Хенна означава просто „червено“ (ар.). В съвременния език хинди ,тя се нарича „мехнди“, това е и името на храста, от който се добива, както и изкуството за рисуване с къна. Къната на прах се добива от листата на кипарисовия храст. С най-добро качество е къната от Индия, Китай, Иран, Судан и арабските страни.
Смята се,че Мехнди е възникнало преди 5000 години по време на египетската цивилизация. Древните египтяни оцветявали с паста от къна ноктите на краката и ръцете си, а също и косите на мъртвите. Привилигированите египтяни използвали рестението за грима си. По-късно този вид рисуване и оцветяване на тялото се разпространил и трайно заел място в религиознитеи културни ритуали и обреди на страните от Ориента и Северна Африка. В Индия Мехнди било обогатено с ароматни масла и с времето се превърнало в нещо като празненство, за сватбени тържества и други обредни поводи. Рисунките с къна, освен че са красиви, предпазват и от горещината поради охлаждащия ефект на растението.
Във всички страни от Ориента, в земите на Персийския залив и в арабските страни ритуалът за изрисуването на тялото с къна и до днес има нещо общо. Няколко дни преди сватбата се събират всички жени от родата и приятелките на булката за така наречената „махнди вечер“. Обикновено тя се провежда 2 дни преди сватбата и служи за подготовка на булката, включваща продължителни процедури. С много търпение и сръчност майсторките на хенна изрисуват дланите и стъпалата на бъдещата булка. В някои региони се украсяват и по-големи части от тялото. В украсата са важни не само формите и шарките, но и наситеността на цвета. Колкото по-ярки са цветовете, толкова по-голяма трябва да е любовта на семейството на жениха. Свекървата отговаря за мехнди точката – знак,че тя дава благословията си. Задължителен елемент от сватбената украса на булката е името на жениха, което се добавя умелов шарките и орнаментите на рисунките с къна. След това женихът трябва с часове да търси името си по тялото на момичето. Това е задължително условие за първата брачна нощ.
Използваните орнаменти в различните региони имат характерни особености:
-Арабските рисунки Мехнди са характерни с големи флорални мотиви, украсяващи дланите и ходилата на жените. Често се използват клечки за зъби или кохл апликатор като основен инструмент за рисуване.
-Мехнди орнаментите от Индия и Пакистан се отличават с изображения на птици и тропически растения, характерни за региона. Специфични са са тънките, фини линии, покриващи не само дланите и стъпалата, а също прасците, ръцете до лактите, раменете и гърба.
-Африканските мотиви са геометрични, ъгловати, изрисувани с дебели линии. Тези декорации са отражение на религиозни вярвания и са лесно видими отдалеч.
Когато се нанася върху кожата, цветът на къната е тъмнозелен до тъмнокафяв. След като къната се свали рисунката е светла-оранжева до светлокафява. След 24 часа цветът потъмнява. Рисунката хенна трае 1-3 седмици и постепенно изсветлява. Трайността зависи от:
-честотата на миене
-вида сапун
-типа кожа
-местоположението на рисунката
-съставките добавени към пастата
Днес хенна рисунките са популярни по целия свят. Вече не са ограничени до традициите на даден регион. Съчетават модерност и минало, повлияни от религиозни, културни и артистични символи, ограничени единствено от фантазията на рисуващия.
Автор: Линна Недева
info: http://arabwives.wordpress.com/2010/07/25/ритуалът-хеннакъносване/
Няма коментари:
Публикуване на коментар