Щастието ухае на риган

Всяко растение, което се използва за подправка, освен роля в кулинарията, притежава и многобройни лечебни свойства. Риганът не прави изключение с благотворното си действие върху стомашно-чревния тракт и бронхите. Но доскоро у нас беше почти неизвестно, че тази ароматна трева за чай може да придава различен характер на ястията. Фактът е учудващ, защото в кулинарните достижения на южните ни съседи, а да не говорим за тези в доста близката ни Италия, подправката е незаменима.

Въпрос на произход

Населяващият Евразия род Origanum от семейството на ментата, мащерката и розмарина включва около 20 вида (според някои източници видовете са над 40). Доста от тези растения се използват в кухнята, но три от тях имат важно значение за готварството: обикновеният риган O. vulgare, гръцкият O. heracleoticum и майоранът O. majorana.
Произходът на две от разновидностите и географията на кулинарното им използване странно се разминават. Докато обикновеният риган расте из цяла Европа, а се използва предимно в средиземноморските кухни, стриктно топлолюбивата майорана от Мала Азия в сухо състояние най-често ароматизира ястия в централната част на нашия континент. Единствено гръцкият вид тежи на мястото си и рядко може да се види и вкуси извън пределите на своята родина.
Едно от обясненията за липсата на интерес у средноевропейците към обикновения риган е, че дивото растение по тези географски ширини не разкрива докрай, даже понякога и въобще, ароматния потенциал скрит в гените му. Но това не важи за културните сортове, отглеждани в тази част на света. Освен с кулинарните и медицинските си свойства риганът със своите богати бледовиолетови съцветия е привлекателен и с декоративната си функция. Даже съществуват селектирани сортове със забележителни искрящо жълтозелени и виолетови листа.
Риганът присъства в старогръцката митология като растение дарено на хората от богинята на любовта и като символ на щастието. Освен с палавата Афродита критската разновидност на ароматната трева се свързва и с Артемида в ролята й на закрилница на родилките, която често е изобразявана с благоуханен венец от билката.

Нека да боли

Както при повечето подправки ароматът на ригана се дължи на етерично масло, съставено от няколко химични съединения. Най-важен компонент е карвакролът, който има много добър бактерициден ефект, а свойството му да активира за съвсем кратко време някои рецептори за болка в човешкото тяло придава на подправката нейния типичен остър вкус. Но нека това не ви плаши - ефектът е изключително приятен. Да не забравяме, че лютият вкус се възприема със същите тези рецептори и в същността си не е нищо повече от чувство за болка. Ароматът на карвакрола често се сравнява с този на италианска пица, което не е чудно, понеже риганът е най-използваната подправка за апенинския кулинарен символ.
Подправката е щедро използвана от италианците и за мариноване на маслини и зеленчуци на скара. Риганът се изявява най-забележимо в доматени сосове, както и в компанията на печени меса.
Подобно на мащерката, с която има близки роднински връзки, листата на риганът са значително по-ароматни в сухо състояние, отколкото току що откъснати. Разбира се и пресният вариант има своите преимущества, заради свежите растителни акценти, които се губят при изсушаването.
Гръцкият опит с ригана има някои особености. Те се дължат на факта, че Origanum heracleoticum, който има бели цветове и силно овласинени листа, притежава крайно интензивен вкус, който понякога може буквално да вцепени устната кухина. Интересно, този вид се среща и в най-южните райони на България, но въпреки това използването му в местни гозби е изключително рядко. За сметка на това гърците успяват да овкусят почти всяко ястие (може би без десертите и някои морски специалитети) със силната подправка. Маслините, печеното месо и бялото сирене изискват щедро поръсване със сух риган според елинските традиции.

Сменена самоличност

Има още една страна, в чиито рецепти често се среща думата риган. Мексиканската кухня наред с аромата на люти чушки и пресен кориандър изобилства и с този на карвакрол, но неговите носители, макар и наречени orégano, са поне три съвсем различни растения. Макар извън латиноамериканската държава те да се обозначават като мексикански риган, в пределите й географското уточнение по правило се изпуска. Уханията на Lippia berlandieri, Poliomintha longiflora и Plectranthus amboinicus доста приличат на ригановото и могат да се доловят отчетливо в многобройни ястия, включително и в мексикански кулинарни шедьоври като соса с шоколад mole negro от Оахака и завитото в бананови листа свинско cochinitа pibil от полуостров Юкатан.
С объркана биологична и географска идентичност, многолики вкусови изяви и безспорни, макар и бегло споменати в този материал, лечебни свойства, риганът определено заслужава името му да се свързва директно с вкусната храна. Отделете му една саксия място на перваза на дома ви или в градината, а докато пазарувате, си спомнете за него и чудесния му аромат.

Инфо: http://www.menumag.bg

Мащерката - душата на кухнята

Мащерката на пръв поглед като че ли е грозното пате на ароматния свят на подправките - тя не може да се похвали с изобилния цъфтеж на салвията, нито с вниманието, отредено на царствения босилек, нито с отличителния аромат на естрагона. Ала въпреки че рядко получава нужното признание, тя е безценна за всяка кухня и то не само заради способността си да се съчетава с други подправки, като обогатява уханието им, без да го надвива.

Куражът е в аромата

Първите свидетелства за употреба на билката датират отпреди около 5000 години, когато шумерите започнали да я използват като противовъзпалително средство. Едва древните гърци обаче се сетили да я добавят в ястия, не без задна умисъл, тъй като считали мащерката за мощен афродизиак. Хълмовете на Гърция били покрити с благоуханното растение, което постепенно се превърнало в символ на елегантност и кураж. Римляните също го асоциирали с храброст и сила и преди битки воините се къпели във вода, ароматизирана с билката, защото вярвали, че това ще им донесе победа.
По същата причина древните шотландски бойци си приготвяли чай от мащерка, а из целия Албион вярвали, че, освен всичко друго, тя може да гони лоши сънища. През Средновековието дамите бродирали на туниките на любимите си рицари растението като символ на смелостта.
В литературата мащерката често се свързва с различни вълшебни създания, а Шекспировият Оберон, крал на феите, казва, че знае "къде расте дивата мащерка". Едно от обясненията за стиховете на Барда е, че английската разновидност на билката е с изключително висока концентрация на етерични масла, а честата й употреба според британците водела до „появата на феи”и някои други странни последици.

По цял свят

Днес са познати поне 350 разновидности мащерка, но само три от тях намират място в кухнята - обикновената, лимоновата и кимовата. И от трите има насаждения навсякъде из Америка и Европа и най-вече по Средиземноморието, като могат да се берат почти през цялата година. В България най-разпространен е дивият вид Thymus serpillum, който познаваме под различни имена - бабина душица, овчарски босилек, мащерика и пчелна билка.
Всички видове мащерка са важни източници на нектар за пчелите, но най-медоносни са тези в Южна Европа, Северна Африка, както и в някои планини в североизточните американски щати, а балканският регион е особено известен с мащерковия мед.
Билката може да се отглежда и в саксия, ако живеем в голям град или на по-студено място, а ароматът й е най-силен точно преди цъфтеж. Използва се както прясна, така и изсушена, като във втория вариант не губи почти нищо от безценните си свойства. Като подправка тя понася по-дълга термична обработка, затова се слага във врящото ястие преди всички останали благоуханни треви.

Сама и в компания

Ароматната билка се комбинира най-добре със средиземноморски зеленчуци, яйца, свинско, агнешко, риба и дивеч. Освен това е чудесна и за пълнежи, яхнии и маринати - за последните най-добрата комбинация е със свеж естрагон, винен оцет и зехтин. Тя успешно върви ръка за ръка с майорана, босилек, риган, салвия, розмарин и чесън.
Мащерката обаче е най-известна като един от основните компоненти на класическия bouquet garni. Заедно със свежите стръкчета магданоз и дафинов лист тя може да съживи аромата на супи, задушени ястия и сосове. Родом от слънчевите хълмове на Средиземноморието, тя е ключов елемент и в традиционната суха подправка Herbes de Provence. Колкото и да спорят съвременните специалисти какви точно треви трябва да включва тази смес, всички са единодушни, че мащерката винаги е основната съставка, към която се прибавят розмарин, лавандула и копър. Крайният резултат от това съчетание придава на ястията богат вкус, който извиква представи за слънчеви провансалски склонове, мека лятна светлина и солен морски бриз.
Самостоятелно подправката е особено приятна в омлети, бъркани яйца, сосове за риба, супи, крокети, домати и пица, а с нея могат да се овкусят прекрасно рикота, извара, масло, зехтин и различни дипове. С ненатрапчивия си лек цитрусов аромат лимоновата мащерка е превъзходна за сладкиши, а чаят от дивия й братовчед е незаменим в планината и в студените влажни дни. При това целебните и свойства съвсем не са мит, останал от древността - отварата от мащерка е чудесен лек за куп болести.
Безбройните й кулинарни и лечебни свойства я правят безценна за всеки кулинар, който иска да внесе в кухнята си цялата палитра на всевъзможните комбинации от съставки и подправки, на които мащерката дарява завладяващ вкус и аромат.

Инфо: menumag.bg

Използване на билки и подправки като декоративни храсти за озеленяване на градини.

Хората използват билките и подправките ежедневно, затова когато озеленяваме градината си е добре да отделим едно кътче и за тях в двора. Повечето билки и подправки освен общо известните си качества притежават и висока декоративна стойност за това често се използват и за озеленяване. И наистина е много хубаво градината да едновременно красива и да можеш да откъснеш от нея пресни подправки.
Обикновено билки  и подправки се отглеждат в специални места отделени за тях или в зеленчуковата градина, а може някои от тях да засадите в алпинеума или скалния кът. Важно е да  знаете на какви места обичат да растат и как се развиват. Билките и подправките са много разнообразни – цъфтящи храсти, перенни, листнодекоративни, едногодишни градински цветя, почвопокривни и други.
Ето и някои многогодишни декоративни храсти, които освен това са и билки или подправки и са ценни за озеленяване на градини: мащерка, лавандула, риган, мента, розмарин, къри, пелин, салвия, смрадлика, здравец, винка, равнец, очеболец, алпийска роза, седум и много други.
Кратки описания и особености на споменатите билки и подправки:
Мащерка – почвопокривно растение с приятен аромат, обича слънчеви места и е не претенциозно към почвата.  Не понася заблатявания и сянка. Има форми със бели ли жълти краища на листата. Много подходящо растение за алпинеум.
Лавандула-  ниско растение със сиви листа и силен аромат. Лавандулата, като повечето билки излъчва фитонициди и прогонва насекомите, често се използва да отблъсква комари  или молци. Тя има същите екологични изисквания като мащерката. Много добре понася резитби, като след прецъфтяване задължително трябва да се изрежат прецъфтелите цветове. След зимата малко си разваля вида, но бързо се възстановява.
Алпийска роза – ниско почвопокривно растение с форма на цвят на разтворена роза и месести листа. Формира множество издънки и така покрива свободните площи. Обича слънце и расте между камъните и се използва в скалните кътове. Известно е с това, че лекува болки в ушите, като изстискате 2- 3 капки сок от месестите му листа. Друго  лечебно почвопокривно растение със същите изисквания и размери е седумът.
Пелин представлява ниско растение със сивкави листа. За озеленяване е ценно заради наситения си сребрист цвят и малките си размери, като се използва в скалните кътове. Обича слънце и почви с лек механичен състав. Същите изисквания и сходни размери и цвят има и кърито.
Очеболец / потентила / нисък храст с обилно цъфтящ през цялата пролет и началото на лятото. Добре понася резитбите и след прецъфтяване се подрязва, след което цъфти на ново. Има растения със жълти, бели, розови, виолетови и други багри цветове.  Обича слънце но понася и леко засенчване, предпочита влажни и богати почви.
Риган - това е многогодишно тревисто растение. Расте на слънце но може да го срещнете и на сянка, непретенциозен е към почвата. През зимата листата и клонките загиват но на пролет избива на ново. Риганът има много декоративни форми, като има форми с жълти и пъстри листа, също се срещат и ниски форми до 5 см.
Равнец – тази билка има сходни изисквания и размери с ригана. Съществуват доста негови декоративни форми, примерно с розови цветове или ниско растящи растения. Цъфти със съцветие сенник, като покрива плътно с цвят цялата площ, на която расте.
Розмарин – той е много ценна подправка със силен аромат. Розмарина е и ценно растение за озеленяването, защото добре понася резитби и има интересна текстура на короната. Той е топлолюбиво растение и трябва да се защитава през зимата в по студените райони на страната. Това става като се затрупва с торф или листа или пък се внася на закрито. Обича слънцето и отцедливи почви, като и най-добре да го засадите на завет. Има няколко негови форми, като най-интересната е каскадната, със провиснали надолу клони.
Сасънка / анемония / – това горско и лековито растение има красиви деликатни цветове и листа. Вирее добре на  полусянка и влажни почви. Наземната част отмира през зимния сезон, а на пролет бързо израства и  цъфти. Има растения с бели, червени, сини и други цветове.
Мента – тревисто растение със силно ароматни листа. Среща се на влажни и полу сенчести места. През зимата надземните части отмират и на пролет на ново избуяват. Има интересни форми със сиви и пъстри листа.
Смрадлика / тетра / – тя е висок листопаден храст, със силно противо гъбично и анти бактериално действие. През есента листата се обагрят в ярко оранжево и червено. Среща се на всякакви почви като обича слънчеви места . Особено ценна и колоритна е нейната червенолистна форма, чийто листа на слънце добиват тъмно червен цвят.
Винка / зимзелен /- вечно зелено почвопокривно растение, с пълзящи по земята стебла. Расте много бързо, обича сянка, където формира плътни групи и предпочита влажни почви. Цъфти в бяло или синьо. Има множество декоративни форми, с малки и големи, пъстри и зелени  листа.
Здравецът е популярно растение което обича сенчести и влажни места. Листата излизат от удебелени стебла полегнали върху земята. Те са пълни със резервни хранителни вещества и е достатъчно само леко да ги заровите в почвата, да им осигурите влага и се прихващат. Здравецът е ценен, защото расте там, където малко други растения могат да виреят. Друго лечебно растение, което може да вирее на сянка е бръшлянът.
Божур – това е широко известно градинско растение, но в същото време е и силна билка. При по големи концентрации даже е отровно. Някои лечители го използват в борбата с раковите заболявания. Има страшно много форми и цветове на това красиво цвете. Неговите едри и красиви цветове се открояват в цветната градина.
Салвия / градински чай / – тя е друга интересна подправка, която изглежда чудесно в градината. Тя е нисък храст с много силен аромат и елипсовидни листа. Обича полусянка и влажна почва. Има различни форми на салвията с пъстри, зелени, жълти и сиви листа. Салвията е характерна подправка в италианската кухня.
В градината често може да срещнете още доста лековити и полезни растения разделени в следните групи:

• Дървета – акация, бор, хвойна, дъб, липа, орех, бреза, бъз, бяла върба, мура, дрян, конски кестен, черница
• Градински цветя –  невен, роза, ружа, иглика, теменужка, лилиум, ирис, карамфил, турта, момина сълза, шибой, вербена
• Подправки за зеленчуковата градина – босилек, копър, магданоз, целина, джоджен, чубрица, маточина.
• Плевели- глухарче, жиловлек, киселец, коприва, бъзак, хвощ, великденче, подбел, репей, детелина, лайка, овчарска торбичка , синя злъчка.

http://ecodesign.bg

Растения, които пречистват въздуха

Стайните растения могат да бъдат много полезни в нашето ежедневие. Те пречистват въздуха в затворените помещения, филтрират токсините, замърсителите и въглеродния диоксид, като поддържат високи нива на кислород.
Въпреки, че можем с голяма вероятност да предположим, че всички растения повлияват благоприятно нашата заобикаляща среда, е установено, че някои стайни растения са по-ефективни при филтрирането на токсините от други. Установено е, че филодендронът и хлорофитумът са много ефективни при премахването на формалдехида в помещенията. Герберите и хризантемите пък са подходящи за премахването на бензена, който е известен канцероген.
За да постигнете пречистващ ефект, е задължително да разположите поне едно растение на всеки десет квадратни метра площ. Колкото по-кичесто е растението, толкова повече въздух може да филтрира. Добре е да се знае, че растенията са безсилни срещу тютюневия дим или праха във въздуха.
Растенията, които най-много допринасят за пречистването на въздуха, са:
Аглаонема -  Отлично растение за пречистване на въздуха в затворени помещения. Аглаонемата има и необходимите характеристики за това: растението е толерантно към сянката, т. е. не е задължително да бъде поставено до прозорец и има голяма площ на листата.
(снимка) Алое вера - Растението е много по-ефективно при отстраняването на формалдехида, когато тези концентрации са по-ниски концентрациите, при които ефективен е филодендрона. Алоето е известно лечебно растение с множество лечебни свойства.
(снимка) Бръшлян - Освен, че прочиства въздуха, растението е отровно и този факт трябва да се има предвид, когато декорираме помещението си с него.
(снимка) Гербер - Цветето съдейства за отстраняването на бензена подобно на хризантемата.
(снимка) Дифенбахия - Растението пречиства въздуха, но трябва да имаме предвид, че то е отровно.
(снимка) Епипремнум - Това растение е в челната тройка на онези стайни цветя, които премахват формалдехида от въздуха в закрити помещения.
(снимка) Спатифилум - Цветовете на спатифилума са уханни, бели. Растението е доста издръжливо и може да понесе дори засушаване и слаба грижа от страна на домакините.
(снимка) Фикус - Тези растения израстват бързо и се превръщат във впечатляващи дървета.
(снимка) Филодендрон - Филодендронът е едно от най-подходящите растения за премахване на формалдехида от въздуха, особено ако концентрациите му са високи. Филодендронът е сред отровните растения, което означава, че неговото използване при декорация на помещенията трябва да е внимателно.
(снимка) Хлорофитум - С израстването си растението пуска тънки стъбла, в чиито край се оформят малки розетки с листа, които висят на тези стъбла. Растението може да се постави в челната тройка на стайните цветя, прочистващи въздуха от формалдехида във въздуха на затворените помещения.
(снимка) Хризантема - Според последни изследвания хризантемата е ефективна при отстраняването на бензена в помещенията.

28.11.2012, www.gradinata.bg

Ерика - нежно храстче с име на момиче

Европейските видове са зимоустойчиви и не се нападат от болести и неприятели



Известни са около 500 диворастящи ерики, повечето от които виреят в Южна Африка. Някои техни представители обаче цъфтят по Средиземноморието, а други – в северните части на Европа.
Ериките са вечнозелени храстчета, рядко се срещат ниски дръвчета. Кората им е кафява или тъмносива. Листата са с линейна или игловидна форма. Те са разположени пръстеновидно или понякога частично поредно. Цветчетата са събрани в съцветия, обагрени в розово, бяло, червено, случва се и в жълто.

Цъфти неуморно и обилно
Ериките (Erica) са много декоративни по време на обилния си и продължителен цъфтеж. Европейските видове са зимоустойчиви, не се нападат от болести и вредители и са чудесни за създаване на ерикови кътове в градината и на балкона. Такива са  тревистата ерика (E. carnea), кръстолистната ерика (E. tetralix) и хибридната дарлиенска ерика (E. darleyensis). Техните събратя от топлите краища могат да създадат неповторим облик на зимната градина или на остъкления балкон.

Когато купувате ерика за външна украса, правете това от местни разсадници, за да сте сигурни, че ще издържи на климатичните условия.

Ако ериката е вносна, рискът да замръзне е голям. Такива ерики е по-добре да се отглеждат в помещения.

Трябва да се засади на силно слънце
За да се запазят интензивните багри на цветовете и листата, ериките изискват силно слънчево огряване. На сянка или в полусянка цветовете избледняват, а количеството им очебийно намалява.

Не харесват и силните ветрове, затова трябва да се садят под закрилата на  вечнозелени хвойнови растения или на живи плетове.
Някои видове растат добре на неутрални почви (pH до 6,5), но повечето изискват такива с кисела реакция (pH от 3 до 5), което се постига с добавката на повече торф.

Шарени петна по собствен вкус
Когато искаме да създадем цветно петно, ериките се засаждат по 5-6 екземпляра на 1 кв. м на дълбочина 20-25 см – на нивото на кореновата шийка.

Съчетанието на цветовете зависи единствено от нашия вкус. Трябва обаче да се съобразим с времето на цъфтеж при различните видове – някои зацъфтяват веднага щом се стопи снегът, а други – чак в средата на лятото.




Много подходящо е съчетаването им с други представители на семейство Ерикови – преди всичко с рододендрони, но и тук става дума за лични предпочитания.

Как се хваща

Размножаването на ериката става чрез семена, резници, отводи и чрез разделяне на храстчето.
Семената са дребни и това налага да се засяват, без да се покриват с почва. Поникват обикновено след месец.  Резници с дължина 2-3 см се вземат преди цъфтежа или непосредствено след него. Вкореняват се в сфагнов торф за около 3-4 седмици. Отводите се правят от ниско разположени клонки по време на интензивния растеж. Разделянето на храстчето става през пролетта и новите екземпляри зацъфтяват още същата година.

Фамилията е важно нещо
Ериката е дала името на голямото растително семейство Ерикови (Ericaceae). То включва множество различни по своя произход и по начините на отглеждане  видове, като рододендрони, азалеи, агапетеси, калуни и много други.
Има представители, които обитават както екваториалните и тропичните пояси, така и арктическите. Най-много членове семейството има в топлите и умерените ширини.
Любезно предоставен от www.gradinata.bg
http://zadoma.rozali.com