Индийските подправки

Асафетида

Прашец от корен на диво тропическо растение. Притежава тънък ободряващ аромат, който напомня мириса на лук и чесън. Използва се в малки количества. Приятен е в ордьоврите, горещите зеленчукови ястия, гарнитурите, печените сандвичи. Облекчава обмяната на веществата. Действа успокояващо на нервната система, тушира стреса.
Ако я ползвате в храната си, вашият характер ще стане по-спокоен. Ще нормализирате отношенията си с близките и роднините. Асафетида подобрява цвета на лицето, прави кожата еластична, изглажда бръчките.
Карамфил

Карамфил

Това са пъпките на тропическо дърво, които по форма напомнят цветето карамфил. Има тръпчив вкус и силен аромат. Често се използва за приготвянето на сладки блюда – бисквити, пудинги, плодови десерти, сиропи. Придава желаната пикантност на маринатите, обогатява вкусовия букет на зеленчуковите, оризовите ястия, ароматните сосове и кетчупа. Цени се високо в медицината като добро антисептично средство. Помага при зъбобол, дезинфекцира и освежава устната кухина. Възстановява силите след нервно и физическо натоварване, увеличава обема и активността на паметта.

Черно синапено семе

Има горещ орехов мирис и придава на ястието мека пикантност и ефектен външен вид. Ценен източник на въглехидрати, мазнини, калций, калий, фосфор. Идеално средство за пикантна подправка и марината. Използването му осигурява приток на кръв към кожата, белите дробове и бъбреците, което го прави незаменим в студено и влажно време. За открояване на аромата преди употреба се препоръчва леко да се запържи в масло.
Ако го консумирате, ще почувствате прилив на меко спокойствие. Грубостта ще ви напусне. С черното синапено семе (или с черната горчица) по-добре ще се съсредоточавате, ще забравите суетата и напрежението. То помага на тези, които не умеят да почиват, подобрява съня, лекува депресията.

Джинджифил


Това е най-полезната подправка. В древността го използвали като „панацея за всички болести”. В кулинарията намира най-широко приложение. В медицината е универсално средство! Съдържа почти всички незаменими аминокиселини. Системното му използване в храната в неголеми количества увеличава вътрешната топлина, събужда апетита, стимулира обмяната на веществата, изхвърля токсините от организма.
Джинджифиловият чай е прекрасно средство срещу простуда. Той загрява кръвта, в резултат на което мозъкът се снабдява по-добре с кислород, активизират се възприятията и интелектът. Много полезен е за хора, заети с интелектуални занимания. Ароматът на джинджифила отстранява умората, апатията, подсилва увереността в себе си, комуникативността и обаянието.
Джинджифилът ще ви даде сили да се справите с трудностите. Ще отнеме умората ви – с него ще се чувствате бодри цял ден. А характерът ви развие такива черти като целеустременост, смелост и решителност.

Калинджи

Тази подправка на вкус изглежда леко горчива, а след това остра. Придава пикантност на горещите зеленчукови блюда, гарнитурите, ордьоврите и сандвичите, употребява се в маринатите, в хляба, в сладкишите и мусовете. Не дразни слизестата обвивка на стомаха. Според арабските лекари в съчетание с мед подобрява паметта и зрението.
С калинджи мисълта ви ще стане бърза и решителна. Тази подправка ще укрепи твърдия оптимизъм в душата ви и вярата в собствените ви сили. Тя ще подобри паметта ви. С нея по-ярко ще възприемате света.

Фенхел (близък роднина на копъра)

Зеленовати семена с нежен меден аромат и сладко-остър дори леко нагарчащ вкус. Придава приятна свежест на леките зеленчукови супи, салати и гарнитури, бисквити, печива, сладка и чай. Съдържа аскорбинова киселина, каротин, витамини от група В, Е и К. Фенхелът е идеалната подправка за слабия стомах както при възрастните, така и при децата. Неутрализира токсините и канцерогенните вещества в кръвта. Чаят от фенхел е полезен при болки в стомаха (особено при децата), радиоактивно облъчване и онкологични заболявания. То е и прекрасно средство срещу безсъние. Прогонва страховете и нервността.
Фенхелът бързо снема напрежението и дискомфорта от лошото време. С него всички проблеми се решават бързо и лесно. Характерът ви става гъвкав, престава да ви дразни излишната праволинейност на другите.

Кориандър


Големите му семена с приятен сладко-остър вкус отдавна са известни на готвачите. Те са богат източник на магнезий и витамин С. Насищат със свеж пролетен аромат салатите, супите, кисело-млечните продукти. Еефектно се съчетават със зеленчуци, особено с кореноплоди, като облекчават тяхното усвояване от организма. Настойката от семената на кориандър е полезна при лошо храносмилане, цистит, високо съдържание на холестерол в кръвта, при възпаление на бъбреците. Етеричното масло от него стимулира дейността на стомашно-чревния тракт и помага за изхвърлянето на токсините от организма.
Кориандърът изгражда поносимост към грозните явления в живота. С него можете да понесете наглите, груби и раздразнителни хора. Препоръчва се на хора, които работят при тежки условия.

Канела

Ароматна кора от вечно зелено дърво от остров Цейлон. Топлият горчиво-сладък вкус на канелата е необичаен и пикантен. Тя се използва почти във всички кулинарни традиции по света. Богат източник на калций, желязо и витамин А. Подобрява циркулацията на кръвта, лекува простуда, пречи на трупането на излишни килограми. Повишава ефективността на кръвоснабдяването на различните органи и тъкани, прогонва депресията.

Чили (червен пипер)

Колкото по-люто, толкова по-добро! Съдържащите се в него ароматни вещества не само придават на храната остър вкус, но също така тонизират интелекта, стимулират кръвообращението и засилват лечебните свойства на останалите подправки. Чили е най-богатият растителен източник на витамин С. Запомнете – в лютата чушка има много повече витамин С, отколкото в лимона! Чили се приема в малки количества.
С него ще избягате от суетата, грубостта, прибързаните решения. Смяната на вида дейност няма да ви стресира, ако използвате чили в храната си. Тази подправка помага да си изработите личностен подход към хората. Ще станете способни да изпълнявате всяка, дори най-непривлекателната работа.

Кимион

Има силен и приятен аромат. Спектърът на кулинарното му приложение е много широк – от печени картофи и пълнени чушки до пасирани ягоди и плодови сладка. Богат е на етерични масла, протеини, калций и захар. Изчиства дихателните органи, извежда шлаките от организма, стимулира нервната система, придава усещане за лекота и свобода.
Тази подправка ще ви даде сили да обърнете гръб на сплетните и лошото мнение на околните за вас. С нея с един замах ще се справите с лошите си навици. Тя тонизира психиката, повишава настойчивостта при решаването на проблемите.

Куркума

Яркожълта подправка със свеж, леко остър вкус. Притежава уникалната способност да придава на ястията ефекти слънчеви багри. Добавя се към супи, ориз, зеленчуци, сосове, млечни напитки. Куркумата е прекрасен естествен антибиотик! Изчиства кръвта, укрепва стомашно-чревния тракт. Полезна е при диабет, астма, анемия. Идеално противовъзпалително средство за тези, които страдат от хронични заболявания. Топлото мляко с куркума е древно козметично средство за подмладяване на кожата.
С тази подправка ще правите трезва оценка на ситуациите и спокойно ще решавате проблемите. Щом започнете да я употребявате в храната си, ще престанете да обръщате внимание на дребните неща, които преди са ви дразнели. Куркумата дава сили при разработката и реализацията на дългосрочни планове, освобождава от суетността, дава повече увереност в себе си.

Мускатно орехче

Този плод на вечнозелено растение с топъл и леко остър аромат е много популярен при готвачите в цял свят. Идеално се съчетава с тиква, картофи, мляко, доматен сок, плодови десерти и коктейли, ястия с ориз, спанак, карфиол. Подобрява храносмилането, оказва антибактерицидно действие при стомашно-чревни инфекции. Веществата, които се съдържат в мускатното орехче, захранват клетките на главния мозък, детеродните органи и кръвта. Действат успокояващо на ума, повишават яркостта на възприятията.
С мускатното орехче ще развиете решителността си при преодоляването на трудностите, ще укрепите волята си. При решаването на всеки въпрос ще можете бързо да активизирате силите си.

Кардамон

Неговите зелени стръкчета имат най-нежния аромат и се използват с удоволствие от кулинарите в Европа и Азия. Особено често намират приложение в сладките (включително млечните) десерти и различните напитки. Кардамонът стимулира храносмилането и функциите на стомашно-чревния тракт и слезката. Според Аюрведа, древната наука за здравето, той активизира и прояснява ума, дава усещането за лекота, спокойствие и благополучие. Неслучайно от векове я наричат „кралската” подправка.
С кардамона прощавате лесно на онези, които са ви обидили. Ставате смирени и спокойни, общувате лесно с околните. Научавате се да избягвате скандалите у дома, отнасяте се по-добре към децата и възрастните. Забравяте алчността и шопингманията.

Шамбала

Подправката с това загадъчно име притежава тръпчиво-горчив вкус и придава уникален аромат на гъстите супи и бульони, пържените ордьоври и други ароматни блюда. Ценен източник на протеини и желязо. Захранва клетките на кръвта, костния мозък, нервите и детеродните органи. Съдържа витамин В и D. Много е полезна в периода на оздравяване и за общото укрепване на организма. Освобождава тялото от шлаките и мазнините.
С шамбала ще смекчите и затоплите характера си, ще изгладите отношенията си с околните. Ще станете по-добри, спокойни, уравновесени. С нея бързо ще стоплите семейните отношения и лесно се успокоите превъзбудените деца.

Шафран

Получава се от оранжево-червените близалца на шафрановия минзухар. От години той е най-скъпата подправка. Неговият аромат е тънък и приятен, а специфичният му остър горчиво-сладък вкус не може да бъде сбъркан с никой друг. Много добър оцветител и ароматизатор. Широко се използва в различните национални кухни, много популярен е на Изток. Полезен е за всички без изключение. Захранва всички тъкани на организма и преди всичко кръвта. В съчетание с мляко укрепва сърцето и нервната система, подобрява тена на лицето, създава весело настроение. Според специалистите по Аюрведа, древната наука за лечението, предава на човека енергията на любовта, предаността и състраданието. Шафранът се употребява в много малки количества – за ястие за 4-5 човека са достатъчни няколко жилки.

Къри

Индийските готвачи с векове усъвършенствали изкуството на използването на подправките, което позволило на многобройните последователи на вегетарианството да поддържат баланс от хранителни вещества и добро храносмилане. Къри по начало се използва не само като подправка, но и като терапевтично средство. В неговия състав влизат от 7 до 12 млени подправки. Най-често се използват куркума, джинджифил, черен пипер, кориандър, кимион, канела, кардамон и карамфил.
Къри е универсална комбинация! Тя се добавя на вкус към всички ястия – салати, супи, ордьоври, горещи сосове, сандвичи, кетчуп, гарнитури, пици, оризови блюда, зеленчуци, печени тестени изделия. Богатството на вкусовите усещания е направило тази подправка най-известна в света. Къри се нарича и ястието със сос, приготвено от едноименната подправка.
С къри ще подобрите отношението към себе си и ще облекчите товара от вътрешни противоречия. Ще настъпи спокойствие на душата ви. Всички проблеми ще решавате спокойно и постепенно.

Гарам масала

Индийската дума “масала” означава “смес от подправки”. Всеки готвач, който иска да стане добър в занаята, трябва първо да стане “масалчи”, т. е. да овладее изкуството на смесването на различните вкусове и аромати. В различните части на Индия се забъркват специфични “масали”. Гарам масалата произхожда от Персия, но днес е характерна за кухнята на Северна Индия. Тя съдържа задължително кимион и кориандър като основа, които се съчетават с подправки със сладък аромат (канела, кардамон, карамфил и индийски дафинов лист). Пикантната гарам масала придава необичаен, леко остър вкус на супите, различните ароматни блюда със сосове, ордьоврите и гарнитурите. С нейна помощ може да се придаде неочакван оттенък на вкуса и на сладките блюда: кейкове, печива, бисквити, а също и на горещите билкови чайове и плодови напитки.

http://www.1001recepti.com/

Пастет от печен чесън

Зависи какво количество искате да направите, но горе-долу около
6-8-10 глави чесън
няколко клонки мащерка
1 лимон
2 с.л. зехтин
1 червена люта чушка, ако го обичате люто

за пастета
40 - 60 мл екстра върджин зехтин
1 - 1.5 чаша пресни хлебни трохи
1 или 2 ч.л. мед
прясно смляна морска сол или розова хималайска сол и черен пипер
лимонов сок, колкото желаете

Отрежете връхната част на чесъна и го сложете в малък огнеупорен съд. Срежете лимона, изстискайте сока отгоре и добавете половинките. Полейте със зехтина, сложете чушката, ако използвате, и добавете мащерката. Печете на 180°С за 40 мин, докато стане златисто-кафяв на цвят. Оставете леко да се охлади и извадете скилидките. Става лесно с дръжката на малка лъжичка. Можете да смачкате скилидките в хаванче, а можете да ги смелите в кухненски робот. Добавете хлебните трохи, зехтина, меда и подправките и разбъркайте добре.
Поднесете като пастет върху препечени филийки, или като дип към любимите си хлебни пръчици.

http://loisslokoski.blogspot.com/2013_01_01_archive.html

ГХИ – 100% пречистено масло – тайната на Аюрведа кухнята - Как да приготвим у дома

Според Аюрведа – най-древната индийска наука за здравето – един от най-полезните продукти, които могат да се консумират от всички, е пречистеното масло Гхи. Пречистено е, защото с термична обработка се изпарява водата, съдържаща се в него и се отделят белтъците и протеините Казеин. Това, коеото остава (доста редуцирано спрямо началото) е вълшебно на вкус масло, което може да се използва както за готвене, така и в суров вариант, дори се приема на гладно чисто, за да се лекуват стомашни проблеми.

Тук http://www.vegiveda.com/recepti_2.php можете да прочетете по-подробно за добрите му качества. 

Накратко:

съдържа витамин Е и А, както и линолеова киселина, която е незаменима и не се произвежда от организма
ускорява всички стадии на храносмилането, ускорява метаболизма, способстващ изчистването на тъканите от шлаките
помага за храненето на клетките
тъй като има къса молекула, то е способно да навлезе вътре в клетката през клетъчната мембрана и по този начин да изчисти мастно-разтворимите токсини от клетката
Искам да отбележа съвсем в началото, че това не е рецепта за вегани и суровоядци, но е перфектна за всички вегетарианци и изобщо за всички хора, които употребяват обикновеното масло в ежедневното си меню. Както каза Юрий Ковачев вчера на курса по Аюрведа:
“Би било грехота да можем да си направим такъв безценен продукт и да не го използваме”

Начин на приготвяне на Гхи:

Трябва тенджера с дебело дъно и дебели стени по възможност.
Използва се несолено масло, най-добре от половин или 1 кг. (накрая на статията ще говорим кое масло е най-добре да се взима)
Като начало се поставя на слаб огън докато се разтопи. Можете да му помогнете, като го нарежете на по-малки парчета.
Когато вече е течно, топлината може леко да се засили, докато заври леко и забълбука.След това веднага се намаля котлона отново.
Маслото все още има плътен бял цвят.
Започва да се образува пяна, която трябва да се махне.
Претопяването продължава средно между 40 и 60 мин за 0.5-1 кг масло, в зависимост от качеството на маслото.
Ароматът, който трябва да се отделя е леко сладък и приятен през цялото време. Това почти никога не се случва при купешките масла. Ако маслото започна да пръщи много силно, да мирише прекалено сладко значи в него има добавен маргарин. Ако започне да мирише лошо, значи се отделят всички химии в него.
Знаете, че сте готови, когато течността стане прозрачна и започнете да виждате дъното на тенджерата. Ще забележите, че има малки бели топченца по дъното – това е именно белтъка, който в последствие прецеждаме през филтърна хартия или плътно насложена марля / тензух.
Пречистеното масло има кекхлибарен прозрачен цвят и лек сладък аромат на орехи. Много е важно да не се продължи прекалено дълго обработката му, защото става кафяво и вкусът му се променя, а оттам и състава.
В момента, в който го махнете от огъня вече е готово да бъде налято в буркан след като го прецедите през марля и изхвърлите топченцата, които са белтъка всъщност.  Но след като е излято в буркана, не трябва да се затваря, докато не изстине и се втвърди. Изчакайте да е напълно сухо, влагата да е излязла и тогава затворете.

http://stefibozhilova.com/?p=637

Вълшебствата на кокосовото мляко

Полезните свойства на кокосовото мляко са безгранични: само в 240 мл от него се съдържат много здравословни минерали (58 мг калций, 48 мг фосфор, 60 мг магнезий и 600 мг калий) и само 48 калории. То също така е извор на куп витамини – витамин В6, С, тиамин и рибофламин. Освен всичко това в тази порция кокосово мляко се крие и още едно полезно богатство – 3 грама фибри, които са безценни за храносмилателната система и подобряват работата на сърцето. Всичко това превръща тази тропическа течност в манна небесна на здравословния живот и в незаменимо богатство за диетата ни.

При редовна консумация млякото от кокос е особено полезно за борбата с високото кръвно налягане. То намалява значително систоличното напрежение и благодарение на електролитите, които съдържа, може да държи кръвното под контрол, както и правилното функциониране на жлезите. Основен причинител на високото кръвно е солния дисбаланс в организма, а кокосовата вода със своите минерали помага за регулацията му.

Още по темата ...
7 неща, позволени за пиене, когато отслабваме
Ползите от ествествения подсладител стевия
Лимонада срещу камъни в бъбреците
Друг огромен плюс на кокосовата вода е, че тя е най добрият естествен изотоник, познат на човека. Електролитите в нея са отговорни за модулиране на обмяната на течности между отделните части на организма и стимулацията на мускулите. Тя поддържа тялото хидратирано и оксидирано, тъй като светкавично доставя кислород и хранителни вещества към клетките. Особено се препоръчва след тренировка и тежки физически натоварвания, когато нивата на тези вещества в тялото имат нужда от презареждане.

Макар да изглежда привидно леко, кокосовото мляко съдържа много повече мазнини от кравето – между 17% и 22%. Въпреки това от него не се напълнява, дори точно обратното, тъй като не съдържа и грам холестерол, има по-малко калории от портокаловия сок и стимулира метаболизма и функцията на щитовидната жлеза. Затова няма да сбъркате, ако го включите в диетичното си меню.

Имунната ви защита ще се подобри значително благодарение на кокосовото мляко, защото то е мощен антиоксидант и помага на организма в борбата му с вирусите. Контролира диабета, лекува бъбречни проблеми, дори го спрягат като силен противник на рака.

Според специалисти, кокосовото мляко може да бъде пълноценен заместител на изкуственото мляко за бебета, защото точно като майчината кърма, съдържа лауринова киселина. Тъй като е натурално стерилно и силно наподобява човешката кръвна плазма по съдържание, може да се ползва и като неин заместител в екстремни ситуации.

http://www.tialoto.bg/

Марокански тажин с пилешко

След като направих консервираните лимони, не ми остана друго освен да приготвя с тях марокански тажин с пиле. Получи се доста вкусно, въпреки нетипичният за българаската кухня аромат на използваните подправки. Критерии за успех бяха изядените празни чинийки :)

И така, що е то тажин?

С тажин се означават както ястието, така и съдът, в който то се приготвя. Съдът е типичен за Северна Африка, а чудноватата му форма е създадена така, че да връща изпарената вода обратно към приготвяната храна. Общо взето глинен съд, в който се приготвя задушено на ниска температура. Често в него се приготвят пилешко и агнешко, задушени с повечко сос и овкусени с канела, кориандър, джинджифил, сушени плодове и ядки, маслини, и разбира се тайната съставка - консервирани лимони.



Ако нямате тажин, може да използвате гювеч. Ще свърши добра работа.

Продукти:
(2 порции)

2 пилешки бутчета
шепа маслини без костилка - мамут или испански зелени
шепа стафиди
сокът на половин лимон
5-6 резенчета консервирани лимони
1 к.ч. зехтин
1 чаша зеленчуков бульон
1 к.л. куркума
1 к.л. канела
1 к.л. кориандър
1 к.л. кимион

Приготвяне:

Пилешките бутчета се измиват и подсушават. Смесват се подправките, добавя се сокът от лимон и зехтинът, и се разбърква до хомогенна смес. Прибавят се маслините, консервираните лимони и стафидите.

В купа или друг удобен съд се слагат пилешките бутчета и се заливат с приготвената смес. Така се мариноват за една нощ в хладилник. Марината има много силен вкус и аромат, но след изпичането това се балансира, а стафидите се напояват много приятно.

На другият ден се слагат в тажин заедно с маринатата и чаша зеленчуков бульон. Пекат се два часа в предварително загрята фурна на 170 градуса. След час и половина може да се махне капака, за да може бутчетата да придобият приятен загар.

Сервират се гарнирани с марокански кус кус или дългозърнест ориз.

Да ви е сладко!

http://www.gingerylemon.com

Автентични рецепти за хумус

Хумусът е хранителна паста, която се приготвя от нахут и сусамов тахан с подправки като зехтин, чесън, червен пипер и лимонов сок. Това ястие е често сервирано на трапезите в целия Близък Изток.
Това ястие често бива гарнирано с гъби, магданоз, червен пипер, кедрови ядки, домати или краставици, тънко нарязан лук или нахут на зърна. Задължително се полива със зехтин преди сервиране. Традиционно се загребва с тънък хляб, но днес все по-често се използва царевичен чипс. Хумусът се среща в следните разновидности:
- Хумус фул — хумус, комбиниран с паста от бакла, която е сварена добре и е пюрирана.
- Хумус масубха — смес от хумус с топъл нахут на зърна и сусамов тахан.
- Хумус махлута — хумус, който е комбиниран с фул и топли нахутени зърна.
Това чудесно ястие се използва за разядка или гарнитура на много основни ястия. Среща се като мезе и като сос към фалафели, израелска салата, пиле на грил а също и патладжани.

Хумусът е изключително хранителен, тъй като съдържа големи количества белтъчини, хранителни влакна и желязо. Той е подходяща храна за вегетарианци и вегани.
Ето няколко полезни рецепти за приготвяне на хумус.
Вкусен хумус
Необходими продукти:
200 грама сух нахут, 80 грама сусамов тахан, 150 милилитра зехтин екста върджин,
сокът на половин лимон, сол, черен пипер, лют червен пипер и кимион на вкус.
Начин на приготвяне:

Накиснете зърната на нахута още от предишната вечер. На другия ден ги сварете до омекване. Изцедете водата и пасирайте ядките с помощта на кухненския блендер. Добавете сусамовия тахан, зехтина, лимоновият сок и подправкитe. Ако консистенцията стане твърде гъста, добавете малко вода. Ще ви бъде много вкусно, ако го комбинирате с арабски питки.
Хумус - пастет
Необходими продукти:
250 грама сух нахут (или 500 грама от консерва), 8 супени лъжици зехтин, 3 скилидки чесън, 4 супени лъжици лимонов сок, 4 супени лъжици тахан, 1/2 чаени лъжици смлян кимион, сол, черен пипер и лют пипер по желание.
Начин на приготвяне:
Накиснете нахута от вечерта, сварете го и го отцедете. Запазете водата от пюрето. Ако използвате продукт от консерва - също запазете водата. Направете нахута на пюре и добавете останалите съставки. Консистенцията трябва да бъде гладка и гъста, но да капва от лъжицата при обръщане. Оформете в чиния и гарнирайте по желание. Често при сервирането се поднасят и цели стръкове магданоз, които се топят в хумуса.
Някои кулинари използват кисело мляко за постигане на желаната гъстота.

http://gotvach.bg/

Пиле с домати и кориандър

Необходими Продукти

• пиле - 1 бр.
• олио - 2 с.л.
• лук - 2 с.л. ситно нарязан
• чесън - 1 скилидка
• домати - 450 г дребни
• дафинови листа - 1 бр.
• • доматено пюре - 2 с.л.
  • кориандър - 2 с.л. смлян
  • брашно - 100 г
  • черен пипер
  • сол

Приготвяне на Пиле с домати и кориандър

Разделете пилето на 6-8 порции. Посолете го и го оваляйте в брашното. Загрейте мазнината и задушете парчетата пилешко месо.

Извадете месото, приберете го на топло и и в същата мазнина задушете на умерен огън лука. След 7-8 минути добавете и чесъна и задушавайте още 1-2 минути.

Добавете доматите, настъргани на ренде, доматеното пюре, дафиновия лист и подправете със сол и черен пипер на вкус.
Варете доматения сок за 4-5 минути на умерен огън.

В дълбока тава наредете парчетата пилешко месо, залейте с доматения сос и печете в предварително загрята умерена фурна за 45-50 минути.

Преди поднасяне поръсете пилешкото с кориандър. За гарнитура може да използвате варен ориз.

http://recepti.gotvach.bg

Как да си направим сос чатни

Чатни представлява вид сос, който се приготвя с използването на различни плодове, зеленчуци и подправки. Чатни насища ястията с богат вкус и аромат. Подходящо е за гарнитура към ориз, картофи и ястия от месо.

Бананово чатни се прави от 1 банан, 1 зелена люта чушка, нарязана на ситно, 1 чаена лъжичка ким, 6 супени лъжици вода, 2 супени лъжици захар.

В малко масло се запържва лютата чушка и кимът. Добавя се нарязаният на ситно банан, водата и захарта. Банановото чатни се оставя на котлона, докато не се сгъсти и не заприлича на крем.

Ябълково чатни с джинджифил се прави от 1, 5 кг ябълки, 2 глави лук, 400 г стафиди, 200 г кафява захар, 1 супена лъжица горчица, 1 чаена лъжичка смлян джинджифил, 200 мл оцет, ½ чаена лъжичка лют червен пипер.

Измийте ябълките, отстранете сърцевината, нарежете ги на големи кубчета. Нарежете по същия начин лука. Смесете всички продукти в голяма тенджера и оставете да ври на среден огън.

Варете половин час, като постоянно разбърквате. Когато сосът се сгъсти, излейте го в буркани, измити с гореща вода. Затворете бурканите, обърнете ги и оставете пет минути.

Чатни от моркови се прави от 500 г моркови, 2 скилидки чесън, 10 г смлян джинджифил, 1 чаена лъжичка горчица, 60 г захар, 1 чаена лъжичка оцет, 1 чаена лъжичка черен пипер и същото количество лют червен пипер, половин шепа стафиди, сол на вкус.

Настържете морковите, затоплете масло и ги задушете. Добавете гормицата и джинджифила, чесъна и черния пипер и запържете две минути.

Добавете останалите съставки и гответе, докато морковите не омекнат напълно. Охладете и съхранявайте в добре затворен буркан в хладилника.

http://gotvach.bg

Патладжан кебап

Подобни рецепти:

Хюнкар баянди със...

Тиранското телешко...

Клюкус

Необходими уреди:

Ножът на главния готвач

Дъска за рязане

Купа

Патладжан кебап

Патладжани и малки кюфтенца, подредени като гердан и украсени с лодки от домати

Източник: Предаване "Бон Апети" с Лора и Стоян, 09.07.2013

1 час

за 6 порции

Необходими продукти:

800 г телешка кайма
3 патладжана (бял, шарен и лилав)
2 червени домата
2 скилидки чесън
1 глава лук
60 мл олио
1/2 връзка джоджен
1 с. л. червен пипер
1/2 ч. л. сода бикарбонат
сол и черен пипер на вкус

Начин на приготвяне:

1.  В купа се смесват каймата, наситненият чесън, настърганият лук, нарязаният наситно джоджен, червеният пипер, содата, сол и черен пипер. Наливат се 20 мл олио и се размесва добре. Каймата трябва да престои в хладилник за 2 часа.



2.  Патладжаните се нарязват на шайби с дебелина 1 см. Ако зеленчуците са много големи е добре да се посолят и да се оставят да се отцедят от горчивия сок, после се измиват и се подсушават. Доматите се нарязват на 4 или 6 лодки, в зависимост от големината.



3.  От каймата се оформят сплескани кюфтета.

4.  Тава се намазва с 20 мл олио и се подрежда ястието, като се редуват резен патладжан  и топка кайма – започва се от стените и се стига до центъра.



5.  Отгоре се подреждат нарязаните домати. Ястието се полива с останалото олио.



6.  Пече се в загрята на 200 градуса фурна, с вентилатор, за 50 минути или докато патладжаните омекнат.

http://bonapeti.novatv.bg

Индийско орехче

Славата на Индийското орехче като подправка с уникален и специфичен аромат и вкус започва още от античността и стига до наши дни, когато индийското орехче е неделима част от много етнокухни. Италианската, карибската, индийската, френската, гръцката, дори гозбите, характерни за Латинска Америка и Близкия Изток трудно минават без употребата на малки дози индийско орехче.

Кратка история на индийско орехче

Дървото на индийското орехче (Myristica fragans) е от семейство Миристикови. То е вечнозелено и достига до 15 метра височина. Родина на индийското орехче са островите Банда и Молукските острови, но тамошната кухня не обръща особено внимание на кулинарните предимства на подправката. Тя станала любима на арабите, които търгували с Далечния Изток от антични времена до края на Средновековието. Силно застъпено като подправка в арабската кухня, индийското орехче е пренесено в Европа.

Бързо индийското орехче се харесва на европейците, но в самото начало то се намирало твърде трудно, защото се внасяло в малки количества. През 16 век вече индийското орехче се радва на голям интерес, след като португалците завладяли Молукските острови. Те веднага налагат монопол върху износа на подправката.

След около 100 години архипелагът е завзет от холандците, които на свой ред пазят зорко насажденията и дърветата с индийско орехче. Строги наказания грозели всеки, който се осмели да откъсне дори едно орехче, като крайният вариант бил посегателят да остане без ръка. След това французите успяват да се доберат до разсад от дръвчето и засаждат плантации с индийско орехче наостров Мавриций.

Избор и съхранение на индийско орехче

В магазините може да откриете както смлени, така и цели костилки индийско орехче. Когато индийското орехче е на прах, то се употребява по-лесно, поради което това е най-честата форма, в която ще го откриете. Съхранявайте подправката в добре затворени херметически буркани, поставени на сухо и тъмно място.

Приложение на индийско орехче

Кулинарната обработка на подправката е изключително подходяща, ако тя протича в съчетание счерен пипер, дафинов лист, лук, магданоз, корени за супа. Индийското орехче е идеална подправка за различни фрикасета, пастети, супи, ястия от мляно месо, сосове, зеленчукови ястия. Без него прочутият сос Бешамел с гъби не би имал характерния си вкус. В индийската кухня орехчето се използва почти изцяло в сладкиши. В европейската кухня орехчето и кората му се използват особено често в картофени ястия.

Индийското орехче и кората му имат сходни вкусови качества, като вкусът на орехчето се различава с това, че е малко по-сладък. Кората има светлооранжевия, шафраноподобен цвят затова е предпочитана при приготвянето на светли сосове, защото им придава характерен и апетитен цвят. Добивът на кората на индийското орехче е само 15% от този на цялата подправка, което е причина тя да е по-скъпа. Индийското орехче е суровина за широко използвано етерично масло. То се получава чрез парна дестилация на смляно индийско орехче и се използва много в парфюмерията и фармацевтиката. Етеричното масло от индийско орехче се използва дори и в производството на Кока-Кола.

Ползи от индийско орехче

От незапомнени времена от индийско орехче се приготвят сиропи за кашлица. В традиционната медицина индийското орехче и неговото масло са били използвани за болести, свързани с нервната и храносмилателната система. Външно маслото от орехчето може да се приложи срещу ревматични болки, както и като спешно средство срещу зъбни болки. При храносмилателни разстройства етеричното масло от индийско орехче се смесва на капки с мед. Действа добре и при лош дъх в устата.

При повдигане, гастроентерит, хронична диария или стомашно разстройство може да приложите от 3 до 5 капки от маслото, примесени с мед или захар. Изключително благоприятно влияние върху нервната система на човек индийското орехче може да окаже заради съдържащия се в него миристицин. Той стимулира производството на серотонин - хормонът на щастието и спокойствието. Една подходяща рецепта е ако прибавите малко индийско орехче в чая си.

Вреди от консумацията на индийско орехче

Ако се употребява в малки дози индийското орехче не оказва никакви отрицателни влияния върху организма на човек. Високата доза индийско орехче е към 10 грама и повече и тогава то започва да оказва слаби до средно силни халюциногенни ефекти. При предозиране индийското орехче е в състояние да предизвиква видения и приятно усещане, които наподобяват ефекта от употребата на марихуана. Халюцинациите и упойването могат да продъжат до 24 часа след първоначалната кулминация, което е около 12 часа след поглъщането на прекомерна доза индийско орехче.

Същевременно с това е възможно да се появят неприятни странични ефекти като халюцинации, повдигане, обезводняване, обща телесна болка в интервала до 36 часа след поглъщане. Редовната и прекомерна употреба на индийско орехче е в състояние да нанесе вреди на черния дроб. При интравенозно инжектиране индийското орехче действа като силна отрова. В миналото индийското орехче е било използвано за предизвикване на аборт. Големите дози от подправката, погълнати наведнъж са изключително опасни - водят до конвулсии и сърцебиене, а понякога и до фатален край.

http://gotvach.bg/

Манго ласи

Манго ласи

С наближаването на летните жеги ви предлагаме една рецепта за ласи (с ударение на и) от манго. Тази напитка е лесна за приготвяне и е любимата на всички индийци, а и на много азиатски народи, заради разхлаждащият си ефект и приятен плодов вкус.
Много популярни са и други видове ласи, като сладко ласи и солено ласи, но най-разпространеният вид в Индия и по света е ласито от манго. Манго ласито много се харесва и на българите, заради близостта му с истинският айран, но с добавена и екзотичната нотка на манго в манго ласито.
За приготвянето на манго ласи (1 литър) са ви необходими:
- кисело мляко (1 кофичка)
- прясно мляко (300 мл)
- плод манго (2 узрели мангота) или пюре от манго (300 гр)
- захар или мед
- лед
В блендер разбийте леда, така че да се получи натрошен лед (като гъста ледена маса).
С
лед това в блендера добавете киселото мляко, прясното мляко, пюрето от манго. Ако използвате плодове от манго вместо пюре предварително обелете мангото и махнете костилките и го смелете в блендера предварително, така че да стане на пюре.
Опитайте вкуса и ако има нужда подсладете допълнително със захар или мед.
Серви
райте във висока чаша със сламка и се насладете на неповторимият вкус на манго ласито.

http://blog.kohinoor.bg/

Щастието ухае на риган

Всяко растение, което се използва за подправка, освен роля в кулинарията, притежава и многобройни лечебни свойства. Риганът не прави изключение с благотворното си действие върху стомашно-чревния тракт и бронхите. Но доскоро у нас беше почти неизвестно, че тази ароматна трева за чай може да придава различен характер на ястията. Фактът е учудващ, защото в кулинарните достижения на южните ни съседи, а да не говорим за тези в доста близката ни Италия, подправката е незаменима.

Въпрос на произход

Населяващият Евразия род Origanum от семейството на ментата, мащерката и розмарина включва около 20 вида (според някои източници видовете са над 40). Доста от тези растения се използват в кухнята, но три от тях имат важно значение за готварството: обикновеният риган O. vulgare, гръцкият O. heracleoticum и майоранът O. majorana.
Произходът на две от разновидностите и географията на кулинарното им използване странно се разминават. Докато обикновеният риган расте из цяла Европа, а се използва предимно в средиземноморските кухни, стриктно топлолюбивата майорана от Мала Азия в сухо състояние най-често ароматизира ястия в централната част на нашия континент. Единствено гръцкият вид тежи на мястото си и рядко може да се види и вкуси извън пределите на своята родина.
Едно от обясненията за липсата на интерес у средноевропейците към обикновения риган е, че дивото растение по тези географски ширини не разкрива докрай, даже понякога и въобще, ароматния потенциал скрит в гените му. Но това не важи за културните сортове, отглеждани в тази част на света. Освен с кулинарните и медицинските си свойства риганът със своите богати бледовиолетови съцветия е привлекателен и с декоративната си функция. Даже съществуват селектирани сортове със забележителни искрящо жълтозелени и виолетови листа.
Риганът присъства в старогръцката митология като растение дарено на хората от богинята на любовта и като символ на щастието. Освен с палавата Афродита критската разновидност на ароматната трева се свързва и с Артемида в ролята й на закрилница на родилките, която често е изобразявана с благоуханен венец от билката.

Нека да боли

Както при повечето подправки ароматът на ригана се дължи на етерично масло, съставено от няколко химични съединения. Най-важен компонент е карвакролът, който има много добър бактерициден ефект, а свойството му да активира за съвсем кратко време някои рецептори за болка в човешкото тяло придава на подправката нейния типичен остър вкус. Но нека това не ви плаши - ефектът е изключително приятен. Да не забравяме, че лютият вкус се възприема със същите тези рецептори и в същността си не е нищо повече от чувство за болка. Ароматът на карвакрола често се сравнява с този на италианска пица, което не е чудно, понеже риганът е най-използваната подправка за апенинския кулинарен символ.
Подправката е щедро използвана от италианците и за мариноване на маслини и зеленчуци на скара. Риганът се изявява най-забележимо в доматени сосове, както и в компанията на печени меса.
Подобно на мащерката, с която има близки роднински връзки, листата на риганът са значително по-ароматни в сухо състояние, отколкото току що откъснати. Разбира се и пресният вариант има своите преимущества, заради свежите растителни акценти, които се губят при изсушаването.
Гръцкият опит с ригана има някои особености. Те се дължат на факта, че Origanum heracleoticum, който има бели цветове и силно овласинени листа, притежава крайно интензивен вкус, който понякога може буквално да вцепени устната кухина. Интересно, този вид се среща и в най-южните райони на България, но въпреки това използването му в местни гозби е изключително рядко. За сметка на това гърците успяват да овкусят почти всяко ястие (може би без десертите и някои морски специалитети) със силната подправка. Маслините, печеното месо и бялото сирене изискват щедро поръсване със сух риган според елинските традиции.

Сменена самоличност

Има още една страна, в чиито рецепти често се среща думата риган. Мексиканската кухня наред с аромата на люти чушки и пресен кориандър изобилства и с този на карвакрол, но неговите носители, макар и наречени orégano, са поне три съвсем различни растения. Макар извън латиноамериканската държава те да се обозначават като мексикански риган, в пределите й географското уточнение по правило се изпуска. Уханията на Lippia berlandieri, Poliomintha longiflora и Plectranthus amboinicus доста приличат на ригановото и могат да се доловят отчетливо в многобройни ястия, включително и в мексикански кулинарни шедьоври като соса с шоколад mole negro от Оахака и завитото в бананови листа свинско cochinitа pibil от полуостров Юкатан.
С объркана биологична и географска идентичност, многолики вкусови изяви и безспорни, макар и бегло споменати в този материал, лечебни свойства, риганът определено заслужава името му да се свързва директно с вкусната храна. Отделете му една саксия място на перваза на дома ви или в градината, а докато пазарувате, си спомнете за него и чудесния му аромат.

Инфо: http://www.menumag.bg

Мащерката - душата на кухнята

Мащерката на пръв поглед като че ли е грозното пате на ароматния свят на подправките - тя не може да се похвали с изобилния цъфтеж на салвията, нито с вниманието, отредено на царствения босилек, нито с отличителния аромат на естрагона. Ала въпреки че рядко получава нужното признание, тя е безценна за всяка кухня и то не само заради способността си да се съчетава с други подправки, като обогатява уханието им, без да го надвива.

Куражът е в аромата

Първите свидетелства за употреба на билката датират отпреди около 5000 години, когато шумерите започнали да я използват като противовъзпалително средство. Едва древните гърци обаче се сетили да я добавят в ястия, не без задна умисъл, тъй като считали мащерката за мощен афродизиак. Хълмовете на Гърция били покрити с благоуханното растение, което постепенно се превърнало в символ на елегантност и кураж. Римляните също го асоциирали с храброст и сила и преди битки воините се къпели във вода, ароматизирана с билката, защото вярвали, че това ще им донесе победа.
По същата причина древните шотландски бойци си приготвяли чай от мащерка, а из целия Албион вярвали, че, освен всичко друго, тя може да гони лоши сънища. През Средновековието дамите бродирали на туниките на любимите си рицари растението като символ на смелостта.
В литературата мащерката често се свързва с различни вълшебни създания, а Шекспировият Оберон, крал на феите, казва, че знае "къде расте дивата мащерка". Едно от обясненията за стиховете на Барда е, че английската разновидност на билката е с изключително висока концентрация на етерични масла, а честата й употреба според британците водела до „появата на феи”и някои други странни последици.

По цял свят

Днес са познати поне 350 разновидности мащерка, но само три от тях намират място в кухнята - обикновената, лимоновата и кимовата. И от трите има насаждения навсякъде из Америка и Европа и най-вече по Средиземноморието, като могат да се берат почти през цялата година. В България най-разпространен е дивият вид Thymus serpillum, който познаваме под различни имена - бабина душица, овчарски босилек, мащерика и пчелна билка.
Всички видове мащерка са важни източници на нектар за пчелите, но най-медоносни са тези в Южна Европа, Северна Африка, както и в някои планини в североизточните американски щати, а балканският регион е особено известен с мащерковия мед.
Билката може да се отглежда и в саксия, ако живеем в голям град или на по-студено място, а ароматът й е най-силен точно преди цъфтеж. Използва се както прясна, така и изсушена, като във втория вариант не губи почти нищо от безценните си свойства. Като подправка тя понася по-дълга термична обработка, затова се слага във врящото ястие преди всички останали благоуханни треви.

Сама и в компания

Ароматната билка се комбинира най-добре със средиземноморски зеленчуци, яйца, свинско, агнешко, риба и дивеч. Освен това е чудесна и за пълнежи, яхнии и маринати - за последните най-добрата комбинация е със свеж естрагон, винен оцет и зехтин. Тя успешно върви ръка за ръка с майорана, босилек, риган, салвия, розмарин и чесън.
Мащерката обаче е най-известна като един от основните компоненти на класическия bouquet garni. Заедно със свежите стръкчета магданоз и дафинов лист тя може да съживи аромата на супи, задушени ястия и сосове. Родом от слънчевите хълмове на Средиземноморието, тя е ключов елемент и в традиционната суха подправка Herbes de Provence. Колкото и да спорят съвременните специалисти какви точно треви трябва да включва тази смес, всички са единодушни, че мащерката винаги е основната съставка, към която се прибавят розмарин, лавандула и копър. Крайният резултат от това съчетание придава на ястията богат вкус, който извиква представи за слънчеви провансалски склонове, мека лятна светлина и солен морски бриз.
Самостоятелно подправката е особено приятна в омлети, бъркани яйца, сосове за риба, супи, крокети, домати и пица, а с нея могат да се овкусят прекрасно рикота, извара, масло, зехтин и различни дипове. С ненатрапчивия си лек цитрусов аромат лимоновата мащерка е превъзходна за сладкиши, а чаят от дивия й братовчед е незаменим в планината и в студените влажни дни. При това целебните и свойства съвсем не са мит, останал от древността - отварата от мащерка е чудесен лек за куп болести.
Безбройните й кулинарни и лечебни свойства я правят безценна за всеки кулинар, който иска да внесе в кухнята си цялата палитра на всевъзможните комбинации от съставки и подправки, на които мащерката дарява завладяващ вкус и аромат.

Инфо: menumag.bg

Тортиля чипс със сос „Гуакамоле”

 

 

 

Необходими продукти:

200 г тортиля чипс / препечен хляб или сухар
100 г кашкавал
2 зелени чушки
1 глава лук
2 бр. авокадо
1 ч. л. зелено чили (2 люти чушки)
сокът от 1/2 лайм
сол и бял пипер на вкус

Начин на приготвяне:

1. Чушките и лукът за соса се режат наситно и се смесват в купа. Към тях се прибавя нарязаното на малки парчета авокадо и всичко се намачква с вилица. Овкусява се със сол и пипер и се добавя чилито. Добавя се сокът от лайма и всичко се разбърква добре.

2. Чипсът се поставя в тава или огнеупорна чиния, кашкавалът се настъргва и се ръси отгоре. Запича се на скара или във фурна на горно нагряване, докато кашкавалът се разтопи.

3. Чипсът се поднася с купичката със соса „Гуакамоле“.

http://bonapeti.bg/

Маслинова паста със зелени маслини за хапки, сосове и дресинги

Необходими продукти:

50 г зелени маслини без костилки
1 стрък розмарин
20 мл зехтин

Начин на приготвяне:

1. Маслините се сипват в подходящ съд за пасиране с малко от маринатата им.

2. Добавят се наситненият розмарин и зехтинът и всичко се пасира.

http://bonapeti.bg

Телешки кюфтенца с подлучен сос

Необходими продукти:

250-300 г телешка кайма
4 с. л. олио
1 ч. л. мащерка
стъбла от магданоз
1 сушена чушка
1 глава лук
4-5 скилидки чесън
600 г стерилизирани домати
1 ч. л. мащерка
1 стрък праз лук
1 яйце
1 ч. л. сол

Начин на приготвяне:

1.  Празът се нарязва надребно и се слага в каймата заедно с яйцето, мащерката и солта. Омесва се добре.

2. Лукът се нарязва и леко се задушава с 2 с. л. вода. След като водата се изпари, се сипва олиото. Пържи се около минута под капак.

3. След това се добавят сухата чушка, ситно нарязаните стерилизирани домати и магданоз. Залива се с 1/2 ч. ч. вода, подправя се с мащерка и сол на вкус.

4. От каймата се оформят кюфтенца, овалват се в брашното и внимателно се пускат в къкрещия сос. Скилидките чесън се счукват и се добавят 5 минути преди ястието да се оттегли от огъня. Накрая се поръсва с магданоз и се сервира.

http://bonapeti.bg

Индийски сос

Съставки

1 домат (нарязан на кубчета) 1 глава червен лук (нарязан на тънки филийки) 1 голяма люта чушка (нарязана на тънки филийки няколко парченца джинджифил (колкото кибритени клечки) сокът от 1 лимон сол на вкус

Приготвяне

В купа смесете зеленчуците, малко сол и лимоновия сок. Оставете да престои в хладилника поне 30 мин. преди да сервирате. http://recepti.bgstuff.net

Рецепти от индийската кухня

Кафяв ориз

Това ястие традиционно се сервира със салати Дансак и Качумбар в повечето домове на Парси.

Съставки:
2 чаши ориз Басмати;
½ ч.л. захар;
5 зърна черен пипер;
4 скилидки чесън;
1 дафинов лист;
1 парче канела;
4 ½ чаши топла вода;
2 ч.л. растително/слънчогледово олио

Начин на приготвяне:
 Измийте и изцяло отводнете ориза в цедка. Загрейте олиото в дълбок тиган на средно силен огън. Добавете захарта и я оставете да се карамелизира. Добавете целите подправки и пържете докато пуснат аромата си (или докато потъмнеят). Добавете ориза и разбъркайте добре. Пържете 2 минути като разбърквате, за да не залепне. Добавете топлата вода и отново разбъркайте. Оставете ястието да заври, след което намалете огъня. Гответе по този начин, докато водата почти се изпари. Поръсете 3-4 супени лъжици вода върху ориза, покрийте съда и го оставете на огъня. За да проверите дали оризът е готов, вземете няколко зрънца и ги стиснете между палеца и показалеца си. Зърната трябва да твърди, но да се смачкат изцяло. Изключете котлона, покрийте съда и го оставете 5 минути.
Сервирайте със салати Дансак и Качумбар.

Пиле с къри

Една от най-основните рецепти с пиле е и една от най-вкусните! Сервирайте пилето с къри с топли чапатис (индийско плоско хлебче) или чист варен ориз.

Съставки:
1 кг пилешко месо по ваш избор, без кожа, на парчета;
2 големи глави лук на тънки резени;
2 големи домата на резени;
2 с.л. чеснова паста;
1 с.л. джинджифилова паста;
2 ч.л. кориандър на прах;
1 ч.л. кимион на прах;
½ ч.л. куркума на прах;
½ ч.л. лют червен пипер на прах;
2 ч.л. гарам масала на прах;
4 с.л. растително/слънчогледово олио;
Накълцан кориандър за гарнитура.

Начин на приготвяне:
 Загрейте олиото в тиган и пържете лука до златист цвят. Извадете го от мазнината с решетъчна лъжица и го оставете да се изцеди върху хартиена кърпа. Изключете котлона. Смелете лука в гладка паста с кухненския робот. Сипете го в отделен съд. Сега смелете доматите, чесновата и джинджифиловата паста заедно. Загрейте оставащото олио отново и добавете смленият лук. Пържете 2-3 минути. Сега добавете доматената смес и всички подправки. Разбъркайте добре. Пържете масалата, докато мазнината започне да се отделя от нея. Добавете пилето към масалата и запържете добре. Добавете 1 ½ чаши топла вода към пилето, намалете огъня и покрийте съда. Гответе докато пилето стане крехко.
Гарнирайте с накълцания кориандър и сервирайте с топли чапатис или наани (видове индийски плоски хлебчета), или с чист сварен ориз.

Палак Ки Субзи

Бързо за приготвяне и вкусно за ядене – това най-точно описва Палак Ки Субзи! Това е вкусно зеленчуково ястие и е пълно с питателни вещества. Палак Ки Сузби отнема само 10 минути за приготвяне!

Съставки:
1 голяма връзка спанак;
2 с.л. растително/слънчогледово олио;
1 ч.л. семена кимион;
2 изсушени червени люти чушки на парчета по 2 см;
8-10 скилидки чесън, смлени много добре;
1 голяма глава лук, нарязана много на тънко;
½ ч.л. лют червен пипер на прах;
½ ч.л. куркума на прах;
½ ч.л. манго на прах;
сол на вкус.

Начин на приготвяне:
 Отрежете дръжките на спанака близо до корена и изхвърлете корените. Измийте спанакът много добре под течаща вода, докато се изчисти напълно. Изцедете напълно и накълцайте на едро. Оставете го настрани. Загрейте олиото в дълбок тиган на умерен огън. Когато се загрее, добавете семената кимион и гответе, докато не спрат да цвърчат. Сега добавете изсушените червени люти чушки и оставете да се готви 30 секунди или докато не потъмнее. Добавете добре накълцаният чесън и пържете докато започне да придобива бледо златист оттенък. Добавете и лука и пържете, докато омекне. Прибавете спанака и разбъркайте добре. Оставете съда непокрит докато спанакът се отпусне. Добавете всички подправки и сол на вкус. Разбъркайте добре, за да размесите всички съставки. Гответе още 3-4 минути и изгасете огъня.

http://www.hobyto.com