята се,че Мехнди е възникнало преди 5000 години по време на египетската цивилизация. Древните египтяни оцветявали с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Привилигированите египтяни използвали рестението за грима си. По-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото се разпространил и трайно заел място в религиознитеи културни ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. В Индия Мехнди било обогатено с ароматни масла и с времето се превърнало в нещо като празненство, за сватбени тържества и други обредни поводи. Рисунките с къна, освен че са красиви, предпазват и от горещината поради охлаждащия ефект на растението.

Във всички страни от Ориента, в земите на Персийския залив и в арабските страни ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватбата се събират всички жени от родата и приятелките на булката за така наречената „махнди вечер“. Обикновено тя се провежда 2 дни преди сватбата и служи за подготовка на булката, включваща продължителни процедури. С много търпение и сръчност майсторките на хенна изрисуват дланите и стъпалата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и по-големи части от тялото. В украсата са важни не само формите и шарките, но и наситеността на цвета. Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябва да е любовта на семейството на жениха. Свекървата отговаря за мехнди точката – знак,че тя дава благословията си. Задължителен елемент от сватбената украса на булката е името на жениха, което се добавя умелов шарките и орнаментите на рисунките с къна. След това женихът трябва с часове да търси името си по тялото на момичето. Това е задължително условие за първата брачна нощ.

Използваните орнаменти в различните региони имат характерни особености:

-Арабските рисунки Мехнди са характерни с големи флорални мотиви, украсяващи дланите и ходилата на жените. Често се използват клечки за зъби или кохл апликатор като основен инструмент за рисуване.


-Мехнди орнаментите от Индия и Пакистан се отличават с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона. Специфични са са тънките, фини линии, покриващи не само дланите и стъпалата, а също прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба.


-Африканските мотиви са геометрични, ъгловати, изрисувани с дебели линии. Тези декорации са отражение на религиозни вярвания и са лесно видими отдалеч.

Когато се нанася върху кожата, цветът на къната е тъмнозелен до тъмнокафяв. След като къната се свали рисунката е светла-оранжева до светлокафява. След 24 часа цветът потъмнява. Рисунката хенна трае 1-3 седмици и постепенно изсветлява. Трайността зависи от:
-честотата на миене
-вида сапун
-типа кожа
-местоположението на рисунката
-съставките добавени към пастата

Днес хенна рисунките са популярни по целия свят. Вече не са ограничени до традициите на даден регион. Съчетават модерност и минало, повлияни от религиозни, културни и артистични символи, ограничени единствено от фантазията на рисуващия.

Автор: Линна Недева

info: http://arabwives.wordpress.com/2010/07/25/ритуалът-хеннакъносване/

Суфизъм

Суфизмът (тасаууф) е мистичната традиция в исляма. Названието идва от „тасаууф“, букв. навличане на власеница; привичното облекло на мистиците аскети е груба власеница. Етимологично названието им е свързано и със „сафа“, чисти.

Исторически суфизмът се разпространява успоредно с разпространението на исляма, най-активно присъствие в света има от VIII до ХVIII век. Самите суфии считат своята традиция за вътрешно спояваща човечеството от древността. Суфизмът се разбира като като начин на живот, истинен път (тарика), непрекъсната верига на духовна традиция на просветляване и единение с Аллах, която има свои форми на проявяване чрез феноменалната, исторически установена религия. За суфия е неотменно разбирането, че той е причастен към вътрешната истина на всички религии. А ислямът се приема като феноменалната среда, която дава възможност за най-пълно и автентично изявяване на същината на суфизма.

Семената на суфизма са били посяти по времето на Адaм,
напъпили са по времето на Нух,
разцъфтели са по времето на Ибрахим,
започнали са да се развиват по времето на Муса,
съзрели са по времето на Иса,
дали са чисто вино по времето на Мохамед.

"Чистото вино" е символ на чистата непрекъсната същност на суфизма, която се разкрива в своя предел в средата на исляма. В този смисъл суфизмът е езотерична традиция, която свързва себе си с екзотеричния ислям. Но правоверният ислям остава сам по себе си екзотеричен. Отношението му към суфизма пред средновековието е като към еретично явление в ислямската доктрина. Сблъсъкът с ортодоксалните ислямски възгледи става причина знаменитият мистик Ал-Халладж да бъде осъден на смърт (922 г.) заради разбирането, че е едно с божествената Истина (Ал-Хакк).

След ХVII век суфизмът се „скрива“, оттегля се от формите на публично присъствие в религията. Предполага се, че той остава в скрити форми в духовното пространство на човечеството.

Суфиите изповядват единствеността на Бога и единността Му с всичко съществуващо, споделят идеите за равновесността на външните и вътрешните форми на живот, на макрокосмос и микрокосмос, за усъвършенстването на човека, за разбирането и за любовта. Суфизмът обявява себе си за религия на любовта. Един от най-авторитетните суфии, андалузецът Ибн ал-Араби (ХII в.) казва:

Сърцето ми може да приеме всяка форма:
за монаха то би станало манастир,
за газелите - пасбище, за правоверния - Кааба,
то би могло да стане свитък от Тора или Корана.
Моята вяра е любов;
накъдето и са свърнат нейните камили,
любовта ще си остане моята религия и вяра.

Най-ранната школа на ислямската мистика се утвърждава в Багдад около своя лидер Джунайд (830-910 г.). Джунайд разработва възгледите за „фана“ и „джам“. „Джам“ е събиране, пределно единство, самосъсредоточаване на мистика и негово единение с присъстващия в Името си Аллах. Възгледът за „фана“ също става централен за целия суфизъм. „Фана“ най буквално може да се разбира като „угасване“, угасване на съзнанието; интерпретира се като пределен стадий на мистичното възхождане, „разтваряне“ в единия Бог. Достигналият „фана“ суфий става изразител на автентичното състояние на суфия в сферата на временното пребиваване на човека в земния живот - да бъде „в света, но не от света“.

Ал-Халладж разкрива смисъла на мистичното възхождане като достигащо до изразяване на самия Бог чрез човека. Едно от прекрасните имена на Аллах, Ал-Хакк, Истината, от което мистикът се прониква в резултат на своя дълъг и труден аскетичен опит, прави самия човек изразител на това Име (а във всяко от своите Имена Бог присъства в пълнота и неделимо). "Слава на Този, Който изяви Своята човечност като мистерия на славата на Своята сияеща Божественост". Това е мистерия на връзката на Божията любов с човешката. Но този езотеризъм, коментира Анри Корбен, като че ли „компрометира“ трансцендентността на абстрактния монотеизъм, т. е. чисто екзотеричния възглед (Анри Корбен. История на ислямската философия. С., 2000, с. 267).



Ибн ал-Араби
Пътят на суфия като метод предполага единство на външно и вътрешно пътешествие и се основава на разбирането за изначално дълбинно знание (ма'рифа), в постигането на което човекът става съвършен. В интерпретацията на Ибн ал-Араби образец на съвършен човек е пророк Мухаммад. Прилагайки езотеричната методика на свързване на буквени и числови значения, ал-Араби прояснява смисъла на името Мухаммад чрез числото 33, т. е. една трета от съвършенствата на Аллах, изразени в Неговите Имена. И това говори за максималното съвършенство, което е възможно за човека и което Пророкът изразява в смисъла на името си. Можем да мислим, смята Ибн ал-Араби, за конкретен Мухаммад и за вечен Мухаммад, и вечният Мухаммад е тъждествен на всички расули. Или, иначе казано, видимите форми са само завеса на истинната, вътрешна реалност:

Аскезата е необходима според суфийските учители заради вътрешната битка на адепта за очищение на страстната му душа, „нафс“, от нечистотата на помислите, от изкушенията. Тя е условие, за да се предприеме „небесното пътуване“. Необходимо условие е и преодоляването на стереотипите на мисленето, на неговата обремененост от двойствеността; обичайното ни съзнание е затворено, оковано в тези стереотипи. Основателят на ордена на въртящите се дервиши Джалаладдин Руми (ХIII в.) търси пътища за проникване в "затвореното" съзнание на привързания към света човек в притчите и алегориите. Не оставайте свързани със стената, върху която се виждат само отраженията - призовава Руми, - търсете вечния източник на светлината.

Възгледите за пътя на суфия получават различни интерпретации. Една от тези интерпретации принадлежи на последователя на идеите на Джунайд Наджмуддин Кубра (ХIII в.) от Хорезми. Ал-Кубра странства много, разработва своите идеи в различни трактати. Според него съвършенствата, атрибутите на Аллах, обозначавани с Имена, пребивават „в Небесата“ и мистикът следва да осъществява „небесни пътешествия“ за да достигне „местата“, обитавани от тези Имена. Човек е в състояние да вмести в себе си Божиите съвършенства, обозначавани с Неговите имена, с изключение на „Аллах, Всемилостивия, Милосърдния“. В тези Имена същината на Аллах остава трансцендентна по отношение на човека дори в апогея на мистичните му постижения. Пътят на суфия следва да доведе до проникване в същината на поклонението на единия Бог. За битието на Бога можем да знаем само това, че то е създаващо битие Божие действие, различно и дори обособено от непостижимата Божия същност. Ал-Кубра разработва възгледа за десет принципа, или десет необходими компонента, степени на мистичния път:

•покаяние (тауба),
•аскеза (зухд),
•уповаване на Аллах (таууакул, което означава и самоотречение),
•самоограничение до най-необходимото (канаат),
•усамотение (узлат),
•дхикр (зикр; постоянно припомняне на Аллах),
•съзерцателност (тауаджух – пълно отвръщане от мирското),
•търпеливост (сабр, която включва и пълно неприемане на джихад като военни действия),
•съзерцание (мураккаба – пълно съсредоточаване върху Аллах, върху пророка, върху аяти на Корана),
•доволство (риза).
По време на мистичното възхождане на адепта може да се явява неговият отвъден двойник, шахид ал-гайб. По същество той като посветеният в отвъдното е надеждният наставник на адепта. Напълно съсредоточеният и преминаващ последователно през десетте степени на възхождане човек преминава според Ал-Кубра през различни цветови състояния, за да достигне във финалния миг до съзерцание на зелена светлина. Тази светлина е дори отвъд черната светлина на непостижимата Божия същност – тя е светлината на вечния живот.

Централен момент в практиката на суфиите е дхикр (зикр), припомнянето на Божието име. Разбирането за ролята на дхикр се черпи от аяти на Корана, напр.: „О, вярваши, често споменавайте Аллах!“ (33: 41). Според Ал-Халадж дхикр е начин адептът да поддържа постоянно активна паметта си за Аллах, за да приеме в екстаз всеприсъствието Му. За него, както и за Ал-Газали (1058-1111), дхикр е средство на възхождане, етап от подготовката на човека да приеме всецяло Бога. Във всеки случай, припомнянето на Божието име не се интерпретира като форма на вокация, на призоваване на Бога.

Дхикр може да се извършва индивидуално, в усамотение, но и едновременно от всички, принадлежащи към общността. В общите форми на дхикр се утвърждават съпътстващи действия – ритуално въртене, ритуален танц.



Абу Хамид ал-Газали
Най-дълбинният стадий на дхикр е според Абу Хамид ал-Газали дхикр на сърцето. На този стадий е постигната и тишина на телесното (усамотение, което той смята за необходимо); постигната е и тишина на „устата“, защото в припомнянето заглъхва всяко човешко слово, и тишината на сърцето - сърцето на адепта се „разтваря“, за да приеме Божието присъствие в такава пълнота, че самото туптене на сърцето да бъде вече пулсирането на Божието име.

Дхикр може да се произнася на глас (дхикр джахри) или или да бъде вътрешна реч (дхикр хафи).

Абдул Абд ал-Халик Гиджувани (ХII в.), основател на братството Ходжаган, разработва метод, път на тихия, вътрешен дхикр. Този път включва осем стъпки:

съзнателно, овладяно дишане (хуш дар дам; диханието да е живо свързано с Божието присъствие);

наблюдаване на крачките (назар бар кадам; да се следи с поглед точното място, където ще се стъпи, да не се оставя погледът да блуждае);

пътуване към родината (сафар дар ватан; монек да следва следва пътя към истинната си родина – към самия Творец; споделя се възгледа за необходимо външно и вътрешно пътуване, във външните си пътувания човек може да открие съвършения си Водител);

усамотение в тълпата (халуат дар анджуман; усамотението може да е външно и вътрешно – при външното човек се оттегля самотен се съсредоточава върху дхикр, а при вътрешното, истинското усамотение, и сред тълпата той не чува нищо и остава отдаден единствено на дхикр в тишината на сърцето си);

припомняне (ядкард; „кард“ е същината на дхикр, а „яд“ е извършването на дхикр в сърцето);

възвръщане (базгащ; самообладание, мисълта да се пази от разсейване, от разконцентриране);

внимателност (нигахдашт; взиране в сърцето, т. е. сърцето да се пази от проникване на лоши помисли);

спомняне (яддящ; адептът да пази сърцето си в присъствието на Аллах – така той може да осъзнае и да прояви и чрез себе си светлината на Същността на Единствеността (анвар аз-зат ал-ахадия).

Суфийските общности се обединяват около учител (шейх). Отношенията учител-ученик са сакрални, непосредствени и не се институционализират. Учителят съблюдава конкретни подходи към всеки ученик и е в състояние да му предава духовна енергия (барака). Името на Фаридуддин Атар (Химикът) (1150-1229) е свързано със суфийското упражнение "стоп!" - в определен момент ученикът спира всякакви движения по заповед на учителя, и тъкмо тогава става възможно предаване на енергия (барака) от учителя на ученика.



Настрадин Ходжа
В средите на мюсюлманите се ползват с голяма популярност притчите за Настрадин Ходжа („ходжа“ ще рече „учител“), които са достояние на културата на всички балкански народи.



Омар Хаям
Безспорно едно от най-популярните свидетелства на мистиката на суфиите са приказките от 1001 нощ. Суфийски идеи изразяват стиховете на Джалаладдин Руми, на Саади Ширази, на Омар Хаям. Тези идеи имат решаващо влияние върху Сервантес, автора на „Дон Кихот“. Предполага се, че те са повлияли и създаването на такива значителни произведения като „Вилхелм Тел“ и „Робин Худ“.


info: http://religiology.org/religions/islam/sufism/

Ливански кулинарни специалитети 2

Ливански кулинарни специалитети

източник: Сп. Бела

ЛИВАНСКА КУХНЯ

Ахмед Алюс:
„Табули е ливанската шопска салата“


Визитка
29-годишният Ахмед Алюс е от Южен Ливан. В България е вече пета година и говори български чудесно. Дошъл у нас да търси работа. Ориентира се в кулинарния бранш, защото е убеден, че популярният арабски дюнер и екзотичните ливански манджи допадат на българския вкус. Има дъщеря Хадижа, която е на 2 години и половина.


Ахмед е най-големият от многодетно семейство (има трима братя и три сестри). Идва в България, притиснат от нуждата да работи. В момента се притеснява за близките си заради критичната ситуация в Ливан. Често се чува с тях, тревожи се. Макар че с подобно ежедневие е свикнал. Помни как като малък по време на бомбардировките се е качвал на покрива на сградата, в която живее, за да гледа как падат бомбите. „Тях нали ги мятаха само към съседния квартал“ – надсмива се над своите детски представи Ахмед.
В България той се жени за българка, но вече са разделени. Твърди, че няма приятели. Усетил е болката от разочарованието и е осъзнал истината, че всеки се ражда сам на този свят.

Това го прави по-силен
Би направил всичко за дъщеря си. Единственият му проблем, когато идва в България, е, че не може да готви. Няма не може! Научава се (упорит и уверен представител на зодия Лъв е все пак). Започва работа в дюнерджийница, минава бързо през всички уроци на кулинарията и се издига до главен готвач в ливански ресторант в София. От няколко месеца е майстор в новооткрито заведение за арабски манджи Hungry Bunny в Студентски град. Истински професионалист е, има невероятен усет за мерките и теглилките и с безупречна точност сипва всичко на око.
Изключително сръчен и обигран е – тиганите се подчиняват на ръцете му, а храната... само я опитайте.

Голяма врътня
Земята, която древните наричали Финикия, ражда изобилие от зеленчуци и плодове. Морето е богато на риба и морски дарове. Птиците също са любима храна. Ливанците отдавна са смятани за големи гастрономи. Финикийците са измислили и консервите. Тяхната кухня е на 7000 години и с право се признава за една от най-изисканите. Ливанските ястия са изключително вкусни, но никак не са лесни за приготвяне. Тестените изделия са едно от друго по-засукани. Време и търпение за приготвяне изискват и пърженото къбби (арабско хлебче), лахмебаджийн, фатаир спанак, фалафел, агнешки пилаф и много други. Сред десертите най-популярен е атаиф. Той наподобява палачинки с орехи или крем, полети със сироп.
Ливанската кухня е здравословна. Родее се с другите арабски кухни. Използват се леки и по-остри подправки, но акцентът е върху запазването на естествения вкус и аромат на продуктите.

Боб, леща, сарми и друго общо
Храненето се определя от начина на живот. Климатът в Ливан е сходен с българския, сигурно затова и в много отношения кухните ни си приличат. Продуктите, които използваме, са едни и същи. За мое най-голямо учудване разбрах, че в ливанската кухня готвят и всякакви субпродукти – дробчета, сърца, шкембе. Кой казва, че това ни е национален специалитет!?
Много са общите неща между двете кухни – боб, леща яхния, сарми, но от тези с лозов лист. Това са и предпочитаните от Ахмед българските манджи. Останалите храни подозира в намеса на свинско. От българската кухня обича катми, гювеч и мусака, но само когато са приготвени с говеждо или агнешко месо.

Ресторант = работа
Работи в ресторант, затова не обича да ходи на ресторант. За него почивката се асоциира с нещо различно. Най-вече с разходки с дъщеря му Хадижа. Сподели наблюдението си, че в ливанските ресторанти е много по-шумно, отколкото в българските: „Българите стават шумни от… алкохола. В Ливан не е много популярно да се пие алкохол, но ливанците носят настроението в кръвта си.“

Кофеинова бомба по български
Другото, което много го учудва в българските кафенета, е устойчивото словосъчетание „Кафе и кола, моля!“. „Как можете да пиете студено и топло едновременно?! – чуди се Ахмед. – При това две кофеинови напитки наведнъж?! Ега ти глупостта – кафе и кола!“ Освен това е смаян, че кофеиновата комбинация често пъти замества закуската.

Разказа ми и какво е закуска по ливански
Изключително обилна, направо пир! Ахмед се опита да изброи нещата, които трябва да присъстват на сутрешната трапеза в Ливан: лебне в зехтин, задължително няколко вида пресни сирена, някакво топено, поне два вида маслини (зелени и черни), яйца (варени или на очи), къбби. Допълненията към закуската са сладко от кайсии, зехтин, пресни домати и краставици. Друг хит са малките мариновани патладжани, пълнени със сушени домати и полети със зехтин. Когато има гости, на трапезата се поднася и фалафел. Чаят е задължителен.

Булгурът е велик продукт
според Ахмед: „Хем има собствен вкус, хем поема превъзходно вкусовете и ароматите на другите продукти. Има бял и кафяв булгур. Кафявият е по-начукан и по-вкусен. Използва се при приготвяне на месо. С него правя и малки кюфтенца в съотношение 3 части булгур, сварен в телешки бульон, и 1 част телешка кайма. Ако каймата не е много мазна, слагам продуктите във фурната на 180 °С с 2 ч. ч. телешки бульон, докато го поемат. Когато бързам, просто смесвам варен булгур с кайма и много подправки и ги запичам в тава. После режа сместа на ромбове. Щипка канела е задължителна.“

С вкус на канела и... кюфте
Естествено, това, което отличава ливанската кухня от българската, са подправките. Традиционни са ливанските салати и скарата, но… „Тайната на вкуса им е в подправките“ – категоричен е Ахмед. Нито едно ястие не може да стане вкусно без кориандър. Бахарът, кимионът, канелата и кардамонът пък придават оригинален аромат на печените меса. Българите сме свикнали да слагаме канела само на десертите, но ливанците смело подправят с нея и солените манджи. Резултатът е екзотичен и наситен вкус.

Салати за наяждане
Сред предпочитаните от ливанците ястия са салатите. Те освен познатите ни домати и краставици съдържат и силно ароматните сумак, джоджен и магданоз заедно с маруля, рукола и пържен хляб. Безспорно първенството по популярност печелят салатите „Табули“ и „Фатуш“, които са подходящи ястия за летните жеги. Те дори могат да заместят обяда – питателни са и с тях човек може да се нахрани, особено ако ги съчетае с резенчета от вкусния ливански хляб. Салатата „Фатуш“ се прави от ситно нарязано зеле, моркови, магданоз, краставици, домати, лук, чесън, репички и лимон.
Хомосът пък е студено предястие и също е сред най-характерните и обичани ливански ястия. Приготвя се от нахут и тахан, а в допълнение може да се смеси със смлени кедрови ядки, кълцано месо или бакла. На вид прилича на гъста каша, но на вкус е нещо съвсем ново за сетивата.

Мезета за арак
За да усетите докрай кулинарния дух на Ливан, трябва да опитате и специалната ливанска ракия арак – анасонова алкохолна напитка, подобна на мастика, която се сервира с много лед. Ако обаче трябва да обобщим с една дума ливанското мезе за арак, то думата е „ордьовър“ – от онези фантастични богати ордьоври. Ордьоврите – неизброимо количество плата от различни сирена, разнообразни салати, пъпеши, дини, дребни зеленчуци в саламура, таратор, лозови сармички, варени и пушени меса, колбаси, телешки език, тарама, пюре от бакла или черен боб – много лесно се превръщат в ястия за празничната трапеза.

източник: сп. " Бела" http://www.bela.bg/?page=inner_page&page_id=59&article_id=1000134&coments=yes

КЪЛНОВЕ ЗА ЗДРАВЕ

Източник: сп. МенюАвтор: Людмил Хайдутов

Жителите на древен Китай са ответници по много обвинения – от откриването на барута до измислянето на мъчителните за някои хора клечки за хранене. Всичко това донякъде се компенсира от развиването на прелъстителни кулинарни традиции. Много от тях от векове използват растителните кълнове като основен продукт. Едва от трийсетина години тази есенция на здравословното хранене се радва на огромна популярност и в западния свят. Макар със закъснение и с по-бавни темпове, храненето с кълнове намира достойна и плодородна почва и в България.

РАЗВИТИЕ В ЗАСТОЙ

Привидно лишени от жизнени функции, семена крият в себе си мощния потенциал да станат новото поколение на своите зелени родители. Точно тази утвърждаваща живота сила е привлякла вниманието на предците ни и те са включили прорастващите семенца в ежедневното си меню.Попаднали при подходящите условия, семената започват да развиват невидимите досега корени и първи листа. Всичко това е съпроводено с истинска биохимична буря, затворена в миниатюрното пространство на новото растение. От застиналите в покоя на семената резервни вещества се синтезира изключително богатство от витамини A, B, C и E, аминокиселини и фибри, обезпечаващи шеметните процеси на тази метаморфоза. Най-голямото предимство на прорастващите семена е, че с течение на времето те не губят, а дори увеличават концентрацията на всички тези полезни елементи.

ФЛОРИСТИЧНО РАЗНООБРАЗИЕ

Всяко семенце в определен момент покълва, но естествено не всички са подходящи за трапезата ни. Въпреки това броят на тези, които са извор на кулинарна наслада е наистина впечатляващ. Основните групи са три: бобови, житни, както и роднините на зелето от семейство Кръстоцветни. Списъкът всъщност е много по-дълъг – кълновете от различните видове лук, целина, тиква, кориандър, слънчоглед, лен са също толкова вкусни и полезни като тези от изброените групи растения.Познатите ни бобови варива са най-използваният източник за получаване на кълнове. Обикновеният фасул не се класира в този челен отряд, защото първоначално в него се образуват някои токсични вещества. Но пък популярната като фураж люцерна се изявява като истински лидер. В търговската мрежа тя се предлага под името алфа.Всъщност китайците са развили традицията на кулинарното използване на кълновете въз основа на две растения от точно тази бобена група – соята и известното в България като китайско зелено бобче растение Vigna radiata.В света най-използваните кълнове от житни растения са тези от ечемик, но те много рядко се предлагат у нас. По-достъпни са току-що покаралите житни и ръжени зрънца.На запад от Балканите типичната ранно пролетна салата се състои от голямо количество покълнал кресон – представител на зелевото семейство. Той вече може да се намери и тук но засега кълновете от ряпа и броколи бият по точки. Последните се славят със силен антиканцерогенен ефект.

СГОТВИ МИ ЕНЕРГИЯ!

На Запад е прието кълновете масово да се употребяват като част от салатите или техен основен продукт. Въпреки че замяната на пресния лук с покълналите дребни черни лучени зрънца е добра идея, Азия е много по-широко кулинарно скроена и там кълновете се готвят по всевъзможни начини. Поради малките си размери те са благодатен материал за китайската техника за бързо пържене в малко количество силно загрята мазнина, наречена stir-fry. Така приготвени кълновете запазват хрупкавостта и полезните си свойства. Комбинацията им с всякакви меса придава на ястията забележителна свежест и лекота. За да участват по най-добрия начин в някоя вкусна супа, те се прибавят броени минути, преди да се свали тенджерата от огъня.Дребните кълнове като тези от люцерна или лук рядко се нуждаят от почистване, но по-едрите е добре да се измият предварително. Това се прави съвсем за кратко с хладка вода, като не се киснат, защото поемат много течност, която отделят по време на готвенето.

СЕЙ, ГОТВАЧО, СЕЙ!

Всички изброени досега добри страни на кълновете се допълват и от лесното им и евтино получаване в домашни условия. Най-простият начин е да сложите семената в стъклен буркан, да прибавите малко вода и да ги оставите на топло покрити с хартия или тензух. Водата трябва да се сменя на всеки 12 часа, но това трае не повече от 3-4 дена.За отглеждане на свежо зелени кълнове много по-удобни са плитки съдове, в които семената се насипват на слой, дебел около 2 см. В този случай светлината е важен фактор, но директното слънчево греене е недопустимо.Изненадващо разнообразни на вкус и вид, лесно достъпни и с неоспорими полезни качества, кълновете вече не са екзотичен и претенциозен вариант за бягство от рутината на трапезата ни, а истински фаворити в насладата от храната.

info: http://zdraveya.com/kalnove-za-zdrave.html